Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (21)

Глава двадесет и първа

Събуди я ласкавото докосване на южното слънце. Опита се да отвори очи, но бе заслепена от огнените му лъчи. Дори и през затворените си клепачи Кити виждаше непоносимо ярките очертания на слънчевия диск. Около ослепителния жълт кръг изригнаха огненочервени пламъци. Изминаха мъчителни, почти безкрайни мигове, преди да се окопити и да надигне глава. Огледа се и видя, че лежи просната върху дъските на груб конски фургон, теглен от яко муле. Отстрани край фургона, крачеше невиждано висок широкоплещест негър, прикован с дебела стоманена верига към задния капак на фургона. Гигантът погледна към нея и тъкмо понечи да я заговори, когато Кити с ужас извърна лице и се сгуши в ъгъла.

— Вържи си таз кърпа на главата, инак кат нищо ще те тресне слънчев удар — лениво избъбри Лоугън и спря мулето. — Е, наш’та спяща красавица май веч’ се е наспала? Тогаз мож да станеш и да повървиш пеша. Ще махна оковите от краченцата ти, ама ще стегна тънките ти китки с верига, дебела кат’ веригата на онзи черньо.

Сякаш стоманен обръч стегна гърлото й. Кръвта запулсира бясно в слепоочията й.

— Не! — изкрещя ужасената жена. — Не, моля те, не!

Но Лоугън се ухили самодоволно, развеселен от комичната гледка — олюляващата се дребна бяла девойка едва стигаше до гърдите на изпотения чернокож гигант. Пътят, прашен и неравен, криволичеше безкрайно бавно из необятната прерия. Негърът Колосъс с тревога следеше как Кити едва тътреше изподраните си нозе, как залиташе и се олюляваше през всеки десетина метра. Към болките в ходилата се прибави ново мъчение — пареща жажда изгаряше пресъхналото й гърло. Лоугън спря фургона чак по пладне, когато слънцето бе достигнало зенита и безмилостно нажежаваше безлюдната степ. Спряха пред някаква запустяла сграда, приличаща на изоставен склад. Лоугън влезе вътре и след няколко минути отново се появи, придружен от чираците на съдържателя на странноприемницата. Момчетата донесоха подноса с храна до фургона и се разсмяха при гледката на живописните пленници. Колосъс се зарадва, щом видя пълния поднос, но Кити едва не повърна, когато й подадоха не доизмитата паница с тлъсто свинско и препържен лук. Опита се да върне паницата на момчето от странноприемницата, но Лоугън, усетил намерението й, заплашително просъска зад гърба й:

— Изяж го. Има още много път до мръкване.

— Жадна съм… — прошепна изнемощялата пленница.

— Ще получиш чаша вода, но само ако изядеш храната.

От паницата я лъхна непоносима миризма на тежка, мазна запръжка, ала Кити притвори очи, пое грубата лъжица и предпазливо захапа една мръвка. Но щом мазното парче месо се плъзна към гърлото й, стомахът й изригна. Сгърчи се надве и повърна в прахоляка. Колосъс веднага остави паницата си на дъската, стърчаща от фургона, и побърза да й поднесе каната с водата. Безсърдечният Лоугън замахна и с гневен удар изби каната от ръката му.

— Казах ти първо да оближеш паницата! Трябва да имаш сили, за да издържиш на дългото ходене. Не искам, кучко черноока, да преплетеш нозе след пет мили и да се тръснеш на пода на фургона. Имам само туй муле и то ми е по-ценно от всичко!

Не бяха изминали и половин час път, когато Кити се свлече безпомощно в прахта, изчерпала сетните си сили. Повече не можеше да издържи, повече не можеше да влачи изнурените си, окървавени нозе. Колосъс безмълвно я подхвана под мишниците и я понесе на ръце, като се стараеше да не изостава след скърцащия фургон. Слънцето все така безмилостно прежуряше оголената прерия. В сърцето на Кити се стопиха и последните остатъци от страха, който отначало й вдъхваше черният гигант, и на тяхно място се породи искрено чувство на благодарност. Ала в същото време копнееше по-скоро да дойде мигът, когато силите й ще се възвърнат и тя отново ще може да тръгне, макар и залитайки, прикована с верига към фургона.

Отпред долетя ехидно кикотене и подозренията на Кити, че Лоугън е замислил ново коварство, се усилиха. Знаеше, че търговецът на роби дори няма да помисли да я изнасили, ала съвсем другояче беше положението с едрия негър. Колосъс излъчваше мъжественост от всяка пора на кожата си. Кити не помнеше да е срещала по-силен и груб мъж, първичен и безцеремонен. Когато фургонът спря под дебелата сянка на един от редките крайпътни орехи, Лоугън се приближи към нея и освободи халките на веригата от ожулените й китки. В първия миг нещастницата въздъхна облекчено, ала само след минута красивото, макар и изпоцапано от праха лице отново се сгърчи от мъка, защото Лоугън върза единия край на веригата за глезена й, а другия край — за глезена на Колосъс.

— А сега ще си устроим малка фиеста — захили се Лоугън. — Ще видим колко ще се зарадваш, когато тоз’ черен приятел те обладае тук, под ореха. Познавам го, по очите му познавам, че ти е хвърлил око — бездушният търговец на роби освободи халката на веригата от задния капак на фургона. Знаеше, че Колосъс не можеше да избяга, след като единият му крак бе прикован към крака на изтощената пленница.

Кити се закова на място, примряла от страх. Но негърът я грабна на ръце и я понесе към най-гъстата сянка на ореха. Забравила за умората и жаждата, побеснялата жена започна да удря с юмруци по гърдите и главата. Колосъс я хвърли на тревата. Кити с ужас изгледа надвисналата над нея застрашителна черна фигура.

— Шт! Лежи и само си кротувай — изшътка той. — Няма да те докосна дори с кутрето си.

— Не ти вярвам… — пресипнало изхриптя Кити.

— Глупости! Ти си прекалено тясна за мен, за да се опитам да проникна в теб. Кой знай, може и да умреш в ръцете ми, ако… — Гигантът се усмихна загадъчно. — Пък и не си падам по таквиз кат’ теб.

Тя разтвори широко очи, невярваща на думите му.

— Какво… искаш да кажеш?

— Имаш таквиз убави очи. И толкоз тънко носле. Пък и си бяла жена — тя го слушаше, затаила дъх, замаяна от мисълта, че най-лошото може да й се размине.

Двамата замълчаха, изтощени от пътя и преживелиците. Тежката орехова сянка ги предпазваше от горещината и Кити неусетно се унесе и задряма. Събуди я нежно докосване по ръката й.

— Айде. Трябва да се става. Пак ще блъскаме по тоз’ проклет път.

Когато пристигнаха в Чарлстън, вече се бе стъмнило. Запътиха се по тесните улички, едва влачейки нозе, към доковете край смълчания кей. Лоугън заключи Колосъс и Кити в някакво доста тясно помещение, напомнящо на затворническа килия, а сетне даде три монети на съдържателката на пристанищния приют, за да им донесе нещо за вечеря. После замина някъде с двамата по-млади негри, като преди това предупреди Кити, че ще се върне на сутринта, за да вземе нея и Колосъс. Изтощена до припадък, Кити се стовари върху прашния сламеник. Не бе изминал и половин час, когато на вратата на килията се потропа — носеха им вечерята. Колосъс гневно изкрещя:

— Таз’ жена ще умре още сега, ако не й донесете вода!

Кити не можеше да се съвземе. Догарящата свещ мъждукаше и хвърляше слаби отблясъци по черното лице на Колосъс. Виеше й се свят. Не можеше да си спомни откога е заключена тук. Стори й се, че гигантът й напомня за някогашните смели и горди африкански вождове, за които някъде бе чела. Кожата му беше матова, смолисточерна, като ебонит, а едрите му издадени устни се очертаваха предизвикателно над снежнобелите му зъби. Мускулестото му тяло излъчваше първична красота.

— Наистина е великолепен — промърмори тя и отново се унесе в сън.

Дишането й едва се чуваше в мрака и негърът уплашено се надвеси над нея, за да се увери, че сърцето й още бие. Хвана ръката й и с мъка напипа пулса й. През главата му премина ужасяващата мисъл, че няма да доживее до утрото. Искаше да й вдъхне от своята сила, да направи нещо за нея, макар да не можеше да си обясни защо изпитва такава загриженост към тази непозната и безпомощна бяла жена. Може би защото тя изглеждаше толкова невинна и уязвима, но реши, че няма да позволи тя да умре.

Когато Лоугън отключи вратата, негърът се изпречи между него и Кити.

— Туй момиче е полумъртво. Не сме получили нито храна, нито вода. Онази жена ни изигра.

— Това е лъжа! — изкрещя съдържателката на странноприемницата, но се сви уплашено, когато Колосъс пристъпи към нея.

— Как шъ я продадеш, като е полумъртва?

Лоугън добре разбираше, че ако иска да получи добра цена за момичето, трябва да се погрижи за него.

— Успокой се, ще се погрижим за нея. Жено, донеси закуска за двамата. И не се скъпи, ясно ли е? Аз ще отида до „Чарлмърс стрийт“, за да проверя дали днес ще има търг. Това момиче не е като нас. Стомахът й не понася груба храна. Донеси й сок и свежи плодове. А след това стопли вода, изкъпи я и измий косата й. Ако пак ме измамиш, жено, ще ти е за последен път!

Късно следобед Лоугън заведе Кити на търга за роби на „Чарлмърс стрийт“. Озова се сред десетина негърки, които също бяха за продан. Едно младо момиче се бе изправило на подиума, а около него се въртяха купувачи и търговци. Кити ужасено гледаше как тези груби мъже опипваха негърката и си помисли, че не би могла да изтърпи подобно унижение. Предпочиташе да умре. В този миг Лоугън се върна, придружен от някакъв мъж, който критично я огледа:

— Сигурен ли си, че е негърка? — недоверчиво попита непознатият.

— Вземи документите й и сам се увери — отвърна Лоугън, но Кити видя как двамата заговорнически си намигнаха.

— Прилича ми на ирландка, а аз винаги съм ги харесвал. Хайде да поговорим за цената.

Непознатият поведе Кити със себе си и тя си отдъхна облекчено, че няма да я излагат на показ върху подиума. Двамата тръгнаха по „Маркет стрийт“, а после завиха към кея по „Уотър стрийт“. Кити напразно търсеше с поглед кораба на Големия Джим, но не го откри. Мъжът я качи на кораба „Айлънд Куин“ и я заведе в тясна каюта, където завари едно слабо и високо момиче със синкавочерна кожа. Кити се опита да я заговори, но негърката й отвърна на някакъв непознат език.

 

 

С всеки изминат ден времето ставаше все по-топло, но морето бе спокойно и Кити не се разболя от морска болест. Редовното хранене и сънят възстановяваха силите й и тя се чувстваше много по-добре. Другото момиче мълчеше и се държеше настрани от нея. Кити събираше сили за предстоящите изпитания, тъй като подозираше, че ще я изпратят в някой публичен дом. Заради детето, което носеше, трябваше да измисли някакъв начин да се измъкне от тази безнадеждна ситуация.

Когато в далечината се показаха очертанията на острова, Кити разбра, че решителният миг приближава. Излезе на палубата и се приближи към капитана.

— Моля ви, сър, моля ви, повярвайте ми… Аз не съм негърка и мястото ми не е тук, на този кораб. Моля ви, помогнете ми! Подло ме измамиха и продадоха в робство!

— Нима мислиш, че съм глупак, жено? Вече си продадена за публичния дом на Моли Макгиър. Той е най-посещаваният на остров Сейнт Китс. А сега се махни от пътя ми. Имам достатъчно работа, за да се занимавам с теб.

— Остров Сейнт Китс^[1] — замислено повтори Кити и погледна към далечния кей. Виждаха се множество кораби, малки и големи лодки, които се полюшваха върху вълните. В гърдите й се надигна надежда. Губернатор на остров Сейнт Китс беше сър Чарлз Дрегоу!

Заключиха Кити и спътничката й в една тясна стаичка. Измина около един час в мъчително очакване. Отвън се чуха гласове и женски смях и вратата се отвори.

— Ще им взема документите, след като ги огледам. О, господи, те и двете са цветнокожи — възкликна жената с отвращение в гласа.

— Хайде, Моли, не знаех, че имаш нещо против цветнокожите момичета — учуди се капитанът.

— Разбира се, че нямам, но клиентите понякога се оплакват.

Когато чу познатия ирландски акцент, Кити се разплака.

— Не плачи, скъпа. Добре дошла в най-хубавия град на Западна Индия — Моли неволно използва келтската дума за „скъпа“, което издаде ирландския й произход.

— Драга моя — прошепна Кити на ирландски.

— Но тя… говори на келтски! Значи си ирландка! Какво, по дяволите, правиш тук, на края на света?

Сърцето й биеше до пръсване, но Кити бързо заговори:

— Сър Чарлз Дрегоу, губернаторът на този остров, е мой годеник. Дойдох при него от Англия, но ме отвлякоха. Моля ви, ако съобщите на сър Чарлз, че съм тук, няма да съжалявате. Той щедро ще ви възнагради.

Моли познаваше много добре сър Чарлз Дрегоу, още от времето, когато той за пръв път бе дошъл на острова. Преди беше чест посетител в дома й, но от една година бе спрял да го посещава. Тя не се колеба. Ако сър Чарлз Дрегоу познаваше тази млада жена, облечена в безформена памучна рокля, с боси крака, която очевидно бе бременна, то със сигурност щеше да извлече полза от ситуацията. Губернаторът щеше добре да й плати, за да бъде дискретна. Разбира се, не можеше да си позволи да безпокои сър Чарлз и затова изпрати едно момиче в резиденцията му.

Моли се чудеше как това ирландско момиче бе успяло да покори сърцето на губернатора и да го накара да се ожени за него. Та това означаваше, че девойката ще стане херцогиня! Мисълта бе много забавна, но Моли се замисли как да отведе момичето, без да предизвика клюки.

Чарлз Дрегоу скочи от каретата и бързо се запъти към стаята на Моли.

— Катлийн! Казаха ми, че си тук, но аз не можах да повярвам!

— О, Чарлз, благодаря на Бога, че дойде толкова бързо. Господи, не мога да повярвам, че всичко свърши! — Кити закри лицето си с ръце и избухна в сълзи.

Той нежно я прегърна и се обърна към Моли:

— Не знам как да ви се отблагодаря, мисис Макгиър. Утре ще изпратя секретаря си при вас. Уверявам ви, че няма да съжалявате за проявената любезност.

И без да се притеснява от любопитните погледи, Чарлз поведе Кити навън, помогна й да се качи в каретата и се настани до нея.

— Чарлз, трябва да ти обясня как се озовах в това ужасно положение.

— Не се нуждая от никакви обяснения. Искам само по-скоро да се възстановиш. — Той нежно я погледна и щастливо се усмихна. — След половин година изтича мандатът ми на губернатор. Дотогава ще имаме много време да разговаряме и компанията ми сигурно ще ти омръзне.

— О, Чарлз, не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Наслаждавай се на красивата гледка. Ето виж, това е катедралата. А тези сгради с кулите са замъци, останали от испанците, първите европейци, стъпили на тези острови. Забележи, че имат червени покриви и нямат стъкла на прозорците. Но май че си прекалено изтощена, за да те занимавам с всичко това.

— Когато се възстановя, ще ме разведеш навсякъде. Знам, че тук ще ми хареса.

Губернаторската резиденция представляваше красива бяла сграда с бели колони, а отпред се извисяваха две разкошни палми, чиито листа се поклащаха от морския бриз. На прозорците нямаше стъкла, а вместо това бяха закрити с щори, които през нощта се затваряха, за да предпазват обитателите на къщата от студения морски вятър. В двора се виждаха многобройни ярки цветя, лилии и тропически храсти, осеяни с красиви бели и розови цветове. Когато слезе от каретата Кити се поколеба, но сър Чарлз решително я хвана за ръката и я поведе към къщата.

Слугите я посрещнаха любезно и Кити се успокои. Те говореха малко английски и тя реши, че ще трябва да се опита да научи френски. В банята имаше мраморна вана, а от топлата вода се разнасяше упойващо ухание. Прислужницата я остави в банята и отиде да й потърси нощница. Когато остана сама, напрежението от последните дни се стопи и Кити се отпусна, разтърсена от силни ридания. Чарлз чу хлиповете й и нареди на слугините да не я безпокоят, докато не се успокои. След това едно от момичетата й помогна да облече бяла копринена риза и я заведе в спалнята й.

— Моля, не изгаряйте онази оранжева рокля, с която пристигнах на острова. Искам да я запазя като спомен от дните, когато бях продадена в робство.

— Ще я изпера и ще я изгладя — отвърна момичето, което се казваше Мими.

— Не! — извика Кити. — Искам да остане такава, каквато е сега — мръсна и безформена.

Тя се отпусна на възглавниците и огледа стаята. Мебелите, изработени от бамбук, бяха много изящни. Кити неволно ги сравни с тежките, тъмни английски мебели, с които бе свикнала.

Сър Чарлз влезе с поднос в ръка. Кити понечи да протестира, но той нетърпеливо заговори:

— Моля те, не ме карай да вечерям сам тази вечер. Обещавам да не те насилвам да ядеш, но ако нещо ти хареса, ще се радвам да се присъединиш към мен. — И без да се смущава, той се настани на леглото до нея, сякаш бяха женени от години. Препоръча й да опита от печените раци, залети със специален сос, от пилетата с кокосови орехи. За десерт имаше манго, сварено във вино и подправено с канела. — Е, какво ще кажеш?

— Всичко е невероятно, но ми се струва доста мазно — засмя се Кити.

— Катлийн, ти винаги ме изненадваш с твоята искреност! Всички мои гости се надпреварват да хвалят готвача ми, но сега, като се замисля, виждам, че наистина тази храна е доста трудно смилаема.

Кити отново се засмя и прикри с ръка една прозявка.

— Ти си уморена и аз ще те оставя. Лека нощ, скъпа моя. Толкова се радвам, че си тук.

Когато остана сама, Кити не можа да отпъди мислите за Патрик. От първия миг, в който го бе видяла, тя бе решила да се омъжи за него и това бе объркало целия й живот. Бракът й със Саймън бе ужасна грешка, а също и пътуването до Америка. Освен това бе бременна с неговото дете. Отначало Патрик не искаше да се жени за нея и тя трябваше да признае, че той съвсем честно я бе предупредил, че ще се ожени за някоя богата наследница. Сега можеше да стане собственик на огромна плантация. Кити потръпна от студ, като си помисли за онази жена. Господ да му е на помощ! Е, тя бе рискувала всичко и бе загубила, но поне имаше нещо от него. Ръката й се плъзна по заобления корем. Младата жена обичаше това бебе и бе решена с цената на всичко да го защити. Сърцето й бе изпълнено с огорчение от Патрик. Мразеше онази французойка, но трябваше да бъде честна към себе си. Не можеше да мрази Патрик, не, не можеше, защото все още го обичаше!

През следващите дни Кити се хранеше с екзотична храна и през повечето време спеше. Сър Чарлз бе щастлив, животът му имаше нов смисъл. Преди да се появи Кити, месеците, които му оставаха да прекара като губернатор на този остров, му се виждаха невероятно дълги и скучни. Ала сега, заради многобройните посетители, по цял ден не можеше да напусне кабинета си.

Всяка свободна минута мислеше само за Кити. Навярно тя се срамуваше от положението си, тъй като очакваше дете, чиито баща бе починал. Лицемерното общество щеше да я сочи с пръст, че е бременна, а няма съпруг, и сигурно щяха да тръгнат различни слухове. Често я виждаше как лежи с часове в хамака под сянката на дебело дърво, вперила невиждащ поглед пред себе си.

Сър Чарлз забързано излезе от кабинета и отвори вратата на дневната. Видя, че очите на Кити са пълни със сълзи.

— Скъпа моя, не плачи. — Той взе ръката й и нежно я настани до себе си на дивана. — Разбирам мъката ти по загубата на младия ти съпруг, особено сега, когато очакваш детето му, което той никога няма да види, но няма смисъл непрекъснато да мислиш за това.

Кити смаяно го изгледа. После разбра, че Чарлз смяташе, че тя е била бременна, когато съпругът й е умрял. Какво ли щеше да стане, ако узнаеше истината?

— Нямах намерение да ти досаждам със сълзите си, Чарлз. — Кити се изправи, но не отдръпна ръката си от неговата. — Хайде да отидем да видим какво става с вечерята. Цял следобед надзиравах приготвянето й.

Сервираха им печена патица.

— Не можеш да си представиш как ме изгледаха в кухнята, когато им казах да я приготвят без много мазнина и чесън.

— Знам какво имаш предвид. В езерото има много хубава риба, но вместо да я задушава или да я пече на скара, готвачът предпочита да я приготвя с онези ужасни мазни сосове.

— Ще ни поднесат плодова салата от банани и от онези големи жълти плодове.

— Сигурно имаш предвид ананаси.

— Да, точно така! Звучи очарователно, нали?

Той продължително я изгледа.

— Катлийн, ти си изключително красива. Мислех, че това място няма да ти допадне, но ти просто разцъфтяваш с всеки изминат ден. Харесва ли ти остров Сейнт Китс?

— О, всичко тук е толкова различно, Чарлз. Погледни тази бяла рокля от батиста. Материята е толкова фина. Обожавам белия цвят. В Англия се носят по-тъмни цветове, а тук облеклото е толкова леко, красиво и ярко. Когато за пръв път отидох в Ланкашир, всичко ми се стори мрачно и потискащо. — Тя се засмя и продължи: — Храната е необичайна, хората са наивни, но много мили. Опитах се да науча малко френски. — Той наля чаша ром и й я подаде. — Само една капка, защото главата ми ще се замае. — И двамата се разсмяха. — Иска ми се да се разходя из острова и да видя вулкана, разбира се, след като бебето се роди.

— Искам да поговорим за това, Катлийн. Да отидем в градината. — Чарлз стана и й подаде ръка. — Мисля, че ще е по-добре да помоля моя лекар да те прегледа. Не искам да те плаша, но ми се струва, че времето за раждане наближава.

— Не съм изплашена, Чарлз. Разбира се, страх ме е от болката, но толкова искам това дете, че съм готова да понеса всички страдания.

— Катлийн, искам детето да носи моето име.

— О, Чарлз, разбирам колко е трудно за теб. Всички ще шушукат зад гърба ми, но не бих могла да приема подобна жертва от твоя страна.

— Жертва ли? За какво говориш? Най-голямото ми желание е да станеш моя съпруга. Ти си най-прекрасната жена, която някога съм виждал. Дъхът ми секва само като те погледна.

— Не може и да става дума за брак. Аз не съм подходяща съпруга за мъж в твоето положение. Тук животът е различен, всичко е толкова романтично, но когато се върнем в Англия, няма да е същото. Никога няма да ме приемат и всички ще се отвърнат от мен. Та ти си херцог!

Той отметна глава назад и избухна в смях.

— Ти си невероятно наивна. Английското общество се състои само от лицемери. Щом като веднъж се появиш като моя съпруга, те ще се надпреварват да те ласкаят и да се стараят да завоюват благоразположението ти.

— Чарлз, не мога да понеса мисълта, че по някакъв начин съм те накарала да ми направиш подобно предложение.

— Знаеш добре, че не е така. По-скоро вероятно моята възраст те отвращава. Знам, че не можеш да ме обичаш, особено след като си била омъжена за млад и красив мъж, но ти се заклевам, че нищо не искам по-силно от това да се грижа за теб и за твоето дете. Искам то да бъде и мое дете. Толкова отдавна мечтая да имам син и може би сега това ще стане реалност. Помисли си за това и не ми отказвай веднага. Тази вечер няма да ти досаждам повече, но след като моят лекар те прегледа, искам отново да поговорим.