Емилиян Станев
През води и гори (26)

В родното поле

За пръв път от много време насам пренощуваха спокойно. Нито едно животно не мина наоколо да ги безпокои освен ято диви гълъби, което бе кацнало в клоните на високия бук, под който те спяха.

Бързоходко и Повлекана чуваха тихите разговори на птиците.

Гълъбите бяха скитали из стърнищата и се оплакваха, че житните зърна се срещат вече твърде рядко. Обраното поле било изтъпкано от добитъка. Листата на дивите круши започнали да пожълтяват, а няколко поточета, от които птиците обичали да пият вода — пресъхнали.

Гълъбите се канеха да напуснат тия места и да отлетят някъде надалеч, накъдето имало необрани слънчогледи и високи кукурузи.

Сутринта, много рано, когато Бързоходко и Повлекана още спяха, гълъбите се вдигнаха шумно и отлетяха към полето.

Двамата другари продължиха пътя си. Най-сетне достигнаха първите ниви в полите на планината. Жълтите стърнища ги зарадваха тъй силно, че те започнаха да подскачат от радост. Тяхното поле се виждаше напечено от слънцето — топло и просторно. Изправени като хора, стърчаха самотните диви круши, виждаха се високи брястове край пътищата, прави телеграфни стълбове край шосето и се червенееха покривите на къщите в селцата. Дори слогът, в който двамата бяха се били с Червената уста, личеше като жълтеникава ивица.

Зарадвани и окуражени, Повлекана и Бързоходко нямаха търпение да дочакат нощта, за да се приближат към малката долчинка, по чиито брегове сега се виждаха жълти стърнища. Те продължаваха да вървят из полето, като избягваха стадата и овчарите.

Преди слънцето да залезе, достигнаха пожълтелия слог. Тревата вече не бе нито тъй гъста, нито толкова висока. Добитъкът беше я утъпкал, но все пак тя можеше да ги скрива от погледите на хищните птици.

Те потърсиха яребиците, потърсиха и заека. Но слогът беше празен. Едва привечер срещнаха три яребици, излезли за храна из стърнищата, които им казаха, че заекът бил убит от ловци. Той продължавал да се крие в слога, докато кучетата го открили и показали на своите господари.

Яребиците, които също били преследвани от ловците, чули гърмежите и видели нещастния заек да се търкаля по стърнището.

Сега те не бяха надменни, както по-рано. Появата на Бързоходко и Повлекана ги учуди извънредно много.

— Но как се спасихте от ноктите на орела? — питаха те, обзети от силно любопитство.

Бързоходко и Повлекана им разказаха част от своите приключения.

Сутринта, когато двамата пак се прибраха в слога, яребиците дойдоха при тях и с голямо уважение ги помолиха да продължат разказа за чудните си патила. Дори свраките и сойките, научили за завръщането на двамата несретници, накацаха из слога да слушат разказите на таралежа и на костенурката.

Славата им на пътешественици бързо се разнесе из полето. Черните косове, керкенезите и кадънките идваха да ги слушат. Бързоходко и Повлекана им разправяха какви чудни птици и животни са срещали.

След две седмици от север духна студен вятър. Той донесе първия есенен дъжд. Полето стана кафяво, разорано от орачите. Листата на дърветата започнаха бързо да капят. Дребните пойни птички отлитаха на юг.

Бързоходко и Повлекана ставаха все по-неподвижни и сънливи. Студът ги караше да се крият в тревата.

Един ден усетиха, че скоро ще завали сняг. Тогава си изкопаха по една дупка в слога, заровиха се и сладко заспаха.

И когато снеговете паднаха и цялото поле побеля, никой не можеше да каже, че там някъде, под дебелите преспи, скрити в топлата пазва на земята, спяха нашите приятели — дълбоко и непробудно.

Те щяха да се събудят отново едва напролет, когато снеговете се стопяха и яркото топло слънце нагрееше изстиналата от мраз земя.