Емилиян Станев
През води и гори (9)

Нови и неприятни познанства

Когато се разположиха върху голямата купчина, видяха, че тя е куха. Малки кръгли прозорчета следваха едно до друго от всички страни на нейните стени. Те бяха запушени със слама и с тръстикови листа. Върху гърба на тая странна постройка се изрязваше плътно притворен капак, който служеше вместо врата.

Костенурките се изкачиха с мъка по заоблените стени, докато Остроноско и таралежът лесно се озоваха на върха й. Там те се отърсиха от водата и започнаха да се сушат на силното обедно слънце.

— Тая колиба е направена от хората за нашите приятели, дивите патици — насмешливо каза Остроноско. — Оттук ловците ги бият цяла зима, особено през нощите.

Той се изправи на задните си крака, облиза гладката си козина, разрошена от водата, изчисти се от полепналата кал и продължи:

— Ловците се скриват вътре и дебнат през тия малки прозорчета. За да подмамят патиците, завързват отвън опитомени техни посестрими, които са големи глупачки. Щом видят дивите патици, те ги канят да дойдат при тях, без да разбират какво правят. Дивите им сестри стават жертва на тяхната подлост. Ловците ги застрелват с пушките си.

— Но защо не разберат, че са мамени, и да престанат да вярват на такива подлеци? — попита таралежът.

— Всички са късопаметни — отряза плъхът. — Дори аз, който нямам никакъв интерес да ги пазя, често съм се опитвал да им обясня тяхната голяма глупост. Ала между тях не се ползвам с никакво доверие. Те се сърдят, че им ям яйцата.

— Дават ли много жертви? — попита Бързоходко.

— Със стотици, да не река с хиляди. Глупав народ!

— Те не са глупави — опита се да ги защити лелята, — но хората са много хитри. С хората никой не може да се мери по ум. Но как страдат, горкичките, как страдат! — заклати глава тя. — Когато започнат да ги бият, над блатото се събират цели орляци ястреби. Те нападат здравите и ранените. Дето погледнеш, все перушина от изядени патици.

Макар че тъй лошо се отнесоха с него, Бързоходко съжали патиците и им прости за тяхната недоверчивост. Те бяха много патили и можеше да им се прости.

Като си починаха и се погряха на слънце, нашите пътници се приготвиха за нови премеждия и срещи. Брегът на блатото се виждаше доста наблизо, ала Остроноско ги предупреди, че докато стигнат на суха земя, ще срещнат доста трудности.

— Освен това тепърва ще бъдем изложени на разни опасности — рече той. — Дотук се движехме в плитката част на блатото, а сега ще минем през по-дълбоки места. Там ще срещнем опасно племе. Ето защо трябва да внимаваме.