Джаки Колинс
Опасна целувка (82)

Глава 82

— Забрави да ми споменеш, че в кутията имало играчка — рече Дюк по телефона на сестра си.

Мейбелин имаше право да се обажда за негова сметка от време на време. И двамата знаеха, че разговорите им понякога се записват и че трябва да внимават какво приказват. Ето защо бяха измислили начин да си говорят закодирано.

— Не ти казах, защото не знаех, че ще погледнеш — отвърна тя. — Надявам се да не си си играл с нея.

— Защо?

— Защото по нея има разни шарки. Шарки на мечето Теди.

— Интересно.

— Нали? Лелчето иска да занесеш играчката до хората от благотворителната организация — онези, с които работи. Мисля, че трябва да я задържим. Но междувременно, погрижи се за другото нещо, защото лелчето направо изпада в нервни кризи. А знаеш колко е близка с борда на директорите.

— Разбрах.

— Кога?

— Ще намина по-късно.

— Обичам те, брат ми.

— Ще се видим в събота.

Дюк затвори, замислен над тайните послания на сестра си. Тя му каза, че по пистолета са отпечатъците на Теди Уошингтън и че той не бива да го носи на адвоката на Мила. Освен това му каза да действа и да види сметката на Лени Голдън, иначе Мила можеше да създаде проблеми.

Той не възразяваше. Днес нямаше нищо друго за правене. За първи път щеше да прати някого да плува с рибките. Всъщност той имаше доста впечатляващо досие. Странно, че ченгетата го затвориха за няколко въшливи изнасилвания, когато можеха да го обвинят за толкова много други работи… Но пък никой не твърдеше, че ченгетата са умни. Той беше умен. Мейбелин бе умна. Останалите просто плуваха по течението.

Той заключи плячката си в един специален стоманен шкаф, който бе инсталирал в апартамента си. Не искаше да го оберат.

После провери пистолета си и реши точно как ще убие мистър Голдън.

Да убиеш някого, бе толкова лесно.

И стига да не те хванат, носеше изключително задоволство.