Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (5)

Глава пета

Кити бе шокирана от разликата между глухата провинция и шумната столица. В първите дни поглъщаше жадно всичко наоколо и скоро започна да свиква с новата обстановка. Къщата в Лондон на „Кадогън скуеър“ бе много по-голяма от „Хей хаус“ в Болтън. Имаше иконом и двама високи лакеи, както и доста слуги. Кити се стараеше да не се натрапва, но внимателно наблюдаваше прислужниците и гостите. На пръв поглед изглеждаше, че Джулия въртеше простодушния Джефри Линтън на малкия си пръст, но Кити скоро разбра, че той не е толкова покорен, колкото изглежда отстрани. Вероятно след сватбата щеше да покаже на Джулия кой ще е главата в семейството. Родителите му бяха от аристократичен произход и не одобряваха бъдещата си снаха. Ала бяха принудени да преглътнат гордостта си и да се съгласят на този неравен брак, и то главно заради щедрата зестра, обещана от баща й, Джонатан О’Райли.

Определиха датата на годежното празненство и решиха Джулия и Джефри да се венчаят през октомври. Джулия купи на Кити нова кафява рокля и топла наметка, за да я придружава при обиколките й из магазините на Лондон. Кити обичаше да се разхожда по „Пикадили“, където бяха струпани повече от тридесет луксозни магазина. Докато Джулия се захласваше по пръстените, изложени по витрините на бижутерийните магазини на „Сейнт Джеймс роуд“, Кити се възхищаваше на изящните покривки за маса от ирландски лен, на кашмирските шалове, кожените палта и наметки, а също и на блестящите кристални сервизи. Смяташе се за много изискано мъжете да се обличат с тесни панталони и широки пелерини, напомнящи на полицейските. Цените на модните стоки бяха главозамайващо високи. На Кити й оставаше само да си мечтае за деня, когато ще има достатъчно пари, за да пазарува на воля сред безбожно скъпите магазини в центъра на Лондон.

Слугите се отнасяха с пренебрежение към Кити и й възлагаха най-тежката работа, но тя не се оплакваше. Знаеше, че й завиждат за близостта й с Джулия и Барбара, както и за любезното отношение на стария господар към нея. Към другите слуги той често проявяваше сприхавия си характер, но нея винаги посрещаше с усмивка и дори се стараеше да подбира по-любезни изрази.

— Тя е една малка негодница — мърмореше една от камериерките. — Усуква се около стария господар, а на него очите му заблестяват като на котарак, щом тази ирландска хитруша започне да му се умилква.

 

 

Джонатан се бе уговорил с Джулия да се срещнат в магазина на Силвър Волт, за да й купи комплект сребърни прибори за двадесет и четири гости. Търговците се надпреварваха да носят мостри от стоките си в просторната къща на „Кадогън скуеър“, но Джонатан О’Райли знаеше, че аристокрацията предпочиташе да се снабдява с прибори само от магазина на Силвър Волт.

— Карайте към „Чартърхаус стрийт“ 11 — обясни Кити на файтонджията, след като двете с Джулия се качиха в един от кабриолетите, които в онази епоха бяха предвестници на днешните таксита.

— Добре, пиленца. Отлично знам къде е магазинът на Силвър Волт — весело отвърна той на своя непоносим кокни^[1].

Когато се озоваха в магазина, Кити си помисли, че е попаднала на седмото небе. Тук можеха да се намерят всякакви сребърни изделия. Някои от най-изящните предмети бяха рекламни мостри, предназначени само за украса на магазина, но повечето от стоките се продаваха. Когато Джулия и Кити пристигнаха в магазина, около Джонатан О’Райли вече се въртеше един продавач, разтворил пред претенциозния купувач десетина кутии със сребърни прибори.

Джулия се изуми от красивите предмети, затруднена в избора си. Баща й харесваше по-натруфените модели, докато тя предпочиташе по-семплите, с обикновен монограм. Знаеше, че тъкмо те ще спечелят одобрението на благородните й бъдещи роднини, чието високомерие отсега й действаше на нервите. Избра не много скъп сервиз за чай, плюс един грамаден супник и се насочи към щанда за старинни бижута. Оттам взе една сребърна гривна, с висящи по нея дребни монети и звънчета, които очарователно зазвънтяха.

Кити изпита непреодолимо желание да притежава гривната. Никога досега не бе виждала по-красива вещ. Можеше спокойно да понесе мисълта, че скоро нямаше да има сребърни прибори за хранене, но не можеше да се примири с това, че никога няма да може да сложи тази прекрасна гривна на китката си. Искаше тази гривна и то още сега! Опита се да пропъди този копнеж, но колкото повече се стараеше, толкова по-силно бе желанието й. Коварното чувство постепенно я завладя изцяло и без да се усети, без дори да погледне дали някой не я наблюдава отнякъде, гривната се озова в джоба й. Пръстите й трескаво галеха изящното бижу, скътано сред гънките на широката й наметка.

Джонатан О’Райли настояваше за всяка покупка да плаща в брой. Очевидно му доставяше неизказано удоволствие самият жест да измъква от жакета си внушителната пачка банкноти и да я размахва пред смаяните продавачи, особено пред онези от тях, които само преди броени минути го бяха посрещнали с надменно снизхождение, с което дразнеха всички посетители от провинцията.

— На кой адрес да бъдат доставени сребърните прибори? — почтително запита старшият продавач.

— Ще ги вземем с нас — продавачът се слиса от неочаквания отговор, затова мистър О’Райли побърза да обясни: — Каретата ми е навън с двама яки кочияши на капрата, които сега само си клатят краката. Очевидно трябва да ги накарам да се поразмърдат най-сетне. Излезте навън и им кажете веднага да дойдат тук — заповяда той. — Кити, покажи му къде е каретата ми.

Тя веднага се поклони, усмихна се миловидно и тръгна по стъпалата към изхода. Продавачът я настигна и тихо й заговори на кокни, изоставил превзетия мейфеърски^[2] акцент:

— Онзи старчок май се надява да ни шашне с неговите мангизи. Прави се на лорд. Хм, не можеш да нахлузиш сребърна кесия на свинска зурла, нал’ тъй? А тъпата му щерка ми върна една от лентите за ръкави съдрана на едно място. Но хич не ми дреме. Ще му я друсна в общата сметка и окото ми няма да мигне. Тъй сички шъ бъдем щастливи, а? — захили се продавачът.

— Да, всички — съгласи се Кити и очарователно се усмихна.

 

 

Наближаваше датата на годежа на Джулия, а Патрик, за ужас на обитателите на голямата къща на „Кадогън скуеър“, все още не бе пристигнал в Лондон. Трябваше да се свършат безчет задачи и Кити сновеше по цял ден из стаите. Без мъдрите заповеди на Патрик домакинството изпадна в пълен хаос. Оказа се, че почти всичко зависи от него. Избухливият Джонатан О’Райли лазеше по нервите на дъщерите си и прислугата, които нищо не можеха да свършат както трябва, защото не спираха да се тревожат за раната на младия О’Райли. За щастие Патрик успя да се прибере в Лондон точно в деня преди годежа на Джулия. Тя сама му отвори вратата, хвърли се на врата му и го разцелува още там, на прага.

— Слава на Бога, че успя да пристигнеш навреме! Братко, трябва нещо да направим с баща ни… От ден на ден той става все по-непоносим. Ах, да, щях да забравя! Имам още една молба към теб. Никак не ми харесва новият кон, който татко ми подари преди два дни. Как да ти обясня… има доста окаян вид. Патрик, мили, просто ме е срам да се покажа върху него пред изисканото общество.

Барбара се спусна по стъпалата от горния етаж и тичешком се хвърли в прегръдката на брат си. Патрик я вдигна на ръце и я завъртя около себе си, забравил за незарасналата си рана. Сестра му се изчерви, щом видя очарователния Тери, понесъл куфарите на Патрик към преддверието. Снижи глас и прошепна на ухото на брат си:

— Патрик, искам да ми кавалерстваш по време на утрешното празненство… И се постарай да убедиш баща ни! Не желае да ни наеме учител по танци. Моля те, много те моля да го накараш да проумее най-сетне, че това е изключително важно за мен и за Джулия! Трябва да науча всички нови танци, иначе как ще си намеря кандидат за женитба?

Тук, в този дом, сега се бяха събрали всички хора, скъпи на сърцето му. Като че ли всичко изведнъж дойде на мястото си. Патрик вдигна поглед към стълбите и видя момичето, за което не спираше да мечтае от деня на злополучния инцидент в Болтън. Остави Барбара и впи очи в изящното личице на Кити, едва подаващо се над парапета. В същото време тя го съзерцаваше със стаен копнеж и си мислеше какво би изпитала, ако сега този строен и красив млад мъж вдигаше на ръце самата нея вместо Барбара.

„Това момиче винаги досега е било онеправдано. Господи — каза си той, — каква радост би било и за нея, и за мен да я отрупам със скъпи подаръци. Да я глезя, да задоволявам всяко нейно желание… Кога най-после ще свърши тази суматоха около годежа и сватбата на Джулия?“

Засрамена, че Патрик я изненада в мига, в който го наблюдаваше крадешком иззад перилата на стълбището, Кити внезапно вирна глава и бавно пое надолу по стъпалата. Веднага се зае да помага на Тери с внасянето на багажа, без да посмее да вдигне поглед към младия господар. Патрик остана като поразен от гръм, че Кити дори не го погледна, преглътна сухо и властно размаха пръст към двамата лакеи, притичали от салона след шумното посрещане:

— Погрижете се това дете да не носи най-тежките куфари! — хладно нареди той.

— Дявол да го вземе — промърмори насред стъпалата единият от лакеите, — с радост бих прекарал една нощ с тази малка ирландка, но, изглежда, й харесва да се преструва на недостъпна!

Другият лакей равнодушно сви рамене.

— Нали знаеш, че съдбата на всяка по-хубавичка слугиня е да стопля леглото на някой от господарите?

 

 

Най-после тази вечер цялото семейство се събра около масата. Джулия, зачервена и по-оживена от обичайното, нито за миг не спря да бърбори:

— Патрик, сигурно ще припадна, ако баща ни утре започне да досажда на гостите с вечната тема за това, как е започнал без пукната пара, но въпреки това успял да забогатее! Подхване ли пак тази проклета история, ще потъна в земята от срам.

Барбара уплашено погледна към баща си. Джонатан стисна зъби, лицето му почервеня, но Патрик заговори преди него:

— Джулия, отлично разбирам, че няма да е лесно някой от нас да проникне във висшето общество, защото сме дамгосани от аристократите като „презрени търгаши и жалки новобогаташи“, но все пак се надявам ти да успееш да си проправиш път към техните салони благодарение на добрите си маниери. Затова е по-разумно да не се тревожиш чак толкова за поведението на баща ни. Лесно е да изтъкваш недостатъците му, но защо забравяш колко много му дължиш? Винаги е бил щедър към теб, сестричке. Страхувам се, че си прекалено разглезена. Може би и аз съм виновен, че ти позволявам доста волности. Но се надявам, че ще намеря общ език с бъдещия ти съпруг.

Искаше й се да дръпне покривката от масата и да помете всички чинии, чаши и прибори, искаше й се да грабне супника и да излее съдържанието отгоре му, искаше й се да се нахвърли върху него и да му издере очите. Но знаеше, че трябва да бъде особено внимателна с Патрик, защото брат й понякога също ставаше много сприхав и раздразнителен. Вечерта бе окончателно провалена и за другата му сестра, Барбара — тя не можеше да гледа спокойно баща си и брат си, настръхнали срещу Джулия. Опита се да прикрие огорчението си, като припряно поднесе салфетката към устните си. Но Патрик продължи, без въобще да погледне към Барбара:

— Явно в тази къща не мога да вечерям спокойно. Ако желаеш, можеш да се прибереш в стаята си.

Барбара веднага скочи от стола и побягна към врата, а след нея се втурна и Джулия.

Джонатан О’Райли погледна към сина си, седнал срещу него от другата страна на масата, и се размърда неспокойно на стола си.

— Какво ти става, синко? Да не би да те измъчва раната в рамото ти?

— Не, папа. — Патрик вяло поклати глава. — Просто съм уморен от пътуването. Пък и тези жени… винаги са толкова досадни.

 

 

На следващия ден Кити стана още в пет сутринта. Около годежа на Джулия я очакваха десетки задължения. Бяха й казали да запали огнището в кухнята и когато видя, че всички кофи за въглища са празни, едва не се разплака от яд. Мразеше да слиза в мазето за въглища, защото там имаше плъхове, но още по-лошо бе мъкненето на тежките кофи нагоре по стълбището. Икономът често изкарваше лошото си настроение на останалите слуги. Той бе заповядал всяка сутрин плочките на пода в кухнята да се лъскат до блясък и тази работа също бе възложена на Кити. Младото момиче предпочиташе да й възложат по-приятна работа, като лъскането на сребърните прибори например, обаче вместо това й заповядаха да се заеме с изкормването и почистването на птиците. Бе благодарна на Бога, че поне някоя от помощничките в кухнята ги бе оскубала предишния ден. И докато другите слугини се занимаваха с приготвянето на сандвичите и ордьоврите, Кити седеше, поставила между краката си кофата, пълна с вътрешностите на пилетата, стиснала ноздрите си в старанието си да не повърне. Тихо се помоли Джулия да я извика за нещо, за да я избави от противната работа, но двете сестри бяха прекалено заети с приготовленията за годежа и въобще не се сетиха за нея. Трябваше да се направят последните проби на роклите, а освен това всяка от тях трябваше да отдели по два часа за фризьора.

Следобед наредиха на Кити да изчисти зеленчуците. Ръцете й се подуха и зачервиха от студената вода. Когато най-после свърши, тя ги избърса в престилката си, нещастно ги огледа и сви рамене. Нямаше друг изход, освен да открадне малко от крема за ръце на Джулия. Искаше й се скришом да наблюдава пристигането на гостите, но сега пък й заповядаха да се заеме с миенето на чиниите. Отначало й бе приятно да докосва фините кристални чаши и порцеланови чинии, но след като прекара четири часа наведена над мивката, краката й започнаха да я болят. Започна да се самосъжалява. Мразеше ги, всичките ги мразеше! Представяше си как те се забавляваха в големия салон, как танцуваха и се смееха. Закле се, че когато стане богата, никога няма да забравя нещастните слугини, които вършеха цялата черна работа. Легна си чак в един през нощта. Едва изкачи стълбите до таванския етаж. Уморените й крака се подгъваха, цялото й тяло трепереше от умора. Измъчваше я мисълта, че на сутринта трябва да стане в пет часа. Прободе я като игла завистта към Джулия и Барбара, които можеха до обед да се излежават в леглата си.

 

 

На другата сутрин Патрик стана рано. Нае малка къща на „Халфмуун стрийт“ и даде обява в една агенция за наемане на камериерки, в която се казваше, че добре възпитана млада дама търси прислужница. Явиха се три кандидатки и Патрик набързо избра една от тях.

— Мисис Харис, дамата, за която ще се грижите, е много млада и задълженията ви няма да бъдат тежки. Аз ще бъда зает по цял ден, а освен това ще наема и готвачка. Ето адреса. Може ли да започнете от утре?

— Да, сър. Става дума за вас и вашата съпруга, нали, сър? Имате ли деца?

— Дамата не е моя съпруга, мисис Харис — усмихна се Патрик и добави: — Аз няма да живея там, а само ще посещавам младата дама.

— Разбирам — кимна жената. — Значи трябва да се грижа за тоалетите на дамата, да я придружавам из магазините и да следя да няма други посетители.

— Точно така, мисис Харис. Струва ми се, че се разбрахме много добре.

Патрик бе помолил Джефри Линтън да го посети в два следобед и остана доволен, когато точно в два икономът отвори вратата на библиотеката и съобщи за пристигането на мистър Линтън. Джулия беше вбесена от разговора с баща си, който категорично бе отказал да й купи като сватбен подарък самостоятелна къща в Лондон. Джонатан бе заявил, че те двамата с Джефри спокойно могат да живеят при тях на „Кадогън скуеър“ и не е нужно да се харчат излишни пари за друга къща. Патрик наля по една чаша шотландско уиски, добави по-малко вода, настани се зад бюрото и любезно покани бъдещия си зет да седне.

— Джеф, надявам се, че няма да ме разбереш погрешно, но чувствам, че вече се налага да си поговорим по мъжки. Струва ми се, че не се държиш както трябва с Джулия.

Джефри седеше сковано и мълчеше. Нямаше представа каква цел преследва братът на годеницата му.

Патрик преполови чашата си на един дъх и продължи:

— Трябва от самото начало да наложиш волята си над съпругата си, ясно ли ти е?

Джефри смаяно го изгледа.

— Джулия е свикнала да живее с двама мъже със силна воля и въпреки това почти винаги успява да постигне своето. Ако се натъкне на мъж с мек и благ характер, ще го подчини на своята воля, а може да стане и още по-лошо — тя не само ще те прегази, но и изцяло ще те завладее и ще те превърне в свой роб.

— Добре би било, ако аз съм господарят в къщата си — предпазливо отвърна Джефри, — но нали тази къща не е моя? Джулия ще контролира всички пари на семейството.

— Грешиш! Баща ми ще контролира средствата за цялото домакинство, а ти можеш да постъпиш като мен. Постарай се да станеш независим от него.

Джефри отвори уста, за да му възрази, но Патрик го прекъсна:

— Не бързай да ми възразяваш, преди да съм свършил. Разбирам, че досега английските аристократи не искаха да се унижават, като се занимават с търговия. Обаче епохата на Регентството^[3] отдавна отмина и сега на трона е кралица Виктория. Англия вече дължи силата си само на промишлеността и търговията.

— Не искам да споря с теб — тихо отвърна Джефри. — Ще използвам възможността да докажа способностите си в търговията, въпреки възраженията на семейството ми.

— Отлично! А сега, ако ми позволиш, ще ти дам още един съвет. Смятам, че търговията с вино няма да бъде унижение за теб. Имаш достъп до всички салони във висшето общество и можеш без особени усилия да представиш най-новите марки вина, особено шампанското. Притежавам акции от една такава компания, става дума за „Стоуилс“. Кантората им е в Челси. Твоята помощ ще бъде неоценима. Какво ще кажеш?

— За мен ще бъде чест да работя с теб. Ще бъда пълен глупак, ако ти откажа. Носи се славата ти, че винаги печелиш в сделките.

— Благодаря ти за доверието. Ненавиждам снобите. Както се казва, не бива да изгаряме дюшека заради бълхата. Спомням си, че в Оксфорд нямаше по-добър гребец от мен, но не ме допуснаха в гребния клуб, защото работех, за да спечеля някоя и друга лира, тъй като стипендията никога не стига. Изпитах истинско задоволство, когато отборът ни загуби, защото онези умници високомерно ме бяха лишили от участие.

Джефри си каза, че не би искал Патрик О’Райли да му бъде враг.

— Тогава да си стиснем ръцете. Ще работим заедно. И не забравяй моя съвет относно Джулия — намигна му Патрик.