Джаки Колинс
Опасна целувка (10)

Глава 10

Най-после Лени каза вълшебните думички.

— Стоп. Свършихме за днес.

— Слава богу — рече Мери Лу, като се забърза към фургона си, а по пътя започна да разкопчава костюма, който носеше в сцената.

Тери, една от помощник-гардеробиерките, се затича след нея.

— Да помогна ли? — попита тя. Беше негърка, дебела и задъхана, но изпълнена с ентусиазъм. Подобно на всички останали от екипа, тя обожаваше Мери Лу и бе готова да направи всичко за нея.

— Да! — отвърна Мери Лу. — Трябваше да съм готова още преди час.

— Нямаш проблеми — рече Тери. — Затова съм тук.

— Как е братчето ти? — попита Мери Лу, като стигнаха до фургона.

— Добре е, благодаря — отвърна Тери, като се изуми, че Мери Лу изобщо си спомня историята за шестнадесетгодишния й брат, който наскоро бе арестуван за хулиганство. — Дадоха му три месеца условно.

— Това ще му е за урок.

— Майка ми му даде хубав урок — рече Тери, като обърна очи. — Така го подреди, че после цяла седмица не можеше да си седне на задника!

— Добре — каза Мери Лу. — Сега вече ще се замисли, преди да реши да направи нещо нередно.

— Тъй си е — потвърди Тери и закачи полата на Мери Лу, след като тя я съблече.

— Впрочем — рече Мери Лу, като отвори малкия хладилник, където бе скрила диамантените си обеци с форма на сърце и колието, подаръци от Стивън по случай годишнината, — ако искаш, може да уредя мъжът ми да го види, да му даде някой съвет как да не се забърква в неприятности.

Лицето на Тери светна.

— Наистина ли?

— Стивън има страхотен подход към децата. От време на време ходи да говори с момчетата в Комптън — помага им със съвети за кариерата, неща от тоя род. За тях е истински бог.

— Не се и съмнявам.

— Понякога каним някои от тях на барбекю. Стивън знае как да мотивира хората. Кара ги да искат да получат образование и да се справят добре.

— Мисля, че брат ми има нужда тъкмо от това — рече Тери и внимателно извади блестящата бяла вечерна рокля на Мери Лу от калъфа й.

— Ще го уредя — рече Мери Лу, откопча сутиена си и се протегна към роклята си.

— Толкова си слаба — рече завистливо Тери, като гледаше как Мери Лу се намъква в прилепналата рокля.

— На това му викат да караш на фотосинтеза! — отвърна тъжно Мери Лу. — В моята професия трябва да си тънка. Иначе умирам да се тъпча с пържено пиле и сладкиши. Някой ден — в далечното бъдеще — ще правя точно това. Но сега трябва да поддържам фигурата си.

— Виж ме мен — рече Тери и вдигна безпомощно рамене. — Аз съм с двадесет кила над нормата.

— Постави си цел — рече Мери Лу. — Обещай си да сваляш по един килограм месечно. После започни бавно и спокойно и за по-малко от две години ще си стигнала до теглото, което искаш.

Тери се засмя при тази мисъл.

— Не мога да го направя.

— Напротив, можеш — рече Мери Лу. — Можем да направим всичко, което си наумим.

— Божичко, иска ми се това да беше истина — рече замечтано Тери.

— Добре ли изглеждам? — попита Мери Лу.

— Страхотно — отвърна Тери с въздишка, закопчавайки ципа на гърба на роклята й.

— Благодаря — каза Мери Лу и бързо си сложи тънък слой гланц за устни. — Обещавам да не забравя за брат ти. Довечера ще говоря със Стивън.

— Ти си невероятна — каза Тери.

— Не, не съм — рече Мери Лу. — Просто разбирам кога някой се нуждае от подкрепа. Някой ден ще ти разкажа как се запознахме със Стивън. Боже! Трябваше да ме видиш тогава как се нуждаех някой да ми каже какво да правя! Всъщност историята си я бива.

— Разкажи ми — замоли я Тери.

— Сега нямам време — отвърна Мери Лу засмяна. — Ела утре да обядваш с мен и ще ти разкажа всичко. И от утре започваш диетата си, нали?

— Щом казваш.

На вратата на фургона се почука, после Лени извика:

— Готова ли си?

— Почти — отвърна тя и бързо обу сребристите си обувки с висок ток, когато Тери отвори вратата на фургона.

— Да вървим — подкани я Лени. — Ако не стигна навреме за речта й, Лъки ще ме убие — той я хвана за ръката и й помогна да слезе по стълбите.

— Чао, Тери — рече Мери Лу, като й махна с ръка.

— Изглеждаш великолепно тази вечер — отбеляза Лени, като тръгнаха към колата.

— Харесва ли ти роклята ми? — попита Мери Лу и се завъртя заради него.

— Невероятна е — отвърна той. — Обаче трябва да внимаваш. Стивън ще получи сърдечен удар, като те види. Твърде стар е, за да има жена, която изглежда като теб.

— Страхотно! — рече през смях Мери Лу. — Не му го казвай, и без това вече усеща кризата на остаряването.

— Стивън?

— Мисли, че става дебел и досаден.

— Стига бе. Стивън Красавеца?

Мери Лу се изхили.

— Казах му, че дори да се превърне в най-дебелия и най-досадния мъж на света, аз ще продължавам да го обичам.

— Каква жена!

— Той е най-добрият.

— Както и ти.

— Благодаря, Лени. Оценявам това.

— Ей — рече Лени, като поеха по улицата. — Боя се, че не ми хрумна да наема лимузина за довечера. Предпочитам аз да карам. Но като изглеждаш толкова неотразима, съзнавам, че трябваше да наема кола.

— Не ставай глупав — отвърна Мери Лу. — За мен е важно да стигнем. И колкото по-скоро, толкова по-добре — тя нежно се усмихна. — Знаеш ли, толкова е смешно. Стивън и аз сме женени почти девет години, но като не съм с него, започва да ми липсва. Дори да е само за един ден.

— Знам какво имаш предвид — рече Лени. — Понякога, като гледам всички нещастни бракове в този град — хора, които скачат от едно легло в друго и се развеждат — и си мисля какъв късмет извадих с Лъки. Тя е всичко ча мен. Вярно, че съм работохолик, но като се върна при нея в края на деня, всичко добива смисъл.

— И аз се чувствам по същия начин — рече Мери Лу с разширени очи. — Ние сме съвсем еднакви.

— Да, само дето ти си малко по-млада от мен — рече Лени.

— Съвсем мъничко — рече усмихната тя.

Бъди ги настигна на път за колата на Лени.

— Бейби, изглеждаш супер! — каза той на Мери Лу, оглеждайки я с възхита.

— Ами благодаря ти, Бъди — отвърна тя, съзнавайки, че той си пада по нея. — От твоите устни това е истински комплимент.

— Какво означава това? — попита Бъди, като излъчваше обаяние.

— Ами всеки знае — рече полуусмихната Мери Лу, — че ти си най-големият сваляч тук.

— Нима? — попита той и се наду. — Създал съм си репутация, така ли?

— Да видим, Бъди — рече тя, като се престори, че се замисля. — Откакто почнахме този филм, видях поне три различни момичета да те посещават.

— Сестрите ми — рече Бъди ухилен.

Тя се засмя в отговор.

— Сестрите ти друг път!

— Хайде — рече Лени, като отвори вратата на поршето си и подкани Мери Лу да влезе. — Вие двамата можете да флиртувате утре. Точно сега трябва да вървим.

Тя се намести на предната седалка, сложи си колана и помаха на Бъди, който кръжеше около колата.

— Мъжът ти знае ли какъв късметлия е? — попита Бъди, когато Лени заобиколи и запали колата.

— Надявам се — рече тя, като му прати една въздушна целувка.

— Бейби — въздъхна Бъди. — Ако някога решиш, че искаш някой по-велик и по-добър, аз съм насреща!

— Няма по-велик и по-добър от Стивън — отвърна Мери Лу. — Съжалявам, че ще те разочаровам.

— О, бейби — рече Бъди, поклащайки глава. — Ти си нещо друго.

Поршето потегли. Мери Лу затвори прозореца и се ухили.

— Надявам се, че на екрана изглеждам добре до него.

— Бъди е най-добрият — рече Лени. — И като се има предвид, че си пада по теб, наистина ще си несравнима.

— Толкова е забавно да се снима филм с теб, Лени — каза тя. — Не съм и сънувала, че ще работим заедно, а сега е даже по-добре, отколкото си представях.

— И с теб е удоволствие да се работи.

— Това е голям комплимент.

— Много ми е кофти, че трябваше да стоим до толкова късно тази вечер — рече Лени, като нагласи огледалото си за обратно виждане. — Мислиш ли, че Лъки ще се сърди?

— Лъки никога не ти се ядосва.

— Нима? — рече той. — Наближава осем и половина. Докато стигнем дотам, ще е минало девет. Повярвай ми, тази вечер Лъки наистина ще е бясна.