Чарлс Шефилд
Отклонение (18)

Глава 18

Бърди бе работил двайсет и шест и половина години, които му се струваха като вечност на правителството на Опал. Въз основа на това той често беше казвал, че хората са най-обидчивите, ексцентрични и твърдоглави същества във вселената.

Повече нямаше да го казва. Той току-що бе решил, че тук, на Думсдей^[1], има други, които надминават хората по лудост.

Те стояха ужасени на края на тунела над отвесна шахта, водеща към нищото. Джулиъс Грейвс беше навел плешивата си глава над ръба, загледан в нещо като голяма сребърна лъжичка за чай с цвете за дръжка, плуваща над нищото. И Джулиъс или може би Стивън говореше с нея, сякаш тя бе отдавна търсен изгубен брат.

— Не мога да разбера какво искаш да кажеш, Чакащи — рече той. — Това е първото ни посещение. Никога по-рано не сме били тук.

Лъжичката му отговори.

Не веднага, обаче. Отначало тя издаде шум, който заприлича на Пърди на останала без въздух гайда. След това изхриптя като свирка на парен локомотив. После каза, имитирайки акцента на Грейвс:

— Не вие лично. Нямах предвид вас. Вие, видовете.

Което за Грейвс изглежда беше толкова лишено от смисъл, колкото и за Бърди, защото съветникът сбърчи голата си глава и каза:

— Нашите видове са били преди тук?

Чу се нов стон като от умиращ даузър — Калик беше права за това. После лъжичката продължи:

— Необходимите членове на вашите видове дойдоха тук. Повече, отколкото ни трябваха. Един щеше да е достатъчен. Но дойдоха трима човеци, включително и онзи със специалните приставки.

При тези думи Калик изкрещя право в ухото на Бърди по-силно от всеки звук, произведен от съществото-чаена лъжичка.

— Приставки! — възкликна тя. — Приставки! Това означава господаря Ненда. Той е бил тук и е още жив.

Чакащия сигурно я беше разбрал, защото продължи:

— Един с приставка, да, жив и имаше също една от другия вид — голяма, сляпа, с тайна реч. Тя също мина оттук.

Това впечатли и Д’жмерлиа толкова силно, колкото и Калик.

— Ох, Атвар Х’сиал! — възкликна той, сграбчи ръката на Бърди и заповтаря името на сикропеанката като химн. — Ох, Атвар Х’сиал! Жива! Комисар Кили, не е ли чудесна новина?

Бърди реши да не отговаря. На него му се струваше, че оцеляването на който и да било гол бръмбар не беше толкова важно, особено такъв, който използва Д’жмерлиа като роб. Но той добре разбираше, че ло’фтианецът и хименоптът имаха свои собствени чудновати правила за това какво е важно.

Ахканията на Д’жмерлиа нито за минута не спряха Чакащия. Краят на чаената лъжичка се разшири малко повече и тялото потрепери силно. После каза:

— И така, вече достатъчно минаха. Трите вида са тук. Вашето по-нататъшно присъствие е ненужно. Ние ще осигурим безопасен преход за всички до вашите родни светове.

Изглеждаше малко рано да започнат да правят стойки и да гърмят шампанско, но тези думи все пак бяха най-доброто нещо, което Бърди беше чул, откакто напуснаха Опал. Безопасен преход до техните родни светове — всички щяха да се върнат у дома! Ако Чакащия не беше на пет стъпки от него по средата на нищото, Бърди щеше да се опита да се хвърли на врата му и да го разцелува.

Но после дойде най-лошата част, нещо, което Бърди не можеше да повярва. Д’жмерлиа и Калик излязоха напред и започнаха да се вайкат и треперят, като свиреха оглушително.

— Не, не, това не трябва да стане. Ние искаме да последваме нашите господари. Вие трябва да заведете и нас. Ние не можем да се върнем без господарите си.

Това изглежда малко раздразни Чакащия. Той издаде ужасен звук от прочистване на гърлото, стомаха и червата.

— Вие също искате да бъдете заведени? Така ли да разбирам думите ви?

Бърди реши, че след стоене и чакане на това място шест милиона години едва ли някой е запазил напълно разсъдъка си. Но Калик и Д’жмерлиа изглежда не споделяха това мнение.

— Да, да — казаха те, — заведете ни!

— Това е напълно възможно — призна Чакащия. — То не представлява никаква трудност, макар че времето на прехода, разбира се, не може точно да се предскаже. Но за другите, за тримата човеци, безопасният преход до техните родни светове…

Това беше!

— Да! — извика Бърди. — До нашия дом…

— Не — намеси се Джулиъс Грейвс, преди Бърди да може да каже друго. — Не, за мен това ще бъде напълно неподходящо. Моята задача не е завършена. Аз трябва да разбера какво се е случило с професор Ланг и капитан Ребка. Трябва да намеря и да арестувам Луис Ненда и Атвар Х’сиал и да ги върна на Съюза, за да бъдат съдени. Заведете и мен, ако обичате.

Това сигурно беше една от най-глупавите молби, които Бърди беше чувал през целия си живот. Атвар Х’сиал и Луис Ненда бяха отпратени в нищото, при малко късмет по пътя към Ада, и вместо да каже довиждане, приятно пътуване и да се връщаме у дома, Джулиъс Грейвс искаше да ги преследва!

— Тогава… — каза Чакащия.

Той замълча една секунда по-дълго и Е. К. Тали се намеси:

— Мога ли да говоря? Аз не мога да се върна на Сол с неизпълнена задача. Аз бях натоварен да науча какво се е случило през летния прилив и защо. Сега не съм по-близо до отговора, отколкото в деня на напускане на лабораторията на Персефон. Логиката подсказва, че отговорът трябва да включва и действията на Атвар Х’сиал и Луис Ненда. Подходящо е и аз „да бъда заведен“, каквото и да означава този израз и да се присъединя към другите.

Това потвърди мнението на Бърди, че Е. К. Тали е робот-идиот. Ако хуманоидът беше наполовина интелигентен, както се предполагаше, той щеше да тръгне за дома и когато пристигне, да съчини някоя история за летния прилив. Всяко шестгодишно дете на Опал би могло да я измисли. Но Тали сигурно е обучаван лошо и затова може да разказва само истината.

Когато Д’жмерлиа и Калик пристъпиха напред, Бърди изостана, ала сетне също се приближи към ръба. Той знаеше точно какво иска — да бъде изпратен на Опал, у дома, по вълшебния и безопасен път, обещаван от Чакащия.

— Аз бих желал… — започна той.

Не можа да го каже, защото чаената лъжичка започна да вибрира като камбана. Бърди беше убеден, че тя е готова да направи нещо решително и предвидливо отскочи назад. През това време Грейвс започна отново да говори. От тона на гласа му се разбираше, че това е Стивън.

— Преди всичките да се присъединим към другите — каза той, — аз имам още въпроси. За този планетоид и Строителите и защо те се нуждаят от хора и сикропеанци? И къде ще отидем ние? И кой сте вие и каква е вашата роля във всичко това? И какви са трите вида, за които споменахте. Това са въпроси, на които чувствам, че вие можете да отговорите както вероятно никой друг. Затова, ако бъдете така любезен…

Бърди беше сигурен, че на Стивън ще му бъде наредено да млъкне. Но вместо това, Чакащия издаде още един просташки звук, което съвсем обезкуражи Бърди. Чакащия престана да вибрира и замалко увисна неподвижен във въздуха. После се премести малко по-близо.

— Въпроси — промърмори той. На Бърди гласът му прозвуча изтощено, сякаш планираше да отиде някъде другаде и да изкара на спокойствие още една дрямка от шест милиона години, а Грейвс му пречи. — Това е може би… предсказуемо. И не е лишено от основание.

Чакащия продължи да се движи напред, докато накрая фактически почти ги притисна до ръба. Той не докосна никого, но Бърди можеше да каже, че сребристата повърхност е студена, достатъчно студена да смрази въздуха около него. Той го разгледа внимателно, но не можа да разбере от какво е направен. На повърхността му пробягваха вълнички, високи не повече от един или два милиметра. Сигурно Чакащия поне отчасти беше течен. Когато седна на опашката си, Бърди видя, че формата се огъна и се изду на дъното.

— Много добре — каза най-после той. — Ще ти отговоря. Най-добре е, ако започна със собствената си история…

Бърди мислено изстена. На шест милиона години и повече извънземен от всичко друго в целия спирален ръкав, но в някои отношения не по-различен от останалите.

Въпреки предоставения му избор от теми, Чакащия започва да говори за себе си.