Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (8)

Глава осма

Първи октомври се случи ясен, но студен ден. До започването на тържествения обяд сватбеното тържество премина съвсем гладко. Джулия успя да се измъкне за няколко минути от претъпкания салон, за да поговори на четири очи с брат си в библиотеката.

— За бога, Патрик, защо не ме предупреди, че сър Чарлз Дрегоу е овдовял и че отново се е върнал в Лондон? Нима не разбираш, че когато баща му се пресели на небето, сър Чарлз ще бъде следващият херцог Манчестър? Само като си помисля, че бих могла да стана херцогиня един ден! А ти ми намери само този никакъв виконт — сърдито завърши тя.

— Трябваше да те нашибам с камшика, кучко неблагодарна! Продажна твар! Как си позволяваш да говориш така? Няма и един час, откакто си разменихте венчалните халки с Джефри! За бога, не мисля, че подхождаш на такъв мил мъж като Чарлз. Той заслужава нещо по-добро от теб, сестричке. Защото е фин като китайски порцелан, като сервиз на Уеджуд^[1]. Благодаря на небето, че повече няма да ми се налага да се занимавам с теб и с твоите амбиции. Всички жени сте еднакви! Искате само облаги и нищо друго не ви интересува!

— Е, не е нужно да си толкова груб с мен, Патрик! Кълна ти се, от известно време насам си станал неузнаваем — сърдито промърмори тя и побърза да излезе от библиотеката.

 

 

Патрик потърси приятеля си в тълпата.

— Всички сватбени тържества си приличат като две капки вода. Навсякъде цари убийствена скука.

Чарлз допи питието си и остави чашата на масата.

— Току-що се завърнах от замъка Дрегоу в Ирландия. Там нещата се влошават с всеки изминат ден, Патрик.

— Знам. Баща ми поне веднъж постъпи разумно, като заповяда на всичките ни ратаи да се качат на кораба за Ланкашир. Сега работят в нашите три тъкачници. Не може да се твърди, че са на седмото небе от щастие, но поне не мрат от глад по улиците на Дъблин.

— Положението в ирландското графство Армаг е направо критично. Там ние, разбира се, притежаваме повече хора, отколкото някога е владеело вашето семейство, но сега масово напускат района. Когато отида там, веднага ме наобикалят като мухи, за да научат нещо ново за живота в Америка и на островите в Западна Индия. И аз винаги ги съветвам всеки, който е способен по някакъв начин да си изкара прехраната отвъд океана да си стяга багажа. Някои от тези нещастници са готови дори на престъпление, само и само да се отърват от гладната смърт в Ирландия. Патрик, сърцето ми се къса, като гледам как немотията ги прокужда далеч от родината им. В плантациите на Каролина или Вирджиния условията за работа са ужасни, обаче храната е в изобилие, а климатът — топъл.

— Чарлз, ти очевидно си депресиран. След като се разделим с щастливите младоженци, може да прескочим до заведението на мадам Кора. Тя ще ни избере две от най-очарователните си момичета и набързо ще забравиш за грижите си.

Чарлз предпочиташе да потъне в земята, но да не признава пред Патрик, че от една година не можеше да задоволи нито една жена. Такива бяха жестоките последици от невъздържания му начин на живот в тропиците — прекалено много алкохол, прекалено много млади мулатки и туземки с огнена кръв — организмът дори и на най-здравия мъж не би могъл да понесе безнаказано такива претоварвания. Оттогава се чувстваше преситен от плътски наслади, но не посмя да го сподели с приятеля си.

— Чудесно хрумване! — припряно се съгласи Чарлз Дрегоу. — Има ли нещо по-приятно от хубавата музика, изисканата кухня, отлежалите вина и компанията на порочните „девици“?

 

 

На другата сутрин Джефри се събуди доста рано, надигна се, облегна се на възглавницата и замислено подпъхна ръце под главата си. Въпреки престорената девическа скромност, демонстрирана от Джулия през първата им брачна нощ, младоженецът бе наясно, че не се беше оказал първият мъж в живота й. Може би затова тя не се отпусна и не успя да изпита истинска наслада от ласките му. В епохата на лицемерния морал на мъжката половина от човечеството бе позволено почти всичко, но жените се разделяха на две непримирими категории: от порочните момичета се очакваше да бъдат неотразимо прелъстителни, но на благовъзпитаните девойки бе забранено дори да мислят за секс. В почтените домове избягваха дори думи като „панталони“, темата за женско бельото се считаше за неблагоприлична, а вместо думата „бедра“ използваха медицинския термин „долни крайници“. В тази неописуемо лицемерна викторианска епоха прикриваха с драперии дори краката на семейния роял. Затова не е чудно, че Джефри едва не изпадна в шок, когато за пръв път се усъмни в целомъдрието на съпругата си. Възпитаван да бъде скромен, почтен и благовъзпитан, той реши никога повече да не се занимава с тази деликатна тема. Но едновременно с това реши никога да не й дава повече шансове да му изневерява. Очевидно трябваше да започне с настояванията за наследник още от следващия ден, за да се възползва от ограниченията, които бременността налага на жената. Постепенно се успокои и се почувства по-добре. Все пак и той имаше своите козове, въпреки че преди да се оженят, тя бе доста по-богата от него. Пък и какво лошо има в това да притежаваш млада, страстна и богата съпруга? Протегна ръка и я погали по разголения гръб, после плъзна пръсти под кръста й. В съня си Джулия промърмори нещо, обърна се към него и жадно разтвори бедра, без дори да се е събудила напълно.

 

 

Джонатан О’Райли не пожела да се консултира със стария си лекар в Болтън. Първия ден възрастният джентълмен прекара в леглото, но на следващата сутрин стана рано, както бе свикнал от години, и веднага тръгна към най-близката от трите тъкачници.

Кити реши да се възползва от отсъствието на господаря си, за да посети дядо си. Грабна картите за тарос, пъхна ги в джоба на наметалото и изскочи навън. Беше твърде суеверна, за да се осмели сама да си гледа на карти.

— Какво те измъчва, момичето ми? Изплюй камъчето и ще видиш как ще ти олекне.

— Бях съблазнена… — смутено прошепна тя, изпълнена с надежда, че никой няма да разбере по-добре мъката й от Суоди. — Но… дядо, повярвай ми, всичко това стана против волята ми!

Старецът я изгледа напрегнато.

— Кой е виновникът? Бащата или синът?

— Патрик Джон Френсис О’Райли — отчаяно прошепна тя.

— Хм… — кимна Суоди. — Все пак това е по-добре. По-добре да те яхне млад и буен жребец, отколкото някоя уморена стара кранта.

— За бога, дядо, та нали всички мъже са еднакви! Всички до един са отвратителни животни! — изкрещя Кити и вбесено тръсна глава.

— Успокой се, малката ми. Младите мъже са с гореща кръв, по жилите им тече огън. Лесно загубват ума и дума, ако някоя женска успее да ги съблазни.

— Никого не съм искала да съблазнявам! — възмути се внучката му.

— Но си дарена с женски инстинкт още от рождението си, момичето ми. На един млад мъж му стига само да започнеш да пърхаш с дългите си мигли, после да ги вдигнеш, да го пронижеш с поглед и да му се усмихнеш. Сърцето му веднага ще бъде в краката ти. Стига само да разтвориш малко алените си устенца и да покажеш белите си зъби, а пък ако покажеш и крайчеца на езичето си… Ако въздъхнеш само веднъж, гърдите ти се надигат от деколтето, още малко ще изскочат навън, а черните ти къдрици се вият като змии по раменете ти. Може ли мъжките ръце да устоят да не се протегнат, за да те погалят? Ако във вените му тече гореща кръв, никой мъж не може да стои като бездушен камък.

Кити остана смълчана, изгубила дар слово. Нима така я виждат всички мъже? Дядо й, словоохотлив като всички ирландци, обикновено обичаше доста да преувеличава истината, но в случая май имаше право.

— Пък и каква е ползата да се вайкаш, щом белята вече е станала? Той обеща ли ти да се грижи за теб?

— По дяволите! Не искам да бъда негова метреса! И не желая с нито един мъж да деля леглото! Ех, как бих искала да се омъжи за мен… — Собствените й думи я изненадаха, защото в следващия миг трябваше да признае пред себе си, че въпреки всичко все още го обича. Когато един мъж проникне в тялото на жената, той прониква и в душата й и винаги оставя следа след себе си, която никога не се заличава докрай.

— Не си погубвай ума, Кити! — Не помнеше някога дядо й да й бе повишавал тон. — Патрик не може да се ожени за теб, дори и ако е влюбен до уши в теб! Мъж с неговото положение е длъжен да се ожени за някоя богата лейди, защото на неговите плещи ще легне грижата за семейство О’Райли. Пък и с женитбата на Джулия сега е свързан с благородниците. Нима очакваш да пожертва живота си, за да се обвърже с някоя жалка ирландска циганка като теб, която е била само една презряна слугиня в къщата му?

— Не бъди толкова груб! — изохка нещастната девойка. От суровите думи на Суоди лицето й бе пребледняло като платно.

— Не аз, а животът е груб, Кити. Понякога сме били много щастливи, но сме имали и трудни дни. Затова трябва да се научим да се превиваме, когато задухат безмилостни ветрове, иначе ще бъдем прекършени — тихо промълви мъдрият старец. — Ако не желаеш прекалено интимничене с някой мъж, избери си по-стар съпруг. Старите мъже не са толкова страстни като младите бичета. Такъв съпруг няма да ти се налага в леглото, но трябва да знаеш, че ще си останеш незадоволена, докато не си намериш мъж на твоята възраст, някой с по-гореща кръв.

— Ще ми гледаш ли на карти? — попита тя и облиза пресъхналите си устни.

— Ще ти направя келтски кръст. — Дядо й подреди картите и се взря намръщено в тях.

— Хм… дама пика… доста опасна карта… значи доста облаци и бури ще се струпат над главата ти, моето момиче, и нищо няма да ти се отдава лесно. А, ето и попа с петоъгълника около него. Това е символ на мъж, който сам се е издигнал, властна личност, който не търпи да бъде командван от жена.

Суоди обърна третата карта.

— Любовници, но, уви, обърнали са си гръб един на друг. Няма знамение коя посока ще избереш! Съдбата ти ще бъде доста объркана, но най-накрая ще извлечеш поука от грешките си…

Посегна към четвъртата карта.

— Звездата, та това е знак за млад мъж, който мисли само за идеалите си.

Най-после старецът разкри и последната пета карта.

— О, та това е магьосникът, на който са подвластни четирите най-важни елемента на света — земята, въздуха, огъня и водата. В твоята съдба ще се преплитат и четирите… Но смъртта?

— Стига! — изкрещя Кити. — Не искам да слушам повече!

Той й махна с ръка да не му пречи и впери поглед в картите.

— Може би виждам предсказание за физическа смърт, но може би пък тези карти подсказват само, че нещата около теб ще се влошат рязко, преди всичко в твоя живот да се уреди веднъж завинаги. Никога не бива да забравяш, мило мое момиче, че след смъртта винаги следва възкресението.

Кити го погледна ужасено.

— Не искам да се измъчвам по цели нощи от тези мрачни предсказания. Исках само да разбера дали ще се омъжа…

Старецът се усмихна и пое ръката й в сбръчканата си длан.

— Ще имаш поне трима съпрузи. Ето тук е изписано.

Тя тръсна глава, за да прогони страха, и се опита да се усмихне.

— Вече стана късно. Трябва да се прибирам. А ти се пази, дядо, защото никой не ме разбира по-добре от теб.

 

 

Джонатан О’Райли свикна да вечеря в компанията на Кити. След вечеря обикновено играеха на домино.

— Искаш ли сега да заложим по половин крона, момиче? — ухили се Джонатан. — Хм, но какво ще стане, ако и този път ме победиш?

— О, няма защо да си задавате този въпрос. Нали знаете, че и този път ще спечеля!

Кити наистина спечели и тази игра и пъхна монетата в джоба на престилката си.

— Дявол да го вземе, наистина те бива. Не знам дали се е родил мъжът, който ще успее да излезе на глава с теб. Сигурно това не съм аз, но нищо не ме ободрява така, както часовете, които прекарваме заедно.

— Чак сега ли го разбрахте? — учуди се девойката. — А пък аз и досега не мога да си обясня как успяхте толкова бързо да се съвземете.

— Нищо чудно да не е било сърдечен удар — неуверено измърмори Джонатан. — Лекарите обичат да си придават важност и да изкарват човека много по-болен, отколкото е в действителност. Защото само тогава могат да си оправдаят тлъстите хонорари. Но мен никой не може да ме излъже. — Той внезапно й намигна. — Не говоря за теб, нали разбираш?

— О, вие наистина бяхте доста зле, мистър О’Райли. Тогава вашата аура бе придобила странен тъмнокафеникав оттенък.

— Моята аура? Какво означава това?

— Ами… това е светлината или сиянието, което се носи около теб. По цвета на това сияние може да се съди за разни неща, например за здравето или за характера на всеки човек…

— Цигански приказки, врели-некипели. Сигурно ти самата не вярваш нито дума на всичко това.

Кити звънко се разсмя.

— Само не опитвайте да ме убеждавате, че не сте суеверен! Нали съм ви виждала как хвърляте щипка сол през рамо или как чукате на дърво против уроки.

— Е, този път ме хвана натясно — усмихна се възрастният джентълмен. — Кажи още нещо за тази… аура.

— Когато сте болен, аурата ви става тъмнокафява, но сега я виждам в светлооранжев оттенък, а това означава, че сте в много по-добро състояние. Ала когато напълно оздравеете и отново се заемете с тъкачниците, когато започнете да командвате всички наоколо с властния си глас, тогава нейният цвят се просветлява още повече и се превръща в яркожълто сияние. А в миговете, когато избухвате от ярост, краищата на вашата аура почервеняват като кръв.

— Аз? Аз да се ядосвам? Никога! — възрази той. — Кажи ми, всеки човек ли има такава аура?

— Да. На Джулия е с червен цвят, а на Барбара е синкава.

— А твоята? — полюбопитства Джонатан.

— Може би е бледовиолетова — замисли се девойката и добави на ум: „А на Патрик е пурпурна, наситено пурпурна, вибрираща, прекрасна…“. Тръсна глава, за да забрави за предизвикателното видение, и продължи: — Искате ли да ви гледам на ръка?

Той й подаде ръката си, обърната с дланта нагоре, с леко извити пръсти.

— Ето, само от този жест си личи, че сте особено загрижен за парите. Тези свити пръсти подсказват, че предпочитате да хванете нещо, вместо да го дадете на някого. Ако ми бяхте подали ръката си с разперени пръсти, щях да си помисля, че парите с лекота изтичат през пръстите ви. Виждате ли разликата? Освен това дланта ви не е удължена, а по-скоро квадратна. Това пък значи, че сте много практичен мъж, надарен с порядъчно количество здрав разум. Всъщност дланта ви е по-дълга от пръстите, което е признак, че сте по-близо до хората на действието, а не до мечтателите. А това пък ви носи успех във всяка дейност, с която решите да се захванете. Ето, палецът ви е доста як и дебел в основата си. Това е знак, че сте роден за шеф. А венериният ви хълм е доста подут.

— Къде е това? — попита заинтригуваният мъж.

— Ето тук, тази подутина в основата на палеца. Това означава, че обичате разкоша. И доста обичате да си угаждате, искам да кажа с ядене и други удоволствия. Върховете на пръстите ви са леко скосени, а това е признак, че сте много упорит и за нищо на света не сте склонен да отстъпвате, щом решите да се заловите с някое хрумване.

— Стига сме се занимавали с моя характер. Какво ще кажеш за бъдещето? — нетърпеливо я прекъсна Джонатан.

— Вече сте успели да натрупате богатство, мистър О’Райли. А за бъдещето… никой не може да го отгатне. Мога само да ви надрънкам обичайните общи предсказания, които ще ви каже всяка стара циганка, от онези, които гледат по пазарищата. Ще се сблъскате с тайнствен чернокос, непознат мъж. Ще пътувате далеч, надалеч. Ще се сбъднат три ваши желания.

А всъщност него го интересуваше само едно. Отначало Кити не се досещаше за съкровеното му желание. Джонатан О’Райли искаше да я подчини на похотливите си намерения и да я превърне в своя любовница, но се страхуваше, че след като се добере до парите му, младата циганка ще го изостави. Нищо чудно да забегне с първия по-млад богаташ, който й предложи кесията си.

— Най-добре е да се оженя за нея — реши Джонатан. — Наследниците ми ще се пръснат от злоба при тази неочаквана вест.

Лицето му светна от радост, когато си представи какви сцени ще устроят синът му и дъщерите му. Омръзнало му бе да крие похожденията си, да бърза в тъмните вечери да се прибере навреме за семейната вечеря, да стъпва на пръсти, за да не чуят слугите, че е изскърцала някоя от дъските по пода. Не, по дяволите, не искаше повече да се крие. Искаше да има жена, млада и хубава, която да може да целува и гали открито, пред всички. Пък и колко още му оставаше? Отдавна бяха преминали най-хубавите му години. Всички се опитваха да го убедят, че трябва да се грижи само за здравето си, но да вървят по дяволите с техните мъдри съвети, с лицемерната им загриженост! Има ли нещо по-приятно за мъжа от свежата женска плът?

 

 

На следващия ден Джонатан О’Райли обяви, че е решил да продаде тъкачниците. Майната им на тези проклети фабрики, човек има право най-сетне да си отдъхне, след като цял живот се е трепал за пари! По време на обеда той не можа да издържи и сподели с нея:

— Кити, ти си способна да накараш и най-стария мъж да се почувства щастлив като юноша! Ще се омъжиш ли за мен?

Тя мигновено настръхна. Никога досега не бе мислила за такъв вариант. Знаеше, че Джонатан О’Райли вече не може без нейното присъствие, знаеше, че само тя може да го успокоява и утешава, но да се омъжи за господаря, който на тези години можеше да й бъде баща?

— Аз… аз наистина не знам какво да кажа — откровено отвърна тя.

— Кажи „да“, миличка. Ще видиш, че няма да ти се наложи да съжаляваш — настоятелно рече Джонатан.

— Хм, ами… бих искала да попитам дядо си, преди да ви дам отговора си. Нали знаете, мистър О’Райли, че още нямам шестнадесет години? — Кити се опитваше да спечели малко време.

— Ммм, да, толкова си млада, май прекалено млада за мен, но мисля, че ще успея да убедя дядо ти. Защо не отидеш още днес да поговориш с него? Искаш ли и аз да дойда с теб, мила?

— Не, но ви благодаря, мистър О’Райли. Все пак ми се струва, че е по-добре да отида сама.

— Наричай ме Джони — помоли я той.

Кити се запъна.

— Не… не мога.

— Е, добре, тогава ще ме наричаш просто Джонатан. Хайде, опитай.

— Добре, Джонатан.

— Ето, видя ли колко е лесно? А сега иди да си донесеш наметката. Аз ще поръчам да приготвят каретата за теб. — Той бащински я потупа по коляното.

Главата на Кити беше замаяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за едно: нима сега ще бъде мащеха на Патрик? Ако се съгласи на този неравностоен брак с бащата, ще трябва да се прости с надеждата някога да се омъжи за сина, но нали ще може да му отмъсти? Ще има чудесен дом, ще живее в охолство и за нищо няма да се безпокои. Джонатан О’Райли вече й бе доказал, че се отнася с нея много по-внимателно и грижливо, отколкото към собствените си деца. Наистина, доста старичък е за нея, но нали само преди няколко дни дядо й бе споменал, че и това си има своите предимства? Очевидно застаряващият джентълмен се чувства доста самотен и жадува за нейното присъствие. А може би ще успее да го убеди да й разреши да има отделна спалня, както възнамеряваше да постъпи Джулия? Когато стигна до къщичката на дядо си, Кити помоли кочияша да я почака. Завари дядо си, зает с къпането на малчуганите. Ада бе седнала на ниското столче до огъня и кърпеше някакви дрипави дрехи. Кити веднага забеляза, че коремът й отново е издут.

— Отново ли ще раждаш, Ада?

— Ох, Кити, може би остава само един месец. Но така ме рита отвътре, че ми се струва, че този път ще родя бебе с по два чифта ръце и крака.

Едно от изгладнелите деца започна да хлипа и Кити внезапно изпита чувство на вина. Не можеше да става и сравнение между нейния живот и жалкото съществуване на роднините й. Бързо бръкна в джоба на роклята си и измъкна две монети по половин крона, които бе спечелила от игрите на домино с Джонатан. Напъха ги в дланта на Ада, но жената уплашено поклати глава:

— Не, не на мен. Дай ги на дядо си. Иначе ще се нахвърли върху мен веднага щом излезеш навън и още тази вечер ще ги профука в кръчмата на ъгъла.

— Имам една важна новина. Джонатан О’Райли ме помоли да се омъжа за него, а аз съм толкова объркана и смутена, че наистина не знам какво да правя… — обърна се девойката към дядо си.

Той я изгледа замислено и бавно поклати глава.

— Не, момиче, този път трябва сама да избереш съдбата си. Не искам да ти се меся в работите.

Ада скочи на крака и грабна дланта на Кити.

— Той може да не иска да ти дава съвети, но аз няма да мълча. Как можеш да си помислиш да откажеш на такъв богаташ?! Та той има три тъкачници и кой знае колко пари в сандъците си! Къде ще намериш по-изгоден кандидат? И хич не се притеснявай, че все ще се намери някой да те одумва. Най-важното е, че нито ще му мислиш откъде да намериш дърва за огъня, нито какво ще ядеш на другия ден. Ще поживееш с него година, две, три и накрая ще останеш богата вдовица. И не забравяй най-важното: всички мъже мислят само за себе си и носят само нещастия на жените си, затова винаги е по-добре да си вземеш някой по-богат. Всички котки са сиви нощем, ако проумяваш какво искам да ти кажа.

Кити огледа мизерната стая и взе решение.

 

 

Почти се бе мръкнало, когато каретата се върна в двора на „Хей хаус“. В ума на Кити се беше загнездила една неочаквана, но възпламеняваща мисъл. Когато след седмица Патрик доведе Барбара в къщата и узнае, че Кити се е съгласила да се омъжи за баща му, може би ще направи страхотен скандал и ще настоява тя да се омъжи за него още на следващия ден! Къщата бе напълно притихнала и тя разбра, че всички са си легнали. Запали свещта, която винаги оставяха в преддверието, и тихомълком пое към спалнята на Джонатан. Вратата се оказа отворена. Отвътре се чу глас:

— Кити, ти ли си?

— Да, мистър… да, Джонатан. Закъснях, защото се наложи да помогна на Ада да настани децата в леглата — набързо смотолеви тя.

— Влез, момичето ми. Нямам търпение да узная отговора ти. Чакам те вече от няколко часа.

Беше надянал халата си върху нощницата, но Кити толкова пъти го бе виждала разсъблечен по време на дежурствата до леглото му, че въобще не му обърна внимание. Остави свещта на масичката до прозореца и глухо отрони:

— Реших, че ще стана твоя жена.

— Скъпа моя! — извика той и я стисна в грубата си, мечешка прегръдка.

— Но моля те, Джонатан, моля те, задушаваш ме! — изохка девойката, ужасена от близостта му, но той притисна устни към нейните и с това я задуши още повече.

Устата му се оказа влажна и тя потръпна от отвращение. Ръцете му се спуснаха към задника й, започнаха да я мачкат и притискат към набъбващата му мъжественост. Тя изпъшка и се опита да го отблъсне, но той бе набит и тежък, а и се оказа по-силен, отколкото бе предполагала.

— Не, не, моля ви, мистър О’Райли, спрете, спрете!

Но той вече бе твърде възбуден и не искаше и да чуе за отказ.

— Не ми отказвай, скъпа моя, недей! Искам да те обладая!

— Не, не, оставете ме да си тръгна! — изкрещя тя, изплашена от животинските му напъни.

— Не ме отблъсквай, Кити — замоли я той. — Нима не разбираш, че вече не мога без теб?

В същото време Джонатан не спираше да я тласка към ръба на леглото. В един ужасен миг тя се препъна и падна върху леглото, а той се стовари отгоре й с цялата си тежест. Приличаше на кошмарен сън. Кити не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Досега си бе въобразявала, че няма нищо по-ужасно от изнасилването на Патрик. Но тя поне харесваше сина физически и тръпнеше и от най-лекото му докосване, докато сега допирът на бащата я изпълваше с погнуса. Джонатан надвеси лице над нейното. Устните му се приближиха към нейните, неестествено изкривени в единия си ъгъл от наскоро преживяния сърдечен удар, а алчните му пръсти сграбчиха краищата на роклята й и трескаво започнаха да я повдигат.

— Стига! Стига си се дърпала! Разтвори си краката!

Страхът й прерасна в ярост. Кити се надигна и го заплю в лицето. Но от това той само почервеня като разярен бик. Едрият му юмрук се стовари върху рамото й. Повдигна края на нощницата си, за да може да проникне в нея. Космите между бедрата му бяха остри и ожулиха нежната й кожа. Той се опита да я обладае, но тя бе прекалено тясна. Джонатан се надигна, за да се намести по-удобно, но в този миг момичето се извъртя и изхвръкна като куршум от леглото. С учудваща бързина той стигна до вратата преди нея и й препречи пътя. Кити се втурна към прозореца и задъхано извика:

— Ще крещя, докато събера цялата къща!

— Никой няма да посмее да влезе в спалнята ми, затова можеш да викаш колкото си искаш.

— Ще направя пожар! — заплаши го тя.

— Но тук няма огън.

Тя грабна свещника и го поднесе към завесите, които мигновено пламнаха.

— Вече има!

Джонатан се втурна към легена с вода в ъгъла на стаята и в този миг Кити успя да се измъкне през вратата. Пробяга, без да спира, почти четири мили, докато накрая се добра до къщата на Ада. Пое дълбоко въздух, преди да се осмели да почука. На вратата се показа дядо й, който оживено разговаряше с Тери.

— Какво има, Кити? — попита я брат й и се спусна към нея.

— Какво е станало, дете? — стреснато я изгледа Суоди.

Тя диво поклати глава. Беше толкова уплашена, че дядо й не настоя за отговор, заведе я до леглото и я наметна със старото си палто.

— По-добре да се върна в къщата и да разбера какво се е случило — каза Тери.

Дядо й нежно я потупа по гърба и отметна черните коси от лицето й. Тялото й трепереше, но постепенно се успокои и накрая се унесе в сън. След около час Тери се върна. Очите му святкаха диво, а лицето му бе пребледняло. Той приближи до леглото и сестра му се събуди.

— Да не би да изгуби работата си заради мен, Тери? — отпаднало попита тя.

Той поклати глава.

— Той е мъртъв, Кити! — промълви момчето.

Младото момиче се прекръсти.

— Света Богородице, как е станало?

— В спалнята му е избухнал пожар.

— Господи, нима е изгорял жив?

Той отново поклати глава.

— О, не, огънят е бил загасен почти веднага. Ала след това той е получил още един удар и е паднал мъртъв.

— Те ще кажат, че аз съм го убила! — изкрещя Кити.

— Е, във всеки случай няма да се връщаме повече там — рече Тери.