Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (28)

Глава двадесет и осма

Кити беше разтревожена не на шега. Отново и отново пресмяташе дните, за да се увери, че не е сгрешила в изчисленията си.

— Не е възможно… — прошепна тя, но вътрешният й глас веднага я обори: „Не само че е възможно, но е и напълно естествено, след като си се любила като обезумяла, без каквито и да било предпазни мерки, в Ирландия с Патрик О’Райли!“.

Но нали досега Патрик винаги бе толкова внимателен с нея! Никога не забравяше мъжките си задължения.

И този път вътрешният й глас се обади. Помниш ли думите му: „Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те разделя от Чарлз, за да бъдеш завинаги моя и само моя!“.

— О, не, моля те, престани! Млъкни! Боже мой, дано не съм забременяла в Ирландия! — тихо се помоли тя. — Чакай да си помисля. Случи се в края на септември, после дойде началото на октомври… това прави… седем, осем, девет… значи в края на юни или в началото… Какво толкова се плаша. Следващия месец всичко ще бъде наред! — обеща си Кити.

Но през ноември отново я налегнаха ужасните съмнения. Признаците за неизбежното ставаха все по-явни и многобройни. Утешаваше се с мисълта, че поне няма да започне да й личи преди Коледа, когато баловете и приемите са в разгара си. Всъщност не знаеше дали да пази тази изненадваща новина в тайна. Коварният вътрешен глас отново не я оставяше на спокойствие: „Трябва да си мълчиш, докато е възможно, ясно ли ти е? И без това неприятните моменти няма да ти се разминат!“.

Затова засега се стараеше да избягва срещите с Патрик. Най-много се дразнеше, когато си припомняше предложението му да се разведе с Чарлз. Страхуваше се от неизбежния скандал. Всъщност се опасяваше не толкова за себе си — не, пет пари не даваше какво ще мислят другите за нея — колкото за горкия Чарлз. Животът му ще бъде съсипан. А на такава жестокост тя не беше способна. Освен това трябваше да мисли и за детето си. Ще й го даде ли Чарлз? Не, това бе немислимо. Очевидно оставаше само единственият възможен, макар и горчив, болезнен изход: да се пожертва заради щастието на Чарлз и на сина им. Готова бе хиляди пъти да страда, но да не причини мъка на най-близките си.

— О, Патрик, защо не можеш да ме разбереш? — тихо проплака Кити.

На сутринта й прилоша. Всъщност до края на този мрачен зимен ден състоянието й не се подобри. Как можа да се случи това в навечерието на Коледа? Чарлз влезе в стаята й и я завари до прозореца, зареяла безнадежден поглед в тъмните очертания на дърветата пред къщата. Приближи се до нея, за да разбере какво е привлякло вниманието й навън. Кити разсеяно наблюдаваше как три птички кълвяха трохите хляб, изхвърлени от слугите около дебелия дънер.

— Спомняш ли си за сините и жълтите папагали, които пърхаха из храстите на остров Сейнт Китс? — тихо попита той. — Не ти ли липсват понякога?

— О, не, Чарлз, аз повече обичам скорците. Когато бях малка, винаги успяваха да ме разсмеят. Много са забавни, като се затичат по тревата с късите си червени краченца.

— А защо лицето ти е мокро? Да не си плакала? — загрижено прошепна съпругът й.

— Как да ти кажа… Всичко ми се струва прекалено тъжно, особено когато гледам как скорците повдигат едното си краче. Може би защото земята е много студена?

— Хм, не съм се замислял за това… Ела и ми разкажи какво друго те измъчва, скъпа — нежно я подкани Чарлз.

— Отново ще имам дете… — едва чуто промълви Кити.

Той я изгледа с отворена уста.

— Виждам, че си шокиран.

— Не, не бих казал… само че съм доста… изненадан. Нали не очакваш друго от мен в такъв момент?

— Чарлз, с цялото си сърце желая да не се чувстваш обиден и сломен — изхлипа Кити и притеснено закърши ръце.

Той посочи мястото на канапето до себе си.

— Е, не може да се каже, че е дошъл краят на света, нали, Катлийн? Ела, седни до мен, трябва да го обсъдим разумно. Ако може да се допусне, че съм научил нещо от жизнения си опит, то е, че всяко явление има две страни — добро и лошо. Чарлз Патрик наистина се нуждае от братче или сестриче, за да не израсне като егоист. А пък, както се говори, мен отново ще ме повишат. Навярно в кабинета са преценили, че още има живот в мен и са решили, че могат да ми възложат по-добър пост от досегашния. А ти… не се съмнявам, че ще обичаш и второто ни дете.

— А какво е лошото в тази неочаквана ситуация? — попита тя с трепет в гласа.

Около очите му внезапно се появиха нови, ситни бръчки.

— Не ми се говори за това.

Кити изплашено зачупи пръсти.

— Господи, ти си истински светец! Защо не ме набиеш или просто не ме изхвърлиш от дома си?

Той се приближи към нея и я прегърна.

— Аз много те обичам. Ако нещо се случи с теб, няма да го преживея.

Сърцето й се сви при мисълта за болката, която му причиняваше. Чувстваше се като последна негодница. Не можеше да отлага повече срещата с Патрик. Изпрати му писмо до „Халфмуун стрийт“, но то й бе върнато с бележка, че Патрик отсъства за празниците и ще се върне едва към средата на януари.

Стана така, че Чарлз разговаря с него, преди Кити да успее да го види. Двамата се срещнаха в клуба, където членуваха служителите на правителството. Разговорът се въртеше около войната и възможността за печалби от нея. Патрик О’Райли винаги с охота даваше търговски съвети на старите си приятели.

— Ще дойдете ли на бала на Джулия в петък? — обърна се той към Чарлз.

— Опасявам се, че няма да можем да присъстваме. Тревожа се за Катлийн. Лекарят ми каза, че е много отслабнала и няма достатъчно сили.

— Лекарят ли? — Патрик се разтревожи. — Да не би да е болна?

— Е, не съвсем. Между нас да си остане, тя е в деликатно положение. Кити не иска да се разгласява, така че те моля да не го споделяш с никого.

Патрик бе смаян. Тя го бе пазила в тайна от него толкова дълго! Мислено се прокле за небрежността си. Сигурно не й е било леко. Нищо чудно, че не искаше да го вижда, откакто се бяха върнали от Ирландия.

На следващия ден, докато й пишеше писмо, камериерът му докладва, че нейна светлост, херцогиня Манчестър, чака в приемната.

Когато я видя, лицето му светна от радост. Прегърна я така силно, че тя изохка от болка. Беше отслабнала и по нищо не личеше, че е бременна.

Кити припряно заговори, като се извиняваше, че толкова дълго време не му се е обадила. Патрик се стъписа. В първия миг не можа да повярва, че тя въобще няма намерение да му съобщи за второто им дете, което носеше под сърцето си!

— Нали разбираш, че онези откраднати мигове на щастие никога повече няма да се повторят? — рече тя на един дъх и очите й се наляха със сълзи.

— А какво ще стане с детето, което носиш от мен? — тихо попита той.

Тя стисна юмруци и се нахвърли върху него.

— Нарочно си го направил! Лорд Негодник! Ако бях мъж, щях да ти дам да се разбереш!

Патрик хвана ръцете й и я разтърси.

— Нямаше намерение да ми казваш, нали, лейди Неодобрение? Много добре знаеш, че искам да призная децата си!

Думите му окончателно я сломиха.

— Господ да ми е на помощ, Патрик, но не мога да напусна Чарлз… Уважавам го прекалено много и не мога да постъпя така жестоко с него. А ти… ти си силен мъж и не се нуждаеш от съжаление — изхлипа тя.

— Слава на Бога, че е така — тихо отвърна той. Сълзите й го трогнаха и се почувства странно уязвим и нещастен. — Моя единствена любов, разбирам, че те измъчвам, като те карам да избираш между мен и Чарлз. Знам, че ме обичаш, но уважавам чувството ти за дълг към съпруга ти. — Той нежно я целуна по челото.

Тя отчаяно се вкопчи в него.

— Понякога чувството за дълг може да те доведе до безизходица — внезапно лицето й пребледня. — Страхувам се, че ми прилошава.

Патрик я заведе до банята, а сетне грижовно изми лицето й.

— Обзалагам се, че си благодарен на съдбата, че си мъж — тъжно се усмихна тя.

Той не се засмя.

— Ако не се грижиш за себе си, Кити, ще изгубиш бебето. А нито ти, нито аз го искаме. Настоявам да се прибереш у дома, да си починеш и, за бога, трябва да се храниш повече! Толкова си слаба, че и най-лекият вятър ще те отвее. Опитай се да се успокоиш, мисли само за приятни неща и не измъчвай красивата си главица с мисли за мен. По дяволите, наистина съм голям негодник, причиних ти толкова нещастия! — Целуна я леко по устните. — А сега си върви. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш.

 

 

Майският следобед бе топъл и слънчев. По цял ден Кити разговаряше със стария Том, градинаря на имението, обсъждайки какви цветя да се посадят. Тя му разказа, че на островите местните жители подбират специални цветя, за да привличат пеперудите, но старецът скептично поклати глава.

— Можем да засадим тлъстига, морска зеленика, а зад тях заешки уши. Хубаво е отпред, около перголите, да има пълзящ кресон и флокс. И ще обградим с мъх колоните на перголите. Трябва да си набавим и няколко едногодишни растения, като върбинка, космос и шибой.

— Но те не са подходящи за английския климат, пък и тук няма толкова пеперуди. Има само от онези беглите, които налитат на зелето — упорито заяви градинарят.

— Стига, Том, нали си разбираш от работата! Как можеш да кажеш такова нещо! Не виждаш ли, че в градината има различни пеперуди — копривна пеперуда, червен адмирал, черна кралска пеперуда и още няколко вида, на които дори не знам имената.

Кити бе наедряла от бременността и се движеше по-тромаво, но изглеждаше щастлива и спокойна. В този миг при тях дотича Чарлз Патрик. Майка му го хвана за ръката и двамата тръгнаха към езерцето, за да нахранят лебедите.

— Мамо, когато родиш бебето, аз вече няма да съм бебе, нали? — щастливо попита момчето.

— За бога, та ти отдавна вече не си бебе — увери го тя. По-късно вечерта, докато гледаше спящия си син, Кити прошепна: — Мой малък Патрик, колко много приличаш на баща си! А сега, Господ да ми е на помощ, ще родя още един О’Райли.

Чарлз безшумно се отдалечи и влезе в спалнята си. Гърмежът отекна в цялата къща. В първия миг Кити се вцепени, но в следващия вече тичаше към спалнята на съпруга си. Обезумяла от страх, тя изкрещя на Кати да се качи на горния етаж. С трепереща ръка хвана дръжката, съзнавайки какво ще види. Когато вратата се отвори, Кати беше зад нея и ужасено извика.

— Бързо повикай лекар! По-бързо!

Девойката се втурна надолу по стълбите, но щом стигна до най-долното стъпало, се спря и задъхано попита:

— Как се казваше лекарят му? Забравих името му.

— Не, не, при неговия лекар, който живее на „Харли стрийт“. Пресечи площада. В голямата къща на ъгъла преди няколко дни се нанесе един лекар — припряно й обясни Кити.

Мими изтича по стъпалата.

— Какъв беше този изстрел?

— Ох, Мими, случи се нещо ужасно! Изтичай в детската стая. Не искам Чарлз Патрик да излиза от стаята си.

Лицето на Кити пребледня мъртвешки. В съзнанието й отекваше само един вик:

— Не, не, Чарлз, не трябваше, Чарлз!

Но нямаше време за размисъл. Трябваше да даде разпорежданията си на изплашените прислужници, които се скупчиха около нея. Пристигнаха двама полицаи, чули изстрела от улицата, но тя набързо ги отпрати с думите, че икономът е дал изстрел по погрешка, докато е чистел една от ловните пушки на съпруга й.

Кити влезе в спалнята и се опита да утеши Чарлз, който едва си поемаше дъх.

— Всичко е наред, скъпи. Изпратих Кати за лекар. Всичко ще се оправи и ти няма да умреш. Кълна ти се, че ще остана до леглото ти, докато се възстановиш напълно.

Раната на сър Чарлз не кървеше. Револверът лежеше на пода до креслото му. Отворът в гърдите му беше толкова малък, че Кити не вярваше, че раната му може да се окаже смъртоносна. Чарлз лежеше вцепенен в креслото, без да може дори да помръдне устни. Наедрелият й корем й пречеше да го вдигне от креслото и да го свали на пода. Отиде до леглото, грабна завивката и загърна краката му.

— Сега ще пристигне лекарят, Чарлз. Само се дръж, за бога, не се унасяй в сън, моля те! — Вдигна ръката му и я притисна към устните си. Знаеше, че той не е в безсъзнание, но се опитваше отчаяно да повярва, че има надежда. Ако той се намираше някъде между живота и смъртта, тя щеше да го върне обратно. Когато Кати влезе в стаята, последвана от лекаря, тя замаяно го изгледа. Сигурно халюцинираше! Всичко това се бе случило преди. Пред нея стоеше д-р Отис Грент Стюърт. Той я погледна и Кити разбра, че той също я е познал.

Тя умолително скръсти ръце.

— Моля ви, помогнете му!

Лекарят хвърли поглед към тялото на сър Чарлз.

— Вече сме се срещали при подобни обстоятелства, мадам — студено каза той.

— Не може да е мъртъв! — решително настоя тя.

— Мъртъв е, мадам.

— Направете нещо, моля ви! — изкрещя тя.

— Ще направя, мадам. Ще информирам полицията и ще повикам съдебния лекар. Ще заповядам да се извърши аутопсия и да се разследва инцидентът. Когато намерим някой съпруг с куршум в главата, винаги възниква подозрение за убийство. Но когато открием, ме и вторият съпруг на някоя дама лежи прострелян с куршум в главата, подозренията се превръщат в увереност!

— Какво ще правите с него? — попита Кити, все още невярваща, че Чарлз е мъртъв.

— Ще уведомя съдебния лекар. Ще повикам санитарите, за да изнесат трупа. Пожелавам ви приятна вечер — рязко рече той и тръгна към вратата.

— Прав ви път, докторе! — извика Кити след него. Гневът й помогна да излезе от транса. Тя повика двама от слугите. — Моля ви, отнесете го в леглото му, но бъдете внимателни.

Когато остана сама, Кити приседна до леглото и отметна от челото кичур коса. Забеляза, че косата му бе посивяла.

— Винаги ли трябва да нараняваме тези, които най-много обичаме? — прошепна тя. — Сбогом, Чарлз. Може би вече си в рая.

Не се отдели от леглото му, докато не дойдоха санитарите да изнесат трупа. Кати тревожно я погледна.

— Мадам, разбирате ли, че се намираме в голяма беда?

— Животът и смъртта са свързани — замислено отвърна Кити, усетила помръдването на бебето в утробата си.

— Онзи доктор трябваше да се погрижи и за вас. Не може да не е забелязал състоянието ви. Нека да ви помогна да си легнете.

Кити не обърна внимание на думите й.

— Искам каретата да ме чака пред входа. Донеси ми пелерината, Кати.

— Не можете да излизате сега, и то сама! Вие сте в шок! — извика момичето, но млъкна, когато видя лицето на господарката си. — Виждам, че вече сте решили. Тогава ще дойда с вас.

Каретата спря пред къщата на „Халфмуун стрийт“. Кити остана в каретата, а Кати отиде да повика Патрик. Върна се след минута и каза на кочияша да кара към „Кадогън скуеър“.

— Той има някаква работа в къщата на Джулия — обясни Кати.

Този път Кити не остана в каретата, а сама почука на вратата. Когато икономът отвори вратата, двете с Кати минаха покрай него и се насочиха по посока на гласовете. Трима души седяха около масата в трапезарията и разгорещено разговаряха за акции и сделки. Когато Кити влезе, гласовете замлъкнаха.

Патрик веднага скочи от стола си.

— Какво се е случило?

— Чарлз се самоуби!

С два скока Патрик се озова до нея. Тя усети как ръцете му я обгърнаха.

— Аз съм виновна, Патрик, аз и само аз! Аз го убих!

— Ти причиняваше неприятности още от първия ден, в който баща ми те доведе у дома! — изкрещя Джулия. — Няма да се учудя, ако се окаже, че и него си убила!

Прозвуча оглушителна плесница. Джефри хвана ръката на съпругата си и я бутна към вратата.

— Тя поне не е убила собственото си дете! — изкрещя той. — Напусни веднага тази стая, защото в противен случай не отговарям за последствията!

Когато Джулия излезе, Патрик гневно рече:

— Най-после показа, че си господар в дома си.

— Извинявам се заради съпругата си. Ще направя всичко, за да ви помогна. Но сега ще ви оставя сами — каза Джефри и изведе Кати от стаята.

Патрик настани Кити в едно кресло и й наля чаша бренди. Коленичи пред нея и поднесе чашата към устните й. Кити се задави, когато огнената течност опари гърлото й.

— Бях отишла да пожелая лека нощ на Чарлз Патрик, но мислите ми бяха заети изцяло с теб… Мислех на глас… Сигурно Чарлз е чул… и след това се е застрелял. — Погледна безпомощно към него. — Нищо не можех да направя… никой не можеше да направи нищо.

Той взе ръцете й в своите. Бяха студени като лед. Знаеше, че има още нещо, но трябваше да изчака тя сама да му го каже.

— Приличаше на кошмар… Изпратих Кати за лекар… беше същият лекар, който дойде след смъртта на Саймън.

Кити затвори очи и отново си припомни ужасното минало. Патрик донесе малка табуретка и сложи краката й върху нея.

— Той нареди да се извърши аутопсия и полицейско разследване… Според него аз съм го убила! — извика тя.

— Не, не, това е просто обичайна процедура. При тези обстоятелства той не е имал друг избор — успокои я Патрик. — Ще наема най-добрите адвокати в Лондон. Не се тревожи за нищо, любов моя. Следователите само ще те разпитат, но няма да има съдебен процес, повярвай ми.

— Нищо не разбирам от тези работи — уморено прошепна Кити.

— Не е необходимо да разбираш. Адвокатът ще се погрижи за всичко и ще ти каже какво да говориш. Всичко останало аз ще го уредя. За мен няма на този свят по-скъпо и по-прелестно създание от теб! Трябва да бъдеш силна и да отговаряш точно и ясно на въпросите на следователите. Но… за известно време няма да се срещаме. Те в никакъв случай не трябва да разберат за нас, защото ще те разпънат на кръст.

Внезапно тя осъзна какво бе направила.

— Не трябваше да идвам тук тази вечер.

Патрик нетърпеливо поклати глава.

— Всички ще знаят, че си дошла при Джефри и Джулия. Джефри и Кати ще те отведат у дома. Джефри ще ни бъде посредник. Чрез него ще си предаваме съобщения. Не вярвай на никого другиго — предупреди я той. Погледна към корема й. — Как е нашето дете?

Кити взе ръката му и я постави под сърцето си. Патрик усети движенията на бебето. Придърпа един стол и седна до нея.

— Отпусни се и се опитай да подремнеш. Позволи ми да остана малко до теб. Само Бог знае кога отново ще бъдем заедно.