Серия
Наследената вселена (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Divergence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 11 гласа)
Сканиране
atoslove (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011 г.)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Издание:

Чарлс Шефилд. Отклонение

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Саша Попова

ИК „Бард“ ООД, София, 2000 г.

ISBN: 954-585-107-4


На същата тайфа на четиримата и на всеки друг, който е достигнал магическата възраст седемнадесет.

Глава 1

— Мигни с лявото око. Много добре. Затвори дясното, докато не ти кажа „Готово“. Така. Сега го отвори и в същото време се усмихни.

— Мога ли да говоря?

— Един момент. Готово.

Светлосиньото око се отвори. Тънките устни се разтегнаха в усмивка и разкриха равни бели зъби. Сю Андо огледа критично усмихнатото лице и се обърна към асистентката си.

— А сега, да отделим малко внимание на усмивката. С тази си усмивка той може да изплаши всяка сикропеанка. Трябва да извием устните малко нагоре, да я направим да изглежда по-приветлива.

— Оставете това на мен — другата жена си записа в компютърния бележник.

— Мога ли да говоря?

Андо кимна на изправената пред нея гола мъжка фигура.

— Казвай. И без друго искаме да проверим как говориш. И престани да се усмихваш така… Като те гледам, тръпки ме побиват.

— Извинявайте. Но защо правите всичко това? Излишно е. Преди да напусна лабораторията в Персефон, ме изследваха основно и ме намериха за физически съвършен.

— Надявам се да е така. Ние не приемаме по-ниско качество. Но това е било преди месец, сега проверяваме дали не са настъпили някои промени. Съчетанието човешко тяло-компютър винаги има период на адаптация. А ти ще бъдеш изпратен далеч, на място, където вероятно никога не са виждали хуманоид. Ако възникнат проблеми със стабилността, няма да имаш възможност да прескочиш до базата за настройка както на планетите на Сол. Добре. Още една проверка и отиваме в центъра за инструктаж. Гледай в мен и повдигни крак от пода.

Хуманоидът повдигна босия си крак и Сю Андо замахна към незащитената му челюст. Една ръка бавна се повдигна да се защити. Юмрукът на Андо удари силно брадичката.

— Проклятие! — Сю Андо налапа юмрука си и засмука лените кокалчета. — Боли! Ти почувства ли болка?

— Разбира се. Сензорите ми са отлични.

— Да не говорим за грубата кожа. Сега разбра ли какво имах предвид под адаптация? Не трябваше да допуснеш да те ударя. Преди месец не беше така. Рефлексите ти трябва да се засилят с едно деление. Ще го направим днес, след инструктажа. Това ще изисква изваждане на мозъка ти за няколко минути.

— Щом се налага. Длъжен съм обаче да ви предупредя, че конструкцията е с непрекъснат сензорен вход.

— Това не е проблем. Аз ще монтирам нервна връзка от мозъка до гръбначния ти стълб, така че сензорната връзка ще бъде прекъсната само няколко секунди, докато включим двата му края към конекторите.

— Ще ви бъда благодарен. Мога ли да говоря отново?

— Не съм сигурна, че можем да те спрем. Давай, приказвай колкото искаш. Говоренето ще бъде главният ти начин за общуване.

— Точно този въпрос исках да засегна. Не разбирам защо ще трябва да получавам информация по такъв неефективен начин. Аз съм напълно съвместим конекторно. С използването на нервна връзка мога за една секунда да изпратя или да получа много милиони байта информация. Хората са отчайващо бавни. Наистина е смешно да получавам информация чрез говорене или да съм принуден да я предавам на друг с подобна жалка скорост.

Като видя изражението на асистентката си, Сю Андо се усмихна.

— Разбирам, Лий. Според вас трябва да намаля нивото му на категоричност. Грешите. Там, където отива, дразненето от неефективността ще бъде гаранция за оцеляване — тя се обърна към безизразната мъжка фигура. — Разбира се, можеш да изпращаш и да получаваш информация по-бързо от нас… на друг компютър. Но ти отиваш на система Добел. Тя е бедна и примитивна и аз се съмнявам, че там някой някога е виждал хуманоид. Те сигурно не могат да си позволят средства за директно прехвърляне на данни в теб. Твоите източници на информация ще бъдат хора и, може би, други живи същества. Ние, хората, можем да сме бавни и глупави, но ти си свързан с нас. Постарай се колкото се може по-бързо да свикнеш с това.

Сю Андо се обърна към Лий Боро.

— Има ли още нещо за настройване преди инструктажа?

Лий прегледа контролния лист.

— Телесната температура е няколко градуса под нормалната за човек, но ще го оправим. Йонните баланси са идеални. Име. Трябва да му изберем име, преди да продължим.

— Мога ли да говоря?

Сю Андо въздъхна.

— Ако смяташ, че е наложително. Не разполагаме с никакво време.

— Ще бъда кратък. Не ми е необходимо име. Вече имам. Пълната ми идентификация е компютър, материализиран в човешко тяло, Кримзън Серийз Файф, Тали Лайн, Лимбик-Енансед Дизайн.

— Знаем. Аз също имам пълна идентификация. Аз съм Сю Ксантип Харбсън Андо, жена, родена в Европа, група Четвърти съюз, земен вид. Но и през ум не ми минава да използвам това като име, то е три пъти по-дълго, отколкото е необходимо, за да е използваемо. Твоето име ще бъде… — тя замълча. — Нещо хубаво и просто. Имбодид Компютър Тали. Е. К. Тали. Е. Кримзън Тали, ако искаш да звучи по-официално.

Лий провери в компютъра си.

— Това име е свободно. Ще направя изоморфизъм[1] между Е. Кримзън Тали и пълната идентификация — тя си записа в компютъра. — Е. К. Тали за кратко. Ние ще те наричаме само Тали. Става ли?

— Мога ли да говоря?

Сю Андо въздъхна.

— Този път не. Чакат ни за инструктаж. Добре. Какъв е проблемът? Не ти харесва това име?

— Идентификацията, която предложихте, е напълно удовлетворителна. Озадачен съм обаче от две други неща. Първо, разбирам, че съм без дрехи, а вие сте облечени.

— Боже мой! Да не искаш да кажеш, че се притесняваш от голотата си?

— Не е това. На мен ми липсва вътрешно състояние, отговарящо на вашето понятие за притеснение. Просто се чудя дали ще трябва да нося дрехи на системата Добел?

— Разбира се, освен ако там ходят без дрехи. Ще правиш това, което правят другите. Целият смисъл на твоето въплъщаване в човек е да станеш за тях колкото е възможно по-приемлив. Какъв е другият ти проблем?

— Аз съм въплътен в човешко тяло и се питам защо.

— По същата причина. Ще имаш работа главно с хора, затова искаме да приличаш на човек. Освен това много по-лесно е да създадем тяло от човешка ДНК, отколкото да се опитваме да правим някаква неорганична форма, която да прилича на човек.

— Вие отговорихте само частично на моя въпрос. Обяснихте ми защо имам човешко тяло — Е. К. Тали посочи към половите си органи. — Но както виждате аз съм въплътен в мъжко тяло. Женската фигура, каквато имате вие с Лий Боро, изглежда по-лека по конструкция и се нуждае от по-малко храна. Тъй като аз ще трябва да ям, чудя се защо трябва да имам по-голямото и по-малко ефективно човешко тяло.

Сю Андо го погледна.

— Хм. Знаеш ли, Тали, на този въпрос не мога да ти отговоря. Сигурна съм, че Съветът има отговор и вероятно е свързано с мястото, където отиваш. Ще трябва да попиташ при инструктажа. Но едно е сигурно — много е късно да се променя тялото ти. След три дни ти трябва да си в мрежата Боуз и да се отправиш за Добел.

— Мога ли да говоря?

— Разбира се — Андо се усмихна. — Но не сега и не на мен. Закъсняваш за инструктажа. Тръгвай, Е. К. Тали. Като отидеш там, можеш да им проглушиш ушите от приказки.

 

 

Три стандартни дни преди заминаване. Това прави седемдесет и два часа — 259 хиляди секунди, 259 милиарда микросекунди, 259 милиарда трилиона атосекунди[2]. Мозъкът на Е. К. Тали, който бе с големина на грейпфрут, имаше тактова честота осемнайсет атосекунди. Три дни са достатъчно много време да разсъждава върху всяка мисъл, минала някога през ума на някое живо същество в целия спирален ръкав.

И все пак Тали разбираше, че тези три дни ще са недостатъчни. Часовете летяха. Проблемът не беше във фактите, макар че те идваха болезнено бавно поради човешкото посредничество. Трудността идваше от недомлъвките и от импулсите, които те произвеждаха в непознатите схеми на търсене, прибавени по време на въплъщаването на Е. К. Тали в човешко тяло.

Например на него му беше казано, че изборът на мъжко тяло е направен, тъй като управлението на Добел се осъществява предимно от мъже. Но според всички анализи на човешките събития в общество, доминирано от мъже, влиянието на една жена може да се окаже решаващо. Как органичните са могли да пропуснат този факт от собствената си история?

Тали остави тези неразрешими загадки настрана в очакване на дългото пътуване до своето местоназначение. Той реши да се концентрира върху по-простия въпрос за билите в галактиката.

— Добел е двупланетна система, част от световете на Фемъс Съркъл — човекът, провеждащ инструктажа, беше посланик Станчов, извикан специално от Миранда. На Тали му се струваше, че са го избрали специално заради неясната му мисъл и говор. Инструкторът гледаше Тали под рунтавите си вежди.

— Знаеш ли нещо за Фемъс Съркъл?

Тали кимна.

— Двайсет и три звездни системи. Примитивни и бедни. Шейсет и две населени планети, някои от тях съвсем малки. Образуват свободна федерация на светове, чийто граници се застъпват с територии на Четвъртия съюз, Сикропеанската федерация и общността Зардалу. Намират се приблизително на сто парсека[3] от Сол. Имат един артефакт на Строителите, Умбиликал, който се намира на системата Добел.

Изстреляният като с картечница отговор завърши. Тези факти и милион други около слънцата и планетите на спиралния ръкав бяха въведени в паметта на Тали много преди да бъде въплътен в човек и той не виждаше никакъв смисъл да ги проверява. Онова, което беше прибавено напоследък към неговите вътрешни състояния и което отнемаше трилиони[4] цикли време за самонаблюдение, за да получи, макар и частични отговори, беше нуждата да получи мотивация.

Системата Добел беше планетен дублет[5], два свята известни като Опал и Куейк, които се въртяха бясно около техния общ център на масата. Те бяха свързани един с друг посредством дванайсет километрово съоръжение, известно като Умбиликал. Орбитата на техния център на масата около звездата Мандъл беше силно ексцентрична и времето на най-голямото приближаване на главната звезда[6] причиняваше огромни земни приливи на Куейк и морски на Опал. Това максимално приближаване беше известно като летен прилив. Последният летен прилив беше изключителен, защото дублетният партньор на Мандъл, Амарант, и гигантската газова планета Гаргантюа заставаха в една линия — голямото сближаване, което става веднъж на всеки 350 000 години.

Много добре. Тали знаеше всичко това и отлично го разбираше. Неуправляемо, както всяко звездно движение, сближаването обаче не можеше да се обоснове нито логически, нито физически. Предизвикването на такъв катаклизъм очевидно изискваше намесата на живи същества.

— Вие казахте, че за последния летен прилив на Куейк и Опал са се събрали група от хора и извънземни — каза Тали на посланик Станчов. — Доброволно. Защо? Защо някой ще отива на планети, където е най-опасно? Могат да загинат!

— Ние имаме основание да смятаме, че някои от тях вече са загинали.

— Но сигурно хората и сикропеанците, ло’фтианците и хименоптите не са искали да умрат?

— Разбира се — Станчов беше в човешко състояние, което Е. К. Тали разпозна като остаряване. Може би го деляха само десет години от времето, когато нямаше да може повече да пътува. Ръцете му леко трепереха, а това, както казваха специалистите, беше явна нефункционална осцилация.

— Но хората — продължи Станчов, — а също и извънземните, предполагам, макар всъщност последните да не познавам добре, поемат такива рискове само при основателни причини. А всички те имат свои интереси, за да поемат този риск. Професор Ланг, от Сентинел Гейт е отишла на Добел заради своите научни интереси, свързани с артефактите на Строителите и със самия летен прилив. Другите, като сикропеанката Атвар Х’сиал и човекът с приставката от Карелия, Луис Ненда, са отишли, предполагаме, от личен интерес. Ло’фтианецът Д’жмерлиа и хименоптът Калин са роби. Те са там, защото техните господари са им наредили. Единствените същества на Куейк, изпълняващи служебните си задължения, са трима човеци: комендантът Максуел Пери, който контролира всякакъв външен достъп до Добел по време на летния прилив; капитан Ханс Ребка от Фемъс Съркъл, специалист по разследване и уреждане на конфликти, изпратен на Добел да контролира Пери; и съветникът Джулиъс Грейвс от нашия, Четвърти съюз, представител на Съвета. Няма ли да си вземеш бележки за всички тези имена?

— Не е необходимо. Аз никога нищо не забравям.

— Предполагам — Станчов погледна към Тали. — Това сигурно е чудесно. За какво говорех? Е, няма значение. Във файловете има много информация за всеки, който е бил на Куейк по време на летния прилив. Много повече, от онова, което аз зная за тях. Никой още не е се върнал, макар че летният прилив отмина преди седмици. Това е истинска загадка. Ние искаме да разбереш защо са останали. Докато пътуваш към Добел, трябва да проучиш досиетата на всички и да си съставиш заключение за техните нужди и желания.

Нужди и желания! Точно това липсваше във вътрешните състояния на Тали, но щом те определяха действията на толкова много хора и извънземни, той трябваше да се научи да ги симулира.

— Мога ли да говоря?

— Досега ти определено не ми опонира за нищо.

— Честно казано аз съм объркан от предложената ми роля в тази история. В началото разбрах, че трябва да отида на системата Мандъл и да оценя проблемите на място. Сега научавам, че най-малко двамина други са достатъчно квалифицирани, за да могат да решат проблема. Ханс Ребка, според вашите думи, е специалист по изглаждане на конфликти, а Джулиъс Грейвс е член на Съвета. При неговото присъствие какво очаквате аз да постигна?

— Радвам се, че зададе този въпрос. Това е добър знак за успеха на твоята мисия — посланик Станчов стана от стола и се изправи пред Тали. Ръцете му престанаха да треперят и той спря да излъчва несигурност. — Още по-добър знак ще бъде, ако можеш сам да си отговориш. Би ли се досетил, ако не ти кажа, че за тази задача очаквам слабата ти страна да се окаже силна?

След размисъл една милисекунда[7], Тали кимна.

— Вероятно се дължи на това, че не съм органично същество. Слабата ми страна е липсата на човешки емоции. Следователно, невъзможността да имам мотивацията на живите същества е и моята сила. Вие сигурно смятате, че Грейвс и Ребка са действали емоционално, като са решили да не напуснат система Мандъл.

— Правилно. Не можем да го проверим. Но предполагаме — посланик Станчов сложи ръце върху здравите рамене на Тали. — Ти ще разбереш. Върви на Добел. Научи каквото можеш и докладвай. Не искам да рискувам живота на друг човек, за да разберем какво се е случило там по време на летния прилив. Докато ти като хуманоид си за еднократна употреба.

Е. К. Тали беше самообучаващ се. Той можеше да направи заключение за микросекунди. Тази мисъл не предизвика никаква реакция у него. Поради липсата на човешки емоции, той не изпадаше и в състояние да негодува срещу идеята, че неговата загуба е приемлива, докато загубата на човек не е. Но Тали започна да изгражда първите схеми за симулация. Може би щяха да възникнат ситуации, при които разбирането на човешките емоции можеше да бъде полезно.

Статия 14: Хора

Разпространение: Хората, плюс произлезлите от тях или усъвършенствани форми на живот, могат да бъдат намерени в трите главни региона на спиралния ръкав: Четвърти съюз, общност Зардалу и Фемъс Съркъл. От тях Четвърти съюз е най-голям, най-стар и най-населен. Той включва целия седемдесет и две светлинни години[8] Кролспейс — центрирана около Сол сфера, изследвана и колонизирана от хора с кораби, пътуващи със скорости по-малки от скоростта на светлината, преди създаването на двигателя и мрежата Боуз. Четвърти съюз включва близо осемстотин населени планети. Те лежат в елипсоид в един от фокусите, на който е разположен Сол, простиращ се на седемстотин светлинни години в посока диаметрално противоположна на посоката на галактическия център. Близо до най-далечната граница на територията на Четвърти съюз се намира супергигантската звезда Ригъл. Доминиращ вид в Четвърти съюз са хората, които наброяват шестдесет процента от всички интелигентни същества там.

Фемъс Съркъл, точно обратното, се състои само от двайсет бедни светове. Деветдесет процента от населението му са хора, разселени около частта на Четвърти съюз, най-близка до центъра на галактиката. Фемъс Съркъл заема регион, в който Четвърти съюз, Сикропеанската федерация и общността Зардалу имат застъпващи се територии. Показателно за бедността на тази група е, че никой от по-големите съседи не е проявил интерес да помогне за развитието на Фемъс Съркъл, макар той привидно да е под контрола на Четвърти съюз и да признава правата на членовете на Съвета на Съюза.

Членовете на общността Зардалу не признават никаква централна власт. Поради това техният брой и разпространение е трудно да се оценят. Според Ефрарези и Камефил не повече от дванайсет процента от всички интелигентни същества на Зардалу са хора. От тях почти половината живеят близко до оспорваните граници с Четвърти съюз и Сикропеанската федерация. Броят на световете, населявани от хора в областта на общността Зардалу, е неизвестен.

Физически характеристики: Хората представляват живеещи на суша гръбначни, бисексуални, чифтокопитни животни, притежаващи двустранна симетрия и добре оформена глава и торс. Горният чифт крайници са модифицирани за захващане. Всички сетивни органи са с ниска чувствителност, особено за миризма и вкус. Грелаторен орган напълно липсва.

Човешкото тяло е податливо на модификации и усъвършенстване и притежава голяма съвместимост с тъкани от извънземни. Има най-висока скорост на мутация измежду всички известни интелигентни видове, но това не изглежда да е еволюционно предимство.

История: Човешкият вид е възникнал на планетата Земя, която с нейното Слънце, служи като център на координатната система използвана в този каталог. Човешката история датира от почти десет хиляди години преди Експанзията и приблизително за половината от това време има писмени хроники. За нещастие тенденцията хората да се самозаблуждават и самовъзвеличават над всички други интелигентни форми на живот прави много от хрониките ненадеждни. Препоръчва се на сериозните учени да търсят алтернативни автентични източници на данни за хората.

Култура: Човешката култура се изгражда около четири основни елемента: сексуални отношения, териториални права, индивидуално интелектуално господство и желание за групово признание. Моделът на Х’сирин, който използва тези четири характеристики като независими променливи, позволява да се предскаже точно поведението на хората. На базата на този модел човешката култура се преценява като второ ниво с малки изгледи за преминаване на по-високо ниво.

Из „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни)

Бележки

[1] Сходство във външния вид или структурата на организми, принадлежащи към различни видове или раси. — Б.пр.

[2] 1 атосекунда = 10-18 сек. — Б.пр.

[3] Единица за разстояние в астрономията; 3.263 светлинни години. — Б.пр.

[4] 1 трилион = 1012 — Б.пр.

[5] Близко разположени една до друга планета, които се въртят по една орбита около техния общ център на масата. — Б.пр.

[6] Звезда, която се върти директно около своето слънце. — Б.пр.

[7] 1 милисекунда = 10-3 сек. — Б.пр.

[8] Разстоянието, което светлината изминава, като се движи със скорост 300 000 км; 1 с. г. = 9.1012 км. — Б.пр.