Серия
Наследената вселена (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Divergence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)
Сканиране
atoslove (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011 г.)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Издание:

Чарлс Шефилд. Отклонение

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Саша Попова

ИК „Бард“ ООД, София, 2000 г.

ISBN: 954-585-107-4


Глава 2

Животът е просто низ от неприятности.

За Бърди Кили, шляпащ през рядката кал по виещата се пред него пътека на слинга, стиснал току-що получено съобщение между мръсните пръсти на дясната си ръка, тази мисъл дойде със силата и свежестта на откровение.

„Низ от неприятности“, повтори си той. Едва откараха неговия шеф Макс Пери в болницата на лечение за няколко седмици, и той се оказа в ролята на бавачка на съветник на Съюза, пристигнал чак от далечна Миранда. Беше трудно да се справи с Пери, с неговата неизлечима потребност от работа и болезнена мания да посети Куейк, но и Джулиъс Грейвс не беше по-лесен. В някои отношения беше дори по-лош, седнал там, мърморейки си нещо под нос. А трябваше още преди седмици да пътува обратно за Миранда. Но той се шляеше, без да си мръдне пръста, за да помогне за възстановяването на планетата, глух за пристигащите от неговите началници съобщения за връщане. Както изглежда, бе готов да остане завинаги тук.

Въпреки това…

Бърди спря на входа на сградата и пое дълбок дъх морски въздух.

Въпреки това тези дни беше невъзможно да се чувства другояче, освен с повишено настроение. Бърди погледна към изпъстреното в синьо небе и показващия се през разкъсания облак златен диск на Мандъл, после изпомачканата растителност и новите издънки, прокарали от изпочупените стебла наоколо. От запад полъхваше лек ветрец и предвещаваше чудесен ден за плаване. Обичаше всичко това, ала то изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно. Летният прилив беше отминал, повърхността на Опал се връщаше към обичайното си спокойствие, а Бърди беше оцелял. Това бе повече, отколкото можеше да се каже за половината от нещастното население на водния свят.

Повече, отколкото бе очаквал за себе си. Само преди седмица летният прилив беше достигнал своята кулминация и гравитационните полета на Мандъл и Амарант разкъсваха Опал. Свит на носа на една малка лодка, Бърди гледаше как разбушуваната водна повърхност пред него се промени от хоризонтална във вертикална.

Беше обречен и той го знаеше. Радиото беше предупредило, че бедствието връхлита. Приливните вълни бяха създали огромна единична цунами висока над километър, обгръщаща цялата обиколка на Опал. Слинг подир слинг изпращаха последни съобщения, докладвайки за скоростта и височината на вълната преди огромните, но крехки салове от кал и преплетена растителност да бъдат разкъсани и сигналът да замлъкне.

Нямаше начин да се спаси. Свит на дъното на лодката, Бърди стискаше дъските на дъното. Кокалчета на ръцете му бяха побелели.

Носът на лодката се вдигна право нагоре. Трийсет градуса, четирийсет и пет, шейсет. Хоризонталното и вертикалното си смениха местата. Бърди се намери с крака, обхванали кърмата на лодката, с ръце, стиснали напречната централна дъска и малката мачта. Сила две или три степени повдигна тялото му и го изхвърли от пристанището на Старсайд в орбита. Покрай него се лееше вода, издигаше се като фонтан на две крачки от носа. Половин минута Бърди летя нагоре към тъмните облаци на Опал като малко петно върху стената на океана. Той увисна във въздуха неспособен да види нищо от заелата хоризонтално положение лодка. Когато започна падането, съдържанието на стомаха му се вдигна до гърлото.

Докато падаха от облаците, зърна смайваща гледка: пред него лежеше морското дъно на Опал, понесло хилядолетни приливи, осеяно с отдавна потънали кораби и огромни зелени тела на останали на сухо и смазани под тежестта на собствената си много милиони тона маса драузери. После се спусна по дълъг, опръскан с пяна склон към калната пустиня. Бърди знаеше, дори по-сигурно от преди, че ще умре.

Спаси го друга, по-малка вълна, движеща се напреко на първата. Преди да бъде размазан, откъм безмилостното морско дъно се надигна вятър и опъна изпокъсаното платно на лодката. И отново се намери вдигнат в кипящия поток на водния фонтан, притиснат по-силно, почти неможещ да диша. Въпреки това дишаше и се държа цял час по-дълго, отколкото вярваше, че е възможно човек да издържи, докато накрая летният прилив отмина и останалата здрава малка лодка бе захвърлена в по-спокойни води.

Това беше нещо, което ще разказва на внуците си… ако някога има такива.

Не беше имал намерение да отглежда внуци, но сега може би и това щеше да стане. Само седмици след летния прилив и на планетата вече се чувстваше социално напрежение. През следващия месец всяка способна да ражда жена ще бъде бременна, за да помогне населението на Опал да се върне до необходимото за оцеляване ниво.

Бърди вдигна глава към спокойното синьо небе и отново си пое дъх. Може би истинското чудо беше не в това, че бе останал жив да разказва, а че тази история изглежда се повтаряше отново и отново върху цялата повърхност на Опал. Някои от слинговете, хванати в насрещни потоци, се бяха държали заедно върху водовъртежите, макар че, ако се разсъждаваше логично, би трябвало да бъдат отделени. Оцелели разказваха за плаващи късове, достигнали до тях точно когато силите им ги напускали.

Или може би беше обратното. Бърди гледаше по нов начин на станалото. Може би те се бяха държали като него толкова дълго, колкото беше необходимо, до появата на възможност за оцеляване. Хората, живели на Добел, не се предават лесно. Просто не могат да си го позволят.

Бърди бутна вратата от плетена тръстика на едноетажната сграда, отвори я с коляно и влезе в стаята.

— Страхувам се, че е отново същото: варен даузър, даузър на грил и пържен даузър — той сложи таблата на масата. — Докато стегнем рибарските лодки, ще се наложи да ядем тази храна — той свали похлупака от голямата чиния, наведе се над нея, помириса и сбърчи нос. — Преди съвсем да се е развалило. Ако питате мен малко му остава. Хайде, започвайте да ядете. Студено е още по-лошо.

Мъжът, който седеше на стола зад масата, беше висок и мършав, с плешива, голяма пурпурночервена глава, обгоряла от твърдата радиация[1]. Очите му, избледнели и мъгливо сини под рунтавите вежди, гледаха замислено през Бърди.

Бърди се обърна. Всъщност той не беше очаквал неговите шеговити бележки да предизвикат негативна реакция у Джулиъс Грейвс — това никога не беше се случвало в миналото, — но нямаше никаква причина другият мъж да изглежда толкова печален. В края на краищата само преди седмица Грейвс беше преживял едно страховито събитие върху дублетната планета Опал-Куейк, което по сила беше толкова ужасно, колкото всичко преживяно някога от Бърди. Съветникът сигурно също като него беше изпълнен с жажда за живот, със същото удовлетворение, че е оцелял.

— Отново разговарях със Стивън — каза Грейвс. — Почти ме убеди.

Бърди остави съобщението върху масата, придърпа таблата с храната към себе си и рече:

— О, така ли? И какво казва той?

Стивън Грейвс беше другото нещо, което Бърди трудно можеше да възприеме. Един вътрешен мнемоничен близнак не беше кой знае какво. Мнозина членове на Съвета използваха допълнителна двойка мозъчни полукълба, израснали и поместени в черепа на човек, свързани с оригиналните. Това осигуряваше една разширена удобна органична памет, по-бавна, но по-малко обемиста от неорганичен мнемоничен прибор. Онова, което този близнак не се предполагаше да върши — което никога по-рано не беше вършил, доколкото знаеше Бърди Кили, — беше да развие самосъзнание. Но мнемоничният близнак на Джулиъс Грейвс, Стивън Грейвс, не само притежаваше независимо самосъзнание. В определени случаи то изглежда надделяваше. Бърди го предпочиташе по много причини. Личността на Стивън беше много по-весела, но беше объркващо да не знаеш с кого говориш и макар в даден момент да изглежда, че говориш с Джулиъс в следващата секунда това да се окаже Стивън.

— Вече почти цяла седмица събирам сили да се върна на Миранда — каза Грейвс — и да докладвам за преживяното тук.

И колкото по-скоро, толкова по-добре, приятел, помисли си Бърди. Но вместо да го каже, той вдигна съобщението от масата и изчисти полепналата по него засъхнала кал.

— Изпитвам странно нежелание да се върна — продължи Грейвс. — Предполагам, че инстинктите ми долавят нещо, което не знае предният ми мозък. Но сега си мисля, че Стивън има пръст във всичко това. Свързано е с Пробуждането и онези, които отидоха на Гаргантюа.

Бърди подаде изкаляното съобщение.

— Като стана дума за Миранда, преди час пристигна това. Не съм го чел — добави неубедително той.

Грейвс взе листа, прегледа го и го пусна на пода.

— Според докладите, които имам след летния прилив — продължи той, — пробуждането на артефактите е свършило с това събитие. В продължение на години артефактите на Строителите в спиралния ръкав са проявявали признаци на повишена активност. Но сега цялото вълнение свърши и спиралният ръкав отново е спокоен. Защо? Ние не знаем, но както посочва Стивън, Дариа Ланг твърди, че събитията по време на този летен прилив оказват влияние не само върху планетата, а и върху цялата звездна система. Голямото сближаване на звездните и планетни позиции се извършва веднъж на триста и петдесет хиляди години. Ланг не желае човечеството да бъде принудено да чака толкова дълго до друго Пробуждане и аз съм съгласен с нея. Тя и Ханс Ребка решиха да следват появилите се по време на летния прилив от вътрешността на Куейк сфери и аз не възразих. Д’жмерлиа и Калик също поискаха разрешение да отидат на Гаргантюа, за да разберат дали предишните им господари са живи. Поощрих ги и застанах на тяхна страна, макар да чувствах, че това едва ли е моя работа. Моята задача беше да се върна на Миранда и да докладвам за случая, заради който бях изпратен тук. Но…

— Затова и ти изпращат съобщение — Бърди престана да се преструва, че не е запознат със съдържанието на съобщението. — Искат да знаят защо сте още тук. Питат кога се връщате. Ако не отговорите, може би ще си имате големи неприятности.

Джулиъс Грейвс не обърна внимание на думите му.

— Каква задача може да ми се възложи на Миранда дори наполовина толкова важна, колкото онова, което може би става близо до Гаргантюа? Да цитирам отново Стивън: „Ако се върнем на Миранда, сигурно ще ни възложат да уредим някой междувидов конфликт или етическа вражда.“

— Но ако Строителите са на Гаргантюа, както твърди Дариа Ланг, тогава най-голямата среща между видовете в историята на спиралния ръкав ще бъде с тях. И ще възникнат безпрецедентни етични проблеми от пристигането на Дариа Ланг, Ханс Ребка и двамата роби… освен ако не са били предизвикани преди това от пристигането на Атвар Х’сиал и Луис Ненда. И в двата случая моите бъдещи действия най-после са ясни. Аз трябва да реквизирам един космически кораб и да последвам другите на Гаргантюа. Нека това не се схваща като липса на скромност, но без посредничеството на член на Съвета взаимодействието може да бъде катастрофално. Затова ви моля да ми съдействате да намеря космически кораб, подходящо оборудван за пътуване до Гаргантюа…

Грейвс продължи да говори, но Бърди почти не го слушаше. Най-после щяха да се отърват от един безполезен търтей… защото Джулиъс Грейвс се оказа такъв, въпреки че беше член на Съвета. Ако той иска кораб, Бърди не можеше да възрази, макар че при така създалата се бъркотия един Господ знаеше къде ще го намерят. Бърди ще трябва по някакъв начин да го намери, защото съветникът има право да разполага с всякакви местни ресурси, които той или тя счете за необходимо. Във всеки случай временната загуба на един кораб е малка цена, която трябваше да плати, за да се отърве от досадното и отнемащо време присъствие на Джулиъс и Стивън Грейвс.

— … господин Кили, колкото се може по-бързо.

Споменаването на фамилното име на Бърди възвърна вниманието му към другия мъж.

— Да, съветник? Извинявайте, пропуснах какво казахте.

— Казах, господин Кили, че сега всички на Опал са под голямо напрежение и аз го разбирам. При излязъл от строя космодрум на Старсайд се изискват значителни усилия, за да се намери космически кораб. В същото време се надявам, че ние с вас ще бъдем на път към Гаргантюа доста скоро… Примерно след една стандартна седмица.

Аз? — Бърди наистина не беше слушал както трябва. Той сигурно беше изпуснал най-важното от казаното от Грейвс. — Моето име ли споменахте? Не беше моето име, нали?

— Разбира се, че вашето име казах. Зная, че Гаргантюа и нейните спътници са вече на петдесет милиона километра оттук и всяка минута отиват все по-далеч, но те все още са в системата Мандъл. Обсъдих въпроса с коменданта Пери и макар задълженията му на Опал да не му позволяват да пътува, той вярва, че присъствието на представител на управлението на тази планета е важно. Пери реши вие да ме съпроводите на Гаргантюа от негово име.

Гаргантюа.

Умрелият даузър не беше вкусен. Бърди отмести чинията си и се опита да не повърне изяденото. Изправи се. Сигурно беше казал нещо на Джулиъс Грейвс, преди да излезе от сградата, но дори и да му сложеха нож на гърлото, не можеше да си спомни какво.

Гаргантюа! Бърди впери очи в синьото небе на Опал. Мандъл бързо се спускаше зад хоризонта, а Опал и Куейк изпълняваха своето шеметно осемчасово въртене по общата орбита. Някъде там, отвъд лазурно синьото небе, където Мандъл се виждаше като малка светла точка, там се въртеше газова гигантска планета, заобиколена от свита мразовити спътници. Това бяха замръзнали, безжизнени, тъмни звезди. Дори и най-добре подготвените експедиции на Гаргантюа, водени от най-опитните изследователи на Космоса на системата Добел, бяха претърпели големи провали. Външната система беше просто много отдалечена, много студена, много негостоприемна за човека. В сравнение с тях Опал беше безопасна и гостоприемна дори по време на буря от пета степен.

Бърди се огледа. Той съдеше за това от познатата лепкавост на топлата черна кал под краката си и от гъстата плетеница пълзящи растения, която започваше само на няколко метра от сградата, до огромните гърбове на тежко движещите се костенурки, които, оцелели по време на летния прилив, без да бързат се придвижваха из храстите навътре към сушата. Бърди познаваше целия този свят и го обичаше.

По-рано през деня цялата тази приятна картина изглеждаше твърде хубава, за да е истина, но сега той наистина си бе дал сметка, че е истина.

Бележки

[1] Гама-лъчи. — Б.пр.