Джаки Колинс
Опасна целувка (95)

Епилог

Шест месеца по-късно

— Добро утро — рече Лъки, докато Лени заедно с малкия Джино, Мария и Леонардо се качваха по дървените стълби от плажа. Бяха мокри и целите в пясък, а по лицата им бяха цъфнали усмивки.

Тя бе сложила закуска на верандата с изглед към океана. Понички, пресни плодове, кисело мляко, пържени филийки и бекон.

— Кой е гладен?

— Аз, моля! — отвърна Леонардо.

След успешната операция за възстановяване на слуха той се учеше да говори с невероятна скорост, усвоявайки какви ли не изрази от малкия Джино и Мария.

— Сядай тогава на почетното място на масата — рече тя, като го прегърна.

Двамата с Леонардо се бяха сближили. Детето беше абсолютно безутешно след смъртта на майка си. После бавно и полека започна да се съвзема и Лъки бе човекът, към когото се привърза най-много. Тя го обикна като свое дете, което в известен смисъл беше точно така, понеже в жилите му течеше кръвта на Лени, а това бе достатъчно, за да го заобича безусловно.

Бяха устроили специално погребение на Клаудия. Проповедите бяха прочетени и на английски, и на италиански.

След трагедията Лъки очакваше, че Лени ще изпадне в нова криза. Но нещата се развиха другояче. Вместо това той се изправи срещу живота с ново отношение, като си припомни уменията за стрелба и се зае да учи карате.

Тя поощряваше начина, по който се справя с проблема. Действието върна силата му, накара го отново да възвърне вярата в себе си.

— Искам аз да седя на почетното място — рече Мария, като се нацупи.

— Е, няма да стане — отвърна Лъки. — Може би утре, ако си много, много добра.

— Добре, обещавам! — рече Мария с лукава усмивка.

— Ще видим — намигна й Лъки.

Лени се приближи иззад нея, прегърна я топло и я напълни с пясък.

— Как е жена ми днес? — попита той.

— Жена ти е много добре. Как е мъжът ми?

— Още по-добре, откак си пред очите ми — отвърна той, като я целуна по врата.

— Скъпи? — рече тя.

— Какво?

— Трябва да тръгнем днес по обед. Всички да са облечени и готови. Недей да се подвърташ пред компютъра, като кажа, че е време да вървим.

— Дадено, и аз обещавам да съм послушен и добър.

— Така те искам.

Той се засмя и отново я прегърна.

— По обед. Измити и сресани. Няма проблеми.

— Добре. Не всеки ден ходим на сватба.

 

 

— Ще я сложиш! — настоя Бриджит.

— Няма! — отвърна Лина.

— Ще я сложиш, ти казвам!

Лина погледна синята дантелена жартиера и я хвърли във въздуха. Тя падна в един съд за изстудяване на шампанско, пълен с лед.

— Уф, съжалявам — рече тя гузно. — Сега вече не мога да я сложа, цялата е мокра.

— Както и ти — рече Бриджит намръщена. — Не си ли чувала, че трябва да имаш по теб нещо на заем и нещо синьо.

— Да, но не и тая грозна финтифлюшка, благодаря ти много.

— Ти си невъзможна!

— И Стивън така казва.

Бяха наели апартамент в хотел „Бел Еър“ и се забавляваха. Предната нощ вилняха из града с Кайра, Сузи и Аник — бъдещите шаферки на Лина. Имаха двойно празненство — първо, моминското парти на Лина, и второ, тя най-после бе излязла на корицата на „Спортс Уърлд Интернешънъл“. Освен това се радваше да види Бриджит в такава добра форма. Бриджит бе подстригала косата си много къса, бе наддала малко килограми и се бе сдобила със здравословен тен.

Изглеждаше уравновесена и напълно щастлива да не върши нищо за известно време, макар че нюйоркската й агентка я молеше да се върне на работа. Тя бе преживяла ужасно мъчително изпитание и й трябваше известно време, за да го преодолее.

Беше доста страшно. Лежа в една италианска болница с пневмония, преди на Лъки да й позволят да я върне обратно в Америка. Буги бе уредил двадесет и четири часова охрана в болницата, за да се увери, че Карло няма да припари до нея.

Граф Вити вдигаше врява и вилнееше, докато един италиански полицейски служител не го посети в двореца, за да го предупреди да стои настрана.

— Госпожа Сантанджело има влиятелни приятели — бе казал мъжът. — Заради собственото си спокойствие… недейте да тормозите отново американското момиче.

Карло бе обезумял. „Американското момиче“ бе негова съпруга. Щеше да я тормози колкото си иска. Всъщност чрез адвокатите й щеше да я тормози да му даде десет милиона долара. Едва тогава щеше да се махне.

Тая нямаше да я бъде. Лъки Сантанджело долетя, за да се види с него. Срещнаха се в бара на хотел „Екселсиор“. Той си мислеше, че е дошла, за да се пазари. Беше арогантен, готов да си тръгне за не по-малко от десет милиона долара. Все пак Бриджит бе една от най-богатите жени в света.

Лъки пиеше шампанско, ръсеше безобидни приказки и накрая сложи десет новички банкноти от по един долар на масата.

— Пълно разплащане — заяви тя отривисто.

— Какво? — попита той объркан.

— А ако държиш на скъпоценния си италиански задник, никога повече няма да направиш опит да се свържеш с Бриджит. Бракът ще бъде анулиран.

Той се вгледа в опасните й черни очи и разбра, че казва истината.

— Питай, когото искаш, Карло. Никога не отправям празни заплахи.

Той не смееше да се ебава с Лъки Сантанджело.

Избяга в Сардиния, за да бъде утешен от единствената си истинска любов, Изабела.

Твърде късно. Тя се бе омъжила за някакъв седемдесетгодишен индустриалец милиардер и бе заминала да живее в Буенос Айрес с новия си съпруг.

Карло бе съкрушен.

 

 

Мейбелин Браунинг разказа на властите всичко, което знаеше за Мила Копистани: как й се хвалела, че е застреляла Мери Лу Баркли и как подмамила Теди Уошингтън да остави отпечатъците си върху оръжието на престъплението.

Освен това им каза, че Мила я заплашвала и че е била принудена да я убие при самозащита. Резултатът бе, че като стигна до съда, Мейбелин получи едва десетгодишна присъда.

Не й пукаше. След като Дюк вече не бе сред живите, тя нямаше за какво да живее.

 

 

Теди Уошингтън в крайна сметка получи осемнадесет месеца изпитателен срок, което много зарадва баща му. Снимките за филма му най-после започнаха. За да отпразнува случая, Прайс смяташе двамата с Теди да поотдъхнат на Бахамските острови — където и да е, само и само да се отърве от Джини, която постоянно се появяваше по телевизията и се наслаждаваше на петнадесетте си минути силно съмнителна слава.

В последния момент Прайс покани и Айрина да дойде. Изпитваше жал към нея. Все пак тя бе преживяла съкрушителна загуба и той виждаше колко е потисната и нещастна.

Теди бе ядосан, но какво от това? Прайс знаеше, че може да прави каквото си поиска, а точно сега искаше компанията на жената, която бе поставила него пред всичко останало, и която не го подлудяваше.

 

 

Децата минаха по пътеката първи. Мария, Кариока и Чайна, трите момичета в прости розови рокли с маргаритки в косите. Следваха ги момчетата, малкият Джино и Леонардо, безупречни в белите си ризи и черни кадифени панталони.

Събраните гости ахкаха и охкаха, както бе прието.

— Не е ли Чайна най-прекрасното момиченце в цялата вселена? — прошепна Винъс на Купър, горда както може да бъде само една майка.

— Трябва й братче или сестричка — отвърна Купър.

— Нима? — рече Винъс, като се усмихна предизвикателно. — Е, след като съм в период между два филма, ще трябва да видим какво може да направим по въпроса!

Пиа, която седеше зад тях, попита Алекс:

— Обичаш ли деца?

— Отдалеч — отвърна той, като погледна Лъки, която изглеждаше необикновено впечатляваща с червената си рокля. Беше голяма тръпка да направят филма. Лъки бе страхотна продуцентка и той се надяваше с благословията на Лени скоро отново да се съберат да работят заедно.

Пиа протегна ръка към неговата. Той все още не я бе помолил да се оженят, но определено мислеше да го стори.

Джино сръга Пейдж.

— Виж ми внуците — похвали се той. — Не са лоши, а? Шайка здрави малки Сантанджелчета. Много ми харесва!

След тях вървяха шаферките, Аник, Кайра и Сузи, страхотните топмодели. На мъжете им потекоха лигите. Момичетата се понесоха по пътеката в тъмнорозовите си рокли с дългите си крака, приятни деколтета и за разнообразие — скромни усмивки.

Почетната шаферка, Бриджит, бе точно зад тях. Толкова сияйно красива, че накара Лъки да се просълзи. Тя се замисли за всичко, което бе преживяла кръщелницата й през последната година — наркотиците, спонтанния аборт, бягството й от Карло. Беше истинско чудо, че се възстанови напълно.

Седнал до Лъки, с напиращи хормони, Боби каза:

— Я, мамо! Бриг наистина изглежда супер!

— По-спокойно, Боби, тя е от семейството — скара му се Лъки. — Ти си й полубрат.

— Недей да се товариш, мамо, само се шегувах. Ей — добави той лукаво, — мислиш ли, че съм твърде млад за някоя от шаферките?

Лъки не можа да сдържи усмивката си. Трябваше да държи изкъсо Боби. Големият й син се превръщаше в истински Дон Жуан.

Лени стоеше до Стивън в предната част на църквата. Той бе кум на младоженеца и се гордееше с това. Стивън не можеше да стои мирно. Беше нервен и неспокоен. През цялото време се чудеше дали Мери Лу не го гледа отнякъде. И ако е така, дали одобряваше?

Лина се появи сред хор от въздишки и възхитени възгласи. Тя бе същинско видение в сватбена рокля на Валентино, шита специално за нея, и перлена диадема на Хари Уинстън.

Стивън се загледа по пътеката в бъдещата си съпруга без никакво съмнение, че е взел правилното решение.

 

 

И така, Лина и Стивън се ожениха, събралите се гости ги поздравиха, а Лени отиде да открие жена си.

— Обичам те, мила. И ми хрумна една невероятна идея.

— Каква идея? — попита Лъки, като си мислеше колко много го обича.

— Да го направим отново.

— Какво да направим отново? — попита тя, като вдигна ръка, за да го погали по врата.

— Да си направим още една сватба.

Тя се усмихна и му кимна в знак на съгласие. Знаеше, че двамата ще бъдат заедно, докато смъртта ги раздели.