Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (4)

Глава четвърта

В понеделник сутринта Джонатан О’Райли стана много рано и веднага тръгна към тъкачниците, твърдо решен отново да поеме нещата в свои ръце. Първо пое към „Фолкън“, а после се отби в „Египет“ и накрая посети „Гибралтар“. Днес започваха да изпробват новите машини. Трябваше да събере работниците преди началото на смяната, за да им обясни как да се справят с новостите и — което най-много го тревожеше — трябваше да успее да ги убеди да се примирят с неизбежното орязване на надниците. Хората го посрещнаха с мрачни, навъсени лица, изслушаха го и безмълвно се разотидоха по машините. Но до края на деня изработиха много по-малко от досегашната норма. В цеховете се надигаше застрашително недоволство, но нищо по-тревожно не се случи до вечерта, когато работниците се събраха, за да обмислят как да се противопоставят на плановете на О’Райли.

В неведение за спонтанното решение на баща си, Патрик замина с един приятел на конните състезания на хиподрума в Ливърпул.

 

 

Кити изля ведрото с мръсна вода, след като целият под бе грижливо изтъркан.

— Вече стана десет часа, момиче — обади се мисис Томпсън. — Виждам, че едва се държиш да не паднеш от умора. Мистър Паркър скоро ще дойде за поредния урок с мисис Барбара. Всяка сутрин двамата се затварят в библиотеката от десет до дванадесет. Днес ти ще поемеш ролята на нейна компаньонка. Стига си чистила пода. Сега от теб се иска само да седнеш на онзи стол до стената и да пазиш тишина до края на урока.

Мистър Паркър се оказа слаб, дребен мъж, но подвижен като плъх. Дрехите му бяха износени, но чисти. Кити изпита жалост към него, когато видя как се разтрепери при срещата си с Барбара. Неколкократно й напомни, че може да не отговаря устно на въпросите му, а да записва отговорите си на плочата.

Кити пристъпваше съвсем тихо и бавно, за да не привлича излишно вниманието им — все едно че бе останала в библиотеката само за да избърше праха от лавиците. Приближи се до големия часовник, обърса го, а после се зае с лавиците.

— А сега, мис О’Райли, тъй като се убедих, че математиката не ви се отдава лесно, ще ви предложа да почетем малко от този учебник. Но съм длъжен да ви предупредя, че всяка грешно произнесена дума ще препишете десет пъти на плочата за писане. Така ще имате работа до края на деня, защото се съмнявам, че правилното произношение ви се отдава по-лесно от математиката.

Кити скришом разгърна речника, обърна се с гръб към Барбара и мистър Паркър и с приглушен глас започна да повтаря думите му. След това спря и прошепна на младата дама:

— Само повтаряй думите след мен. Не разбираш ли, че е глух като пън и нищо не чува? Затова иска да преписваш думите на плочата за писане.

След като стигнаха до края на страницата от речника, Барбара подаде плочата на учителя, за да провери правописа на издиктуваните думи.

— Не се страхувай от него — прошепна й ирландската прислужница, все още обърната с лице към стената. — Да не би да те е заплашил, че ще каже на баща ти за грешното ти произношение?

— А сега вземете чиста плоча и напишете няколко изречения със следните думи. — Мистър Паркър очевидно бе ядосан, че не успя да открие нито една грешка в написаното от Барбара.

— Началник — издиктува мистър Паркър.

Прислужницата бързо прошепна:

— Пиши: „Знае ли моят началник, че е съвсем глух?“.

— Служител — продължи учителят.

— Пиши: „Служителите не трябва да тормозят младите дами“. — Кити тихомълком се премести зад бюрото, до което се беше настанил мистър Паркър, измъкна джобния му часовник и премести стрелките според стенния часовник.

— Служба — промърмори мистър Паркър.

— Както си започнал, май ти ще загубиш службата си — прошепна момичето.

Стенният часовник удари дванадесет и Барбара подаде плочата с написаното на учителя.

— Но какво правите, мис?

Тя посочи часовника на стената и мистър Паркър го изгледа със зяпнала уста. Веднага измъкна джобния си часовник и недоверчиво го разтърси, напълно объркан. Въобще не предполагаше, че толкова бързо е станало време за обед.

Барбара се поклони с престорена смиреност, остави плочата за писане на бюрото пред учителя и побърза да напусне стаята, но Кити остана още малко до вратата, за да се наслади на смущението, изписано по лицето на мистър Паркър.

Учителят набързо прегледа трите изречения и лицето му набързо смени цвета си от яркочервено до сивопепеляво.

— Малка кучка! — сърдито процеди през зъби той.

Кити поднесе бърсалката за прах към ухото си като слухова тръба за глухи и силно извика:

— К’во каза?

В следващия миг се втурна към Барбара, която се заливаше от смях в коридора, запушила уста с ръката си.

 

 

След вечерята Джонатан се запъти към своя клуб, а Патрик реши да отиде на театър. Младият джентълмен рядко заповядваше на Брадшоу да го чака с каретата пред външната врата, обикновено предпочиташе сам да отиде до конюшнята и да оседлае някой от любимите си коне. Харесваше му да се отбива в конюшнята и да бъбри с конярите. Наскоро бе спечелил от облозите на конните надбягвания и макар че печалбата му не беше кой знае каква, настроението му се беше подобрило. Дори не се замисли, че е неуместно да се разхожда из недотам чистите конюшни с риза с дантелено жабо и шапка от коприна и да се доближава до влажните муцуни на конете. Патрик забеляза съсредоточения поглед на Тери и си каза, че отнякъде си спомня това лице.

— Кой е този? — попита той Брадшоу.

— Това е новото момче, за което ти споменах днес следобед. Скуайърът ми заповяда да го науча да впряга карета, да оседлава кон — въобще на всичко, което ни се налага да вършим в конюшните — Брадшоу не пропусна да подчертае, че в тази професия той е ненадминат учител, а Патрик едва успя да прикрие усмивката си.

— Нека ми се обади довечера — заяви той и намигна на Тери, който с възторг прие поканата на младия господар. Патрик знаеше, че това ще разгневи Брадшоу, но съзнаваше, че младите слуги не забравят поощренията от страна на господарите, особено в първите дни на службата им.

След половин час Патрик се настани на мястото си в ложата в театъра и се зае с подробен оглед на девойките от хора. Тъкмо си бе харесал една от тях и се готвеше да изпрати бележка, с която да си уговори среща с нея, когато завесата на ложата се повдигна и зад нея се показа лицето на счетоводителя от тъкачницата „Гибралтар“.

— Мистър О’Райли, слава на Бога, че ви намерих! В тъкачницата възникнаха непредвидени затруднения. Веднага ви потърсих в имението, но баща ви беше излязъл и слугите ми предадоха, че трябва да ви търся тук, в театъра.

Патрик го изгледа намръщено.

— За какви затруднения става дума.

— Ами, как да ви обясня… Вашият баща намали надниците на работниците и сега пред вратите се е струпала тълпа от разярени мъже и жени. Не мога сам да се справя с тях.

— Да вървим! — рече Патрик и веднага се изправи. Грабна шапката и ръкавиците си. След по-малко от десет минути стигна до кръчмата „Косачът“ и бързо откри Брадшоу. Двамата мъже размениха няколко реплики и се втурнаха към задния двор, където се намираха каретите на посетителите. В последния момент, докато се качваха в каретата, Тери успя да се присъедини към тях.

— Карайте право към тъкачницата „Гибралтар“. И по-бързо!

Добре осветените централни улици на града скоро останаха зад тях. Гледката се смени — сега прекосяваха бедните крайни квартали. Каретата шумно трополеше по неравния паваж в тъмните улички. Но въпреки оскъдната светлина те отдалеч забелязаха шумната тълпа, струпана пред вратите на тъкачницата. Счетоводителят нервно закърши ръце.

— Не можете, сър, да се справите сам с тези побеснели мъже. Те са отчаяни типове, способни на най-лошото. Знаете какви стават ирландците, когато са разярени. Никой не може да им съперничи в грубостта и нахалството. Ох! Моля да ме извините, сър.

Патрик се усмихна и белите му зъби блеснаха в полумрака.

— Ще видим кой ще се окаже по-силен — многозначително заяви той.

Около каретата се скупчиха десетки мъже, жени и деца. Всички до един крещяха, а някои дори се опитаха да преобърнат каретата. Във въздуха захвърчаха празни бутилки и тухли, размахаха се тояги и цепеници.

— Спрете конете! И накарайте този кучи син да слезе от каретата! — изврещя един женски глас. — И ме оставете сама да се разправя с дъртия пръч!

Високата фигура на Патрик се показа на вратата на каретата и някой изкрещя:

— Спрете! Това не е старият О’Райли! Това е Патрик!

Младият господар се вгледа в разгневените лица на работниците. За пръв път видя в тях нещо повече от унило примирение със съдбата.

— Слушайте всички! Няма да позволя на баща ми да ви намали надниците. Имате моята дума! А сега се разпръснете. Прибирайте се по домовете! Не знаете ли, че нарушавате закона? Забравихте ли за закона срещу нарушителите на реда?

Тълпата мълчаливо се отдръпна на пет-шест крачки от каретата. Официалният вечерен тоалет на младия господар ясно им подсказваше кой е от класата на властващите и кой е затънал в отчаяна нищета.

— Знам вашата поговорка, че ирландците предпочитат боя пред хляба, но не вярвам чак дотам да сте си изгубили ума. Според мен за вас е много по-важно да си осигурите хляба за утрешния ден, отколкото да си губите времето с безсмислени опити за бунт. Ето, вече получихте моето обещание за заплатите. Затова сега може да си вървите по домовете.

Тълпата бавно започна да се разотива. Патрик въздъхна облекчено и мислено прокле безразсъдния си баща.

— За бога, винаги може да се заместят тези работници с хора от околността, но и това няма много да ни помогне. — Огледа се около себе си. — Къде изчезна Брадшоу? — попита той Тери.

— В мига, в който каретата спря пред оградата на тъкачницата, той изчезна от погледа ми. Струва ми се, сър, че той е само един страхлив негодник.

— Но ето че бунтарите се разпръснаха. Все пак не е зле да проверя дали някой не се е скрил в двора на тъкачницата. Ти остани тук, момче, за да наглеждаш конете. Скоро ще се върна.

Патрик влезе през предната врата, обиколи сградата на тъкачницата, но не забеляза нещо подозрително и тъкмо се накани да се върне при каретата си, когато някаква тъмна фигура изскочи от сенките край оградата и се нахвърли върху него. Патрик настръхна, когато, за свой ужас, видя острието, проблеснало в ръката на непознатия. Веднага отскочи и камата, която трябваше да прониже сърцето му, се плъзна покрай гръдната му кост и разкъса мускула му. От удара се стовари на земята. Непознатият изчезна към дъното на двора. На Тери се стори, че чу шум от боричкане и падане, но не посмя да остави конете без надзор. Но Патрик много се забави й момчето реши, че се е случило нещо неочаквано. Тръгна плахо към средата на двора и видя господаря си, който с олюлявания се изправяше на крака.

— Но от вас тече кръв, сър!

— При това доста силно… Ето, вземи шала ми, за да превържеш рамото ми.

Тери му помогна да се добере до каретата. Момчето се страхуваше, че господарят всеки миг ще припадне от загуба на кръв.

— Ще се справиш ли с конете? — задъхано запита Патрик.

— Разбира се, сър. Само ми кажете къде искате да ви откарам. Не знам къде най-близо може да се намери лекар.

— Не. Не искам да се разпространява слухът за нападението извън пределите на Болтън. По-добре ме отведи у дома.

Патрик се облегна с пъшкане на облегалката и отпусна глава върху възглавницата. Но при всяко подрусване на каретата по неравния път страданията му се удвояваха. Десетина пъти трябваше да стиска зъби, за да не изкрещи от непоносимата болка в гърдите. Тери не остави нито за миг камшика и конете препускаха като демони по каменистия път. Скоро пред погледа на развълнуваното момче се показаха очертанията на „Хей Хаус“. Тери помогна на Патрик да изкачи стъпалата пред главния вход, след което пъхна два пръста в устата си и остро изсвири. Оглушителният шум накара трите девойки веднага да изтичат до входа.

— Кити, донеси бързо леген с гореща вода и някакви превръзки! — извика Тери.

— За бога, какво се е случило? — изкрещя Джулия.

— Някой го е наръгал с нож в тъмното — накратко им обясни Тери.

Барбара изпищя от ужас.

— Водете го по стълбите, направо в неговата стая — заповяда Джулия, която първа от всички успя да се окопити.

Патрик се облегна на рамото на Тери, изохка и бавно пое по стълбите към спалнята си. Веднага щом влезе вътре, той се отпусна на най-близкото до вратата кресло. Барбара приклекна пред него, толкова пребледняла, че брат й се изплаши за нея и за миг забрави за раната си.

— Не се страхувай, сестричке. Изправи се и седни на онова кресло. Ще видиш, че всичко ще се оправи в най-скоро време.

— Господи, погледнете колко много кръв! Стой неподвижен, Патрик, за да не ти стане още по-зле! — извика зад гърба му Джулия. — Веднага отивам за лекар.

— И аз искам да дойда с вас, мис — твърдо заяви Тери.

— Не, Джулия, скъпа, почакай. Не желая всички да узнаят за инцидента — уморено прошепна Патрик.

Кити влезе в спалнята с леген с гореща вода и превръзки. Сърцето й застина, като го видя пребледнял и безпомощно отпуснат в креслото. Коленичи пред него и се обърна към Тери:

— Свали палтото му, за да огледаме раната.

Патрик се взря в лицето й и си помисли, че има халюцинации. От сълзите, миглите й блестяха.

— Ох, проклет да бъда, ако това не е лейди Неодобрение! — Тери му помогна да свали окървавеното палто, а Джулия грабна ножиците от бюрото и чевръсто разряза ризата му, подгизнала от кръвта. Ледена буца застана на гърлото на Кити при вида на раната на Патрик. А той не можеше да откъсне поглед от нея. Устните й едва-едва се разтвориха и дишането й се учести. Той бе толкова близо до нея, че можеше да забележи фините синкави вени по клепачите й и да долови дъха от косите й. Като че ли останалите изчезнаха за него. Уплашените възклицания на Джулия и Барбара въобще не достигаха до слуха му. Близостта на Кити му действаше като опиум. Ноздрите му потръпнаха, а ръцете му неволно се протегнаха, за да погалят къдриците й.

Тя рязко се изправи и рече:

— Не може да чакаме кръвта сама да спре. Трябва да се направи нещо. Ще го превържем и то по-здраво. Ще донеса някаква кърпа и ще я накъсам на ивици.

Патрик отправи към Тери поглед, изпълнен с признателност.

— Май че и теб съм те виждал някъде.

— Ще извикам мисис Томпсън — обади се Джулия, — за да изпрати някой от прислужниците да доведат баща ни от клуба.

— Не трябва да го безпокоиш, Джулия. Не желая още една жена да се домъкне тук. Вие трите сте ми предостатъчни. А сега, Тери, бъди добро момче и ми сипи една чаша бренди.

Кити отново се втурна и още от вратата започна да къса белия чаршаф на ивици. Веднага след това се зае с превързването на раната на Патрик. Усука плата на няколко ката около рамото му и гръдния му кош. Когато пръстите й докосваха кожата му, девойката срамежливо свеждаше очи и се опитваше да прикрие издайническата червенина по лицето си! Близостта й до Патрик я смущаваше, мислите й се объркаха, особено като видя, че той не сведе погледа си от нея. Набързо приключи с превръзката и се изправи. Патрик си сипа още една чаша бренди и огнената течност едва не изгори гърлото му. Главата му се замая, но се почувства някак странно облекчен. Усмихна се на Кити.

— Мисля, че след години ще станеш истинска лейди, достойна да пътува само с най-хубавите карети. Защо са те назначили за обикновена камериерка?

Тя го погледна в очите и забеляза присмехулните искрици в тях. Винаги я дразнеше арогантността в мъжките погледи. Наведе се леко напред, докосна с ръка превръзката му и я натисна. От острата болка лицето му мигновено пребледня, дори за малко да изгуби съзнание.

— Ако се опиташ да ме нараниш, няма да ти остана длъжна — заплаши го непокорната ирландка.

Желанието му не само не затихна, дори напротив, стана още по-силно. Ако не се чувстваше изнемощял заради тежката рана, може би щеше да й се нахвърли, въпреки присъствието на двете му сестри.

 

 

Джонатан О’Райли влезе в спалнята на сина си с тихи стъпки, пребледнял като привидение. Изплашен от вестта за произшествието, той веднага започна да крещи, за да прикрие страха си. Патрик и Барбара си размениха многозначителни погледи и той със стенание се обърна към другата си сестра. За него бе ясно, че скоро в стаята ще се разрази буря.

— Джулия, веднага отведи Барбара в нейната спалня! Тя преживя достатъчно тревоги.

— Защо, по дяволите, тук няма никакъв лекар? — кресна Джонатан.

Патрик и този път успя да овладее нервите си.

— Не искам никакъв лекар. Не ми е нужен. Това е само една драскотина и нищо повече.

Кити незабавно покри с кърпа легена, пълен с вода, почервеняла от кръвта на Патрик. Леко се поклони и побърза да се измъкне през вратата.

— Ще повикаме полицията! Трябва да тикнат този убиец още утре зад решетките! Но много бих дал, за да узная кой стои зад него? Кой е този, който го е насъскал срещу сина ми…

Главоболието на Патрик отново се усили и контурите на предметите се замъглиха пред погледа му.

— По дяволите, ти си виновен! — извика Патрик и размаха обвиняващо пръст към баща си.

Възрастният мъж остана със зяпнала уста, удивен от яростта на сина си.

— Не исках нито полицията, нито лекарите да се намесват в тази история. Не искам цял Болтън да говори за този инцидент. Още утре ще се постарая да уредя всички бъркотии, които си успял да надробиш. Ще съобщя на работниците, че няма да им намалим надниците, за да мога отново да спечеля доверието им. А сега ме слушай добре, татко. Опитаха се да ме убият, защото в мрака ме сбъркаха с теб! Ти не бива да оставаш повече в Болтън, затова утре ще вземеш момичетата и ще заминете за Лондон.

Джонатан О’Райли въздъхна примирено и погледна към Тери.

— Помогни ми да го занесем в леглото му — тихо рече той.

Кити влезе в стаята с кофа въглища и отиде до огъня.

— Ще остана при теб тази нощ — решително заяви Джонатан.

— Искам да ме оставите сам. Повече не издържам на тази суетня около мен. Кити! Донеси ми чаша вода, преди да излезеш. Лека нощ, татко. — Патрик придърпа одеялото върху гърдите си и затвори очи.

Кити му донесе вода в кристална чаша върху сребърен поднос. Патрик я сграбчи за китката и рязко я обърна към себе си. Няколко минути се гледаха втренчено. Устата му бе пресъхнала, а мислите му бяха объркани. За пръв път, откакто го познаваше, обичайната самоувереност бе изчезнала от лицето му. Девойката почувства как очите й се навлажниха, а сърцето й се изпълни със състрадание към него.

— Не искам да оставам сам… — прегракнало промърмори той.

— Нито пък аз… — прошепна тя и нежно сложи ръка на горещото му чело.

Патрик се унесе в неспокоен сън, а Кити се сви в креслото до огъня. Повече от час той се мяташе в леглото, изгарян от треската и тя се уплаши, че раната му отново ще се отвори. Опита се да го държи неподвижен, но това бе невъзможно. Треската му се усили. Младото момиче поднесе чашата с вода до треперещите му устни, а сетне избърса с влажна кърпа изпотеното му чело. Ала Патрик не се успокои. Кити придърпа креслото до леглото, взе ръката му в своята и започна да му шепне ласкави думи. Той постепенно се отпусна и потъна в трескав унес. След още един час Патрик започна да бълнува. Тя остана до леглото му до сутринта. Даваше му да пие вода, бършеше лицето и ръцете му, стараеше се да го успокои и да облекчи мъките му. Мечтаеше си как той ще се влюби в нея и един прекрасен ден ще й предложи да се оженят. Кити знаеше колко нежен и щедър бе Патрик към сестрите си и копнееше и с нея да се държи така. Бе взела твърдо решение да се образова и да стане истинска лейди. Старателно подражаваше на маниерите на държание и начина на изразяване на Барбара и Джулия. Искаше на всяка цена да се отърве от ирландския си акцент.

Нощта преваляше, когато Патрик най-после се успокои и заспа непробудно. На разсъмване, за нейна радост, температурата му спадна. Кити сложи още въглища в огъня, сви се в креслото и заспа. Събуди се, когато чу някой да вика името й. Светлината бавно се процеждаше в стаята. Девойката примигна, разтърка очи, надигна се от креслото и се приближи до леглото.

— Кити. Благодаря ти, че остана с мен. Едва ли е било много приятно.

— По-добре ли се чувствате, сър?

— Да, благодарение на теб. Чуй ме внимателно, Кити. Когато дойдат баща ми и сестрите ми, искам да им кажеш, че съм прекарал много спокойна нощ.

— Но това не е истина, сър.

— Искам да излъжеш. В противен случай те няма да заминат за Лондон.

 

 

Джонатан О’Райли влезе в стаята по нощница, следван от мисис Томпсън, която носеше подноса със закуската. При вида на храната му се повдигна, но Патрик се опита да го прикрие. Баща му се надвеси над него.

— Как се чувстваш, момчето ми? — загрижено попита той.

— Много добре, всичко е наред.

— Как прекара нощта?

Патрик се обърна към Кити и заговорнически й намигна. Момичето се поклони леко на Джонатан и бързо отвърна:

— Той прекара много спокойна нощ, сър. Цялата нощ бях до леглото му.

— Ти си добро момиче — промърмори мистър О’Райли. — Няколко дни в леглото и отново ще бъдеш на крака.

— Няма да стане така, татко. Аз ще отида в тъкачниците, а ти ще заминеш за Лондон. — Патрик видя, че баща му се намръщи и побърза да добави: — Ще сключим сделка с теб, татко. Ако заминете за Лондон, аз ти обещавам, че ще повикам лекар да ме прегледа и ако всичко в тъкачниците е наред, след няколко дни ще ви последвам, не по-късно от една седмица. Когато отидеш в Лондон, искам да уредиш окончателно сватбата на Джулия.

— Ако спазиш обещанието си да повикаш лекар, ще взема момичетата със себе си — неохотно се съгласи баща му и се обърна към мисис Томпсън: — Кажи на момичетата да приготвят багажа. За тях това ще бъде радостна новина.

— Багажът е опакован още преди три дни, сър — обади се Кити. — Ние сме готови веднага да тръгнем.

Той се усмихна на думата „ние“, тайно зарадван, че девойката ще тръгне с тях.

— Щом е така, млада госпожице, елате с мен, за да ми помогнете за моя багаж.

Когато остана сам, Патрик се опита да се изправи, но стаята се завъртя пред погледа му и той затвори очи. Прониза го силна болка, но щеше да издържи. Повече го безпокоеше фактът, че краката му едва го държаха. Позвъни на Тери, за да му помогне да се изкъпе, обръсне и облече.

— Как изглеждам? — попита той Тери.

— Доста сте блед, сър — откровено отвърна момчето, — но не изглеждате съвсем зле.

— Днес ще бъдеш с мен. Кити и момичетата заминават за Лондон.

Тери се поколеба за миг.

— Старият господар й е хвърлил око, но тя не разбира нищо от тези неща. Мисли си, че той просто е любезен с нея.

— Не се безпокой за Кити — усмихна се Патрик. — Аз ще се погрижа за нея.

Тези думи още повече усилиха тревогите на Тери за бъдещето на сестра му, ала той бе достатъчно благоразумен, за да не се издаде.

 

 

Въпреки молбите на момичетата, Джонатан не разреши да тръгнат за Лондон, преди Патрик да се върне от тъкачниците. Синът му се прибра късно следобед и се ядоса, когато видя, че още не са тръгнали. Искаше веднага да си легне, а сега трябваше да изтърпи досадните въпроси на баща си.

— Татко, ела с мен в спалнята ми и ще ти разкажа за всичко, което се случи днес — сърдито рече Патрик и се упъти към стълбата.

Тери се приближи до Кити. Искаше да й каже няколко думи преди заминаването.

— Той разбра ли кой го е нападнал онази нощ? — развълнувано попита девойката.

— О, да. С няколко монети можеш да развържеш езиците на всички в този град. Повечето от работниците се укротиха веднага, щом младият господар им обеща, че няма да им намали надниците.

— Той сигурно ще се отърве от най-недоволните и размирните — засмя се Кити.

— Никак не бих се учудил, ако го направи.

— Терънс, искам да отидеш при дядо и да му кажеш, че известно време няма да го посещавам.

— Ще му кажа, Кити, но ми се струва, че ти много си се променила. Дори вече не говориш както преди. Не ми харесва начинът, по който те гледа О’Райли.

— Не се тревожи. Аз си имам по-таквиз намерения за Патрик О’Райли — отвърна тя с нарочно подчертан ирландски диалект.

— Бог да те пази — промърмори Тери.

 

 

Патрик въздъхна с облекчение, когато денят свърши. Раната му бе отново превързана и вече не го болеше толкова силно. Лежеше в леглото и премисляше преживяното през деня. Образът на Кити непрекъснато се мяркаше пред очите му. Опита се да я пропъди от мислите си, но не успя. Тя беше невероятно красиво създание, което го възбуждаше както никоя друга жена досега. Беше мъничка и изящна като котенце. Всичките й движения бяха грациозни и чувствени. Прекрасното й лице се озаряваше от скрития огън в очите й, излъчващи неосъзната съблазън. Младият мъж си представяше как я люби. Знаеше, че още е много млада, но се надяваше да възбуди чувствеността й и да я накара да стене от страст под него. Виждаше я гола, извиваща гладкото си тяло в ръцете му. Целуваше я бавно и нежно, по устните, по гърдите, по корема, по най-интимните кътчета от тялото й. Слабините му се обляха в огън, мъжествеността му се втвърди от болезнено желание. Бе твърде възбуден, за да заспи. Гневно отметна завивките, стана от леглото и си наля чаша бренди.

— Проклети да са очите й! — изруга той.