Нан Райън
Игра на любов (7)

Седма глава

Кошницата с провизиите за пикника стоеше недокосната върху тревата. Специално приготвеният обяд беше все така спретнато увит в чистата покривка на бели и червени карета. Различните деликатеси очевидно не изкушаваха ни най-малко двамата млади, чиито апетити бяха насочени един към друг.

Щом обърнаха гръб на Лонгууд, слязоха забързано надолу по скалите и достигнаха до тайното си местенце на брега на реката. Клей незабавно остави кошницата върху тревата. Обърна се към Мери. Очите му бяха добили топъл пепелявосив отенък. Той протегна ръка, обви пръсти около врата й и я придърпа към себе си.

В същото време той също пристъпи към нея.

Сведе глава и мургавото му лице бавно се приближи към нейното. Спря, когато устните му бяха само на сантиметри от нейните.

А след това произнесе нежно и сериозно:

— Очаквам този миг, откакто се разделихме снощи. Целуни ме, Мери. Целуни ме и ми дай да разбера, че ме обичаш толкова силно, колкото те обичам и аз.

Ръцете на девойката се повдигнаха и обгърнаха гръдния му кош. Извади връхчето на езика си и облиза устни. После доближи устата си до неговата и го целуна. Клей въздъхна доволно при нежния допир. Дланта му обхвана тила й и подпря главата й, докато тя го целуваше.

Мери-Елън прокара бавно и възбуждащо връхчето на езика си по пълните му устни. Юношата въздъхна отново, приведе се леко и разтвори уста. Езикът й проникна вътре и започна да проучва обстановката.

Сърцето на Клей биеше лудо. Пулсът му се ускори. Придърпа любимата си по-близо, присви коляно и го напъха между краката й. Девойката инстинктивно се потърка в силните му бедра, от които я деляха няколко пласта дрехи.

Младежът плъзна длани надолу по гърба й. Обхвана задните й части и я повдигна лекичко. Усети как тя импулсивно започна да се потърква нагоре-надолу в крака му.

В края на тази дълга целувка и двамата бяха сгорещени като ослепителното юнско слънце над главите им.

Задъхан и разтреперан от вълнение, Клей откъсна пламналите си устни от устата й. Очите му горяха от страст. Гърдите му се повдигаха и падаха бързо, в ритъма на забързаното му сърце. Шията му, разкрита от разкопчаната якичка на ризата, блестеше от пот.

Мери бе не по-малко възпламенена от тази целувка. Дъхът й бе секнал, краката й трепереха. Притискаше се към Клей, сграбчила мускулестите му ръце, допряла чело в брадичката му.

Когато най-после бе способен да говори, младежът произнесе:

— Само до преди няколко месеца ни бяха нужни часове, за да достигнем до това състояние. А сега само с една целувка сме… — Той спря да говори и си пое въздух с усилие.

— Знам — съгласи се беззвучно тя. — Клей… о, Клей.

Останаха известно време така, като само се прегръщаха, обезсилени от страстта, но въпреки това се съпротивляваха срещу неизбежното.

— Нека да поплуваме — предложи най-накрая юношата, макар да знаеше, че и това нямаше да им помогне кой знае колко. Нищо не бе в състояние да охлади страстта му към момичето, което обожаваше. — Да се изкъпем в прохладните води.

— Да — отвърна безсилно тя, — точно от това се нуждаем.

Клей я пусна. Двамата се отдалечиха на няколко стъпки един от друг, но никой не се обърна с гръб. Продължиха да се гледат, докато бледите пръсти на Мери-Елън се плъзнаха към миниатюрните копченца на лилавата й лятна рокля. Мургавите ръце на младежа се заеха с копчетата на бялата му риза. Без да отместват погледите си един от друг, те започнаха да се събличат.

След като разтвори ризата и я измъкна от панталоните си, Клей се приведе и събу обувките и чорапите си. Разкопчала роклята до кръста, Мери-Елън също насочи вниманието си към обувките и чорапите. След това се изправи и се усмихна на любимия си.

Очите й се спряха върху гъстите черни косъмчета, които покриваха мургавата гръд на Клей, докато той свали ризата и я захвърли безгрижно върху земята. На свой ред наблюдаваше, без да мигне как тя измъкна през глава богатата си лилава рокля. След това я пусна и тя бавно се свлече върху тревистия бряг.

Ръцете на юношата се плъзнаха към колана на бежовите му памучни панталони. Нервните пръсти на Мери се заеха с дългата й дантелена фуста. Клей разкопча панталоните, пусна ги, излезе от тях и ги ритна настрани.

Мери също се освободи от фустата, стъпи встрани от нея и я срита встрани. Сега вече и двамата бяха само по долни дрехи. Тя постоя нерешително за момент, след което се отправи към водата.

— Почакай — възпря я приятелят й. Приближи се до нея, постави нежно длани върху голите й ръце и я погледна в очите. — Знаеш, че те обичам, нали, любима моя?

Тя кимна.

— Да. Знам, че ме обичаш.

— И ми вярваш?

Тя кимна отново.

— Тогава ме остави да те съблека, Мери — рече той. — Моля те!

Момичето се усмихна нервно.

— Вече съм съблечена, Клей.

— Не, не напълно. Остави ме да махна всичко.

Той затаи дъх в очакване.

Мери се поколеба, преглътна с усилие, но в крайна сметка наклони златокосата си глава утвърдително. Стоя послушно и неподвижно, докато мургавите му пръсти се движеха по закопчалките на батистената й камизолка. След като я разкопча до кръста, той я разтвори бавно и я смъкна надолу по ръцете й. Пусна я на земята. Тънката дреха се свлече с шепот върху тревата.

Докато очите му галеха голите й гърди с розови връхчета, той се зае с пликчетата й. Не стана нужда да ги разкопчава. Отпусна се на едно коляно пред Мери и внимателно започна да смъква дантелената дреха надолу по бедрата й. Дъхът на момичето секна и тя несъзнателно сграбчи изчезващите си пликчета. Внезапно обхваната от срам, несигурна, тя се поколеба дали да се раздели с бельото и с вродената си скромност.

— Не — смъмри я нежно Клей, — не ме спирай, любима. Не сега. Махни си ръцете. Остави ме да довърша.

Мери отдръпна неохотно ръце. Той се приведе към нея и докосна с топлите си устни вдлъбнатинката под лявото й бедро. Девойката потрепери и по цялото й тяло премина възбуждаща тръпка.

Допирайки копринените си черни коси до чувствителния й стомах, младежът раздвижи устни току до бледата й плът.

— Само този път, Мери. Остави ме да те съблека напълно. Нека да те поддържа гола в обятията си само този път. Нищо повече. Само този път. И никога повече няма да те моля за подобно нещо.

Мери-Елън затвори очи и пръстите й заиграха нервно по голите мургави рамене на любимия й, докато той смъкваше пликчетата й. Усети как меката тъкан се плъзга надолу по напрегнатите й бедра, по коленете и достига глезените. Почувства силните пръсти на Клей около единия си глезен. Той повдигна крака й и освободи дрехата. Повтори същата процедура и с десния й крак.

Не смееше да отвори очи. Сега вече бе напълно гола. Лицето й гореше. Внезапно се запита дали нямаше да му се стори грозна. В този момент дъхът й секна, тъй като Клей, все така коленичил пред нея, допря буза до голия й корем.

Очите й сами се отвориха. Сведе поглед към скъпата тъмнокоса глава, промърка развълнувано, сграбчи го за косите и притисна по-силно към себе си лицето му.

За втори път, откакто бяха дошли, останаха дълго неподвижни и смълчани. Тя стоеше гола на слънцето, заровила пръсти в косите му, с блеснали от любов и вълнение очи. Той — коленичил по бельо пред нея, притиснал пламналата си буза до плоския й корем, а неспирното пърхане на дългите му гъсти мигли дразнеше чувствителната й кожа.

Колкото млада и наивна да бе, Мери-Елън усещаше, че тук, в този миг, през този горещ неделен следобед, тя имаше безгранична власт над Клей Найт. За първи път си даваше напълно сметка за безграничната му преданост. Внезапно разбра, че той не само я обичаше и желаеше. Той я боготвореше и бе готов на всичко за нея.

Абсолютно на всичко.

Не се съмняваше, че ако му заповядаше да остане на колене пред нея и да я издигне в култ, той щеше да го направи. Знаеше, че ако му забрани да я докосва, той щеше да се подчини. Тази нова сигурност изпълни Мери-Елън със смесица от безкрайна радост и още по-голям страх.

Дори така, както беше, напълно гола, тя знаеше, че под грижите на Клей се намира в пълна безопасност.

Стига тя самата да иска да бъде в безопасност.

Ако станеше така, че Клей да я люби тук, край реката, за това щеше да бъде виновна единствено тя. Той нямаше да се възползва от нея никога — толкова много я обичаше.

Сякаш прочел мислите й, юношата повдигна бавно глава и я погледна. В красивите му сребристи очи блестеше такава любов и нежност, че бе готова да му даде всичко, което би поискал от нея.

— Обичам те повече от всичко на земята — рече тихо той. — Желая те силно, до болка, но няма да те докосна, ако и ти не ме желаеш.

Изпълнена с доверие и желание, с преливащо от любов сърце, тя каза:

— Люби ме, Клей.

— Мери. Сладка моя Мери — прошепна той.

Обхвана бедрата й с ръце и я придърпа надолу, за да коленичи до него.

Прегърна я силно и я целуна. Когато устните им се отделиха едни от други, той обясни:

— Аз също като теб съм девствен, любима моя.

— Радвам се — отвърна тя.

И наистина се радваше.

— Аз също. Но не знам как да го направя, за да бъде по начина, по който заслужаваш.

— Ще се учим заедно — заключи Мери-Елън, — точно така, както се научихме и да се целуваме.

Така и направиха.

Клей извади покривката на бели и червени карета от кошницата с лакомства и я постла на земята. Легнаха върху нея. Мери-Елън се отпусна на гръб, любимият й легна на една страна, обърнат към нея, като се подпираше на лакът. И тук, под ослепителното юнско слънце, те се целуваха, галеха и шепнеха нежни слова.

Така и не разбраха кога Клей остана без бельото си. Разбраха само, че е двойно по-възбуждащо да се целуват и прегръщат, когато и двамата са чисто голи.

Възбудата не пречеше на младежа да се чувства нервен и притеснен. И по-уплашен от когато и да било в живота си. Отчаяно му се искаше да се хареса на Мери, да й достави огромно удоволствие, но не беше сигурен, че знае как да го стори. Целуна я и в същото време тъмната му длан обхвана едната й мека бяла гръд. Пръстите му обгърнаха нежно набъбналото връхче.

Тъй като нямаше опит в любовните игри, той се страхуваше да не й причини болка. Същевременно бе толкова възбуден, че не беше сигурен дали ще издържи дори още миг, преди да я вземе напълно. Като си повтаряше непрекъснато да намали темпото в името на Мери, той я целуваше и милваше неуморно.

Младото момиче се притискаше към любимия си, разпалено от огнените му целувки, от нежните докосвания на ръцете му, от твърдата плът, която пулсираше край голия й корем. Започна да се извива и Клей почувства, че тя също бе готова.

Повдигна глава, и погледна светналите й от страст очи.

— Мери, мислиш ли, че си…

— Да — прошепна тя. — О, да.

Младежът я целуна отново. В същото време ръката му се плъзна надолу по корема й, зарови се внимателно сред къдравите светлоруси косъмчета и се пъхна между бедрата й. Очите на Мери се затвориха, когато я докосна със средния си пръст. Клей се отдели от устните й, за да може да вижда красивото й лице, докато плъзгаше с лекота пръст в нея, улеснен от отделената влага.

Девойката изви гръбнак. Изохка от удоволствие и стисна още по-силно клепачи, а лицето й пламна. Запита се дали и на него щеше да му бъде толкова приятно, ако тя на свой ред го докоснеше по същия начин.

Отвори очи и го погледна.

— Искам да те погаля, Клей — рече тя.

Притеснен, че неволно ще достигне до края в мига, в който тя го докоснеше, той отвърна припряно:

— Не, Мери, аз…

— Да — настоя тя, отблъсна ръката му и се надигна до седящо положение. — Искам да ти доставя удоволствие.

Любимият й се предаде, отпусна се на гръб и загледа, затаил дъх, как Мери срамежливо обхвана с длан възбудения му член. Докосна го съвсем внимателно, сякаш се страхуваше да не го счупи. Поразена от усещането, от размера, от Клей, тя започна да плъзга бавно пръсти нагоре-надолу по цялата му дължина.

Младежът изтърпяваше безмълвно сладката агония.

Сърцето му думкаше, но устните и челото му избиха капчици пот и се стекоха в трапчинката на врата му. Искаше му се да й даде възможност на воля да си поиграе с него и да го опознае, но тялото му не можеше да издържи това. Внезапно отдели ръката й, събори я на земята и я притисна на гръб.

Притеснен се намести между белите й бедра и разтвори краката й. След това прошепна:

— Обичам те, Мери — и проникна в нея.

Тя трепна от изненада и болка. Клей усети разпъването и съпротивлението на плътта й и разбра, че й причинява болка. Въпреки това вече не можеше да спре, колкото и да иска.

Като че ли твърдата, туптяща плът, която бе вкарал в нея, имаше собствен разсъдък и воля. И изобщо не се интересуваше от сълзите, които се търкулнаха от очите на Мери и от очевидното й страдание. Не обръщаше внимание и на мълчаливо изречените му заповеди да излезе и да не й причинява повече болка. Тя не искаше и да чуе. Беше го поставила напълно под свой контрол и продължаваше да прониква бързо и дълбоко в меката и влажна топлина на тялото й, докато някаква силна, изумителна експлозия не сложи край на агресията му.

Клей изпъшка в екстаза си и Мери-Елън, при вида на изкривената му физиономия, се запита дали не му беше причинила болка.

Той се отпусна отгоре й и започна да обяснява колко съжалява, че я бе измъчил и че ще се реваншира за това.

— След време ще стана по-добър любовник — рече той. — Ще се науча как да ти доставям същата радост, която ми даваш ти.

— Да лежа в обятията ти е достатъчна радост за мен — отвърна младото момиче, като галеше влажната му копринена коса, гладките рамена, потния гръб.

След като Клей се поуспокои, двамата влязоха в реката и той внимателно и търпеливо изми любимата си, изпълнен с любящо съчувствие. Когато и двамата бяха чисти и тя го увери, че няма и следа от болка, влюбените започнаха да си играят във водата така, както бяха правили като деца.

Гонеха се в малкото заливче, гмуркаха се и правеха всевъзможни акробатични номера. Изплуваха някъде по-навътре, като кашляха, смееха се и плюеха вода.

Мери се разпищя, когато Клей я хвана за косата, разперена по повърхността на реката като златно ветрило. Блъсна ръката му, изви се и се освободи, после се хвърли напред, постави ръце на тъмнокосата му глава и го натисна надолу, смеейки се щастливо. Любимият й я обхвана през кръста и я потопи до себе си. Замъкна я до самото пясъчно дъно. И я целуна. Устните и на двамата бяха пълни с вода.

Изплуваха на повърхността и се целунаха отново. Мери обви ръце около врата на Клей. Той хвана краката й, обви ги около кръста си и сключи ръце под задните й части.

Щом излязоха от водата, се насочиха веднага към постланата покривка и се излегнаха по гръб върху й. Отпуснаха се отгоре й, като се държаха за ръце, докато слънцето сушеше мокрите им тела.

Останаха целия следобед на тайното си местенце. Извадиха храната от кошницата и със смях започнаха да се хранят един друг с грозде, смокини и посипани със захар ягоди. Сити и щастливи подремнаха, приспани от топлината и спокойствието на златния летен ден, подобни на две красиви, здрави, млади животни, голи и безсрамни в своя рай.

Всичко беше прекрасно.

Но докато спяха, небето над тях се промени.

На ясносиньото небе се оформиха тъмни облаци и горещото слънце се скри зад тях.

Клей се събуди внезапно, тъй като усети неприятен хлад по голия си гръбнак.

— Какво има? — попита Мери-Елън, пробудена от потрепването на стройното му тяло, притиснато към нея.

Любимият й не отговори. Прегърна я силно, като продължаваше да трепери. Чувстваше се странно обезпокоен. Беше уплашен, но не знаеше защо и от какво. Притисна Мери към себе си така, сякаш се страхуваше, че някой може да я изтръгне от обятията му.

— Какво има, Клей? — попита тя, усетила бясното блъскане на сърцето му в голата си гръд. — Кажи ми.

— Нищо — отвърна той. — Просто те обичам толкова, че ме хваща страх.