Серия
Наследената вселена (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Divergence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)
Сканиране
atoslove (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011 г.)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Издание:

Чарлс Шефилд. Отклонение

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Саша Попова

ИК „Бард“ ООД, София, 2000 г.

ISBN: 954-585-107-4


Глава 6

Пътуването до Гаргантюа звучеше трудно и опасно. Бърди Кили се плашеше от тази перспектива. След запознанството с Джулиъс и Стивън Грейвс тя още по-малко му харесваше, а с включването в пътуването и на Е. К. Тали безпокойството му ескалира.

Все пак това последно допълнение се оказа по-безопасно. По някакъв начин, който Бърди не можеше да обясни, Стивън Грейвс и Е. К. Тали взаимно се неутрализираха. Може би причината беше, че те никога не спираха да спорят. Досадата от техните спорове беше достатъчна да сведе всички други раздразнения до фоново ниво и това позволяваше на Бърди да се откъсне от неприятната реалност на пътуването.

Тази реалност започна още преди излитането от Опал. Тримата бяха отишли до края на един от слинговете да огледат предложения от Бърди за пътуването кораб. Тали беше изостанал зад другите двама, проявявайки неестествен интерес към видовете домашни водни птици, плуващи край брега.

— Вие казвате, че той е тъп робот! — оплака се Бърди, сигурен, че не може да бъде чут. — Защо никой не ми го каза още при пристигането му? Нищо чудно, че се държи като идиот.

— Не е робот — очите на Джулиъс Грейвс шареха неодобрително по междупланетния кораб. Корабът, разбира се, беше голям — десет пъти по-голям, отколкото им беше необходим, — но корпусът беше изподраскан и ръждясал. На Миранда той щеше да бъде претопен преди сто години. — Всъщност не трябваше да казвам нищо, само че този път може би ще бъде важно за вас да го знаете. Е. К. Тали е хуманоид. Макар че не притежава човешки опит и знание за района, неговата база данни сигурно е огромна.

— Все едно. Компютър или робот. База данни за какво? Не изглежда да знае нещо полезно.

— Не е нито компютър, нито робот. Той има човешко тяло.

Бърди вдигна рамене.

— Това е ужасно. На кого е било това тяло, преди да го получи?

— На никого. Отгледано е за него по каталог — Грейвс огледа огромната и безлюдна вътрешност на кораба. После подуши въздуха. — Пфу! За какво казахте, че бил използван последния път?

— За превозване на руда — Бърди се наведе над люка. — Поне така ми казаха. Не мога да си представя каква е била тази руда, която изглежда така. Или мирише така — Бърди бързо се отдръпна назад. Дори той беше впечатлен от мръсотията вътре. — Но аз все още не разбирам какво търси Тали тук.

— Аз съм виновен. Ако се бях върнал на Миранда, както беше запланувано, Е. К. Тали щеше да отиде с мен. Той ми каза, че бил изпратен на Опал с три цели. Първо, да определи лично значението на последните събития тук; второ, навсякъде да ме придружава и трето, да ме върне със себе си в главното управление на Съюза — Грейвс потърка ръка в капака на люка и погледна резултата с отвращение. — Вижте, това няма да свърши работа. Целият трюм трябва добре да се изчисти, преди да стане напълно годен за ползване.

— Няма проблем.

Няма проблем, защото Бърди знаеше, че шансът да намери някой, който да го почисти, беше нулев, но нямаше смисъл да го казва на Грейвс. На Бърди му мина през ума, че той на драго сърце би приветствал последната от трите цели на Е. К. Тали — всичките му проблеми биха изчезнали, ако Грейвс и Тали просто си заминат. И не беше ли това демонстрация на най-чудовищното и най-типично нахалство на Съвета на Съюза — да си седи в безопасност на стотици светлинни години и да се опитва да дава заповеди чрез робот-идиот?

Следващият акт на Тали не му помогна да стане по-симпатичен на Бърди. Той завърши озадачаващо си проучване на патиците и отиде да разгледа кораба.

— Мога ли да говоря? — каза най-после той.

Бърди изруга.

— Ще престанете ли да задавате този въпрос, за Бога? Дори и да кажа „не“, вие пак ще говорите.

— Моите извинения, комисар Кили. Тъй като моят въпрос, поради неизвестна за мен причина, ви дразни ще се опитам да се въздържа… макар учтивостта да е основен елемент в обучението на моята система. Сигурен съм обаче, че онова, което имам да ви кажа ще ви заинтересува. Изхождайки от историята и сегашното състояние на този кораб, изчислих вероятността за фатална повреда при продължително пътуване като заплануваното до планетата Гаргантюа на шейсет и шест процента.

Джулиъс Грейвс изсумтя шумно от възмущение. Бърди потрепери и се почувства склонен да се съгласи. Нима беше оцелял при летния прилив само за да загине в Космоса? Не, ако можеше да го избегне. Но сигурно не трябваше нищо да прави. Това бе моментът, в който Грейвс щеше да използва своя авторитет като съветник и да забрани предложеното пътуване, независимо какво искаше да направи Е. К. Тали. Рискът беше неприемливо висок.

— Съжалявам, Тали — каза Грейвс. (Щеше да използва своята власт точно както се надяваше Бърди.) — Но ние сме принудени да възразим на вашето твърдение. Стивън изчисли, че вероятността от фатална повреда при продължително пътуване е шейсет процента… не повече.

— Позволявам си да не се съглася с вас — Тали погледна косо Грейвс. — Аз мисля, че ако изчислите входните за случая параметри точка по точка, както следва да се направи, вие ще намерите онези допълнителни източници на опасност, които…

Спорът продължи все в този дух.

 

 

Рисковете, изчислени от Стивън Грейвс и от Е. Кримзън Тали — върху това мислеше Бърди. Докато „Инкомпарабъл“[1] — Бърди беше склонен да назове с това име гниещия корпус, който скърцаше, стенеше и разнасяше воня по пътя към системата — Стивън Грейвс и Е. К. Тали продължаваха безкрайните си спорове.

Кой излезе победител? Бърди не беше сигурен. Пътуването до Гаргантюа беше продължително и — слава Богу! — безаварийно. Наоколо имаше малко хора, които да оспорват последното. От чиста опърничавост Бърди се обърна към Джулиъс Грейвс и се консултира с него за спора Стивън-Тали, макар и с нежелание.

Съветникът прие въпроса съвсем сериозно и сбърчи плешивото си, покрито с белези чело, преди да отговори:

— Вярвам, че мога да бъда безпристрастен. И мисля, че двамата взаимно се допълват. Е. К. Тали има предимство пред Стивън в бързината на изчисленията, което не е изненадващо, тъй като неговите основни схеми са трилиони пъти по-бързи. Изненадващо е, че Стивън се справя така добре. Двамата със Стивън сме го обсъждали много пъти. Навсякъде, където е възможно, Тали използва директна изчислителна формула. Стивън, от друга страна, използва изключително предварително изчислени и запаметени таблици и интерполации. Нормално Тали ще достигне до заключение за нещо, изискващо директно изчисления, много по-бързо… Но невинаги. Предимството на Стивън е в други области. Като всеки човек, той използва степен на подобие, което никой компютър, нито хуманоид някога е постигал. Да вземем един пример. Стивън и вие, както и аз, имаме забележителна способност да разпознаваме предмети. Ние можем да различим името на един познат ни предмет за части от секундата, независимо колко далеч или под какъв ъгъл го виждаме. Вие знаете кой съм аз, щом се срещнем, независимо от светлината или разстоянието. При малката скорост на органичната памет това не отнема повече от около една стотна от пълния цикъл на нашите мозъци, което означава огромна паралелна обработка. За същата операция неорганичният мозък на Е. К. Тали се нуждае от стотици милиарди цикли последователни изчисления. Естествено накрая той ще достигне до същия резултат, но в този случай Стивън ще бъде по-бърз.

— Искате да кажете, че две глави мислят по-добре от една — заключи сериозно Бърди. — Всеки от тях може да спечели. Звучи така, сякаш преди да вземем някакво решение, трябва да изслушаме и Стивън, и Е. К. Тали.

— Тази идея не е лишена от логика. Другата изненада е информационният капацитет. Стивън осъществява далеч по-бавен достъп, но той има по-голяма плътност на съхранение на информацията. Той знае много повече факти от Е. К. Тали, но при него времето за достъп е много по-дълго — Грейвс се замисли. — И, разбира се, последната слабост на Е. К. Тали не е свързана с изчислителната скорост или капацитет на паметта, а в неспособността му, когато разглежда човешки проблеми да вземе под внимание емоциите. Той винаги прави всичко възможно да достигне до правилното решение — неговата природа не му позволява друга алтернатива, — но решението на проблеми, включващи и хора, и извънземни, винаги ще бъде незадоволително. И колкото по-далеч е от средата, от която е взет неговия основен опит, толкова по-подозрителни ще бъдат неговите процеси на вземане на решение — Грейвс се огледа, за да се увери, че Тали не е наблизо. — Струва ми се, че е добре ние с вас да го следим внимателно. Особено вие. Той ще се опита да скрие мотивите си от мен, защото знае, че аз съм член на Съвета. Ако действията му ви изглеждат опасно опростенчески или нечувствителни в сравнение с органичния интелект, веднага ми съобщете.

Бърди кимна. При първа възможност той проведе спокоен разговор с Е. К. Тали.

— Вашите наблюдения заслужават внимание — каза внимателно Тали след няколко милисекунди пауза за основен самоанализ. — Умовете на Джулиъс и Стивън Грейвс имат някои качества, които могат да допълнят моите. Масовата паралелна обработка има своите предимства, макар че като цяло те не компенсират бавната скорост на неутралните органични нервни вериги — Тали внимателно се огледа. — Джулиъс и Стивън Грейвс обаче притежават една слабост, която може да бъде фатална. При извънредни обстоятелства те — особено Джулиъс — ще са склонни да правят преценки, повлияни от емоциите. В Съвета ме предупредиха за това. Може би в това вие ще можете да ми помогнете. Грейвс ще се опитва да скрие от мен последиците от емоциите, защото знае, че аз ще докладвам на Съвета. Ако неговите действия ви се струват опасно емоционални или прекалено пристрастни от хормоналните влияния на органичния интелект, трябва веднага да ми съобщите.

— Разбира се. Можете да разчитате на мен.

— Хм. Наистина ли? — последва кратка пауза. — Аха!

— Вие използвахте глагола идиоматично, не буквално — Е. К. Тали кимна доволно. — Да, наистина. Логиката и бавното действие на вашите аритметични схеми изискват това. Радвам се, че пътищата на органичния интелект ми стават ясни.

Той се отдалечи. След него остана миризма на гранясала мазнина.

Бърди почувства за момент удовлетворение, изместено бързо от смущаващата мисъл, че Грейвс бе луд като варнианец, но и Е. К. Тали не бе по-добър. Какво ми влиза в работата, щом и двата чешита ми се доверяват, каза той.

Статия 18: Варнианци

Разпространение: Светът на варнианците, Еварнър, обикаля около звезда клас F близко до центъра на елипсовиден газов облак, известен в Четвъртия съюз като „Лебеда на Херкулес“. Той лежи приблизително на 170 светлинни години от Сол в посока разполовяваща ъгъла между галактическата нормала и вектора на галактическия център.

Преди откриването им от хора-изследователи варнианците са се разселили от първоначалната си родна планета на тринайсет други планети, като са използвали кораби със скорост по-малка от тази на светлината. Всичките четиринайсет варниански светове лежат в или на границите на газовия облак „Лебеда на Херкулес“.

След първото им откриване (през Е. 1983 от членове на Арката на Дмитриев) посредством контакт с хора малка група варнианци се разпространили в Четвъртия съюз и Сикропеанската федерация. Разпоредбите в спиралния ръкав забраняват създаването и съществуването на всякаква колония от варнианци с над четири хиляди члена, с изключение на самата Еварнър или на някой от първоначалните тринайсет варниански колониални свята. Смята се, че въпреки варнианската петиция в обозримото бъдеще този закон вероятно няма да се промени (Вж. „Култура“ по-долу).

Населението от варнианци из целия спирален ръкав се оценява на 220 милиона. Макар да не съществува опасност от изчезване, те са един от по-малобройните интелигентни видове в региона.

Физически характеристики: Варнианци претърпяват гъвкава метаморфоза, осигуряваща голяма физическа трансформация. Тъй като Еварнър е планета с ниска температура, близка до долната граница за видовете, дишащи кислород, живеещите там варнианци имат сферична форма, позволяваща максимална топлинна консервация. При нужда те използват псевдоподи[2] с различна големина, но рядко се отклоняват много от сфероида.

В по-топли среди варнианците са по-малко принудени да променят външния си вид. В присъствие на членове на други видове те често мимикрират основните елементи на ендоскелета[3], структурата на крайниците и вида на кожата до такива подробности като цвят на очите и на косата, както и поведението. Не са известни граници на тази мимикрия („Не съдете за варнианката по топлината на усмивката й.“)

История: Варнианската история прилича на постоянна битка с расовото безумие. Ако у някои видове съществува ярко несъответствие между интелигентност и рационално поведение, това са варнианците. Събраните от хора и сикропеанци археологически данни показват, че варнианската цивилизация е била най-малко пет пъти напълно унищожавана. Всяко унищожение, настъпвало без предупреждение, е следвано от продължителен стабилен период на мирно развитие и бавно възраждане. Изчислено е, че тези цикли са били с продължителност от четирийсет хиляди години (втория упадък) до седемстотин хиляди (четвърти упадък).

Загубата на почти всички летописи за тези пет катастрофи прави пресъздаването на миналите събития много трудно. Разпространението на варнианската цивилизация из четиринайсетте планети с дванайсет слънца през три различни ери обаче доказва, че най-малко в един от тези цикли е постигната модерна технология.

Писмена история на варнианците съществува за последните двайсет и две хиляди години до времето на настъпване на Шестото бедствие.

Култура: Днешната варнианска цивилизация е урегулирана, неамбициозна и стабилна. Тя е била такава трийсет хиляди години без никакви признаци за предстоящо шесто бедствие, което би засегнало целия вид. Симбионтът[4] Пернатон-Мегреу (ПМ) обаче предположил през Е. 2731, че това не е основание за успокоение. Неговият анализ на варнианската култура накрая довел до ограничение на големината на колонията навсякъде извън първоначалните четиринайсет варниански светове на четири хиляди души.

ПМ извършил задълбочен анализ на варнианските езици и установил, че макар варнианци да използват над 140 семантични езикови групи и местни диалекти в никой от тях няма дума означаваща цинизъм, самокритика или скептицизъм. Той посочва и че крахът на варнианската цивилизация е настъпил само на Еварнър, а в другите колонии се е почувствал поради тяхната материална зависимост от метрополията. В допълнение няколкото различни случая на крах не изглежда да са възникнали поради една и съща причина. На края ПМ отбелязва, че аутопсиите на варнианските мозъци не показват съществуването на инхибиторен комплекс.

ПМ заключава, че крахът на варнианци е резонансно явление, последица от положителна обратна връзка между големи варниански групи. Тъй като не притежават необходимите способности за разумен скептицизъм, варнианците са изключително уязвими на влиянията на деструктивните спомени. Те се разпространяват безпрепятствено сред цялото население и се самоподхранват до точката, при която отделните варнианци стават неспособни на рационално мислене. Тези пагубни влияния се прекратяват само благодарение на краха на цивилизацията и свързаната с това загуба на бърза комуникация между големи групи.

ПМ поставя абсолютната долна граница на взаимодействащи си варнианци за такова явление при двайсет хиляди души. Възникването на нестабилност нормално не се забелязва, докато броят на включените индивиди е няколко милиона. Настоящата максимална стойност от четири хиляди за размер на колонията е крайно занижена.

Из „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни)

Бележки

[1] Incomparable (англ.) — несравним. — Б.пр.

[2] Временни израстъци от протоплазма у едноклетъчни и някои многоклетъчни организми, които служат за движението им с цел намиране на храна. — Б.пр.

[3] Вътрешен скелет, какъвто имат гръбначните — Б.пр.

[4] Организъм, който живее в симбиоза. — Б.пр.