Чарлс Шефилд
Отклонение (27)

Глава 27

Всичко бе готово. Но Бърди Кили беше бесен.

От часове наистина всичко беше готово. Рампата за слизане към нов транспортен вихър беше в съседната зала, достатъчно близо, за да се усеща върху кожата и екзоскелетите въздушният поток около въртящата се сингулярност. Посредника беше уверил групата, че системата е приготвена да ги приеме и им обеща безопасно пътуване. Тя щеше да ги пренесе на Междинната станция, по средата между планетите Куейк и Опал — идеално от гледна точка на Бърди, тъй като това бе последното място в спиралния ръкав, където имаше вероятност зардалу да са отишли.

Но сега, в последния момент, изглежда всички бяха размислили относно заминаването изобщо.

— Чувствам, че ако имам още една възможност да разговарям с Посредника, сигурно ще го убедя в неразумното основание на плана на Строителите — каза Стивън Грейвс на Ханс Ребка. Джулиъс, който не можеше да приеме идеята да оставят Луис Ненда и Атвар Х’сиал на сляпата съдба, беше преотстъпил мястото си на своя мнемоничен двойник. Стивън използваше максимално предоставената му възможност.

— От съществуващите факти е съвсем ясно — продължи той, — че много раси, работещи заедно, ще имат по-голям шанс да помогнат на Строителите да решат проблема, отколкото който и да било единствен вид. Хора и сикропеанци трябва да бъдат ангажирани заедно, а не да се бият помежду си, за да се реши кой да помага на Строителите.

— Това е според вашите виждания — възрази Ребка. Подобно на Бърди, той изгаряше от нетърпение да си тръгне, макар и поради други причини. Все още виждаше кошмарите от завръщането и господството в спиралния ръкав на среднощното синьо. Ребка искаше да тръгне подир следата, преди тя да е изстинала. — Вие знаете, че Строителите имат съвсем различно мнение от всички видове, които някога сме срещали. А Посредника е творение на Строителите. Можете да спорите с него милион години — той има толкова време — и никога няма да успеете да го убедите да се откаже от двеста милиона годишно предубеждение на Строителите. Оставете, Стивън, и се заемете с проблем, който можем да решим. Запитайте се къде са отишли зардалу и какво правят там.

По този важен въпрос Посредника не беше достатъчно ясен, за да се чувстват спокойни. Най-добрият постфактум анализ показа, че преходът на зардалу е бил извършен до крайна точка на един артефакт на Строителите, вероятно на териториите на общността Зардалу. В него не се посочваше коя е тази точка нито се правеше някакво предположение какво може да се случи след това.

Дариа Ланг също не искаше да си тръгне.

— Зная, че някой трябва да се върне и да поеме грижата за спасението от зардалу — тя разглеждаше няколкото наредени в залата непонятни конструкции, една редица от музикални стъклени колони, от които турбулентно излизаше зелена течност. — Но ако аз замина, кой ще изучава неща като тези? През целия си живот съм търсила Строителите. И сега, след като попаднах на тях, не мога да си тръгна. Ако замина, може би никога няма да имам възможност да се върна.

— Разбира се, че ще се върнете — Луис Ненда, изглежда също както останалите, искаше да ускори заминаването им. Той я хвана за ръка и я поведе към рампата за вихъра. Пред него Атвар Х’сиал водеше Д’жмерлиа и Калик в същата посока. — Вие чухте какво казва Посредника — продължи Ненда. — Входната точка на транспортната система на „Глистър“ няма да бъде затворена. Вие можете да отидете там и да се върнете, когато пожелаете. И когато следващия път отидете на „Глистър“, ще бъдете много по-добре подготвена. И ще можете по-добре да разгледате неуправляемите фейджи.

Той сложи ръка около кръста на Дариа и умишлено я погали по хълбока.

— По-добре върви, мила, преди да съм се отказал да те пусна да избягаш с Ребка.

Тя мълчаливо махна ръката му от себе си и го погледна от висотата на петнайсетсантиметровото си превъзходство в ръста.

— Луис Ненда, още при първата ни среща се заклех, че ако ме докоснете с развратните си помисли, ще ви счупя главата. Сега, когато го сторихте, аз не мога да вдигна ръка и да ви ударя. Вие се променихте, нали? Откакто сте на „Глистър“? Вие докоснахте бедрото ми само за да ме ядосате.

— Не — зачервените очи се вдигнаха нагоре да я погледнат, после се наведоха надолу да огледат кръста й. — Не го направих само за да ви ядосам. И не съм се променил, откакто сте на „Глистър“ — Дрезгавият му глас стана по-груб от обикновено. Той се пресегна да хване ръката й. — Стана преди това. На Опал, когато се срещнахме първия път.

Той се канеше да каже още нещо, но Посредника се появи отново и се насочи към тунела, който водеше към вихъра. Той изглежда не забелязваше силното гравитационно поле и вятърът около сребристото си тяло.

— Часът наближава — каза скърцащият глас. — Системата е готова за планираните преходи. Пътуването обаче ще е много по-леко, ако се извърши поединично. Кой ще бъде първият?

Всеки гледаше в другия, докато Ханс Ребка не излезе напред.

— Сигурно аз. Готов съм.

Един по един другите се наредиха в редица зад него: Бърди Кили, следван от Д’жмерлиа, Калик и Джулиъс Грейвс. Дариа Ланг застана последна, все още загледана към загадъчните творения на Строителите. До редицата стеснително, сякаш неуверени в своя принос за заминаването на другите стояха Атвар Х’сиал и Луис Ненда.

— Вие можете да продължите — Посредника отиде до края на редицата.

— Благодаря — Ребка се обърна и огледа един подир друг останалите. — Не мисля, че е време за речи, така че ще ви кажа само довиждане. Зная, че сте щастливи да се завърнете у дома — очите му попаднаха на Луис Ненда. — Исках и вие да дойдете с нас. Кажете на Атвар Х’сиал, че дължим и на двама ви специални благодарности. Кажете й, че не зная какво сте направили на Куейк, но що се отнася до мен, онова, което направихте тук, за да ни спасите от зардалу и жертвата, която правите сега, като оставате, напълно ви оневинява. Надявам се да ви видя отново в спиралния ръкав.

Ненда махна снизходително с ръка.

— Ох, ние не се нуждаем от благодарности. Аз и Ат ще се оправим. Вървете, капитане. И късмет.

Ребка кимна и стъпи на спускащата се към тунела рампа. Другите го гледаха как се отдалечава, навежда се назад и запазва равновесие. Косата и дрехите му започнаха да се ветреят, стъпката му се забави. След двайсет метра той спря и те чуха гласът му да достига до тях, странно изкривен.

— Това е точката, от която няма връщане. Още два метра и няма да имам друг избор, освен да вървя — той се обърна и помаха с ръка. — Ще ви срещна на другия край. Безопасно и приятно пътуване на всички!

Той направи две бавни крачки и се озова повлечен от нова сила. Ребка падна напред към рампата. Чу се ахване, шум от издишан насила въздух, и потреперване, отразено от стените на тунела.

Другите погледнаха надолу към въртящата се сингулярност. Ребка беше изчезнал.

— Можете да продължите — каза Посредника.

— Да — тихо каза Бърди Кили. — Мога да продължа. Но мога и да не продължа. Той притискаше до гърдите си грубата сфера на мозъка на Е. К. Тали като свещена реликва. „Хайде, Бърди. От седмици повтаряш, че искаш да се върнеш у дома. Хайде, направи го. Крака, тръгвайте!“

Луис Ненда го потупа по рамото и Бърди направи първата колеблива стъпка към тунела. Цялата редица го последва като в бавна процесия.

— Един по един — предупреди ги Посредника.

Бърди вървеше напред и мърмореше. По средата на тунела той стигна до някакво решение и се затича. Когато достигна преходната зона и отново се почувства повея на изместения въздух, той извика.

Д’жмерлиа и Калик се опитаха да спрат при Луис Ненда и Атвар Х’сиал, но сикропеанката им махна да продължат.

— Правилно — каза Ненда. — Продължавай да вървиш, Калик, не задържай редицата. И не се тревожи за нас. Върни се в спиралния ръкав.

— Както заповядате. Сбогом, любими господарю — гледащите назад очи на тъмната глава на хименопта през целия път наблюдаваха Ненда до точката, където беше подета от полето на вихъра. Калик изчезна в тишина, последван секунди след това от треперещия Д’жмерлиа.

Джулиъс Грейвс отказа да бъда пришпорван. Той спря пред Луис Ненда и поклати глава.

— Късмет. Ако успеете да се върнете можете да сте сигурни в едно нещо. Каквото и да сте направили по време на летния прилив на Куейк, обвиненията срещу вас и Атвар Х’сиал ще бъдат снети. Моля, погрижете се и тя също да го знае.

— Оценявам великодушието ви, съветнико — Ненда енергично разтърси ръката на Грейвс. — Ще й кажа. И не се тревожете за нас. Ще се справим.

— Вие сте много смел — сините като мъгла очи гледаха, без да виждат тъмните очи на Ненда. — Вие направихте да се чувствам горд, че съм човек — Грейвс докосна с ръка предната лапа на Атвар Х’сиал и стъпи върху рампата.

След секунди той изчезна. Дариа Ланг остана сама с Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Тя хвана Ненда за ръка.

— Присъединявам се към казаното от Джулиъс Грейвс. Не ме интересува дали сте бил престъпник, преди да дойдете на Опал, важно е какъв сте сега. Хората се променят, нали?

Той вдигна рамене.

— Предполагам… когато имат причина. А може би аз имах най-добрата причина.

— Зардалу?

— Не — той отказа да срещне очите й. Гласът му беше нежен. — Нищо толкова екзотично. Съвсем проста причина. Вие знаете какво казват за любовта и всичките му там глупости… Но вие трябва да се върнете и аз не бива да говоря така.

— Защо да не трябва?

— Защото съм нищо и вие сте много по-подходяща за него, отколкото за някой като мен. Аз извървях труден път, но си оставам шумен и груб. Не зная как да общувам с жени и никога не съм знаел.

— Бих казала, че го правите просто чудесно.

— Е, сега не е нито времето, нито мястото за това. Тръгвайте. Но може би, ако някога се върна в спиралния ръкав…

— Ще дойдете направо на Сентинел Гейт и ще ме потърсите — Дариа се обърна и кимна на Атвар Х’сиал. — Искам да пожелая късмет и на нея, но е глупаво. Зная, че само един от вас може да спечели и се надявам това да сте вие, Луис. Сега трябва да вървя… преди съвсем да заприличам на глупачка. Останалите ще чакат на другия край. Не трябва да се бавя повече.

Тя се протегна, взе лицето му в ръце, наведе се и го целуна по устните.

— Благодаря за всичко! И не го схващайте като сбогуване. Ще се срещнем отново, зная, че ще се срещнем.

— Надявам се — Ненда се протегна и отново я потупа по хълбока. Той се усмихна. — Това сигурно прилича на несвършена работа. Пазете се, Дариа. И останете все така свободолюбива.

Тя тръгна към рампата, обърна се да му се усмихне и да му махне с ръка. После застина и вихърът развя косата й. Направи стъпка и полетя надолу към сингулярността. Чу се обичайното свистене от изместен въздух. Тя дори не извика.

Ненда и Атвар Х’сиал останаха загледани след нея.

— Свърши се — каза Посредника зад тях. — Щом пристигнат до целта ще получа потвърждение. А сега… за вас подборът започва. Вие трябва да продължите, човек и сикропеанка, докато процесът не завърши.

— Сигурно. Оставете това на нас.

— Оставям ви. Моето присъствие не е необходимо. Ще проверявам периодично какво става, както правех, когато изгонихте зардалу.

Посредника бавно взе да потъва в пода. Опашката и долната част на тялото му вече бяха изчезнали.

— Почакайте за минутка! — Ненда се протегна да хване приличната на цвете глава. — Как да установим контакт с вас?

— Докато един от вас не победи над другия, няма да има никаква причина да говоря с вас. И ви предупреждавам: не се опитвайте да избягате чрез транспортната система! Тя няма да ви приеме. В случай на необходимост обаче аз ще ви покажа начин да достигнете до мен. Активирайте една от камерите за стазис. Този факт ще бъде доведен до моето внимание… — стеблото продължи да потъва. Беше останала само главата. Тя кимна на нивото на пода. — Това е сбогом… за един от вас. Не очаквам да видя отново и двама ви.

Посредника изчезна. Атвар Х’сиал и Луис Ненда се гледаха цяла минута.

— Отиде ли си? — феромонното послание достигна до Ненда.

— Така мисля. Дай ми още няколко секунди обаче — когато мина половин минута, той каза: — Трябва да започнем още сега, но ние изобщо нямахме възможност да поговорим. Ти какво мислиш?

— Мисля, че с бунтаря Луис Ненда се случи нещо безпрецедентно — феромоните бяха пълни с присмех. — Аз не разбрах вашето словесно общуване с жената, но можах да проследя биохимията на вашето тяло. В нея имаше емоция… и искрено чувство. Една тъжна слабост. Това може да стане причина за вашата гибел.

— Няма начин — изръмжа Ненда. — Погрешно ме разбираш, адски погрешно! Една стара човешка поговорка гласи: „Винаги оставяй жените незадоволени докрай; някой ден това може да ти бъде от полза.“ Това вършех, нищо друго.

— Добре ви разбрах, Луис Ненда. И оставам с това мнение.

— Хей, ти не я ли чу! Тя беше готова да промени решението си и да остане… Видях го в очите й. Не можех да допусна да остане тук и да си пъха носа, където не й е работа. Трябваше да я накарам да разбере колко благородно постъпвам, като оставам тук, защото тогава тя не можеше да остане, без да накърни моя ореол на Господин Чудо. Във всеки случай не искам да говорим по този въпрос. Хайде, да го оставим и да се заемем с истинския.

— Още една секунда. Може и да приема, че не ме мамите относно чувствата си към Дариа Ланг… Някой ден, ако не сега. Но със сигурност зная, че искахте да измамите мен и всички останали по един друг въпрос.

— Да те измамя? За какво намекваш?

— Моля ви, Луис! Аз не съм ларва, нито наивен човек. Щом инспектирах зардалу и тяхното оборудване с ултразвукови сигнали, възможно ли е да не го направя с вас? Нека да поговорим за съдържанието на вашата торба… малката. Отворете я, ако обичате.

— Ей, сам щях да ти я покажа, щом другите си отидат. Нали не мислиш, че съм се опитал да го скрия от теб? И двамата знаем, че това не може да продължи повече от минута.

— Знаех, че няма да успеете да го скриете. Добре е да чуя, че не сте имали намерение да се опитате — Атвар Х’сиал обърна жълтите си, прилични на рогове слухови органи към Ненда и коленичи до отворената малка торба, с която той никога не се разделяше.

След няколко секунди от там се подаде светла кайсиева глава.

Атвар Х’сиал излъчи химически еквивалент на въздишка.

— Лус Ненда, знаех за това минути след като възрастната зардалу изчезна във вихъра. Къде го взехте?

— Когато се бях скрил в Холдър малкото зверче ме ухапа — Ненда надзърна в торбата, като внимаваше да държи далеч търсещата глава на малкото зардалу. — Лакомо малко дяволче, това е сигурно… изяло е и последната трошичка от храната, която бях сложил там.

— Не е трябвало да го вземате и да го криете. Каква глупава постъпка! Да притежавате екземпляр от най-опасната за спиралния ръкав форма на живот? То няма да ви бъде от полза в борбата тук.

— Не изглеждаш разстроена. Погледни на него по следения начин. Ако всички други зардалу са живи, тогава едно повече не е от голямо значение. А ако всички други са мъртви, един оцелял екземпляр ще бъде безценен за всеки, който се е върнал у дома. Помисли за това, Ат.

— Мислила съм и за това… Отдавна — сикропеанката протегна един преден крайник и вдигна малкото зардалу. То се заизвива яростно в лапата й. — И съм съгласна с вас. Иначе щях да споделя собствените си мисли — тя наблюдаваше гърчещото се оранжево тяло. — Жизнено е и видимо здраво. Очевидно идеята на зардалу, че малките се нуждаят от месо, за да оцелеят, не е вярна.

— Или може би без месо те израстват по-малко свирепи. Това ще е чудесно. Значи ти си съгласна… че трябва да го запазя?

— Поне за известно време — Атвар Х’сиал остави малкото зардалу на земята близо до краката на Ненда. — Но ми позволете сериозно да ви предупредя. Зардалу са били най-страховития вид в галактиката. Може би е имало основателна причина за това, а нашата малка победа над няколко объркани и отчаяни екземпляра с нищо не противоречи на този факт. И не забравяйте, че след две години това малко ще бъде достатъчно голямо да ви разкъса и изяде.

— Може би. Това не ме тревожи. По дяволите, ако не мога да контролирам едно бебе, трябва да се срамувам от себе си.

— То няма да остане бебе. И може би вие наистина ще се срамувате от себе си… ако останете жив. Но сега… — Атвар Х’сиал се наведе към Луис Ненда. Нейния емоционален интензитет се повиши и тя излъчи малки химични вълнички. — Време е да приключим с разговора и да преминем към действие. Трябва да се бием. Готов ли сте да оставите новата си играчка настрани и двубоят да започне?