Вирджиния Хенли
Ирландска циганка

Глава първа

Малката Кити Руни замислено и с едва прикрито отвращение изгледа двата картофа и парчето ряпа. Въздъхна, изряза гнилото от картофите, обели ги, наряза ги на дребно и ги пусна в почернелия казан. Наведе се към огнището. Слабият огън заплашваше да изгасне в следващия миг. Дядо й, старият циганин, когото всички наричаха Суоди, седеше в ъгъла зад грубия кюнец. Златната му обица проблясваше на мъждукането на огъня. Вратата на дървената къщичка рязко се отвори от силния вятър и в стаята се посипаха студени капки дъжд.

— Терънс, за бога! — кресна тя. — Огънят ще загасне!

Скочи от стола и се втурна, за да помогне на брат си да довлече буцата торф до огнището.

— Хм, дяволите да те вземат, Терънс, ти пак си се измокрил целият!

— Ами какво да правя, като не ще да спре проклетият му дъжд? — възмути се Терънс.

— Ще спре на куково лято — засмя се Кити. — Айде, дядка, посмести се малко, за да се посгрее нашият Терънс край огъня.

— Кити, не мога да се мъкна повече с тези проклети обувки. Таквиз дупки зеят на подметките, че ми излязоха огромни пришки!

— Шъ ти ги оправя, малкия — избоботи Суоди от кьошето. — Да знаеш как ме бива да оправям разпрани подметки.

— А с какво „шъ ги упрайш“, дядка? — ехидно подметна Кити.

Тери унило поклати глава.

— Уф, ам’ чи май не трябва да хленча, като те гледам как ходиш боса в тоя студ, Кити…

— Ами то… кой както свикне, братче. И нали пак ще дойде лятото — намигна му тя.

— Какво ти лято! Кога за последен път си видяла слънчицето? Кажи ми де, Кити Руни. Нивите са целите залети с вода, за кой ли път вече? Полето е тъй почерняло и подгизнало, че всичко ще изгние! — горчиво възрази брат й, като че ли бе зрял мъж, а не невръстно хлапе, само на единадесет.

— Е, има и нещо хубаво в този дъжд. Не трябва да мъкна вода от реката Лифей, за да напълня казана… макар че то направо няма какво да се сготви в този проклет казан! — отчаяно изпъшка момичето и с мъка окачи тежкия казан за куката над огъня. — За обед ще имаме поне малко чорбица, но утре… не знам, само Бог знае с какво ще се наядем.

— Нещо ще стане, момичето ми, не си кахъри хубавата главица — обади се Суоди от своя ъгъл.

Братът и сестрата си размениха многозначителни погледи. Кити гневно обърна очи към опушения таван.

Тери изтри носа в мръсния си ръкав.

— Видях, че стягат каретата пред портата на голямата къща. — Сестра му веднага наостри слух. — Май ще ходят в Дъблин. Какво ли е станало?

— Може би някой ще пристигне оттам, знае ли човек? — примирено сви рамене Кити, грабна шала си и го наметна върху главата си, преди да излезе навън. — Почакайте ме, няма да се бавя много. — Изскочи навън и се затича боса сред дъжда.

През целия си досегашен живот Кити не бе напускала обширното имение на скуайъра^[1] О’Райли в графството Килдар, на около петдесет километра от Дъблин. „Кестъл Хил“, имението на фамилията О’Райли, бе известно с добре поддържаните стада крави и с чистокръвните си коне. Прочутият с любовта си към расовите коне Джонатан О’Райли бе неимоверно богат фабрикант от Ланкашир, който живееше в Англия и само понякога идваше в ирландските си имения. През цялата година в „Кестъл Хил“ живееха само слугите му, отдадени на грижите около просторната къща и обширното имение. Конярите се суетяха около конете, а градинарите бяха заети с обработката на земята. Семейство Руни не бяха сред прислугата на О’Райли, но за разлика от останалите цигански семейства в Ирландия те се бяха установили за дълго в имението и господарят им бе разрешил да живеят върху неговата земя без никакво възнаграждение. Майката на Кити умря при раждането на Терънс. Баща им, обзет от мъка, загдето не може да изхрани семейството си, изчезна в една нощ, като остави децата на грижите на дядо им. През онази съдбоносна нощ циганите бяха разположили колибата си край брега на реката Лифей и вече десет години, откакто живееха там.

Подгонена от яростния дъжд, Кити свърна край стената на конюшнята. Сгуши се под стряхата, притиснала ръце към гърдите си, готова да остане така, докато спре пороят. Вратите на постройката, в която държаха каретите на господаря, бяха отворени. Заради дъжда няколко мъже оседлаваха конете вътре. Момичето се изплаши, че ще я забележат, и се скри в сянката под стряхата. Конярят изведе два коня и ги впрегна към черната карета, а после се върна за втората двойка коне.

— Ще им дам малко сено.

— По-добре ги загърни с чуловете, Тим — обади се кочияшът. — Знаеш, че скуайърът се сърди, когато конете простинат.

Мъжете отново изчезнаха в дъното на конюшнята. След малко Кити видя как конярят се появи от задната врата с два чула, а след него и Тим с още две платнища от груба вълна. Момичето грабна един от изпразнените чували с овес, метна го върху главата си и се затича през двора под яростните струи на дъжда. Втурна се през отворената врата и извика още от прага:

— Ето, вземи това… Толкова е тежко, едвам ще го изтръскаш.

Тери с усмивка метна чувала върху масата.

— На конете си дават от най-едрия овес, а ние от седмица се храним само с овесена каша!

— Може би ще ни опечеш питки от овесено брашно? — обади се Суоди.

Кити хвърли мокрия шал от раменете си и се доближи до огнището.

— Ще оставя този овес да се накисне, но в чувала са останали още много зърна. А сега дядо ни може да ти закърпи обувките!

Едва към привечер дъждът спря.

— Хайде, Терънс, време е да си набавим по две-три чаши мляко — рече Кити.

— Дали ще мога да му отвлека вниманието, за да издоиш кравата, без той да те види? — усъмни се брат й.

— Не. Тази работа не е за теб. Аз ще го забаламосам. Ти само залегни в тревата на края на ливадата. Сега, след като дъждът спря, поне една, а може би и повече крави са отишли да пасат в гъстата трева до синора.

Тя се покатери по каменната стена и извика:

— Хей, Джек Кени, здравей!

— Здрасти, хлапе. Реших да изведа кравите, преди отново да е ливнал този проклет дъжд.

— Стой там. Миналата нощ сънувах много важен сън. Нещо като видение, досущ като наяве. Ти не знаеш, но май този сън ще се окаже наистина пророчески!

Пастирът се спря, заинтригуван от думите й. Момичето несъзнателно бе прибягнало до прастарата хитроумната уловка, използвана от безброй поколения циганки преди нея — щом веднъж завладееш вниманието на слушателя, после можеш да го забаламосваш, с каквото ти дойде наум. Хората никога няма да се уморят да научават по нещо ново за себе си.

— Видях как плуваш с една лодка. Май бе тръгнал за някаква далечна земя. А после видях някаква огромна къща, много по-голяма дори и от „Кестъл Хил“. В нея живееше ти, Джек, приказно богат, с цял куп красиви дами около теб — довърши тя с пламнало от възбуда лице.

Пастирът се закиска, смутен от приказната картина, която невръстната циганка току-що бе обрисувала.

— Как ли не! Това са пълни глупости! Само си ги измисляш едни…

— А може би не си измислям, Джек Кени. Всичко ми се струваше като истинско, сякаш съм надзърнала в бъдещето ти. Та кой може да знай какво се крий отвъд края на имението? — задъхано попита тя.

Едрият мъж се засмя, зарадван от думите й.

— Е, както и да е, но аз трябва да си вървя — весело добави Кити. Обърна се и тръгна към стената, когато зад гърба й долетя гласът на Джек:

— Почакай! Искам да ми разкажеш още нещо, Кити.

Но пъргавото момиче вече се беше прехвърлило през стената и след нея остана да ехти само игривият й смях.

Вечерта, след като поправи обувките на Тери, Суоди се протегна към старата си цигулка.

— Не, дядка, само не тази вечер. Трябва да си кажем няколко думи с Терънс.

— Какво пак ти е щукнало, Кити? — попита Тери.

— Работите вървят на зле, Терънс. Даже никога не са били по-зле. — Брат й мрачно кимна и изчака Кити да продължи: — Толкоз пъти ходихме в голямата къща. Видя ли колко са богати? Защо едни хора имат всичко, а други, като нас, нищичко си нямат?

— За бога, туй никак, ама никак не ми харесва — съгласи се той.

— Можехме да задигнем доста дреболии от къщата и никой нямаше да ни забележи. Можехме да ги продадем на вехтошарите и да спечелим бая парици — подхвърли сестра му.

— Е, аз мога да се замъкна в Дъблин и да продам отмъкнатото на пазара.

— Ама има една мъчнотия, Терънс. Струва ми се, че скуайърът утре ще довтаса в имението, затуй не трябва да отлагаме. Трябва да се вмъкнем в къщата им още рано сутринта.

— В тези работи ти си по-сръчна от мен, Кити. Дано само се оправи туй проклето време.

— Да се надяваме. Но не забравяй, Терънс, че трябва да сме много, ама много внимателни. Ако ни хванат, ще ни нашибат с конските камшици, а може да ни се случи и нещо още по-лошо.

— Стига си дрънкала глупости, Кити. Никога няма да ни хванат!

 

 

На следващата сутрин те се разходиха около източното крило на „Кестъл Хил“, дори се изкачиха на огромна черница, чиито клони стигаха до прозорците на третия етаж. Кити беше на тринадесет години, но толкова дребна, че изглеждаше едва десетгодишна. И двамата бяха много ловки и се покатериха с лекота по дебелия ствол. След няколко минути се добраха до отворения прозорец на спалнята и бързо се шмугнаха вътре.

Застанаха смълчани в разкошно обзаведената спалня. Краката на Кити потъваха в дебелия килим, докато обикаляше на пръсти около широкото легло. Стояха нащрек, в очакване всеки миг да чуят стъпките на слугите в голямата къща. Всички мебели бяха от масивен черен дъб, полирани до блясък. Затаило дъх, момичето не можа да се сдържи и се приближи до внушителния гардероб. Погали с ръка гладката му повърхност. Съзря смътното си отражение. Хвана полите на измачканата си рокля и направи лек, несръчен реверанс, а после притисна ръце към устата си, за да сподави смеха, надигнал се в гърлото й. В това време Тери успя да се покатери на голямото легло и започна да се друса, за да изпробва мекотата му. По стените висяха някакви странни картини, навярно много скъпи, а върху писалището се виждаше сребърна поставка за писане с мастилница и ковчеже за писма, инкрустирано със скъпоценни камъни. Масата до леглото бе отрупана с изящни дребни предмети, които веднага привлякоха вниманието на момичето. Не знаеше за какво служат повечето от тези елегантни дрънкулки. Докосна ги неуверено, после си избра една сребърна кутийка за емфие и пъстроцветното преспапие до нея. Тери отвори едно от чекмеджетата на писалището и извика от изненада. Бръкна вътре и извади цяла шепа суверени^[2]. Звънът на златото отекна в притихналата спалня.

— Какво, за бога, правите тук? И кои сте вие, дяволите да ви вземат?

Момичето погледна към мъжа, закрил вратата с мощната си фигура. Стори й се над два метра висок.

— Патрик Джон Френсис О’Райли… — прошепна Кити.

— Самият той! — извика синът на скуайъра. Гласът му отекна като гръм.

Момичето се вгледа в блесналите сини очи, в аристократичния му нос, в устата и в брадичката му, издаваща непреклонен характер. В същото време Патрик смаяно се взираше в най-красивото създание, което някога се бе изпречвало пред погледа му. Косата й бе вчесана на десетки ситни и къдрави смолисточерни масури, гъсти като къпинови храсталаци. Върху мокрото от дъжда лице ясно се очертаваха високите скули, порозовели от срам. Тъмните й кадифени очи бяха приказно красиви под дългите черни мигли. За миг тя отклони поглед към Тери, за да го предупреди да мълчи, докато се опитва да скалъпи някакво обяснение.

— Милорд, ще ви разкрия цялата истина, след което се оставям изцяло на милостта ви. — Замлъкна за малко, за да подсили драматичния ефект от думите си, и след това се зае да обяснява разпалено своята версия: — Брат ми, Терънс, открадна туй преспапие и таз кутийка за емфие, но повярвайте ми, милорд, той не е слагал от два дни залък в устата си… Може ли да накажете жестоко едно нещастно момче, изнемощяло от глад?

Изчака, за да стигнат думите й до сърцето на господарския син, а после продължи със сърцераздирателно изражение на красивото си личице:

— Когато ги довлече у дома и ми ги показа, аз веднага му рекох, че трябва тозчас да ги върне там, отдето ги е взел. И тъкмо затуй сме тук, милорд — смотолеви Кити и несръчно се поклони. Но преди да сведе невинно очи, успя да забележи присмехулния проблясък в сините очи на господарския син и незабележимо въздъхна от облекчение. Успяха да отърват камшика!

— Дори и да ви повярвам, всички останали само ще се изсмеят на този жалък опит за оправдание — заяви Патрик О’Райли.

— По дяволите, какво правят тук тези хлапета? Как сте пуснали тези помияри в къщата ми? — проехтя от коридора някакъв мощен глас.

— Ох, това е проклетият скуайър! — изпъшка Кити.

Може би щеше да се измъкне от наказанието, ако трябваше да съчинява някакво нескопосано оправдание пред сина на скуайъра — та Патрик нямаше дори дванадесет години — но проклетият му баща беше съвсем друг човек. Груб, жесток и избухлив, свикнал всички наоколо да му се подчиняват безпрекословно. В ръката си държеше камшик за езда. Веднага го вдигна, за да удари изплашеното момиче, но тя успя да изкрещи:

— Тук ни покани младият господар!

— Лъжеш, мръсна циганко! Защо, по дяволите, ще се занимава синът ми с такива повлекани, с такива навлеци като теб и този хлапак?

Кити преглътна с усилие, гърлото й задра от страх и обида.

— Той ми рече, че ще ми плати един шилинг, ако му подредим чекмеджетата.

Настъпи неловка тишина. Патрик пръв се окопити, отметна глава назад и избухна в смях. Баща му ядосано се обърна към него.

— За бога, бях решил да се примиря с всичките ти пороци, и с хазарта, и с пиенето, и с влаченето ти с разни уличници, но сега вече наистина прекали! Нима си започнал да се занимаваш и с малолетни? — Камшикът с все сила се стовари върху младия мъж. Патрик бързо отскочи назад и хвана камшика, но не се опита да отвърне на гневните обвинения на баща си. Скуайърът яростно кресна: — Още утре се връщаш в Англия! А вие двамата се пръждосвайте по-скоро от очите ми, преди да съм извикал пристава!

Тери се втурна като стрела към зеещата врата, но Кити успя да запази самообладание и тръгна бавно надолу по стълбите, гордо изправила глава, като истинска херцогиня. Побягна чак когато се озова на двора. Настигна Тери и гневно му нареди:

— Защо не ме предупреди, че те вече са пристигнали в имението?

Брат й се изчерви и смутено се усмихна.

— За бога, Кити, мислех, че още са в Англия. Но ти умееш да се справяш с всяка мъчнотия. Едва не напълних гащите, когато Патрик О’Райли ни залови. Голям негодник е, нали?

Кити тръсна глава, щом чу името на господарския син.

— Надуто копеле!

 

 

Рано на следващата сутрин Кити пое по своите пътеки, за да задигне отнякъде малко мляко. Внезапно пред нея се изпречи едър черен жребец, изскочил като привидение от гъстата утринна мъгла.

— Малка глупачке, трябваше да те напердаша още там, в спалнята!

— Не е твоя грижа какво ще става с мен, ясно ли ти е? Не си ли заминал вече за Англия? — присмя му се момичето.

Патрик се усмихна.

— Не се вслушвам в съветите на баща си още откакто навърших седем години. Това май важи и за теб, нали? Защото не съм виждал по-дръзко и нахално същество от теб. — Момичето навири нос, засука къдриците си с лявата си ръка и се престори, че не е чула предизвикателството му. — Хм, ти наистина се държиш, сякаш всичко тук наоколо е твое владение, вместо да…

— Да се чувствам като жалка, мръсна циганка? — довърши тя вместо него. — Я не ме гледай така надменно от седлото, О’Райли, защото някой ден аз ще стана истинска лейди и ще имам собствена карета!

Той отметна глава и се заля от смях.

— Лейди Неодобрение!

— А ти лорд Негодник! — не му остана длъжна Кити.

Патрик отново се разсмя, развеселен от яростния й вид.

— Не, малката, не можеш да ме преметнеш още веднъж. Нямам никакво намерение да се женя, но когато му дойде времето да мина под проклетото венчило, моята избраница ще ми донесе в зестра някакво доходно предприятие, поне една пивоварна например. — Бръкна в джоба си и измъкна една монета. — Ето ти твоя шилинг. Нали ти го дължа за разтребването в спалнята ми? — подхвърли той със закачлив поглед.

Тя остана сама на пътеката, за пръв път в живота си, без да има последната дума в спора. А това бе нещо напълно необичайно за Кити Руни.

* * *

Джонатан О’Райли завари сина си в библиотеката.

— Как мислиш да се справиш един ден с това огромно имение, сине, щом позволяваш на разни дрипльовци така нагло да нахлуват в къщата?

Патрик опъна дългите си крака към камината.

— Уф, татко, пак ли почваш да ми опяваш? Знам, че нещата не вървят добре, не само в нашето графство. Знам, много добре знам, че цяла Ирландия гладува.

— Стига си го усуквал. Знаеш какво очаквам от теб. Ще поемеш ли някой ден грижата за имението?

— Не. Земята вече не може да ражда както някога. Няма да можем да изхраним хората си, пък и няма достатъчно паша за стадата. Ще трябва да докараме храна от Англия. Но никой от нашите арендатори няма да може да ни се издължи. С всеки изминат ден ще става все по-зле.

— Не ми ги разправяй на мен тия! Хич и не се трогвам от жалбите им! — изкрещя старият О’Райли. — Щом ползват нашите земи, ще трябва да си плащат.

— Напразно се гневиш, папа — спокойно отвърна Патрик. — Не можеш да ги изхраниш само с ряпа и сено.

— Е, искам имението да се изхранва само, а не да пръскам непрекъснато пари за него без никаква полза. Ще продам няколко от расовите коне.

— Тъкмо това не бива да правиш, папа, ако искаш да успеем след години. Напротив, трябва да купим още коне, и то от чистокръвни, елитни породи. Само така можем да спечелим пари. Ако се лишим от конете, доста от хората ни ще останат без работа. А това винаги крие опасности.

— А откъде, според теб, ще дойдат печалбите? — кисело запита баща му.

Патрик сви рамене.

— Засега печелим от тъкачниците, макар че ако беше по-разумен, за да се замислиш за бъдещето ни, още отсега щеше да влагаш по-голямата част от приходите за подобряване на работата в тях. Трябва да се купят нови машини, да се вземат някои предпазни мерки за тъкачите и тъй нататък. Говорили сме вече по този въпрос.

— Докога ще се правиш на много умен? Затова ли те пратих в проклетия Лондон, в онзи снобски университет? Не ме занимавай с тъкачниците. От тях печеля добре, затова е по-разумно нищо да не променяме. А сега говорим само за положението тук, в Ирландия.

— Добре, да поговорим за Ирландия. Но ти, както винаги, всичко правиш сам, без въобще да се съобразяваш със съветите ми.

— О, да, ти не можеш да се примириш с мисълта, че не си единственият умник във фамилията! Но сега ще ме оставиш да се оправя сам, защото притежавам повече здрав разум от теб, синко. И никой във вашия проклет университет, не разбира повече от мен как се управлява имение.

— Не аз, а ти трябваше да отидеш в този университет. Там е пълно с млади мъже, които са бъдещето на Англия. След като са получили най-доброто образование в целия свят, те напускат учебните зали и се залавят с конни състезания, с любовници и други светски забавления, без да отделят дори час за предприемачество и търговия. Ала именно на търговията се дължи славата на Англия. Ако тези млади мъже се заемеха не да харчат, а да трупат пари, ние бързо щяхме да се превърнем в най-богатата и най-могъща нация в целия свят.

— Винаги съм мислел, че няма по-силни и по-богати от нас, англичаните.

— Да, сега е така, но докога ще трае нашето могъщество, ако продължаваме да сме все така късогледи?

— Е, добре стига толкова лекции. По-добре предложи нещо полезно и аз ще го обмисля.

— Ако хората в Ирландия гладуват и положението продължава да се влошава, тълпите ще разграбят именията, ще изпотрошат и съсипят всичко, създадено с труда на няколко поколения. Ще заколят най-добрите ни коне, за да ги сготвят за вечеря.

— Няма да се стигне дотам, защото ще повикаме полицията и войската.

— Мисля, че вече сме близо до бунта. Тези две хлапета, които вчера заварих да крадат в къщата ни, са последното доказателство. По-добре е да им намерим работа, за да изкарват по някой шилинг за прехрана. Момчето може да изпратим в конюшните да помага на конярите, а момичето да работи в кухнята.

— Тези досадни крадливи хлапета едва не задигнаха сребърното ковчеже за писма и кутийката за емфие, а ти искаш да ги настаниш завинаги в къщата! — сърдито изкрещя баща му.

— Дяволите да те вземат, папа, престани с това лицемерие! Нали каза, че ще се вслушаш в съвета ми? Да говоря с теб е все едно да се опитвам да разбия тази стена с главата си. — Патрик скочи от креслото. — Лека нощ.

— За бога, синко, нали знаеш, че никога не се отмятам от думата си? Защо трябва отново да се караме?

— Значи всичко между нас е уредено — тихо отвърна Патрик.

 

 

Кити седеше в ъгъла до свещта и ровеше из изпомачкания екземпляр от „Етикеция за лейди и джентълмени“ — наръчник, който всяка лейди държеше на нощната си масичка. Окъсаната книга изобилстваше със съвети за подбора на облеклото, за поведението при хранене, за изисканите маниери, запознанствата и изкуството да се водят забавни светски разговори. Цял раздел бе посветен на подготовката за сватбата, на любовните писма и „деликатните намеци към бъдещия жених“.

Момичето четеше с широко разтворени очи намачканите страници, макар че отдавна ги знаеше наизуст. Погледът й набързо пробяга по редовете:

„За една лейди особено голямо значение има чистотата. Това е първото и неизбежно изискване за външността на всяка дама. Не само ръцете и лицето ви трябва да бъдат безукорно чисти. Трябва да миете често цялото си тяло, колкото е възможно по-често. По-добре да носите груби и евтини дрехи върху чиста, добре измита кожа, отколкото скъпи копринени чорапи върху мръсни крака.“

Кити бавно затвори книгата. Последните две думи се запечатаха в съзнанието й като жигосани. Копринени чорапи!

Глава втора

Следващите две години се оказаха опустошителни за злочестата Ирландия. Жени припадаха от глад насред полето, кърмачета умираха, недосукали млякото от майчината гръд, старици просеха за къшей хляб по улиците, озверели мъже бродеха в покрайнините, готови дори на убийство заради някой комат. От глад и немощ измираха стотици хора всеки ден. Всички бяха отчаяни, никой не искаше да остава в опразнените, безрадостни домове.

Скрит на сигурно място в Ланкашир, Англия, Джонатан О’Райли се безпокоеше само, че имението в Ирландия му носи ежедневни загуби. Още миналата година го бе обявил за продан, но не се намериха желаещи да купят губещото имение. Тогава заповяда на слугите си да опаковат всичко по-ценно от вещите в „Кестъл Хил“ и да ги изпратят в къщата му в Лондон, на „Кадогън скуеър“. Отдавна се бяха стопили стадата от млечни крави. Малкото останали коне трябваше да бъдат денонощно охранявани, за да не бъдат задигнати от изгладнелите ирландски селяни. Излишно е да се споменава, че старият О’Райли не смееше да се появи в ирландското си имение. Затова, докато Патрик се бореше за спасяването поне на фабриките, баща му побърза да се озове в Лондон, за да намери купувач за сградите и да осигури охрана на ирландските си имоти. След завръщането си от Дъблин не пропусна да се похвали пред Патрик.

— Ти ли стори това? — попита синът му със застрашителен тон.

— Само подписах договор с една от правителствените служби за наемане на полицейска част за охрана на „Кестъл Хил“. Трябваше, разбира се, да платя и за изхранването на конете им — добави баща му с доволен вид.

— За бога, папа, да не си си изгубил ума? Нали можехме да охраняваме имението с помощта на нашите слуги? — запита изуменият Патрик.

— Аз съм англичанин преди всичко. Роден съм в Ланкашир, отвъд Ирландско море, макар фамилното ни име да е О’Райли.

— Всички хора, които работят за нас в именията и във фабриките ни в Ланкашир, са ирландци, татко. И ако се разпространи слухът, че си наредил да преследват ирландците тук, в „Кестъл Хил“, нищо чудно някоя нощ да ни посети призракът на Моли Магуайър^[3]. Нали не искаш на сутринта да заварим фабриките ни срутени до основи?

— Тогава ирландските копелета жестоко ще си изпатят. Ако затворим фабриките, те ще изпукат от гладна смърт.

Патрик се ужаси от безсърдечните думи на баща си.

— Да не би да си решил да рискуваш живота на всички обитатели на „Кестъл Хил“ заради твърдоглавието си? По-добре се прибери още утре в къщата ни в Лондон и ме остави аз да се оправям с тукашните работи. Иначе онези „ирландски копелета“ ще се възползват от първата безлунна нощ, за да забият кама в сърцето ти. Или тълпата ще те притисне в някоя глуха уличка и така ще те обработи, че после не знам как ще ти лекуваме раните.

Старият скуайър набързо облиза пресъхналите си устни. Синът му продължи с гневен тон:

— Засега има само един разумен изход. Вместо да изоставяме нашите хора в Ирландия на произвола на съдбата, по-добре е да ги натоварим на един кораб и да ги отведем в Ланкашир. И без това там не ни достига работна ръка. Ако действаме достатъчно бързо, никой няма да разбере какво замисляме за бъдещето на „Кестъл Хил“.

— Още утре ще се заема с това — кимна Джонатан О’Райли.

Вратата се отвори и в стаята влезе осемнадесетгодишна девойка. Тя изглеждаше преждевременно развита за възрастта си, с едър бюст и същите чувствени устни като брат си, Патрик.

— Не желая да се омъжвам в това прокълнато от Бога място! — решително заяви девойката още с влизането си. — И не се опитвайте да ме разубеждавате!

— Какви ги дрънкаш, Джулия? — сопна й се баща й. — Патрик, опитай се да обуздаеш сестра си, преди да ме е докарала до апоплектичен удар!

Патрик се усмихна. Винаги се държеше прекалено снизходително към двете си сестри и не е чудно, че и двете го обожаваха. Джулия вече бе навършила осемнадесет и трябваше да й търсят годеник, докато на Барбара, едва дванадесетгодишна, й оставаше още много до завършването на училището.

— А как мислиш да си намериш кандидат, ако се затвориш в къщата ни в Лондон? — попита Патрик. — Току-що заявих на баща ни, че е в негов интерес да се махне от Ирландия. Ако той се пресели завинаги в Ланкашир, много по-лесно ще ти намерим някой достоен годеник.

— О, Патрик, толкова си сладък! — възкликна Джулия.

— Защо, по дяволите, трябва да се грижим само за удобството на онези торни бръмбари? — изръмжа баща им. — Никога няма да те разбера, Джулия, дори и да доживея до хиляда години. Стига да поискаш, заможни кандидати като сина на собственика на кожарската фабрика Уолкър или наследника на пивоварната Уитлъм още утре ще запълзят в краката ти. Но ти не, та не! Не желаеш да се обвързваш с жених, който не е от аристократичен род. По цял ден въздишаш само по онзи проклет виконт Линтън. Какво толкова му харесваш? Празноглавец, надут сноб и нищо повече!

— Чуйте го какви ги дрънка! — възрази обидената девойка. — За него най-важното нещо на този свят са парите!

— А ти си въобразяваш, че парите няма да се окажат най-важното за онзи хлапак, когато се омъжиш за него? Мога да го купя още утре и да ти го довлека пред олтара и ти го знаеш, затова не си вири носа повече, отколкото е нужно.

— Ох, Патрик, не съм виждала по-вулгарен човек от родния ни баща… — изхленчи Джулия.

— Аз ли съм вулгарен? Почакай да дойде денят, когато виконт Линтън ще се пъхне в леглото ти. Тогава ще разбереш кой е вулгарен! — кресна разбеснелият се скуайър.

— Мръсен ирландски разбойник! — изпищя разтрепераното момиче.

— Да не би да си забравила, скъпа, че и ти си от фамилията О’Райли?

Патрик едва не се задави от смях.

— Татко, лицето ти се зачерви! Успокой се, папа, моля те… Само допреди минута не искаше и да чуеш за ирландското име, което носи фамилията ни, а сега ни го натякваш. Джулия, мила моя, изглеждаш прекрасно, когато си разгневена. Според мен ти съзнателно провокираш тези свади само за да си припомним колко си красива в разгневено състояние. — Патрик тръгна към вратата. — Трябва да се приготвим за отпътуването ни от Ирландия. Знам, че това ще ни създаде доста главоболия, но съм твърдо убеден, че баща ни трябва да замине за Ланкашир.

Сестра му го настигна, прегърна го и го целуна по бузата.

— Татко, този път прекали с гнева си. Какво става с теб напоследък? Според мен ти липсва съпруга. Знаеш ли, има в Лондон едно място, което наричат „Харемът“. Там ти сервират прекрасно шампанско, докато си избираш някое от момичетата.

— Да не би да намекваш за някой от публичните домове, като онези бардаци в Болтън? Не, ако е затова, не е нужно да бия път чак до Лондон. В къщата си имам достатъчно млади слугини и само да щракна с пръсти, някоя от тях веднага ще скочи в леглото ми.

Патрик за малко не се задави от смях.

— Само че те всички приличат на сварени картофи.

— Да, Патрик, дори и в лудостта си аз си оставам мъдър. Нали щях да заварвам по две от тях в твоето легло, синко, ако бяха по-хубави!

— Е, винаги съм считал, че не ме оценяваш достатъчно — отвърна Патрик и продължи да се смее.

 

 

След два дни Джонатан О’Райли се изправи в голямата зала в „Кестъл Хил“ пред работниците и слугите от имението.

— Слушайте всички, мъже, жени и деца. Аз съм собственик на тъкачните фабрики, където ще работите всички вие. Собственик съм и на къщата, в която намирате подслон. Знам, че някои от вас имат роднини в Болтън. Сега ви съобщавам, че ще можете да отидете при тях. Още днес трябва да си стегнете багажа. Но никакви домашни животни няма да пътуват с нас — твърдо заяви скуайърът.

Хората се размърдаха неспокойно и започнаха полугласно, но оживено да коментират нарежданията на господаря на имението. Всички изпитваха облекчение, че Джонатан О’Райли поема грижите за тяхното бъдеще, а при ширещия се недоимък в Ирландия това бе изключително важно за тях.

— Тим и Мик ще останат тук, за да помагат при натоварването на вързопите и денковете в конските фургони. Но пак ви предупреждавам: ще вземете само личните си вещи, само най-необходимото, никакви мебели и ненужна покъщнина. Това ще бъде първото, за което ще проверя багажа утре в Дъблин. Вечерта трябва да се качим на борда на кораба за Ливърпул. А сега е твой ред, Меги — обърна се той към икономката на „Кестъл Хил“, — да се погрижиш за вечерята ми.

В кухнята Меги завари Кити да се измъква през задната врата.

— Не бързай толкова, палавнице. Имам работа за теб. Ще сервираш вечерята на скуайъра. По цял ден ме пришпорва да търча като побесняла кобила напред-назад, а твоите крака са доста по-млади и по-пъргави от моите.

— Ще му прислужвам само ако преди това ми дадете да хапна някой залък — дръзко отвърна момичето.

— За бога, хлапе, все ще се намери нещо за ядене. Навярно сега в килера има само пай със заешко, но ще потърся още нещо, останало от обяда.

Кити грижливо изми лицето и ръцете си и си сложи чиста престилка. В трапезарията Джонатан О’Райли я измери с учуден поглед, когато тя се появи на прага, боса, с изпокъсана си рокля, понесла голямата чиния с ниско приведена глава.

— Как ти е името, девойче? — попита той.

Тя вдигна глава и скуайърът веднага си каза, че никога не е виждал по-красиво женско лице.

— Кити, милорд.

— А, да, спомних си къде съм те виждал. Но да забравим за онази досадна случка. На колко години си?

— На петнадесет, милорд.

— Онзи дърт циганин, твоят дядо, май че имаше някакви роднини в Ланкашир, нали?

— Да, милорд.

О’Райли се опита да си представи как би могъл да вкара в леглото си новоназначената слугиня.

— Хм, фабриката е доста грубо място за невръстно девойче като теб, затова ми се струва, че е по-добре да направя едно изключение за теб, Кити, и да ти потърся място в домакинството. Ти ще станеш един ден превъзходна прислужница, но при условие че се научиш да слушаш господарите си.

Момичето се поколеба за миг.

— Е, сега пък какво има? Говори! — изкрещя О’Райли.

— Ами… за брат ми де… Терънс, милорд. Той е прекрасно момче, сър, и много го бива да се оправя с конете. Не знам само дали ще се намери във вашето сърце малко доброта и за него? — умоляващо го погледна тя.

Скуайърът сърдито сви устни.

— Малка хитруша, ти май ще се окажеш костелив орех.

Кити се усмихна невинно, на бузите й се появиха две прелестни трапчинки и Джонатан О’Райли за голяма своя изненада се чу да казва:

— Искаш ли парче от пая със заешко?

— О, да, милорд, много съм ви благодарна — бързо отвърна Кити и се зае веднага с пая, но в следващия миг се досети, че трябва да спазва благоприличие и намали темпото.

Господарят се радваше само да стои край масата и да я гледа как омита чинията.

— Имаш ли обувки? — внезапно попита Джонатан.

— Не, милорд.

— Хм, това не е добре, но скоро всичко ще се промени, само да се озовем в Болтън. Ето, вземи още от пая. — Той допи остатъка от втората бутилка кларет, която предвидливо бе взел със себе си. — Ако те храним добре, скоро ще загладиш косъма. Не искам да те гледам повече такава мършава.

Момичето избърса с къшей хляб остатъците от чинията и се изправи, без да пропусне да се поклони вежливо на господаря си.

— Бихте ли ме извинили, милорд? Трябва да отида да приготвя вещите си за пътуването, сър.

— Да, да, можеш да си вървиш. Скоро ти, брат ти и дядо ти ще се видите с вашите роднини. Ще изпратя един конски фургон за вас.

— Благодаря ви, милорд.

Тя върна празния поднос от пая на Меги, която го изгледа с недоумяващ поглед.

— Той сам ли омете всичко от подноса?

— Да! Голям лакомник е, нали? — дръзко отвърна Кити и се втурна към задната врата.

 

 

В канцеларията на фабрика „Египет“ Патрик разговаряше с управителя и надзирателите. Опитваше се търпеливо да им обясни какви ще бъдат предимствата, ако се откажат от половиндневната смяна, което досега бе традиция в трите тъкачници на семейство О’Райли. Навремето Джонатан О’Райли ги беше нарекъл, със странните имена „Фолкън“^[4], „Египет“, „Гибралтар“ защото не желаеше да ги нарича с ирландски имена.

— И в трите фабрики се използват прекалено много деца. Принуждаваме ги да работят в този отвратително мръсен и влажен въздух, сред брашнения прах и шума на машините, от шест сутринта до пладне, а след това искаме изморените хлапета да учат в класните стаи. Нищо чудно, че от умора заспиват върху чиновете и в крайна сметка няма никаква полза от училището.

— Ако престанем да използваме децата — заговори един от надзирателите, — ще трябва да наемем още работници, но мистър О’Райли, вашият баща, никога няма да се съгласи да увеличи разходите си.

Изведнъж всички заговориха оживено. Патрик вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Аз имам грижата да се разбера с баща ми. А вие трябва да съобщите на всички, че повече няма да се допускат малолетни да работят във фабриките. Искам още днес на обед, след като свърши сутрешната смяна, да започнете с разглобяването на старите машини. И да не забравите да ги почистите добре. Ще дойдат майстори от Дъблин, които ще монтират новите машини, за да преминем на непрекъснати смени. Така ще произвеждаме и печелим много повече. Разбирам, че нито вие, нито помощниците ви не желаете да се разделите със стария начин на работа, знам също, че никой не обича разните му там нововъведения. Обаче вие, надзирателите, сте назначени именно за това. Трябва да убедите всички наши работници, че промените са разумни и наложителни. След време те сами ще се убедят в правотата ми. Сега тръгвам за „Фолкън“, а на следващия ден ще прескоча и до „Гибралтар“. Ако ви трябвам за нещо, знаете къде да ме намерите.

Младият господар тръгна към двора, но вратата се оказа заключена.

— Били, защо тази врата винаги е заключена? — попита той пазача.

— Така ми е заповядано, сър. Отключвам външната врата в пет и половина сутринта и я заключвам точно в шест.

— Но какво ще стане, ако някое от децата или някой от майсторите закъснее след шест? Нали няма да може да влезе във фабриката!

— Точно това е целта, сър. Никой не трябва да закъснява. И ако един ден се успи, на следващата сутрин ще стане още в четири, по тъмно, само и само да бъде навреме пред вратата. Господарят изрично ми е наредил да не пускам след шест сутринта.

— Хм… тогава от днес, Били, ще има нова заповед за теб. След като отключиш външната врата в пет и половина сутринта, да не я заключваш, докато не пристигне и последният мой работник. Това не е затвор, дявол да го вземе, а тъкачница!

Късно същата вечер Патрик почука на вратата на квартирата на Доли Уортинг. От половин година той плащаше наема за жилището на привлекателната вдовица, надарена с пищни форми и весел нрав.

— О, Патрик, скъпи, не те очаквах тази вечер!

Той се вгледа в пищния й бюст, едва прикрит от полупрозрачното неглиже. Вдигна скептично вежди и хладно попита:

— А кого очакваше вместо мен?

— О, никого, разбира се! Но защо, скъпи, си станал напоследък толкова раздразнителен? Цяла седмица не намери време за мен, а сега идваш съвсем неочаквано и още от прага започваш с кавгите! — Доли капризно нацупи пълните си устни. — Нима не знаеш, че съм ти вярна завинаги?

— Преди да изкача тези стълби, въобще не мислех да се караме.

Той не си правеше илюзии за Доли. Знаеше, че вдовицата ще му бъде вярна само докато й плаща добре. Но щом си намери някой по-богат любовник, веднага ще се раздели с него, без дори да го удостои с един прощален поглед. Всъщност засега нямаше такава опасност, защото Доли все още беше доста увлечена от красивия и млад О’Райли. Освен това той се бе оказал доста опитен в леглото, много по-добър от всичките й досегашни партньори, въпреки че част от неговата душа си оставаше недостъпна за нея, дори и в най-интимните мигове. Патрик си наля една чаша бренди, надигна я, а след това измъкна няколко плика от вътрешния джоб на жакета си и ги метна с възмутен жест върху канапето.

— По дяволите, какво е това, Доли?

— Не можах да се сдържа, скъпи, и ти написах тези писма. Доста време не се сети за мен и аз започнах да се притеснявам, че нещо между нас двамата не е наред.

— А не ти ли дойде наум, че никой не обича да го преследват й разпитват за постъпките му?

Тя се приближи към него и отпусна глава на рамото му, така че устните им едва не се допряха. Но вместо да я целуне, Патрик си наля още бренди в чашата. Вдовицата се почувства засегната. Реши, че въпреки това ще успее да го възбуди и да го накара да я пожелае. Плъзна ръка под корема му и се спря върху подутината между бедрата му. Патрик винаги досега се възбуждаше по-лесно от нея, но този път тя го изпревари.

— Моля те, допий си брендито и ела при мен в леглото — прошепна Доли.

Той обаче с нищо не показа, че гори от нетърпение, затова вдовицата се принуди да смъкне неглижето и застана гола пред погледа му. Какво не би дала тя Патрик О’Райли да бъде поне веднъж така покорен пред прелестите й, както останалите й партньори! Искаше й се този чаровен млад джентълмен да пълзи в краката й, да й се обяснява в любов заради насладите, с които тя така щедро го даряваше… Но той винаги се държеше прекалено цинично, уверен, че е платил достатъчно за ласките й. Ето и сега не се трогна от жеста й. Бавно допи брендито, остави внимателно чашата на масичката и чак тогава тръгна след нея към широкото легло. Съблече се лениво. А тя вече едва се сдържаше. С трескави пръсти се зае да го разсъблича. Ръцете й се увиха около силните му рамене и той й отвърна с нежна, но опитна целувка. След миг тя се озова върху него, обсипвайки с целувки голата му гръд, ръцете му, лицето му. Притискаше се като обезумяла, задъхана, към горещото му тяло. Покри го с жарката си плът, а гърлото й пресъхна от възбуда. Но той лежеше, изтегнат върху леглото, с ръце зад врата си.

— За бога, Патрик, какво става с теб? — запъхтяно промълви Доли.

— Нищо особено. Когато изпаднеш в това настроение, аз мога спокойно да се отпусна по гръб и да те оставя да свършиш цялата работа. В края на краищата нали за това ти плащам.

Стори й се, че я бе зашлевил през лицето. Разгневена и обидена, тя моментално се отдръпна от него.

— Е, сега е по-добре — спокойно продължи Патрик и се зае да я върне в предишното любвеобилно настроение. — Обичам жените да ми се съпротивляват, Доли.

Накрая, когато тялото й се отпусна в сладка нега, заситено и изпотено, той я погали нежно и промърмори на ухото й:

— Какви подаръци обичаш да получаваш?

Тя се поколеба само за миг.

— За мен сега нищо не е толкова важно, колкото да замина за Лондон с теб, когато решиш да се махнеш от тази проклета Ирландия.

Той се вцепени.

— Но това е невъзможно! След няколко седмици ще обявим годежа на сестра ми и ще бъде доста неприятно, ако се разбере за нашата връзка.

— Да… разбирам. Е, както и да е… Всъщност забравих да ти спомена, че някои от последните сметки при шивачката са ужасяващо набъбнали.

— Е, винаги сметките ти за тоалети са били ужасяващи, скъпа. А какво да кажем за сметките ти при бижутера?

Опитната вдовица отлично разбираше, че той е преситен, уморен от нея, и тя не бе в състояние да стори нищо.

Глава трета

Тъжна гледка представляваше тълпата емигранти, скупчени край доковете зад пристанището на Ливърпул. Жените притискаха в скутовете си разплаканите деца, а мъжете мъкнеха покъщнината с навъсени вкаменени лица. Всички бяха изтощени от пътуването през бурното Ирландско море, но се утешаваха с мисълта, че щяха да бъдат много по-зле, ако бяха останали в обеднялата им родина. Струпаха се като стадо около конските фургони, специално наети от О’Райли за превозването на новодошлите до Болтън.

Кити се оглеждаше с любопитство, като се стараеше да не пропусне нито една подробност от непознатата местност, но се оказа, че всичко бе доста различно от представата, която си бе изградила за Северна Англия. Очакваше да види внушителни и красиви сгради, изящно облечени дами и джентълмени в карети, заобиколени от почтително приведени слуги, които пазаруваха в магазини, претъпкани със стоки от всички краища на света. Вместо това пред погледа й се изпречваха само някакви жалки, мрачни къщурки, а всичко наоколо тънеше в сивкав мрак. Никога не бе виждала такова изобилие на черни и сиви тонове. Гледката ставаше все по-унила и обезсърчаваща с всяко селище, покрай което преминаваха фургоните. Минувачите, до един с мрачни физиономии и със съсухрени фигури, бяха увити в дебели шалове и наметки от сива вълна. Фасадите на къщите бяха потънали в прах, тъкачниците също се чернееха още от пътя, дори небето бе закрито с гъсти кълба дим. Нямаше и помен от китните, зелени ирландски поля.

Увита в дебелия червен шал, пристегнат чак до вълнената й пола, Кити наистина приличаше на циганка. Дядо й забеляза недоволството, изписано на хубавото й лице, и загрижено я попита:

— Какво става с теб, момичето ми?

— Ами… всичко тук е толкоз мрачно и унило… и някак си безцветно.

— Няма значение. Важното е, че тук се печелят добри пари.

— О, дядо, ти ми разправяш така за кой ли път вече! А къде са високите и богати къщи, къде са скъпите карети?

— Аха, ти май пак си се размечтала за Лондон… Но тук, момичето ми, е Ланкашир, където може и да няма скъпи карети, но тъкмо тук тези хитри англичани изработват онез стоки, дето им носят толкоз много пари. А после се мятат на каретите и хайде в Лондон, за да си похарчат натрупаните парички.

Тери стисна ръката на сестра си.

— Няма значение, Кити, нали знаеш, че няма дълго да останем тук, в тези мърляви бараки. Ще дойде ден, когато ще живеем в богата къща в красив квартал и всичко ще бъде наред.

— Така ми е тъжно за вас двамата — промълви Кити. — И за мен, разбира се, както и за останалите, които също като нас ще бъдат натъпкани в миризливите фабрики. Как ще се живее тук?

Суоди я погали по ръката и утешително рече:

— Да увисна на въжето, ако ви оставя дълго да киснете тук, в туй противно блато.

 

 

Късно вечерта всички вече бяха настанени в новите квартири. Ирландците окупираха и последното помещение в просторната, но грозна и неуютна сграда, наричана от местните жители „Спейк Хейзи“. Но Суоди, заедно с внука и внучката си, остана в къщата на племенницата си Ада Блейкли, дребна, преждевременно състарена женица, която ги посрещна с кана горещ чай и картофен пай. Мъжът й, Джек, не се показа, затова домакинята побърза да им обясни, че той всяка вечер по това време е в любимата си кръчма „Кучешката колиба“, някъде в горния край на тяхната уличка. Ада и Джек имаха пет деца, като най-малкото беше едва на няколко месеца, а най-голямата им дъщеря Дорис — дванадесетгодишна. Всички деца вече бяха настанени в леглата, освен Дорис, която не откъсваше поглед от красивите лица на Тери и Кити. Кити трябваше да спи в стаята на Дорис.

— Тези мизерни къщурки разполагат само с по две стаи на горния етаж и два на партера. Просто не знам къде да ви настанявам — заоплаква се Ада и безпомощно закърши ръце.

— Тери и аз може да спим долу — успокои я Кити, — поне за тази нощ това ни стига. По-добре е да не безпокоим Дорис още от първата вечер. А утре скуайърът О’Райли ще изпрати карета за нас. Нали ще работим за домакинството му? А пък дядо ни е прекалено стар, за да работи в някоя от тъкачниците, затова ще го оставим да ти помага за къщната работа. Ще видиш, че ще ти бъде от полза. Той е много добър в гледането на малки деца. Нали той сам е отгледал мен и Терънс още от пелени.

— Може би наистина ще ми помага да се оправя с малчуганите — отвърна Ада и погледна с надежда към Суоди. — Пък и знае ли човек, може и за мен да се намери работа в тъкачниците…

След като останалите си легнаха, Тери се опъна на канапето до огнището, а Кити отново разтвори любимата си книга — единственото, което бе взела със себе си от Ирландия, заедно с картите за тарос, притежание на семейството от много години. Само след секунди момичето се зачете в изпомачканата книга и забрави за всичко около нея.

„Когато сте в обществото, никога не трябва да се чешите по главата, нито да чоплите зъбите си, нито да си чистите ноктите. И да бъркате с пръст в носа си — няма по-невъзпитан жест от този. И не забравяйте, че трябва да се плюе колкото е възможно по-малко, при това в никакъв случай не трябва да плюете по пода.“

Кити остави книгата и се унесе в блажени сънища.

 

 

Каретата пристигна рано на другата сутрин и Кити бързо се успокои — скуайърът бе спазил обещанието си. След мъчителното сбогуване каретата ги поведе далеч от мрачните улички към свежите полета на Ланкашир. Сега се виждаше по-ясно от вчера и Кити забеляза, че градът е разположен в долина, заобиколен до хоризонта от зеленеещи се тресавища.

— О, виж, Терънс! Градът е в ниското, като в някаква гигантска купа. Затова ли го наричат Болтън?

Семейство О’Райли обитаваше просторната „Хей хаус“. Каретата зави по пътя, заобиколен от високи родендронови храсти, обсипани с червени цветове. Тери пръв слезе от каретата още при конюшните, а Кити оставиха пред входа за прислугата. Икономката я изгледа от главата до петите и подозрително изсумтя:

— Хм! Ирландска циганка! Само това ни липсваше в „Хей хаус“! Нима господарят ни си е загубил ума?

Кити си каза, че един ден ще накара надменната англичанка да съжалява за тези високомерни думи, но с нищо не издаде възмущението си. Направи лек реверанс и заговори любезно:

— Радвам се да се запозная с вас, мадам. Струва ми се, че тук ще бъда много щастлива, особено след топлото ви посрещане. Не е чудно, че щом пристигнеше в Ирландия, скуайърът винаги ми говореше за вас с най-ласкави думи. — Мисис Томпсън я изгледа с учудване и Кити се притесни от настойчивия й поглед. — Не знам дали ви е известно, но той винаги ви наричаше „истинско съкровище“.

— Ела и седни до камината, малката. Защо си боса? Нямаш ли какво да обуеш?

— Не, мадам, но господарят ми заповяда да се оставя изцяло във вашите опитни ръце. Каза още, че вие ще ме научите на всичко необходимо за една изискана камериерка.

— Нима? — ехидно се подсмихна мисис Томпсън. — Е, нека да започнем с чаша чай.

— О, благодаря ви, мадам. По лицето ви отгатвам, че сте много мила. Ако желаете, след като изпием чая, мога да отгатна бъдещето ви по листенцата от чая.

— О, колко мило! Но само да не ми съобщиш нещо лошо!

— А, не, мадам, нищо лошо няма да чуете от мен, можете да разчитате на думата ми. Още отсега съм сигурна, че няма от какво да се опасявате.

Икономката не носеше брачна халка, затова момичето се вгледа в дъното на чашата на мисис Томпсън и след дълго мълчание промълви с многозначителен тон:

— Хм, виждам тук буквата „Т“.

— Ами че нали моето име започва с тази буква! Ясно е като бял ден.

— Но виждам още нещо. Някакъв мъж, който неспирно мисли за вас. Чака от вас някакъв окуражителен отговор. — Мисис Томпсън бързо изброи наум имената на всички прислужници в къщата, както и на доставчиците на храни, с които се срещаше всяка седмица. — Той е по-особен мъж. Всички го уважават, дори се радва на почитта на околните, сякаш е лекар или моден шивач. — Кити погледна крадешком към мисис Томпсън и улови мимолетното й изчервяване, което бе сигурен белег, че не е далеч от истината.

— Не, не можем да седим тук цял ден и да си губим времето с гледане на чай или на кафе. Ела, ще ти намерим една чиста престилка и домашна рокля, само че да не се окаже по-голяма, каквото си дребничка… А на косата си винаги трябва да носиш боне. Ето, вземи това. След това ще се заемем с чорапите и обувките, а накрая ще ти измисля първата задача за днес. Признавам, че не очаквах да ми пратят нова помощничка, но трябва да отбележа, че изглеждаш доста мила.

* * *

Настана часът за обяда. Джонатан се приближи до масата, край която вече се бяха настанили двете му дъщери.

— Папа, изглеждаш много уморен? Какво става с теб днес? — възкликна Джулия.

— Нищо особено. Трябваше на два пъти да преплувам проклетото Ирландско море през тази седмица. Знаете ли какви усилия ми струваше превозването на тези ирландски нещастници от Дъблин до Ланкашир?

— Татко — отвърна Джулия с потиснато изражение на лицето, — знаеш, че не е благоприлично една лейди да разговаря за пари, особено когато е седнала да се храни.

Барбара с тревога следеше как лицето на баща й почервеня и бързо заговори с умолителен тон:

— О, моля те, папа, само не се дразни!

— Докога ще защитаваш сестра си? — ядосано извика О’Райли. — А ти, Джулия, защо поне веднъж не се опиташ да се държиш по-смирено, като Барбара?

Джулия отчаяно извърна очи към тавана.

— Къде е Патрик? — попита той.

— Във „Фолкън“. Оставил е съобщение да не го чакаме по-рано от вечерта. А ти… по-добре е днес с нищо да не се занимаваш, само си почивай.

— Защо, по дяволите, всеки се е загрижил за почивката ми? — ядосано избоботи скуайърът. — Изправи се на стола, Барбара! И стига си ровила в чинията с вилицата! А ти, Джулия, докога ще правиш само това, което си наумиш? И брат ти не е по-добър от теб!

— Защото ако аз и Патрик не правим това, което сами сме решили, ще ни мачкаш по същия начин, както мачкаш Барбара. Надявам се да не си забравил, че довечера очакваме да ни гостува семейство Лийвър?

— Е, това вече е една добра новина. Може би тогава ще държиш острия си език зад зъбите си! — изкрещя баща й.

— Разбира се, папа, защото от теб въобще няма да мога да взема думата — засмя се Джулия.

— А за теб ще бъде по-добре поне веднъж да се опиташ да вземеш участие в разговора, вместо само да седиш до масата като наказана — заяви О’Райли на Барбара и после отново се обърна към другата си дъщеря. — Нима още смяташ, че се държа невъзпитано със сестра ти? — намръщи се той.

— О, нека да спрем да се караме! Защо не излезеш да се поразходиш някъде? Денят е хубав и разходката ще успокои нервите ти. И гледай да не се навърташ много близо около къщата.

Джонатан О’Райли бързо се преоблече и тръгна към конюшните. По пътя заповяда на един от конярите да му приготвят каретата. След малко потегли към града, предвкусвайки един приятен следобед, далеч от семейните проблеми. Настроението му още повече се подобри, когато колелата затрополиха по каменистата улица към центъра на Болтън. Скуайърът нареди на кочияша си да спре каретата пред един цветарски магазин, откъдето купи внушителен букет от рози, след което потегли към една къща, която отдавна не бе посещавал. Джонатан О’Райли слезе от каретата нареди на кочияша да дойде да го вземе след два часа, огледа се предпазливо, изкачи стъпалата и почука на входната врата.

— Здравей, Доли. Помниш ли ме? — попита той.

— О, мистър О’Райли — колебливо се усмихна домакинята. — От години не сме се виждали!

— Може би скоро ще станат две години, Доли… Ето, тези цветя са за теб, скъпа.

— Но защо не влезеш? — покани го тя, замислена за това, какво ще й донесе неочакваното посещение на стария скуайър. Дали отново ще започне да я занимава с грижите си за именията си, за Патрик и дъщерите си… Взе букета и извади от него елегантната картичка. Вътре намери скрита банкнота от петдесет лири, с което намеренията на неочаквания посетител й станаха напълно ясни. Навремето О’Райли плащаше значителна част от сметките й, пък и често й носеше добре подбрани подаръци, но въпреки това тя не можеше да забрави неприятните мигове между тях, затова сега се двоумеше дали да не му върне парите и да го изпрати след любезен, но кратък разговор. Усмихна се предизвикателно и рече:

— Хайде, Джони, влизай и се настанявай, където ти е удобно.

— Днес е доста топъл ден — промърмори гостът и съблече палтото си.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Малко бренди ще ми дойде добре, мила — отвърна той и леко й намигна.

— Тогава се обслужи сам, Джони, защото аз трябва да свърша нещо в кухнята.

Преди да бе приключил с питието си, Доли се върна облечена в лек пеньоар, седна на канапето при него и леко се отмести, за да може гостенинът да се наслади на дългите й изящни крака. Той се приближи към нея я целуна бавно, после протегна ръка към деколтето й.

— За бога, Доли, какви прекрасни гърди имаш! Винаги са ме възбуждали…

Тя се засмя с леко дрезгав глас и отблъсна ръцете му. Той облиза пресъхналите си устни и дишането му се учести.

— Струва ми се, че в леглото ще ни бъде много по-удобно — прошепна опитната домакиня. Хвана го за ръка и той припряно тръгна след нея. Свали жилетката си, а тя коленичи пред него, за да разкопчее копчетата на ризата му, след което я смъкна с ловко движение. Едва успя да прикрие усмивката си, като видя с какво дебело бельо се бе навлякъл Джонатан, въпреки топлия ден. После се наведе към ботушите и пеньоарът й се разтвори, щедро разкривайки пищните й гърди. Джонатан задъхано залепи устни към зърната й. Доли успя да свали панталоните му и видя, че той вече бе напълно възбуден. Ала опитната жена знаеше, че с по-възрастните мъже не трябваше да си губи времето с излишни встъпителни ласки. Опъна се на леглото под него и той веднага проникна в нея. Лицето му стана пурпурночервено, дори мораво, а дишането му се накъса още повече.

— Джони, какво ти е? Чакай, защо не легнеш по гръб, а аз да те възседна?

 

 

Патрик приключи деловите си задължения в тъкачницата. По едно време си спомни, че са поканили семейство Лийвър на вечеря, и реши, преди да се върне у дома, да се отбие за кратко при Доли. Пъхна ключа в ключалката и тихо влезе в предверието. Отвътре, като че ли откъм спалнята, се чуваше пъхтене и някакви други неясни шумове. Бутна вратата и се закова на прага, смаян от гледката. Задникът на Доли ритмично се повдигаше и спускаше, а под нея Джонатан стенеше от наслада. Патрик го изгледа хладно и кисело процеди:

— Е, татко, виждам, че поне веднъж си решил да послушаш съвета ми. — Млъкна и огледа с неприкрито отвращение пищната плът на Доли. — Май не си забравила занаята, Доли. Не искам да те прекъсвам. Знам къде е изходът. — Подхвърли ключа си към тоалетната масичка и безмълвно излезе от къщата.

Едва когато се озова на улицата, той се облегна на стената и се засмя през сълзи.

 

 

Патрик отвори предната врата, за да посрещне семейство Лийвър.

— Здравей, Патрик. Съжалявам, че жена ми тази вечер не може да е с нас, но майка й се разболя, затова ме помоли да я извиня пред теб.

— Е, няма нищо, радвам се, че поне ти и синът ти успяхте да намерите време за нас. Изглеждаш много добре. — Двамата мъже си стиснаха ръцете. — А, ето го и баща ми — продължи младият О’Райли и удостои баща си с един безизразен поглед.

Масата вече бе подредена. Джулия седеше на челния стол, старателно издокарана, както винаги, когато за вечерята се очакваше мъжка компания. В такива случаи никой не можеше да я надприказва и всички се чувстваха неволно задължени да се възхищават на остроумието й.

Патрик реши да използва посещението на Джеймс Лийвър, за да осведоми баща си за промените в работата на тъкачница, без да се стига до нова свада. Очакваше гостът да заеме неговата страна и двамата заедно да преодолеят съпротивата на стария О’Райли. Барбара седеше на стола до брат си и през цялото време отчаяно се опитваше да се намеси в оживения разговор. Накрая смутено промърмори:

— Супата тази вечер наистина е чудесна.

От другата страна на масата лицето на баща й почервеня от гняв, затова Патрик побърза да стисне ръката й под масата. Тя се почувства малко по-добре.

— Баща ми взе решение да забрани на децата да работят на половин смяна в тъкачницата — смело започна Патрик.

Скуайърът едва не се задави с граха, щом чу за решението, неизвестно дори и на самия него.

Джеймс Лийвър изглеждаше приятно изненадан.

— Много смела постъпка, Джонатан, заслужаваш похвала от всички членове на почтеното общество.

Патрик продължи, преди баща му да успее да отговори:

— Можеш сам да си представиш колко разходи ще му струва това, но той е решил да скъса със скъперничеството.

— А няма ли да е трудно да се намерят работници, които да сменят малолетните? — попита Лийвър.

— Всъщност това е още по-щедър жест от предишния — продължи Патрик. — Баща ми доведе наши работници от Ирландия. Цялото пътуване бе извършено изцяло на наши разноски. Ирландците ще работят в тъкачницата.

Когато Джеймс Лийвър и синът му престанаха да коментират благотворителната дейност на семейство О’Райли, Джонатан осъзна, че Патрик го беше изиграл, като го бе поставил пред свършен факт, затова реши да капитулира и да се възползва от възхищението на гостите.

— Възнамерявате ли да сменяте тъкачните станове с някои от по-новите модели? — попита младият Лийвър.

Този път Патрик реши да остави баща му да отговори сам на въпроса на младия гост.

— Още от началото на следващата седмица започваме да подменяме машините.

— А не мислите ли, че ще възникнат доста затруднения? Спомнете си какво стана, когато Джеймс Барлоу пръв в областта започна да използва тъкачни станове, задвижвани с трансмисии от парни машини? Още на третата седмица тъкачите изпотрошиха всичките му машини!

— Не ме е страх от онези дрипльовци — твърдо заяви Джонатан. — Винаги съм успявал да се справя с тях.

— Хм, кой беше този Барлоу… Не беше ли онзи, който се прочу с производството на атлазените юргани? — намеси се Джулия.

Всички се усмихнаха, с изключение на Джонатан, който ядосано й нареди:

— Най-добре е ти и сестра ти да станете от масата и да се преместите в другата стая.

Джулия настръхна от обидния тон на баща й. Мразеше навика на мъжете да остават без жените около масата след вечеря и да разговарят за фабрики и търговия, като не скриваха пренебрежението си към женските преценки. Барбара обаче побърза да изпълни заповедта на Джонатан.

Когато се озоваха сами в съседната стая, Джулия нервно я попита:

— Приготви ли си вече багажа за Лондон?

— Не. Не вярвам баща ни да ни пусне в столицата — отвърна Барбара.

— Глупости! Патрик ни обеща, не помниш ли? А той винаги изпълнява обещанията си.

— Искаш да кажеш, че изпълнява всичко, в което успееш да го убедиш — заяви сестра й, неочаквано събрала смелост.

Джулия видя, че на прага се показа Кити, и сърдито й заповяда:

— Събери багажа на сестра ми. Но бъди внимателна! Още си нова тук, нали? Сигурна ли си, че ще успееш да се справиш с тази задача?

— Да, мадам — отговори Кити.

Джулия разпозна ирландското произношение и презрително изсумтя:

— Уф, още една ирландка се довлече в къщата ни!

— Моля ви, мадам, бихте ли ми посочили кои куфари желаете да използвам за опаковането на багажа ви?

„Колко е нагла и самонадеяна — помисли си Кити. — Добре поне, че брат й не е като нея.“ При спомена за Патрик сърцето й се разтуптя.

— И кога заминавате за Лондон, мадам? — учтиво запита Кити.

— Това не е работа на ирландски хлапачки като теб! — троснато отвърна Джулия. — И престани да си пъхаш носа там, където не ти е работа!

— А вие не се дръжте с мен като с никаквица! — избухна Кити и Барбара весело се засмя.

Джулия гневно удари момичето през лицето. В първия миг Кити залитна, но след малко се окопити и на свой ред зашлеви Джулия. Двете се изправиха една срещу друга, зачервени и запъхтени.

— Как се осмеляваш! — кресна Джулия, все още невярваща, че някаква прислужница се е осмелила да я удари.

— Само ако ме докоснеш още веднъж — изсъска Кити — и ще те поваля на земята!

Барбара затаи дъх, изплашена да не се случи нещо ужасно, но сестра й, непредсказуема, както винаги, внезапно се разсмя.

— Най-после в тази къща да се намери човек с характер! — После поклати заканително пръст към Кити. Но да не си посмяла да си играеш прекалено с търпението ми, ирландке.

В този миг от трапезарията долетя отглас от разгорещения разговор на мъжете за някакви делови въпроси. Навярно Джонатан, Патрик и двамата Лийвър се канеха да спорят до среднощ. Барбара уморено сви рамене и промълви:

— Ще отида да помогна на Кити за багажа.

— Почакай, нека първо изиграем една игра на карти — предложи Джулия, както винаги скучаеща и преливаща от енергия.

— А аз мога да ви гледам на карти — внезапно се намеси Кити.

— Искаш да кажеш, че можеш да ни предскажеш бъдещето? — Джулия недоверчиво повдигна вежди.

— О, Кити, ти си циганка, нали? — попита Барбара с широко разтворени очи.

— Да — призна си момичето.

— А добра ли си в гледането на карти? — безцеремонно я попита Джулия.

— О, та аз съм една от най-добрите в това изкуство — самоуверено отвърна Кити и гордо изпъчи гърди. — Освен това мога да предсказвам на кафе, на чаени листенца и на онези старовремски карти, дето ги наричат тарос. Мога дори да говоря в рими, ако желаете, разбира се.

— Нека да видим. — Джулия веднага й подаде картите.

Кити се замисли. Знаеше, че няма девойка, която да не се интересува от млади мъже и от въпроса кой ще се влюби в нея.

— Можем да разиграем една игра. Нека всяка от нас разбърка тестето и извади по пет карти. После ще ви кажа по едно двустишие за всяка карта.

— Искам първо да гледаш на мен — заяви Джулия и отново взе тестето карти от ръката на Кити. Набързо ги размеси и след миг колебание избра пет карти, а после, без да ги обръща, ги подаде на прислужницата.

Кити обърна първата карта. Показа се шестица пика.

— Цветът, който ви носи щастие, е тюркоазното синьо. А вашето щастливо число е петицата.

Следващата карта се оказа петица каро.

— Ако желаете да се сгодите за богаташ, изпечете кейк и пъхнете в него сребърна монета.

Третата карта се падна осмица купа.

— Ще имате любов и здраве и власт, ако всяка вечер заключвате по две врати.

— Ха! — засмя се Джулия. — Тогава вечно ще търся изгубените ключове!

Момичето обърна четвъртата карта — поп пика.

— Ако името му започва с „Д“, не се колебайте нито за миг.

— Но, Кити, откъде знаеш, че годеникът на сестра ми се казва Джефри? — учудено попита Барбара.

— Картите го показаха! — убедено заяви прислужницата.

— Е, аз и без това не обичам да се колебая, когато трябва нещо да решавам — натъртено подчерта Джулия. — И мога да кажа, че вече съм го избрала.

Последната карта се случи дама каро.

— Може би ще се омъжите след седмица или две. Пада ви се щастие, много щастие и годежен пръстен.

— О, нали заминаваме за Лондон! — възкликна Барбара.

— Барбара, стига си се прехласвала! Та това е само игра с картите — сопна й се Джулия, но тайно в себе си остана зарадвана от предсказанията на новата ирландска прислужница.

— Разбъркай останалите карти и си избери пет — предложи Кити на Барбара.

— Не, Кити, нека първо гледаш на себе си — поколеба се Барбара.

Момичето примирено сви рамене и измъкна пет карти. Първата бе седмица купа.

— Ако видиш синя пеперуда, ще пътуваш надалеч по море.

— Господ да ме пази, но аз наистина видях синя пеперуда — смутено промърмори момичето на себе си.

— Не се притеснявай, защото тук, в Болтън, никога не се появяват такива пеперуди — подигравателно подхвърли Джулия.

— Не, това не е вярно, вашата брошка е с формата на пеперуда, при това синя.

Джулия погледна брошката си.

— Да, наистина. Нищо, не трябва да губиш смелост заради едно случайно съвпадение.

Следващата карта се падна тройка каро.

— Трима мъже, трима джентълмени са влюбени в теб. Но само един от тях те обича завинаги.

Обърна още една карта — четворка спатия.

— Сърцето му е черно, обича само да се забавлява, затова се заеми с онзи, който се казва Джон.

— Та това е името на баща ни! — закиска се Барбара.

— Не говори глупости! Името му е Джонатан — скастри я сестра й.

Четвъртата карта на Кити бе вале купа.

— Кралицата на сърцата, кралят на любовта, ще видиш роза, пръстен и снежнобял гълъб.

— О, колко красиво звучи! — възкликна Барбара, грабна тестето, разбърка го и извади пет карти. Първата се случи деветка пика.

— В девет часа, в неделя сутринта ще заминеш завинаги оттук.

Следваше асо купа.

— Съдбата ти ще се реши в нощта срещу четвъртък, сред лунна светлина, цветя, наслада и копнеж.

Третата карта се оказа десетка спатия.

— Щом слънцето залезе, скрий ново пени в кадифена ръкавица, ако желаеш винаги да имаш щастие и обич.

— Не трябваше да й го казваш това, Кити — захили се Джулия. — Още сега ще се завтече в спалнята си и ще измъкне от гардероба първата кадифена ръкавица, която й се изпречи пред очите.

После се падна поп каро.

— Той първо ще целуне крайчеца на пръстите ти, а после с алените си уста ще подпечата вашата любов.

Барбара мигом се изчерви. Последната карта бе двойка спатия.

— Млада циганка истината ще ви разкрие: Обречена сте да се омъжите за младежката си любов!

— О! — възкликна Барбара и напълно се изчерви.

— Ама че глупости! — изкиска се сестра й. — По-добре продължи да стягаш багажа.

Двете момичета бързо се втурнаха по стълбите към спалнята на Барбара, а Джулия тръгна към конюшнята.

 

 

— Стига сме говорили само за фабриките — рече Джонатан. — Кажи как върви търговията напоследък?

— О, всичко е наред, Джон, но синът ми постоянно ми създава грижи. Помниш ли, че преди една година се залови с производство на сапун? Е, сега мога да ти съобщя, че той успя да получи сапун, какъвто досега не се е появявал на пазара.

Синът на Джеймс Лийвър се изчерви от хвалебствените думи на баща си и смутено промърмори:

— Да, сапунът не е лош. Тъкмо за това исках да поговорим с Патрик преди вечерята. Бих искал да получа съвет от него, а също и от вас, мистър О’Райли, понеже сте известен с познанията си за пазарните хитрости.

— За да постигнеш успех, се изисква само едно условие — трябва да предложиш хубава стока. Но ако желаеш да утроиш печалбите, не е достатъчно само сапунът ти да е добър. Необходимо е също да рекламираш стоката си, особено ако пускаш на пазара ново изделие. Ето, можем да започнем например, с избора на името на сапуна. Какво име му измисли?

— Ами… да, разбира се — намеси се Джеймс Лийвър, — ще го наречем „Сапунът на Лийвър“!

— Не, трябва ти по-привлекателно име — възрази Патрик.

— Хм, тогава… да ви покажа списъка на имената, които нахвърлих на един лист — обади се Лийвър младши. — Само да не ви се сторят много глупави…

— Защо! Та нали този сапун е твое изобретение! Никой, освен теб няма право да избере името — заяви Патрик.

— Е, тогава… мисля да го нарека „Сънлайт“^[5].

— Отлично! На жените ще им хареса. Улучил си право в целта! От огромно значение е какви обяви ще пуснеш. Трябва кратък, но ефектен текст. Ще напишеш: „САПУН СЪНЛАЙТ“! А отдолу с по-дребни букви: „Най-добрият в света“. В търговията скромността не помага за успеха. Изпрати търговски пътници във всички по-големи градове. Поръчките ще завалят толкова бързо, че в най-близко бъдеще ще трябва да мислиш за разширяване на фабриката. И щом потръгнат продажбите, не се бави, а отвори кантора в Лондон. Мога да ти помогна, защото познавам доста търговци в столицата.

— Не ми е удобно да се възползвам безплатно от помощта ти и от съветите ти, Патрик. Ще ти платя за услугите.

— По-скоро бих предпочел да ме включиш със скромен процент дялово участие в твоята сапунена авантюра.

Джонатан намигна на Джеймс.

— Сече му пипето на моя син за сделки, нали? Нищо чудно един ден да стане много по-богат от мен. Никога не бих се сетил да поискам процентно участие в печалбите.

— Най-важното е да продаваме добри изделия, папа. В Ланкашир се произвеждат най-качествените стоки в целия свят. Вече обмислям възможностите да се захванем с износ за Америка.

— Ха! И кога ти хрумна тази налудничава идея? — попита баща му.

— По време на един от разговорите ми с Айзък Болт, корабопритежател от Ливърпул. Ако купя половината от един от неговите кораби, много по-изгодно ще бъде да продаваме нашите платове оттатък океана. А защо не и твоя сапун? Толкова много стоки се изработват тук, в Болтън, че ми е трудно да реша с какво най-напред трябва да се заемем. Компанията на Добсън предлага прекрасни парни машини, а работилницата на Уебстър — водни помпи и вятърни мелници. Да не забравяме и за картонажните машини на Сирингфийлд и за стоманата на Уолмзли. В Болтън всичко може да се купи — бои, химикали, стъклария, кожени изделия, килими, дори и ковчези. Решил съм да изнасям самостоятелно, без посредници, всички стоки от нашите фабрики и работилници. В замяна ще внасям отличния памук, отглеждан в Северна и Южна Каролина.

Патрик замълча, за да даде възможност на баща си да се опомни след смело нахвърляните планове за бъдещето.

Джеймс Лийвър погледна към Джонатан О’Райли и замислено поклати глава.

— И ние с теб, когато започвахме, си въобразявахме, че сме отчаяни смелчаци, но изглежда тези двама младоци наистина ще запишат имената си в историята.

— А как, според теб, ще се оправям аз тук с трите тъкачници, докато ти се разхождаш до Америка и обратно?

— Е, папа, не е казано, че още утре ще се заемем с бъдещите ни презокеански партньори — засмя се Патрик.

 

 

Кити лежеше на леглото в тясната слугинска стаичка на третия етаж. Пред погледа й се изреждаха красивите дрехи и бижута от багажа на Барбара, за чието опаковане бе помагала допреди половин час. Фантазираше си какво би станало, ако всичките тези скъпи тоалети бяха нейни. Представяше си как се носи над лъснатия до блясък под на някаква ослепително красива бална зала, в обятията на възхитителен, макар и незнаен кавалер, а погледите на всички присъстващи я следват в захлас. Благородни дами шепнат завистливо по неин адрес, скрили лица зад ветрилата, а тя е впила поглед в очите на кавалера си, който я съзерцава с обожание. И всички останали мъже бледнеят пред него…

Внезапно едно камъче профуча на косъм от главата й. Мигновено се изпариха сладките й блянове и тя скочи от тясното легло.

— Шт, ирландке, да не си гъкнала!

Кити се надвеси през малкото таванско прозорче и видя Джулия долу на алеята пред оградата.

— Забравила съм си ключа. Слез да ми отключиш предната врата.

— Утре трябва да стана много рано, още в пет преди разсъмване. Защо ме будиш в толкова късен час? — ядосано отвърна Кити. — Мислиш само за своите удоволствия!

— Какво рече, ирландке?

— Името ми е Кити! — сопна й се смелата прислужница.

— Е, добре… Моля те, Кити, помогни ми!

Кити слезе по стълбите и тихо отключи външната врата. Не пропусна да хвърли към Джулия един многозначителен, сърдит поглед. Нямаше представа къде е била младата лейди, но инстинктивно усещаше, че нещо не е наред.

— Защо ме гледаш толкова сърдито? — прошепна Джулия. — Да не би да са те наказали да сдъвчеш Библията?

Двете се спогледаха и прихнаха да се смеят, но в следващия миг се досетиха, че ще се издадат и прикриха уста с ръка. Когато изкачиха и последното стъпало, те се разделиха в коридора като искрени приятелки.

Глава четвърта

В понеделник сутринта Джонатан О’Райли стана много рано и веднага тръгна към тъкачниците, твърдо решен отново да поеме нещата в свои ръце. Първо пое към „Фолкън“, а после се отби в „Египет“ и накрая посети „Гибралтар“. Днес започваха да изпробват новите машини. Трябваше да събере работниците преди началото на смяната, за да им обясни как да се справят с новостите и — което най-много го тревожеше — трябваше да успее да ги убеди да се примирят с неизбежното орязване на надниците. Хората го посрещнаха с мрачни, навъсени лица, изслушаха го и безмълвно се разотидоха по машините. Но до края на деня изработиха много по-малко от досегашната норма. В цеховете се надигаше застрашително недоволство, но нищо по-тревожно не се случи до вечерта, когато работниците се събраха, за да обмислят как да се противопоставят на плановете на О’Райли.

В неведение за спонтанното решение на баща си, Патрик замина с един приятел на конните състезания на хиподрума в Ливърпул.

 

 

Кити изля ведрото с мръсна вода, след като целият под бе грижливо изтъркан.

— Вече стана десет часа, момиче — обади се мисис Томпсън. — Виждам, че едва се държиш да не паднеш от умора. Мистър Паркър скоро ще дойде за поредния урок с мисис Барбара. Всяка сутрин двамата се затварят в библиотеката от десет до дванадесет. Днес ти ще поемеш ролята на нейна компаньонка. Стига си чистила пода. Сега от теб се иска само да седнеш на онзи стол до стената и да пазиш тишина до края на урока.

Мистър Паркър се оказа слаб, дребен мъж, но подвижен като плъх. Дрехите му бяха износени, но чисти. Кити изпита жалост към него, когато видя как се разтрепери при срещата си с Барбара. Неколкократно й напомни, че може да не отговаря устно на въпросите му, а да записва отговорите си на плочата.

Кити пристъпваше съвсем тихо и бавно, за да не привлича излишно вниманието им — все едно че бе останала в библиотеката само за да избърше праха от лавиците. Приближи се до големия часовник, обърса го, а после се зае с лавиците.

— А сега, мис О’Райли, тъй като се убедих, че математиката не ви се отдава лесно, ще ви предложа да почетем малко от този учебник. Но съм длъжен да ви предупредя, че всяка грешно произнесена дума ще препишете десет пъти на плочата за писане. Така ще имате работа до края на деня, защото се съмнявам, че правилното произношение ви се отдава по-лесно от математиката.

Кити скришом разгърна речника, обърна се с гръб към Барбара и мистър Паркър и с приглушен глас започна да повтаря думите му. След това спря и прошепна на младата дама:

— Само повтаряй думите след мен. Не разбираш ли, че е глух като пън и нищо не чува? Затова иска да преписваш думите на плочата за писане.

След като стигнаха до края на страницата от речника, Барбара подаде плочата на учителя, за да провери правописа на издиктуваните думи.

— Не се страхувай от него — прошепна й ирландската прислужница, все още обърната с лице към стената. — Да не би да те е заплашил, че ще каже на баща ти за грешното ти произношение?

— А сега вземете чиста плоча и напишете няколко изречения със следните думи. — Мистър Паркър очевидно бе ядосан, че не успя да открие нито една грешка в написаното от Барбара.

— Началник — издиктува мистър Паркър.

Прислужницата бързо прошепна:

— Пиши: „Знае ли моят началник, че е съвсем глух?“.

— Служител — продължи учителят.

— Пиши: „Служителите не трябва да тормозят младите дами“. — Кити тихомълком се премести зад бюрото, до което се беше настанил мистър Паркър, измъкна джобния му часовник и премести стрелките според стенния часовник.

— Служба — промърмори мистър Паркър.

— Както си започнал, май ти ще загубиш службата си — прошепна момичето.

Стенният часовник удари дванадесет и Барбара подаде плочата с написаното на учителя.

— Но какво правите, мис?

Тя посочи часовника на стената и мистър Паркър го изгледа със зяпнала уста. Веднага измъкна джобния си часовник и недоверчиво го разтърси, напълно объркан. Въобще не предполагаше, че толкова бързо е станало време за обед.

Барбара се поклони с престорена смиреност, остави плочата за писане на бюрото пред учителя и побърза да напусне стаята, но Кити остана още малко до вратата, за да се наслади на смущението, изписано по лицето на мистър Паркър.

Учителят набързо прегледа трите изречения и лицето му набързо смени цвета си от яркочервено до сивопепеляво.

— Малка кучка! — сърдито процеди през зъби той.

Кити поднесе бърсалката за прах към ухото си като слухова тръба за глухи и силно извика:

— К’во каза?

В следващия миг се втурна към Барбара, която се заливаше от смях в коридора, запушила уста с ръката си.

 

 

След вечерята Джонатан се запъти към своя клуб, а Патрик реши да отиде на театър. Младият джентълмен рядко заповядваше на Брадшоу да го чака с каретата пред външната врата, обикновено предпочиташе сам да отиде до конюшнята и да оседлае някой от любимите си коне. Харесваше му да се отбива в конюшнята и да бъбри с конярите. Наскоро бе спечелил от облозите на конните надбягвания и макар че печалбата му не беше кой знае каква, настроението му се беше подобрило. Дори не се замисли, че е неуместно да се разхожда из недотам чистите конюшни с риза с дантелено жабо и шапка от коприна и да се доближава до влажните муцуни на конете. Патрик забеляза съсредоточения поглед на Тери и си каза, че отнякъде си спомня това лице.

— Кой е този? — попита той Брадшоу.

— Това е новото момче, за което ти споменах днес следобед. Скуайърът ми заповяда да го науча да впряга карета, да оседлава кон — въобще на всичко, което ни се налага да вършим в конюшните — Брадшоу не пропусна да подчертае, че в тази професия той е ненадминат учител, а Патрик едва успя да прикрие усмивката си.

— Нека ми се обади довечера — заяви той и намигна на Тери, който с възторг прие поканата на младия господар. Патрик знаеше, че това ще разгневи Брадшоу, но съзнаваше, че младите слуги не забравят поощренията от страна на господарите, особено в първите дни на службата им.

След половин час Патрик се настани на мястото си в ложата в театъра и се зае с подробен оглед на девойките от хора. Тъкмо си бе харесал една от тях и се готвеше да изпрати бележка, с която да си уговори среща с нея, когато завесата на ложата се повдигна и зад нея се показа лицето на счетоводителя от тъкачницата „Гибралтар“.

— Мистър О’Райли, слава на Бога, че ви намерих! В тъкачницата възникнаха непредвидени затруднения. Веднага ви потърсих в имението, но баща ви беше излязъл и слугите ми предадоха, че трябва да ви търся тук, в театъра.

Патрик го изгледа намръщено.

— За какви затруднения става дума.

— Ами, как да ви обясня… Вашият баща намали надниците на работниците и сега пред вратите се е струпала тълпа от разярени мъже и жени. Не мога сам да се справя с тях.

— Да вървим! — рече Патрик и веднага се изправи. Грабна шапката и ръкавиците си. След по-малко от десет минути стигна до кръчмата „Косачът“ и бързо откри Брадшоу. Двамата мъже размениха няколко реплики и се втурнаха към задния двор, където се намираха каретите на посетителите. В последния момент, докато се качваха в каретата, Тери успя да се присъедини към тях.

— Карайте право към тъкачницата „Гибралтар“. И по-бързо!

Добре осветените централни улици на града скоро останаха зад тях. Гледката се смени — сега прекосяваха бедните крайни квартали. Каретата шумно трополеше по неравния паваж в тъмните улички. Но въпреки оскъдната светлина те отдалеч забелязаха шумната тълпа, струпана пред вратите на тъкачницата. Счетоводителят нервно закърши ръце.

— Не можете, сър, да се справите сам с тези побеснели мъже. Те са отчаяни типове, способни на най-лошото. Знаете какви стават ирландците, когато са разярени. Никой не може да им съперничи в грубостта и нахалството. Ох! Моля да ме извините, сър.

Патрик се усмихна и белите му зъби блеснаха в полумрака.

— Ще видим кой ще се окаже по-силен — многозначително заяви той.

Около каретата се скупчиха десетки мъже, жени и деца. Всички до един крещяха, а някои дори се опитаха да преобърнат каретата. Във въздуха захвърчаха празни бутилки и тухли, размахаха се тояги и цепеници.

— Спрете конете! И накарайте този кучи син да слезе от каретата! — изврещя един женски глас. — И ме оставете сама да се разправя с дъртия пръч!

Високата фигура на Патрик се показа на вратата на каретата и някой изкрещя:

— Спрете! Това не е старият О’Райли! Това е Патрик!

Младият господар се вгледа в разгневените лица на работниците. За пръв път видя в тях нещо повече от унило примирение със съдбата.

— Слушайте всички! Няма да позволя на баща ми да ви намали надниците. Имате моята дума! А сега се разпръснете. Прибирайте се по домовете! Не знаете ли, че нарушавате закона? Забравихте ли за закона срещу нарушителите на реда?

Тълпата мълчаливо се отдръпна на пет-шест крачки от каретата. Официалният вечерен тоалет на младия господар ясно им подсказваше кой е от класата на властващите и кой е затънал в отчаяна нищета.

— Знам вашата поговорка, че ирландците предпочитат боя пред хляба, но не вярвам чак дотам да сте си изгубили ума. Според мен за вас е много по-важно да си осигурите хляба за утрешния ден, отколкото да си губите времето с безсмислени опити за бунт. Ето, вече получихте моето обещание за заплатите. Затова сега може да си вървите по домовете.

Тълпата бавно започна да се разотива. Патрик въздъхна облекчено и мислено прокле безразсъдния си баща.

— За бога, винаги може да се заместят тези работници с хора от околността, но и това няма много да ни помогне. — Огледа се около себе си. — Къде изчезна Брадшоу? — попита той Тери.

— В мига, в който каретата спря пред оградата на тъкачницата, той изчезна от погледа ми. Струва ми се, сър, че той е само един страхлив негодник.

— Но ето че бунтарите се разпръснаха. Все пак не е зле да проверя дали някой не се е скрил в двора на тъкачницата. Ти остани тук, момче, за да наглеждаш конете. Скоро ще се върна.

Патрик влезе през предната врата, обиколи сградата на тъкачницата, но не забеляза нещо подозрително и тъкмо се накани да се върне при каретата си, когато някаква тъмна фигура изскочи от сенките край оградата и се нахвърли върху него. Патрик настръхна, когато, за свой ужас, видя острието, проблеснало в ръката на непознатия. Веднага отскочи и камата, която трябваше да прониже сърцето му, се плъзна покрай гръдната му кост и разкъса мускула му. От удара се стовари на земята. Непознатият изчезна към дъното на двора. На Тери се стори, че чу шум от боричкане и падане, но не посмя да остави конете без надзор. Но Патрик много се забави й момчето реши, че се е случило нещо неочаквано. Тръгна плахо към средата на двора и видя господаря си, който с олюлявания се изправяше на крака.

— Но от вас тече кръв, сър!

— При това доста силно… Ето, вземи шала ми, за да превържеш рамото ми.

Тери му помогна да се добере до каретата. Момчето се страхуваше, че господарят всеки миг ще припадне от загуба на кръв.

— Ще се справиш ли с конете? — задъхано запита Патрик.

— Разбира се, сър. Само ми кажете къде искате да ви откарам. Не знам къде най-близо може да се намери лекар.

— Не. Не искам да се разпространява слухът за нападението извън пределите на Болтън. По-добре ме отведи у дома.

Патрик се облегна с пъшкане на облегалката и отпусна глава върху възглавницата. Но при всяко подрусване на каретата по неравния път страданията му се удвояваха. Десетина пъти трябваше да стиска зъби, за да не изкрещи от непоносимата болка в гърдите. Тери не остави нито за миг камшика и конете препускаха като демони по каменистия път. Скоро пред погледа на развълнуваното момче се показаха очертанията на „Хей Хаус“. Тери помогна на Патрик да изкачи стъпалата пред главния вход, след което пъхна два пръста в устата си и остро изсвири. Оглушителният шум накара трите девойки веднага да изтичат до входа.

— Кити, донеси бързо леген с гореща вода и някакви превръзки! — извика Тери.

— За бога, какво се е случило? — изкрещя Джулия.

— Някой го е наръгал с нож в тъмното — накратко им обясни Тери.

Барбара изпищя от ужас.

— Водете го по стълбите, направо в неговата стая — заповяда Джулия, която първа от всички успя да се окопити.

Патрик се облегна на рамото на Тери, изохка и бавно пое по стълбите към спалнята си. Веднага щом влезе вътре, той се отпусна на най-близкото до вратата кресло. Барбара приклекна пред него, толкова пребледняла, че брат й се изплаши за нея и за миг забрави за раната си.

— Не се страхувай, сестричке. Изправи се и седни на онова кресло. Ще видиш, че всичко ще се оправи в най-скоро време.

— Господи, погледнете колко много кръв! Стой неподвижен, Патрик, за да не ти стане още по-зле! — извика зад гърба му Джулия. — Веднага отивам за лекар.

— И аз искам да дойда с вас, мис — твърдо заяви Тери.

— Не, Джулия, скъпа, почакай. Не желая всички да узнаят за инцидента — уморено прошепна Патрик.

Кити влезе в спалнята с леген с гореща вода и превръзки. Сърцето й застина, като го видя пребледнял и безпомощно отпуснат в креслото. Коленичи пред него и се обърна към Тери:

— Свали палтото му, за да огледаме раната.

Патрик се взря в лицето й и си помисли, че има халюцинации. От сълзите, миглите й блестяха.

— Ох, проклет да бъда, ако това не е лейди Неодобрение! — Тери му помогна да свали окървавеното палто, а Джулия грабна ножиците от бюрото и чевръсто разряза ризата му, подгизнала от кръвта. Ледена буца застана на гърлото на Кити при вида на раната на Патрик. А той не можеше да откъсне поглед от нея. Устните й едва-едва се разтвориха и дишането й се учести. Той бе толкова близо до нея, че можеше да забележи фините синкави вени по клепачите й и да долови дъха от косите й. Като че ли останалите изчезнаха за него. Уплашените възклицания на Джулия и Барбара въобще не достигаха до слуха му. Близостта на Кити му действаше като опиум. Ноздрите му потръпнаха, а ръцете му неволно се протегнаха, за да погалят къдриците й.

Тя рязко се изправи и рече:

— Не може да чакаме кръвта сама да спре. Трябва да се направи нещо. Ще го превържем и то по-здраво. Ще донеса някаква кърпа и ще я накъсам на ивици.

Патрик отправи към Тери поглед, изпълнен с признателност.

— Май че и теб съм те виждал някъде.

— Ще извикам мисис Томпсън — обади се Джулия, — за да изпрати някой от прислужниците да доведат баща ни от клуба.

— Не трябва да го безпокоиш, Джулия. Не желая още една жена да се домъкне тук. Вие трите сте ми предостатъчни. А сега, Тери, бъди добро момче и ми сипи една чаша бренди.

Кити отново се втурна и още от вратата започна да къса белия чаршаф на ивици. Веднага след това се зае с превързването на раната на Патрик. Усука плата на няколко ката около рамото му и гръдния му кош. Когато пръстите й докосваха кожата му, девойката срамежливо свеждаше очи и се опитваше да прикрие издайническата червенина по лицето си! Близостта й до Патрик я смущаваше, мислите й се объркаха, особено като видя, че той не сведе погледа си от нея. Набързо приключи с превръзката и се изправи. Патрик си сипа още една чаша бренди и огнената течност едва не изгори гърлото му. Главата му се замая, но се почувства някак странно облекчен. Усмихна се на Кити.

— Мисля, че след години ще станеш истинска лейди, достойна да пътува само с най-хубавите карети. Защо са те назначили за обикновена камериерка?

Тя го погледна в очите и забеляза присмехулните искрици в тях. Винаги я дразнеше арогантността в мъжките погледи. Наведе се леко напред, докосна с ръка превръзката му и я натисна. От острата болка лицето му мигновено пребледня, дори за малко да изгуби съзнание.

— Ако се опиташ да ме нараниш, няма да ти остана длъжна — заплаши го непокорната ирландка.

Желанието му не само не затихна, дори напротив, стана още по-силно. Ако не се чувстваше изнемощял заради тежката рана, може би щеше да й се нахвърли, въпреки присъствието на двете му сестри.

 

 

Джонатан О’Райли влезе в спалнята на сина си с тихи стъпки, пребледнял като привидение. Изплашен от вестта за произшествието, той веднага започна да крещи, за да прикрие страха си. Патрик и Барбара си размениха многозначителни погледи и той със стенание се обърна към другата си сестра. За него бе ясно, че скоро в стаята ще се разрази буря.

— Джулия, веднага отведи Барбара в нейната спалня! Тя преживя достатъчно тревоги.

— Защо, по дяволите, тук няма никакъв лекар? — кресна Джонатан.

Патрик и този път успя да овладее нервите си.

— Не искам никакъв лекар. Не ми е нужен. Това е само една драскотина и нищо повече.

Кити незабавно покри с кърпа легена, пълен с вода, почервеняла от кръвта на Патрик. Леко се поклони и побърза да се измъкне през вратата.

— Ще повикаме полицията! Трябва да тикнат този убиец още утре зад решетките! Но много бих дал, за да узная кой стои зад него? Кой е този, който го е насъскал срещу сина ми…

Главоболието на Патрик отново се усили и контурите на предметите се замъглиха пред погледа му.

— По дяволите, ти си виновен! — извика Патрик и размаха обвиняващо пръст към баща си.

Възрастният мъж остана със зяпнала уста, удивен от яростта на сина си.

— Не исках нито полицията, нито лекарите да се намесват в тази история. Не искам цял Болтън да говори за този инцидент. Още утре ще се постарая да уредя всички бъркотии, които си успял да надробиш. Ще съобщя на работниците, че няма да им намалим надниците, за да мога отново да спечеля доверието им. А сега ме слушай добре, татко. Опитаха се да ме убият, защото в мрака ме сбъркаха с теб! Ти не бива да оставаш повече в Болтън, затова утре ще вземеш момичетата и ще заминете за Лондон.

Джонатан О’Райли въздъхна примирено и погледна към Тери.

— Помогни ми да го занесем в леглото му — тихо рече той.

Кити влезе в стаята с кофа въглища и отиде до огъня.

— Ще остана при теб тази нощ — решително заяви Джонатан.

— Искам да ме оставите сам. Повече не издържам на тази суетня около мен. Кити! Донеси ми чаша вода, преди да излезеш. Лека нощ, татко. — Патрик придърпа одеялото върху гърдите си и затвори очи.

Кити му донесе вода в кристална чаша върху сребърен поднос. Патрик я сграбчи за китката и рязко я обърна към себе си. Няколко минути се гледаха втренчено. Устата му бе пресъхнала, а мислите му бяха объркани. За пръв път, откакто го познаваше, обичайната самоувереност бе изчезнала от лицето му. Девойката почувства как очите й се навлажниха, а сърцето й се изпълни със състрадание към него.

— Не искам да оставам сам… — прегракнало промърмори той.

— Нито пък аз… — прошепна тя и нежно сложи ръка на горещото му чело.

Патрик се унесе в неспокоен сън, а Кити се сви в креслото до огъня. Повече от час той се мяташе в леглото, изгарян от треската и тя се уплаши, че раната му отново ще се отвори. Опита се да го държи неподвижен, но това бе невъзможно. Треската му се усили. Младото момиче поднесе чашата с вода до треперещите му устни, а сетне избърса с влажна кърпа изпотеното му чело. Ала Патрик не се успокои. Кити придърпа креслото до леглото, взе ръката му в своята и започна да му шепне ласкави думи. Той постепенно се отпусна и потъна в трескав унес. След още един час Патрик започна да бълнува. Тя остана до леглото му до сутринта. Даваше му да пие вода, бършеше лицето и ръцете му, стараеше се да го успокои и да облекчи мъките му. Мечтаеше си как той ще се влюби в нея и един прекрасен ден ще й предложи да се оженят. Кити знаеше колко нежен и щедър бе Патрик към сестрите си и копнееше и с нея да се държи така. Бе взела твърдо решение да се образова и да стане истинска лейди. Старателно подражаваше на маниерите на държание и начина на изразяване на Барбара и Джулия. Искаше на всяка цена да се отърве от ирландския си акцент.

Нощта преваляше, когато Патрик най-после се успокои и заспа непробудно. На разсъмване, за нейна радост, температурата му спадна. Кити сложи още въглища в огъня, сви се в креслото и заспа. Събуди се, когато чу някой да вика името й. Светлината бавно се процеждаше в стаята. Девойката примигна, разтърка очи, надигна се от креслото и се приближи до леглото.

— Кити. Благодаря ти, че остана с мен. Едва ли е било много приятно.

— По-добре ли се чувствате, сър?

— Да, благодарение на теб. Чуй ме внимателно, Кити. Когато дойдат баща ми и сестрите ми, искам да им кажеш, че съм прекарал много спокойна нощ.

— Но това не е истина, сър.

— Искам да излъжеш. В противен случай те няма да заминат за Лондон.

 

 

Джонатан О’Райли влезе в стаята по нощница, следван от мисис Томпсън, която носеше подноса със закуската. При вида на храната му се повдигна, но Патрик се опита да го прикрие. Баща му се надвеси над него.

— Как се чувстваш, момчето ми? — загрижено попита той.

— Много добре, всичко е наред.

— Как прекара нощта?

Патрик се обърна към Кити и заговорнически й намигна. Момичето се поклони леко на Джонатан и бързо отвърна:

— Той прекара много спокойна нощ, сър. Цялата нощ бях до леглото му.

— Ти си добро момиче — промърмори мистър О’Райли. — Няколко дни в леглото и отново ще бъдеш на крака.

— Няма да стане така, татко. Аз ще отида в тъкачниците, а ти ще заминеш за Лондон. — Патрик видя, че баща му се намръщи и побърза да добави: — Ще сключим сделка с теб, татко. Ако заминете за Лондон, аз ти обещавам, че ще повикам лекар да ме прегледа и ако всичко в тъкачниците е наред, след няколко дни ще ви последвам, не по-късно от една седмица. Когато отидеш в Лондон, искам да уредиш окончателно сватбата на Джулия.

— Ако спазиш обещанието си да повикаш лекар, ще взема момичетата със себе си — неохотно се съгласи баща му и се обърна към мисис Томпсън: — Кажи на момичетата да приготвят багажа. За тях това ще бъде радостна новина.

— Багажът е опакован още преди три дни, сър — обади се Кити. — Ние сме готови веднага да тръгнем.

Той се усмихна на думата „ние“, тайно зарадван, че девойката ще тръгне с тях.

— Щом е така, млада госпожице, елате с мен, за да ми помогнете за моя багаж.

Когато остана сам, Патрик се опита да се изправи, но стаята се завъртя пред погледа му и той затвори очи. Прониза го силна болка, но щеше да издържи. Повече го безпокоеше фактът, че краката му едва го държаха. Позвъни на Тери, за да му помогне да се изкъпе, обръсне и облече.

— Как изглеждам? — попита той Тери.

— Доста сте блед, сър — откровено отвърна момчето, — но не изглеждате съвсем зле.

— Днес ще бъдеш с мен. Кити и момичетата заминават за Лондон.

Тери се поколеба за миг.

— Старият господар й е хвърлил око, но тя не разбира нищо от тези неща. Мисли си, че той просто е любезен с нея.

— Не се безпокой за Кити — усмихна се Патрик. — Аз ще се погрижа за нея.

Тези думи още повече усилиха тревогите на Тери за бъдещето на сестра му, ала той бе достатъчно благоразумен, за да не се издаде.

 

 

Въпреки молбите на момичетата, Джонатан не разреши да тръгнат за Лондон, преди Патрик да се върне от тъкачниците. Синът му се прибра късно следобед и се ядоса, когато видя, че още не са тръгнали. Искаше веднага да си легне, а сега трябваше да изтърпи досадните въпроси на баща си.

— Татко, ела с мен в спалнята ми и ще ти разкажа за всичко, което се случи днес — сърдито рече Патрик и се упъти към стълбата.

Тери се приближи до Кити. Искаше да й каже няколко думи преди заминаването.

— Той разбра ли кой го е нападнал онази нощ? — развълнувано попита девойката.

— О, да. С няколко монети можеш да развържеш езиците на всички в този град. Повечето от работниците се укротиха веднага, щом младият господар им обеща, че няма да им намали надниците.

— Той сигурно ще се отърве от най-недоволните и размирните — засмя се Кити.

— Никак не бих се учудил, ако го направи.

— Терънс, искам да отидеш при дядо и да му кажеш, че известно време няма да го посещавам.

— Ще му кажа, Кити, но ми се струва, че ти много си се променила. Дори вече не говориш както преди. Не ми харесва начинът, по който те гледа О’Райли.

— Не се тревожи. Аз си имам по-таквиз намерения за Патрик О’Райли — отвърна тя с нарочно подчертан ирландски диалект.

— Бог да те пази — промърмори Тери.

 

 

Патрик въздъхна с облекчение, когато денят свърши. Раната му бе отново превързана и вече не го болеше толкова силно. Лежеше в леглото и премисляше преживяното през деня. Образът на Кити непрекъснато се мяркаше пред очите му. Опита се да я пропъди от мислите си, но не успя. Тя беше невероятно красиво създание, което го възбуждаше както никоя друга жена досега. Беше мъничка и изящна като котенце. Всичките й движения бяха грациозни и чувствени. Прекрасното й лице се озаряваше от скрития огън в очите й, излъчващи неосъзната съблазън. Младият мъж си представяше как я люби. Знаеше, че още е много млада, но се надяваше да възбуди чувствеността й и да я накара да стене от страст под него. Виждаше я гола, извиваща гладкото си тяло в ръцете му. Целуваше я бавно и нежно, по устните, по гърдите, по корема, по най-интимните кътчета от тялото й. Слабините му се обляха в огън, мъжествеността му се втвърди от болезнено желание. Бе твърде възбуден, за да заспи. Гневно отметна завивките, стана от леглото и си наля чаша бренди.

— Проклети да са очите й! — изруга той.

Глава пета

Кити бе шокирана от разликата между глухата провинция и шумната столица. В първите дни поглъщаше жадно всичко наоколо и скоро започна да свиква с новата обстановка. Къщата в Лондон на „Кадогън скуеър“ бе много по-голяма от „Хей хаус“ в Болтън. Имаше иконом и двама високи лакеи, както и доста слуги. Кити се стараеше да не се натрапва, но внимателно наблюдаваше прислужниците и гостите. На пръв поглед изглеждаше, че Джулия въртеше простодушния Джефри Линтън на малкия си пръст, но Кити скоро разбра, че той не е толкова покорен, колкото изглежда отстрани. Вероятно след сватбата щеше да покаже на Джулия кой ще е главата в семейството. Родителите му бяха от аристократичен произход и не одобряваха бъдещата си снаха. Ала бяха принудени да преглътнат гордостта си и да се съгласят на този неравен брак, и то главно заради щедрата зестра, обещана от баща й, Джонатан О’Райли.

Определиха датата на годежното празненство и решиха Джулия и Джефри да се венчаят през октомври. Джулия купи на Кити нова кафява рокля и топла наметка, за да я придружава при обиколките й из магазините на Лондон. Кити обичаше да се разхожда по „Пикадили“, където бяха струпани повече от тридесет луксозни магазина. Докато Джулия се захласваше по пръстените, изложени по витрините на бижутерийните магазини на „Сейнт Джеймс роуд“, Кити се възхищаваше на изящните покривки за маса от ирландски лен, на кашмирските шалове, кожените палта и наметки, а също и на блестящите кристални сервизи. Смяташе се за много изискано мъжете да се обличат с тесни панталони и широки пелерини, напомнящи на полицейските. Цените на модните стоки бяха главозамайващо високи. На Кити й оставаше само да си мечтае за деня, когато ще има достатъчно пари, за да пазарува на воля сред безбожно скъпите магазини в центъра на Лондон.

Слугите се отнасяха с пренебрежение към Кити и й възлагаха най-тежката работа, но тя не се оплакваше. Знаеше, че й завиждат за близостта й с Джулия и Барбара, както и за любезното отношение на стария господар към нея. Към другите слуги той често проявяваше сприхавия си характер, но нея винаги посрещаше с усмивка и дори се стараеше да подбира по-любезни изрази.

— Тя е една малка негодница — мърмореше една от камериерките. — Усуква се около стария господар, а на него очите му заблестяват като на котарак, щом тази ирландска хитруша започне да му се умилква.

 

 

Джонатан се бе уговорил с Джулия да се срещнат в магазина на Силвър Волт, за да й купи комплект сребърни прибори за двадесет и четири гости. Търговците се надпреварваха да носят мостри от стоките си в просторната къща на „Кадогън скуеър“, но Джонатан О’Райли знаеше, че аристокрацията предпочиташе да се снабдява с прибори само от магазина на Силвър Волт.

— Карайте към „Чартърхаус стрийт“ 11 — обясни Кити на файтонджията, след като двете с Джулия се качиха в един от кабриолетите, които в онази епоха бяха предвестници на днешните таксита.

— Добре, пиленца. Отлично знам къде е магазинът на Силвър Волт — весело отвърна той на своя непоносим кокни^[6].

Когато се озоваха в магазина, Кити си помисли, че е попаднала на седмото небе. Тук можеха да се намерят всякакви сребърни изделия. Някои от най-изящните предмети бяха рекламни мостри, предназначени само за украса на магазина, но повечето от стоките се продаваха. Когато Джулия и Кити пристигнаха в магазина, около Джонатан О’Райли вече се въртеше един продавач, разтворил пред претенциозния купувач десетина кутии със сребърни прибори.

Джулия се изуми от красивите предмети, затруднена в избора си. Баща й харесваше по-натруфените модели, докато тя предпочиташе по-семплите, с обикновен монограм. Знаеше, че тъкмо те ще спечелят одобрението на благородните й бъдещи роднини, чието високомерие отсега й действаше на нервите. Избра не много скъп сервиз за чай, плюс един грамаден супник и се насочи към щанда за старинни бижута. Оттам взе една сребърна гривна, с висящи по нея дребни монети и звънчета, които очарователно зазвънтяха.

Кити изпита непреодолимо желание да притежава гривната. Никога досега не бе виждала по-красива вещ. Можеше спокойно да понесе мисълта, че скоро нямаше да има сребърни прибори за хранене, но не можеше да се примири с това, че никога няма да може да сложи тази прекрасна гривна на китката си. Искаше тази гривна и то още сега! Опита се да пропъди този копнеж, но колкото повече се стараеше, толкова по-силно бе желанието й. Коварното чувство постепенно я завладя изцяло и без да се усети, без дори да погледне дали някой не я наблюдава отнякъде, гривната се озова в джоба й. Пръстите й трескаво галеха изящното бижу, скътано сред гънките на широката й наметка.

Джонатан О’Райли настояваше за всяка покупка да плаща в брой. Очевидно му доставяше неизказано удоволствие самият жест да измъква от жакета си внушителната пачка банкноти и да я размахва пред смаяните продавачи, особено пред онези от тях, които само преди броени минути го бяха посрещнали с надменно снизхождение, с което дразнеха всички посетители от провинцията.

— На кой адрес да бъдат доставени сребърните прибори? — почтително запита старшият продавач.

— Ще ги вземем с нас — продавачът се слиса от неочаквания отговор, затова мистър О’Райли побърза да обясни: — Каретата ми е навън с двама яки кочияши на капрата, които сега само си клатят краката. Очевидно трябва да ги накарам да се поразмърдат най-сетне. Излезте навън и им кажете веднага да дойдат тук — заповяда той. — Кити, покажи му къде е каретата ми.

Тя веднага се поклони, усмихна се миловидно и тръгна по стъпалата към изхода. Продавачът я настигна и тихо й заговори на кокни, изоставил превзетия мейфеърски^[7] акцент:

— Онзи старчок май се надява да ни шашне с неговите мангизи. Прави се на лорд. Хм, не можеш да нахлузиш сребърна кесия на свинска зурла, нал’ тъй? А тъпата му щерка ми върна една от лентите за ръкави съдрана на едно място. Но хич не ми дреме. Ще му я друсна в общата сметка и окото ми няма да мигне. Тъй сички шъ бъдем щастливи, а? — захили се продавачът.

— Да, всички — съгласи се Кити и очарователно се усмихна.

 

 

Наближаваше датата на годежа на Джулия, а Патрик, за ужас на обитателите на голямата къща на „Кадогън скуеър“, все още не бе пристигнал в Лондон. Трябваше да се свършат безчет задачи и Кити сновеше по цял ден из стаите. Без мъдрите заповеди на Патрик домакинството изпадна в пълен хаос. Оказа се, че почти всичко зависи от него. Избухливият Джонатан О’Райли лазеше по нервите на дъщерите си и прислугата, които нищо не можеха да свършат както трябва, защото не спираха да се тревожат за раната на младия О’Райли. За щастие Патрик успя да се прибере в Лондон точно в деня преди годежа на Джулия. Тя сама му отвори вратата, хвърли се на врата му и го разцелува още там, на прага.

— Слава на Бога, че успя да пристигнеш навреме! Братко, трябва нещо да направим с баща ни… От ден на ден той става все по-непоносим. Ах, да, щях да забравя! Имам още една молба към теб. Никак не ми харесва новият кон, който татко ми подари преди два дни. Как да ти обясня… има доста окаян вид. Патрик, мили, просто ме е срам да се покажа върху него пред изисканото общество.

Барбара се спусна по стъпалата от горния етаж и тичешком се хвърли в прегръдката на брат си. Патрик я вдигна на ръце и я завъртя около себе си, забравил за незарасналата си рана. Сестра му се изчерви, щом видя очарователния Тери, понесъл куфарите на Патрик към преддверието. Снижи глас и прошепна на ухото на брат си:

— Патрик, искам да ми кавалерстваш по време на утрешното празненство… И се постарай да убедиш баща ни! Не желае да ни наеме учител по танци. Моля те, много те моля да го накараш да проумее най-сетне, че това е изключително важно за мен и за Джулия! Трябва да науча всички нови танци, иначе как ще си намеря кандидат за женитба?

Тук, в този дом, сега се бяха събрали всички хора, скъпи на сърцето му. Като че ли всичко изведнъж дойде на мястото си. Патрик вдигна поглед към стълбите и видя момичето, за което не спираше да мечтае от деня на злополучния инцидент в Болтън. Остави Барбара и впи очи в изящното личице на Кити, едва подаващо се над парапета. В същото време тя го съзерцаваше със стаен копнеж и си мислеше какво би изпитала, ако сега този строен и красив млад мъж вдигаше на ръце самата нея вместо Барбара.

„Това момиче винаги досега е било онеправдано. Господи — каза си той, — каква радост би било и за нея, и за мен да я отрупам със скъпи подаръци. Да я глезя, да задоволявам всяко нейно желание… Кога най-после ще свърши тази суматоха около годежа и сватбата на Джулия?“

Засрамена, че Патрик я изненада в мига, в който го наблюдаваше крадешком иззад перилата на стълбището, Кити внезапно вирна глава и бавно пое надолу по стъпалата. Веднага се зае да помага на Тери с внасянето на багажа, без да посмее да вдигне поглед към младия господар. Патрик остана като поразен от гръм, че Кити дори не го погледна, преглътна сухо и властно размаха пръст към двамата лакеи, притичали от салона след шумното посрещане:

— Погрижете се това дете да не носи най-тежките куфари! — хладно нареди той.

— Дявол да го вземе — промърмори насред стъпалата единият от лакеите, — с радост бих прекарал една нощ с тази малка ирландка, но, изглежда, й харесва да се преструва на недостъпна!

Другият лакей равнодушно сви рамене.

— Нали знаеш, че съдбата на всяка по-хубавичка слугиня е да стопля леглото на някой от господарите?

 

 

Най-после тази вечер цялото семейство се събра около масата. Джулия, зачервена и по-оживена от обичайното, нито за миг не спря да бърбори:

— Патрик, сигурно ще припадна, ако баща ни утре започне да досажда на гостите с вечната тема за това, как е започнал без пукната пара, но въпреки това успял да забогатее! Подхване ли пак тази проклета история, ще потъна в земята от срам.

Барбара уплашено погледна към баща си. Джонатан стисна зъби, лицето му почервеня, но Патрик заговори преди него:

— Джулия, отлично разбирам, че няма да е лесно някой от нас да проникне във висшето общество, защото сме дамгосани от аристократите като „презрени търгаши и жалки новобогаташи“, но все пак се надявам ти да успееш да си проправиш път към техните салони благодарение на добрите си маниери. Затова е по-разумно да не се тревожиш чак толкова за поведението на баща ни. Лесно е да изтъкваш недостатъците му, но защо забравяш колко много му дължиш? Винаги е бил щедър към теб, сестричке. Страхувам се, че си прекалено разглезена. Може би и аз съм виновен, че ти позволявам доста волности. Но се надявам, че ще намеря общ език с бъдещия ти съпруг.

Искаше й се да дръпне покривката от масата и да помете всички чинии, чаши и прибори, искаше й се да грабне супника и да излее съдържанието отгоре му, искаше й се да се нахвърли върху него и да му издере очите. Но знаеше, че трябва да бъде особено внимателна с Патрик, защото брат й понякога също ставаше много сприхав и раздразнителен. Вечерта бе окончателно провалена и за другата му сестра, Барбара — тя не можеше да гледа спокойно баща си и брат си, настръхнали срещу Джулия. Опита се да прикрие огорчението си, като припряно поднесе салфетката към устните си. Но Патрик продължи, без въобще да погледне към Барбара:

— Явно в тази къща не мога да вечерям спокойно. Ако желаеш, можеш да се прибереш в стаята си.

Барбара веднага скочи от стола и побягна към врата, а след нея се втурна и Джулия.

Джонатан О’Райли погледна към сина си, седнал срещу него от другата страна на масата, и се размърда неспокойно на стола си.

— Какво ти става, синко? Да не би да те измъчва раната в рамото ти?

— Не, папа. — Патрик вяло поклати глава. — Просто съм уморен от пътуването. Пък и тези жени… винаги са толкова досадни.

 

 

На следващия ден Кити стана още в пет сутринта. Около годежа на Джулия я очакваха десетки задължения. Бяха й казали да запали огнището в кухнята и когато видя, че всички кофи за въглища са празни, едва не се разплака от яд. Мразеше да слиза в мазето за въглища, защото там имаше плъхове, но още по-лошо бе мъкненето на тежките кофи нагоре по стълбището. Икономът често изкарваше лошото си настроение на останалите слуги. Той бе заповядал всяка сутрин плочките на пода в кухнята да се лъскат до блясък и тази работа също бе възложена на Кити. Младото момиче предпочиташе да й възложат по-приятна работа, като лъскането на сребърните прибори например, обаче вместо това й заповядаха да се заеме с изкормването и почистването на птиците. Бе благодарна на Бога, че поне някоя от помощничките в кухнята ги бе оскубала предишния ден. И докато другите слугини се занимаваха с приготвянето на сандвичите и ордьоврите, Кити седеше, поставила между краката си кофата, пълна с вътрешностите на пилетата, стиснала ноздрите си в старанието си да не повърне. Тихо се помоли Джулия да я извика за нещо, за да я избави от противната работа, но двете сестри бяха прекалено заети с приготовленията за годежа и въобще не се сетиха за нея. Трябваше да се направят последните проби на роклите, а освен това всяка от тях трябваше да отдели по два часа за фризьора.

Следобед наредиха на Кити да изчисти зеленчуците. Ръцете й се подуха и зачервиха от студената вода. Когато най-после свърши, тя ги избърса в престилката си, нещастно ги огледа и сви рамене. Нямаше друг изход, освен да открадне малко от крема за ръце на Джулия. Искаше й се скришом да наблюдава пристигането на гостите, но сега пък й заповядаха да се заеме с миенето на чиниите. Отначало й бе приятно да докосва фините кристални чаши и порцеланови чинии, но след като прекара четири часа наведена над мивката, краката й започнаха да я болят. Започна да се самосъжалява. Мразеше ги, всичките ги мразеше! Представяше си как те се забавляваха в големия салон, как танцуваха и се смееха. Закле се, че когато стане богата, никога няма да забравя нещастните слугини, които вършеха цялата черна работа. Легна си чак в един през нощта. Едва изкачи стълбите до таванския етаж. Уморените й крака се подгъваха, цялото й тяло трепереше от умора. Измъчваше я мисълта, че на сутринта трябва да стане в пет часа. Прободе я като игла завистта към Джулия и Барбара, които можеха до обед да се излежават в леглата си.

 

 

На другата сутрин Патрик стана рано. Нае малка къща на „Халфмуун стрийт“ и даде обява в една агенция за наемане на камериерки, в която се казваше, че добре възпитана млада дама търси прислужница. Явиха се три кандидатки и Патрик набързо избра една от тях.

— Мисис Харис, дамата, за която ще се грижите, е много млада и задълженията ви няма да бъдат тежки. Аз ще бъда зает по цял ден, а освен това ще наема и готвачка. Ето адреса. Може ли да започнете от утре?

— Да, сър. Става дума за вас и вашата съпруга, нали, сър? Имате ли деца?

— Дамата не е моя съпруга, мисис Харис — усмихна се Патрик и добави: — Аз няма да живея там, а само ще посещавам младата дама.

— Разбирам — кимна жената. — Значи трябва да се грижа за тоалетите на дамата, да я придружавам из магазините и да следя да няма други посетители.

— Точно така, мисис Харис. Струва ми се, че се разбрахме много добре.

Патрик бе помолил Джефри Линтън да го посети в два следобед и остана доволен, когато точно в два икономът отвори вратата на библиотеката и съобщи за пристигането на мистър Линтън. Джулия беше вбесена от разговора с баща си, който категорично бе отказал да й купи като сватбен подарък самостоятелна къща в Лондон. Джонатан бе заявил, че те двамата с Джефри спокойно могат да живеят при тях на „Кадогън скуеър“ и не е нужно да се харчат излишни пари за друга къща. Патрик наля по една чаша шотландско уиски, добави по-малко вода, настани се зад бюрото и любезно покани бъдещия си зет да седне.

— Джеф, надявам се, че няма да ме разбереш погрешно, но чувствам, че вече се налага да си поговорим по мъжки. Струва ми се, че не се държиш както трябва с Джулия.

Джефри седеше сковано и мълчеше. Нямаше представа каква цел преследва братът на годеницата му.

Патрик преполови чашата си на един дъх и продължи:

— Трябва от самото начало да наложиш волята си над съпругата си, ясно ли ти е?

Джефри смаяно го изгледа.

— Джулия е свикнала да живее с двама мъже със силна воля и въпреки това почти винаги успява да постигне своето. Ако се натъкне на мъж с мек и благ характер, ще го подчини на своята воля, а може да стане и още по-лошо — тя не само ще те прегази, но и изцяло ще те завладее и ще те превърне в свой роб.

— Добре би било, ако аз съм господарят в къщата си — предпазливо отвърна Джефри, — но нали тази къща не е моя? Джулия ще контролира всички пари на семейството.

— Грешиш! Баща ми ще контролира средствата за цялото домакинство, а ти можеш да постъпиш като мен. Постарай се да станеш независим от него.

Джефри отвори уста, за да му възрази, но Патрик го прекъсна:

— Не бързай да ми възразяваш, преди да съм свършил. Разбирам, че досега английските аристократи не искаха да се унижават, като се занимават с търговия. Обаче епохата на Регентството^[8] отдавна отмина и сега на трона е кралица Виктория. Англия вече дължи силата си само на промишлеността и търговията.

— Не искам да споря с теб — тихо отвърна Джефри. — Ще използвам възможността да докажа способностите си в търговията, въпреки възраженията на семейството ми.

— Отлично! А сега, ако ми позволиш, ще ти дам още един съвет. Смятам, че търговията с вино няма да бъде унижение за теб. Имаш достъп до всички салони във висшето общество и можеш без особени усилия да представиш най-новите марки вина, особено шампанското. Притежавам акции от една такава компания, става дума за „Стоуилс“. Кантората им е в Челси. Твоята помощ ще бъде неоценима. Какво ще кажеш?

— За мен ще бъде чест да работя с теб. Ще бъда пълен глупак, ако ти откажа. Носи се славата ти, че винаги печелиш в сделките.

— Благодаря ти за доверието. Ненавиждам снобите. Както се казва, не бива да изгаряме дюшека заради бълхата. Спомням си, че в Оксфорд нямаше по-добър гребец от мен, но не ме допуснаха в гребния клуб, защото работех, за да спечеля някоя и друга лира, тъй като стипендията никога не стига. Изпитах истинско задоволство, когато отборът ни загуби, защото онези умници високомерно ме бяха лишили от участие.

Джефри си каза, че не би искал Патрик О’Райли да му бъде враг.

— Тогава да си стиснем ръцете. Ще работим заедно. И не забравяй моя съвет относно Джулия — намигна му Патрик.

Глава шеста

Джонатан О’Райли очакваше пристигането на пратката с вино и спиртни напитки от спиртоварната — време беше да попълнят запасите в избата в къщата на „Кадогън скуеър“. Когато конският фургон пристигна, той прегледа квитанциите, подписа ги и двамата мъже, докарали пратката, започнаха да стоварят касите с бутилки в мазето.

За голямо нейно огорчение Кити бе изпратена в мазето за въглища. Младото момиче се закле, че никога повече няма да се захване с тази тежка работа и дори реши да се оплаче на Патрик, ако се наложи. В мазето завари двамата мъже да подреждат касите с вино. За нещастие, докато влачеше тежката кофа с въглища към стъпалата, Кити неволно бутна касите и осем от тях се събориха с трясък на пода. Момичето се вцепени, изплашено до смърт.

— Колко бутилки се счупиха? — едва успя да прошепне тя.

Около краката й бавно се уголемяваше локвата от вино, сред която плуваха парчета стъкло.

— О, господи, какво ще правя сега? — нещастно промълви девойката, докато сълзите се стичаха по бузите й и капеха в локвата.

В този миг се появи Патрик, следван от неколцина слуги.

— Какво, за бога, става тук?

Мъжете, които подреждаха касите, заговориха в един глас:

— Онуй хлапе е виновно, господарю! Бутна се в касите с вино и ги събори. Сега кой шъ ги плаща?

Кити не смееше да погледне към Патрик. Цялото й тяло трепереше като лист, ужасена от това, което неволно бе сторила.

— Веднага почистете! — сърдито извика Патрик към слугите и сетне добави с по-тих глас: — Изпратете ми сметката. А ти, Кити, веднага ела с мен.

Поведе я нагоре по стълбите и се насочи към спалнята си. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите на младото момиче, а сърцето й уплашено се блъскаше в гърдите. Дали да заяви, че тя не е виновна, или да си признае всичко и да се остави на милостта на младия господар, надявайки се, че той няма да я накара да плати за щетите? Патрик тихо затвори вратата на спалнята си и се вгледа в нея. Извади голяма бяла носна кърпа от джоба си и нежно избърса сълзите й.

Девойката напрегнато го изгледа.

— Кити, не ми е приятно да гледам как слугуваш и се измъчваш от тежката работа. Искам да те отърва от всичко това.

За един кратък щастлив миг тя си помисли, че той ще я помоли да се омъжи за него, ала вътрешният глас й подсказа, че това едва ли ще стане толкова лесно.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

— Първо ми кажи какво смяташ да правиш? — настоя той.

Кити разбра, че не я пита за злополуката в мазето, а за плановете й за бъдещето.

— Искам да правя всичко! — задъхано изрече тя. — Искам да видя всичко, да изпитам всичко, да се наслаждавам на всичко хубаво в този живот. Искам да пътувам, да посетя интересни места, да танцувам, да нося хубави дрехи, да живея в красива къща…

— Значи искаме едно и също — прекъсна я Патрик и лицето му се озари от очарователна усмивка. — Притежавам малка къща на „Халфмуун стрийт“. Искаш ли да живееш там? Ще се научиш да се държиш като лейди, ще носиш красиви дрехи, ще имаш слуги, които ще се грижат за теб…

— Сигурен ли си, че е редно да приема предложението ти?

— О, да, уверявам те, че няма нищо лошо в това.

— Кога ще отидем? — припряно попита момичето.

— Ако искаш, още сега ще те заведа там — засмя се той.

„Един ден той ще се ожени за мен — помисли си младото момиче и в гърдите му се надигна радостно вълнение, — но първо иска да ме превърне в истинска дама!“

Кити се втурна по стълбите към малката си стаичка на тавана, за да си вземе наметалото. Грабна картите за тарос и ги пъхна в чантичката. Измъкна гривната изпод дюшека, постави я на китката си и изскочи през вратата, без да се огледа назад. Сърцето й пееше от радост. Идваше й да се плъзне като малко дете по парапета, но видя, че Патрик я чака в преддверието и реши, че е срамота за една бъдеща лейди да се държи като хлапачка.

Патрик й помогна да се качи в каретата и се настани срещу нея. Девойката се облегна на тапицираната облегалка и затвори очи, за да се съвземе от неочакваното щастие.

Патрик хвърли бърз поглед към кочияша, сетне се обърна към нея и се усмихна.

— Къде отиваме? — осмели се да попита Кити.

— Първо ще те заведа при мадам Мартин на „Бонд стрийт“. Тя се представя за известна парижка модистка. Може би е видяла Франция само веднъж през Ламанша, и то когато не е имало мъгла, но това няма значение. Важното е, че тоалетите, които шие, са ненадминати.

— А не взима ли много скъпо? — засмя се Кити.

— Цените й са наистина безсрамно високи. Ще изпразни кесията ми, но съм решил да ти купя всичко, за което мечтаеш.

Тя го стрелна дяволито с поглед и отново се засмя.

— Няма да те разочаровам!

Младият мъж я погледна втренчено за миг.

— Ще ти припомня тези думи.

Тя се изчерви и сведе дългите си черни мигли. Пръстите й неволно докоснаха гривната и звънчетата иззвъняха.

— Откъде имаш тази гривна, Кити?

— Не мога да ти кажа — закачливо отвърна тя.

— По дяволите, Кити, не искам да приемаш подаръци от други мъже. Не съм предполагал дори, че познаваш други мъже, освен мен и баща ми. Господи! Нима това е подарък от баща ми? Той ти е купил тази дрънкулка, нали?

— Е, предполагам, че може и така да се каже — предпазливо отвърна тя.

Патрик сърдито я погледна и стисна устни. Видът му я изплаши.

— И какво му даде в замяна на гривната? — саркастично попита той.

Тя сведе поглед и смутено прошепна:

— Откраднах я, когато бяхме в Силвър Волтс.

Силният му смях я стресна. Кити също се засмя, успокоена, че той вече не й се сърди. Устните му докоснаха челото й.

— Ти си непоправима! — прошепна Патрик.

Близостта му я смути. Допирът на устните му й достави удоволствие, но девойката инстинктивно усещаше, че не бива да му позволява подобна интимност. Загледа се в скута си и поглади роклята си.

— Мразя кафявото! — внезапно избухна тя.

— Аз също — съгласи се младият мъж.

— Никога повече няма да облека тази рокля! — закле се Кити.

Мадам Мартин възторжено посрещна Патрик и го обсипа с комплименти и усмивки. Тя го помнеше много добре, защото само преди няколко дни младият Патрик О’Райли бе довел сестра си и бе купил доста скъпи тоалети, а на излизане от магазина обеща да доведе и по-малката си сестра. Модистката отведе Кити в тясната пробна, а Патрик остана в салона. Той се настани на канапето в стил „Луи XIV“ с чаша шери в ръка. Мадам Мартин облече Кити в светлорозова рокля от фин муселин, с волани по краищата, и я доведе при Патрик.

— Виж как изглежда сега сестра ти!

Патрик и Кити се спогледаха и избухнаха в смях.

— Изглеждаш възхитително, сладка моя, като глазура на торта. Мадам, трябва да ви призная, че тя не ми е сестра. — Той се усмихна очарователно. — Може ли да поръчаме пълен комплект дрехи? Тя се нуждае от всичко — бельо, рокли, пеньоари, нощници…

Модистката веднага разбра грешката си. Беше ги взела за брат и сестра, защото и двамата бяха с черни коси.

— Мадам, винаги съм изглеждала доста по-млада за годините си — самоуверено заговори Кити, — затова бих искала да ми изберете няколко рокли с по-дълбоки деколтета и по-широки фусти. Скоро ще навърша шестнадесет години.

Патрик се изчерви, изненадан от внезапната дързост на малката ирландка, а мадам Мартин учудено вдигна вежди. В нейната професия никой не се престараваше да следи за спазването на моралните норми, обаче деликатната ситуация й даваше право да удвои цената за тоалетите. Започна с по-скромните рокли за ежедневието, като избра, уж по случайност, доста скъпия бродиран муселин, след което се зае с подбора на вечерните тоалети. Донесе албуми с кройки и модели, поръчани от най-богатите клиентки в Лондон.

— Мадмоазел е надарена с толкова крехка фигура, че ще се наложи да отделя едно от моите момичета да стесни всички рокли.

Веднага щом останаха сами, Кити се възползва от паузата, повдигна полите на скромната кафява рокля и показа глезените си на Патрик.

— Виж, Патрик, вече имам копринени чорапи, точно такива, за каквито съм си мечтала още от Ирландия!

Слабините му се напрегнаха, пулсът му се учести. Момичето искаше само да му покаже глезените си, но в бързината, уплашена да не се върне мадам в приемната, Кити повдигна полите си доста по-високо и пред пламналия му поглед се очертаха извивките на бедрата й, дори и възбуждащите жартиери, от краищата на копринените й чорапи към най-интимните части на младото й свежо тяло. Патрик едва успя да прикрие набъбналата си мъжественост.

— От тези чорапи предлагат във всички нюанси. Може ли да си поръчам от розовите или от онези с телесен цвят?

— Не забравяй да вземеш и от черните — добави той с пресипнал глас, без да смее да помръдне, пристегнат в тесните си панталони.

За щастие в този момент Кити гледаше към едни елегантни обувки с панделки и тънки токчета. Тя ги обу и важно направи няколко крачки из стаята. Усети как самочувствието й веднага се промени. Повечето от роклите щяха да бъдат доставени след една седмица, но бельото, обувките и чорапите вече бяха опаковани в красиви кутии и можеха да ги вземат още сега. Мадам Мартин излезе от пробната, за да размени насаме няколко думи с Патрик, но в този момент помощничката й донесе четири прозрачни нощници.

— Тя решително отказа да ги пробва, мосю.

— Защо? — озадачено запита Патрик.

— Защото не може да повярва, че една дама може да облече подобна тънка и прозрачна дреха в леглото. Според нея нощниците трябва да бъдат вълнени, за да топлят.

— Опаковайте ги. Ще ги вземем всичките. Не е необходимо всяка дреха да се пробва в магазина, нали? — засмя се Патрик.

 

 

Когато напуснаха магазина, Кити бе облечена в жълта копринена рокля, която се стелеше богато надиплена върху опънатата фуста. Вдигната нагоре, косата й бе украсена с жълта копринена панделка, а в ръката си държеше чадърче в тон с роклята. Беше настояла да си сложи едновременно двата чифта ръкавици.

— Виж колко са красиви тези къдрички — възбудено рече тя и размаха ръце пред лицето му.

— Ти си по-красива от тях — промърмори той.

Харесваха й комплиментите, с които той започна да я обсипва, но гласът му звучеше толкова интимно, че Кити се изчерви от смущение. Не можеше да се отърве от чувството, че младият господар крие нещо от нея. С нетърпение очакваше какво ще стане, усещаше, че той крои нещо и смътно долавяше, че те двамата имат различни цели. Внезапно вниманието й бе привлечено от някакъв мъж, който биеше коня си насред улицата. Кити се втурна към непознатия, издърпа камшика от ръката му и гневно го удари по гърба.

— Сега и ти ще усетиш как се чувства бедното животно! — разярено извика тя с блеснали очи.

За миг Патрик остана вцепенен, но бързо се съвзе и застана между нея и каруцаря. Пред очите му изплува картина от миналото — красивата му майка с камшик в ръка наказва някой слуга за безочливото му поведение.

— Новите дрехи те промениха изцяло. Внезапно започна да се държиш като херцогиня — подразни я младият мъж. После й помогна да се качи в каретата и обясни на кочияша къде да ги закара. Настани се срещу нея, за да може да й се любува по време на пътуването.

— Нали се видя в огледалото на мадам Мартин? Не може да не знаеш колко си красива!

— Да, наистина изглеждам доста добре, нали? — закачливо попита тя.

— Всъщност ти си много ефектна жена. В Ланкашир имаме такава поговорка: „Дрехите правят човека“. Където й да те заведа, всички мъже няма да могат да откъснат погледите си от теб. А това никак няма да ми хареса — блясъкът в очите му обаче опровергаваше последните му думи.

— Ти се шегуваш с мен — засмя се Кити.

— Тъкмо обратното, скъпа моя, ти си тази, която си играе с мен — меко възрази Патрик.

Погледът му се задържа с копнеж върху сочните й червени устни.

— Защо ме гледаш така? — смутено попита тя.

— Как те гледам, Кити?

— Ами… сякаш си много изгладнял, а аз съм парче месо и всеки миг ще се нахвърлиш върху мен.

Той взе ръката й и поднесе връхчетата на пръстите й към устните си.

— С радост ще те изям — многозначително прошепна Патрик. — Дори само една хапчица от теб ще ме задоволи.

Тя го изгледа сериозно и поклати глава:

— Патрик, много добре знаеш, че това не е истина. Ти искаш да ме изядеш цялата.

Той се стъписа и се запита дали тя разбира двусмислието на отговора си. Невинаги успяваше да отгатне мислите й. В един миг тя бе малко момиченце, а в следващия се държеше така предизвикателно и съблазнително, че той моментално се възбуждаше.

Каретата мина покрай Тауър.

— О, Патрик, моля те, нека да разгледаме Тауър!

— Как мога да ти откажа нещо, когато си толкова очарователна? Но мисля, че първо трябва да хапнем нещо.

Каретата спря пред една къща.

— Да не би това да е странноприемница? — учудено попита девойката, докато слизаше от каретата.

— Да, това е една много стара кръчма, още от 1509 година, най-добрата на този бряг на Темза.

— Мислиш ли, че е благоприлично да влизам в такова заведение?

— Е, някои дами биха отказали, но нали сутринта ми каза, че искаш да опиташ от всичко?

Кити го хвана подръка и подканващо се усмихна.

— Тогава какво чакаме?

Той я поведе по стълбите и двамата влязоха в кръчмата. Кити забеляза, че всички мъже се извърнаха и я изгледаха с възхитени погледи. За нейна изненада тя бе единствената жена в кръчмата. Патрик поръча обяд за двамата: пай с месо, пушена херинга и печена пъстърва.

— Това е било любимото свърталище на лондонските крадци и контрабандисти, а също и на градския палач. Мястото за публичните екзекуции е било точно отсреща, от другата страна на улицата.

— Доста странно място… — потръпна младото момиче.

— Почакай, още не си видяла Тауър.

Вместо бяло вино, което вървеше с рибата, Патрик поръча медовина за нея и греяно вино за себе си.

— Харесва ли ти?

— Много е вкусно — усмихна се Кити. — Чувствам се като кралица Джинивра, за която пишат, че много обичала медовината.

— Но ти си много по-красива от нея — увери я той.

След обяда, както й бе обещал, Патрик я заведе в Тауър и й показа кралската съкровищница.

— Тук има три етажа с ризници и рицарски брони, но след това ни чакат повече от сто стъпала по обратния път надолу. Така че, скъпа моя, имаш ли нещо против днес да прескочим оръжейните зали?

— О, погледни един от свещените гарвани! Трябва да му се поклониш, Патрик.

— Аз също съм ирландец, забрави ли? — засмя се той.

— Това място ми навява скръб. А на теб? — замислено попита тя.

— Разбира се, скъпа. Тези стени са свидетели на много страдания и смърт. Ала нека не си разваляме деня. Ела да погледнем скъпоценностите. Те наистина могат да те накарат да потръпнеш от възхищение.

Кити захласнато гледаше кралските корони и скиптъри, инкрустирани с великолепни скъпоценни камъни.

— Обичаш ли диамантите, Кити? — прошепна той в ухото й.

— Харесвам перлите — тихо отвърна младото момиче.

— Но перлите са символ на сълзи — възрази Патрик.

— Всички ирландци знаят, че повечето хора ще изпитат мъките и страданията в този свят, преди да са навършили четиридесет години.

— Господи, тези мрачни мисли се дължат на това място. Хайде да се махаме оттук — засмя се той и я хвана за ръката.

По-късно, когато се разхождаха в парка, Патрик внезапно отбеляза:

— „Халфмуун стрийт“ е точно от другата страна на този парк.

— О, тогава защо не отидем пеша дотам?

— Разбира се, скъпа. — Той заповяда на кочияша да откара каретата и да остави покупките на мисис Харис. — Кажи й, че скоро ще се приберем. След това върни каретата на „Кадогън скуеър“. Днес повече няма да имам нужда от услугите ти.

Той я хвана за ръка и двамата обиколиха красивия парк. Кити важно държеше чадърчето в едната си ръка.

— О, Патрик, днес бе най-щастливият ден в живота ми!

Слънцето се скри зад облаците и хората наоколо започнаха да се разотиват. Двамата с Кити бяха сподирени от множество неодобрителни погледи и възгласи, защото не бе прието на публично място мъж и жена да вървят хванати ръка за ръка.

Преди да стигнат до площадката, вратата се отвори и мисис Харис се поклони на новия си господар.

— Добър вечер, мисис Харис. Това е новата ви господарка, Кит… ъ-ъ, исках да кажа Катлийн Руни.

— Добър вечер, мадам. — Тя направи още един поклон. — Покупките пристигнаха и аз си позволих да ги разопаковам. Те са в спалнята ви, мадам.

Мисис Харис остана много доволна, като видя колко млада е Кити. Беше сигурна, че лесно ще й се наложи. Беше очевидно, че негова светлост е влюбен до уши в нея, защото нито за миг не я изпускаше от поглед. Мисис Харис знаеше, че трудно можеше да се спори с Патрик О’Райли, когато изпаднеше в гняв, затова се поколеба за миг, преди да продължи:

— Милорд, съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но готвачката днес въобще не се е появявала в къщата.

— Нищо, мисис Харис, в момента това няма значение. За щастие „Шепърд маркит“ е само на две крачки от „Халфмуун стрийт“. Можем да си поръчаме обед от ресторанта на Грейпс, ако бъдете така любезна да отидете дотам. Ще го направите ли заради мен?

— С удоволствие, сър — бързо отвърна икономката, успокоена, че господарят не се ядоса от думите й.

— Виното, което изпратихте, пристигна днес следобед. Изстудих една бутилка.

— Има ли счупени бутилки? — попита той и намигна на Кити.

— О, Патрик — засмя се Кити, — струва ми се, че оттогава изтече цяла вечност! Не мога да повярвам, че се случи днес рано сутринта.

— Хайде, ела, искам да ти покажа къщата, докато мисис Харис се погрижи за вечерята ни.

Беше очевидно, че това е ергенска квартира. Подът на всекидневната на втория етаж бе покрит с дебел ориенталски килим с ярки шарки. Пред малката камина бяха поставени две кожени кресла и канапе, тапицирано с виненочервено кадифе. В ъгъла се виждаше малко кокетно писалище, а по масичките наоколо бяха разпръснати вази с цветя. Къщата бе висока и тясна, а на третия етаж се намираше просторната спалня, точно над всекидневната. Леглото бе огромно, с брокатени драперии, подбрани в тон с тежките кадифени завеси пред високите прозорци. Гардеробът и високият скрин бяха изработени от полиран махагон, а пред леглото бяха постлани няколко килимчета от плюшено кадифе. Патрик отвори вратата на банята, за да я покаже на Кити.

— Ах, нима ще имам самостоятелна баня! — радостно възкликна тя. — От всичко най-много ми харесва банята, Патрик. По цял ден няма да излизам оттук.

Патрик бе поласкан от ентусиазма и искрената й радост.

— О, кой е поставил този красив сапун и тази скъпа пудра?

— Аз, разбира се — усмихна се той.

Кити свали ръкавиците и си изми ръцете със сапуна, ухаещ на рози.

— Ммм, колко хубаво мирише — промърмори младото момиче и приближи ръцете си към лицето му.

Той целуна дланите й и силно ги стисна. Тя остана възхитена от милия жест. Когато слязоха във всекидневната, завариха масата подредена. Мисис Харис бе сервирала студена вечеря. Икономката бе доволна, че двамата бяха в добро настроение, което означаваше, че ще си легнат веднага след вечерята и тя ще бъде свободна до сутринта.

Патрик разряза студеното пиле и наля от виното. За десерт й обели една праскова. Кити за пръв път вкусваше сладкия плод и много го хареса. Той взе двете чаши с вино и я отведе до канапето. Погледна я право в очите й вдигна чашата си.

— Да пием за този миг и за хубавите мигове, които ни предстоят — многозначително рече младият мъж.

Сърцето й се разтуптя от близостта му и в главата й проблесна една смущаваща и едновременно вълнуваща мисъл: „Сигурно това означава да бъдеш омъжена, да бъдеш сама с любимия си съпруг“.

— А сега какво искаш да правим? — дрезгаво попита той.

Тя го погледна изпод мигли и плахо промълви:

— Ще ми позволиш ли… да си поиграя с часовника ти?

Ето че отново го направи! Думите й бяха еротични и подканващи, сякаш бе опитна кокетка, макар че в същото време го гледаше с широко отворени невинни очи, по детски доверчиви. Обзе го желание, каквото рядко бе изпитвал и тихо промърмори:

— Сладка целувка, знак за нежна обич, и обещание за бъдещо блаженство. Най-скъп дар на първата любов, като кокичето чиста, предвестник на пролетта.

Той се наведе към нея. Ароматът й го възбуди още повече и устните му неусетно се доближиха до нейните.

Засрамената девойка скочи от канапето.

— Ти… ти имаш ли ключ от вратата на тази къща?

— Разбира се, че имам, мила моя.

— Чудесно. Тогава, когато решиш да си тръгнеш, няма да се наложи да те изпращам до външната врата. Моля те да не ми се сърдиш, защото изгарям от нетърпение да се изкъпя в новата си баня. О, Патрик, никога няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен! Лека нощ… — набързо завърши тя и изтича към спалнята си.

Патрик се засмя и позвъни на мисис Харис.

— На миледи внезапно й хрумна да се изкъпе. Винаги е била доста капризно дете, затова не трябва да се отчайвате, ако започне да се държи прекалено властно. О, да, може би съм забравил, че вие сте преуморена от грижите за нас и желаете да се оттеглите? — продължи младият джентълмен и заговорнически й намигна. След това свали жакета и жилетката си, изпъна дългите си крака на канапето и си запали една от тънките пури с подрязани краища, предвидливо поставени от икономката в посребрената кутия на масичката.

— Ще се погрижа да бъде готова ваната ви, мадам — заяви мисис Харис.

— О, моля те, наричай ме просто Кити. Не искам нищо, освен ваната да е пълна с вода до ръба. И, моля те, сложи вътре от онези ароматни соли за баня. Тази вечер съм в превъзходно настроение!

Кити стегна къдравите си коси със сатенената панделка и се потопи в приятно ухаещата вода. Горещата вана възбуди сетивата й. Бедното момиче за пръв път опитваше вана. Не знаеше защо, но всичко наоколо й изглеждаше прекрасно.

След десетина минути мисис Харис надникна в банята, взе дрехите на Кити и с ловък жест остави на мястото им една фина, полупрозрачна нощница.

— Откъде намери тази нощница? — попита Кити.

— Извадих я от пакетите, които кочияшът донесе от магазина, който сте посетили днес заедно със сър Патрик.

— Не мога да облека такава предизвикателна нощница — възмути се девойката. — Та тя е съвсем прозрачна! Моля те, донеси ми долната риза.

— Глупости. По-бързо трябва да облечеш нощницата, преди господарят да се е качил по стълбите. Според мен търпението му вече се е изчерпило.

— Нима Патрик още не си е заминал? — учуди се Кити.

— Разбира се, че не си е заминал. И няма никакво намерение да си тръгва.

— Но къде ще спи?

— Разбира се, че в леглото при теб — твърдо отвърна мисис Харис.

— Как може мъж и жена да спят в едно легло, без да се женени? — попита шокираната Кити.

— Не знам какви игри играете, мис, но е добре да побързате да облечете нощницата и да се пъхнете в леглото, иначе вашият благодетел ще бъде много сърдит.

— Няма да облека това нещо! — избухна девойката. — Донеси моята нощница.

— Тогава си легнете гола. И без това за него ще е за предпочитане да не сте много навлечена.

— Мисис Харис, вие сте ужасна жена и аз не ви искам повече в къщата.

— Послушай ме, миличка. И двете ще си живеем чудесно, ако си по-разумна. Всичко, което се иска от теб, е да разтвориш краката си и той ще е готов да направи всичко за теб. От друга страна, ако му се противопоставяш, той ще стане лош. Не ми прилича на мъж, когото можеш да водиш за носа.

— Не, нямам намерение повече да слушам тези отвратителни приказки! — отсече Кити с треперещ глас. Струваше й се, че всеки миг ще се разплаче. Излезе от ваната и се зави с голямата бяла кърпа.

— Къде са дрехите ми? — гневно запита тя.

— Няма да ги намериш — заяви икономката.

Младото момиче се спусна към скрина и рязко дръпна най-горното чекмедже. Прерови цялото му съдържание, но вътре нямаше нищо, освен няколко полупрозрачни нощници и финото долно бельо, което Патрик й бе купил от магазина на мадам Мартин. Сълзи на отчаяние изпълниха очите й. Помисли си, че изглежда ужасно непристойно, изтича в банята и взе бялата нощница. Тя беше с дълбоки цепки отстрани и се завързваше на кръста с широк копринен колан. Бързо я облече и мисис Харис одобрително кимна.

— Така е много по-добре. Тази нощница е ушита, за да доставя удоволствие на мъжа.

Кити едва се сдържа да не се разплаче и се втурна по стълбите към всекидневната на долния етаж.

В тъмната стая проблесна огънчето на пурата на Патрик и младото момиче се спусна към него.

— Патрик, слава богу, че още си тук!

— Какво има, скъпа? — Той я притегли към себе си, а тя зарови лице в гърдите му.

— Отнася се за мисис Харис. Тя е отвратителна! Наговори ми ужасни неща. О, няма да повярваш какво ми каза.

Мисис Харис се показа на прага и заговори:

— Съжалявам, сър, но тя не иска да си легне. Не мога да разбера какво толкова я разстрои.

— Оставете ни сами, мисис Харис. Аз ще се погрижа за нея — хладно рече Патрик.

Икономката се поклони и изчезна.

— Скъпа моя, с какво те обиди тази проклета жена? — нежно попита той.

— Аз… аз не мога да повторя думите й — прошепна девойката.

Патрик протегна ръка и светна лампата. Когато стаята се обля в светлина, Кити възкликна от изненада и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кажи ми какво ти каза икономката? — властно запита Патрик.

— Тя ми каза… тя каза, че мъжът и жената трябвало да спят в общо легло. Никога не съм чувала подобно нещо. — Кити отново се разплака.

Той я целуна по челото и погали косите й.

— Кити, когато хората се обичат, те винаги спят в едно легло.

Прокара нежно ръка по гърба й и изчака сълзите й да спрат. Искаше да я успокои и да прикрие страстното желание, което го изгаряше.

— Обичам те, Кити. Не ме ли харесваш поне малко?

— Патрик, знаеш, че те обичам.

Тя вдигна поглед към лицето му, с блеснали от сълзи очи. Той се наведе и я целуна. Когато тя отдръпна устните си от неговите, видя върха на езика му. Нима щеше да се осмели да го пъхне в устата й?

— Не мога да мисля за нищо друго, освен за теб, котенце. — Гласът му бе дрезгав, а ръцете му бавно се плъзнаха надолу. Господи, как можеше да се сдържи да не я погали, когато бе толкова съблазнителна?

Той се наведе и отново я целуна, но Кити рязко се дръпна и го удари през лицето. Устните му се изкривиха в злорада усмивка.

— Цял ден изпълнявах твоите желания, а сега ти ми отказваш дори една целувка.

Ръцете му властно я обгърнаха и умело започнаха да събличат нощницата й.

Ужасена и уплашена, Кити се изтръгна от прегръдката му и хукна нагоре по стълбите. Той се втурна след нея. В ушите й кънтеше предизвикателният му и самоуверен смях.

— Жената винаги бяга, за да може мъжът да я настигне. — Патрик я сграбчи за глезена. — Не се притесняваше да ми покажеш глезените си в пробната на мадам Мартин. Мисля, че ти прави удоволствие да ме дразниш, Кити. — Той седна на стъпалото и я притегли в скута си. Ръцете му колебливо се плъзнаха по крака й, като повдигаха все по-високо края на нощницата. — Имаш красиви крака, скъпа моя. А какви са тези прелестни къдрици между тях?

— Ти се каниш да ме изнасилиш! — смаяно възкликна момичето, едва сега осъзнала опасността. — О, господи, дядо ми винаги ме предупреждаваше да се пазя от похотливи мъже!

Патрик се сепна за миг и отпусна ръце. Кити бързо изтича по стълбите, втурна се в спалнята и се скри в най-отдалечения ъгъл.

— Това ли са ти разправяли за отношенията между един мъж и една жена? — недоверчиво попита той.

Сега очите му я гледаха меко и тя се помоли:

— Прекарах толкова чудесен ден. Защо искаш да развалиш всичко, като се държиш по този начин? О, Патрик, кажи ми, че преди малко само си се пошегувал, че това е само някаква игра — умолително го погледна Кити.

— Разбира се, че е игра, скъпа моя. Обичам игрите. Възрастните си играят на такива игри и аз искам да те науча на тях. Не можеш винаги да си останеш малко момиченце. Време ти е да станеш жена.

— Страхувам се! — протестира тя.

— Моя малка любима, няма нищо страшно. Обещавам ти, че няма да те нараня. Искам само да те целувам и да те държа в прегръдките си — започна да я увещава той.

— Но това е грях — поклати глава Кити.

— Кити, любовта не е грях. Целувката е нещо прекрасно. Всеки път е различна, както е различен всеки божи ден. Нека да ти покажа. — От погледа му не убягна колебанието, изписано на лицето й. — Ти се срамуваш, защото никога досега не си била с мъж, а това ме възбужда повече от всичко друго. Благодаря на Бога, че те срещнах чиста и невинна. Довери ми се, Кити. Аз ще бъда много нежен и внимателен с теб.

Искаше й се да му вярва. Желаеше го с цялото си сърце. Обичаше Патрик и копнееше за любовта му още от първата им среща в Ирландия, преди толкова много години. Мислено прокле собственото си невежество. Той бе образован, богат и опитен мъж. Как можеше да се надява, че той ще се ожени за нея, ако не му позволи да я научи на всички неща, които би трябвало да знае? Позволи му да се приближи до нея и да я прегърне. Ръцете й бавно и плахо обгърнаха врата му, а Патрик сведе устни към нейните. Не можеше да отрече, че й харесваше да бъде целувана. Всичко в него я привличаше. Харесваше уханието му. Харесваше силата му. Когато я прегръщаше, забравяше за всичко наоколо и се чувстваше сигурна и защитена. Ръката й докосна лицето му. Той бе толкова мъжествен… Пръстите й се плъзнаха по коравата му брада.

Патрик изохка и с един жест смъкна нощницата й. Тя остана напълно гола в ръцете му. Изплашена от голотата си, Кити побягна към другия край на леглото. Не повярва на очите си, когато той разкопча ризата си и я захвърли на пода.

— Ако ми се отдадеш доброволно, обещавам, че няма да те нараня.

Тя разбра, че никакви молби няма да го спрат и в гърдите й се надигна гняв.

— Изглежда, никога досега не са ти отказвали! До такава степен си свикнал да получаваш всичко, което пожелаеш, че ти се струва напълно естествено. Но аз ще се боря с теб докрай, арогантно и самодоволно копеле! — изкрещя Кити.

Зъбите му блеснаха в полумрака и той с рязък жест разкопча панталоните си. Очите й се разшириха от ужас, когато зърна огромната му възбудена мъжественост. В яда си бе забравила за голотата си, а Патрик си помисли, че няма по-красиво и съблазнително създание от нея.

— Тялото ти е великолепно, като на древна богиня, и е създадено само за любов! — възкликна той.

За миг останаха неподвижни, загледани един в друг. После с един скок Патрик се озова до нея, сграбчи я, а тя започна диво да се мята, да го дращи и хапе. Ала той я притисна към леглото, изви ръцете й и задъхано прошепна:

— Моята дива ирландска циганка…

Никога досега не бе желал друга жена толкова силно. Обсипа я с нежни целувки, докато тя накрая се притисна към него. Той усети, че бе събудил в нея искрата на желанието, която щеше да се разгори в буен огън, който ще погълне и двамата. Впи устни в нейните, предвкусвайки победата си.

Устните й бяха сладки и изкушаващи като див мед. Плъзна език по очертанията на долната й устна. Желанието изгаряше гърдите му. Не можеше повече да устои на голото тяло под себе си. Страстта, която тя събуждаше в него, го заслепяваше и зашеметяваше. Имаше намерение да бъде нежен и внимателен, постепенно да събуди чувствеността й с нежни ласки и целувки, но жаждата да я притежава го лиши от разсъдък.

Кити лежеше неподвижно. Още не можеше да повярва, че лежи гола с мъж в леглото. Това, което той правеше с тялото й, я караше да се задъхва и да тръпне от удоволствие. Знаеше, че тези усещания са греховни, но независимо от мисълта за собствената й порочност, тялото й неволно се притискаше към неговото, жадно за още милувки.

Патрик изтръпна, когато видя, че е събудил страстта й. Тя повече не се съпротивляваше. Вече бе готова да му се отдаде.

Горещото му дихание опари нежната й кожа, когато жадната му уста се спусна по шията й. Малките й заоблени гърди бяха твърди като ябълки и той страстно засмука набъбналото зърно.

Главата й се завъртя. Разкъсваха я противоречиви чувства. Знаеше, че не бива да му позволява да прави тези неща с нея. Но в същото време го желаеше. Искаше да спечели любовта му, закрилата му, но неприкритата похот в очите му я плашеше до смърт. Страхуваше се, защото инстинктивно усещаше, че щом веднъж страстта се събуди в нея, тя повече няма да може да се владее.

Струваше й се, че е упоена от допира на гладкото му мускулесто тяло, от изгарящите целувки, от пламенните му ласки. Неопитното й тяло откликваше на умелите му движения. Знаеше, че това, което той прави с нея, е грешно и лошо, но не можеше да го спре.

Внезапно той я стисна по-силно, а устните му грубо се впиха в нейните. Малките й бели зъби захапаха долната му устна. Патрик извика от болка, но още по-силно притисна устни към нейните. Очите й диво заблестяха, докато търсеше уязвимо място по тялото му. Видя пресния белег на рамото му, изви глава и го захапа.

Младият мъж изрева от болка, рязко разтвори краката й и грубо проникна в нея. Тя бе гореща и тясна и той никога не бе изпитвал подобен екстаз.

Съвкуплението беше дивашко и брутално. Патрик сякаш напълно бе загубил разсъдъка си. Когато тя се изви и изкрещя под него, си помисли, че би продал душата си и на дявола, за да изпита този миг. Ала инстинктът му подсказа, че тази вечер тя достатъчно бе изстрадала и той реши, че не бива повече да забавя освобождението си. Кулминацията го разтърси като експлозия и тялото му потръпна от спазъма. Отдръпна се от нея и нежно я прегърна.

Кити не можеше да се опомни. Вече нямаше смисъл да се бори. Бе твърде късно. Ужасният грях бе сторен. Тя беше толкова виновна, колкото и той. Лежеше вцепенено и си повтаряше, че трябваше да го спре по някакъв начин. По зла ирония на съдбата точно сега, когато се нуждаеше от утеха, можеше да я потърси само в неговите обятия.

— Котенце, съжалявам — промърмори той, заровил уста в косите й. — Не ти доставих удоволствие, нали? Ако не се бе опитвала да се бориш с мен, щеше да бъде много по-лесно и по-приятно за теб. Обещавам ти, че следващия път ще бъда много по-нежен и ще те накарам да изпиташ наслада.

Думите му бавно достигнаха до съзнанието й. Знаеше, че той може да я накара да тръпне от греховни усещания. И ще го направи още тази нощ, ако не намери сили в себе си да му се противопостави. Обещанието му, че следващия път ще бъде по-хубаво, я накара да потръпне от ужас. Знаеше, че ако има следващ път, тя ще бъде завинаги погубена. Навярно след втория път сама ще моли за ласките му. Бе изгубила целомъдрието си и бе омърсила душата си, заради тайните копнежи на тялото си.

Патрик леко я целуна зад ухото и промърмори:

— Мисля, че ти е толкова трудно, защото си още много млада.

Думите сломиха окончателно съпротивата й. Тя се сви на кълбо, зарови лице във възглавницата и безутешно заплака. Опита се да стане от леглото, но той я дръпна обратно при себе си. Притисна бедрата й с мускулестите си крака, а ръцете му се стегнаха около кръста й.

— Спи сега — властно рече той.

Глава седма

Терънс на един дъх изкачи стъпалата пред къщата на „Халфмуун стрийт“ и почука на външната врата. След второто чукане мисис Харис отвори вратата и го изгледа с нескрито подозрение.

— Трябва да говоря с мистър О’Райли — задъхано рече Тери.

— В никакъв случай няма да го безпокоя — решително отвърна икономката. — Не искам да си изгубя работата, заради някакъв непознат хлапак. — Мисис Харис бе чула виковете и суматохата на горния етаж, но за нищо на света не желаеше да се намесва в деликатната ситуация.

Изгубил търпение, Тери се шмугна покрай нея и се затича нагоре по стъпалата към всекидневната. Ужасена от дързостта на момчето, мисис Харис се втурна след него, заплашително размахала ръце. За нещастие всекидневната се оказа празна. Тери на бегом изкачи стълбите до втория етаж и бясно заудря по вратата на спалнята.

— Патрик, непременно трябва да говоря с теб — извика той.

Младият мъж рязко скочи от леглото и отиде до вратата.

— Тери! — извика Кити и седна в леглото.

— По дяволите, откъде знаеш, че тя е тук? — сърдито попита Патрик.

— Винаги съм се грижил за сестра си. Знаех си, че ще я доведеш тук.

— О, Тери, ти си дошъл да ме прибереш! — благодарно проплака нещастното момиче.

Тери се извърна настрани, за да не гледа голотата й.

— Не, не дойдох за теб. Дойдох, заради Патрик. Баща ви е зле, сър. Докторът смята, че е получил удар.

— Ти си знаел, че той ще ме доведе тук и не си му попречил! — възмутено извика Кити.

— По-добре е да си държанка, отколкото слугиня, нали? — избухна брат й.

— Не, същото е! Сега съм слугиня, която трябва да задоволява всички желания на господаря си, като вместо заплата получавам красиви дрехи. — В този миг съзря дрехите си, които мисис Харис бе скрила под леглото. Патрик вече се бе облякъл и тя се обърна към Тери: — Почакай ме. Ще се върна с теб. Мистър О’Райли сигурно ще има нужда от мен.

— Кити, аз също имам нужда от теб. Моля те, остани тук. Сега трябва да отида при баща си, но скоро ще се върна — умолително рече Патрик.

— Мразя те! И винаги ще те мразя заради това, което ми стори. Няма да остана тук нито минута повече!

Тери гневно изгледа Патрик.

— Да не би да си бил груб с нея?

— Да, по дяволите! Но как иначе трябваше да постъпя? Та тя приличаше на побесняла котка. Искаш ли да видиш как ме ухапа по още незарасналата рана? Ако имаше нож, сигурно щеше да го забие в сърцето ми и никога нямаше да ми се отдаде.

— Тери, ти трябва да го убиеш, заради мен! — изсъска Кити.

Брат й я изгледа и поклати глава.

— Ти си го предизвикала, Кити, а той ти е показал кой е господарят.

— С каретата ли дойде? — прекъсна го Патрик.

Тери кимна утвърдително.

— Тогава аз ще я карам, а вие с Кити ще седнете вътре.

Когато седна в тъмната карета, Кити за пръв път осъзна, че мъжът и жената са естествени врагове. Знаеше, че Патрик винаги ще властва над нея, независимо от съпротивата й.

Щом пристигнаха, Патрик скочи от капрата. Отвори вратата на каретата и подаде ръка на Кити, за да й помогне да слезе, но тя гневно го отблъсна и хукна по стълбите.

— Къде беше? — посрещна я Джулия и подозрително я изгледа.

Роклята на Кити бе измачкана, но девойката вирна брадичка и попита:

— Мога ли да помогна с нещо на мистър О’Райли?

— Докторът е още при него и не знаем какво прави с баща ми. По-добре иди в кухнята, Кити, и приготви чая. Може би чаша горещ чай ще ни накара да се почувстваме по-добре — отвърна Джулия.

Барбара седеше свита в ъгъла на дивана. Очите й бяха зачервени и подути от плач.

— Не, Кити може да отиде и да каже на някого от слугите да направи чай — намеси се Патрик. — Тя повече няма да бъде слугиня в тази къща. Ако желае, може да се грижи за татко като медицинска сестра, но нищо повече.

Кити излезе, за да предаде заповедта на Джулия. Сърцето й се изпълни с благодарност към Патрик, макар в същото време да се презираше за това чувство.

— Прекрасно! — възкликна Джулия, когато Кити излезе. — Не разбираш ли колко е отвратително любовницата ти да живее заедно със семейството ти?

Патрик я изгледа студено и сестра му пребледня, разбрала, че се бе държала прекалено дръзко.

— Кити отказа да бъде моя любовница — тихо рече той. — И най-добре ще е да държиш острия си език зад зъбите, мис, когато говориш с мен. А сега ми кажи какво е станало с татко.

— Ами… всичко започна рано тази сутрин. Баща ни се скара жестоко с двамата колари, които донесоха касите от спиртоварната. Някой счупил в избата почти сто бутилки и татко настояваше коларите да ги сменят за тяхна сметка. Почти цял час се караха и крещяха. Събудиха всички обитатели на къщата. Татко не успя да се успокои, дори и по време на обеда. Коларите отдавна си бяха заминали, но той продължаваше да крещи разярено пред мен и сестра ми. Започна да ругае наред… некадърните работници, поскъпването на виното, продажните политици и аристократи, та дори накрая спомена нещо неласкаво и за нейно величество. На обед си пийна доста. Помислих си, че ще се измори и ще легне да спи. Но тогава татко внезапно клюмна глава и се стовари на пода. Прислужниците едва успяха да го отнесат в спалнята му. Веднага повикахме лекар, но той много закъсня… Е, останалото вече ти е известно. За малко да полудея от тревога. На всичкото отгоре никой не знаеше къде се намираш. Добре, че Тери се досети къде може да те открие.

Патрик се престори, че не е чул последните й думи.

— Трябва веднага да се кача горе и да поговоря с лекаря. Тери спомена нещо за сърдечен удар. Знаеш ли, какви могат да бъдат последствията? Ох, всичко се дължи на това, че баща ни изобщо не се щадеше!

Когато Кити се върна при тях, Джулия побърза да отбележи:

— Хм, ирландке, въобще не съм очаквала, че ще се окажеш толкова разумна. Никога не бих повярвала, че ще отхвърлиш ухажванията на мъж като брат ми. Той винаги се е считал за неотразим любовник. Но стига съм говорила глупости… Сега трябва да мисля единствено за годежа си. Ако баща ни умре, сватбата ми ще трябва да се отложи за неопределено време.

— Джулия, как можеш да мислиш за себе си в ден като този? — изкрещя Барбара.

Джулия погледна към Кити и спокойно продължи да размишлява на глас:

— Нима трябва да се отказвам от щастието си? Мъжете винаги са готови да ни пожертват, заради облагите и удобствата си. От една жена се очаква да ги дари с цялата си любов, но кой мъж може да пожертва щастието си, заради някоя от нас? Ако жените сами не се грижат за себе си, никой няма да се трогне за тях. А аз искам на всяка цена да съм щастлива. Радвам се, че и Кити мисли като мен. Защото, който не се съпротивлява, винаги се оказва победен в този подъл живот. За бога, Барбара, стига си хленчила! А, ето че чаят е готов. Не е лошо да си налеем по малко бренди. Какво ще кажеш, Кити?

Кити мълчаливо кимна, а Барбара смутено промълви:

— Няма как, трябва и аз да се присъединя към вас.

 

 

Патрик тихо влезе в спалнята на баща си. Лекарят тъкмо затваряше чантата си, готов да си тръгва.

— Мистър О’Райли, така се радвам, че най-после дойдохте! За щастие баща ви не е много зле. Дори мога да твърдя, че кризата вече е преминала. Преди четвърт час се унесе в сън, може би ще спи непробудно чак до сутринта. Не се тревожете, това е напълно естествена реакция на един изтощен организъм. Но очите му са доста зачервени от притока на кръв. Ще трябва да минат няколко дни, преди да се възстанови напълно. Не мога със сигурност да кажа колко дни ще бъдат необходими, както и дали няма да се парализира някой нерв. Затова утре сутринта ще се отбия за още един преглед. — Лекарят погледна към пациента си и с жест покани Патрик да излязат в коридора. — Сега мога да говоря по-спокойно, защото в стаята не бях уверен дали до слуха му не достигат думите ми. Не желая да ви безпокоя напразно, сър, обаче такива леки сърдечни атаки често са признак за сериозни сърдечни нарушения. Възможно е след известно време нов, доста по-мощен пристъп да го повали завинаги, да го парализира окончателно, да не говорим, че може да се случи и нещо много по-страшно. Затова е необходимо на болния да се осигури пълно спокойствие, за нищо да не бъде притесняван и да не напуска стаята.

Патрик изпрати лекаря до външната врата и се върна във всекидневната. Сестрите му го отрупаха с въпроси още с влизането му.

— Лекарят каза, че баща ни е имал късмет, защото е преживял само един лек сърдечен пристъп. Тази вечер слугите ще ми постелят да спя на канапето в спалнята му. А вие, момичета, сега трябва да се приберете по стаите, защото утре ни очаква тежък ден. Сутринта някоя от вас ще ме смени и ще поеме дежурството край леглото на баща ни. Знаете, че когато се разболее, той става като малко дете — иска всички в къщата да му прислужват и да се занимават само с прищевките му.

Погледна към пребледнялата Кити, която едва се държеше на краката си. Прииска му се да я отведе някъде далеч оттук, да я скрие от всички тревоги и неприятности, да я отнесе в леглото си и да я притисне към гърдите си… Мислено се помоли да му прости, че се бе държал като необуздано животно с нея. Дори се закле, че ще направи каквото е по силите му, за да запълни празнотата между тях, но ясно съзнаваше, че моментът никак не бе подходящ за подобни усилия. Патрик реши, че сега най-благоразумно ще бъде да я остави да се прибере в стаята си, затова тихо промълви „Лека нощ“ и се върна в спалнята на баща си.

 

 

Джонатан О’Райли беше доста държелив, въпреки напредналата си възраст, затова никой в къщата не се учуди, когато господарят възвърна силите си само след пет дни. Единствено накъсаният му говор и лекото изкривяване в края на устните му напомняше на слугите за произшествието. Всички се успокоиха с мисълта, че опасността е преминала. Трите млади жени се редуваха да го посещават през четвърт час в спалнята му и се грижеха за него така, както не се грижат дори и за кралските особи. Дори се опитваха да го развеселят, като му разказваха последните слухове из живота на прославените светски личности. Същевременно не се страхуваха да влизат в спорове със своенравния глава на семейството, защото съзнаваха, че това само може да помогне да го върнат към ежедневието. Дори и Барбара вече се осмеляваше да му противоречи понякога, макар и доста по-плахо от Джулия. Точно тази промяна в поведението на двете сестри се оказа особено полезна за оздравяването на сър Джонатан. Ако бяха продължили да ходят на пръсти и да шепнат около леглото му, старият господар на „Хей хаус“ неминуемо щеше да си помисли, че всички в къщата очакват смъртта му.

Но през цялото това време той нито веднъж не се видя със сина си. Всяка нощ Патрик дежуреше на канапето в спалнята на баща си, но Джонатан спеше непробудно и не успя да забележи присъствието му. Може би причината беше и в това, че Патрик ставаше много рано и съвсем тихо излизаше от спалнята, за да не събуди баща си. Когато се увери, че кризата на баща му е отминала, Патрик отново се зае с деловите си задължения, защото сега всички грижи за благоденствието на семейството бяха легнали изцяло на неговите плещи.

 

 

Джефри Линтън с негодувание узна, че ще се наложи да отложи сватбата си с Джулия О’Райли. Младият джентълмен се успокои, едва след като Патрик успя да го убеди, че въпреки всички затруднения сватбата няма да се провали. Патрик му съобщи това решение една вечер, когато специално за тази деликатна цел бе поканил годеника на сестра си на вечеря в изискания аристократичен клуб на „Сейнт Джеймс стрийт“.

— Според мен няма да е зле да се поразсееш из залите на Уайтхол.

— Хм, никога не съм мислил да се посвещавам на политическа кариера — отговори Джефри.

— Ако не ме лъже паметта, когато го поканили да посети Манчестър, Бо Брумъл^[9] заявил: „Един джентълмен въобще не трябва да посещава такъв скучен и сив град като Манчестър, пълен само с опушени фабрики“. От друга страна, фабрикантите не обичат да посещават залите на Уайтхол.

— Хайде, Патрик, нали ти самият ме убеждаваше само допреди седмица, че духът на Регентството неминуемо ще угасне? Да не би внезапно да си решил от утре да станеш примерен съпруг и пълен трезвеник, който мрази забавленията, жените и картите?

— Аз? Да се откажа от радостите на живота? Шегуваш ли се? Хайде да отидем в игралната зала, за да ти покажа кой трябва да се откаже от картите и забавленията!

Двамата млади джентълмени влязоха в залата, гъсто населена със запалени картоиграчи, и се приближиха към най-близката маса. За голяма изненада на Джефри Линтън, Патрик се поздрави сърдечно със сър Чарлз Дрегоу.

— Патрик, така се радвам отново да те видя сред нас! — извика сър Чарлз. — За бога, не знаех, че си толкова известен сред най-отбраното лондонско общество.

Патрик добродушно потупа Чарлз по гърба.

— Кога се върна от остров Мартиника? Чух, че е трябвало да се простим с мечтата да владеем това райско кътче.

— Няма как, млади приятелю, след приключването на войните с Наполеон се наложи отново да върнем остров Мартиника на французите. Сега съм изпратен да управлявам остров Сейнт Китс. Остават ми още три години от мандата, но здравето ми се влоши и затова съм в Англия за няколко седмици. Проклетият тропически климат може да съсипе и най-силните натури.

— Съжалявам, Джефри, че не те запознах веднага. Това е сър Чарлз Дрегоу. Бях съученик с по-малкия му брат, Кевин. Чарлз, да ти представя виконт Линтън, мой бъдещ зет.

— Значи до края на сезона ще задомите Джулия? Май и аз ще трябва да се огледам за съпруга, след като разбрах, че ще ме налегнат болестите. Хм, май че ти имаше още една сестра, нали, Патрик? — Сър Чарлз му намигна съучастнически.

— Да, имам, ала тя е още само на тринадесет години. Най-добре е да ми се обадиш след три-четири години, когато завинаги се върнеш от островите в добрата стара Англия — засмя се Патрик и се обърна към Джефри: — Не бързай да съдиш прибързано, приятелю. Някога се шегувахме с него за всичко и всички. И двамата сме ирландци, и двамата сме отрасли на север. Баща му е херцог Манчестър.

Сър Чарлз Дрегоу се оказа тридесет и девет годишен, добре сложен, широкоплещест мъж, с приятна осанка и черна вълниста коса, сред която обаче вече се забелязваха първите посребрени косми. Беше светски мъж, с добре шлифовани обноски и опит в обществото. Жаркото слънце на тропиците не бе успяло да му придаде бронзов загар, само тук-там кожата му бе загоряла. Но дори и така той се отличаваше значително от останалите мъже в залата — изнежените аристократи, редовни посетители на прочутия лондонски клуб, приличаха на белезникави стриди в сравнение със сър Чарлз.

— Този младеж е много способен, когато трябва да се печелят пари — каза Чарлз на Джефри Линтън. — Благодарение на него успях да спестя значителни разходи, около тридесет хиляди лири. Какво ще кажеш за идеята да вложиш малко от парите си? Готов съм да се обзаложа, че дори и в този момент обмисляш нови начини, за да натрупаш още пари.

— Хм, в момента съм се ангажирал с инвестиции в спиртоварната на Стоуилс, а Джефри е зает с една нова поредица от сделки. Разчитаме на богат добив от лозята в Сен Емийон, край Шато Монлабер, недалеч от Бордо. Общата сума на печалбите може да достигне сто хиляди лири стерлинги. Ако ние тримата си поделим разходите, при благоприятна реколта ще спечелим крупни суми. Най-добре ще бъде никъде да не фигурира нито моето име, нито твоето, Чарлз, а да назначим Джефри за управител на фирмата и само той да подписва всички документи. Разбираш ли, Джефри, ти не само че ще станеш управител на прочута фирма за внос на френски вина, на чиято емблема се мъдри гордият надпис „Кралски доставчик за двора на Бурбоните“, но и ще можеш да прекараш медения си месец в средновековен замък. Всичките ти приятелчета от онези снобски кръгове ще се надпреварват да тикат пари в ръцете ти. А и сестра ми ще остане доволна, че парите от нейната зестра ще бъдат вложени с толкова голяма печалба.

— Нима смяташ, че е редно да използвам парите на Джулия? — смутено запита Джефри.

— Не ставай дребнав, Джефри — рече Патрик. — Трябва да се възползваш от всички предимства на бъдещия си брак със сестра ми, след като ще бъдеш принуден да понасяш отрицателните последици от тази сериозна промяна в живота ти.

— А колко декара е общата площ на тези лозя? — предпазливо се намеси сър Чарлз.

— Двеста декара са засети със сорта „Совиньон“ и още двеста с „Мерло“. От тях се получава първокачествено червено вино, по-добро от всички други сортове. Освен това обмислям възможностите за доставка на крупни партиди шампанско в Лондон. Нищо чудно след някоя и друга година шампанското да стане така популярно тук, както е сега в Париж. Особено ако удържим по-високи цените — добави Патрик.

Така, без да напуска Лондон, Патрик О’Райли стана съсобственик на внушителен замък в Южна Франция.

 

 

Младежката жизненост помогна на Кити бързо да се възстанови след преживяното, но тревогите не я напуснаха. Искаше й се да се посъветва с дядо си. Плашеше се от обтягането на отношенията й с Патрик О’Райли. След като живееха под един покрив, немислимо бе да се опитва да избягва срещите с него. Сега имаше само една радост — тежката домакинска работа бе заменена с дежурствата и грижите около Джонатан. Лекарят бе доволен, че пациентът бързо се възстановяваше след сърдечната криза, но продължаваше да настоява за строго спазване на диетата. Позволяваха на Джонатан да излиза от стаята си само за час-два, но той успяваше дори за този кратък промеждутък от време да отрови настроението на околните. Ето и сега, щом Кити влезе в стаята с подноса с пилешкия бульон, старият господар отново започна поредното нескончаемо слово.

— По-скоро бих желал да съм мъртъв, отколкото да сърбам само тази чорба или овесена каша до края на живота си. Никакво пушене, никакво пиене… Само знаят да проповядват разни учения! Виждала ли си поне един, който сам да изпълнява всичко, което проповядва на околните? Мошеници! Всички са мошеници!

— Интересно какво би казал вашият предишен лекар — замислено промълви Кити. — Онзи, който ви лекуваше в Болтън. Може би той ще ви препоръча нещо съвсем различно? Например по-силна храна, за да стъпите отново на крака.

— Така ли мислиш? О, Кити, моля те, опитай се да задигнеш от кухнята нещо по-вкусно! Нали си добро момиче?

— Хм, трудно мога да измъкна нещо незабелязано, защото икономката ме следи на всяка крачка. Ако бяхме в Болтън, лесно бих се разбрала с мисис Томпсън — усмихна се тя.

Така планът й започна да се осъществява. Сега от нея не се изискваха никакви други усилия. Трябваше само да изчака естествения развой на събитията.

 

 

Измина още една седмица, през която състоянието на Джонатан О’Райли се подбори значително, с изключение на това, че много лесно се уморяваше. Една сутрин повика трите си деца в библиотеката.

— Доста размишлявах и накрая реших, че ще се чувствам много по-щастлив в старата ми къща в Болтън, с която съм свикнал от години — заяви той веднага след като всички се настаниха в креслата.

Джулия го погледна тревожно.

— Но, татко, сега не можем да се върнем в Болтън! Остава по-малко от месец до датата на сватбата ми с Джефри!

— Глупости, Джулия, кой ти е казал, че всички ще се връщаме в Ланкашир? Говоря само за себе си. И без мен ще се справите със сватбените приготовления. Можеш да разчиташ за всичко на брат си, а след сватбата — Барбара ще дойде при мен в Болтън.

Джулия въздъхна с облекчение, но се постара това да остане незабелязано за останалите. Срамуваше се от себе си, от егоизма си, но дълбоко в душата си не можеше да отрече, че само ще спечели, ако баща й замине на север.

— Сигурен ли си, че ще понесеш това доста продължително пътуване? — запита Патрик.

— Сега отново съм здрав, напълно здрав, или поне ще се чувствам така, когато се върна в старата ми къща. Ще взема Кити със себе си. Тя е послушно момиче и най-малко ме ядосва от всички вас.

Патрик сърдито сви устни.

— Не, татко, по-разумно е да ти наемем гледачка.

— Задръж я за себе си, синко! На мен Кити ми заменя всякакви гледачки и медицински сестри. Двамата с нея се разбираме отлично — отсече Джонатан.

— Тогава трябва да вземеш и брат й Тери със себе си. Но да знаеш, че продължавам да се съмнявам как ще ти се отрази толкова дълго пътуване с карета. От Лондон до Болтън има най-малко двадесет и осем часа път. Дори и да пренощуваш в Лейчестър, това означава, че трябва да пътуваш по четиринадесет часа на ден. Смятам, че е по-добре да пътуваш с влак. С новите локомотиви се пътува два пъти по-бързо. Ако тръгнеш рано сутринта, до вечерта ще си у дома. Какво ще кажеш?

Джонатан замислено се почеса по брадата.

— Е, май ще се съглася с теб. — Старият джентълмен се опита да прикрие вълнението, което проблесна в погледа му при мисълта за пътуването с влак.

— Добре. Ще се погрижа за билетите. Кога искаш да тръгнеш?

— Утре — отвърна без колебание баща му.

 

 

Когато вечерта остана сам в спалнята си, Патрик отново се замисли за Кити. През целия ден се бе старал да бъде извън къщата, защото не можеше да понесе мисълта да бъде под един покрив с Кити и да не я докосва. Нейната чувствена, упойваща красота го подлудяваше. Изобретателният му ум непрекъснато рисуваше страстни картини и той трябваше, да си признае, че е безнадеждно влюбен в красивата ирландска циганка.

Едва се сдържа да не отиде в малката й стая и да не я изнасили отново. Единствената им нощ само бе усилила апетита му и той жадуваше отново да вкуси копринената й мекота. Чувстваше, че гори в пламъците на ада. Опита се да утоли глада си с други жени, но всичко бе напразно. Жадуваше единствено за Кити…

Може би бе по-добре, че тя се връщаше на север. Раздялата ще му помогне да се отърси от магията й и отново ще се захване с бизнеса си. Ала цялото му същество копнееше отново да е с нея, в малкото им гнездо на „Халфмуун стрийт“. Обаче тя бе заявила, че никога няма да се върне в малката къща, и проклет да е, ако й се помоли!

В другата част на къщата Кити лежеше будна и мислеше за Патрик О’Райли. Въпреки всичко, което й бе сторил, той бе единственият мъж, когото желаеше. Ако я бе помолил да се омъжи за него, тя с радост щеше да се съгласи, но знаеше, че това едва ли ще стане някога. Той я желаеше само за да задоволи похотливите си нужди и ако не искаше душата й да бъде завинаги погубена, трябваше да се махне по-далеч от него.

Избърса плувналите си в сълзи очи и се сви на кълбо в леглото. Въздъхна и се унесе в сън. Само в сънищата си можеше да бъде съпруга на Патрик, а не негова любовница.

 

 

На перона на гарата Кити уплашено гледаше огромното желязно чудовище, което изпускаше облаци мръсен пушек. Наоколо се суетяха носачи, които товареха багажите на пътниците. Кити носеше одеяло, за да завие колената на мистър Джонатан и голяма кошница с храна. Внезапно в окото й попадна една прашинка. Тя извика и започна да си търка окото.

— Почакай — каза й Патрик, извади бяла ленена кърпа и повдигна лицето й, за да може да извади прашинката.

В мига, в който пръстите му я докоснаха, девойката се разтрепери. Тя се изчерви и сведе мигли.

— Погледни ме — заповяда й той.

Клепачите й примигнаха, а той прошепна:

— Прости ли ми?

Тя прехапа устни и мълчаливо поклати глава.

— Върви по дяволите! — грубо изсъска Патрик.

 

 

Скоро мръсните сиви сгради останаха далеч зад тях. Пътуваха сред зелени хълмове и поля със златиста пшеница, сред която се червенееха макове. Фермерите косяха сено. Пасторалната сцена изпълни душата й с покой и умиление. Не й се искаше да напуска интересния и оживен лондонски живот. Предишната вечер с мъка в сърцето се бе сбогувала с двете сестри на Патрик. Барбара, Бог да я благослови, едва сдържа сълзите си, но Джулия не бе толкова разстроена, защото мислите й бяха изцяло заети с предстоящата й сватба. Кити си помисли, че при следващата им среща Джулия ще бъде вече омъжена, затова реши да я предупреди какво я очаква през първата брачна нощ.

— Джулия, не те ли е страх поне малко от женитбата? — предпазливо попита Кити.

— Да ме е страх ли? Разбира се, че не — засмя се тя. — С нетърпение чакам да се омъжа. Омъжените жени имат много по-голяма свобода.

— Предполагам, че е така, но нали от теб се очаква да споделяш леглото на съпруга си — настоя Кити.

— О, не, аз ще искам да имам собствена спалня. Ах, да, сега разбрах за какво намекваш… за интимните отношения, нали? — изкиска се Джулия.

— Джулия, никак не е смешно! Ще бъдеш безкрайно изненадана. Нямаш представа какво е да си с мъж по този начин.

— Нима? — учудено повдигна вежди сестрата на Патрик. — Що за старомодни разбирания имаш, Кити?

Джонатан О’Райли я дръпна за ръката и я изтръгна от мислите й.

— Къде си се отнесла, момиче? Бъди така добра и отвори кошницата с храната. Ще ми се да си хапна нещо.

В кошницата имаше студено пилешко, буркан с желирано телешко, червени домати, грижливо увити в хартия, и едри ябълки.

— Пфу! Каква гадост! — сърдито измърмори Джонатан, измъкна кесията си и подаде няколко монети на Тери. — Ето ти една лира, момче. На следващата спирка ще слезеш на перона и ще купиш пай със свинско и бутилка бяло рейнско вино.

Кити понечи да протестира, но си каза, че мистър О’Райли едва ли ще й обърне внимание. Един час по-късно, след като се бе натъпкал със свинския пай, възрастният джентълмен започна да се превива от болки в стомаха.

— Мистър О’Райли, да не би пак да получите удар? — уплашено попита девойката.

— Не, момиче, ще ми мине. На следващата гара ще ми купиш ментови бонбони. Често страдам от стомашни киселини. Знаеш ли, животът е много странно нещо. Когато бях млад, винаги бях гладен, но не можех да си позволя никакви лакомства. Сега, когато мога да си купя всичко, стомахът ми не ми позволява. Дявол да го вземе, чувствам се доста зле.

 

 

Когато малката група наближи „Хей хаус“, всички едва се държаха на краката си от умора. Терънс изчезна някъде, а мисис Томпсън помогна на Кити да приготвят леглото на Джонатан О’Райли. След това двете седнаха в топлата кухня.

— Почини си, дете, сигурно си много уморена. Ще ти донеса чаша чай. Ако господарят позвъни, не му обръщай внимание. Той е един стар капризен дявол.

— О, мисис Томпсън, толкова се радвам, че съм отново тук — въздъхна Кити.

— Всички говорят, че Лондон е свърталище на греха и порока. Да не би да ти се е случило нещо лошо?

Кити я погледна в светналите очи, зажаднели за клюки от големия град и тихо промълви:

— Нищо особено не се случи. Само престанах да бъда малко момиче.

Глава осма

Първи октомври се случи ясен, но студен ден. До започването на тържествения обяд сватбеното тържество премина съвсем гладко. Джулия успя да се измъкне за няколко минути от претъпкания салон, за да поговори на четири очи с брат си в библиотеката.

— За бога, Патрик, защо не ме предупреди, че сър Чарлз Дрегоу е овдовял и че отново се е върнал в Лондон? Нима не разбираш, че когато баща му се пресели на небето, сър Чарлз ще бъде следващият херцог Манчестър? Само като си помисля, че бих могла да стана херцогиня един ден! А ти ми намери само този никакъв виконт — сърдито завърши тя.

— Трябваше да те нашибам с камшика, кучко неблагодарна! Продажна твар! Как си позволяваш да говориш така? Няма и един час, откакто си разменихте венчалните халки с Джефри! За бога, не мисля, че подхождаш на такъв мил мъж като Чарлз. Той заслужава нещо по-добро от теб, сестричке. Защото е фин като китайски порцелан, като сервиз на Уеджуд^[10]. Благодаря на небето, че повече няма да ми се налага да се занимавам с теб и с твоите амбиции. Всички жени сте еднакви! Искате само облаги и нищо друго не ви интересува!

— Е, не е нужно да си толкова груб с мен, Патрик! Кълна ти се, от известно време насам си станал неузнаваем — сърдито промърмори тя и побърза да излезе от библиотеката.

 

 

Патрик потърси приятеля си в тълпата.

— Всички сватбени тържества си приличат като две капки вода. Навсякъде цари убийствена скука.

Чарлз допи питието си и остави чашата на масата.

— Току-що се завърнах от замъка Дрегоу в Ирландия. Там нещата се влошават с всеки изминат ден, Патрик.

— Знам. Баща ми поне веднъж постъпи разумно, като заповяда на всичките ни ратаи да се качат на кораба за Ланкашир. Сега работят в нашите три тъкачници. Не може да се твърди, че са на седмото небе от щастие, но поне не мрат от глад по улиците на Дъблин.

— Положението в ирландското графство Армаг е направо критично. Там ние, разбира се, притежаваме повече хора, отколкото някога е владеело вашето семейство, но сега масово напускат района. Когато отида там, веднага ме наобикалят като мухи, за да научат нещо ново за живота в Америка и на островите в Западна Индия. И аз винаги ги съветвам всеки, който е способен по някакъв начин да си изкара прехраната отвъд океана да си стяга багажа. Някои от тези нещастници са готови дори на престъпление, само и само да се отърват от гладната смърт в Ирландия. Патрик, сърцето ми се къса, като гледам как немотията ги прокужда далеч от родината им. В плантациите на Каролина или Вирджиния условията за работа са ужасни, обаче храната е в изобилие, а климатът — топъл.

— Чарлз, ти очевидно си депресиран. След като се разделим с щастливите младоженци, може да прескочим до заведението на мадам Кора. Тя ще ни избере две от най-очарователните си момичета и набързо ще забравиш за грижите си.

Чарлз предпочиташе да потъне в земята, но да не признава пред Патрик, че от една година не можеше да задоволи нито една жена. Такива бяха жестоките последици от невъздържания му начин на живот в тропиците — прекалено много алкохол, прекалено много млади мулатки и туземки с огнена кръв — организмът дори и на най-здравия мъж не би могъл да понесе безнаказано такива претоварвания. Оттогава се чувстваше преситен от плътски наслади, но не посмя да го сподели с приятеля си.

— Чудесно хрумване! — припряно се съгласи Чарлз Дрегоу. — Има ли нещо по-приятно от хубавата музика, изисканата кухня, отлежалите вина и компанията на порочните „девици“?

 

 

На другата сутрин Джефри се събуди доста рано, надигна се, облегна се на възглавницата и замислено подпъхна ръце под главата си. Въпреки престорената девическа скромност, демонстрирана от Джулия през първата им брачна нощ, младоженецът бе наясно, че не се беше оказал първият мъж в живота й. Може би затова тя не се отпусна и не успя да изпита истинска наслада от ласките му. В епохата на лицемерния морал на мъжката половина от човечеството бе позволено почти всичко, но жените се разделяха на две непримирими категории: от порочните момичета се очакваше да бъдат неотразимо прелъстителни, но на благовъзпитаните девойки бе забранено дори да мислят за секс. В почтените домове избягваха дори думи като „панталони“, темата за женско бельото се считаше за неблагоприлична, а вместо думата „бедра“ използваха медицинския термин „долни крайници“. В тази неописуемо лицемерна викторианска епоха прикриваха с драперии дори краката на семейния роял. Затова не е чудно, че Джефри едва не изпадна в шок, когато за пръв път се усъмни в целомъдрието на съпругата си. Възпитаван да бъде скромен, почтен и благовъзпитан, той реши никога повече да не се занимава с тази деликатна тема. Но едновременно с това реши никога да не й дава повече шансове да му изневерява. Очевидно трябваше да започне с настояванията за наследник още от следващия ден, за да се възползва от ограниченията, които бременността налага на жената. Постепенно се успокои и се почувства по-добре. Все пак и той имаше своите козове, въпреки че преди да се оженят, тя бе доста по-богата от него. Пък и какво лошо има в това да притежаваш млада, страстна и богата съпруга? Протегна ръка и я погали по разголения гръб, после плъзна пръсти под кръста й. В съня си Джулия промърмори нещо, обърна се към него и жадно разтвори бедра, без дори да се е събудила напълно.

 

 

Джонатан О’Райли не пожела да се консултира със стария си лекар в Болтън. Първия ден възрастният джентълмен прекара в леглото, но на следващата сутрин стана рано, както бе свикнал от години, и веднага тръгна към най-близката от трите тъкачници.

Кити реши да се възползва от отсъствието на господаря си, за да посети дядо си. Грабна картите за тарос, пъхна ги в джоба на наметалото и изскочи навън. Беше твърде суеверна, за да се осмели сама да си гледа на карти.

— Какво те измъчва, момичето ми? Изплюй камъчето и ще видиш как ще ти олекне.

— Бях съблазнена… — смутено прошепна тя, изпълнена с надежда, че никой няма да разбере по-добре мъката й от Суоди. — Но… дядо, повярвай ми, всичко това стана против волята ми!

Старецът я изгледа напрегнато.

— Кой е виновникът? Бащата или синът?

— Патрик Джон Френсис О’Райли — отчаяно прошепна тя.

— Хм… — кимна Суоди. — Все пак това е по-добре. По-добре да те яхне млад и буен жребец, отколкото някоя уморена стара кранта.

— За бога, дядо, та нали всички мъже са еднакви! Всички до един са отвратителни животни! — изкрещя Кити и вбесено тръсна глава.

— Успокой се, малката ми. Младите мъже са с гореща кръв, по жилите им тече огън. Лесно загубват ума и дума, ако някоя женска успее да ги съблазни.

— Никого не съм искала да съблазнявам! — възмути се внучката му.

— Но си дарена с женски инстинкт още от рождението си, момичето ми. На един млад мъж му стига само да започнеш да пърхаш с дългите си мигли, после да ги вдигнеш, да го пронижеш с поглед и да му се усмихнеш. Сърцето му веднага ще бъде в краката ти. Стига само да разтвориш малко алените си устенца и да покажеш белите си зъби, а пък ако покажеш и крайчеца на езичето си… Ако въздъхнеш само веднъж, гърдите ти се надигат от деколтето, още малко ще изскочат навън, а черните ти къдрици се вият като змии по раменете ти. Може ли мъжките ръце да устоят да не се протегнат, за да те погалят? Ако във вените му тече гореща кръв, никой мъж не може да стои като бездушен камък.

Кити остана смълчана, изгубила дар слово. Нима така я виждат всички мъже? Дядо й, словоохотлив като всички ирландци, обикновено обичаше доста да преувеличава истината, но в случая май имаше право.

— Пък и каква е ползата да се вайкаш, щом белята вече е станала? Той обеща ли ти да се грижи за теб?

— По дяволите! Не искам да бъда негова метреса! И не желая с нито един мъж да деля леглото! Ех, как бих искала да се омъжи за мен… — Собствените й думи я изненадаха, защото в следващия миг трябваше да признае пред себе си, че въпреки всичко все още го обича. Когато един мъж проникне в тялото на жената, той прониква и в душата й и винаги оставя следа след себе си, която никога не се заличава докрай.

— Не си погубвай ума, Кити! — Не помнеше някога дядо й да й бе повишавал тон. — Патрик не може да се ожени за теб, дори и ако е влюбен до уши в теб! Мъж с неговото положение е длъжен да се ожени за някоя богата лейди, защото на неговите плещи ще легне грижата за семейство О’Райли. Пък и с женитбата на Джулия сега е свързан с благородниците. Нима очакваш да пожертва живота си, за да се обвърже с някоя жалка ирландска циганка като теб, която е била само една презряна слугиня в къщата му?

— Не бъди толкова груб! — изохка нещастната девойка. От суровите думи на Суоди лицето й бе пребледняло като платно.

— Не аз, а животът е груб, Кити. Понякога сме били много щастливи, но сме имали и трудни дни. Затова трябва да се научим да се превиваме, когато задухат безмилостни ветрове, иначе ще бъдем прекършени — тихо промълви мъдрият старец. — Ако не желаеш прекалено интимничене с някой мъж, избери си по-стар съпруг. Старите мъже не са толкова страстни като младите бичета. Такъв съпруг няма да ти се налага в леглото, но трябва да знаеш, че ще си останеш незадоволена, докато не си намериш мъж на твоята възраст, някой с по-гореща кръв.

— Ще ми гледаш ли на карти? — попита тя и облиза пресъхналите си устни.

— Ще ти направя келтски кръст. — Дядо й подреди картите и се взря намръщено в тях.

— Хм… дама пика… доста опасна карта… значи доста облаци и бури ще се струпат над главата ти, моето момиче, и нищо няма да ти се отдава лесно. А, ето и попа с петоъгълника около него. Това е символ на мъж, който сам се е издигнал, властна личност, който не търпи да бъде командван от жена.

Суоди обърна третата карта.

— Любовници, но, уви, обърнали са си гръб един на друг. Няма знамение коя посока ще избереш! Съдбата ти ще бъде доста объркана, но най-накрая ще извлечеш поука от грешките си…

Посегна към четвъртата карта.

— Звездата, та това е знак за млад мъж, който мисли само за идеалите си.

Най-после старецът разкри и последната пета карта.

— О, та това е магьосникът, на който са подвластни четирите най-важни елемента на света — земята, въздуха, огъня и водата. В твоята съдба ще се преплитат и четирите… Но смъртта?

— Стига! — изкрещя Кити. — Не искам да слушам повече!

Той й махна с ръка да не му пречи и впери поглед в картите.

— Може би виждам предсказание за физическа смърт, но може би пък тези карти подсказват само, че нещата около теб ще се влошат рязко, преди всичко в твоя живот да се уреди веднъж завинаги. Никога не бива да забравяш, мило мое момиче, че след смъртта винаги следва възкресението.

Кити го погледна ужасено.

— Не искам да се измъчвам по цели нощи от тези мрачни предсказания. Исках само да разбера дали ще се омъжа…

Старецът се усмихна и пое ръката й в сбръчканата си длан.

— Ще имаш поне трима съпрузи. Ето тук е изписано.

Тя тръсна глава, за да прогони страха, и се опита да се усмихне.

— Вече стана късно. Трябва да се прибирам. А ти се пази, дядо, защото никой не ме разбира по-добре от теб.

 

 

Джонатан О’Райли свикна да вечеря в компанията на Кити. След вечеря обикновено играеха на домино.

— Искаш ли сега да заложим по половин крона, момиче? — ухили се Джонатан. — Хм, но какво ще стане, ако и този път ме победиш?

— О, няма защо да си задавате този въпрос. Нали знаете, че и този път ще спечеля!

Кити наистина спечели и тази игра и пъхна монетата в джоба на престилката си.

— Дявол да го вземе, наистина те бива. Не знам дали се е родил мъжът, който ще успее да излезе на глава с теб. Сигурно това не съм аз, но нищо не ме ободрява така, както часовете, които прекарваме заедно.

— Чак сега ли го разбрахте? — учуди се девойката. — А пък аз и досега не мога да си обясня как успяхте толкова бързо да се съвземете.

— Нищо чудно да не е било сърдечен удар — неуверено измърмори Джонатан. — Лекарите обичат да си придават важност и да изкарват човека много по-болен, отколкото е в действителност. Защото само тогава могат да си оправдаят тлъстите хонорари. Но мен никой не може да ме излъже. — Той внезапно й намигна. — Не говоря за теб, нали разбираш?

— О, вие наистина бяхте доста зле, мистър О’Райли. Тогава вашата аура бе придобила странен тъмнокафеникав оттенък.

— Моята аура? Какво означава това?

— Ами… това е светлината или сиянието, което се носи около теб. По цвета на това сияние може да се съди за разни неща, например за здравето или за характера на всеки човек…

— Цигански приказки, врели-некипели. Сигурно ти самата не вярваш нито дума на всичко това.

Кити звънко се разсмя.

— Само не опитвайте да ме убеждавате, че не сте суеверен! Нали съм ви виждала как хвърляте щипка сол през рамо или как чукате на дърво против уроки.

— Е, този път ме хвана натясно — усмихна се възрастният джентълмен. — Кажи още нещо за тази… аура.

— Когато сте болен, аурата ви става тъмнокафява, но сега я виждам в светлооранжев оттенък, а това означава, че сте в много по-добро състояние. Ала когато напълно оздравеете и отново се заемете с тъкачниците, когато започнете да командвате всички наоколо с властния си глас, тогава нейният цвят се просветлява още повече и се превръща в яркожълто сияние. А в миговете, когато избухвате от ярост, краищата на вашата аура почервеняват като кръв.

— Аз? Аз да се ядосвам? Никога! — възрази той. — Кажи ми, всеки човек ли има такава аура?

— Да. На Джулия е с червен цвят, а на Барбара е синкава.

— А твоята? — полюбопитства Джонатан.

— Може би е бледовиолетова — замисли се девойката и добави на ум: „А на Патрик е пурпурна, наситено пурпурна, вибрираща, прекрасна…“. Тръсна глава, за да забрави за предизвикателното видение, и продължи: — Искате ли да ви гледам на ръка?

Той й подаде ръката си, обърната с дланта нагоре, с леко извити пръсти.

— Ето, само от този жест си личи, че сте особено загрижен за парите. Тези свити пръсти подсказват, че предпочитате да хванете нещо, вместо да го дадете на някого. Ако ми бяхте подали ръката си с разперени пръсти, щях да си помисля, че парите с лекота изтичат през пръстите ви. Виждате ли разликата? Освен това дланта ви не е удължена, а по-скоро квадратна. Това пък значи, че сте много практичен мъж, надарен с порядъчно количество здрав разум. Всъщност дланта ви е по-дълга от пръстите, което е признак, че сте по-близо до хората на действието, а не до мечтателите. А това пък ви носи успех във всяка дейност, с която решите да се захванете. Ето, палецът ви е доста як и дебел в основата си. Това е знак, че сте роден за шеф. А венериният ви хълм е доста подут.

— Къде е това? — попита заинтригуваният мъж.

— Ето тук, тази подутина в основата на палеца. Това означава, че обичате разкоша. И доста обичате да си угаждате, искам да кажа с ядене и други удоволствия. Върховете на пръстите ви са леко скосени, а това е признак, че сте много упорит и за нищо на света не сте склонен да отстъпвате, щом решите да се заловите с някое хрумване.

— Стига сме се занимавали с моя характер. Какво ще кажеш за бъдещето? — нетърпеливо я прекъсна Джонатан.

— Вече сте успели да натрупате богатство, мистър О’Райли. А за бъдещето… никой не може да го отгатне. Мога само да ви надрънкам обичайните общи предсказания, които ще ви каже всяка стара циганка, от онези, които гледат по пазарищата. Ще се сблъскате с тайнствен чернокос, непознат мъж. Ще пътувате далеч, надалеч. Ще се сбъднат три ваши желания.

А всъщност него го интересуваше само едно. Отначало Кити не се досещаше за съкровеното му желание. Джонатан О’Райли искаше да я подчини на похотливите си намерения и да я превърне в своя любовница, но се страхуваше, че след като се добере до парите му, младата циганка ще го изостави. Нищо чудно да забегне с първия по-млад богаташ, който й предложи кесията си.

— Най-добре е да се оженя за нея — реши Джонатан. — Наследниците ми ще се пръснат от злоба при тази неочаквана вест.

Лицето му светна от радост, когато си представи какви сцени ще устроят синът му и дъщерите му. Омръзнало му бе да крие похожденията си, да бърза в тъмните вечери да се прибере навреме за семейната вечеря, да стъпва на пръсти, за да не чуят слугите, че е изскърцала някоя от дъските по пода. Не, по дяволите, не искаше повече да се крие. Искаше да има жена, млада и хубава, която да може да целува и гали открито, пред всички. Пък и колко още му оставаше? Отдавна бяха преминали най-хубавите му години. Всички се опитваха да го убедят, че трябва да се грижи само за здравето си, но да вървят по дяволите с техните мъдри съвети, с лицемерната им загриженост! Има ли нещо по-приятно за мъжа от свежата женска плът?

 

 

На следващия ден Джонатан О’Райли обяви, че е решил да продаде тъкачниците. Майната им на тези проклети фабрики, човек има право най-сетне да си отдъхне, след като цял живот се е трепал за пари! По време на обеда той не можа да издържи и сподели с нея:

— Кити, ти си способна да накараш и най-стария мъж да се почувства щастлив като юноша! Ще се омъжиш ли за мен?

Тя мигновено настръхна. Никога досега не бе мислила за такъв вариант. Знаеше, че Джонатан О’Райли вече не може без нейното присъствие, знаеше, че само тя може да го успокоява и утешава, но да се омъжи за господаря, който на тези години можеше да й бъде баща?

— Аз… аз наистина не знам какво да кажа — откровено отвърна тя.

— Кажи „да“, миличка. Ще видиш, че няма да ти се наложи да съжаляваш — настоятелно рече Джонатан.

— Хм, ами… бих искала да попитам дядо си, преди да ви дам отговора си. Нали знаете, мистър О’Райли, че още нямам шестнадесет години? — Кити се опитваше да спечели малко време.

— Ммм, да, толкова си млада, май прекалено млада за мен, но мисля, че ще успея да убедя дядо ти. Защо не отидеш още днес да поговориш с него? Искаш ли и аз да дойда с теб, мила?

— Не, но ви благодаря, мистър О’Райли. Все пак ми се струва, че е по-добре да отида сама.

— Наричай ме Джони — помоли я той.

Кити се запъна.

— Не… не мога.

— Е, добре, тогава ще ме наричаш просто Джонатан. Хайде, опитай.

— Добре, Джонатан.

— Ето, видя ли колко е лесно? А сега иди да си донесеш наметката. Аз ще поръчам да приготвят каретата за теб. — Той бащински я потупа по коляното.

Главата на Кити беше замаяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за едно: нима сега ще бъде мащеха на Патрик? Ако се съгласи на този неравностоен брак с бащата, ще трябва да се прости с надеждата някога да се омъжи за сина, но нали ще може да му отмъсти? Ще има чудесен дом, ще живее в охолство и за нищо няма да се безпокои. Джонатан О’Райли вече й бе доказал, че се отнася с нея много по-внимателно и грижливо, отколкото към собствените си деца. Наистина, доста старичък е за нея, но нали само преди няколко дни дядо й бе споменал, че и това си има своите предимства? Очевидно застаряващият джентълмен се чувства доста самотен и жадува за нейното присъствие. А може би ще успее да го убеди да й разреши да има отделна спалня, както възнамеряваше да постъпи Джулия? Когато стигна до къщичката на дядо си, Кити помоли кочияша да я почака. Завари дядо си, зает с къпането на малчуганите. Ада бе седнала на ниското столче до огъня и кърпеше някакви дрипави дрехи. Кити веднага забеляза, че коремът й отново е издут.

— Отново ли ще раждаш, Ада?

— Ох, Кити, може би остава само един месец. Но така ме рита отвътре, че ми се струва, че този път ще родя бебе с по два чифта ръце и крака.

Едно от изгладнелите деца започна да хлипа и Кити внезапно изпита чувство на вина. Не можеше да става и сравнение между нейния живот и жалкото съществуване на роднините й. Бързо бръкна в джоба на роклята си и измъкна две монети по половин крона, които бе спечелила от игрите на домино с Джонатан. Напъха ги в дланта на Ада, но жената уплашено поклати глава:

— Не, не на мен. Дай ги на дядо си. Иначе ще се нахвърли върху мен веднага щом излезеш навън и още тази вечер ще ги профука в кръчмата на ъгъла.

— Имам една важна новина. Джонатан О’Райли ме помоли да се омъжа за него, а аз съм толкова объркана и смутена, че наистина не знам какво да правя… — обърна се девойката към дядо си.

Той я изгледа замислено и бавно поклати глава.

— Не, момиче, този път трябва сама да избереш съдбата си. Не искам да ти се меся в работите.

Ада скочи на крака и грабна дланта на Кити.

— Той може да не иска да ти дава съвети, но аз няма да мълча. Как можеш да си помислиш да откажеш на такъв богаташ?! Та той има три тъкачници и кой знае колко пари в сандъците си! Къде ще намериш по-изгоден кандидат? И хич не се притеснявай, че все ще се намери някой да те одумва. Най-важното е, че нито ще му мислиш откъде да намериш дърва за огъня, нито какво ще ядеш на другия ден. Ще поживееш с него година, две, три и накрая ще останеш богата вдовица. И не забравяй най-важното: всички мъже мислят само за себе си и носят само нещастия на жените си, затова винаги е по-добре да си вземеш някой по-богат. Всички котки са сиви нощем, ако проумяваш какво искам да ти кажа.

Кити огледа мизерната стая и взе решение.

 

 

Почти се бе мръкнало, когато каретата се върна в двора на „Хей хаус“. В ума на Кити се беше загнездила една неочаквана, но възпламеняваща мисъл. Когато след седмица Патрик доведе Барбара в къщата и узнае, че Кити се е съгласила да се омъжи за баща му, може би ще направи страхотен скандал и ще настоява тя да се омъжи за него още на следващия ден! Къщата бе напълно притихнала и тя разбра, че всички са си легнали. Запали свещта, която винаги оставяха в преддверието, и тихомълком пое към спалнята на Джонатан. Вратата се оказа отворена. Отвътре се чу глас:

— Кити, ти ли си?

— Да, мистър… да, Джонатан. Закъснях, защото се наложи да помогна на Ада да настани децата в леглата — набързо смотолеви тя.

— Влез, момичето ми. Нямам търпение да узная отговора ти. Чакам те вече от няколко часа.

Беше надянал халата си върху нощницата, но Кити толкова пъти го бе виждала разсъблечен по време на дежурствата до леглото му, че въобще не му обърна внимание. Остави свещта на масичката до прозореца и глухо отрони:

— Реших, че ще стана твоя жена.

— Скъпа моя! — извика той и я стисна в грубата си, мечешка прегръдка.

— Но моля те, Джонатан, моля те, задушаваш ме! — изохка девойката, ужасена от близостта му, но той притисна устни към нейните и с това я задуши още повече.

Устата му се оказа влажна и тя потръпна от отвращение. Ръцете му се спуснаха към задника й, започнаха да я мачкат и притискат към набъбващата му мъжественост. Тя изпъшка и се опита да го отблъсне, но той бе набит и тежък, а и се оказа по-силен, отколкото бе предполагала.

— Не, не, моля ви, мистър О’Райли, спрете, спрете!

Но той вече бе твърде възбуден и не искаше и да чуе за отказ.

— Не ми отказвай, скъпа моя, недей! Искам да те обладая!

— Не, не, оставете ме да си тръгна! — изкрещя тя, изплашена от животинските му напъни.

— Не ме отблъсквай, Кити — замоли я той. — Нима не разбираш, че вече не мога без теб?

В същото време Джонатан не спираше да я тласка към ръба на леглото. В един ужасен миг тя се препъна и падна върху леглото, а той се стовари отгоре й с цялата си тежест. Приличаше на кошмарен сън. Кити не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Досега си бе въобразявала, че няма нищо по-ужасно от изнасилването на Патрик. Но тя поне харесваше сина физически и тръпнеше и от най-лекото му докосване, докато сега допирът на бащата я изпълваше с погнуса. Джонатан надвеси лице над нейното. Устните му се приближиха към нейните, неестествено изкривени в единия си ъгъл от наскоро преживяния сърдечен удар, а алчните му пръсти сграбчиха краищата на роклята й и трескаво започнаха да я повдигат.

— Стига! Стига си се дърпала! Разтвори си краката!

Страхът й прерасна в ярост. Кити се надигна и го заплю в лицето. Но от това той само почервеня като разярен бик. Едрият му юмрук се стовари върху рамото й. Повдигна края на нощницата си, за да може да проникне в нея. Космите между бедрата му бяха остри и ожулиха нежната й кожа. Той се опита да я обладае, но тя бе прекалено тясна. Джонатан се надигна, за да се намести по-удобно, но в този миг момичето се извъртя и изхвръкна като куршум от леглото. С учудваща бързина той стигна до вратата преди нея и й препречи пътя. Кити се втурна към прозореца и задъхано извика:

— Ще крещя, докато събера цялата къща!

— Никой няма да посмее да влезе в спалнята ми, затова можеш да викаш колкото си искаш.

— Ще направя пожар! — заплаши го тя.

— Но тук няма огън.

Тя грабна свещника и го поднесе към завесите, които мигновено пламнаха.

— Вече има!

Джонатан се втурна към легена с вода в ъгъла на стаята и в този миг Кити успя да се измъкне през вратата. Пробяга, без да спира, почти четири мили, докато накрая се добра до къщата на Ада. Пое дълбоко въздух, преди да се осмели да почука. На вратата се показа дядо й, който оживено разговаряше с Тери.

— Какво има, Кити? — попита я брат й и се спусна към нея.

— Какво е станало, дете? — стреснато я изгледа Суоди.

Тя диво поклати глава. Беше толкова уплашена, че дядо й не настоя за отговор, заведе я до леглото и я наметна със старото си палто.

— По-добре да се върна в къщата и да разбера какво се е случило — каза Тери.

Дядо й нежно я потупа по гърба и отметна черните коси от лицето й. Тялото й трепереше, но постепенно се успокои и накрая се унесе в сън. След около час Тери се върна. Очите му святкаха диво, а лицето му бе пребледняло. Той приближи до леглото и сестра му се събуди.

— Да не би да изгуби работата си заради мен, Тери? — отпаднало попита тя.

Той поклати глава.

— Той е мъртъв, Кити! — промълви момчето.

Младото момиче се прекръсти.

— Света Богородице, как е станало?

— В спалнята му е избухнал пожар.

— Господи, нима е изгорял жив?

Той отново поклати глава.

— О, не, огънят е бил загасен почти веднага. Ала след това той е получил още един удар и е паднал мъртъв.

— Те ще кажат, че аз съм го убила! — изкрещя Кити.

— Е, във всеки случай няма да се връщаме повече там — рече Тери.

Глава девета

През първата седмица Кити се страхуваше да се покаже на улицата, за да не я залови полицията. Но дните бавно се нижеха и никой не я потърси. Изплашената девойка постепенно започна да се успокоява и обичайната й жизненост се възвърна. Налагаше се да потърси някакво средство за препитание. Имаше само дрехите, с които бе избягала от спалнята на Джонатан О’Райли. Но как да изкара пари за храна? Бедняшкият квартал в покрайнините на Болтън тънеше в неописуема мизерия. Отчаяната девойка дълго мисли как да постъпи, накрая се изправи, грабна шала на Ада и с решителни стъпки тръгна по калната уличка. Отиде до поляната, където съседите простираха прането си, откачи от въжето чифт черни памучни чорапи и една пола в морскосиньо, след което побягна обратно към къщурката на дядо си.

През следващите три дни Кити обиколи всички предприятия в околността, но никъде не намери работа. На повечето огради стоеше обидният надпис:

„Ирландци не се приемат на работа!“

Към края на третия ден дочу от случайни минувачи, че Константин, собственикът на малка текстилна фабрика, е открил нов магазин в центъра на града и търси продавачки. Още същия следобед Кити грижливо изглади муселиновата рокля и се приготви да отиде до новооткрития магазин. Но тогава възникна още една досадна пречка — нямаше какво да облече върху роклята. Наложи се първо да посети бараката, в която продаваха дрехи втора употреба. Но рафтовете бяха препълнени с жалки и окъсани дрехи, носени кой знае колко сезона. Накрая се спря на едно дамско палто от сив велур, което за щастие се оказа по мярка. После прерови купчината шапки и кожени яки, докато откри малко сиво боне. За палтото и шапката се наложи да се раздели с последните си монети, но въпреки това напусна магазинчето с подобрено настроение.

Трябваше да намери и лента, с която да привърже бонето под брадичката си, за да изглежда по-благоприлично. Знаеше къде може да се намери това, което търсеше. Зави по задната улица и се насочи към двора на църквата. Там, до един пресен гроб, девойката съзря най-грозния венец, който бе виждала през живота си, но с вплетена в него прекрасна бледоморава сатенена панделка, която чудесно подхождаше на лицето й.

На следващата сутрин стана рано, стопли вода в легена и изми косата си. След това извади дрехите си, облече се и тръгна към магазина в центъра на града. На прага я посрещна добре облечен млад мъж и две грозноватички, но млади продавачки, а зад гърба им се показа по-възрастна жена с навъсено лице, сякаш се опитваше да открие къде зад щанда е забутан предметът, от който се носи някаква непоносима миризма. Кити се приближи до джентълмена, но възрастната жена го избута с едно помръдване на лакътя и сухо попита:

— С какво мога да ви услужа?

— Искам да кандидатствам за свободното място за продавачка, мем — учтиво отговори Кити.

— Може ли да видя някакви препоръчителни писма? — студено подметна жената.

— Никога не съм работила в магазин, мем. Досега работих като камериерка — смутено обясни Кити.

— Ирландка ли си? — попита възрастната жена и сбърчи нос. Имаше вид, като че ли най-после е открила откъде се разнася неприятната миризма.

За части от секундата Кити се поколеба, готова да си тръгне, но гордо вирна глава и отчетливо отговори:

— Да, мем, ирландка съм.

Настъпи тягостна тишина. Мъжът и другите две продавачки напрегнато зачакаха по-нататъшната реакция на възрастната жена, но тя се опита да се усмихне и неловко промърмори:

— Хм, съжалявам, но нали се иска от кандидатките да отговарят на всички условия… Пък и кой ли не е чул, че ирландските хлапачки са доста мързеливи.

Кити усети как гърлото й се стегна, а сълзите вече напираха да бликнат изпод миглите й, но стисна зъби и успя да се овладее. В никакъв случай не трябваше точно сега да се разплаче пред тези надменни англичанки. Огледа се с презрителен поглед и сърдито отвърна:

— Е, щом е така, можете да ме целунете отзад! — завъртя се рязко, вдигна полите на роклята си, за да няма съмнение къде би желала да я целунат, след което излезе с гордо вдигната глава, без да забрави да затръшне с все сила вратата след себе си.

 

 

— Ох, миличка — смутено промълви Ада, — страх ме е, че няма къде другаде да постъпиш на работа, освен в една от трите тъкачници на онези проклетници О’Райли. Само те взимат ирландци на работа.

— А не може ли да си сменя името? Да ги излъжа, че се казвам Кити Блейкли? Не искам някой от семейство О’Райли да научи къде съм се скрила.

— Разбира се, че можеш, малката — набързо се съгласи Ада.

 

 

Кити отиде до тъкачницата „Фолкън“ и успя да уреди да я назначат в предачното отделение. Първото, което й се наложи да направи, бе да посети още веднъж магазинчето на чичо Джо, да заложи муселиновата си рокля с бродерия на цветчета, заедно с новите си обувки и сивото си велурено палто, за да ги замени за престилка на сини и бели райета и чифт груби, но здрави зимни обувки.

Първия път влезе в предачното отделение с треперещи колене. От дългите маси висяха недовършени кувертюри за легла. Показаха й как да подбира ресните и да ги усуква на възли и как да подравнява ръбовете. Това се оказа лесно, но трудностите тепърва я очакваха. Повечето от юрганите се оказаха претъпкани с дреб, а преждата често бе от най-нискокачествената. За да постигнат по-добър вид на готовия продукт, тъкачите се принуждаваха да намокрят тъканта, а после припряно изсушаваха кувертюрите между два нагорещени барабана. От тази недодялана технология се образуваха много петна и дупки, но ресните се втвърдяваха и подравняваха. Преди края на смяната пръстите на Кити се разраниха, тук-там кървави петна изцапаха плата. Строгият надзирател веднага се появи, като не пропусна да я обвини, че съзнателно поврежда стоката, и я заплаши, че ще й удържи щетите от надницата за седмицата. Девойката запомни този злочест период от живота си с факта, че виждаше слънцето само през неделните дни. Дежурната надзирателка обикаляше къщите на работничките и ги будеше в пет сутринта, като почукваше с дългата си пръчка по прозорците. Младото момиче беше длъжно да се влее в сивия, смълчан поток от недоспали жени и деца, поели към вратите на тъкачницата. В пет и половина всички трябваше да са застанали по работните си места. Вътре в спарените помещения, сред миризмата на нагорещено машинно масло, на мнозина от децата им прилошаваше още през първия час, а главоболието не ги напускаше досред нощ.

Три-четири седмици бяха нужни на Кити, за да привикне поне отчасти към монотонното, влудяващо стържене и тракане на машините. След двадесет дни Кити получи първото „повишение“ — съобщиха й, че ще я изпратят да помага на по-опитните работнички, на всяка от които бяха поверени по четири тъкачни стана, дори ще й възложат някои от второстепенните функциите на надзирателките.

Оказа се обаче, че всъщност я бяха натоварили с най-досадната работа. Просторното помещение бе претъпкано с десетки станове, чиито трансмисионни ленти плющяха безспир по дванадесет часа в денонощието. Още щом застана на прага, девойката се стъписа от непоносимия грохот и от летящите във въздуха ремъци и мотовилки. Между подредените в шест редици машини бяха оставени толкова проходи, че една от по-възрастните жени я предупреди да минава покрай становете само обърната „на ребро“ и никога да не излага лицето си към машината. Заради невероятно замърсения въздух момичето всяка вечер миеше косата и изпираше престилката си. Освен това трябваше да внимава да не изцапа с машинно масло черните си памучни чорапи, защото бе видяла пъпките по краката на повечето от работничките. Освен за рамките, на които опъваха плата, Кити трябваше да се грижи и за вдяването на празните совалки. Макар че тази операция се извършваше доста бързо дори и от десетгодишните деца, Кити, за ужас на старшата надзирателка, така и не успя да свикне да се справя достатъчно чевръсто. Ако се случеше да работят многоцветни десени, устната кухина на всяка от жените се напълваше с частици от няколко различни бои до края на смяната. Кити вече бе успяла да забележи, че в резултат от това бяха почернели предните зъби на повечето от момичетата.

Първият час от всяка смяна за Кити се изнизваше като в мъгла, само вцепенените й пръсти машинално изпълняваха командите на надзирателките. Но към средата на третия час някоя от жените неизбежно допускаше някакъв пропуск, надигаше се невъобразима олелия и „забавата“ започваше. Въздишките и оплакванията се редуваха със смях, подмятания и закачки. Всяка от тях се задяваше със съседките си, като често пъти, без да се усетят, прекрачваха мярката. Поради ужасния шум не се чуваха думите, затова си бяха изработили неписан правилник, включващ десетки жестове, кимвания, намигвания, с които успяваха да изразят всички възможни чувства. Жените бяха много вулгарни и колкото по-цинична история се разказваше, толкова по-добре се забавляваха. Кити скоро научи всичко за всяка от тях — коя кога е родена, кого са погребали в неделя, как се е представил снощи мъжът й в леглото. Всички теми се разискваха открито и никой на нищо не се учудваше. Девойката бързо се научи да се смее на най-пиперливите шеги, дори понякога и сама разказваше някои от тях. Работничките се грижеха една за друга и още първия ден я предупредиха никога да не отива зад стана, колкото и да я увещава надзирателят.

Кити се бе изправила пред стана и наблюдаваше коя совалка ще се освободи първа, когато надзирателят приближи към нея и й подаде бележка.

— Кити Блейкли, трябва да се прибереш у дома — рече той и с погнуса присви устните си. Девойката разбра, че трябва да се прибере, защото се очакваше появата на още едно бебе.

Тя намери Ада присвита на стола с пребледняло лице. С едната си ръка стискаше края на черния си шал, а с другата бе притиснала корема си.

— Защо не е запален огън? — попита Кити.

— Няма дърва.

Младото момиче отиде в кухнята и донесе брадвата. Понечи да вземе единия стол, но си помисли, че имаха само два и го остави. Спомни си, че може да насече задната стена на дрешника и бързо се залови за работа. Като свърши, хукна да извика акушерката. Нямаше нужда да ходи много надалеч, тъй като наоколо имаше много акушерки, почти толкова на брой, колкото кръчмите.

Мама Байръм бе дребна, закръглена жена. Тя винаги държеше чантата си готова до вратата и веднага тръгна с Кити.

— Къде е леглото? — смаяно попита жената, когато влезе.

— Ада каза, че е родила всичките си деца върху кухненския под — отвърна младото момиче.

— А да, спомням си. Хайде, размърдай се, момиче, и ми помогни. Не стой като чучело.

Двете откачиха вратата и я покриха с чаршаф.

— Ще ми трябва гореща вода, момиче. Сложи чайника на огъня. Първо искам да пийна чаша чай — рече акушерката, свали шала си и придърпа свободния стол до огъня. — Кой ще се грижи за другите ти деца? — обърна се тя към Ада.

— Голямата Флори. Живее отсреща. Ще останат при нея до утре — отпаднало се обади родилката от импровизираното легло.

— Да не би да говориш за оная с дългия нос? — възмутено попита мама Байръм.

— Защо, за коя жена става дума? — попита Кити.

Акушерката хвърли многозначителен поглед към родилката и махна с ръка.

— За една нещастница, дето се е родила без късмет. Както и да е, не е нейна вината. Мъжът й е пазач в мюзикхола и се влачи с хористките.

Ада не можеше да издържа повече, но мама Байръм спокойно си допи чая.

— Нямам нужда от помощ при раждането, но после ще трябва да почистиш. Това не е моя работа.

Кити кимна разбиращо и седна на стола до камината. Запуши уши, за да не чува ужасяващите викове на Ада. Опита се да мисли за друго. Представи си, че се намира в гората и чува цвърченето на щурците и песните на птичките.

— Струва ми се, че не е само едно бебе… да, да, близнаци са! — извика акушерката и я изтръгна от мислите й.

— О, господи, не! — чу се измъчено възклицание, а след него се обади мама Байръм: — Готово, всичко свърши. Кое искаш да задържиш?

— Момчето — прошепна Ада.

— А момичето? — просъска акушерката и посочи към Кити.

— Тя няма да каже на никого — тихо отвърна родилката.

Кити се зачуди за какво разговаряха. Чу се остър звук от силен удар, последван от слаб вик. След това акушерката остави новороденото момченце до майка му.

— Ето, измий го. — Тя подаде на Кити мъртвото бебе. Кити взе малкото вързопче и го занесе в кухнята. Гледаше го, държеше го, но умът й бе вцепенен. Машинално се зае да измие мъртвото момиченце. Уви го в една стара пелена, но не знаеше какво да прави с безжизненото създание и го остави на масата в кухнята. Върна се в стаята. Акушерката й тикна в ръцете някаква емайлирана кофа.

— Излей това и изплакни тези окървавени парцали. Аз вече свърших. Между другото, не забравяйте, че още не сте ми платили за предишното бебе!

 

 

По-големите деца се върнаха от училище и Кити им сложи да обядват. След като се нахраниха, ги изпрати да си поиграят на улицата, за да не би някое от тях да влезе в кухнята и да види мъртвото бебе. Направи на Ада чаша чай и отиде в кухнята да провери дали наистина върху масата има бебе или само си бе въобразила. Личицето му бе восъчно бледо и Кити си каза, че й прилича на кукленско.

— Това е само една восъчна кукла — прошепна объркано тя.

— Тази нощ ще останете при Голямата Флори — каза Кити на децата и те послушно излязоха.

— Кити, защо не отидеш да помогнеш на Голямата Флори? Джак ще се погрижи за мен, когато се върне от работа.

Кити сложи децата на Ада да спят, а след това нахрани и децата на Голямата Флори.

— По-добре да се прибера — каза Кити, когато започна да се стъмва. — Става късно и Джак сигурно скоро ще се прибере.

Бавно прекоси улицата. Джак Блейкли я посрещна на прага и й подаде пакет увит с вестници и завързан с канап.

— Занеси това на стария Томи Фъргюсън, нощния пазач във фабриката, дето е малко по-надолу по улицата. За два шилинга той ще го сложи в пещта. Кажи му, че е мъртво куче.

Кити взе пакета и тръгна надолу по улицата. Откри стария Томи в двора на фабриката. Тя го погледна и с едната ръка му подаде пакета, а с другата парите. Опита се да каже нещо, но старият Томи я изпревари:

— Още едно умряло куче, нал’ тъй? — Намигна й старецът и влезе вътре.

Седмицата преди Коледа измина бързо. Мислите на децата бяха изпълнени с радостно очакване. Кити и Дорис измиха ръцете и личицата им, връчиха им по една вилица и всички се упътиха към сградата на мисията на „Куин стрийт“, където ги очакваше благотворителният коледен обед. Всяко дете получи голямо парче пай с месо, резен от кейка със стафиди и голяма чаша чай.

След това се появи мистър Попуел, на когото дължаха благотворителния обяд с подаръците.

— Имат ли всички от пая с месо? — засмяно попита той.

— Да, мистър Попуел — отвърнаха всички в хор.

— А получиха ли всички от коледните бисквити?

— Да, мистър Попуел.

— Напълнихте ли тайно под масата книжните кесии, за да ги занесете у дома?

— Да, мистър Попуел — невинно отвърнаха те.

— Тогава ги изпразнете, защото в тях ще сложите подаръците си.

Всички деца се подредиха в редица и мистър Попуел започна да им раздава пакетите.

— Виждате ли това красиво момиче? — попита той и посочи към Кити. — Тя цяла сутрин се е грижила за петима от вас и затова сега заслужава да й дам тази голяма кутия. Изглежда, е добро момиче и аз се обзалагам, че тя никога не е получавала такъв щедър подарък. — Той подаде на Кити кутията.

С искрящи от радост очи тя повдигна капака и видя голяма восъчна кукла. Гърлото й се сви от ужас, а устата й пресъхна. Поклати вдървено глава и се опита да върне кутията обратно, но мистър Попуел я натика в ръцете й.

След като заведе децата у дома, тя извървя три мили пеша, докато навлезе в полето. Изкопа малък гроб и положи в него кутията с куклата. Постави отгоре един камък. Наоколо нямаше цветя, затова откъсна два клона, кръстоса ги във формата на кръст и го заби върху могилката.

 

 

С настъпването на пролетта Кити се чувстваше отпаднала и непрекъснато мечтаеше за потъналите в зеленина ирландски полета. През дългата зима бе отслабнала и станала толкова крехка, че дори вятърът можеше да я отвее. Розовите й някога страни сега бяха бледи, а под очите й се виждаха дълбоки сенки.

— Тери, в неделя ще заведеш сестра си на разходка до езерото. Ще подишате чист въздух и ще се погреете на слънцето — предложи дядо й. Той се тревожеше за болнавия вид на внучката си.

Взеха хляб, сирене и бутилка с вода и се отправиха към Белмънт Мур.

— Какво искаш да правим? — попита Тери, загледан в чистите води на езерото, известно като Синята лагуна.

— Искам да се качим на върха на скалата — възбудено отвърна сестра му.

— Е, доста налудничава идея, струва ми се. А освен това е и опасно — засмя се Тери.

— Знам, но тези отвесни скали ми напомнят за Ирландия. Щом ми доставя удоволствие, защо да не го направя?

Той й помогна да се изкачи на скалата и тя се затича по платото, лека като вятър. Стигна до един разцъфнал глогинов храст и се спря, като вдишваше дълбоко от свежия въздух. Сякаш никога нямаше да се насити на аромата на пролетта. Внезапно погледът й бе привлечен от нещо, което се размърда в тревата. С изненада видя една двойка мъж и жена, които се бяха излегнали в тревата. Когато осъзна, че те се любеха, тя бързо изтича обратно при брат си.

— Тери, хайде да се махаме оттук! Там в тревата има двама, които…

— О, какво правят? — любопитно попита брат й.

— Какво мислиш, че могат да правят един мъж и една жена в тревата? — троснато отвърна Кити.

— Аха, оная работа ли?

— Това е отвратително! Жената сякаш се наслаждаваше.

— Кити, в тези малки къщи хората няма къде да останат сами. Какво да правят младите, когато искат да са заедно, а няма къде да се скрият?

Младото момиче го изгледа с присвити очи.

— Да не би да си насилвал някое момиче да прави това?

— Повечето от тях го правят доброволно и го харесват. Всъщност момичетата казват, че тези от тях, които не го правят и не им харесва, са сбъркани.

Кити за пръв път чуваше подобно нещо и дълго време мисли само за това. Може би някои от момичетата го правеха за пари, но тя бързо отхвърли тази идея. Когато един мъж плащаше, за да спи с една жена, той щеше да го направи независимо къде. Ала когато двама млади си избираха усамотено и красиво място сред природата, те сигурно го правеха само от любов.

 

 

Към края на лятото Кити започна да работи на още два стана в предачното. Отначало мислеше, че няма да се справи с ненаситните машини, но бързо свикна и не след дълго й се струваше, че сякаш цял живот бе вършила тази работа.

Животът й не беше лек и приятен, но тя не се чувстваше потисната или отчаяна. През седмицата се трудеше старателно, но очакваше с нетърпение неделните дни, за да си почине и да се разходи из полето.

Навърши седемнадесет години. Започна да разбира, че съвкуплението между мъжете и жените не е толкова отблъскващо. Вече почти две години живееше в среда, в която сексът се смяташе за нещо естествено и никой не се криеше и не се гнусеше от него. Обаче й бе трудно да мисли за него като за нещо романтично.

Измина още една зима, но нищо особено не се случи. Кити беше все така болезнено слаба. Очите й сякаш заемаха цялото й лице. Някога закръглената й фигура сега бе мършава и тънките й кости сякаш щяха да пробият прозрачната й нежна кожа. Бюстът й се смали и тя започна да си слага памук в корсажа, за да не изглежда прекалено плоска. Дългите часове усилна работа и оскъдната храна не само бяха отнели блясъка на кожата и косата й, но и бяха унищожили онази удивителна жизненост, която винаги бе бликала от нея. Умът й се бе развил, езикът й бе станал много по-остър, но физически бе толкова слаба, че често й прилошаваше.

Глава десета

След смъртта на баща си Патрик изгаряше от желание да се срещне с Кити. Упорито, с часове разпитваше мисис Томпсън и останалите слуги, но никой не му помогна или не желаеха да му помогнат — да открие къде се бе скрила своенравната ирландска циганка. Не откри нищо, дори и най-бледа следа, за която да се залови. За съжаление Патрик О’Райли въобще не подозираше, че Терънс и Кити имат наблизо роднини и по тази причина не допусна нито за миг, че братът и сестрата ще се осмелят да останат в Болтън. Сякаш се бяха изпарили вдън земя! Може би са се преселили в друг град или са се върнали в Лондон, за да се укрият в някой бедняшки квартал. Ами ако са поели обратния път към Ирландия?

Накрая той започна да си дава сметка, че ако Кити наистина желаеше да го види, досега отдавна да бе намерила начин да се свърже с него. Не можеше да я упреква. За всичко обвиняваше себе си. Досега се бе държал непростимо грубо с нея. Пък и кое ли девствено момиче би могло да забрави за първото й изнасилване! Но му струваше много усилия да се откаже да търси красивото й лице сред тълпите по улиците. Не успя да изтръгне образа й от паметта си и навярно щеше да мисли по цял ден само за нея, ако не беше прекалено зает с търговските сделки. Понякога, късно нощем, останал сам в леглото, Патрик виждаше как любимото лице изплува от мрака, как около него се разнася уханието на косите й — някаква загадъчна смесица от аромата на диви рози и дим от прегорял торф. В такива мигове се стряскаше и започваше да се упреква. Защо трябваше да се нахвърля върху нея с такава страст, след като всичко вървеше добре и тя се влюбваше в него все повече й повече с всеки изминат ден? Ако си бе наложил да изчака само още три-четири дни…

Обяви тъкачниците за продан, тъй като бе взел окончателно решение да замине за Америка. Успя да продаде първата от трите тъкачници — „Египет“ — с много добра печалба, но предложенията на търговците за останалите две фабрики не задоволиха претенциите му, затова реши да ги запази, докато не получи по-добра цена за тях. Надарен с търговски нюх, Патрик отдавна бе забелязал, че от плантациите в Северна и Южна Каролина пристигаше памук с високо качество, като най-добрите партиди се доставяха в бали с надпис „Плантация Багател“. Младият О’Райли реши да посети тази задокеанска плантация и да купи колкото е възможно по-голяма част от бъдещата реколта, без да пълни кесиите на алчните посредници. След няколко дни упорито бродене сред спедиторските канторите на ливърпулските кейове Патрик успя да уреди всички подробности около наемането на кораб за доставка на крупни партиди памук през океана и с нетърпение очакваше датата на отплаването. Най-после настъпи дългоочакваният ден.

С изненада откри, че е влюбен в морето. Промяната му се отрази много добре. На палубата нямаше нито една жена. Заобиколен от търговци, авантюристи и емигранти, Патрик О’Райли се отпусна в непретенциозната мъжка компания, на бърза ръка се сприятели с всички пътници и моряци и дори успя да забрави за грижите си, сякаш ги бе оставил завинаги на английския бряг. Когато акостираха в Чарлстън, Патрик с радост разбра, че местните търговци с нетърпение очакваха всеки новопристигнал товарен кораб от Англия, а всички стоки тук се предлагаха на нечувано ниски цени.

Преди заминаването си бе изпратил писмо до мосю льо Кок, собственик на плантацията „Багател“, в което го уведомяваше за предстоящото си посещение. Сега носеше в джоба си любезния отговор на льо Кок. Патрик нае карета с кочияш, за да се придвижи от пристанището на Чарлстън до плантацията. Когато пристигна пред оградата на „Багател“^[11], младият англичанин остана поразен от мащабите и разкоша на имението, което по нищо не напомняше на името си. Общата площ на плантацията навярно достигаше четиридесет хиляди декара. Зад масивната къща, построена във великолепен колониален стил, се виждаха безкрайни редици от ниски къщурки, в които живееха стотици чернокожи роби. А отпред се простираше разкошен парк, с пищни цветя и храсти, от които посетителят оставаше със затаен дъх.

Кочияшът подкара каретата по дългата извита алея, водеща към парадния вход, украсен с високи бели колони. Безупречно подравнената морава приличаше на кадифе с цвят на нефрит. Когато кочияшът спря конете пред парадното стълбище, към вратата на каретата се приближи майордом с напудрена перука, за да посрещне госта с церемониален поклон. Патрик му връчи визитната си картичка, майордомът я предаде на чернокожия слуга, а той чинно я остави върху сребърния поднос и изчезна по широката извита стълба, която се виждаше през масивната врата. В преддверието го посрещнаха три прислужнички, облечени в раирани памучни рокли с пъстроцветни панделки в косите. Гостът изчака минута-две, огледа с любопитен поглед изискания интериор и в следващия миг съзря една женска фигура, изправена на най-горното стъпало на величественото стълбище. Никога не бе виждал по-красива жена — с горда осанка, висока почти колкото него, но фина като статуетка.

Лицето й напомняше за красавиците от платната на Тициан, но с леко гърбав нос. Стори му се, че царствената стойка на непознатата смътно му напомня за великата кралица Елизабет I, последната представителка на Тюдорите. Погледите им се кръстосаха. Патрик не пропусна да отбележи чувствените устни и възхитителния бюст на непознатата, надигащ се неспокойно от дълбокото деколте. Тя бързо плъзна поглед по мускулестите му бедра, добре очертани под плътно прилепналите панталони, и след това го заговори. Гласът й бе плътен, с подчертан френски акцент, екзотично изопачаващ английските думи.

— Аз съм Жаклин льо Кок, мосю О’Райли.

— Мадам, очаквам среща с вашия съпруг, мосю льо Кок, който ми изпрати любезна покана за среща.

— Моят съпруг, мосю О’Райли, почина преди два месеца. — Тя мълчаливо сведе очи.

Кой знае защо тази вест не го изненада, може би защото тя не изглеждаше да бе в траур. Патрик смутено измърмори своите съболезнования, но не след дълго се успокои, защото непознатата с нищо повече не показа, че е потънала в неутешима скръб. Неволно се запита каква е причината. Може би се радваше на неочакваната свобода? Или на богатото наследство? Или на властта над обширното имение и стотиците роби? Да, може би последното обяснение бе най-вероятно.

— Можете да ме наричате Жаклин, мосю. Елате с мен във всекидневната. Тя се намира откъм сенчестата страна на къщата, затова там е по-хладно. Освен това ще наредя да ви поднесат нещо разхладително.

Слугата — висок негър в бяла ливрея — остави пред госта висока кристална чаша, пълна с бърбън и натрошен лед. Питието приятно освежи гърлото му, пресъхнало от дългото пътуване.

— Много е красива твоята къща, Жаклин. Но не мога да отрека, че ми е трудно да свикна с този климат.

— Да, влажността на въздуха тук е малко над обичайната за тази географска ширина. В този час на деня всички се прибират на сянка, за да отдъхнат от жегата. Обикновено всички мъже и жени се скриват сред хладните чаршафи… разбира се, ако са по-темпераментни.

Странно, но и сега Патрик не се изненада, че тя заговори за интимните връзки между мъжете и жените още преди да бяха привършили първата чаша.

— Не бих казал, скъпа, че влажността е малко над обичайната. По-скоро ми напомня за сауна.

— Точно заради това южняшките джентълмени носят само бели костюми. Този жакет е много неподходящ за тропиците. Нямаш ли нещо по-леко за преобличане?

— Уви, мадам, идвам от Англия, а там мъжката мода диктува да се носят черни дрехи. Освен това се опасявам, че може би ще изглеждам доста глуповато в бял костюм.

— Да, вие, англичаните, сте прочути с твърдоглавието си по отношение на модата, но аз съм гореща привърженичка на френската мода — Жаклин сведе очи към скута му. Под стегнатите му панталони ясно се очертаваше набъбналата му мъжественост. Тя неволно облиза устните си.

В първия миг Патрик се смути, но скоро се окопити, поласкан от неприкрития интерес на скучаещата млада вдовица към мъжките му прелести. Дори се издаде със самодоволната усмивка, която се плъзна по краищата на устните му.

— Хм, всъщност никога не съм твърдял, че мъжът трябва да избягва промяната — многозначително подхвърли той. — А ти, Жаклин?

— Бих се обзаложила, че си превъзходен любовник, Патрик — усмихна се тя.

— Е, не се уморявам много лесно — обеща й той.

— Щом е така, ще ми бъде много приятно да те изпробвам. — За миг замълча, за да се увери в ефекта на дръзкото си предложение. — Да оставим за утре сутринта обиколката на плантацията. Ще станем рано, ще се поразходим, докато още е хладно, а следобед ще си отдъхнем в хладната ми спалня… нали?

— На твоите услуги, скъпа — поклони се Патрик.

Тя повика стария чернокож слуга.

— Титъс, заведи мосю О’Райли в предната стая за гости и се погрижи да задоволиш всичките му изисквания.

Титъс приготви банята на Патрик, постла чисти чаршафи, донесе комплект прясно изгладено бельо, а на леглото метна снежнобяла копринена риза. Докато Патрик бе в банята, слугите взеха пътническия му костюм за почистване и гладене. Патрик от дете бе свикнал да живее на широка нога, но никога не бе виждал да се харчат пари с такава лека ръка. Огледа десетките стаи в къщата, петте огромни кухни, отлично поддържаните градини. Реши, че с по-малко от петдесет слуги е невъзможно да се поддържа това богато имение. Стаите бяха пълни с изискани европейски мебели, със скъпи антиквариати и изящни предмети. Само при вида на свещниците посетителят загубваше дар слово, а кристалните сервизи надминаваха и най-добрите образци, които Патрик бе виждал в Лондон. Вече не изпитваше никакви съмнения, че при следващото си пътуване ще успее да продаде изделията от своите фабрики на най-високи цени.

На вечеря му поднесоха такива вкусни блюда, каквито никога не бе ял — френска кухня от най-добро качество — супа от раци, скариди, печен петел в сос с добавка от вино, гарниран с ориз. Всичко бе поднесено в чинии от севърски порцелан. На масата бяха само те двамата, а им сервираха шест чернокожи слуги, които много добре знаеха кога трябва да се оттеглят в кухнята и да ги оставят сами.

Патрик делово пристъпи към въпросите, които го интересуваха сделката за закупуването на цялата памучна реколта от плантацията „Багател“. До момента беше събрано само половината количество от памука, но той настояваше да подпишат договор за цялата реколта, за да може да натовари всички бали на кораба си колкото може по-скоро. Домакинята не пропусна да се пошегува с нетърпението му:

— Един южняшки джентълмен никога не би заговорил за сделки, преди да се наслади на гостоприемството ми поне за няколко дни. Кажи ми, Патрик, винаги ли си толкова припрян?

— Когато знам какво искам, винаги избирам най-прекия подход, за да постигна целта си. Освен това невинаги се държа като джентълмен — предупреди я той.

— Това е добре, защото и аз невинаги се държа като лейди — не му остана длъжна Жаклин.

— Тази плантация много ме заинтригува. Имаш ли нещо против, ако се поразходя наоколо?

Навън в мрака въздухът беше горещ и влажен, но галеше така приятно лицето му, както никога не му се бе случвало в Англия. Хор от насекоми, жаби и щурци огласяше нощта, а откъм негърските колиби се чуваха провлачени песни. Наоколо се разнасяше аромат на цветя, а обраслите с мъх дървета хвърляха романтични сенки. Обстановката създаваше любовно настроение и Патрик си спомни за невероятната грация на Кити. Гърдите му се изпълниха с копнеж и желание. Мислено се упрекна, че се държи като последен глупак. Жаклин не криеше, че го харесва и е готова да му се отдаде. Тя не бе дете, а зряла жена, чиято страст щеше да утоли глада му за женска плът. Върна се в къщата и се изкачи по стъпалата до стаята си. Бе решил да не отива в спалнята й, а да я накара тя да дойде при него. Щеше да дойде, ако наистина го желаеше толкова силно!

Тъкмо бе съблякъл сакото и разкопчал ризата си, когато на вратата тихо се почука.

— Влез, скъпа — покани я той.

За негова изненада на вратата се показа млада чернокожа слугиня, която колебливо пристъпи в стаята и неохотно затвори вратата зад себе си.

— Какво искаш? — смаяно попита той.

— Трябва да изпълня задълженията си, сър — срамежливо промълви момичето.

— А какви са твоите задължения, дете? — заинтригувано попита Патрик.

— Да изпълня всички ваши желания, сър.

Той я изгледа и едва сега разбра защо бе дошла в стаята му. Очевидно това беше още една южняшка традиция.

— Как се казваш?

— Топаз, сър.

— Ела, Топаз — рече той и й махна с ръка да се приближи до лампата. Тя не беше красавица, но бе много млада, почти дете. Очевидно нямаше опит в задоволяване желанията на джентълмените, защото очите й уплашено го гледаха.

— Твоята господарка ли те изпрати при мен?

Момичето наведе глава.

— Да, сър. Тя ми нареди да ви стопля леглото. Моля ви, сър, нали няма да ме биете?

Патрик повдигна главата й и я погледна в очите.

В погледа й прочете страх, същия, какъвто бе виждал в очите на Кити, примесен с безмълвна молба.

— Няма да те бия, Топаз — усмихна се той. — Не искам да те нараня. Ти си много сладка и мила, но аз нищо не искам от теб, скъпа. Сега можеш да си вървиш. Не се страхувай от господарката си. Аз ще й обясня.

На лицето й се изписа облекчение. Изпълнена с благодарност, младата негърка почувства прилив на симпатия към този непознат господар, коленичи и целуна ръката му. Патрик се наведе и нежно й помогна да се изправи. Допря ръката й до устните си, след което я изпрати до вратата.

Младият мъж се замисли дали това не бе някаква проверка от страна на Жаклин. Не знаеше дали е издържал изпитанието, или се е провалил, но пет пари не даваше за това. Излезе на терасата и запали пура. След малко усети, че не бе сам. Без да помръдне, изчака приближаването на Жаклин. Красивата южнячка бе облечена само с полупрозрачна черна роба, която контрастираше с бялата й кожа. Тя пристъпи към него и първа заговори:

— Защо не се занимаваш с компаньонката, която ти избрах, Патрик?

Той смачка цигарата си и грубо я притегли към себе си.

— Аз сам си избирам партньорките, Жаклин. Престани да си играеш с мен на котка и мишка.

— Доставя ми удоволствие да кръстосвам шпага с теб, Патрик. Имаш толкова страшно оръжие.

Той я хвана през кръста и я понесе на ръце към спалнята. Сложи я на леглото, свали ризата и панталоните си и застана гол пред нея.

— Кажи ми какво ти харесва и аз ще ти го предложа — усмихна се Патрик.

— Говориш, сякаш обсъждаш менюто за вечерята, Патрик. Наистина ли ще получа всичко, което си поискам?

— Точно така! Ще задоволя напълно глада ти.

— Чудесно, скъпи. Искам да го направим първо на пода. След това искам да ме обладаеш грубо и силно, толкова дълго, колкото можеш да издържиш.

Той обхвана гърдите й и започна да ги мачка. Сетне ръцете му се плъзнаха по бедрата й, а устните му захапаха зърното й. Тя изохка и изви тялото си към него. Разтвори широко крака и го подкани да я прониже докрай. Патрик брутално я притисна към леглото и впи устни в нейните. Възседна я и рязко проникна в нея. Беше груб, брутален и невъздържан, точно какъвто го желаеше тя. Жената под него застена и впи острите си нокти в голите му рамене. Тялото й потръпна от спазмите на наслада, примесени с болка. Той остана в нея, макар че Жаклин вече не можеше да издържа и го помоли да спре. Ала Патрик не й обърна внимание и продължи да прониква все по-силно и по-силно в нея. Жаклин сключи дългите си мускулести крака около тялото му и го стисна тъй здраво, че едва не го задуши. Най-после той излезе от нея. Но въпреки дивото обладаване не бе изпитал никакво удоволствие и облекчение от тази ненаситна тигрица. Двамата останаха да лежат задъхани и изтощени. Телата им бяха покрити с пот и когато тя протегна ръка към него, младият мъж мигновено се възбуди и потръпна от докосването й.

През тази нощ той й даде всичко, което тя искаше.

 

 

На следващата утрин, докато се къпеше и се обличаше, Патрик се питаше защо тя е толкова ненаситна. Може би защото от дълго време не бе имала мъж и бе зажадняла за ласки? Или винаги е била такава? Подозираше, че второто е вярно и лениво се запита как ли ще издържи тя, докато свърши траурът й, когато ще може отново да се омъжи.

Докато яздеха с Жаклин из плантацията, Патрик почувства как гърдите му се изпълват с алчното желание да притежава това огромно имение. Двадесет хиляди декара бяха засети с памук и дори и да се добиваха само по пет бали памук от декар, това гарантираше стопроцентова печалба, защото от всеки стрък се осигуряваше посев за следващата реколта, а работната ръка на практика беше безплатна. Плантацията изцяло се самоиздържаше. Десетки декари бяха засети със зеленчуци, осигуряващи прехраната на робите и на обитателите на голямата къща. Всички мочурища бяха превърнати в оризища. Парцелите бяха добре обработени и снабдени с канали, по които отвеждаха водата към зелените лехи. Патрик си помисли колко полезна би била тази система в Ирландия.

Какво ли би било, ако можеше да пренесе цялото това прекрасно имение в Ирландия, без черните роби, разбира се. Сигурно това би бил раят на земята.

На няколко километра от къщата се намираше ферма, откъдето се набавяше месото за обитателите на плантацията.

Младият мъж тайно наблюдаваше Жаклин. Тя водеше коня си със сигурна ръка и не криеше удоволствието, което й доставяше ездата. Той бе уверен, че всичко това можеше да бъде негово. Ако й предложеше да се омъжи за него, щеше да стане господар на тази изключително богата плантация.

Където и да срещнеше Топаз, тя срамежливо му се усмихваше и бързаше да се скрие, преди господарката й да я забележи. Патрик остана една седмица и в края й бе преситен от похотливите желания на Жаклин. Отначало животинските й ласки го привличаха, но скоро му омръзнаха и той започна да се отегчава. Една сутрин, на закуска, Патрик хладнокръвно й заяви, че въпреки чудесното гостоприемство той трябва да замине за Ню Йорк по неотложна работа.

— Добре, Патрик, знаеш кога свършва траурът ми, нали? Ще се върнеш ли дотогава? — безсрамно попита тя.

— Обещавам ти, Жаклин, че ще се върна. Искам да ми запазиш реколтата от следващата година, а и не само нея.

Разбраха се само с един поглед. Той знаеше какво му предлага тя, а тя бе достатъчно великодушна, за да му даде време да размисли. Всъщност в този миг Патрик не знаеше какво решение да вземе.

Върна се в Чарлстън, качи се на кораб и отплава за Ню Йорк. Вече се бе убедил, че английските компании могат да развиват успешен бизнес с плантаторите от Каролина. Джеймс Лийвър искаше да започне производство на сапуна си в Америка, а Патрик беше в управителните съвети на още две компании, които искаха да проникнат в Америка. Ню Йорк се оказа процъфтяващ град. Тук за пръв път чу новата дума „милионер“ и Патрик си помисли, че никак няма да е зле, ако стане такъв. Бъдещето обещаваше успех на всеки, който се залови с банково дело, с железниците или със златните мини. Това бе страна на неограничените възможности, а Патрик О’Райли бе решил да не изпусне нито една от тях.

Глава единадесета

Изминаха осем месеца, откакто Патрик напусна Англия. В Ливърпул той вложи голяма сума пари за покупката на търговски кораб, на който щеше да натовари стоката. Надяваше се да я продаде и да получи отлична печалба. Когато пристигна в Лондон, Джулия бе родила първото си дете и бе решила, че скоро няма да ражда друго. Барбара не беше на себе си от радост и изгаряше от нетърпение да замине за Болтън с брат си. Памукът от плантацията „Багател“ скоро щеше да пристигне и Патрик бе загрижен за качеството на стоката.

Адвокатът му докладва, че има две нови оферти за покупка на тъкачницата „Фолкън“, но го посъветва да не я продава за толкова ниска цена. Патрик реши да разговаря с управителя на тъкачницата и да провери счетоводните книги. Извика управителя и надзирателите и поиска да му докладват най-подробно. Оказа се, че производството спада, че между работниците и управата непрекъснато възникват конфликти. Отначало всички бяха предпазливи, но накрая един от надзирателите се осмели и заговори открито:

— Щом никой от вас не иска да каже истината, аз ще я кажа! Напоследък имаме доста злополуки и фабриката се ползва с лошо име. Наричат я „Фабрика за инвалиди“.

Патрик напрегнато слушаше.

— Искате да кажете, че машините са остарели и опасни за хората?

Всички мълчаливо кимнаха. Патрик трябваше да си признае, че и той бе допуснал същите грешки, за които бе обвинявал баща си. Откакто преди две години бе станал собственик на фабриката; не бе отделил никакви пари за нови машини. А пренебрегването на грижите за персонала и за машините бе смъртен грях в индустрията. Трябваше час по-скоро да вземе някакви мерки.

 

 

Тази сутрин Кити не успя да закуси. Машинално обиколи становете, като ги включи един по един. Виеше й се свят, но напоследък това бе обичайно за нея. На лицето й бе застинало примирено изражение и тя се страхуваше, че никога няма да може да се махне от тази тъкачница. Всичко стана за миг. Мина покрай машината с лице към нея, а не гърбом, както изискваха правилата за безопасност. Големият кожен ремък захвана престилката й, вдигна я над пода и я понесе към въртящото се колело на стана. Момичето диво изпищя. Фактът, че памучната престилка бе протрита от пране, спаси живота й. Тънкият плат се скъса и тя падна в безсъзнание на пода. Алармената сирена зави и косите на Патрик настръхнаха от ужас. Той изскочи на бегом от кабинета и се втурна към предачното отделение. Проби си с лакти път сред насъбралите се работнички и се наведе над дребната фигурка, сгърчена на пода. Внезапно я позна.

— Господи! Та това е Кити!

Сякаш някой го удари в гърдите. Помещението бе толкова горещо и влажно, че той едва си поемаше дъх. Пот изби по челото му. Огледа разкъсаната памучна престилка и си представи памуковата плантация и Кити като една от черните робини. Нежно я вдигна и я отнесе в кабинета си.

— Веднага ще повикам лекар, мистър О’Райли. Оставете я да лежи — обади се надзирателят.

— Не, не. Аз ще я заведа у дома. Не искам да викате лекар. — Беше ужасен от восъчнобледото й лице. Бързо я отнесе в каретата, внимателно я положи на седалката и подпря главата й с копринената възглавничка.

Докато пътуваха, Кити на два пъти отвори очи, но мигновено ги затвори и отново изпадна в безсъзнание. Най-после пристигнаха и Патрик рязко отвори вратата.

— Барбара, мисис Томпсън, елата бързо! — извика той.

— Какво има? О, Патрик, нима си я открил! — възкликна сестра му.

— Тя е много зле. Мисис Томпсън, оправена ли е стаята на Джулия?

— Разбира се, сър. Къде открихте бедното агънце?

Младият мъж бе пребледнял, устните му бяха свити, а очите му бяха изпълнени с ужас.

— Открих я в тъкачницата. Стана злополука. Не знам колко зле е наранена. Стойте при нея, докато доведа лекар. Не искам да я оставям, но трябва спешно да й помогнем. Барбара, помогни ми да я сложа в леглото. Скоро ще се върна. Не я оставяй сама.

Той се върна след четвърт час заедно с лекаря.

— Помогнете ми да я съблека — каза лекарят, — за да мога да я прегледам.

— Не! Барбара, помогни на мисис Томпсън да я съблече. И, за бога, бъдете внимателни! — Той погледна извинително към лекаря: — Тя изпитва ужас от мъже…

— Наистина ли? — сухо попита лекарят. — Тогава ще ви помоля да напуснете стаята, докато приключа с прегледа.

Патрик неохотно излезе и тихо затвори вратата зад себе си, но остана в коридора изпълнен с безпокойство.

След двадесет минути вратата се отвори.

— Тя е жертва на производствена злополука във вашата тъкачница, нали? — попита лекарят.

— Откъде разбрахте?

— За бога, човече, та аз съм лекар в този квартал от десет години! Тя е толкова бледа и слаба, че прилича на затворничка.

— Много ли е наранена? — загрижено попита Патрик.

— Изпаднала е в шок. Има сътресение на мозъка, а рамото й е изкълчено. Освен това има доста наранявания и охлузвания, но което е още по-лошо, организмът й е много изтощен и тя няма никакви защитни сили. Системно е гладувала, а работата й е била прекалено тежка за нея. Въпреки това бързо ще се възстанови, ако известно време си почива и се храни добре. Тя още е в безсъзнание, но въпреки това ще ви помоля да я държите, докато намествам рамото й. Кажете на дамите да излязат за малко.

Патрик предпазливо повдигна Кити и здраво я прегърна. Докторът хвана ръката й.

— Ще я заболи доста, но няма друг изход — рязко изви ръката й, тя отвори очи и диво изкрещя.

— Патрик… — изумено промълви младото момиче — къде съм?

— Стана злополука в тъкачницата, любима, но докторът каза, че ще се оправиш. Сега се опитай да поспиш. Ние ще се грижим за теб.

— Ще направя превръзка около рамото й, а утре ще се отбия, за да проверя в какво състояние ще бъде на сутринта — рече лекарят и тръгна към вратата.

В този момент в стаята влезе Терънс, изплашен от вестта за злополуката със сестра му.

— Лекарят ме увери, че ще я излекува, Тери, но Кити се нуждае от много грижи, от силна храна и от почивка. Длъжен съм да се погрижа за всичко това. А ти… къде живееш сега? Защо, дявол да го вземе, Кити е постъпила в тъкачницата?

— Не си ли виждал онзи проклет надпис на оградите на останалите фабрики? За ирландци и кучета вход забранен! — горчиво попита момчето.

— Иди в къщата, в която живееш сега, прибери си нещата и още днес искам да се преместиш тук. Знам, че Кити няма да бъде спокойна, ако ти останеш в тъкачницата след тази злополука.

* * *

Благодарение на обилното хранене и на продължителния престой в леглото Кити успя да се подобри до неузнаваемост. Барбара бе на седмото небе от радост, защото най-после бе открила любимата си компаньонка. Гърдите на Патрик се изпълниха с облекчение — истинско щастие бе за него да наблюдава как Кити разцъфтяваше под нежните грижи на всички обитатели на голямата къща. Усещането за непростима вина постепенно се стопяваше. Този път бе твърдо решил да не насилва нещата. Ще я обгръща с грижи и внимание, бавно и полека. Все пак Патрик О’Райли беше длъжен да посвещава по-голяма част от времето на деловите си задължения и му оставаше само по половин час вечер да стои край леглото й. Тя привикна с посещенията му и сега ги очакваше с нетърпение, а за него нямаше по-голяма награда от радостта, която се изписваше на лицето й, щом прекрачеше прага на стаята й. Все пак младият мъж се стараеше винаги да запазва почтено разстояние между нея и себе си, като позволяваше само на погледа си да докосва лицето й. Всеки ден й изпращаше цветя, измисляше какви ли не изненади и подаръци, за да я накара да му обръща повече внимание. Но нито веднъж не си помисли да й предложи да се омъжи за него.

 

 

Един ден Патрик повика Тери в библиотеката.

— Искаш ли да те назнача за надзирател в тъкачницата? — предпазливо започна той.

— Мразя тази мрачна фабрика! Пък и кой ще изпълнява заповедите на един шестнадесетгодишен хлапак?

— Да, зная, че трябва да ходиш на училище. Искаш ли да уредим това?

— Да ходя на училище! Аз! Да не си полудял? Тази работа не е за мен.

— Храни куче да те лае! Проклет ирландски инат! Познавам един младеж, който пристигна от Ирландия и постъпи в британската армия само и само за да стане дезертьор! — извика Патрик.

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях. Патрик примирено поклати глава.

— Знаеш, че обожавам конете — решително заяви Тери.

Патрик се облегна в креслото и се замисли.

— Смятам да кажа, че ти и Кити сте мои далечни роднини, наскоро дошли от Ирландия, затова не мога да те оставя да работиш в конюшнята. Виж какво ще направим, имам приятел в Донкастър, в Йоркшир, който притежава голяма конюшня за отглеждане на състезателни коне. Искаш ли да станеш треньор? Имам сериозни причини да се интересувам от расови коне. Но трябва да научиш всичко за конете! Когато се върнеш, възнамерявам да купя няколко расови коня за разплод.

Лицето на момчето светна от радост.

— Усмихваш се също като сестра си, когато получи това, което иска — засмя се Патрик.

Когато един ден се върна у дома, Патрик за пръв път завари Кити във всекидневната на долния етаж. Тя бе напълняла, а косата й бе възвърнала предишния си блясък и се стелеше на великолепни вълни по раменете й. По красивото й лице нямаше и следа от преживените страдания и лишения.

— Изглеждаш много добре, но ми се струва, че още не си укрепнала напълно.

— Сигурно си прав — стеснително призна Кити.

— Не е ли по-добре да си легнеш? — нежно попита той.

Тя се поколеба за миг, бузите й пламнаха и кимна в знак на съгласие.

— Тери, ела да заведеш сестра си в леглото. Мисля, че тази разходка й стига за днес. — Патрик прикри усмивката си щом видя разочарованието, изписано на лицето й.

 

 

След две седмици Кити започна редовно да излиза сутрин на езда с Барбара, а голямата къща отново се изпълни с весела глъчка, смях и шеги. Един следобед Патрик се върна по-рано от кантората и завари двете момичета изпоцапани, мокри и полуголи, захвърлили обувки и чорапи на брега на потока, който пресичаше задната част на просторния двор зад къщата.

— Цяло лято се мотаете наоколо, без да свършите нищо полезно, като циганки. Не мисля, че това е някакъв кой знае какъв грях, но все пак трябва да се помисли и за училището.

— О, Патрик, знаеш, че ненавиждам уроците! — протестира Барбара.

— Сега ти трябват по-други уроци. Трябва да се научиш да танцуваш, да пееш, да се справяш с всички онези неща, които се изискват от една девойка, за да бъде призната от обществото за благовъзпитана лейди. Искам да посветиш на тази задача само шест месеца. Толкова ли голяма ти се струва тази жертва? При това не те принуждавам да се разделяме, не искам да те изпращам в някой колеж за благородни девици.

Момичетата се спогледаха и кимнаха примирено.

— Е, щом толкова настояваш — въздъхна Барбара, — ще се запишем в онзи колеж, в който беше учила Джулия, но само ако ни обещаеш да ни вземеш със себе си при заминаването си за Лондон. Къде другаде може да срещнем млади мъже и да се насладим на светските забавления!

Кити бързо вдигна ръка, за да прикрие дяволитата си усмивка, когато видя как Патрик смръщи вежди при споменаването на идеята за срещи с млади мъже.

— Но само ако се държите довечера като добре възпитани млади дами. Защото съм поканил няколко доста важни особи на вечеря. Мистър Хейнсуърт, притежателят на една от най-старите английски текстилни компании, иска да се включа в най-новия му проект. Този въпрос е строго делови, но нали сте виждали разкошния замък на семейство Хейнсуърт край Роуз Бенк? За бога, при такива знатни гости за мен е изключително важно да не се провали вечерта.

Момичетата се затичаха по стълбите към горния етаж и трескаво се заеха да ровят из гардероба на Джулия. След минута широкото легло бе затрупано с дрехи и Кити лесно си избра какво да облече за тържествената вечеря — рокля от червено кадифе, с дълбоко деколте и пола с широки волани. Само трябваше малко да я стесни в талията, но това не я затрудни особено. По-мъчен се оказа подборът на тоалет на Барбара тя нищо не харесваше.

— Това розово е много детско, а бледосинята рокля е непоносимо скучна, нали? Нямаш представа какви надменни богаташи са тези Хейнсуърт. Не си спомням добре дали имаха син, или дъщеря, но няма значение. В никакъв случай не искам да изглеждам пред тях като ученичка, дошла у дома за коледната ваканция!

— Ами нека да преровим още веднъж гардероба на Джулия — предложи Кити.

Барбара най-после одобри една рокля от тафта в златистожълто. Хареса й как нежно шумоляха полите на роклята.

Момичетата бързо се споразумяха как да надхитрят Патрик — щяха да се появят в последния момент, когато всички гости са седнали около дългата маса и няма да има време да се преобличат, ако той не одобри дръзките им деколтета.

Когато най-после слязоха на долния етаж, Кити се убеди, че изглежда превъзходно — прочете искреното удивление в погледа на Патрик, който дълго не можеше да откъсне очи от нея. Яркочервените й устни, високите й гърди, стройните й рамене, всичко в нея възбуждаше мъжките му инстинкти, сякаш го подканваше да я грабне на ръце и да я понесе към притихналата спалня на горния етаж…

За нейна изненада Самуел Хейнсуърт удивително й напомняше за Джонатан О’Райли. Същите гъсти посивели вежди, същата набита фигура. Очевидно и той бе от класата на преуспелите търговци, започнали от дъното преди повече от тридесет години, които бяха разнесли славата на Ланкашир далеч зад морета и океани. Дори маниерите и говорът му й напомняха тези на покойния Джонатан.

Но синът им бе съвсем различен — слаб, рус, с лениво отпуснати клепачи, макар да се долавяше неприкрито похотливо желание, когато оглеждаше фигурата на Кити. Патрик никак не одобряваше разпределението на местата около масата, защото на Кити бе отреден стола до младия Кийт Хейнсуърт, но бе твърде късно да се намесва. Представи на гостите сестра си Барбара, а след това набързо спомена, че „това е братовчедка ми Катлийн“.

Обаче Патрик не успя да забрави за тревогите си дори и когато му представиха Грейс Хейнсуърт — безцветно създание, което той мислено веднага класифицира като „прекалено плоска и безинтересна“. Изчака задължителните начални фрази за времето и за приятната покана, след което се увлече в далеч по-интересния разговор с мистър Самуел Хейнсуърт, като не забравяше да следи с поглед какво ставаше около стола на Кити в другия край на дългата маса, отрупана с лакомства и бутилки. Кийт Хейнсуърт се бе навел над рамото й и разгорещено й шепнеше нещо. Отначало тя изглеждаше шокирана, после се изчерви, ала след това бързо се окопити и, дявол да я вземе, ето че сега се смееше заразително!

Патрик се опита отново да се съсредоточи, за да проследи думите на възрастния гост, но сега пък го разсея кикотенето на Барбара. Отново се обърна в нейната посока и видя как Кийт Хейнсуърт предпазливо пъхна ръка под покривката. В същия миг Кити грабна вилицата, скри я под покривката и така силно я заби в китката на Кийт Хейнсуърт, че от нея потече кръв. Младият джентълмен прехапа устни, но не издаде стон, а само побърза да закрие раната си със салфетката. Кити уплашено се огледа наоколо, но се успокои, щом видя, че никой не й обръща внимание. Патрик се извърна към Грейс Хейнсуърт и още веднъж го впечатли разликата във външността на богатата, но скучна Грейс и бедната, но очарователна Кити. Грейс бе облечена в семпла бяла рокля, а ореолът от златистите й коси й придаваше невинен вид. Стоеше смълчано и чинно на стола си, като образец на покорна бъдеща съпруга, способна само да ражда деца и да се грижи за дома си. Патрик си помисли, че тъкмо жена като нея би била прекрасна съпруга за всеки мъж. Макар че лицето й бе лишено от индивидуалност, все пак се долавяха признаци на миловидност и кротък характер. Нищо чудно въобще да не е видяла досадната сцена между Кити и младия Кийт Хейнсуърт, защото от лицето й не слизаше добродушното изражение, с което Патрик я бе запомнил от началото на вечерята.

— Ще пожелаят ли дамите да ни оставят за малко, за да поговорим за нашите делови проблеми? — откровено попита Самуел Хейнсуърт.

Патрик забеляза, че дамите си размениха погледи, изпълнени с негодувание, ала въпреки това смирено се надигнаха. Грейс първа тръгна към салона.

Кийт стана от стола си и възпитано заяви:

— Позволете ми аз да забавлявам дамите, докато вие разговаряте за вашите сделки.

Патрик мислено изруга. Не искаше да я остави в компанията на Кийт Хейнсуърт, затова се приближи до младежа, стисна го здраво за рамото и сърдито процеди:

— Остани на стола си. Нали искаш да научиш всичко за онова пристанище, за което ще разговаряме с баща ти.

— Добре, Патрик, и без това исках да те попитам за мнението ти за обновяване на оборудването в тъкачниците. Много бих искал да видя тъкачен цех с напълно променена схема на разположение на машините — подредени в стройни редици, с широки пътеки между тях и ленти за подаване на материала, а становете да са според последните постижения на индустрията. Представяш ли цех, в който да работят хиляда работнички?

— Хм, идеята ти е завладяваща, но все пак трябва да се обмисли сериозно. Пък и ще струва доста скъпичко…

— Е, да, разбира се, това не е лъжица за моята уста. Нуждая се от заможни и предприемчиви партньори.

— В моите тъкачници персоналът никога не надминава стотина души. Къде мислиш да настаниш толкова много тъкачки?

— Ще се наложи да се построи едно или няколко общежития, нещо подобно на малко селище или фабричен квартал, при това недалеч от тъкачницата, за да не се губи време за пътуване. Ще помисля и за магазини, за училище за новопостъпили и така нататък.

— Виждам, че сериозно си се заел с този проект. Но забравяш ли, че ще е необходима огромна площ?

— Да, но за щастие точно това е един от проблемите, за които вече съм намерил решение. Нашата фамилия притежава внушителни парцели около „Роуз Бенк“ и половината от „Бероу Бридж“.

— А на кого, освен на мен, си споменавал за тези планове?

— Ами… мисля да поговоря и с Гарднър.

— Добър избор. А какво ще кажеш за Безли? — предложи Патрик.

— О, да, разбира се! Как не съм се сетил по-рано! Да, знаех си, че ще имам голяма полза от разговора си с теб.

— Тогава ти предлагам да се съберем след няколко дни, за да обмислим плановете по-обстойно и да публикуваме една статия с идеята ти в най-общ вид в „Илюстрейтид Лондон Нюз“. Може би ще успеем да заинтересуваме дори някой от депутатите в Камарата на общините. Знаеш, че доста от тези джентълмени са склонни да си дават вид, че подкрепят всяко начинание, което ще облекчи положението на жените в тъкачниците. Ето че им даваме възможност да докажат пред обществото колко са благородни и отзивчиви.

— Излиза, че за всяка работа трябва да се ходи до Лондон.

— Нямам никакви проблеми в столицата. Само кажи кога искаш да прескочим до Лондон.

— Все пак нека да изчакаме. Бих искал да се уверя, че тези планове наистина са осъществими. Ще оставя идеята да поотлежи и след това ще ти се обадя.

След като гостите си тръгнаха, Патрик сърдито заговори:

— Не очаквах от вас, момичета, да се държите така невъзпитано по време на вечерята. Струва ми се, че няма да ви се отрази зле, ако и двете прекарате половин година в колежа. Ако имахте поне малко разум, щяхте да вземете пример от Грейс Хейнсуърт.

— От тази безцветна кокошка! — изфуча Барбара.

— При това грозна! — намеси се Кити и в тона й се прокрадна издайническа нотка на ревност.

— Всъщност вие двете изглеждате като безсрамни уличници в сравнение с нея! — сопнато отвърна Патрик, тръшна вратата и ги остави със зяпнали уста.

Глава дванадесета

Патрик не можеше да си обясни защо предложи на Кити да започне да посещава училище. Може би причината се криеше в мъчителното за него положение — да живее под един покрив с нея, но да не може да я притежава. Откакто чаровната циганка се завърна в къщата, той не можеше да се съсредоточи върху сложните търговски операции, измъчваше го почти осезаема физическа болка, която нищо не бе в състояние да пропъди, но се сдържаше с неимоверни усилия на волята, защото разбираше, че девойката още не е готова да го приеме в леглото си. Оставаше му само да се надява, че принудителната им раздяла ще засили копнежа й по него. Когато бъде далеч от него, той отново ще може да се посвети изцяло на търговията.

Въодушевен от неочаквано високите печалби от търговията с вино, Патрик обмисляше идеята за голяма компания за производство и търговия с хранителни продукти. Така бе основана „Хинд Фууд Къмпани“, със седалище в Лондон, но притежаваща десетки предприятия в цяла Англия. Със своите филиали в Ню Йорк, Питсбърг и Чикаго, „Хинд Фууд Къмпани“ за кратко време се разрасна дотолкова, че засенчи такива световноизвестни конкуренти като „Линтън“, „Лайънс“ или „Тейт енд Лилс“. Компанията, в която Патрик О’Райли бе един от най-влиятелните членове на управителния съвет, се занимаваше с консервиране и бутилиране на храни. Именно „Хинд Фууд Къмпани“ изобрети метода за опаковане на продукти в тенекиени кутии. Патрик бе уверен, че доставките на хранителни стоки крият възможности за огромни печалби. Той откри кантора в Лондон и често изненадваше членовете на управителния съвет с необичайни предложения. Не след дълго Патрик стигна до извода, че нерентабилните дребни предприятия трябва да бъдат закрити, а останалите да се слеят в стройно организирана мрежа. Бързаше да увеличи печалбите си и за целта въведе строги правила за контрол на производството и разходите. Планираше да намали изкупните цени на селскостопанските суровини и да стандартизира обемите на опаковките. Това бе дългосрочна програма, но още през първите месеци печалбите започнаха да растат. Дори и Дизраели, премиерът на Англия, се заинтересува от нововъведенията на Патрик и посети експерименталното селище, в което, съдружникът му Самуел Хейнсуърт бе построил модерна фабрика, общежитие и училище за новопостъпващите. През коледните празници Патрик се върна в Болтън, доволен от успеха си в Лондон.

Отвън изтрополя карета и Патрик излезе, за да посрещне Барбара и Кити, завърнали се у дома за коледните празници. Барбара се спусна радостно към брат си и го прегърна. Нямаше търпение да му разкаже всички новини от училището. Той си отдъхна облекчено, когато тя най-после го остави и тръгна да търси мисис Томпсън. Останаха сами с Кити. Погледите им се срещнаха и той протегна ръка, за да й помогне да слезе от каретата. Патрик бавно я притегли към себе си и се наведе да я целуне. Тя понечи да каже нещо, но той притисна устните си към нейните.

— Толкова много ми липсваше… — прошепна младият мъж.

След като момичетата разопаковаха багажа си и се освежиха от пътуването, всички се настаниха около камината с чаша греяно вино в ръка. Барбара весело бъбреше, без да обръща внимание на погледите, изпълнени с копнеж, които си разменяха Кити и брат й.

— Отначало всички в училището ми изглеждаха толкова надути, че не можех да ги понасям, но нашата Кити на бърза ръка им даде да се разберат. Държеше се като принцеса и скоро започнаха да ни уважават.

— Хубаво е, че отново си у дома. Без теб къщата е пуста — многозначително рече Патрик, без да сваля поглед от Кити.

— Трябва да му кажеш, Барбара — обади се Кити. — Той рано или късно ще разбере.

Барбара му подаде писмо от директорката на училището. Патрик внимателно го прочете. Писмото беше много учтиво, но накрая ясно се казваше, че двете девойки не могат да се върнат в училището, защото влияят зле на останалите ученички.

— Е, малки палавници, ще ми кажете ли какво сте направили? — попита Патрик, като едва успяваше да прикрие усмивката си. Барбара си отдъхна и припряно заговори:

— Не знам защо директорката не ни иска повече. Може би заради циганските танци на Кити, нали знаеш, че те са… малко шокиращи. А може и да е заради историята, която разказваше за красивия си любовник, който я прелъстил.

— Барбара, как можа да го кажеш! — извика Кити и избяга от стаята.

Барбара изгледа брат си с недоумение.

— Ама нали всичко това е само една измислица? Мислех си, че тази история няма да те ядоса толкова много, както ако ти кажа, че една вечер се преоблякохме като момчета и прекарахме нощта навън.

— По дяволите! И къде спахте през тази драматична нощ? — начумерено запита Патрик.

— В конюшнята, разбира се — спокойно отвърна сестра му.

— Мислех, че се страхуваш дори от сянката си.

— Да, но вече не съм такава. Реших да стана като теб и Джулия и открих, че животът може да бъде много забавен.

— Кажи на Кити веднага да слезе долу. Не, по-добре й занеси тази бележка. — Той набързо надраска нещо на един лист и го подаде на Барбара.

Кити избърса сълзите от лицето си и прочете бележката:

До лейди Неодобрение:

„Смятам, че не е необходимо да се връщате в училище. Не съм се надявал, че ще станете толкова изтънчена дама с благородни маниери.“

Лорд Негодник

Въпреки обидата си, младото момиче се засмя, но не показа бележката на Барбара. Двете слязоха долу.

— След като няма да се връщате в училище, може би е по-добре да отидем при Джулия — каза им Патрик.

— Утре трябва да се видя със Самуел Хейнсуърт, но след това ми се налага да замина за Лондон. По пътя ще вземем Тери, за да прекара празниците с нас. — Като видя, че Барбара се изчерви, той лукаво добави: — Тези ирландски цигани от семейство Руни са истински дяволи, нали?

 

 

Патрик отиде до „Роуз Бенк“, за да се срещне със Самуел Хейнсуърт. Мистър Хейнсуърт го разведе из огромната сграда на текстилната фабрика, из работните помещения, а накрая многозначително изгледа Патрик и каза:

— Този, който се ожени за дъщеря ми, ще притежава половината от всичко това.

— Предлагаш пълноправно партньорство, така ли? — заинтригувано попита младият мъж. — А какво ще остане за сина ти, Сам?

— Той не проявява интерес към работата, а освен това получи доста голямо наследство от покойната си майка. Реших да завещая всичко това на дъщеря си и на бъдещия си зет. — Той дискретно се изкашля.

Патрик много добре разбра за какво намеква Самуел Хейнсуърт и реши, че трябва добре да обмисли тази възможност.

 

 

Пристигнаха в Лондон, в къщата на „Кадогън скуеър“, и завариха приготовленията за Бъдни вечер в разгара им. Патрик знаеше отлично какво иска като коледен подарък — мечтаеше за среща насаме с Кити и се чувстваше развълнуван като неопитен юноша.

Кити също бе обзета от нетърпение и радостно очакване на Коледа и Нова година. Чувстваше, че в живота й приключва един период и започва нов. Патрик О’Райли й бе помогнал да се изскубне от мизерията и сивотата в тъкачницата, дори бе сторил всичко, което бе по силите му, за да възвърне жизнеността й и радостта й от живота. А освен това бе проявил нечувана щедрост, като пое всичките разноски за обучението й в престижното училище за млади дами, в което се приемаха само девойки от заможни и по-видни фамилии. Сега нямаше никакви пречки да я предпочете за своя съпруга, въпреки че бе старателно ухажван от дъщерите на най-богатите родове в Лондон. Макар че отначало той се държеше доста предпазливо с нея, сега Патрик не криеше, че чаровната ирландска циганка бе успяла да обсеби сърцето му. При всяко неволно докосване на ръцете, горещи вълни обливаха двете млади сърца. Стигаше му само да я погледне още при влизането й в стаята и погледът му се унасяше някъде надалеч, а зениците му потъмняха от трудно сподавяното желание.

Тя мигом се изчервяваше до уши. Не можеше да преодолее тръпките, предизвикани от близостта му. Нито пък можеше да се оправдава пред себе си с непълнолетието си. Често улавяше погледа му, втренчен и прикован в алените й устни или във високите й гърди, издаващ едва прикрития копнеж да я сграбчи в обятията си и да я целува до захлас. Издаваше го и гласът му — пресипнал, сподавен от несподелената страст.

Но нищо не можеше да я убеди, че той страда много повече от нея. Според нея не той, я тя изгаряше от желание, от мъчителен копнеж да се слее с него. Дори когато се приближаваше с най-невинно намерение към креслото й, сърцето й се разтуптяваше тъй рязко, че й се струваше, че след миг ще изхвръкне от гръдта й. Гърлото й пресъхваше, губеше дъх и свяст. От най-леките му докосвания кожата й настръхваше, после я обливаше огнена треска, която заглъхваше бавно, прекалено бавно, едва когато той отдавна бе напуснал къщата. Понякога гласът й внезапно спадаше до шепот, но дяволитото момиче не пропускаше да се наслади на поразителния ефект на шепота й върху измъченото му лице. Очевидно Патрик О’Райли не би могъл да понася повече това безкрайно терзание.

За Бъдни вечер той покани Кити на вечеря в изискания ресторант „Клифърд“, разположен на „Флийт стрийт“. Когато влезе в каретата, женският усет й подсказа, че дългоочакваният и от двамата миг е предстоящ и нищо не може да промени съдбата им. Сърцето й изтръпна. Патрик я чакаше вътре, а на седалката до себе си бе оставил голяма правоъгълна кутия, опакована в луксозна хартия. Когато я отвори, пред смаяния й поглед изплуваха искрящите очертания на разкошна сибирска наметка от сребърна лисица.

— Това е само един скромен коледен подарък, скъпа — смутено измърмори той и постави кутията в скута й.

— О! — Кити не можа да сдържи изумлението си. Веднага я облече, но женският й инстинкт навреме й подсказа, че трябва да остави на треперещите му пръсти последния жест — закопчаването на сребърните катарами. Девойката не можа да се сдържи, сгуши се като котенце в лъщящата кожа и потъна в нея. С женствен жест загърна яката около лицето си и с доволна усмивка отърка бузата си в меката кожа.

Патрик веднага настръхна. В първите няколко секунди едва издържаше бясното пулсиране на кръвта във вените му. Струваше му се, че набъбналата му мъжественост ще разкъса впитите му панталони и ще изскочи пред смаяния поглед на красивата девойка. Обзе го непреодолимо желание да се нахвърли върху нея, да разкъса дрехите й, да я съблече докрай и да я обладае тук, на примамващо меката седалка на каретата… Наложи се да призове цялата си воля, за да се обуздае. Ако можеше да чете мислите му, Кити навярно би скочила в движение през вратата на каретата.

Патрик глухо изстена, с неохота отдръпна ръце от нея и се облегна назад. Не смееше да държи ръцете си близо до нейните, защото не беше уверен какво ще направят пръстите му в следващия миг.

Кити обаче мислеше само за възхитителния подарък и не скриваше радостта си.

— О, Патрик, благодаря ти, благодаря ти… — прошепна тя и го дари с най-лъчезарната от своите усмивки.

Ресторант „Клифърд“ се оказа разположен на партера на малък, но елегантен хотел. Кити с възторг огледа богато украсеното коледно дърво, окичено със сребърни камбанки, екзотични препарирани птички и красиви стъклени изрисувани топки. Очите й не можеха да се наситят на очарователната гледка.

— Тази вечер си по-прелестна от всякога — прошепна Патрик зад гърба й.

Тя се усмихна и весело поклати глава. Хората от съседните маси ги измериха с любопитни погледи. Струваше й се, че всички знаят за любовта им. Патрик тръпнеше от копнеж, лицето му се зачерви, погледът му беше странно разсеян. След като приключиха с вечерята, той я хвана за ръката и я поведе по тясната стълба към горния етаж. Измъкна някакъв ключ от джоба си и отключи една от вратите. Пред смаяния поглед на младото момиче се разкри разкошно обзаведен апартамент. Стените бяха скрити зад изящно изрисувани пана, на пода се виждаше приказен ориенталски килим в яркочервени тонове, а в ъгъла ги очакваше чудесна камина, в която весело искряха горящите пънове.

— Запазих за нас апартамента, който обикновено дават на младоженците — гордо заяви Патрик и ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— За цялата нощ? — Тя го изгледа въпросително и в зениците й се разгоря онова пламъче, което неизменно го подлудяваше. „Мили боже, нима е решил да се преструваме на младоженци!“ Ръцете й се обвиха около врата му, той се притисна към нея и наметката й от сребърна лисица падна на пода. Младият мъж не пропусна да се възползва от мига и сведе устни към нейните. Те омекнаха под натиска му, разтвориха се и Кити си припомни с умиление колко бе шокирана, когато настойчивият му език за пръв път проникна в устата й по време на незабравимата им първа любовна нощ.

Патрик я грабна на ръце и я понесе към широкото кресло пред камината. Настани я в скута си, без да отлепя устни от игривите къдрици, закриващи нежните очертания на врата й.

Кити въздъхна замечтано. Може би това бе щастието? Да се е нахранила до насита, да има топла наметка от сребърна лисица и да седи пред камината в обятията на Патрик Джон Френсис О’Райли. Погали гъстите му вежди, а после спусна пръста си по очертанията на волевата му, арогантна брадичка. Не знаеше дали го харесва въпреки агресивното му отношение към нея. Или тъкмо заради това го обичаше? Знаеше само, че е заслепена от любовта си към него, че го жадува с всяка фибра от тялото си. Когато пръстите й се докоснаха нежно до горната му устна, Патрик игриво ги захапа. Тя веднага хвана ръката му и я поднесе към устните си, за да захапе пръстите му в отговор на предизвикателния му жест.

— Ако ме ухапеш по-силно, ще забия зъбите си в ръката ти! — закачливо прошепна девойката и Патрик простена, измъчван от непреодолима възбуда.

Знаеше, че може да бъде много по-настойчив в усилията си да я съблазни, но този път трябваше да се покаже като най-нежния любовник на света. Въпреки че едва се сдържаше да не се нахвърли върху нея, трябваше да изчака, докато в гърдите й се разгори пламъкът на страстта. Едната му ръка с деликатни движения галеше рамото й, а другата се спускаше крадешком към гърдите й. Чуваше запъхтяното й дишане, а това бе най-сигурният признак, че милувките му й се харесват.

Седнала в скута му, Кити усещаше набъбналата му мъжественост, гореща и втвърдена, опираща се до бедрата й. Вече бе разбрала, че сексът е нещо изключително важно за всеки човек, най-ценното преживяване за двама души, влюбени един в друг. С женския си инстинкт тя долови, че е готова да го приеме. Чувствата, които събуждаше в нея, бяха тъй прелестни, че се вкопчи в прегръдките му, омаяна от мъжествения му аромат.

Пръстите му постепенно напредваха сред многобройните кончета и панделки по тоалета й. В един момент Кити го целуна, с нежен жест спря настъплението на жадните му, треперещи пръсти.

— Скъпи, не трябва да ме разсъбличаш, преди да сме се изправили пред олтара.

— Пред олтара ли? — недоумяващо изсумтя Патрик.

— Нали тази нощ сме младоженци? — попита тя с неуверен глас.

— Младоженци? Откъде ти хрумна тази идея! Нищо смешно не намирам в тази шега… ако това наистина е шега. — Но в този миг видя как артерията на шията й запулсира и побърза да спре туптенето с устните си. — Ако някой ден се оженя, това неминуемо ще бъде брак по сметка, за дъщерята на някой заможен търговец от прославена фамилия… И тя ще ме обвърже с куп досадни задължения, с дом, семейство и деца… Не искам да развалям прекрасната ти фигурка с бебета и бременности. Искам те, Кити, само за себе си. Искам да дойдеш с мен във Франция. Или ако предпочиташ, да отплаваме двамата за Америка?

Стори й се, че някой я обля ведро с ледена вода.

— Не! Не искам! И не мога да го направя! — Отново се събуди непокорният й ирландски характер. Очите й диво засвяткаха. — Само ако ме докоснеш, ще те убия, кълна ти се!

— Стига си ме разигравала! Аз не съм сляп, Кити. Искаш ме, и то не по-малко, отколкото аз теб. — Мъжът предпазливо пристъпи към вратата, за да спусне резето. — Мила моя, заклевам ти се тук, в този миг… ето, ако желаеш, ще коленича пред теб… винаги съм те уважавал, винаги съм бил на твоя страна, каквото и да направиш… — Ръката му с безкрайна нежност докосна лицето й. — Остави ме поне да те погаля, да ти се порадвам.

Очите й се свиха от безпомощна ярост.

— Ти вече достатъчно ми се нарадва! Ограби невинността ми, измъчи ме до смърт!

По дяволите, всичко започваше отново! Патрик стисна зъби, за да не избухне. Непременно трябваше да смени тактиката си. Но как да го стори, като нито веднъж досега не се бе молил пред жена? Ето че и това доживя!

— Кити, скъпа, поне ме изслушай… Кълна ти се, че ще ти дам всичко… всичко!

— Искам да се ожениш за мен! — заяви девойката с непреклонен глас.

— Ох, скъпа, искай всичко от мен, но само това не…

— Патрик О’Райли, защо загубваш дар слово, когато разговорът опре до болезнената тема за женитбата? Знам, че ирландците са най-упоритите същества на тази земя, но дори и сред тях ти си най-твърдоглавото създание. Дори и баща ти, твоят баща, намери кураж да ми предложи да се омъжа за него.

— Баща ми! — възкликна Патрик и лицето му внезапно почервеня.

Но Кити не му обърна внимание и продължи с още по-гневен глас:

— Макар че ти дължа благодарност, че ме измъкна от мизерията в Ирландия, аз и досега си оставам като дамгосана от бедността. Винаги ли ще трябва да се надявам само на милостта на богатите, да понасям безброй унижения, да преглъщам горчиви сълзи? — Гласът й се задави в ридания.

— Но, по дяволите, какво искаш от мен? — Яростта му бе изчезнала, като я видя разплакана и безпомощна.

— Не искам да бъда уличница, която да се продава за няколко гроша! Искам да бъда нормална, почтена и законна съпруга! — изохка Кити.

Очите му потъмняха.

— В такъв случай по-добре ще бъде да ти потърсим някой подходящ кандидат — сърдито процеди Патрик през зъби.

През целия път обратно до „Кадогън скуеър“ никой не посмя да наруши гробовната тишина в каретата. Върху лицето му, което тя обичаше повече от всичко на света, се бе спуснала непроницаема маска.

През следващите дни Кити и Патрик се стараеха да избягват срещите, но на Коледа бяха принудени да се съберат около празничната трапеза, заедно с всички останали обитатели на голямата къща. Държаха се прекалено вежливо един към друг, но за щастие в суматохата никой не им обърна внимание.

Джулия съобщи на присъстващите, че веднага след новогодишните празници ще организира голям бал. За нейна изненада брат й посрещна с радост това предложение.

— Надявам се, че ще поканиш кавалери за Кити и за мен — усмихна се Барбара.

— О, ще бъде пълно с млади мъже, но нима може да се намери кандидат за нашата бедна Кити? — насмешливо подхвърли Джулия.

— Защо, Джулия, та нашата Кити е истинска красавица! Четох сърцераздирателни истории за млади ирландски момичета, пристигнали тук, в Англия, с родителите си без пукната пара в джоба… Толкова бедни, че дъщерите и майките имали само по една що-годе прилична рокля и по тази причина не можели да излизат заедно по улиците. И въпреки това някои от тях се омъжили за видни и богати граждани. Ето, четох за някаква Елизабет, която била тъй очарователна, че херцог Хамилтън й предложил ръката и богатството си, макар че се познавали само от един месец.

Патрик отпусна сутрешния вестник и глухо промърмори:

— Той е известен пияница, който на бърза ръка й направи две деца и превърна живота й в ад.

— Да, но историята има и продължение — вирна брадичка Барбара. — Пиянството му го умори и на тридесет и три години Елизабет остана вдовица. И много скоро щяла да се омъжи за петия херцог Аргил.

— Романтични глупости! — презрително заяви Джулия. — Кити ще получи много предложения, но не и за брак.

Острите й думи жегнаха брат й.

— Много си злобна, Джулия. Разбрах, че Кити за малко не е станала твоя мащеха. Ако се бе омъжила за баща ни, той щеше да й остави всичко и ти нямаше да получиш нищо от парите му.

Двете момичета го зяпнаха смаяно.

 

 

Джулия бе поканила неколцина свои приятели, както и повечето от роднините на Джефри. Кити бе отрупана с покани за танц, а след като музиката спря, се намери заобиколена от мъже. Тя скришом потърси с поглед Патрик и видя, че той също не би могъл да се оплаче от липса на женско внимание. Младите момичета го гледаха свенливо и се изчервяваха, когато кажеше някоя по-солена шега, но омъжените жени се смееха високо и не се стесняваха да му отправят дръзки покани с погледи и жестове.

Кити забеляза Терънс, който танцуваше с Барбара, и приближи към него.

— Какво има, Кити? — попита брат й.

— Чувствам се ужасно. Предпочитам да стоя по-близо до вас, защото всички тези мъже са отвратителни.

— Защо? Нима онзи младеж, с когото танцува преди малко, те е обидил?

— Той се опита да ме целуне — възмутено отвърна тя.

— Ще отида да си поговоря с него — гневно се закани Тери.

— О, не, недей. Не е само той. Този, с когото танцувах преди него, пък се опита да си пъхне ръката под корсажа ми.

— Пред всички ли? — смаяно попита Барбара.

В този миг към тях приближи дребна жена, следвана от млад мъж.

— А ето те и теб, Барбара, скъпа. Спомняш ли си за мен? Аз съм Амелия Браунлоу, братовчедка на Джефри, а това е моят син Саймън. Отдавна исках да ви запозная. Саймън, това е Барбара, сестрата на Джулия, за която толкова много съм ти разказвала.

Красивият млад мъж погледна към Барбара и лениво се усмихна.

— За мен е удоволствие, мадам.

— Е, сега мога да ви оставя — доволно рече Амелия.

— Забавлявайте се!

— Всички майки си приличат! Слава на Бога, че се махна! — развеселено възкликна той. — Моля ви да я извините. Страхувам се, че се опитва да ме сватосва. — Погледна към Кити и Тери, които стояха един до друг.

— Сигурно сте брат и сестра. Приликата ви е поразителна.

— Това са Кити и Терънс Руни, наши братовчеди от Ирландия — представи ги Барбара.

Саймън се поклони пред Кити.

— Може ли да ви помоля за един танц, мадам?

Кити прие без колебание. Той изглеждаше на не повече от осемнадесет години и тя си помисли, че лесно ще се справи с един младеж на нейната възраст.

— Честно да ви кажа, ние се канехме да потърсим по-тихо място — предпазливо започна Кити. — Тази блъсканица, целият този шум само ме изтощава.

— Напълно съм съгласен с вас. Нека да си вземем нещо разхладително и да се усамотим някъде, например в библиотеката — обезоръжаващо се усмихна Саймън. Кити кимна, те си взеха по чаша пунш и се насочиха към библиотеката.

Още с влизането Саймън се насочи към малката масичка с напитки, взе гарафата с бренди и се приближи до камината.

— Струва ми се, че това е много по-добро от този буламач, който наричат пунш. — Вдигна чашата си и продължително я изгледа. — Вие рязко се отличавате от всички млади момичета, с които майка ми непрекъснато ме запознава. Те се опитват да остроумничат и неизменно ми задават тъпи въпроси от рода на: „Къде учите?“.

— А къде учите наистина? — засмя се Кити.

— Току-що ме изключиха от Оксфорд.

— Ние също сме изгонени от училище — намеси се Барбара.

— Прекрасно! Значи имаме обща съдба.

— Какво ще правите сега? — полюбопитства Кити.

— Смятам да се позабавлявам. Мисля, че има време за кариера.

— Сигурно сте много богат? — подхвърли Кити.

— Не е точно така, но наистина ще стана богат, когато чичо ми, лорд Кроутър, опъне петалата. Тогава ще наследя богатството и титлата му.

— Е, значи няма нужда да си търсите богата наследница — усмихна се Кити.

— Не, но майка ми иска да ме ожени час по-скоро. Смята, че една съпруга ще ми помогне да улегна.

— Навярно не търсите жена на вашата възраст? — намеси се Тери.

— Това, което търся, е свободата, но никога няма да я имам, докато не се отърва от майка си.

— Ала когато се ожените, ще се наложи да се съобразявате не с една, а с две жени — изтъкна Тери.

— О, не, веднага след като ми намери съпруга, майка ми ще замине за Европа. С нетърпение очаквам да вдигне платната, за да си поживея — засмя се Саймън, погледна към Тери, а след това към Кити. — Но… не очаквам, че вие ще се съгласите да се омъжите за мен. Сигурно още не си търсите съпруг?

— Разбира се, че си търси — обади се Барбара.

— Аз нямам зестра и съм само една бедна роднина — избухна в смях Кити.

— Но имате много по-ценно богатство — красотата ви. Тя привлича мъжете, както светлината мами нощните пеперуди — галантно отвърна младежът.

Кити се изчерви и припряно надигна чашата с бренди, за да прикрие смущението си.

— Искаш ли да се видим утре, Кити? — Саймън внезапно премина на „ти“.

— Тя никога не излиза сама — намеси се Тери.

— Ами тогава можем да отидем някъде четиримата.

— О, Тери, нека да отидем, моля те — възкликна Барбара. — Ще бъде чудесно! Къде предлагаш да отидем?

— Можем да се отбием до Тетърсол и да погледаме конете — предложи Саймън и погледна към Терънс.

— Много хитро предложение — засмя се Кити. — Веднага ще спечелиш брат ми на своя страна.

— След това можем да помислим и за дамите — усмихна се Саймън. — Нагоре покрай реката има пързалки и множество сергии, където продават печени кестени и други лакомства. Освен това може да попаднем на някоя гледачка и да научим бъдещето си.

— О, звучи прекрасно! Нека да отидем. — Барбара умолително погледна към Тери.

Изглежда брендито ги бе замаяло, защото Кити отметна глава и се закиска.

— Ние с теб, Саймън, май доста си приличаме!

— За какво намекваш, Кити? — провлечено запита той.

— Умееш да караш хората да изпълняват желанията ти.

Той многозначително й намигна.

— Кити, защо не ни гледаш на карти?

— Мислех, че утре по време на разходката ще узнаем бъдещето си от някоя гледачка край реката — отвърна девойката, но извади от джоба си картите за тарос. — Ще гледам само на Барбара и на Саймън. Тери не обича да му гледам на карти.

— Какво да направим? — попита Барбара.

— Разбъркай тестето и си намисли някакъв въпрос, на който може да се отговори само с „да“ или „не“. След това ще разделиш с лявата си ръка картите на три купчини и ще избереш едната от тях.

Барбара избра средната купчина.

— Ще подредя в кръг седем карти. Това се нарича колелото на съдбата — започна да обяснява Кити. Тя отлично знаеше, че Барбара много обича този ритуал. — Картите ще ни кажат всичко за живота и смъртта, за доброто и злото, за любовта и омразата, за разума и глупостта, за успеха и неуспехите, за истината и лъжата, за всичко, което вълнува хората. Чашите означават любов, жезълът се отнася за работата, а мечовете предсказват нещастие.

Със сериозно изражение на лицето Барбара нареди картите.

Кити ги обърна и започна да говори:

— О, Барбара, твоите карти са много добри. Мога веднага да ти кажа, че отговорът на твоя въпрос е „да“ и че всичките ти желания ще се сбъднат. Първата карта символизира самата теб. Тя показва жена, която затваря устата на лъв. Това означава, че истинската сила е в нежността. Ти притежаваш духовна сила, която е много по-мощна от физическата. Втората карта, този поп с мечовете, който е много близо до теб, символизира прекалено строг и груб баща, но е заобиколен от шестте карти с жезлите, а това означава, че ще преодолееш всички трудности и ще успееш да осъществиш мечтите си, макар и с цената на много жертви. Тези две карти с чашите показват, че ще имаш късмет в любовта. Този млад мъж и тази млада жена, които държат чашите, означават, че скоро ще започнеш любовна връзка. Тази карта показва времето. На нея се вижда цифрата две, а това означава, че мечтата ти ще се сбъдне след две седмици или след два месеца, или след две години. Попът с жезлите винаги е с черна коса и черни очи. Той внезапно ще нахлуе в живота ти и ще те завладее завинаги. Последната карта, на която се вижда слънцето, подсказва, че те очакват много щастливи и радостни дни. Независимо от трудностите, накрая всичко ще завърши чудесно за теб.

— О, Кити, това е прекрасно! — радостно възкликна Барбара.

Саймън взе тестето и отново го размеси.

— Надявам се, че на мен няма да ми се паднат толкова хубави карти — пошегува се той.

Кити обърна картите на Саймън и се намръщи.

— Отговорът на твоя въпрос е „не“, обаче ти все пак ще успееш да осъществиш желанието си. Твоята карта е този рицар с мечовете и означава, че ти си твърдоглав, безразсъден, саморазрушителен и си склонен към престъпления. Отдясно на теб е колесницата, което обикновено е добър знак, но когато е обърната наопаки означава, че ти напразно пилееш силите и възможностите си, за да задоволиш капризите си. Освен това в близко бъдеще те очаква страхотен скандал.

— О, звучи ми доста зловещо — засмя се Саймън.

— Третата ти карта е картата на обесения. Тя показва млад мъж, висящ с главата надолу, а зад него се вижда кръст. Забележи, че той не е прикован към него, нито е завързан и може да се освободи, ако иска. Следващата карта е със седемте жезъла, което е знак за промяна. Ще имаш големи неприятности у дома. Четирите чаши подсказват, че имаш много приятели, устройваш шумни гуляи и си прекарваш доста весело времето.

— А, ето че стана по-добре — ухили се Саймън.

— Тази карта с десетте меча може да се тълкува по най-различни начини — продължи Кити.

— Каква ужасна карта! — обади се Барбара. — В гърба на този нещастник са забити десет меча.

— Тази карта невинаги означава смърт — успокои ги Кити. — Може да става дума за тайнствени сили. Когато се съчетае с картата на обесения, това може да означава, че ти си тръгнал по пътя на порока и не можеш да намериш спасителния изход. Дяволът те кара да затъваш в грях и да жадуваш за плътски наслади. Алчността и жаждата за развлечения могат да погубят душата ти.

— Май вече не представлявам никаква загадка за теб — намръщи се Саймън.

Вратата на библиотеката се отвори и влезе Патрик, съпровождан от една омъжена жена.

— Извинете, мислех, че тук няма никой — смутено промърмори той.

— Не се и съмнявам — хапливо се обади Кити. — Саймън, утре с удоволствие ще дойда с теб. Искаш ли да отидем да потанцуваме и да освободим стаята за тази по-възрастна двойка? — кисело попита тя.

 

 

Барбара и Кити спяха в една стая и когато вечерта си легнаха, Кити замислено я попита:

— Коя беше онази жена с Патрик?

— Една от многобройните му приятелки. Предполагам, че иска да си поживее, преди да се ожени — изкиска се Барбара.

Кити затаи дъх.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, още нищо не е сигурно, но ми се струва, че е хвърлил око на Грейс, дъщерята на Самуел Хейнсуърт.

— Какво те кара да мислиш така, Барбара?

— Тя е пълна с пари, има огромна зестра и ще му донесе текстилните фабрики на баща си — отвърна с прозявка Барбара.

— Мислех, че ще предпочете някоя по-хубава от Грейс Хейнсуърт — сподавено промълви Кити.

— И аз така си мислех, но съм била много глупава. Патрик винаги ще има красиви жени за любовници. Бракът няма да промени начина му на живот.

Кити се сви в леглото и се опита да заспи, ала думите на Барбара не излизаха от главата й. „Господи — тихо се помоли девойката, — помогни ми да превъзмогна тази ужасна болка, помогни ми да спра да го обичам!“

Глава тринадесета

Патрик пристигна на „Кадогън скуеър“ и за трета поредна вечер се сблъска в преддверието със Саймън, заобиколен от Кити, Тери и Барбара, но този път нервите му не издържаха и той кресна на Джулия:

— За бога, та те вече ми приличат на двойки сиамски близнаци! Не ти ли се струва, че Барбара прекалява с този Саймън Браунлоу?

— Всички мъже сте пълни глупаци — засмя се сестра му. — Не виждаш ли, че Барбара не сваля очи от Терънс Руни?

— Мили боже, не мислиш ли, че е крайно време да се намесиш? — сърдито измърмори Патрик.

— Е, няма защо да си толкова намусен. Барбара добре разбира какви последици ще има за нея един неравен брак и затова няма да стигне дотам, че да се омъжи за Тери. Всичко между тях е напълно невинно.

— Тогава ми остава да си мисля, че този Браунлоу се усуква около нашата Кити! — гневно извика той.

— Стига, Патрик. Та те са още почти деца, които мислят само за забавления и игри. По цял ден се кискат и си устройват глупави номера, дори вчера играха на криеница из стаите. Нищо лошо няма в това да поизразходват малко енергия. Нали още са толкова млади…

Той въздъхна и примирено се отпусна на креслото до камината.

— Кой знае? Може би имаш право. Нима съм започнал да остарявам? Ето че забравих да ти съобщя новината. Налага се да замина за два дни до Болтън. Проектът за „Роуз Бенкс“ трябва да бъде завършен напълно преди края на следващия месец. Може би ще бъде разумно да поговоря с Барбара, преди да замина, за да съм сигурен, че няма да извърши някаква непоправима глупост в мое отсъствие.

На другата сутрин, след закуската, Патрик О’Райли помоли по-малката си сестра да остане за няколко минути насаме с него.

— Барбара, докато отсъствам от Лондон, искам да се държиш разумно. Моля те, сестричке, не забравяй, че си длъжна да опазиш името си неопетнено. Не желая, щом се върна, слугите да ме затрупат още от прага с доноси, че са те виждали насаме с Тери. Най-добре ще е да не се отделяш от Кити. Тогава всичко ще бъде наред. — За миг се поколеба, преди да продължи: — Между другото, онзи младеж, Саймън, май успя да ви накара да се забавлявате в неговата компания, нали? И на всичкото отгоре не си позволява прекалено много волности, така ли е?

— О, да, да, Патрик, точно затова Кити толкова много го харесва. Мистър Саймън не е от онези престорено сантиментални типове, които не свалят меланхоличната маска от лицето си и не престават да изпиват с погледи момичетата около себе си, опитвайки се да откраднат някоя целувка. Не, той е съвсем различен. Затова се сприятелихме с него — простодушно си призна Барбара.

Брат й се опита да прикрие тревогата си зад ласкава усмивка.

— А ти не мислиш ли вече за годеж, Патрик? — попита Барбара и го изгледа с любопитство.

— И за коя, според теб, трябва да се сгодя?

— Как за коя? За Грейс Хейнсуърт, разбира се! За наследницата на богатите фабрики „Роуз Бенкс“ — засмя се сестра му.

— Е, можеше да бъде и по-зле — примирено отвърна Патрик.

— А нямаш ли намерение да се сбогуваш с Кити? — внезапно промени темата Барбара и го изгледа втренчено.

— За последен път ще направя отстъпка и ще се вслушам в съвета ти, Барбара… Защото Кити отлично знае кога ще заминавам. Тя трябваше да слезе тук и да ми пожелае „лек път“, а не аз да я търся по стаите на горния етаж! — натъртено завърши младият мъж.

Докато момичетата очакваха пристигането на Саймън — младият джентълмен им бе обещал да ги заведе в музея на мадам Тюсо — Барбара не се сдържа и се наведе над ухото на Кити.

— Успях да накарам брат ми да признае, че отива на север не само заради търговските си ангажименти, но и заради един много по-важен ангажимент, засягащ сърцето му и ръката му.

Сърцето на Кити изтръпна от болка, но се постара да отвърне с безразличен тон:

— Нима?

— Напомних му, че е редно да се сбогува с теб, но той заяви, че този път било твой ред да тичаш след него.

Кити кипеше от негодувание, ала реши да го скрие от доверчивата си приятелка.

— Барбара, всички мъже са като каретите в центъра на Лондон. Не трябва да тичаш след тях, защото след малко ще дойде следващата.

 

 

Самуел Хейнсуърт затвори вратата на канцеларията си и се обърна към дъщеря си.

— А сега ме изслушай внимателно, Грейс. Това е последният ни шанс. Патрик О’Райли ще прекара този уикенд в нашия дом и аз искам на всяка цена да разбера намеренията му относно теб. Той е много способен, когато се налага да се измислят нови сделки, поради което не мога да си позволя да го превърна от свой съдружник в свой конкурент. Знаеш отлично, че съм почти разорен и мога да изгубя всичко.

— Това се дължи на некадърността на управителя ти. Ти не си виновен, татко.

— Виновен съм, защото съм се доверил на неподходящи хора. Брат ти не се интересува от бизнеса и затова отчаяно се нуждая от О’Райли. Той умее да рискува и има усет за сделките. Ако работим заедно, предприятието скоро ще се изправи на крака. Сигурен съм и затова се нуждая от помощта ти. Трябва да направиш всичко възможно, за да го примамиш!

— Татко, Патрик О’Райли може да има всяка жена, която си пожелае.

— Точно така! Ето защо трябва да направиш нещо повече от това да му хвърляш съблазнителни погледи. Закачките и флиртовете няма да са достатъчни. Закарай го в леглото си, момиче, и се постарай да се представиш добре!

Същия следобед Патрик проведе интересен разговор с господата Гардинър и Бейзли, собственици на тъкачниците, и остана изненадан от намерението им да прекратят деловите си отношения със Самуел Хейнсуърт, поради загубите на текстилната му фабрика. Състоянието на „Роуз Бенкс“ не безпокоеше Патрик, защото бе уверен, че с подходящо управление предприятието скоро щеше да започне да носи печалби. Но не му хареса опитът на Хейнсуърт да скрие финансовите си затруднения. По време на вечерята той реши да действа предпазливо и отблизо да следи ходовете на Хейнсуърт. Самуел се държеше толкова любезно и угоднически, че младият мъж искрено се забавляваше. Беше очевидно, че старият мошеник се опитва да прикрие нещо с цената на отчаяни усилия и Патрик побърза да го успокои, защото Самуел му напомняше за собствения му баща. Насочи вниманието си към Грейс. Тя имаше ангелско лице и приличаше на девойка, която току-що бе излязла от някой манастир. Той се чудеше как да я предразположи, без да я обиди и да нарани чувствата й. Дори започна да обмисля дали да не й предложи да се омъжи за него. Дали щеше да се ужаси, ако се опита да я докосне, или щеше да изпадне в справедлив гняв? Реши отначало да действа по-предпазливо.

— Искаш ли да ми покажеш оранжерията, Грейс? Баща ти ми каза, че знаеш латинските наименования на всички растения.

Тя го изгледа с невинните си сини очи, усмихна се плахо и се надигна от стола.

„Прилича на агне, което водят на заколение“ — каза си Патрик.

За пръв път от години се чувстваше малко неуверен в себе си. Дали да й съобщи открито за намеренията си или да остави ръцете си да говорят? Когато се озоваха в полутъмната оранжерия, изпълнена с аромата на орхидеи, Патрик нежно я притегли към себе си и леко докосна устните й. Нейният език толкова опитно се стрелна в устата му, че младият мъж се запита дали не сънува. Реши да направи още един опит. Бавно я притисна към себе си и целомъдрено я целуна, но тя така изви тялото си около неговото, че му стана ясно, че Грейс не е за пръв път насаме с мъж. Отначало Патрик бе шокиран, а после заинтригуван. Беше все едно да се любиш с монахиня, бе толкова възбуждащо и непривично. Искаше да разбере докъде е готова да стигне.

Самуел Хейнсуърт, облечен с палто и шапка, се приближи до вратата на оранжерията и се провикна:

— Трябва да изляза. Обещах да посетя един мой стар приятел, който е на легло. Грейс ще ти прави компания. Защо не заведеш Патрик във всекидневната? Сигурен съм, че там ще се чувствате много по-добре.

— Добре, татко. Не бързай да се връщаш. Аз ще се погрижа за Патрик — обеща Грейс и подканващо се притисна към младия мъж. Всичко бе толкова явно нагласено, че Патрик се запита дали Самуел Хейнсуърт не се опитва да използва дъщеря си като примамка.

Грейс го хвана за ръка и го поведе нагоре по стълбите. Не влязоха във всекидневната, а продължиха направо към спалнята й. Патрик забеляза, че наоколо нямаше слуги, но бе твърде любопитен, за да се колебае. Когато се озоваха в спалнята, Грейс набързо смъкна дрехите си, без да проявява никакъв девически свян. Младият мъж бе смаян, но мислено благодари на Провидението, че не й бе предложил брак, както възнамеряваше да постъпи. Тялото й бе нежно, с фини кости и бледа кожа. Космите между краката й бяха руси и пухкави.

Патрик бе доволен, че няма да му се наложи да прелъстява „невинна“ девойка. Грейс ловко хвана члена му с дясната си ръка и започна да го масажира, докато той се възбуди и започна да пулсира между нежните й пръсти. Патрик я събори върху възглавниците и с рязко движение проникна в нея. Тя се разгорещяваше все повече и зашепна мръсни думи, каквито той никога не бе чувал от жена. Ефектът бе изключително възбуждащ и за двамата — тя свърши преди него, потръпвайки в страстна конвулсия и той предпазливо излезе от нея.

— Не се тревожи, любов моя, ще те накарам да свършиш — прошепна Грейс, коленичи пред него и пое члена му в устата си. Патрик бе прекалено възбуден, за да протестира, а и му бе невъзможно да се отдръпне от алчната й чувствена уста. Хвана главата й с две ръце и стръвно започна да се движи, докато настъпи мигът на изгарящата кулминация. Но удоволствието за Патрик бе примесено с изненада и гняв.

— Господи, та ти си по-опитна от проститутките в бордеите на Сохо! Всяка от тях ще се засрами, ако трябва да се състезава с теб. Когато заварих сестра си да флиртува с един от конярите, аз здравата я нашибах с камшика. Къде, за бога, е бил брат ти и как ти е позволил да научиш всичко това?

— Брат ми? — презрително се засмя Грейс и го изгледа с насмешка.

Патрик настръхна от ужас и почувства, че му прилошава. Нима братът и сестрата бяха любовници?

— Моят брат започна да ми дава уроци, когато бях на десет години — безсрамно изрече тя.

Той невярващо поклати глава.

— Никога не съм се чувствал по-глупаво. Мислех, че си девствена, Грейс. Дори смятах да ти предложа да се омъжиш за мен, макар да знам за финансовите затруднения на баща ти. О, да, сега разбирам, че той се опитва да ме надхитри — засмя се Патрик. — Ала не предполагах, че и ти си като него. Разбира се, сега вече не може да става и дума за женитба, Грейс.

— Разбирам, но… Господ да ми е на помощ, баща ми ще ме убие, че се провалих! — нещастно изхлипа тя.

— Не се тревожи. Ще работя с баща ти и няма да се откажа от новия проект. Тази сделка ще донесе добри пари и семейството ти скоро ще се изправи на крака. Но нашата връзка не може да продължи. Ако искаш, можеш да му кажеш, че съм сгоден за друга жена.

— Благодаря ти, Патрик — тихо отвърна Грейс.

— И аз ти благодаря — тъжно се усмихна той. — Благодаря ти за всичко.

След като излезе от къщата на Хейнсуърт, Патрик дълго се разхожда. Досегашните му разбирания за жените и тяхната природа се бяха обърнали с главата надолу. Грейс изглеждаше като мадона, а се оказа без всякакви морални задръжки, докато Кити с дръзките си погледи и с прекалено свободните си маниери понякога се бе оказала невинна като котенце. Как е могъл да бъде толкова сляп! Беше се примирил с мисълта, че неравностойният брак е за предпочитане пред брака по любов. Та това беше смешно! Той обичаше Кити, нещо повече — обожаваше я! Трябваше час по-скоро да се върне в Лондон, да падне на колене пред нея и да я помоли да се омъжи за него. Какво неблагодарно копеле е бил, щом се опита да я накара да му стане любовница, смятайки я за недостойна да му стане съпруга. Ще даде обявление в „Морнинг поуст“ и ще вдигне такава сватба, каквато Лондон отдавна не помни. Ще я покаже на цялото общество. Може би жените първоначално няма да я приемат, но бе сигурен, че всички мъже ще умрат от завист.

 

 

Кити се разхождаше из музея на мадам Тюсо, но се чувстваше много нещастна. Саймън накара Тери да отмъкне една от миниатюрните восъчни фигурки, но тази постъпка се стори детинска на Кити и тя не можа да прикрие раздразнението си.

— Защо да не заведа Кити у дома, а вие двамата да останете сами да се позабавлявате? — предложи Саймън и Кити се остави да я убеди.

Младото момиче си мислеше, че сърцето й ще се пръсне от мъка. Когато пристигнаха на „Кадогън скуеър“, установиха, че къщата е необичайно тиха, тъй като Джулия бе излязла на среща с приятели.

— Саймън, не ми се иска да бъда груба и невъзпитана, но трябва да ти призная, че нямам никакво настроение да те забавлявам и предпочитам да си легна. Наистина ме боли главата. — Тя умолително го погледна. Искаше да остане насаме с мислите си за Патрик.

— Знам точно от какво имаш нужда и как да те излекувам от главоболието и меланхолията. — Той й намигна, отиде до масата с напитките и взе гарафата с вино и две чаши. Сетне уверено тръгна по стълбите към горния етаж, сякаш той бе домакинът, а тя гостенката.

— Хайде, ела. Нали не искаш да те помисля за страхливка?

Саймън наля виното в чашите, а тя тъжно се загледа в огъня в камината, като се питаше кога ли Патрик ще доведе съпругата си в Лондон.

— Кит — тихо попита Саймън, — помисли ли за предложението ми?

— О, Саймън, как можа да накараш брат ми да открадне онази фигурка?

— Не, Кит, не говоря за онази шега. Имам предвид предложението ми за женитба.

Тя го изгледа продължително. Колко лесно бе да му каже „да“, да напусне този дом и да се опита да заживее щастливо, но не можеше да го излъже.

— Аз не те обичам, Саймън. Харесвам те, но това не е любов — честно заяви младото момиче.

Той отметна глава назад и се засмя. Белите му зъби блеснаха на светлината на пламъците.

— Кит, аз не искам да ме обичаш. Искам само да бъдем приятели. В мига, в който се сдобия със съпруга, която да се грижи за мен, майка ми ще замине в Европа и ще ме остави на спокойствие.

Девойката се замисли за миг.

— Но, Саймън, ти забравяш за Тери.

— Нито за миг не съм забравил за Тери. Той ще дойде с нас в имението ми в Съри. Това отдавна е решено. Там има предостатъчно стаи за трима ни, а местността е чудесна за лов. Аз почти винаги съм заобиколен от моите приятели, до един ергени, и той няма да скучае сред тях. Няма да ограничавам свободата ти и ще се забавляваме чудесно. Нима идеята да станеш лейди Кроутър не те привлича?

— Ще излъжа, ако кажа, че не ме привлича, но моля те, Саймън, първо ме изслушай… Аз ще се сдобия с приятел за съпруг, ще живея в прекрасна къща заедно с брат си, ще се забавлявам, ще имам титла и пари, когато… чичо ти умре, а какво ще получиш ти в замяна? — остро запита Кити.

— Кит, ти си много красива. Всичките ми приятели ще полудеят по теб. Ти ще бъдеш най-прекрасната лейди в Съри, а аз най-после ще се отърва от опеката на майка си. — Наля още вино в чашата й, а Кити озадачено го изгледа.

— Все още не ми е съвсем ясно какво искаш, Саймън. Трябва да има и още нещо. Мъжете са такива егоисти — откровено заяви тя.

Младият мъж отпи от чашата си и се засмя.

— Кит, ти си твърде проницателна. Страхувам се, че трябва да ти призная нещо и да се оставя на милостта ти.

— Аха! Знаех си, че има нещо! — триумфално възкликна девойката.

— Моят чичо ми дава издръжка, но когато се оженя, тя ще се удвои. — Саймън изпи чашата си на един дъх и я погледна право в очите.

Кити се разсмя и за миг забрави за нещастната си любов към Патрик и за страховете си, че скоро ще го изгуби завинаги.

— Казах ти, че съм опасен дявол — усмихна се Саймън.

Вратата внезапно се отвори и Джулия връхлетя в стаята.

— Няма да ти позволя да забавляваш млади мъже в стаята си, Кити! — възмутено извика тя. — Не и в моя дом! Как можеш да даваш такъв лош пример на Барбара! Та ти напълно се компрометираш.

— Току-що помолих мис Руни да се съгласи да се омъжи за мен — спокойно се обади Саймън.

— А аз приех предложението му — надменно заяви Кити с лице, пламнало от виното и от грубите думи на Джулия.

— О, скъпа моя, това е прекрасно! Саймън, позволи ми първа да те поздравя. — Джулия цялата бе в усмивка.

Всичко се нареждаше чудесно. Саймън се усмихваше щастливо, а Кити си помисли, че всеки миг ще припадне.

Когато Саймън съобщи на майка си, че Кити се е съгласила да му стане жена, тя доволно кимна с глава.

— Знам, че не обичаш да слушаш съветите ми, но въпреки това ще ти дам още един. Дръж се както трябва, за да не я накараш да промени решението си. Заведи я в една по-скромна църква, например в онази на „Кързън стрийт“. Знам, че тя е само една бедна роднина и те едва ли ще й устроят голяма сватба, а и ти не можеш да си позволиш да харчиш излишни пари. Затънал си до гуша в дългове, а къщата в Съри е ипотекирана.

— Както никога досега смятам, че си права — замислено се съгласи той.

— Веднага след сватбената церемония изпрати брачното свидетелство на лорд Кроутър, за да получиш увеличение на издръжката. Ще се моля на Бога бъдещата ти съпруга да прояви достатъчно разум и да обуздае разточителността ти, Саймън.

— Ако вярваш в това, струва ми се, че май изобщо не ме познаваш — иронично отвърна синът й.

— Саймън, нямам никакво желание да те познавам добре — сви рамене лейди Амелия.

Той леко се поклони.

— В такъв случай, мамо, може още днес да тръгнеш за континента.

— Не, няма да тръгна, докато не се венчаеш официално и не доведеш съпругата си у дома. Ако лорд Кроутър узнае за безразсъдните ти постъпки, ще лиши от наследство и двама ни.

— Ще се погрижа за всичко още днес, мамо. Така че престани да се тревожиш.

Глава четиринадесета

След два дни Саймън пристигна на „Кадогън скуеър“ и взе Кити, брат й и Барбара. Когато каретата спря пред църквата на „Кързън стрийт“, Саймън неочаквано заяви:

— Кит и аз ще се оженим днес следобед, а вас двамата ще помолим да ни бъдете свидетели по време на брачната церемония.

— Саймън, но кога ти хрумна тази идея? Не може да излезем така набързо от къщата, все едно че отиваме по магазините, и да се венчаем надве-натри! — протестира Кити. — Та аз въобще не съм подготвена!

— Кит, нали знаеш, че всички членове на семейство О’Райли ще въздъхнат с облекчение, когато ги изненадаме приятно с вестта, че няма да им се наложи да пръскат пари заради теб. Освен това с теб сключихме делово споразумение. Забрави ли?

— Кити, не го слушай! — припряно се обади Тери и страхливо се сви в ъгъла на седалката. — Патрик ще бъде вбесен, когато узнае, че си се омъжила за Саймън без разрешението му.

— Така ли? Нима за всяко свое решение съм длъжна да питам мистър Патрик О’Райли? — ехидно подметна Кити.

— Ами… нали го познаваш… забрави ли какво изпитва Патрик към теб? — смутено попита брат й.

— И какво изпитва той към нея? — намеси се любопитният Саймън.

— Той си въобразява, че трябва да му принадлежа за цял живот, но аз ще се постарая да го убедя в обратното.

— Глупости! — прекъсна я Барбара. — Брат ми сега мисли само за едно: как по-скоро да се ожени за Грейс Хейнсуърт. Тогава твоите постъпки, Кити, не би трябвало да го интересуват.

— Да, точно така е! — ядосано избъбри Кити и тръсна глава. — Е, тогава докога ще чакаме в тази карета? Най-добре е веднага да се заемем с приготовленията за сватбеното тържество.

Кити се осъзна едва когато до слуха й достигнаха монотонните думи на свещеника. Той й приличаше повече на собственик на погребално бюро, отколкото на божи служител. Дори цветята й се струваха нереални. Напевният глас на свещеника я попита дали е съгласна да сподели остатъка от живота си с младия джентълмен, застанал от дясната й страна. Та тя всъщност едва го познаваше! Какво прави тук? От този злочест ден завинаги останаха празноти в паметта й. Ето че сега се връщаха с украсената карета в къщата на семейство О’Райли на „Кадогън скуеър“, а тя въобще не си спомняше кога изминаха обратния път. Саймън мърмореше нещо на ухото й, но омаяната девойка изобщо не чуваше думите му. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да схване последните фрази.

— Приготви си багажа. Ще дойда да те взема след един час.

Следващото, което я извади от унеса й, беше прегръдката на Джулия и горещите й поздравления за неочакваната промяна в живота на Кити.

— Ах, скъпа, та твоята женитба бе тъй внезапна! Все едно че той те отвлече тайно от бащиния ти дом. Ами че ти нямаш никакъв чеиз! Но сега нищо друго няма значение. Сега ти вече си лейди Кроутър. И този път успя да ме изпревариш…

Кити не обърна внимание на хапливото подмятане на Джулия, а само се сви уплашено, притиснала дебелата вълнена нощница към гърдите си.

— О, трябва да намерим нещо по-съблазнително — продължи Джулия. — Ще ти дам една от моите копринени нощници с бродерия. Не, не се опитвай да протестираш.

Когато Джулия се върна с нощницата, Кити вече бе опаковала дрехите си.

— Дрехите ти не са много подходящи за пътуване — обади се Барбара.

— О, скъпа, струва ми се, че всичките ми дрехи са в окаяно състояние! Не мислех да се омъжвам толкова скоро и се чувствам много объркана.

— Глупости, отначало всяко момиче, което току-що се е омъжило, смята, че е направило ужасна грешка, но още на следващия ден нещата започнат да се подреждат. Ще видиш, че след няколко дни всичко ще бъде наред.

Кити усети, че всеки миг ще се разплаче и бързо рече:

— Благодаря ви за всичко, което сторихте за мен. И двете бяхте много мили и внимателни.

Терънс я чакаше в преддверието с малка чанта, в която бе побрал целия си багаж.

— Написах бележка на Патрик — колебливо каза той.

— О! — смаяно го изгледа сестра му.

— Исках само да му благодаря за всичко и да му кажа, че не исках да го напускам, но трябва да замина, за да се грижа за теб.

— Не мислиш ли, че Саймън ще се грижи за мен? — несигурно попита Кити.

— Не знам — откровено отвърна Тери.

Саймън пристигна да ги вземе и Кити и брат й се сбогуваха с Джулия и Барбара. Младоженката въздъхна с облекчение, че най-после ще потеглят, но когато се качи в каретата, с изненада видя двама младежи, нехайно облегнати на седалките.

— Не е ли чудесно? — засмя се Саймън. — Двама от най-добрите ми приятели, Брокингтън и Мадж, се съгласиха да ни правят компания и пътуването ще бъде по-весело.

— Здравейте — промърмори Кити и добави: — Мадж ли каза?

— Името му е Талмадж, но ти можеш да го наричаш Мадж, както всички нас — обясни съпругът й.

— Разбира се, че не бих могла да го наричам така! Мадж е женско име. Как е малкото ви име? — усмихна се Кити.

— Вивиан — провлечено отвърна високият слаб младеж, а другите двама се заляха от смях, сякаш това бе най-остроумното нещо, което бяха чували досега. Кити също се усмихна.

— Разбирам. Тогава е по-добре да ви наричам Мадж, както всички останали — кимна тя.

— О, между другото, забравих да ти кажа, че майка ми ти изпраща поздравите си заедно с ключовете за имението — каза Саймън.

— Значи най-после успя да прережеш пъпната връв, така ли, старче? — засмя се Брокингтън.

— Тя каза, че вече няма грижата за мен и сега Кити ще поеме ролята на строга възпитателка.

Тримата млади джентълмени отново избухнаха в смях.

— Хрумна ми много романтична идея — предложи Мадж. — Защо да не отидем до Елмс с шлеп?

— Наистина ли може? — въодушевено попита Кити. — Елмс на брега на реката ли се намира?

— Разбира се — отвърна Саймън. — Кажи на кочияша да поеме към брега на Темза.

Брокингтън отвори вратата и подвикна на кочияша:

— Карай към моста Уестминстър!

— По дяволите! — изруга Мадж. — Защо му каза да ни закара до Уестминстър? Много по-близо е мостът Ламбет!

— Не, най-добре е да се отправим към Воксхол! — извика Саймън.

Тери смутено се обади:

— Но, господа, не сме ли най-близо до моста Челси?

— Хм, може би този младеж има право… — замисли се Брокингтън. — Да не би да се опитваш да хитруваш, Саймън?

— Говоря истината, Броки — отвърна Саймън.

Когато пристигнаха на брега на Темза, Кити се изненада от огромното количество багаж, което тримата млади джентълмени бяха натоварили в каретата.

— Това са сватбени подаръци — заговорнически й намигна Мадж.

Наеха един шлеп и натовариха багажа на борда. Кити с удоволствие вдишваше речния въздух и се наслаждаваше на шумовете по реката. Саймън каза на лодкаря, че ще му покаже къде да акостира шлепът.

— Пристанът е между Уейбридж и Чертси.

— Не е точно там — обади се Брокингтън. — Намира се след Хемнтънкърт, но преди Чертси.

— И двамата грешите — поправи ги Мадж. — Всички знаят, че има пристани само при Ричмънд, Кингстън, Хемптънкърт, Уейбридж и Чертси.

Лодкарят поклати глава и хвана тежкото гребло.

— Всички имате право, момчета и няма що да спорите. Айде, време е да поемаме на запад.

 

 

Кити бе шокирана от занемарения вид на къщата в Елмс. В преддверието се извиваше красива стълба, която водеше към площадката на горния етаж. От двете страни на площадката имаше по три спални. Кухнята, малката трапезария, всекидневната, салонът и библиотеката се намираха на долния етаж. Къщата бе много красива с високи прозорци, но мебелите бяха овехтели и разнебитени, а завесите — избелели от слънцето. Дамаската на креслата беше разнищена и на места прокъсана, а всички килими в къщата бяха протрити и мръсни. Всичко бе потънало в прах и къщата се нуждаеше от основно почистване.

— Щеше да ме е срам да посрещна гости в тази къща — обърна се Кити към брат си, — но, изглежда, Саймън и приятелите му не обръщат внимание на тези неща. Започвам да се питам дали и техните къщи не са такива.

Терънс се засмя.

— Не знаеш ли, че и двамата са лордове?

— Боже опази! — смаяно възкликна тя.

Всички мъже отидоха в конюшнята и Кити реши да отвори кашоните с подаръците. За нейно разочарование се оказа, че вместо сватбени подаръци там имаше само бутилки с вино и бренди.

Саймън не й бе представил никакви слуги и тя се упъти към кухнята. Там завари само една старица, наведена над огнището.

— Здравейте, аз съм новата мисис Браунлоу. Може ли да повикате останалите слуги? Бих искала да се запозная с тях.

Възрастната жена проницателно я изгледа и промърмори:

— Тук сме само аз и Хобсън, моят старец. Той се грижи за градината, пазаруването и конюшнята.

— Но, мисис Хобсън, а кой тогава готви тук? — изумено попита младата жена.

— Аз.

— А кой чисти?

— Никой, както сама виждате.

— Но това е ужасно! Навярно бихме могли да наемем слугини от селото — предложи Кити.

— Никое от местните момичета няма да се съгласи — решително отвърна старицата.

— Но защо? — удивено попита Кити.

Мисис Хобсън поклати глава.

— Носят се какви ли не слухове за това място — загадъчно промърмори жената.

— Какви слухове? — разтревожено я изгледа Кити.

— Сама ще разбереш, госпожичке.

Младата жена реши, че трябва да се държи по-строго с тази непокорна готвачка.

— Трябва да приготвите вечеря за петима — високомерно нареди тя. — Изборът на меню оставям на вас, мисис Хобсън. Не искам от първия ден да се намесвам в работата ви, но ви уверявам, че ако не съм доволна, в тази къща ще настъпят доста промени.

— Е, позволете ми пък аз да ви уверя, мисис Браунлоу, че ако аз и моят съпруг не получим заплатите, които ни дължите, наистина ще настъпят доста промени тук.

— О, съжалявам, мисис Хобсън — разкаяно възкликна младата жена. — Колко ви дължи Саймън?

— Не сме получавали заплата за три месеца.

— Още сега ще говоря с него — обеща Кити, но мислено си каза, че ще го остави за утре. Когато излезе от кухнята, видя как Брокингтън и Мадж се втурнаха нагоре по стълбата, като трескаво сваляха дрехите си.

— Пияни са като лордове — пошегува се Саймън, когато видя смаяния й поглед. — Всъщност нямат търпение да се преоблекат, за да отидат на лов. Ще се върнем за вечеря. Ти се забавлявай сама.

— Саймън, почакай за миг, моля те. Разбирам, че нямаш намерение да бъдеш непрекъснато с мен, но ти дори не си ми показал стаята ми.

— Съжалявам, Кит — промърмори той, — но не бих искал да се превръщаш в отегчителна съпруга. Просто си избери една от стаите. О, всъщност мога да ти дам един съвет — стаите от лявата страна са по-хубави, така че ако ти се настаниш в една от тях, аз ще си избера стая отдясно.

В този миг на вратата се показа Тери, който недоволно клатеше глава.

„Изглежда, мистър Хобсън се грижи за конюшнята също както мисис Хобсън за кухнята“ — предположи Кити.

Младата жена се зае да разгледа стаите. Прерови къщата от тавана до мазето, надникна във всеки от шкафовете и долапите. В мазето откри малко въглища, напълни една кофа и я занесе във всекидневната. Внезапно пред очите й се появи спомен от миналото, които я накара да се засмее на глас. Отпусна се в едно кресло и промърмори:

— Ето че отново мъкна кофите с въглища. О, ако не се смея, ще се разплача. Защо, за бога, се забърках във всичко това?

В къщата цареше хаос и бъркотия. Кити се върна във всекидневната и още от прага я посрещна бурен смях. Мисис Хобсън беше сервирала някакво отвратително ястие — прекалено воднист бульон от доста стара кокошка. Зеленчуците бяха много малко, а хлябът — мухлясал. Но младите джентълмени на бърза ръка се справиха с мизерната вечеря, защото неуморно надигаха чашите с вино. Поне весели наздравици и дръзки шеги не липсваха. Накрая скочиха от столовете, отидоха в библиотеката и чевръсто се настаниха на креслата около масата за игра на карти.

— Хайде, Тери, ела при нас. Ако желаеш, можеш да ни правиш компания, Кити. Няма нищо по-добро от това да заложим по някоя и друга лира и да си прекараме приятно времето.

— Съжалявам, Саймън, но не обичам картите, дори не знам да играя покер, а пък Тери няма никакви пари.

— Глупости! — високомерно заяви Брокингтън. — Аз ще му дам достатъчно, за да може да залага.

Саймън и Мадж се развикаха, настоявайки Тери да седне при тях, за да попълни карето. След половин час залозите се вдигнаха толкова високо, че Кити се разтревожи не на шега, макар да съзнаваше, че всякакви опити да укроти страстите на пийналите картоиграчи са предварително обречени на неуспех. Затова въздъхна облекчено, щом видя, че Саймън с клатушкане се надигна от масата и се запъти към спалнята си. Изгледа го със свито сърце, защото очакваше, че ще й даде знак да я последва в леглото му. Но той не каза нито дума, само устата му се изкриви в умилостивяваща усмивка.

Тя остана за миг, вцепенена и безмълвна, до вратата на библиотеката, след което се втурна към спалнята си. Под халата си бе скрила бродираната копринена нощница, подарък от Джулия. И в този миг погледът й се замъгли и пред очите й изплува красивото лице на Патрик О’Райли. Неговата усмивка никога не би могла да бъде така угодническа и плаха. Можеше да бъде сурова, страстна, или арогантна и влудяваща, но никога така сладникава. „Ох, Патрик! Боже мой, нима никога няма да спра да го обичам…“ — прониза я тази ужасяваща истина.

Шумът от библиотеката нарастваше все повече и повече, но Саймън не почука на вратата на спалнята й. Постепенно смутената жена се успокои и накрая заспа, изтощена от бурните преживявания. До сутринта Саймън нито за миг не се появи в спалнята й.

 

 

Патрик още не бе съблякъл палтото си, когато попита къде е Кити.

— О, Патрик, нима не си чул най-вълнуващата новина! Кити вчера се омъжи! — извика Джулия.

— Какво! За кого се е омъжила?

— Как за кого! За Саймън, естествено.

— По дяволите! Как можа да й позволиш да извърши тази щуротия! Амелия още ли е в Лондон? — гневно изкрещя брат й.

— Хм, не съм сигурна, но май че… не зная… но ми се струва, че още не е тръгнала — заекна Джулия.

Той грабна шапката си и изхвръкна навън. Втурна се в къщата на Амелия Браунлоу и още от прага се развика като бесен:

— Ако не губим нито минута, ще успеем още днес да анулираме брака им.

— Да не си полудял! Те се ожениха с мое съгласие. Защо да искам да се анулира бракът им?

— Защото аз искам така! И това ти е достатъчно! Повече няма какво да се обсъжда.

— Не можеш да ме заставиш да ти се подчиня, Патрик О’Райли! По-добре се опитай да дойдеш на себе си. За моя Саймън няма по-подходяща съпруга от Кити Руни. Бракът им е законен и ти вече нищо не можеш да сториш. Остава ми, сър, само да ви пожелая приятен ден.

Патрик гневно тръшна вратата зад гърба си и пое обратно към „Кадогън скуеър“. В преддверието го посрещна Джулия и се разтрепери, щом видя яростно свитите му вежди.

— За бога, Патрик, успокой се! Нека да обмислим разумно ситуацията — помоли го тя със сълзи в очите. — Кити прие предложението на Саймън за женитба. Кое момиче би изпуснало шанса си?

— Ти си виновна! Ти я забърка в тази бъркотия! Ти и само ти! — изкрещя брат й. — Затова сега си длъжна да ми помогнеш да си я върнем обратно!

— Не, Патрик, аз не съм виновна, че Кити избра Саймън за свой съпруг. Те си подхождат по всичко — и по години, и по вкусове.

— Той сигурно я е отвел в Елмс? — застрашително се намръщи Патрик.

— Сигурно са там. Нали трябва някъде да прекарат медения си месец. Няма за какво да се сърдиш.

Тогава, за пръв път в живота си, Патрик вдигна ръка и с все сила удари сестра си през лицето. Ужасената Джулия побягна към стълбата, задавена от сълзите си.

След това му се наложи да изтърпи и упреците на по-малката си сестра. Барбара се втурна да защити Джулия, настигна я, опита се да я успокои, а сетне се втурна надолу по стъпалата и се нахвърли върху Патрик.

— Да не си посмял да обиждаш повече сестра ни! Не те ли е срам да я обвиняваш, че тя е виновна за случилото се! Ако искаш да узнаеш истината, никой в тази къща не е по-виновен от теб, че Кити ни напусна завинаги! Кой се лигавеше с онази повлекана Грейс? Кой се държеше надменно с бедното ирландско девойче, както се отнасят надменните лондончани с неуките провинциалистки? Кой разби сърцето на Кити? А сега се връщаш и щом научи, че най-после си е намерила достоен жених, вместо да я завариш обляна в сълзи заради твоя милост, веднага избухваш и на всичкото отгоре се държиш като пълен простак! Искам веднага да се извиниш на Джулия, ясно ли е?

Той я изгледа с невиждащ поглед. Като че ли се чудеше дали да не се нахвърли и върху по-малката си сестра. Но Барбара не се изплаши и смело продължи:

— Струва ми се, че Саймън е много влюбен в нашата Кити. Ожени се за нея, без въобще да се поинтересува каква зестра ще му донесе, без дори да я докосне с пръст, без да я лъже, без да й сваля звезди от небето. Знаеш, че той няма да разполага с много пари, преди да наследи чичо си. А можеше с лекота да спечели ръката на сестрата на лорд Брокингтън, защото, ако слуховете не преувеличават, тази особа получава тридесет хиляди лири годишна рента.

— Мили боже, та това е два пъти повече от най-богатата зестра, за която някога съм чувал! — удиви се Патрик.

— Както и да е, човек не трябва да завижда на по-богатите от него, а да гледа само себе си. И близките си. Защо не се ожени ти за Кити, щом като я желаеш повече от всяка друга? Сам забърка кашата, а сега другите са ти виновни. Защото не умееш да се примиряваш със свършените факти, затова си така побеснял!

Патрик направи това, което всеки друг мъж би направил в неговото положение. Напи се като свиня. Но и това не помогна. Три седмици се сърдеше на всички и на всичко около него. Наричаше Кити с най-вулгарните имена, които му идваха наум. Никога нямаше да се примири с изгарящата мисъл, че тя бе предпочела онзи кучи син, Саймън Браунлоу, пред него, Патрик О’Райли. Чувстваше се предаден, опозорен, изоставен. Накрая реши да изтръгне проклетата ирландска циганка от сърцето си, затова трескаво се зае с последните приготовления за заминаването си за Америка.

 

 

През първата седмица от брачния си живот Кити почти не се срещаше със съпруга си. Саймън прекарваше цялото си време с приятелите си, при това предимно извън къщата. Кити не се опита да го убеди да й отдели някой и друг час, защото нямаше достатъчно коне, за да я взимат и нея на лов или на разходки. Вместо това се зае да помага на мисис Хобсън в кухнята, тъй като бе убедена, ме още на втория ден ще успее да промени решително нескопосаните менюта на старата готвачка. Към края на първата седмица, когато Мадж и Брокингтън се върнаха в Лондон, Кити с едва прикрита радост затръшна външната врата след тях, без да губи излишно време за сбогуване. Тези разглезени синчета всяка нощ се напиваха до безсъзнание, но цели часове не ставаха от масата за игра на карти. Очевидно влияеха твърде зле на Саймън. Той ги умоляваше със сълзи на очи да не си заминават, ала те не отстъпиха. Доскучало им в глухата провинция, отсякоха младите джентълмени и поеха към шумната столица. През следващите няколко денонощия Саймън бе тъй отчаян, какъвто Кити никога досега не го бе виждала. Тогава дойде първата изненада — Саймън й докара кон от Тетърсол. Тя едва сдържа сълзите си, когато узна, че това бил сватбеният им подарък от Патрик О’Райли.

— О, боже, как ще мога да му се отблагодаря? — изхлипа тя.

— Не е нужно да благодариш на него, скъпа, достатъчно е да благодариш на мен — усмихна се Саймън. — Аз му написах писмо, в което му намекнах, че в моята конюшня няма подходящ кон за теб, но ти би искала да яздиш.

Младата жена бе шокирана от думите му.

— Саймън, не е трябвало да го правиш. Това е толкова унизително! Не искам никакви подаръци от Патрик.

— Глупости! Той е много богат. Аз не бих могъл да свързвам двата края без щедростта на приятелите си. Мадж винаги купува виното, а Брокингтън — брендито. Забрави за ненужните скрупули и си помисли как да кръстим кобилата.

Кити поклати глава.

— Ще я нарека Брендиуайн^[12], защото това е единственият ми сватбен подарък, който не е вино или бренди. — Тя протегна ръка и погали влажната муцуна на кобилата. Очите й се напълниха със сълзи при мисълта за Патрик. — Аз… аз не умея да яздя добре, Саймън — заекна Кити.

— О, стига с тези превземки! В къщата е пълно с панталони за езда, които носех, когато бях момче. Ела да ти намерим нещо подходящо.

— О, Саймън, не бих могла да нося панталони. Какво ще кажат хората?

— Какви хора? Тук сме само двамата.

Той я хвана за ръката и я поведе към тавана, пълен със стари дрехи, и започна да измъква най-различни кожени и кадифени панталони и ризи, украсени с дантела. Тя ги пробваше едновременно очарована и смутена, защото мъжките дрехи й отиваха. Съпругът й я гледаше с нескрито възхищение и одобрение.

— Ако си подстрижеш косата, двамата с Тери ще си приличате като близнаци — засмя се Саймън. — Почакай ме, Кит, ще отида да взема ножицата.

— Не, не бива да правиш това! — протестира тя.

— Стига, Кит, бъди по-смела. Ще бъде много забавно. Ще ми позволиш да отрежа поне малко от косите ти? — умолително я погледна той.

— Саймън, недей! Не искам да си подстригвам косата. Веднага се върни обратно!

Саймън се върна, но в ръката си държеше ножица. Тя с ужас разбра, че съпругът й няма да се откаже от налудничавата си идея. Въпреки протестите й, той я хвана здраво и смеейки се, приближи ножицата към къдриците й. Обзе я тревога от странното поведение на Саймън. Реши, че ще е по-добре да му позволи да отреже няколко сантиметра от косата й.

Кити забеляза, че Саймън лесно се отегчаваше и ставаше все по-неспокоен. Освен това установи, че той е изненадващо недозрял за възрастта си. Един следобед, когато двамата яздеха около имението, той й каза, че е уловил заек за вечеря, и извади един пор от торбата си. Тя мразеше поровете, ужасено скочи от коня и побягна към близките дървета.

— Кит, върни се, Кит. Не ставай дете — засмя се той.

— Не, аз ги мразя. Те са неприятни и злобни животни, а малките им червени очички ме плашат.

— Страхливка! — подразни я Саймън. — Ела да видиш колко добре съм тренирал тази гадинка.

— Не! Това е прекалено жестоко за бедните зайци. Не можеш да пуснеш това ужасно животно в зайчарника. Ще изплаши зайците до смърт и аз не искам да гледам това!

Той хукна след нея. Кити изпищя и се затича още по-бързо. Вече го познаваше достатъчно добре, знаеше за садистичните му наклонности и се страхуваше от него. Опита се да се скрие в храстите, но с един скок Саймън връхлетя върху нея и я събори на земята. Младата жена се опита да се отскубне от него, но се успокои, когато разбра, ме ръцете му са празни. Пръстите му неволно докоснаха гърдите й и той бързо се отдръпна.

— Кит, имаш прекалено големи гърди. Защо не ги превързваш, за да не се клатушкат толкова много?

— Аз съм жена, а не момче! — възмутено възкликна тя.

И в този миг разбра какво иска Саймън. Той я наричаше Кит — мъжката версия на името й. Искаше да носи панталони и да си отреже косата. Изпита неясно чувство на безпокойство.

Във вторник вечерта Саймън заяви, че повече не може да понася тази глуха провинция, и съобщи, че тримата с Тери ще заминат за Лондон.

— Майката на Брокингтън дава голям бал. Ти ще бъдеш най-ослепителната дама на празненството. Искам и ти, Тери, да дойдеш с нас. Ще облечеш някой от моите костюми. Ела да се качим горе и да намерим нещо подходящо за теб — настойчиво се обърна той към брат й.

 

 

Саймън заведе Кити в „Харидж“, най-скъпия магазин в Лондон, и тя прекара няколко приятни часа в пробване на елегантни бални рокли. Младата жена се колебаеше между бледоморавата шифонена рокля и светлорозовата копринена рокля, но Саймън настоя да вземат една от белите рокли, с голямо деколте и много волани, плюс една прозрачна сребриста наметка. Цената се оказа невъобразимо висока, но съпругът й не обърна внимание на протестите й.

Двамата отидоха в ергенското жилище на Брокингтън, което се намираше на „Джърмин стрийт“.

— Не можех да пропусна бала ти тази вечер, старче. Купих бална рокля на Кит, но трябва да й намеря някой подходящ фризьор. Не мога да я оставя да изглежда като селянка, нали? — засмя се Саймън.

— Спомняш ли си онзи… приятел… не беше ли французин?

— Пиер! — извикаха двамата в един глас и съучастнически си намигнаха.

— Хайде да отидем да го потърсим. Ти ще дойдеш с нас, Тери — каза Саймън.

Пиер се оказа едно от най-странните създания, които Кити бе виждала. Той бе прекалено женствен и тя се запита дали не си бе сложил крем на устните. Миглите му бяха дълги и извити като на жена. Говореше превзето и непрекъснато жестикулираше, ала се справи много добре с прическата на Кити. Вдигна косата й нагоре, като остави един кичур да се спуска до рамото й. Прическата бе изключително подходяща за роклята й. Кити не можа да разбере защо Саймън й бе избрал рокля, която показваше гърдите й, след като винаги досега бе настоявал за обратното.

Когато пристигнаха на бала заедно с Брокингтън, те бяха посрещнати много сърдечно и топло. Кити неволно потърси лицето на Патрик сред елегантната тълпа. Не го откри и изпита смесено чувство на разочарование и облекчение. Скоро се оказа заобиколена от млади и модерно облечени кавалери. Терънс стоеше в единия ъгъл на залата и наблюдаваше сцената. Изведнъж с отвращение осъзна, че Саймън използва сестра му като примамка, за да привлече вниманието на младите и богати мъже. Ала не разбра, че и той самият бе използван за същата цел. С тях двамата Саймън лесно щеше да убеди десетина млади господа да гостуват в имението му през следващата седмица. Брокингтън имаше ангажименти за цялата седмица, но обеща на Саймън да го посети в Елмс, когато пристигнат и останалите гости, като доведе и Мадж със себе си.

— Ще им кажа да си доведат и конете, защото не мога да осигуря коне за всички — тъжно рече Саймън на приятеля си.

— Не се отчайвай, Саймън. Един ден ще имаш най-добрата конюшня в Съри.

На следващия ден Саймън и Кити отпътуваха за имението в Елмс. По пътя спряха в една ферма и Кити си помисли, че съпругът й иска да купи продукти за гостите. Собственикът на фермата продаваше диви патици, бекасини и яребици. Когато Саймън натовари един дървен кафез, Кити предположи, че е пълен с птици, които е решил да завъди в гората край имението.

Кити успя да поговори насаме с брат си едва след вечеря, когато Саймън вече бе порядъчно замаян от брендито.

— Какво има в онзи кафез? — попита тя, като дръпна Тери в отдалечения ъгъл на стаята.

— Лисица! — отвърна брат й. — Една малка лисичка. Смърди така ужасно, че се усеща на сто мили оттук.

— Разбирам. Той иска да я използва за лова. Това е толкова жестоко! Трябва веднага да я пуснеш на свобода — настоя Кити и тропна с крак.

— Кити, аз също не одобрявам лова на лисици, но не мисля, че имаме право да се намесваме. — Тери се поколеба. — Не се тревожа за себе си, скъпа, а за теб. Той е твой съпруг, а освен това се държи непредсказуемо. Не бих искал да ми бъде враг, нито пък да го видя как излива гнева си върху теб. Ще го заведа да си легне — промърмори Тери, вдигна Саймън и го поведе към спалнята му.

Без да губи време, Кити се запъти към конюшнята. Малката червена лисичка примигна с очи, а в следващия миг зениците й се разтвориха и животното се сви в ъгъла. Започна да души тревожно и белите й остри зъби проблеснаха в мрака.

— Не се страхувай, красавице — нежно прошепна Кити. — Не искам да те нараня.

Младата жена извади една игла от косата си и с ловко движение отключи резето на кафеза. Малкото животинче разбра, че го освобождавали светкавично изчезна в мрака.

На другата сутрин Кити още бе в леглото, когато в коридора проехтя гневният глас на Саймън. Той бързо изкачи стъпалата и безцеремонно нахлу в спалнята й. За пръв път я виждаше в леглото.

— Кой от вас го е сторил? Ти или проклетият ти брат? — изкрещя Саймън.

— Не беше Терънс. Аз я пуснах — решително заяви младата жена.

Лицето му побеля от гняв и той се приближи към леглото й.

— Знаеш ли колко платих за тази лисица? Тя беше разгонена и миризмата й щеше да привлече всяка лисица в Съри.

— Изпитах съжаление към малкото нещастно животинче. Моля те, прости ми, Саймън.

— Ще те накажа така, че да ме запомниш завинаги! — злобно изсъска той.

Кити притегли завивките до брадичката си. За пръв път, откакто бяха женени, изпита страх от мъжа си.

— Няма да посмееш! — извика тя.

Той я сграбчи за китката и я измъкна от леглото. Саймън я стискаше силно и Кити не успя да се измъкне от хватката му. Притисна лицето й към коляното си, вдигна нощницата й и разголи задника й. Никога не се бе чувствала толкова унизена и безпомощна. Саймън вдигна ръка и с все сила я стовари върху голата й плът. Заболя я толкова много, че сълзи бликнаха от очите й, а от устните й се изтръгна ужасен вик. Той продължи да я бие, а виковете и молбите й явно му доставяха удоволствие.

Внезапно усети как членът му набъбна и се притисна към корема й. Кити извърна лице и изненадано го погледна. Очите му бяха разширени, той дишаше тежко, изпаднал в екстаз. Докосването до тялото му я изпълни с отвращение. Опита се да сдържи виковете си, защото разбра, че по този начин само усилва насладата му. Задникът й бе посинял от ударите му. Страхуваше се, че ще припадне от болка, когато внезапно той отметна глава назад, тялото му потръпна и се стегна, а устните му се извиха в странна усмивка. Ръцете му я отпуснаха. Кити избяга в банята. Заключи се, с треперещи ръце напълни легена с топла вода и клекна в него. Остана така, докато болката намаля и стана по-поносима. Тази ужасна случка окончателно потвърди опасенията й, че съпругът й не бе нормален мъж. Едва сега осъзна защо майка му толкова бързаше да го ожени.

Щом Саймън излезе от спалнята й, на вратата се появи мисис Хобсън, разтревожена от виковете на Кити. Когато видя зачервените й от плач очи, възрастната жена гневно стисна устни.

— Да не би и с теб да е вършил онези гадости? — сърдито процеди през зъби мисис Хобсън.

— Не… Да, но моля ви, не казвайте на брат ми, мисис Хобсън. Нека това остане между нас.

Мисис Хобсън я изгледа заговорнически и прошепна:

— Знам някои заклинания, които може би ще ти помогнат.

Кити я изгледа с интерес.

— Имате предвид магии? — въпреки болката тя се усмихна. — Струва ми се, че има нещо общо между нас двете. Аз съм циганка и също знам няколко клетви и магии.

— Всъщност аз вече му направих няколко магии — довери й мисис Хобсън. — Само трябва да изчакаме дали ще подействат.

— Какво сте направили? — развеселено запита Кити.

— Зарових пет късчета от син мрамор — тайнствено прошепна старицата.

— А повикахте ли тъмните сили на Небу?

— Не. Това някаква вещица ли е?

— Няма значение. По-добре е да не знаете. Може би най-разумното нещо, което трябва да направя сега, е да помоля съпруга ви да сложи резе на вратата ми.

— Да, това е добра идея. — Тя постави ръка на рамото на Кити и съчувствено промърмори: — Ще го преживееш, моето момиче.

— Не знам, мисис Хобсън. За да оцелееш в този жесток свят, трябва да имаш желязна броня.

Глава петнадесета

Кити се опита да се сдържа, докато младите джентълмени все още бяха в голямата трапезария, но Саймън недвусмислено й обясни какво се очаква от нея като домакиня на празненството. Тя бързо усвои новите си задължения и сега разбираше от половин дума какво се иска от нея. Надарена с вродена съобразителност, младата жена лесно се ориентираше във всяка обстановка, но едва сдържаше хапливия си език. По-лесно й бе преди сервирането на вечерята, защото мъжете тогава още не бяха пили толкова, че да започнат да се заяждат с нея, както впрочем и с всички присъстващи. След третата чаша Кити измисляше някакъв повод, за да извини отсъствието си, и бързаше да се усамоти в спалнята си.

Седмицата премина без прекалено неприятни инциденти, но ето че настъпи последната вечер от гостуването на младите лондонски джентълмени. На сутринта тя стана рано, за да закуси сама, на спокойствие, в малката трапезария, но за нещастие вече я бяха изпреварили двама от най-ранобудните гости. Кити настръхна, когато неволно чу зад вратата думите на Ниниън, един от най-лекомислените приятели на Саймън:

— Никога не съм очаквал, че могат да се видят толкова интересни неща в една дамска спалня през толкова тясно прозорче.

— Съгласен съм с теб — отговори Базил. — Когато се качиш на таванския етаж, през капандурата и отсрещния прозорец можеш да видиш всичко, което се върши в една спалня.

— Не бях виждал такива очарователни черни къдрици между женски бедра!

— И задничето й си го бива…

Кити побесня, когато разбра, че са я наблюдавали тайно, докато се е преобличала. Как е възможно Саймън, нейният съпруг, да е показал на долните си приятели стълбата към таванския етаж! Кръвта й закипя и мислено се прокле, че така лекомислено се бе съгласила да заживее под един покрив с този непоносим мъж. Рязко отвори вратата и извика още от прага на трапезарията:

— Какво пък, с повече глупаци винаги е по-весело, нали така се казва, господа? А сега си събирайте багажа и до час да сте се омели от къщата. Това е в сила и за останалите глупаци от вашата безмозъчна компания! Ясно ли е?

— Ще ти кажа какво става с нея, Базил. Тя изгаря от ревност — засмя се Ниниън.

— Не, не е така. Тя просто е една невъзпитана провинциалистка — провлечено промърмори Базил.

Този път нервите на Кити не издържаха. Скочи от стола си, приближи се към Базил, цапардоса го по ухото и изхвърча от залата.

Реши, че има нужда да поязди, за да освежи пламналата си глава. Нахлузи кожения брич за езда, облече първия жакет, който се изпречи пред погледа й и грабна камшика. Но в този миг в стаята се втурна Саймън. Още не бе пристъпил прага, когато тя видя, че съпругът й е разгневен не по-малко от нея. Беше облечен само в копринената си нощница, небрежно препасана с колан. Когато се приближи към нея, Кити видя, че под нощницата той е съвсем гол.

— Ти си обидила двамата ми приятели, затова ще те накажа така, както не си сънувала и в най-кошмарните си сънища! — гневно изсъска той.

Кити се изплаши, че отново ще я напляска по голия й задник, затова се нахвърли върху него с камшика в ръка. Погледът му застрашително блесна, а лицето му почервеня. Кити го удари веднъж, после още веднъж. Разкъсаната нощница се свлече от раменете му и пред ужасения й поглед щръкна възбуденият му член. Тя замахна и стовари отгоре му камшика с все сила, а Саймън внезапно изохка от наслада.

— Цялото ми търпение се изчерпа! Махай се от погледа ми! Да не си посмял втори път да се вясваш в спалнята ми, каквото и да се е случило! Ако твоите скъпоценни приятели са по-важни за теб от всичко останало на този свят, най-добре ще е да се пръждосаш заедно с тях в омразния Лондон. Защото повече не желая дори името ти да чуя!

— Може би ще го направя — заплашително процеди Саймън, но си личеше, че желанието му за съпротива се бе изпарило.

След като се изкъпа и преоблече, Кити с голямо облекчение разбра, че съпругът й наистина е заминал за столицата, но е взел със себе си и брат й Терънс. Въпреки това нещастната жена въздъхна облекчено и мислено се помоли на Бога да задържи ужасния й мъж поне един месец в Лондон. Когато седна пред огледалото, за да оправи прическата си, в спалнята й влезе мисис Хобсън, разтревожена и объркана.

— Моят мъж, мистър Хобсън, никак не изглежда добре, линее от ден на ден. И знаете ли най-загадъчното, мадам? Всичко около него започна да става все по-зле и по-зле от деня, в който закопах онези парчета от синкав мрамор. Какво да правя сега? — проплака старата готвачка.

Кити веднага разбра, че мисис Хобсън е станала жертва на опасността, която винаги бе застрашавала суеверните хора — веднъж повярвали в тъмните сили, те често сами стават плячка на предразсъдъците си.

— Мисис Хобсън, трябва веднага да изкопаете онези мраморни парчета — решително заяви тя.

Старата жена мрачно поклати глава.

— Не, това не е на добро. Вчера толкова се бях уплашила, че тайно отидох в ъгъла на градината и ги изкопах, но днес мъжът ми е по-зле и от вчера. Не може да се надигне от леглото. Лицето му така прежълтя, че ме е страх да го погледна. Не можете ли вие да направите някаква магия? Нали сте ирландска циганка, сигурно знаете някакъв начин да ми помогнете — разгорещено я замоли мисис Хобсън.

— Добре, ще направя всичко, което е по силите ми. Кой знае, може да помогне и някое доста просто средство.

Кити трескаво си припомни всички заклинания, които бе научила още от детските си години, за да открие ритуала, който би изглеждал най-убедителен в очите на изплашената готвачка.

— Трябва да вземете ключа от външната врата и да го поставите във вашата Библия. Мъжът ви веднага ще изпита облекчение от страданията си.

— Но дали ще подейства? — недоверчиво попита мисис Хобсън.

— О, да, разбира се — отвърна Кити с категоричен тон. — Ключовете са едно от най-древните магически символи и особено силно помагат, когато към тяхната сила се прибави въздействието на някоя свещена книга.

 

 

Измина още една седмица, преди Саймън да се върне с още по-шумна и многобройна тълпа от приятели. По цяла вечер не излизаха от библиотеката, превърната в игрална зала. Мъжът й често губеше и затова една вечер си втълпи, че Кити не трябва да става от масата, за да му върви на картите. Саймън се ядосваше само от факта, че е загубил, а въобще не обръщаше внимание на размера на загубите си.

— За бога, Севидж, върви ти като на бясно куче! — С тези завистливи възгласи пийналата компания посрещна поредната победа на херцог Севидж.

— Нали винаги съм ви учил, че щастието се усмихва само на смелите — самоуверено отвърна младият благородник и добави с презрителна усмивка: — Надявам се, че поне съпругата ти има вкус и няма да близне от това отвратително питие. Мирише ми на конска пикоч!

Саймън мълчаливо изгледа херцог Севидж, който не пиеше така настървено като останалите младежи. През цялата вечер херцогът не сваляше поглед от красивата съпруга на Саймън, но се досещаше, че ако прекали, младият мъж ще започне да ревнува. А всъщност зад разгневения поглед на Саймън се спотайваха съвсем други мисли: ако херцогът и Кити можеха да си уредят скришом някакво развлечение, то след това той можеше да предложи на херцога много по-пикантно забавление.

Херцог Севидж също разбираше, че братът на Кити може би ще му създаде затруднения. Цялата компания с нетърпение очакваше мига, когато херцогът ще поиска да му изплатят печалбите от залозите за тази вечер, но Севидж бе намислил нещо много по-добро за него. След като утре всички се натоварят в каретите си и потеглят за Лондон, той тайно ще се върне в имението в Елмс и ще поиска Кити да му плати с тялото си за загубите на съпруга й край игралната маса.

Терънс знаеше кога ще настъпи моментът, в който трябва да предприеме нещо. Когато всички се напиха до такава степен, че никой нямаше да забележи отсъствието му, младежът крадешком се промъкна до стаята на сестра си.

— Тери, аз си въобразявах, че Саймън повече с нищо не може да ме изненада, но сега установявам, че жестоко съм се лъгала.

— Повтарям ти, Кити, той те заложи на карти, отново изгуби и сега ти си собственост на херцог Севидж.

— Тери, той не е никакъв херцог. Просто така го наричат в компанията — унило отвърна Кити.

— Знаеш ли, тази нощ въобще не можах да мигна, защото мислех само за едно — как да се отървем от омразния Саймън.

— За бога, Тери, нима и ти си стигнал до тази ужасна мисъл? Обещай ми, че няма да извършиш някоя непоправима глупост. Аз съм виновна, че попаднахме в това свърталище на извратени типове, затова съм длъжна да открия начин как да се измъкнем оттук. В момента херцог Севидж ме притеснява много повече от Саймън. Тази вечер ще залостя вратата си. Ела с мен, искам двамата заедно да проверим дали някой от тях не се е скрил в гардероба ми. Страхувам се до смърт. Кълна ти се, че още утре ще се заема с плана за нашето бягство.

След като провериха спалнята й, Кити целуна брат си за лека нощ, а след това здраво залости резето. Отключи вратата чак на следващия ден по пладне, след като чу тропота на конските копита. Цялата компания отново се бе запътила към Лондон и тя остана в къщата само с мисис Хобсън. Мистър Хобсън постепенно се възстановяваше в резултат на „магията“ на Кити и двамата старци й бяха безкрайно благодарни.

— Мистър Хобсън, бих искала да ви помоля да отидете до селото и да намерите двама яки и млади мъже. Реших да преместя този тежък гардероб извън спалнята ми. Нямам толкова много дрехи, а тръпки ме побиват от тези стари и мрачни мебели.

— Още сега ще отида, мадам, и до час-два ще ви доведа двама яки младежи.

— Всъщност и аз бих могла да те придружа до селото. Не е зле да купя още яйца — обади се мисис Хобсън. — Ей сега ще дойда, само да взема кошницата за яйцата.

Денят се случи топъл и Кити се запъти към кухнята, за да изпие чаша студена вода. В този миг чу зад гърба си непознати стъпки. Обърна се и за свой ужас видя на три крачки зад себе си херцог Севидж. Тя веднага си представи ужасяващата сцена на бруталното изнасилване. Гърлото й пресъхна, сковано от леден страх. Намеренията му бяха очевидни — достатъчно бе само да погледне чувствената извивка на устните му. Опита се да се спаси с първата лъжа, която й хрумна.

— Внимавай! Не съм сама в къщата — пресипнало прошепна Кити.

Той насмешливо повдигна вежди.

— Тъкмо обратното, скъпа моя. Току-що видях как двамата старци поеха към селото. Сега тук няма никой, освен нас двамата.

Ароматът на мъжка похот се усещаше осезаемо в кухнята. На зачервеното му лице лъщеше нагло ухилена гримаса.

— Въпрос на чест е всеки да си плаща дълговете от играта на карти — прошепна Севидж.

Тя потръпна от алчността в погледа му.

— Въпрос на чест ли? — нервно се засмя Кити. — Кълна се, че ти въобще не знаеш какво означава тази дума.

— О, разбирам ги аз тези работи, при това много по-добре от теб. — Той протегна ръце, за да я обгърне през кръста и да я притисне към себе си.

Когато треперещите му пръсти докоснаха гърдите й, тя диво изкрещя, но мъжът веднага се спусна към лицето й и смаза устните й с безмилостна целувка. Не отлепи жадната си уста от нейната, докато тя не започна да се мята като ранено животно в обятията му. Едва не я задуши. Заговори задъхано какво възнамерява да стори с тялото й, използвайки най-живописните изрази, които раждаше порочният му ум, като се надяваше, че тя добре разбира за какво намеква. Кити се разтрепери цялата, уплашена, че съпротивата й още повече разпалва страстта му. Надяваше се, че ако запази спокойствие, ще успее по някакъв начин да се измъкне от този капан. Той погали гърдите й и прошепна:

— Обзалагам се, че ще ти бъде много приятно да се отъркаляме в някоя купа сено, нали, миличка? Знам, че Саймън не се интересува от теб. Сигурно си полудяла за мъж.

Кити направи отчаяно усилие да се изтръгне от ръцете му.

— Всъщност не искаш да се бориш с мен, нали? — Той я притисна към най-близкото кресло, измъкна носната си кърпа от джоба и върза китките й за облегалките.

— Сякаш си робиня в харем — пошегува се херцог Севидж.

Той бе застанал зад нея и младата жена потръпна от погнуса, когато усети възбудата му да се притиска към бедрото й. Надвеси лице над нейното, приковал поглед в устните й.

— С малко помощ от твоя страна ще си доставим удоволствие, без да свалям дрехите ти — задъхано рече той и пръстите му започнаха да разкопчават панталоните му.

Макар че Кити нямаше опит, тя схвана намеренията му. Погледна го в очите и твърдо заяви:

— Херцог Севидж, ако приближите това нещо до устата ми, обещавам ви, че ще го отхапя! Така ще го повредя, че повече няма да може да ви служи до края на живота ви. Това ще ми достави огромно удоволствие!

Мъжът разбра, че тя не се шегува и в погледа му проблесна възхищение.

— Хайде тогава да отидем в леглото. Така и двамата ще можем да се забавляваме.

Вдигна я на ръце и се запъти към стълбите, но в този миг на вратата се появи мисис Хобсън с двама яки селски младежи. Херцог Севидж я пусна и се извърна към новодошлите. Един от младежите го изгледа и попита Кити:

— Какво искате да преместим, мадам?

— Първо махнете този джентълмен от къщата ми! Не е зле преди това здравата да го набиете.

Севидж пребледня и позеленя.

— Да не сте посмели! Ще ви накарам да си платите за това в съда!

— Я си затваряй плювалника! — грубо изръмжа единият от селяните.

— Сигурна ли сте, че искате да направим това за вас, мадам?

Кити изгледа Севидж право в очите и сладко му се усмихна:

— Изритайте го!

 

 

Терънс бе решил да говори с Патрик за положението на Кити. Веднага щом пристигнаха в Лондон, той успя да се измъкне от компанията на Саймън. Тръгна из улиците, обмисляйки дали да отиде в къщата на Патрик, или да го потърси в кантората му. Накрая реши, че е по-добре да отиде в кантората, тъй като Патрик прекарваше там по-голямата част от времето си.

Патрик се изненада от появата му.

— Терънс! Самото ти присъствие ми подсказва, че се готвиш да ми съобщиш нещо лошо.

Тери нещастно кимна.

— Отнася се за Саймън — започна той и смутено млъкна.

— Продължавай — подкани го Патрик.

— Той не е нормален… той е извратен! Той спи с мъже.

Патрик застина.

— Откъде си чул тези отвратителни слухове?

— Не са слухове — тихо рече Тери.

— Откъде знаеш? — Патрик смаяно го изгледа.

— А откъде мислиш, че знам? — извика Тери.

Младият мъж пребледня.

— За бога, защо не ми каза по-рано? Той не я е наранил, нали? Тя не е споделяла леглото му, нали?

— Не, тя има отделна спалня, но той я използва, за да привлича млади мъже, и затова сестра ми е в постоянна опасност.

— След няколко дни заминавам за Америка. По дяволите, защо не ми се обади по-рано! — изкрещя Патрик. — Току-що реших да тръгна една седмица по-рано. Тя не трябваше да се омъжва за него, това беше ужасна грешка. Защо не ми се обади по-рано?

— Досега Кити не знаеше, че един мъж може да има сексуални връзки с други мъже, макар да се досещаше, че нещо около Саймън не е наред. Той я наричаше Кит, сякаш е момче, караше я да се облича в мъжки дрехи за езда и дори подстрига косата й.

— Тери, веднага иди на „Кадогън скуеър“ и ми приготви багажа. Трябва да свърша някои работи, но след два часа мога да тръгна за Съри.

— Аз ще се върна в дома на Саймън, за да сме сигурни, че той няма да напусне Лондон. Колко време ще ти е нужно?

— Дай ни една седмица да останем сами. След това ще трябва да замина за Америка, а ти ще заведеш Кити при Джулия. Бъди сигурен, че завинаги ще се отървете от Саймън. Завинаги.

 

 

Кити спря коня недалеч от къщата, слезе от седлото и седна под сянката на едно дърво. Подухваше лек ветрец, листата на дърветата нежно шумоляха, сякаш си шепнеха любовни слова. Но Кити не забелязваше красотата около себе си. Седеше с невиждащ поглед и се опитваше да мисли за бъдещето си. Знаеше, че не трябва да остава със Саймън, но не беше сигурна какво да предприеме. Мечтаеше да се върне у дома, в Ирландия, но това едва ли бе възможно. Навярно щеше да бъде по-добре да отиде в Лондон и да се опита да си намери работа. Всъщност искаше да бъде с Патрик. Горските цветя бяха разцъфнали под топлите слънчеви лъчи и изпълваха въздуха със сладки упойващи ухания. Младата жена въздъхна, а очите й се изпълниха със сълзи. Помисли, че сънува, когато видя лицето на Патрик да изплува сред гъстите храсти. Той я гледаше, затаил дъх, очарован от красотата й. Тънката дантелена риза бе прилепнала по тялото й и очертаваше нежните извивки на гърдите й. Заля го изгарящо желание. Тя го гледаше с невярващи очи. В първия миг си помисли, че бълнува.

— Кити, как си? — тихо попита Патрик.

Сърцето й заблъска още по-силно в гърдите й, а когато се опита да заговори, на гърлото й сякаш бе заседнала корава буца. Преглътна с усилие и с мъка проговори:

— Всичко е чудесно… не бих могла да искам нещо по-добро… — Гордостта не й позволяваше да каже истината, но не можа да продължи.

Те се погледнаха в очите и в този миг душите им се докоснаха. Кити се изправи и, препъвайки се, се хвърли в прегръдките му. От гърдите й се изтръгнаха отчаяни вопли и тя несвързано започна да му обяснява какво е преживяла. Силните му ръце я обгръщаха здраво и тя се чувстваше защитена от всичко. Вече нищо не можеше да я нарани. Когато изплака болката си, вдигна мокрото си от сълзи лице към него и погледите им отново се преплетоха.

— Искам да си облечеш рокля. В тези прилепнали панталони си толкова възбуждаща, че трудно ще успея да държа ръцете си настрани от теб. А трябва да поговорим за толкова много неща, преди да се любим.

Очите й се разшириха, но преди да успее да протестира, устните му докоснаха нейните с едва сдържан копнеж. Кити отчаяно се вкопчи в него. Тялото й трепереше от желание. Патрик пръв се отдръпна от нея и нежно прошепна:

— Обичам те, скъпа.

— О, Патрик, и аз винаги съм обичала само теб. — Устните им отново се сляха.

Младият мъж я взе на ръце и я притисна до гърдите си. Страстта, го подлудяваше и ръцете му яростно я стиснаха.

— Ще ме задушиш…

Той нежно я положи на тревата.

— Прости ми, скъпа. Не искам да бъде както предишния път. Обещавам ти, че никога повече няма да ти причиня болка. Искам да станеш моя съпруга. Ти принадлежиш само на мен. Повтори след мен брачната клетва: „Докато смъртта ни раздели“.

Тя се притисна още по-силно към него, обзета от внезапен страх.

— А какво ще стане, ако Саймън се върне?

— Ще го убия — тихо, но решително отвърна Патрик.

 

 

Кити облече най-хубавата си рокля от бледолилава коприна, която падаше на вълни и шумолеше възбуждащо при най-лекия жест.

Мисис Хобсън отчаяно кършеше ръце и непрестанно се оплакваше, че няма с какво да нагости толкова фин мъж като Патрик. Младият мъж не издържа и любезно, но твърдо заяви:

— Не ни интересува какво ще ядем, мадам, искаме само да сме заедно. Останалото няма значение.

Старицата го изгледа смаяно и изчезна в кухнята.

Денят беше горещ, но вечерта бе хладна и Патрик запали огъня в камината. След вечеря двамата седнаха в креслата пред камината и Кити му подаде чаша чай. Младата жена въздъхна при мисълта какво би било, ако можеха да останат така до края на живота си.

— Скъпа, трябва да ти кажа, че когато Тери дойде при мен в Лондон, аз тъкмо щях да заминавам за Ливърпул. Моят кораб отплава утре за Америка.

— О, не! — отчаяно прошепна тя.

— Любов моя, само те моля… не се разплаквай отново. Ще отложа заминаването си с една седмица. Мислех да те взема със себе си, едва ли би могло да има по-голямо щастие за мен, но не мога да постъпя толкова егоистично. Ти все още си омъжена и можеш да ми бъдеш само любовница. Ще тръгнат клюки, а това ще те разстрои и нарани. Когато се върна, ще се оженим, както му е редът — решително заяви Патрик.

— Но как би могло да стане това? — изгледа го тя с изумление. — Не мислиш наистина да убиваш Саймън, нали?

Той не каза нищо, защото точно това смяташе да направи, ако онзи мръсник се опита да застане между тях.

— Има много начини… развод, анулиране на брака…

— Но… за да се анулира един брак, трябва да се докаже, че той… не е бил консумиран…

Патрик се вцепени.

— За бога, Кити, нали той не те е докоснал? — гневно извика той.

— Той не ме е докоснал, но ти го стори!

Той се отпусна и се засмя.

— Скъпа моя, да не би да смяташ, че ще те подложа на унизителни прегледи? Ти си толкова наивна! Всичко може да се постигне с пари.

— Искаш да кажеш, че ще си послужиш с подкуп? — удивено попита Кити.

— Разбира се! — Той се отпусна в креслото и се заля в самодоволен смях. Никога не се бе чувствал така уверен в себе си, триумфиращ, възбуден, сигурен в бъдещето си.

— Заминавам за плантацията „Багател“ в Северна Каролина, за да уговоря доставките на внушителни партиди американски памук, а след това ще се върна през Ню Йорк, където вече има филиал на „Хинт Фууд Къмпани“. Не искаш ли да си съпруга на милионер и да живееш в квартала на богаташите в Ню Йорк?

— С теб ще бъда щастлива навсякъде — срамежливо промълви Кити.

— Ти си моето обожавано момиче, но, моля те, не ме гледай така натъжено, защото ще объркам плановете си за нашето бъдеще.

— Колко време ще отсъстваш от Англия, Патрик?

— Ох, и аз все още не знам. Човек никога не може да бъде сигурен, когато заминава на презокеанско пътешествие… Но ще се радвам, ако всичко се уреди само за четири месеца. Ти, разбира се, ще останеш тук, искам да кажа, в дома на сестра ми Джулия, в Лондон. Ще й обясня, че се налага да изчакаш завръщането ми. И няма да пропусна да й заповядам да не допуска онзи мръсник Саймън да се навърта около къщата. Почакай ме малко, ще се върна след минута.

Очите й се разшириха от почуда, когато той се върна при нея с револвер в ръка.

— Това е „Колт“, калибър 45. Наскоро го купих от един магазин на „Риджънт стрийт“ в Лондон. Ще те науча как да боравиш с него.

— Не съм сигурна, че искам такава ужасна вещ в стаята си, Патрик. Та това е смъртоносно оръжие — опита се да протестира младата жена.

— Но аз ти го давам само за да се отбраняваш, Кити. За бога, нима допускаш, че ще те оставя сама, ако не съм уверен, че не можеш да се защитаваш? — сърдито промърмори той.

— Хм… ще го задържа, ако това ще ти помогне да се успокоиш.

— Скъпа — прошепна той, остави револвера на масичката за чай и извади кожена кесия от джоба си. — Тук има пари, от които ще се нуждаеш по време на отсъствието ми. В момента съм взел със себе си само петстотин лири, но на първо време те ще са ти предостатъчни. Ако все пак не ти стигнат, Джулия има сметка на свое име в една от банките ми и аз ще й дам указания да тегли оттам пари за твоите разходи, колкото и големи да са те.

— Петстотин лири! Та аз през целия си живот досега не съм похарчила толкова пари! — възкликна Кити.

— Може би ти изглеждат прекалено много, но тъй като ще отсъствам поне четири месеца, трябва да ги харчиш разумно, а не да ги прахосаш за първите няколко седмици.

Тя взе банкнотите и ги скри в чантичката си. Той не сваляше поглед от нея и си мислеше колко крехки бяха китките и глезените й. Страстно желание се надигна в гърдите му. Тя беше толкова нежна и деликатна, че му бе нужна стоманена воля, за да потисне порива си да се нахвърли върху нея и да я притисне към меката, дъхава трева. Кръвта в слепоочията му запулсира, дъхът му замря.

Кити стоеше, разколебана в чувствата си и решенията си, сред сгъстяващите се сенки на надвисналите дървета, притихнали във вечерния здрач. В следващия миг тя, без да разбере как стана, се озова в обятията му. Патрик бавно вдигна ръка и я зарови в косите й. Пръстите му погалиха кадифения мъх на лицето й. Устните му нежно разделиха нейните.

— Кити, скъпа — дрезгаво измърмори той, а погледът й потъна в сините му очи. — Не мога да повярвам, че вече си моя. — Шепотът му прозвуча като езическа клетва, като слова на древен жрец-заклинател. — Но не, ти няма да бъдеш моя — отчаяно тръсна глава Патрик. — Няма да те взема, преди да ми принадлежиш окончателно, пред Бога и пред хората.

— Ох, Патрик, Патрик, та аз вече не съм момиче, вече съм жена и искам да бъда жена докрай! — прошепна тя.

Внимателно я вдигна на ръце и я понесе по стълбите. Не посмя да каже нито дума, само с многозначително повдигане на веждите си я попита къде е спалнята й и тя с поглед му посочи съкровената врата. Инстинктът му подсказа, че жената в прегръдките му се срамува да направи първата крачка, затова без колебание се зае с най-горните копчета на светлолилавия й корсаж. Разгърна коприната и впи устни в извивките на гърдите й. Кити обожаваше този възхитен израз на лицето му, който го озаряваше винаги когато надвесваше устни над тялото й. Когато я освободи от дрехите й, той я отнесе в леглото. Стаята бе изпълнена с лунна светлина. Патрик съзнаваше, че тази нощ е решаваща за опитите му да я научи да се радва на любовта, да се отдава на насладата, да следва поривите на кръвта си. Той плахо отметна завивката и плъзна жаден поглед по изящните очертания на снагата й. Зърната й го възхитиха с бронзовия си оттенък, възбудиха го, възпламениха кръвта му, заслепиха очите му.

— Господи, котенцето ми, толкова си красива — задъхано изрече разгорещеният мъж. — Сигурно съм бил полудял, щом не съм се оженил за теб още преди години.

— А защо не го направи? — засмя се самодоволно тя.

Той погали раменете й, шията й, гърдите й и я погледна в очите, замислен за безвъзвратно отлетелите дни.

— Мислех си, че си прекалено… как да го кажа… странна, за да бъдеш моя съпруга. Един мъж може да копнее да му станеш любовница, защото си по-красива от всички останали жени на света, а не съпруга, към която изискванията са далеч по-семпли и скучни. Когато ме погледнеш с този твой сладострастен поглед, започвам да си мисля, че си бесарабска циганка, но черните ти къдрици ме карат да си въобразявам, че си страстна одалиска от Ориента. А в същото време не мога да забравя, че само танцьорките от остров Бали имат такива изящни китки и глезени, като твоите.

Тя изпадна в транс от възхитените слова, с които Патрик описваше прелестите й и събуждаше чувствата й.

— А пък има и моменти, когато си толкова еластична и гъвкава, като котка, та започвам да вярвам, че във вените ти тече египетска кръв.

— Забрави ли, скъпи, че аз съм циганка? — усмихна му се тя.

— Моя очарователна, възхитителна ирландска циганка! — Патрик жадно впи устни в нейните. След това алчните му устни обходиха лицето й, клепачите й, слепоочията й, спуснаха се към шията й и се скриха сред високите й гърди. Погали бедрата й и спря ръката си върху нежните черни къдрици между тях. — Ох, чакай… почакай, мила, нека само се опитам да те отпусна. — Тя пламваше в треска от всяко негово докосване, особено когато той протегна ръка към крема й върху масичката и започна нежно да гали гънките между бедрата й. — Кажи ми, скъпа, дали ти харесва? Кажи само да или не — продължи да настоява той, без да спре настойчивите си пръсти. — Приятно ли ти е?

— Ммм…

Той увеличи темпото и усети, че тя се възбужда все повече и повече.

— А така харесва ли ти, скъпа моя? Защото аз вече едва се удържам!

Тя изстена от наслада, докато ловките му пръсти трескаво я водеха по огнената пътека към екстаза. Кити се изви в дъга и се притисна към ръката му. Непознато, опияняващо усещане я прониза от главата до пръстите на краката. За пръв път изпита толкова чувствено наслаждение и още не можеше да си поеме дъх. Патрик не я изпускаше от ръцете си и не спираше да й шепне любовни слова, а тя усещаше как се разтапя до последната си фибра, как вълните на насладата заливаха всяка частичка от тялото й. Той не бързаше. Беше успял да си наложи да я изчака, да се нарадва на екстаза й, без да бърза да получи своя дял от щастието. Притисна я до гърдите си и погали голия й гръб. Ръцете му се извиха около врата й, обгърнаха главата й, а тя се долепи до силните му рамене и извика от уплаха, усетила пулсирането на набъбналата му мъжественост до корема си. Патрик побърза да успокои страховете й с нова вълна от ласки и нежни думи. Отново я обсипа с целувки, отначало съвсем нежни, а после все по-дръзки. И ето че тя отново се възбуди и устата й трескаво затърси неговата.

— Ох, Патрик! Не мога! Много си голям за мен! — простена тя.

— О, да, можеш, мила моя, можеш да го поемеш! Само си разтвори бедрата още малко… Да, ето, така е по-добре.

Вече не можеше да се спре. Проникна решително в нея, тръпки разтърсиха тялото й, пръстите й се вкопчиха в рамената му. Но за нейна изненада тя усети само неописуема, безкрайна наслада, разливаща се от бедрата й до всички кътчета на тялото й, същата както преди малко, но стократно по-силна. Когато й се струваше, че повече няма да издържи и сърцето й ще се пръсне от щастие, той стигна до върха на своя екстаз с няколко бързи прониквания и в следващия миг се отпусна задъхан в обятията й. Само ръцете му продължиха да я милват, докато и двамата се унесоха в сън.

Още не се бе зазорило, когато Патрик се събуди и остана загледан в прелестното й тяло, изтегнато сред разпилените и изпомачкани възглавници. В слабините му отново се надигна вълната на желанието. Наведе глава към нея и нежно докосна устните й, но в този миг се спря. Не трябваше да я отвращава с прекалено алчните си желания, затова само въздъхна примирено и затвори очи, макар че опитите да заглуши огнената си страст, му причиняваха непоносима болка.

Когато сутринта слънчевите лъчи достигнаха до леглото им, Кити се събуди и изпадна в паника. За бога, думите, които той й шепнеше през тази незабравима нощ, и това, което бяха сторили, й се струваха непростими сега, на дневна светлина. Очевидно той се държеше с нея като господар към слугиня и сега нищо не му пречеше презрително да я отблъсне, изгубил всякакво уважение към нея. Искаше й се да зарови лице във възглавницата и да потъне в сълзи, но не можа да издържи на изкушението и крадешком надникна изпод гъстите си черни мигли. Патрик не сваляше възхитения си поглед от нея. В очите му се четеше нескрито обожание. Тогава я заля вълна на успокоение. Надигна се рязко от леглото, обгърна главата му се ръце и простена, опиянена от щастие:

— О, Патрик, Патрик, така те обичам!

— Кажи ми го пак, Кити. Още веднъж! И още веднъж! Моя сладка малка глупачке, как можа да си помислиш, че ще избягам от теб? Та ти си моето момиче. Моето! И само моето! Ще те опазя, кълна се в честта си. Никога няма да те изоставя. Никога! Никога! Само ме обичай, а аз ще се погрижа за всичко останало.

Кити се уплаши, че този път наистина сърцето й ще се пръсне от радост.

 

 

По-късно през тази прекрасна сутрин Патрик приготви въдиците и я заведе до близкия поток, където уловиха чудесни пъстърви. Увиха рибите в листа, откъснати от храстите, и ги изпекоха, докато придобият нежно златист цвят. Когато свършиха с обяда, Кити отпусна глава на скута му. От горещината й се доспа, макар че всеки път, когато Патрик се навеждаше да я целуне, тръпки я побиваха и за сетен път двамата влюбени се питаха кога ще настъпи нощта.

После се разходиха нагоре по течението на бистрия поток и стигнаха до широк тъмен вир. Той настоя да се потопят в хладните води, ала тя бе прекалено срамежлива, за да се разсъблече под върбите и да полудува гола във водите на потока. А Патрик не пожела да се къпе без нея, само се задоволи да я притисне силно до себе си и да изтръгне от нея обещанието, че ще се съгласи да взима от него уроци по плуване. Когато пръстите им се сплитаха или погледите им се срещаха, и двамата забравяха за всичко останало на този свят, освен за магията да си принадлежат един на друг. Сякаш времето престана да тече за тях. Денят бавно угасна и отстъпи място на нощта, а те с нетърпение предвкусваха насладата, която ги очакваше.

След един от поредните пристъпи на любовната страст Кити внезапно го попита:

— Защо, щом като любовта се оказа най-възхитителното, най-пълното щастие на този свят, ти не се нахвърли върху мен още когато ме зърна за пръв път?

— Защото винаги досега съм бил само един самодоволен глупак. Защото си въобразявах, че трябва да си моя собственост. Исках да бъда твой господар, да те притежавам като ориенталска робиня, но ето че вместо това аз се оказах твой роб.

Всяка от нощите им се различаваше по нещо от предишните. Понякога се любеха необуздано, горещо и страстно, като две диви зверчета, до пълно изтощение и пресищане. А имаше и нощи, в които Кити го изненадваше с привързаността си към него, граничеща едва ли не с обожание, за което той и се отплащаше с не по-слаба страст. Но на следващата нощ тя го приемаше в леглото си срамежлива, в скромна бяла нощница, и се любеше с него като неопитна девойка, безкрайно ласкава и кротка, което изтръгваше от сърцето му цялата нежност, на която бе способен, придружена с всепоглъщащо желание да я закриля и пази.

Понякога се унасяха в мечти за бъдещия им семеен живот.

— Ако се преселим в Америка, ще ти купя разкошна къща в квартала на милионерите в Ню Йорк. Ще те отрупам със скъпоценности и коприна, така че ще се превърнеш в обект на всеобща завист.

— А ще имам ли своя карета? — попита разгорещено тя.

— Ти и сега си оставаш онази непокорна и своенравна девойка, която помня от дните ни в Болтън — пошегува се той.

— Ех, Патрик, в Ню Йорк ще се забавляваме по цели нощи! Отсега можеш да разчиташ на мен, че в този загадъчен американски град няма да има по-гостоприемна домакиня от мен — засмя се Кити и погали с върха на езика си нежните очертания на устните му.

— Не, скъпа, не позволявам всяка вечер да се пълни къщата ни с досадни гости! Не, искам те само за себе си! — отсече той и двамата отново се разсмяха.

— О, Патрик, но какво ще стане, ако Джулия откаже да ме приеме в дома си? Все още съм съпруга на Саймън и Джулия навярно няма да се съгласи да живея при нея.

— Скъпа моя, сестрите ми са напълно зависими финансово от мен и ще направят това, което им наредя.

— Патрик, винаги ли си толкова арогантен? — изгледа го тя с укор.

— Лорд Негодник, така ли? — засмя се той.

— Точно така! — съгласи се Кити.

— Да си властен, невинаги означава да си арогантен. Позволи ми да ти го докажа — прошепна той и я притисна към леглото.

 

 

Една вечер попаднаха на цигански катун край гората.

— И аз мога да танцувам този танц. Искаш ли да ти покажа? — прошепна Кити на ухото му.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Патрик, въодушевен от блясъка в очите й.

Тя се приближи до циганите край огъня, взе едно дайре и започна бавно да се полюшва в ритъм. Един млад циганин се приближи и започна да танцува около нея. Той бе много слаб, с мургаво лице, а зъбите му проблясваха в мрака, когато погледите им се срещнеха. Те се приближаваха все по-близо един към друг, увлечени в хипнотизиращия ритъм, без да се докосват. Патрик с негодувание наблюдаваше как младият циганин я изпиваше с очи. „А тя се осмелява да ме упреква, че съм бил арогантен!“ — възмутено си каза той.

Ритъмът се ускори и двамата танцьори се завъртяха по-бързо. Полите на роклята й се вдигнаха високо над коленете и разкриха дългите й стройни бедра. Патрик усети как в гърдите му се надигна гняв. Ревността го заслепи, той не издържа, скочи на крака, хвана Кити за ръката и грубо я притегли към себе си.

— Стига толкова. Хайде да се махаме оттук!

— Ти си ядосан. Нима танцът ми не ти хареса?

Тя много добре знаеше какво изпитва Патрик в този миг, но искаше да го накара да признае ревността си.

— Твоят танц ме възбуди, но възбуди и партньора ти — изръмжа той.

— Но той е само едно момче — засмя се тя.

— Да, но изпитва мъжки желания към теб.

— Скъпи, нима ревнуваш?

Устните му грубо се впиха в нейните и той я притисна силно към себе си.

— Хайде!

— Къде ме водиш? — попита тя, макар много добре да знаеше отговора.

— Нали ми обеща? — напомни й той и я поведе към вира.

Когато Патрик започна да я разсъблича с треперещи пръсти, Кити не се възпротиви. Той свали дрехите й и тя застана пред него в цялата си прелест, огряна от меката лунна светлина. Патрик забрави за намерението си да поплуват и протегна ръце към нея.

— Скъпи Патрик, няма нужда да ме ревнуваш. За мен ти си най-красивият мъж на земята.

— Котенце, желанието и гневът са много опасна комбинация. Предупреждавам те, че тази нощ ще бъда неудържим.

Когато Патрик се наведе над нея, кръвта запулсира в слепоочията й. Те се любиха с безкрайна страст, а след това охладиха пламналите си тела в хладните води на потока.

 

 

В три часа посред нощ Кити се събуди, стана от леглото и се приближи до прозореца. Остана така, загледана в градината, а по бузите й тихо се стичаха сълзи. Патрик сякаш усети отсъствието й и също се събуди. Измъкна се от леглото и се приближи към нея.

— Скъпа, ще изстинеш тук, до прозореца. Какво има?

— Чувствам, че сърцето ми ще се пръсне от мъка. Утре ще заминеш и аз може би няма да те видя никога повече — проплака тя. — Може да стане корабокрушение, да се разболееш от треска в Америка или да те нападнат индианците.

— Индианците ли? — Той недоверчиво се засмя. — О, скъпа, отново се проявява ирландската ти природа. Недей да очакваш най-лошото, винаги мисли само за хубавото. Ще се върна, преди да се усетиш, а дотогава Саймън ще е изчезнал от живота ти и ние веднага ще се оженим. — В този миг Патрик реши да потърси услугите на онзи негодник, който го бе наръгал с нож в Болтън. — Ела да си легнем и да те стопля, скъпа.

Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Смъкна нощницата й и тя потръпна от хладния въздух. Топлите му ръце се плъзнаха по гърдите й, а горещите му устни жадно се впиха в нейните.

Грубият му език облиза възбудените й зърна и след това жадно ги засмука едно след друго. От гърлото й се изтръгна глухо стенание, което го накара да изтръпне. Искаше да чуе любовните й викове, когато езикът му открие сърцевината на нейната женственост.

Силните му ръце обгърнаха кръста й, а устните му бавно се плъзнаха към корема й.

Кити вече не усещаше студа. Тя изохка, когато разбра намеренията му. Никога не бе допускала, че той може да я целува там.

Опита се да се извие настрани и да избегне устните му, но ръцете му я стискаха в желязна прегръдка. Целувките му я подлудяваха, тя впи пръсти в косите му, а тялото й се изви под неговото.

— Колко си красива! — промърмори той.

Страстните му думи възбудиха в нея желание, каквото никога досега не бе изпитвала. Пръстите му разтвориха нежните къдрици между бедрата й. И езикът му се плъзна в кадифената мекота на женствеността й.

Кити стенеше и се извиваше. Чувстваше, че повече не може да издържа на това сладострастно мъчение. И когато вече си мислеше, че ще експлодира от желание, той проникна дълбоко в нея. Тя ненаситно се вкопчи в него. Отметна глава назад и изкрещя, докато тялото й потръпваше в конвулсиите на екстаза и освобождението.

Патрик се плъзна настрани. Той знаеше, че я бе накарал да изпита невероятен оргазъм и копнееше отново да преживеят това невероятно щастие.

— Не ме напускай! Може би никога повече няма да бъдем заедно — изхлипа Кити, когато той се отдръпна от нея.

— Ще те взема със себе си в Лондон. Няма да те оставя тук сама! — решително заяви той.

Ала съдбата сякаш бе против тях. На сутринта Кити разбра, че мисис Хобсън има маларичен пристъп.

— Не мога да я оставя сама, Патрик. А освен това вече не се страхувам. Говори с Джулия, а когато Тери се върне, ти обещавам, че ще отидем в Лондон.

Раздялата бе мъчителна и за двамата, но нямаше смисъл да я отлагат. Патрик я целуна страстно и след прошепнатите обещания никога да не се разделят, потегли за Лондон.

Глава шестнадесета

Кити се намираше в състояние на блажена еуфория. Всичко наоколо й напомняше за Патрик. На устните й се появяваше нежна усмивка, когато си припомняше следобеда, прекаран с Патрик на поляната. Всеки път, когато бе целувала любимия си, ъгълчетата на устните му бяха потръпвали от нежното й докосване. Изпитваше радост само да го гледа и да се любува на красивото му лице. Весело си тананикаше, докато приготвяше обяда за нея и мисис Хобсън. След като се нахраниха, Кити реши да се заеме с прането. Бе се натрупало доста мръсно спално бельо, а искаше да изпере и своите дрехи, преди да опакова багажа си. Когато Тери се върне от Лондон, трябваше да е напълно готова за заминаването. Почисти кухнята и приготви багажа си. Чувстваше се много изморена, затова отиде да си легне и много скоро заспа дълбоко.

Внезапно някакъв звук я събуди. Стори й се, че някой вика за помощ. Можеше да се закълне, че това бе гласът на брат й Терънс. Предпазливо стана от леглото, отиде до скрина и извади револвера на Патрик. Ръката й стисна хладната дръжка, тя тихо се приближи към вратата и леко я открехна. Гледката, която се откри пред очите й, смрази кръвта й.

Трима голи мъже се боричкаха на пода. Брокингтън притискаше Тери, докато Саймън се навеждаше над него. Вцепененото й съзнание отказваше да повярва, че това е истина.

— За бога, Броки! Тя е насочила револвер! Вземи го! — заповяда Саймън.

Като в някакъв кошмарен сън Кити видя обляното в сълзи лице на Тери, болката и гнева в разширените му от ужас очи, ухилената физиономия на Брокингтън, който се надигна и се хвърли към нея. Трябваше или да побегне, или да натисне спусъка. Избра второто. След първия гърмеж настана тишина. Изненаданият израз не изчезна от лицето на Саймън дори когато куршумът прониза челото му. Кити стоеше с револвера в ръка, а в главата й проблесна странна мисъл: „Патрик ми предсказа, че скоро ще бъда вдовица. Откъде ли е знаел?“.

До ноздрите й достигна сладникавата миризма на кръв и тя едва не припадна. Терънс изпълзя изпод неподвижното тяло на Саймън и протегна ръка към дрехите си, за да прикрие голотата си. Момъкът се тресеше от ужас.

— Ти го уби! — изкрещя Брокингтън.

— Ти, ти си виновен за всичко, ти си убиецът, Брокингтън — спокойно отвърна Кити.

Младата жена бе натиснала спусъка, но този разглезен и богат лорд също бе виновен за трагедията. Брокингтън не издържа, сви се на две и повърна върху килима.

— Добре ли си, скъпи? — нежно попита тя брат си.

Тери кимна и глухо промълви:

— Той само ме докосна… — след това избухна в ридания.

— За бога, Тери! Успокой се и завържи ръцете на този негодник. Аз ще отида да кажа на мисис Хобсън да извика лекар.

— Оставете ме поне да се облека — изхленчи Брокингтън.

— Намерих те гол и такъв ще останеш, докато не свърша с теб.

Кити знаеше отлично, че ако му позволи да се облече, той отново ще се превърне в надменен и безмилостен господар, за когото тя ще бъде само една незначителна слугиня.

— Тери, иди в стаята ми. Ще ти потърся малко бренди.

Влезе в спалнята на мъртвия си съпруг, отиде до малката масичка в ъгъла и взе гарафата с бренди. Мина покрай вързания за креслото Брокингтън и го изгледа с презрение.

— Аз не съм сторил нищо лошо на Тери — умолително рече той.

— Ще чакаш тук, докато се върна — отвърна тя с мъртвешко спокойствие. — Досега не можех да разбера защо той се ожени за мен. Било е заради Тери, нали?

— Моля те, изчисти тази мръсотия — отново захленчи Брокингтън.

Кити смаяно го изгледа.

— Аз ли? Да чистя твоите мръсотии? Никога! — И без да му обръща повече внимание, тя излезе от стаята.

Когато лекарят от селото пристигна, Кити го заведе в спалнята си, където ги чакаше Тери.

— Моят по-малък брат бе подложен на физическо насилие, докторе — без заобикалки заяви тя. — Ще бъдете ли така любезен да го прегледате и да установите дали се нуждае от медицинска помощ?

— Необходимо ли е да присъствате на прегледа? — попита лекарят. — Моля ви, оставете ни сами и аз ще се погрижа за пациента си.

Кити веднага изпълни нареждането на лекаря. За нея бе много важно да го спечели на своя страна. След половин час той излезе от стаята и седна на креслото до нея.

— Докторе, трябва да бъдете откровен с мен, защото аз отговарям за брат ми. Моля ви, кажете ми цялата истина.

— С радост мога да ви съобщя, мадам, че не открих физически наранявания. Младежът все още е в шок. Необходими са няколко дни, за да възстанови равновесието си. Кой е виновен за състоянието му?

— Съпругът ми — тихо отвърна Кити.

— Той трябва да бъде застрелян! — възмутено извика лекарят.

— По този въпрос сме единодушни. Страхувам се, че има още нещо, докторе. Бихте ли дошли с мен?

Те влязоха в стаята и д-р Фийлдинг изумено се втренчи в мъжа пред него.

— Мили боже, какво е станало тук?

Брокингтън запелтечи нещо неразбираемо и лекарят се обърна с въпросителен поглед към Кити.

— Ще ви кажа точно какво се случи, докторе, цялата истина. Събудих се посред нощ от викове за помощ. Познах гласа на брат си, но знаех, че той и моят съпруг още са в Лондон. Взех револвера и отидох да проверя какво става. Намерих този мъж и съпруга ми, които се опитваха да изнасилят брат ми. Чувала съм, че има някаква дума за такива мъже, но не я знам.

— Наричат ги педерасти — остро отвърна лекарят.

— Брокингтън — този мъж, когото виждате вързан — се опита да изтръгне револвера от ръката ми и аз неволно застрелях съпруга си. Той настоява, че аз съм виновна, аз твърдя, че той е виновен, ала истината е, че и двамата сме еднакво виновни.

Настъпи напрегната тишина. Възрастният лекар се наведе над тялото на Саймън и внимателно го огледа.

— Аз съм лорд Брокингтън. Кажете на тази жена веднага да ме развърже — заповяда той.

Кити отиде до него и освободи китките му. Мъжът се втурна към дрехите си. Докторът поклати глава.

— Това е невероятно, напълно невероятно! — възкликна докторът. — Трябва да разберете, че аз не мога да подпиша смъртния акт. Не знам дали да го нарека „нещастен случай“, или „убийство при самоотбрана“, но сега това няма значение. Трябва да повикаме полицията.

— За бога, човече, не искам да се забърквам в скандал! — извика Брокингтън. — Знаете ли, че баща ми може да ви унищожи?

— Аз ще приема вашето решение, докторе, каквото и да е то — тихо каза Кити.

Лекарят я изгледа замислено, преценявайки различните възможности и накрая заговори:

— Най-доброто, което мога да направя за вас, е да се консултирам с моя колега, който е съдебен лекар в областта. Не знам дали той ще предизвика полицейско разследване. Утре ще дойда отново и ще доведа със себе си д-р Грент Стюърт.

— Отис Грент Стюърт? — извика Брокингтън. — Та той е приятел на баща ми!

Кити разбра, че обстоятелствата се бяха обърнали в негова полза, но се опита да запази самообладание. Щяха да се съюзят против нея и да я унищожат.

— Благодаря ви, д-р Фийлдинг. Оценявам, че веднага се озовахте на молбата ми — каза тя и го изпрати до вратата.

Младата жена се чувстваше изцедена докрай. Мисис Хобсън й помогна да пренесат тялото на Саймън. Странно, но дупката от куршума бе много малка, ала когато го повдигнаха, видяха с ужас, че черепът му отзад бе раздробен. Кити го изми и го облече в дрехите, с които се бе върнал от Лондон. Физически се чувстваше като вцепенена от студ, но мислите й бясно препускаха. Пред очите й се изреждаха лицата на Патрик, Терънс, Саймън, Брокингтън, лекарят и дори лицето на непознатия съдебен лекар, който щеше да ги посети на другия ден.

„Мисли! Какво ще кажеш, когато пристигне съдебният лекар? Ако Брокингтън и онзи д-р Грент Стюърт се съюзят срещу мен, аз ще бъда само една бедна ирландска циганка.“ Кити разбираше, че всички обстоятелства са срещу нея. Беше достатъчно умна, за да проумее, че всички ще се обединят срещу нея и тя е обречена. Дори и съдебният лекар да не се познаваше с бащата на Брокингтън, тя бе само една жена, изправена срещу двама мъже и знаеше, че няма никакъв шанс за успех.

Взе подноса с чая и се качи на горния етаж. Влезе в спалнята, в която Брокингтън винаги отсядаше, когато идваше на гости. Той лежеше в леглото и бе втренчил поглед в тавана.

— Помислих, че ще имаш нужда от чаша чай. Аз също ще пийна една чаша — Кити се опитваше да прикрие треперенето в гласа си. Отпи една глътка и продължи: — Баща ти знае ли, че си… педераст?

Той я изгледа надменно, но тя не отклони поглед и Брокингтън поклати глава.

— Не.

— Това ще го нарани много, нали? — тихо попита младата жена. — Ако бях на твое място, бих заминала за Европа, докато нещата се успокоят. Имам малко пари и мога да ти заема.

Щедростта й го накара да се засрами.

— Не мога да те оставя сама да се оправяш с тази каша.

— Ще бъда откровена с теб, Броки. И двамата сме затънали до гуша в една и съща кал, но аз предпочитам да бъда сама. Ако те си помислят, че ти си офейкал и си ме изоставил, ще проявят повече състрадание към мен, защото ще гледат на мен като на една безпомощна и нещастна жена. — Кити го погледна и добави: — Имам сто лири и те ще бъдат твои, ако тръгнеш още тази нощ.

— Донеси ми ги! Ще имаш ли нещо против, ако взема един от конете на Саймън?

По цялото й тяло премина вълна на облекчение. Погледна надолу и с изненада установи, че дрехите й бяха измачкани и изцапани с кръв. Трябваше да се съвземе, да се изкъпе и преоблече, преди да е пристигнал съдебният лекар.

Каретата пристигна рано сутринта. Кити поздрави доктор Фийлдинг и се обърна към другия лекар. Д-р Отис Грент Стюърт я измери с поглед от главата до петите. Тя умолително го погледна и долната й устна започна да трепери.

— Докторе, лорд Брокингтън е избягал през нощта и е взел всичките ми пари.

Лекарят я изгледа с недоумение.

— Ако това е истина, трябваше веднага да извикате полицията. Още вчера ви предупредих, че трябва да го направите колкото е възможно по-скоро.

Тя погледна умолително към д-р Грент Стюърт.

— Обаче идването на полицаите ще предизвика страхотен скандал. Не се тревожа толкова за репутацията на лорд Брокингтън, колкото за тази на баща му.

— Добре, мадам, добре, ще се постараем да намерим изход от това заплетено положение — промърмори д-р Грент Стюърт, изкашля се и продължи: — Тъй като колегата, д-р Фийлдинг, ми разказа най-подробно какво се е случило тук през изминалата нощ, аз искам от вас само да ми разкажете как загина съпругът ви.

— Благодаря ви за любезността, докторе. Всичко стана съвсем внезапно. Аз държах револвера в ръката си, но бях до такава степен шокирана от сцената, че не осъзнах какво върша, когато Брокингтън се нахвърли върху мен. Миг преди той да се добере до револвера, натиснах спусъка и убих съпруга си.

Д-р Фийлдинг й хвърли многозначителен поглед, удивен от промяната в показанията й.

— Може ли да видя трупа? — тихо попита д-р Грент Стюърт.

— Разбира се, докторе. — Тя се обърна към д-р Фийлдинг и с плаха усмивка го запита: — Ще прегледате ли брат ми още веднъж, докторе? Вчера се справихте чудесно със задачата си, успокоихте го почти веднага… Не знам как бих се справила без вашата помощ…

Той сухо кимна и излезе от стаята. Кити заведе д-р Грент Стюърт в спалнята на съпруга си. Съдебният лекар огледа трупа на Саймън и когато вдигна глава към нея, видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Не мога да забравя за страстта му към забавленията. Всяка седмица тук се устройваха пищни приеми, събираха се младежи от най-добрите семейства в Лондон. Страхувам се, че ще настъпи ужасна суматоха, ако се разкрият всички подробности около смъртта му.

Лекарят се изкашля и замислено промърмори:

— Според мен ще мога да ви спестя доста страдания, мадам, ако веднага подпиша смъртния акт. Ще го регистрираме като „нещастен случай“. На по-любопитните ще обясним, че е станал трагичен инцидент по време на лов, пък и не виждам защо да не приемем този вариант и при разпитите в полицията. Ще уредя да го погребат още на следващия ден.

Най-после можеше да помисли и за сън. Погледна към леглото. Последната нощ, когато бе спала в него, бе в надеждната прегръдка на Патрик. Господи! Колко отдавна й се струваха онези вълшебни нощи. Отпусна се уморено в леглото и се зави презглава, за да се скрие от дневната светлина. Спа непробудно двадесет часа. Събуди се от някакво подрусване. Тери се бе надвесил над нея и се опитваше да я разбуди.

— Наред ли е всичко, скъпи?

Вгледа се в кафявите му очи, изпълнени със страдание, усмихна се сънено и бавно промълви:

— Мислех си къде ли е сега Патрик. Веднага след погребението ще заминем при Джулия в Лондон. А когато Патрик се върне от Америка, ние двамата с него ще се оженим.

— Сигурна ли си, че ти е обещал да се ожени за теб, Кити? — недоверчиво попита брат й.

— Разбира се! — възмутено извика тя и в следващия миг се вцепени от подозрение. — За какво намекваш?

— Ами… няма нищо по-лесно от това да обещаеш да се ожениш за жена, която в същото време е омъжена за друг. Знам го от собствен опит. В такива случаи мъжете добавят думите „когато бъдеш отново свободна“, като отлично разбират, че това пожелание никога няма да се сбъдне.

— Не искам да слушам тези глупости! — изкрещя Кити. — Той се закле, че ще ме освободи от Саймън, и аз наистина вярвам, че Патрик щеше да го убие, ако аз не го бях изпреварила!

Тери се усмихна и това още повече я раздразни.

— Добре, скъпа моя сестричке, в такъв случай излиза, че ти си му спестила доста неприятности. Ти и аз свършихме мръсната работа, а неговите ръце останаха неопетнени.

— Винаги съм си мислила, че харесваш Патрик.

— О, да, харесвам го, но това не означава, че съм сляп.

— Всъщност дълбоко в себе си и той е ирландец, също като нас двамата.

Тери презрително се засмя.

— Не е кой знае каква похвала! Помисли си добре, Кити, припомни си часовете, прекарани с него в леглото. Той обеща ли ти да се ожени за теб? Даде ли ти тържествено обещание?

Сестра му се изчерви, но решително тръсна глава.

— Ние си разменихме брачни клетви.

 

 

Саймън бе погребан в гроба на баща му. Кити изслуша надгробната проповед, без да пророни нито една сълза. „Аз съм и възкресението, и животът…“ Тя разсеяно прелистваше молитвеника си и две от Десетте Божии заповеди се набиха в съзнанието й. „Не убивай!“ и „Божият гняв ще се излее върху този, който извърши прелюбодейство.“ А тя бе сторила и двете!

Огледа се и видя двама непознати мъже, застанали близо до нея. За нейна изненада, след края на церемонията те я последваха. Сигурно са били кредитори на Саймън! Тя бе смаяна. Как са успели да научат в Лондон за смъртта му? Тя ги излъга, че завещанието на съпруга й ще се отвори след няколко дни, и им обеща, че ако я посетят на другия ден, ще им плати дължимото. Вече бе похарчила половината от парите, които Патрик й бе оставил, и нямаше намерение да отделя и за дълговете на Саймън. Кобилата, която Патрик й бе подарил за сватбата, отдавна бе изгубена на покер, а Брокингтън бе взел единствения по-свестен кон.

— Тери, ще трябва да стигнем до пощенската станция с тези изнемощели коне.

— Те не изглеждат много добре, но ще ни свършат работа — успокои я брат й. — И двамата не сме много тежки.

— Би било чудесно отново да видя Барбара — замечтано промълви Кити.

— Барбара ли? — Тери внезапно пребледня.

— Да, разбира се. Тя ще остане при Джулия, докато Патрик е в Америка.

Кити знаеше, че Барбара бе лудо влюбена в Тери, но разбираше, че в този момент брат й се чувства много объркан и едва ли възнамеряваше да се забърква в любовна история с едно младо момиче, което очевидно го обожаваше. Тя бързо заговори за друго, като мислено се помоли Терънс да се успокои, докато пристигнат в Лондон.

* * *

Колкото повече приближаваха към Лондон, растеше надеждата да се види с Патрик, преди той да замине за Ливърпул. Колко чудесно би било да му разкаже за ужаса, който бе преживяла, и да се отпусне в силните му прегръдки. Никога не бе изпитвала по-силен копнеж, не можеше да мисли за нищо друго, освен за срещата с Патрик. Носеше рокля от тънък черен муселин, но деколтето бе доста ниско изрязано и разкриваше голяма част от пищните й гърди. Докато прекосяваха лондонските улици, Кити се почувства толкова незначителна и чужда на всичко наоколо, както в онези дни, когато за пръв път бе дошла в Болтън от Ирландия. И сега нещата не бяха по-различни. Всичко, което притежаваше, бе събрано във вързопа до нея. Все още нямаше собствен дом, но се надяваше, че има къде да се приюти, поне временно. Кесията й бе пълна с пари и може би щеше да успее да завари Патрик в къщата на „Кадогън скуеър“.

Оставиха конете в конюшнята и изкачиха стъпалата пред външната врата. Икономът, обикновено студен и сдържан, този път я посрещна с усмивка.

— Мис Кити, добре дошли. Мис Барбара и господарката ще се върнат всеки момент. Разположете се удобно в библиотеката, а аз ще ви донеса чаша чай. — Той се поколеба, преди да продължи: — Няма да бъдете сама там, още един посетител е там…

Кити не се нуждаеше от повече обяснения. Остави чантата на пода и се втурна към библиотеката. Видя някакъв мъж с широки рамене и черни коси, който седеше в креслото с гръб към вратата.

— Патрик! Слава на Бога, че все още си тук! — затича се към него с разперени ръце.

Сър Чарлз Дрегоу се извърна и съзря най-красивата девойка, която бе виждал през живота си. Когато видя лицето му, Кити застина и разочаровано го погледна. Краката й се подкосиха, стори й се, че светът се завъртя пред очите й. Разбра, че е дошла твърде късно. Олюля се, но мъжът скочи и успя да я хване, преди да падне на пода. Лицето й пребледня като платно, а той не можеше да откъсне очи от красивите й устни, които в този миг бяха само на сантиметри от неговите. В паметта му завинаги се запечатаха дългите й черни мигли, подчертаващи неестествената бледност на прекрасното й лице. Крехкото й тяло се отпусна безпомощно в ръцете му и мъжът усети как в гърдите му се надига желание, каквото не бе изпитвал досега. Това го изненада повече от всичко останало, защото от почти две години нито една жена не му въздействаше и се опасяваше, че ще трябва да се прости с тази част от житейските наслади.

Чарлз погледна безпомощно към Терънс и смутено промълви:

— Какво й е? Да не е болна?

— Вчера погребахме съпруга й. Опасявам се, че й се струпа прекалено много.

Чарлз остана като поразен от мълния. Девойката в ръцете му не изглеждаше толкова зряла, че да е омъжена, да не говорим, че изобщо не приличаше на вдовица.

В този момент Джулия и Барбара влязоха в библиотеката.

— Сър Чарлз — извика Джулия, — колко е хубаво, че отново сте у дома. Но, за бога, какво се е случило?

— О, та това е Кити! — изпищя Барбара и погледна безпомощно към Тери.

— Бедното дете се оказа толкова изтощено от преживяното, че дори не успяхме да се запознаем.

Джулия, която от няколко дни очакваше пристигането на Кити, заговори внимателно:

— Това е Катлийн, нашата ирландска братовчедка, а това е брат й Терънс. Остави я на канапето, Чарлз. Барбара, налей й малко бренди. Какво, по дяволите, става с нея?

Тери отново трябваше да обяснява събитията от последните дни.

— Случи се нещо ужасно. Вчера погребахме Саймън.

— Мили боже, сега разбирам защо Кити е толкова зле… — прошепна Джулия.

— Струва ми се, че скоро ще дойде на себе си — обади се Чарлз и се зае да разтрива ръцете й, без да сваля разтревожения си поглед от пребледнялото й лице.

Кити бавно отвори очи. Първото, което попадна пред замъгления й поглед, бе това непознато, но красиво мъжко лице. Можеше да се закълне, че тревогата, изписана на него, бе искрена.

— Извинете ме. Много съжалявам, че ви причиних толкова главоболия. Помислих, че в библиотеката ме чака Патрик, а когато се обърнахте към мен, бях така изненадана, че навярно съм представлявала ужасна гледка…

— Нищо подобно, скъпа моя. Всички ние искаме да ти поднесем искрените ни съболезнования за загубата на съпруга ти. Сега е естествено да си в шок. Не се ли чувстваш вече поне малко по-добре?

— Всички сте толкова мили с мен — прошепна тя и в същото време си помисли: „Колко мил и нежен изглежда този мъж, а каква неподозирана сила се крие в ръцете му…“.

Барбара й подаде чаша с бренди и успокоително заговори:

— О, Кити, Патрик замина вчера. Знам, че той ти липсва, но сега трябва да се опиташ да не мислиш за него, да се съвземеш и да го изчакаш. Той ще се върне в Лондон, преди траурът да е изтекъл.

— Значи Патрик отново е отплавал за Америка, така ли? На мен също ще ми липсва — обади се Чарлз.

— Нямах представа, че сте в Англия — намеси се Джулия. — Изтече ли мандатът ви като губернатор на остров Сейнт Китс?

— Не, остава ми още една година, преди да се върна окончателно. За съжаление ми се наложи да се върна по-рано поради смъртта на баща ми. Погребахме го в Ирландия преди два дни.

— О, съжалявам, сър Чарлз — рече Джулия.

— О, значи вие сте вече херцог Манчестър! — възкликна Барбара.

— Може би съм дошъл в неудобен момент. Ако дамите ме извинят, сега ще си тръгна, но утре отново ще дойда — обърна се той към Кити и многозначително я изгледа.

Скоро след като той си тръгна, Кити се надигна от канапето.

— Съжалявам, че ви причиних тези главоболия, но вече се чувствам по-добре.

— Патрик нареди да те настаним в стаята му, докато той се върне. Извини ме, но сега не съм в настроение. Като си помисля, че можех да се омъжа за Чарлз Дрегоу, вместо за този идиот, който сега е мой съпруг. Представяш ли си, че можех да бъда херцогиня!

— Джулия… искам да ти кажа нещо за Саймън — започна Кити, но Джулия властно я прекъсна.

— Не искам да слушам нищо повече. Не зная какво има между теб и брат ми и не искам да знам. Това е къщата на Патрик и не се съмнявам, че когато той се върне, ти ще бъдеш господарката в този дом. Дотогава можеш да се чувстваш като у дома си. Знаеш, че за нас ти си като член на семейството, така че няма да се отнасям с теб като с гостенка, но, за бога, не ме въвличай в тази история със Саймън!

— Къде изчезна Тери? — попита Кити, за да смени темата на разговора.

— Той занесе багажа си в стаята над конюшнята — обади се Барбара. — Казах му, че ще му бъде много по-удобно да остане в къщата, но той заяви, че предпочита да е близо до конете.

Когато Кити се озова в стаята на Патрик, тя приближи до гардероба, отвори го и се загледа в дрехите. Докосна с ръка кадифеното му сако, притисна ръкава към лицето си и прошепна:

— Където и да си сега, любов моя, надявам се, че мислиш за мен.

Погледна в огледалото, което толкова често бе отразявало неговия образ, и сякаш пред погледа й изплува лицето му. Ръцете й, като че ли докоснаха тъмните му къдрици и чувствените очертания на устните му. Понякога те изглеждаха жестоки и надменни, но в миговете на нежност бяха невероятно сладки и привлекателни. Очите й се напълниха със сълзи и Кити бързо се извърна от огледалото. Леглото в средата на стаята бе огромно и тя с болка си помисли какво би се случило, ако в този момент Патрик бе с нея. При мисълта, че ще прекара нощта в неговото легло, тялото й потръпна от наслада.

Глава седемнадесета

Кити се събуди сред разкошните букети, изпратени от сър Чарлз Дрегоу, придружени с картичката му, съдържаща молба да излезе на разходка с него в единадесет часа тази сутрин. Когато влезе в трапезарията за закуска, Джулия неволно изпусна чашата си заедно с чинийката и ядосано извика:

— По дяволите! Тази сутрин нищо не е както трябва!

— Седни на стола — намеси се Кити. — Ще ти налея кафе в друга чаша.

— Чумата да ги тръшне всички мъже! — разплака се Джулия.

— За съпруга си ли намекваш? — попита озадачената й приятелка.

— Да, и дано се провали вдън земя! Страхувам се, че съм бременна. Успя да постигне целта си този негодник!

В трапезарията влезе една от слугините, изплашена от шума, и веднага се наведе да събере парчетата от счупената чаша.

— Махай се оттук! Не се ли досещаш, че искам да поговоря насаме с най-близката си приятелка? Иди в кухнята и кажи на готвачката да престане с този проклет бекон! Отвратителната му миризма се носи из цялата къща. Още малко и ще повърна от нея!

Слугинята побърза да напусне трапезарията. Вратата още не бе затворена зад гърба й, когато Джулия продължи гневната си тирада:

— Казах на Джефри, че в близките две години не искам да имаме деца. И внимавах, дяволски добре внимавах да не забременея през цялото това време! Винаги го предупреждавах, че в никакъв случай не трябва да свършва в мен…

— Да свършва? — учуди се Кити. — Нима искаш да кажеш, че трябва да излиза от теб, преди да…

— Господ да ни е на помощ, ако го измъкне след това! — кресна Джулия.

— О, но това сигурно е много неприятно и за двама ви, пък и няма да ти липсва…

— Насладата ли? — саркастично попита Джулия.

Кити се изчерви.

— За мен… за мен това е неописуема радост.

— Тогава как, по дяволите, си успяла да избегнеш забременяването? Достатъчно е само веднъж, за да заченеш!

— Само веднъж ли? — машинално повтори смаяната Кити.

— Нима си толкова глупава? Не използваш ли някакъв начин за предпазване? — заинтригува се Джулия.

За миг Кити загуби дар слово.

— Джулия… трябва да ти призная, че никога не съм си мислила, че може да забременея. Сега се срамувам от невежеството си.

— Ето какви свине са мъжете! Пълни егоисти! Нарочно оставят бедните жени в неведение, само и само да не пострада удоволствието им. Правят си кефа, където им падне, а после си взимат шапката и изчезват. А ние, нещастните жертви, оставаме да им сърбаме попарата!

Като че ли ледена ръка стисна сърцето на Кити. Обля я гореща вълна, звезди затанцуваха пред очите й, когато от детските й спомени изплува отдавна забравената история за една нещастна ирландска слугиня в съседното село, обесила се на гредата в хамбара, след като забременяла от господаря си. Сега и тя изпита отвращение от миризмата на пържения бекон. Нима всяка сутрин ще й прилошава и ще повръща, също като Джулия? Не искаше да е бременна, но дълбоко в себе си усещаше, че някакво неясно предчувствие се надига в душата й. Нима наистина бе заченала от Патрик О’Райли?

Измърмори някакво извинение и се завтече по стълбите на горния етаж. Искаше да остане сама в стаята, да събере мислите си. Вече бяха изминали шест седмици от последното й месечно неразположение! Как е могла да не обърне внимание на този толкова тревожен признак? Не можеше да си обясни защо досега не се бе замисляла по тези въпроси. Изскочи от стаята и веднага изтича при Барбара.

— Намразих черните дрехи, Барбара. Така ми се иска да облека нещо по-жизнерадостно! Негова светлост ме покани на разходка. Но… аз въобще не го познавам. Ще ми разкажеш ли нещо за него?

— О, той е прекрасен мъж. И освен това е много близък с Патрик. Съпругата му е умряла преди шест години, затова нищо не мога да ти разкажа за нея, защото не съм я познавала. Помня само, че идваше на гости у нас, когато бях много малка. После научих, че заминал за някакъв остров, британска колония в тропиците. Той е приказно богат, притежава много имоти в Лондон, а освен това има няколко имения, разпръснати из Англия и Ирландия. Ако не бе толкова възрастен, би бил чудесна партия! — простодушно рече Барбара, а приятелката й веднага си помисли, че херцогът сега е в най-добрата възраст за един мъж — улегнал и стабилен.

Кити знаеше, че не е редно да излиза с джентълмени, след като не е изтекъл траурният й период, и при никакви обстоятелства не биваше да си позволява да остава насаме с него — в онази епоха се държеше изключително на придружителките на младите дами — но вече не искаше да се съобразява с тесногръдите правила за поведение. Пък и кога ли ги бе спазвала докрай?

Чарлз остана изненадан, че не му се наложи да я чака дълго в преддверието на къщата. Очите му светеха от радост, когато се поклони леко пред нея и я приветства сърдечно:

— Лейди Катлийн, зная, че сега изживявате труден период, но нека се опитаме поне днес да прекараме малко по-весело.

— Моля ви, милорд, за мен е истинско щастие да съм във вашата компания. Но ще се притеснявам, ако на всяка крачка ще трябва да ви наричам „Ваша светлост“. Това обръщение, как да ви обясня… ме сковава. Налага се да ви призная, че не съм лейди по рождение и на всичкото отгоре точно сега съм без пукната пара. Искаш ли да бъдем просто приятели, Чарлз?

Той се наведе и я целуна.

Очите й се разшириха от изненада.

— Нима си мислил само за това още от първия миг, в който се срещнахме?

Сър Чарлз отговори с леко кимване.

— Господи, всички мъже сте еднакви! — засмя се Кити.

— Но не и всички жени. И слава богу! Ти си истинско чудо, Кити. Досега не съм срещал създание като теб. Има един вид жени, които ме плашат до смърт — дебютантките в обществото. Но вече би трябвало да го знам… вече съм бил женен — продължи сър Чарлз и гласът му внезапно заглъхна.

Каретата ги отведе в разкошно имение, но голямата къща изглеждаше затворена за сезона. От вратите бяха свалени чукчетата. Пред очите им се разпростираше огромен парк, с великолепни сенчести дървета, алеи с цветя, езера, поляни и прелестни мостчета. В дъното на парка, зад моравата, обрасла с гъста трева, лъкатушеше бистър поток.

— Всичко това принадлежи на един от моите приятели, който сега е извън страната — обясни й сър Чарлз.

С женския си усет Кити долови, че той говори за себе си.

— Тази зеленина ми напомня за моята родина — въздъхна младата вдовица. Обърна се към него и го попита с тревога: — Как е сега животът в Ирландия?

— Е, сега е малко по-добре. Струва ми се, че тази година реколтата ще бъде по-добра от миналогодишната, но положението все още е доста тревожно.

Тя хвана ръката му и смутено промълви:

— Затъжих се за родната Ирландия.

— Затъжила си се за родината? Мило момиче, сигурна ли си, че разбираш добре значението на тези думи? Понякога в тропиците има дни, когато непоносимата горещина трае по цели месеци и ти се струва, че никога няма да дочакаш залеза на слънцето. Тогава копнежът по родината е най-силен. Дори и най-твърдият мъж може да полудее. Дрехите винаги са влажни от пот, а гърлото — пресъхнало. Единственото облекчение е да се наливаш с пунш, приготвен с повече ром.

— Кажи ми, Чарлз, опасно ли е да се пътува през Атлантическия океан?

— Не мога да те лъжа, Кити. Понякога, когато излезе буря, става доста страшно, но ако не се пътува през лошите месеци, може да бъде чудесно преживяване.

— А скъпо ли е пътуването дотам? — полюбопитства тя.

— Зависи докъде искаш да стигнеш — усмихна се той.

— Да кажем, от Ливърпул до Америка.

— Няма да струва повече от петдесет лири. Но ако искаш да пътуваш в самостоятелна каюта, ще ти струва по-скъпо.

— А може ли сама жена да се отправи на път? Искам да кажа, ще я приемат ли на кораба без съпруг или придружител?

— Някои капитани не възразяват в подобни случаи.

Кити реши да смени темата, за да не събуди подозрения у събеседника си.

— Споменавал ли ти е някой, че приличаш на крал Чарлз II?

Той отметна глава назад и се засмя.

— Да, и то доста често! Същото са го казвали и на баща ми — рече той и й намигна. — Сигурно във вените ни тече кръвта на Стюартите. Навярно някоя от прабабите ми е съгрешила. — Кити също се засмя, а Чарлз добави: — Не бих си позволил такава шега, ако разговарях с една от онези викторианки, които се шокират от най-малката волност.

— В наше време навсякъде цари лицемерие — тръсна глава Кити. — Повечето от жените в Лондон се надпреварват коя да покаже повече от гърдите си, но ако разкрият само част от глезена си, ги смятат за пропаднали!

— Показването на глезена се приема като опит за съблазняване — закачливо я изгледа сър Чарлз.

— Ако не го беше казал, щях да си сваля обувките и чорапите и да потопя краката си във водата — въздъхна младата жена.

Той изпита мигновено чувство на съжаление за прибързаните си думи, макар да не бе сигурен дали тя говори сериозно или се шегува. Стигнаха до един паднал дънер. Кити седна на него и потупа с ръка мястото до нея, за да го покани да седне. Беше толкова близо до нея, че усещаше нежния аромат на кожата й. Почувства как в слабините му се надига възбуда и бе уверен, че този път не си въобразява. Извърна се към нея и тихо прошепна:

— Изглежда, изобщо не подозираш колко възбуждаща и привлекателна си за мъжете.

— Какво искаш да кажеш? — Очите й се разшириха.

— Не мога да ти отговоря, без да използвам по-груб и по-откровен език — усмихна се Чарлз.

— Кажи ми — настоя тя.

— Ти си толкова млада, почти дете, но вече имаш опит в брачното легло. Това е много възбуждаща комбинация.

Кити внезапно изпита съжаление, че го бе накарала да бъде толкова откровен.

— Е, аз те накарах да говорим за това, но предпочитам да сменим темата. А и освен това вече трябва да се прибираме, ваша светлост.

— Съжалявам, ако съм ви обидил, Катлийн. Веднага ще ви отведа у дома ви, но ще ми позволите ли отново да ви изведа на разходка?

Тя се поколеба.

— Имам само една седмица на разположение, Катлийн. Ще дойдете ли с мен?

Сърцето й омекна и тя се засмя.

— На мен ми беше приятно, може би дори повече отколкото на теб.

— Съмнявам се, момичето ми — тъжно отвърна Чарлз.

 

 

Когато се прибра у дома, Джулия незабавно я поведе към спалнята й, затвори вратата и възбудено заговори:

— Кити, трябва да ми помогнеш. Не знам към кого другиго да се обърна. Как мога да се отърва от детето, което нося?

Кити се смути. Ако Патрик знаеше какво възнамерява да направи сестра му, сигурно щеше здравата да я набие. А ако съпругът й Джефри узнаеше, непременно щеше да побеснее. Обаче Кити не одобряваше мъжете, които караха жените си насила да забременяват.

— Джулия, аз не знам много неща за това. Знам само, че в Болтън, работничките, които искаха да се отърват от нежеланото дете, скачаха от кухненската маса или пък падаха по стълбите. Но в повечето от случаите това не даваше резултат. Познавах една старица, която извършваше някакви манипулации с кука за плетене, но много момичета умряха в ръцете й — тъжно завърши Кити.

— Знам, че има някакво лекарство. Било скъпо, но аз имам достатъчно пари, Кити. Само трябва да разбереш името му и къде се продава. Моля те, помогни ми, Кити!

— Обещавам, че ще се опитам да разбера какво е това лекарство.

* * *

Цяла вечер се чудеше как да попита брат си и накрая се осмели:

— Тери, бих искала да те питам нещо и се чудя дали ще можеш да ми отговориш.

— Ще се опитам, скъпа — любезно отвърна брат й.

— Искам да знам как се казва това лекарство, с което една жена може да пометне, а също и дали има някакво средство против забременяване.

— Всемогъщи боже! Нима онова копеле Патрик ти е направил бебе? — гневно извика Тери.

— Не, не става дума за мен! — разгорещено отрече тя, макар да съзнаваше, че го лъже. — Терънс Руни, ако аз съм бременна, никога няма да се опитвам да пометна. За мен това ще бъде сладък товар.

Младежът въздъхна с облекчение, но напрегнатият израз не изчезна от лицето му.

— Както и да е, тези неща не са за млади дами и аз не искам да разговарям за тях с теб.

— Тери, твоето тесногръдие показва, че си от простолюдието!

— Така ли? — спокойно попита той. — Е, може би джентълмените могат да отговорят по-добре на въпросите ти от мен, но само ако си им любовница!

— Нека да забравим за това. Просто проявих любопитство. Всъщност си мисля само дали да замина при Патрик в Америка. Сега съм свободна, така че защо да отлагаме женитбата?

Той присви очи.

— Струва ми се, че току-що ми заяви, че не си бременна.

Кити ядосано тропна с крак.

— За бога, Тери, става въпрос за Джулия. О, не трябваше да ти го казвам! Сега ти ще кажеш на Джефри и тогава в къщата ще настъпи истински ад.

— Джефри винаги се е отнасял много добре с мен, Кити. Той ми предложи работа. Както и да е, ако наистина искаш да заминеш за Америка, и аз ще дойда с теб.

— Не, не, скъпи мой. Искам да тръгна сама. Остани тук и работи за Джефри, а когато се върна, ще бъда вече мисис О’Райли и ще се погрижа за бъдещето ти.

— Каквото и да направя, ти пак ще постъпиш както си си наумила. Винаги си била непоносимо опърничава и твърдоглава, Кити. Искрено съжалявам мъжа, който ще се ожени за теб. — Брат й се засмя и я прегърна.

— Преди да замина, ще отида да видя дядо ни, а когато се върнем с Патрик, ще приберем Суоди от онази бедняшка къщурка и ще го вземем да живее при нас.

 

 

На следващия ден сър Чарлз пристигна, за да я изведе на пикник извън Лондон. След като се нахраниха, той любезно попита:

— Имаш ли нещо против, скъпа, ако запаля една пура?

— О, разбира се, че не! На твоя остров отглеждат ли тютюн?

— Да, макар че най-важните култури са захарната тръстика, бананите, кафето и подправките. Тези пури са от Куба.

Тя го наблюдаваше как пали пурата си и дяволито подхвърли:

— А ти ще бъдеш ли шокиран, ако те помоля да дадеш една и на мен?

Чарлз снизходително се засмя.

— На острова съм виждал много жени да пушат, затова не съм шокиран. Но моят съвет е да не пушиш, и то не защото е неприлично за една лейди, а защото дъхът ти няма да бъде така сладък и тютюнът ще развали белите ти зъби.

— О! Тогава няма да пуша — обеща Кити. — А притежаваш ли кораби? — невинно попита тя.

— Официално, не. Обаче, с риск този път аз да те шокирам, ще ти призная, че навремето съм финансирал няколко пиратски кораба.

— Колко вълнуващо! А аз си въобразявах, че пиратството отдавна е извън закона.

— Наистина е така — сухо отвърна той. — Същото се отнася и за робството, но понякога се налага да си затваряме очите.

— О, не! Не мога да приема робството. Как е възможно ти да се съгласяваш с него? — укорително го изгледа Кити.

— От морална гледна точка аз също съм против робството — въздъхна Чарлз, — но цялата икономика на островите се крепи на него. Не можеш да управляваш плантация без роби. Ако спазваме буквално законите, ще настъпи всеобща разруха и хиляди хора ще гладуват. Налага ми се да избирам от две злини по-малката, както впрочем често се случва в живота.

— Разбирам — тъжно отвърна тя. — Патрик е партньор на един собственик на кораби от Ливърпул. Забравих името му, но знам, че печели доста от търговията с роби.

— Сигурно е Айзък Болт. Патрик е много добър бизнесмен. Някои наши общи познати го наричат на шега Патрик Печалбарят — засмя се той.

Кити лесно бе получила отговор на един от въпросите си и реши да продължи да го разпитва за нещата, които я интересуваха. Наклони глава на една страна и лукаво го попита:

— Чарлз, ти си пътувал из цял свят и знаеш толкова много, а злочестата аз не съм била никъде извън Англия и ми се струва, че съм доста невежа. Може ли да ми отговориш честно на някои по-деликатни въпроси?

— Мисля, че се разбрахме да бъдем откровени един с друг. Какво искаш да узнаеш?

— Има ли вещество, което може да накара една жена да пометне?

Той проницателно я изгледа и тихо попита?

— За себе си ли питаш, Катлийн?

Кити взе двете му ръце в своите и го погледна право в очите.

— Не, не е за мен, Чарлз.

Лицето му се отпусна.

— Да, има такова средство. Препаратът се нарича „Пени Роял“. Може да се купи от някоя аптека.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

— Искам да узная още нещо. Как една жена може да се предпази от забременяване?

— За жените има специални тампони с лента на края, които се слагат преди половия акт, а за мъжете — предпазители.

— Разбирам. Благодаря ти много, че беше толкова откровен с мен, Чарлз.

— Все пак предполагам, че не се интересуваш за себе си? — примигна той.

— Ами… не можеш да отречеш, че това е информация, полезна за всяка жена — засмя се тя.

— Катлийн, остават ми още само два дни в Англия. Съгласна ли си…

Кити бързо постави ръка на устата му.

— Моля те, не разваляй всичко между нас, като ме молиш да спя с теб.

— Скъпа моя, никога не бих те помолил за това! Исках да ти предложа да дойдеш с мен.

Младата жена тъжно поклати глава.

— Навярно ще бъде много интересно, но не искам да бъда любовница на никого, Чарлз.

— Кълна ти се, че не исках да те обидя. Катлийн, би ли се омъжила за мен?

Тя смаяно го изгледа.

— Да се омъжа за теб? За бога, та това означава да стана херцогиня! Не, Чарлз, твоето семейство никога няма да ме приеме.

— Това е мой избор, момичето ми, а те ще бъдат принудени да се примирят — тържествено заяви сър Чарлз.

— Чарлз, никой не ми е оказвал по-голяма чест, но не мога да приема.

Той тъжно я погледна.

— Разбирам. Навярно е твърде скоро. Едно младо момиче трудно може да замени младия си и обичан съпруг с един мъж на средна възраст, когото почти не познава.

Искаше да изкрещи, че това е лъжа, но не можеше да си го позволи.

Глава осемнадесета

Внезапно застудя. Дойде краят на лятото. От север задуха свиреп вятър. Почти всяка нощ валеше неспирно. Ревнивата есен сякаш искаше да си отмъсти на хората заради любовта им към слънчевото лято и обрули хиляди листа от клоните на дърветата.

Кити се загърна във вълнената си наметка и излезе на „Кадогън скуеър“. С бързи крачки тръгна към Найтсбридж. Зави покрай ъгъла на Хайд парк и едва не се блъсна в един минувач, с нисък ръст, нахлупил шапка от стар брой на „Таймс“, понесъл плакат с укорителния призив: „Не яжте месо! Въздържайте се от похотливи страсти!“. Въпреки пронизващия вятър Кити се спря, за да прочете надписа. Кой знае защо проповедниците приравняваха употребата на месо към греховете и пороците и призоваваха хората да се ограничават с плодове и зеленчуци, за да се пречистят и да заслужат Божията благодат. Младата жена леко се усмихна, прикри устата си с ръка, облечена в лъскава кожена ръкавица, и забърза надолу по „Пикадили“. Зави по „Халфмуун стрийт“, която й напомни за вълнуващите мигове с Патрик, а после прекоси „Шепърдс маркит“. Спомни си, че някъде наблизо имаше прилична аптека. Щом отвори вратата, над главата й издрънча звънче и към нея се насочи елегантен джентълмен. Заговори я с изискано произношение, което можеше да чуе единствено в Мейфеър.

В първия миг Кити реши да го попита за някакво безобидно лекарство — първото, което й хрумне — и бързо да се измъкне навън, но сетне събра смелост и попита за препарата „Пени Роял“. Не можа обаче да предотврати издайническата червенина, плъзнала по страните й, когато джентълменът кимна разбиращо, с леко надменно снизхождение, след което изчезна някъде в задните помещения на аптеката. Наложи й се дълго да чака. По едно време дори се примири с неуспеха и се приготви да си тръгва, когато аптекарят най-после се появи, понесъл внушителен куп пакетчета с лечебни прахове.

Ирландският й нрав едва понасяше мудните, пипкави движения на мъжа, който прекалено бавно отмери дозата, внимавайки да не изцапа скъпия си костюм. Най-сетне й подаде едно пликче и я помоли за дванадесет гвинеи^[13]. Кити никому не бе прощавала опитите да я третират като глупачка, но този път гордостта я спря да не избухне или да се впусне в пазарлък. Само изгледа подигравателно оплешивялата му глава и рече с присвити устни:

— Казаха ми, че това лекарство било полезно за ограничаване на косопада при мъжете.

След това, невъзмутима и доволна от себе си, се завъртя грациозно и си тръгна.

 

 

— Искам да останем само няколко минути насаме, Джулия. Нека да отидем в стаята на Патрик. Там никой няма да ни подслушва.

Заинтригувана от предложението й, Джулия я последва по стълбите.

— Само те моля, Джулия, да не ме прекъсваш, преди да свърша. Сега не съм настроена за спор. Ще замина за Америка, при Патрик. Надявам се да отплавам с някой кораб още тази седмица. Вече съм вдовица и не виждам защо трябва да чакам завръщането му в Англия. Не искам да губя месеци в самота и страдания.

Джулия се опита да се намеси, но Кити бързо пресече опита й.

— Моля те, не си прави труда да ме разубеждаваш.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ти пожелая успех — любезно се усмихна Джулия.

— А пък аз трябва да ти съобщя, че имам подарък за теб. — Кити измъкна пакетчето от чантата си. Очите на зълва й се разшириха, когато разбра какъв е подаръкът на Кити. Накрая дори изпод миглите й се процедиха сълзи на облекчение и благодарност. — Наскоро научих, че се продава това средство за предпазване от забременяване и го поръчах специално за теб.

В стаята се втурна Барбара, възбудена и запъхтяна.

— Ох, Кити, Терънс току-що ми каза. Мисля, че в целия свят няма по-смела жена от теб!

Кити прихна да се смее. Всъщност тя бе готова да се обзаложи, че в момента бе най-изплашената личност в цял Лондон. Повдигаше й се само от мисълта за мъчителното прекосяване на океана. Към тази тревога се прибавяше и мисълта за детето. А за опасността Патрик да се отметне от обещанието си да се ожени за нея — о, за това дори не смееше да помисли! Едно незаконно дете във викторианска Англия се считаше за непростим грях, чието позорно клеймо се влачеше до гроба. А освен това се страхуваше до смърт от раждането. Майка й бе умряла при раждането на брат й Тери. При този спомен гърлото й пресъхваше и коленете й се подкосяваха.

— Искам да ми помогнеш да си подбера дрехи за пътуването. След това може да обядваме в онзи новооткрит изискан ресторант, но след като затворят магазините. Според мен Джулия не се чувства много добре и ще бъде разумно да я оставим в къщата да си отпочине.

Кити си избра кадифена рокля с кехлибарен оттенък, с квадратно изрязано деколте и буфан ръкави. В следващия магазин си хареса една бледозелена рокля с дълги ръкави и наметка от тъмнозелено кадифе с плътна подплата. Тази мода беше въвела кралица Виктория, за да прикрива обезформяването на тялото си по време на многобройните си бременности. Кити остана доволна от дебелите поли, с които след няколко месеца щеше да й се наложи да прикрива наедрелия си корем.

 

 

Барбара и Кити се завърнаха на „Кадогън скуеър“ чак в осем вечерта. Кити остави пакетите с покупките в стаята си и побърза да се отбие в спалнята на Джулия.

— Може ли да вляза за малко при теб, Джулия?

— Струва ми се, че това лекарство ще свърши работа, Кити, но да не ти описвам какви болки изтърпях днес следобед — изохка Джулия. — Но може би най-лошото вече е зад гърба ми, макар че още ме присвива стомахът.

— Ако до утре болките в корема ти не престанат, ще се наложи да повикаме лекар. Не трябва да рискуваме.

— Но нали лекарят ще разбере, че съм бременна! — извика Джулия.

— Естествено е да се усъмни, но нямаме друг изход, нали?

— Ами ако отиде при Джефри и му разкаже всичко?

— Най-добре ще е аз да отида при съпруга ти и да му обясня, че не си разположена и че сме повикали лекар. Той веднага ще зареже приятелите си в клуба и ще се втурне към „Кадогън скуеър“, изпълнен с чувство на вина, че те е изоставил в този драматичен момент.

— Винаги съм се удивлявала на умението ти да се справяш с мъжете — прошепна Джулия и изгледа приятелката си с възхищение.

— Така ли? — изненада се Кити.

— Моля те, слез долу и кажи на бавачката да сложи бебето да спи, без да ме чака да го целуна за лека нощ, а след това дай тази бележка на Терънс да я отнесе на Джефри в клуба.

Докато помагаше на бавачката да изкъпе и приготви бебето за лягане, Кити го огледа внимателно. Детето приличаше на мъжете от рода О’Райли. Точно така си представяше и бебето, което искаше да има от Патрик — с прелестни тъмни къдрици, с малки розови устни, които се свиваха много смешно и при смях, и при плач. Беше здраво, пълно бебе, с добре познатите й ирландски очи и по нищо не приличаше на изнежените аристократи от рода на Джефри. Тя отправи гореща молитва към Бога: „Господи, дано и моето дете да бъде така красиво!“.

 

 

На следващата сутрин Кити спря един фиакър на улицата и помоли кочияша да я отведе до „Лъд Лейн“, където се намираше сградата на компанията за междуградски превози „Суан“. Цената за един пътник на капрата до кочияша беше три пенса за миля, докато мястото на закрито в кабината беше пет пенса. Тази компания притежаваше шестдесет дилижанса и около хиляда коне за смяна, разпределени по пощенските станции в цяла Англия. Духаше студен вятър и Кити без колебание плати за място вътре в кабината. Пътуването от Лондон до Болтън траеше двадесет и осем часа, с преспиване в Лейчестър. Кочияшът взимаше бакшиш не по-малко от един шилинг, а носачът — половин крона. Кити набързо пресметна разходите и разбра, че ще й трябват още пет лири за пътуването. Парите, които Патрик така щедро й бе оставил, сега бяха на привършване и Кити с угризение си припомни колко лекомислено ги бе похарчила из претрупаните със стоки магазини по „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“. Въодушевлението от пътуването постепенно се стопи и се замени с умора и нетърпение час по-скоро да свърши това изпитание. Седалките бяха твърди и неудобни, а пътниците бяха седнали толкова нагъсто един до друг, че не можеше да се диша. След дъждовете пътищата бяха в ужасно състояние и пътниците трябваше да слизат при всеки баир, защото конете не можеха да изтеглят тежката карета. Въпреки дебелата пелерина, роклята, обувките и чорапите й се намокриха.

Кити съжаляваше конете и се дразнеше от оплакванията на останалите пътници. За нейно учудване и презрение мъжете се оплакваха много повече от жените. Когато пристигнаха в Лейчестър небето бе оловносиво, но бе престанало да вали. На другия ден, когато кочияшът най-после спря каретата пред хотел „Пекхорс“ в Болтън, дрехите й все още бяха влажни, цялото й тяло бе схванато и Кити едва пристъпваше. Взе пътната си чанта и пое по калните, мръсни улици към „Спейк Хейзи“. Вече се бе стъмнило, но лампите бяха запалени и хвърляха жълтеникавата си светлина върху изкъртения паваж на тесните, криволичещи улички.

Кити седеше пред огнището, бъбреше и се смееше с дядо си и с Ада и се чувстваше така, сякаш никога не бе напускала Болтън. Всичко си беше същото, с изключение на това, че Ада бе родила още едно дете. След като Ада и децата си легнаха, Кити и Суоди най-после останаха сами.

— Е, моя красавице, значи си решила да заминеш за Америка?

— Патрик обеща да се ожени за мен и аз не виждам защо трябва да чакам още няколко месеца, докато се върне у дома. Какво мислиш?

— Хм — примигна Суоди, — ако той наистина иска да се ожени за теб, трябваше да ти даде годежен пръстен.

— О, дядо, моля те, не ме упреквай. Обичам Патрик още откакто бях дете.

— Не беше ли щастлива с онзи млад мъж, за когото се омъжи?

— Не, страхувам се, че не бях. Той се ожени за мен само защото беше влюбен в Тери.

— Тогава е заслужавал да умре. Запомни от мен, красавице: ти нямаш никаква вина!

Преди да си легне, Кити му даде десет лири.

— Благодаря, скъпа. Грижи се за себе си, момичето ми. Ти винаги се забъркваш в някакви неприятности.

— Патрик ще се грижи за мен — засмя се тя.

Старецът замислено поклати глава.

— Един мъж трябва да има желязна ръка, за да се справи с теб, момичето ми.

 

 

На другия ден Кити отиде в луксозния хотел „Аделфи“ в Ливърпул. В просторната зала на хотелския ресторант сновяха сервитьори с бели ръкавици и черни рединготи, понесли подноси със сандвичи и салати към масите, край които бяха насядали изискано облечени посетители — отдалеч си личеше, че принадлежаха към елита на Ливърпул. В ъгъла свиреше оркестър от двадесет и пет музиканти, прикрит зад стена от декоративни цветя. Кити едва намери свободна маса. Седна и си поръча парче пай.

Ливърпул беше пълен с моряци от всички краища на света — индийци, негри и араби. Кити видя името на Айзък Болт в големия списък на стената във фоайето на „Лайвър Билдинг“ и разбра къде е кантората му.

Почука и влезе. Един от чиновниците я попита с какво може да й бъде полезен и тя отвърна, че иска да се срещне с мистър Айзък Болт.

— Страхувам се, мадам, че в момента е зает. — Мъжът се поколеба, преди да продължи: — Дъщерите му са при него.

— Сигурна съм, че ако му съобщите за сестрата на партньора му, мистър Патрик О’Райли, той веднага ще ме приеме.

— О, радвам се да се запозная с вас, мадам. Ние всички познаваме и ценим мистър О’Райли. Ще съобщя на мистър Болт за вас.

Въведоха я в кабинет, обзаведен с големи и грозни мебели.

Айзък Болт се оказа шестдесетгодишен, с посивели слепоочия. По-голямата му дъщеря беше доста красива, но малката бе грозновата, с изпъкнали очи. Кити веднага разбра, че тя е много умна и проницателна.

— Аз съм Барбара, сестрата на Патрик, мистър Болт — усмихна се Кити и му протегна ръка.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас. Това са двете ми дъщери. По-красивата е Алис, а другата е Мод. Тя не е красавица, за разлика от сестра си, но Бог я е надарил с голям ум. — Той се усмихна сърдечно, а Мод се изправи на пръсти и му прошепна нещо на ухото. — Точно така, точно така, Мод. С какво мога да ви бъда полезен, мис О’Райли?

— Искам да отида при Патрик в Америка. Бих искала да отплавам за Чарлстън с първия кораб.

— Възхищавам се от смелостта ви, мис О’Райли. Нека да видя разписанието. Да, утре ще отплава корабът на Джим Хардинг, по прякор Големия Джим. Мога още сега да ви дам билет.

— Колко ще струва, мистър Болт?

— Чакайте да видя. Четиридесет лири, но ако желаете самостоятелна каюта и първокласно обслужване, цената е петдесет лири.

— О, това е чудесно! — възкликна Кити и извади петдесет лири от кесията си.

— Сама ли ще пътувате? — учудено повдигна вежди мистър Болт.

— Да. Знаете ли, моята прислужница се разболя и аз я оставих в Болтън — набързо импровизира Кити.

— Разбирам. Моля, почакайте малко, за да подпечатаме билета ви. Можете да отседнете у нас за тази вечер. Тъкмо си тръгвахме. Дъщерите ми ще бъдат възхитени, ако ни гостувате.

— Ами… добре, макар че възнамерявах да си взема стая в хотел „Аделфи“ — излъга Кити, — но съм ви благодарна за поканата. Нали знаете как гледат на жени, които пътуват сами.

— Знам, скъпа.

 

 

Когато седна да вечеря, Кити вътрешно се усмихна. На масата бе сервирано задушено месо, гарнирано с варени картофи и зеле. Слава богу, че не бе капризна по отношение на храната. Не можеше да се начуди на апетита на мистър Болт, който изглежда имаше железен стомах. Когато поднесоха десерта, той радостно възкликна:

— О, пудинг със стафиди!

Кити не издържа и се разсмя.

След вечерята мистър Болт настоя Алис да им попее. Каза на гостенката си, че обожава сантименталните ирландски балади, които дъщеря му изпълняваше със сладникав тънък глас. Баща й я слушаше с грейнало от щастие лице. Кити се отегчаваше до смърт и си каза, че щеше да бъде по-добре, ако бе останала в хотела. Най-после вечерята свърши.

— Утре сутринта ще ви закарам до пристанището с моята карета и ще се погрижа да се настаните удобно. А сега Мод ще ви отведе в стаята за гости. Закуската е точно в седем. Алис, ела с мен.

Когато останаха сами, Мод изгледа Кити.

— Мъчението най-после свърши, нали?

Кити кимна и се усмихна. Мод й харесваше. Водена от неочакван импулс, тя се приближи към девойката и попита:

— Какво прошепнахте на баща си, когато влязох днес в кабинета му?

— Казах му, че ако вие сте сестра на Патрик, то аз съм китайка!

Лицето на Кити се обля в червенина.

— Тогава защо той ми позволи да продължавам с тази измама?

Мод сви рамене.

— Не се тревожете за баща ми. Целият му живот е една голяма измама. — Тя посочи с глава към стълбите и добави: — Той сега е с нея в леглото.

— Искате да кажете, че… че той… със собствената си дъщеря? Не ви вярвам!

Мод се засмя.

— Повярвайте ми! Аз съм най-малката от всичките му двадесет и едно деца от четирите му съпруги. Когато последната му съпруга умря, цялото семейство се събра и реши да му забрани да се жени отново и да създава още деца. Не искахме още наследници и затова Алис се съгласи да се пожертва.

— Но това е нечувано! — извика Кити.

Мод се закиска.

— Да, така е, но въпреки това в живота се случват такива неща. Помислете си и сигурно ще се сетите за някое семейство, в което една от дъщерите замества починалата си майка.

— Само пред обществото — възрази Кити.

— Не само пред обществото, но и в леглото — уточни Мод.

— Патрик знае ли за това?

— Сигурна съм, че не знае, но той едва ли би се заинтересувал дори ако застанем на главите си и запушим хашиш. Той се интересува само от търговията. Всъщност вие доста ме изненадахте. Често съм се питала каква съпруга ще си избере Патрик. Винаги си представях някоя дъщеря на лорд с навирен нос и плоско лице, богата като Крез. Никога не съм очаквала, че мъж като Патрик О’Райли ще се ожени по любов.

— Е — засмя се Кити, — това наистина бе много мил комплимент! Благодаря ви.

— Не бързайте с благодарностите, скъпа. Все още не сте омъжена за него!

Глава деветнадесета

Кити погледна капитан Джим Хардинг, по прякор Големия, и се ужаси. Пред нея се извисяваше невиждано едър, като канара мъж, с масивен гръден кош, какъвто тя досега не бе виждала. Русата му брада бе къдрава, но главата — олисяла. Навярно гръмовитият му глас ехтеше от кърмата до носа на внушителния презокеански лайнер, когато крещеше заповедите си на екипажа. Смееше се също така гръмогласно, а в устата му блестяха позлатени зъби.

— Джими! Джими! Стига си се мотал! Закарай тази лейди до каютата, в съседство до моята. Мадам, имам намерение да отплавам с вечерния прилив, затова ще съм ви много задължен, ако се настаните по-скоро в каютата си.

Капитанът кимна намусено и мълчаливо й посочи с глава посоката. Кити тръгна след юнгата по тесния коридор между кабините. Каютата се оказа доста тясна, с дървен нар, завинтен към стената. Нямаше нито шкаф, нито гардероб за дрехите й, а само една дървена закачалка. Цялото обзавеждане се изчерпваше с дървения нар и една ракла, която заместваше масичката за хранене, трикрако столче, газена лампа, кана за вода и нощно гърне. Подът бе покрит с голи дъски, без килим, но въпреки това на Кити й хареса. Миришеше на морска сол. Очевидно моряците бяха измили дъските с морска вода, след грижливо стъргане, може би с мидени черупки, защото жилките на дъските се очертаваха ясно на пода. Отпусна се на нара и поклащането на кораба я унесе в сън. Събуди се, когато юнгата Джими й донесе вечерята. Поне храната беше добра. Тъкмо привършваше с вечерята, когато отвън се почука и очертанията на тясната врата се изпълниха от внушителната фигура на капитан Хардинг. Кити се сепна, уплашена от неочакваното посещение, но сетне се засмя. Не можеше да повярва, че огромното туловище на Джим Хардинг-Големия ще се побере в тясната каюта. За миг си помисли, че ще се задуши, толкова потискащо бе присъствието на капитана.

— Вие ли сте жената на Айзък Болт? — безцеремонно започна капитанът.

— Как така! Аз съм вдовица! — разсърди се младата жена.

— Ами тогаз как сте с интимния живот? — захили се Джим Хардинг.

— Как смеете да ме обиждате! — изкрещя Кити.

Той отметна глава назад и смехът му изпълни тясното помещение.

— Хайде, стига! Само се помайтапих! Да не си въобразявате, че не знам с какви превзети целомъдрени дамички е пълна Англия днес? Лицемерни и треперещи за честта си. Нарочно носят рокли до петите и си запушват ушенцата при всяка по-солена моряшка дума. Човек се пита дали може с нещо да съблазни тези монахини, ха-ха-ха… — разсмя се той и могъщата му гръд се разтресе.

Стори й се, че стените на каютата потрепериха от смеха му.

— Мога да ви уверя, капитан Хардинг, че аз никога…

— По-добре не се заричайте — ухили се Джим. — Дори не подозирате какво сте пропуснали! Защо, според вас, мадам, в някои далечни страни девойките се разхождат напълно голи?

Кити разбра, че капитанът се забавляваше от гнева й, затова стисна зъби и сърдито процеди:

— Много ви моля, капитане, бих желала да остана сама в каютата. Има ли още нещо, за което да разговаряме?

— Можеш да ми казваш Големия Джим. Нима не знаеш, че ме наричат така във всички пристанища на петте континента?

Лицето й пребледня като платно.

— Не, не е това, за което си мислиш! Не ми е по-голям отколкото на покойния ти съпруг! — Той се засмя самодоволно и весело й намигна. — Но затова пък е доста твърд!

— Лека нощ, капитан Хардинг — гневно извика вбесената пасажерка.

Едва когато остана сама, Кити осъзна, ме цялата трепери, макар едрата фигура на капитана да бе изчезнала преди четвърт час.

— Какъв грубиян, Господи! И толкова вулгарен и… мъжествен! — каза си тя. Страхуваше се безцеремонният капитан да не нахлуе в каютата й и да я изнасили. Изминаха няколко мъчителни часа, без Кити да посмее да затвори очи. Събуди се внезапно от рязко почукване на вратата на каютата.

Навън за нейно удивление грееше приказно утро. Отмести се от тясната врата, за да може юнгата Джими да внесе подноса със закуската й.

— Така ме изплаши! Помислих си, че капитанът отново е дошъл!

— Не се страхувайте от капитана, мем! Та той е прекрасен човек, опитен морски вълк, смел, щедър и прям!

— Да, може би си прав, но въпреки това ме плаши. Толкова е голям, груб… и вулгарен! А освен това никога не съм харесвала плешивите мъже със златни зъби и застрашителен поглед.

— Да, мем, външният му вид понякога изглежда отблъскващ. Ако го срещнете в някоя тъмна алея, сигурно ще се изплашите, но като го опознаете по-добре, ще се убедите, че мистър Хардинг е истински джентълмен.

— Джентълмен! Този грубиян? Хм… не бих казала… Убеден ли си в думите си?

— Трябва да го видите, мем, когато спрем в някое пристанище и излезем по улиците. Ако срещне някое момиченце, капитанът често му купува цветя. Или му подарява по някоя златна монета.

— Наистина ли? — удиви се Кити.

— Да, мем! Странен мъж е нашият капитан. А сега, моля ви, изяжте си закуската, преди яйцата да са изстинали.

Кити притегли трикракото столче към раклата, която служеше и за масичка, и се залови с пържените яйца. В този миг корабът потръпна и чаят се разплиска от чашата. Чинийката се плъзна по капака на раклата и падна на пода. Каютата се олюля пред смаяните й очи. Кити изохка. Стомахът й се сгърчи, прилоша й, изплаши се, че всеки момент ще повърне, но изведнъж й просвета. Ала в следващия миг отново й прилоша, надигна се с последни сили от столчето и протегна треперещата си ръка към нощното гърне. Подът пак се надигна изпод нозете й, а после рязко се спусна надолу. Не успя да се добере до нощното гърне и повърна в каната за вода. Веднага й олекна. Избърса устни с кърпата и се отпусна на нара. Но таванът се завъртя пред притворените й клепачи и стомахът й отново се сви на топка. Кисел вкус задави гърлото й, замириса й на нещо неприятно. Повърна още веднъж. Потръпна, ужасена от прилошаването, и се стовари безпомощна върху смачканата възглавница.

Юнгата взе изцапаната кърпа и почисти пода, без да обръща внимание на протестите й. Кити се надигна, изпи водата от чашата, която й подаде Джими, и пак легна на нара.

Пристъпите й не престанаха чак до вечерта на следващия ден. Не можеше да поема храна, само пиеше по няколко глътки вода през два часа.

На следващия ден, късно следобед, капитан Хардинг нахлу в тясната й каюта.

— Трябва да излезеш на палубата, да те лъхне малко свеж въздух. Хайде, ела, ще ти помогна да се качиш по стълбата.

— Моля ви… оставете ме — изхлипа омаломощената жена.

— Не, няма да те оставя да се мъчиш в тази килия. Ще излезеш, дори и ако се наложи да те мъкна на рамо по стъпалата.

С треперещи крайници, тя бавно се изправи от нара и внимателно пое към тясната моряшка стълба. Зад нея тежко пристъпваше капитан Хардинг, готов да я задържи, ако коленете й се подкосят, без да изпуска от погледа си красивите й глезени, подаващи се изпод роклята й. В един момент тя се олюля и Големия Джим веднага я хвана за лакътя, но Кити бе толкова изтощена, че дори не успя да извика. Най-после стигна до палубата. Силният вятър разпиля черните й къдрици, обрули лицето й, но й подейства освежително. Кити се вкопчи за парапета и след минута усети как стомахът й отново се надигна, но в този миг една силна мъжка ръка я стисна за рамото й, а друга започна да разтрива свитите от спазмите мускули на корема й. Тръпките й престанаха.

Извърна се и го изгледа с ненавист. Дори и да умираше, не искаше някакъв мъж, почти непознат, да я вижда в такова отчаяно състояние. Но щом зърна съчувствието в очите му, Кити се изпълни с благодарност. Чу как капитанът тихо прошепна:

— Pauvre petite^[14]…

„Не очаквах, че този груб моряк знае френски“ — за миг си помисли тя.

— А сега — грубо заповяда капитанът, — трябва да се поразтъпчеш по палубата. Но не пускай ръката ми! Не искам да вдигам тревога заради човек зад борда, ясно ли е?

Почти целият екипаж се струпа на палубата и с весели викове я приветства, когато тя запристъпя покрай струпаните въжета. Отново я обхвана страх. Небръснатите мъже около нея приличаха повече на престъпници, отколкото на моряци. Един от тях се приближи толкова стремително към нея, че тя едва не се сблъска с него. Но капитан Хардинг, без да отрони дума, рязко протегна ръка и изтласка нахалника от пътя й. Морякът се претърколи на палубата и блъсна главата си в една от опорите на лебедката. На Кити й се стори, че юмрукът на капитана е по-тежък от каменарски чук. Ако Големия Джим удареше нея с такава сила, сигурно повече нямаше да се изправи на крака!

Капитанът я изгледа напрегнато. Въпреки свежия солен въздух лицето й оставаше все така бледо. Той се притисна към нея, за да я скрие от пронизващия вятър, но тя се отдръпна изплашено.

— Никога не излизай сама из кораба, нито денем, нито нощем. Особено нощем! И не забравяй да слагаш резето, щом се прибереш в каютата си.

Тя кимна, благодарна за съвета, но не можа да отрони нито дума. Големия Джим се опасяваше, че Кити отново ще припадне, но я застави да обиколи с него палубата още веднъж, след което я изпрати до каютата й. Отиде до своята каюта и се върна с бутилка вино.

— Изпий две-три чаши, но без да бързаш. При твоето състояние, за да възстановиш силите си, по-добре е да пиеш вино вместо вода. Браво, момиче, така те искам! А сега право в леглото! Трябва да спиш непробудно чак до сутринта. За закуска юнгата ще ти донесе сухи бисквити. Ще ги гризеш полека, хапка по хапка, за да не ти прилошее отново. — Капитанът се обърна към вратата и на излизане не забрави да я предупреди: — И не забравяй да пуснеш резето!

— Благодаря ти — едва чуто прошепна Кити.

 

 

Изминаха две седмици. Кити не напускаше каютата си, освен в случаите, когато капитан Хардинг идваше да я вземе за разходка по палубата. Понякога той я канеше на вечеря и тя, отегчена от самотата, с радост приемаше поканата. Когато за пръв път влезе в каютата на капитана, младата жена се стъписа от луксозната обстановка. Покривката и салфетките бяха снежнобели и грижливо колосани, в средата на масата се извисяваха два изящни сребърни свещника, а около тях — кристални чаши за вино и чинии от севърски порцелан. Капитанът я посрещна в строго официален тъмен костюм и колосана риза, в която изглеждаше по-скоро неудобно, отколкото елегантно. Явно се бе постарал да се облече специално заради нея и Кити се зарадва, че бе избрала бледозелената вълнена рокля и тъмнозелена кадифена наметка.

— Ти си истински празник за очите ми — ласкаво й се усмихна Големия Джим.

Кити скоро се увери, че той не иска нищо друго, освен да разговаря с нея. Понякога говореше доста грубо и цинично, но тя се преструваше, че не го е чула. Не можеше да си обясни защо в началото бе решила, че капитанът е грозен мъж. Русата му брада бе великолепна и когато се усмихваше, бронзовото му лице засияваше, а около изумително сините му очи се появяваха добродушни бръчки. Дългото пътуване ги бе сближило и те постепенно се сприятелиха. Капитан Хардинг обичаше да стои с часове с нея и да й разказва за своите пътешествия и приключения из далечни страни и морета.

— Можеш ли да отгатнеш колко е гръдната ми обиколка? — внезапно я попита той и предизвикателно я изгледа.

Кити прикри усмивката си и предпазливо отговори:

— Деветдесет и шест сантиметра.

— Ами! Метър и дванадесет! Дори и аз не мислех, че е толкова много. Ти май не ми вярваш? Ела, вземи този шивашки метър и сама се увери.

Не й оставаше нищо друго, освен да вземе метъра. След това Големия Джим я накара да му измери бицепсите. Те наистина бяха невероятно развити.

— Разказах ли ти за онзи случай, когато попаднах в най-фантастичния бардак на света?

Кити изслуша разказа му, без да обръща внимание на вулгарните подробности.

Друг път й рецитираше сонетите на Шекспир, а веднъж я порази с разказа си за една книга, която бе прочел.

— Нарича се „Фантастично пътешествие“ и е написана в 1656 г. от философа Атанасиус Кирхер. Той описва пътешествие до други планети. Според него най-хубавата от тях е Венера. Въздухът бил наситен с аромат на мускус. Наоколо пеели божествено красиви ангели, докато танцували сред прекрасни цветя. Знаеш ли, Кити, струва ми се, че съм виждал подобно място. Според мен той е описал остров Цейлон.

— А какво е писал за слънцето? Аз обожавам слънцето — запита тя, запленена от разказа му.

— Слънцето се обитавало от ангелите на огъня, които плували в море от светлина около един огромен вулкан. Това описание ми напомня за островите в южните морета. Сатурн бил пълен със зли духове, които поддържали огъня под казаните с вряло масло и изтръгвали душите на грешниците — бръчките около очите му се присвиха. — Не знам дали е бил гений или луд.

Тя го изгледа замислено. Той беше особен човек, отвън — груб и недодялан, а отвътре — нежен и чувствителен.

— Женен ли си, Джим?

— Хм, да, бях женен — замислено отвърна той. — Но тя ми изневеряваше… Обичаше да танцува и избяга с един развратник, който я водеше на танци.

— Това, че е танцувала, не означава, че ти е изневерявала — меко рече Кити.

— О, да, изневеряваше ми! Една нощ я проследих и ги хванах в леглото! Едва не го убих още с първия удар. На следващия ден те избягаха с дилижанса. Тя не ми липсва, защото беше уличница, но ми е мъчно за децата.

Тя го изгледа със състрадание. Очите на Големия Джим бяха пълни със сълзи.

През втория месец от пътуването попаднаха в ураган. Когато Джими влезе в каютата, намери Кити свита в ъгъла.

— Капитанът ми заповяда да не се мотая по палубата и да дойда при вас, мем. Каза още, че какъвто съм лек, силният вятър ще ме издуха зад борда.

Двамата прекараха един час в каютата, но накрая Кити не издържа и се изправи:

— Ще се кача горе, за да видя какво става. Не мога повече да се крия тук като плъх.

— На палубата е много опасно, мем. Нямате представа колко е страшно — извика юнгата, но думите му се загубиха сред рева на океана.

Още щом отвори вратата, вятърът я събори на палубата. Очите й се разшириха от ужас при вида на гигантската водна стена, която се издигаше над кораба. Стори й се, че се спускат към дъното на дълбока долина. Внезапно корабът се разклати и се озова на гребена на вълната, а от двете им страни зейнаха страхотни бездни, заплашващи да ги погълнат. Кити не смееше да помръдне. Чуваха се виковете на моряците и скърцането на мачтите. Внезапно отекна изстрел и смразяващите кръвта звуци секнаха. Тя побягна към каютата.

След като бурята отмина, Джими се качи на палубата, за да огледа пораженията. Върна се при Кити и й съобщи, че една от мачтите е паднала и е премазала един от моряците, а капитанът го е застрелял, за да сложи край на мъките му.

— За бога, как е могъл хладнокръвно да убие човек? — ужаси се младата жена.

— Длъжен е бил да го стори, мем. Онзи нещастник е бил прерязан на две от падащата мачта.

През следващите три дни капитанът не излезе от каютата си.

На третата сутрин Кити взе от юнгата таблата със закуската на капитана, почука на вратата му и влезе. Големия Джим седеше на края на леглото с бутилка бренди в ръка. Извърна подутите си зачервени очи от подноса със закуската и изкрещя:

— Махни това от очите ми!

Кити мълчаливо остави подноса в коридора и отново влезе в каютата.

— Какво става с теб, Джим?

— Вкусът в устата ми е непоносим, сякаш съм дъвкал мръсни чорапи. — Той се намръщи, отиде до мивката и се погледна в огледалото. — Господи, на какво приличам! Очите ми мязат на две дупки от пикня в снега!

Кити сви устни. Ирландците също бяха вулгарни, но никой не можеше да се сравнява с Големия Джим. Трябваше да го остави и да изчака да дойде на себе си.

Когато се върна в каютата, с ужас откри, че парите й бяха изчезнали. Изтича на палубата и заговори гневно на капитана в присъствието на подчинените му. Той можеше да я наругае, да й заповяда да се прибере в каютата си, но вместо това я вдигна на ръце, целуна я и я понесе надолу по стълбите.

— Гадни, крадливи копелета! — извика Кити. — Трябваше да очаквам подобно нещо!

Той я гледаше с разбиране и търпеливо изчака да се успокои.

— Свърши ли? А сега ме изслушай. Когато една жена пътува сама, тя трябва да си намери най-едрия и най-силния моряк, който да я защитава.

— А в замяна тя ще трябва да спи с него, така ли? — изфуча Кити.

— Кити, в този живот за всичко се плаща — тихо отвърна той. — Най-силният и най-смелият моряк на този кораб съм аз. Искаш ли да бъдеш моя жена, Кити?

Големия Джим хвана ръцете й и се наведе да я целуне. Целувката му бе приятна и нежна. Устните му бяха твърди и сухи, а меката му брада леко погали бузата й. Очите му я гледаха с възхищение. Миришеше на приятно, а ръцете му я обгръщаха здраво, ала тя се изскубна от прегръдката му.

— Моля те, не ме насилвай! Аз съм девствена — излъга тя. — Ако ме изнасилиш, ще изгубиш работата си! — заплаши го тя.

Очите му се присвиха.

— Кой е приятелят ти?

— Патрик О’Райли — прошепна Кити.

Капитанът отметна глава назад и звучно се разсмя.

— Триста морски дяволи, май този път ще изгубя не само работата си, но и живота си! Плавал съм с мистър О’Райли и добре го познавам. Кити, това, което чувствам към теб, е любов, а не похотливо желание. Ако си момичето на Патрик О’Райли, кълна ти се, че няма да те докосна. — Очите му дяволито проблеснаха, когато й върна кесията с парите. — Взех парите ти само за да ги опазя, защото се опасявах, че някой може да ги открадне. — Наведе се към нея и тя го целуна по бузата.

* * *

Кити лежеше в леглото и мислеше за Джим. Бе разбрала, че може да съществува различни видове любов. Това, което изпитваше към Патрик, бе нещо специално, дива и всепоглъщаща страст, едновременно ад и рай, болка и наслада. С Джим Хардинг бе съвсем различно и объркващо. Той имаше вид на човек, който можеше да я убие и в същото време се отнасяше към нея като към богиня.

Той се бе постарал да направи пътуването й по-приятно и забавно и тя наистина изпитваше обич към него. Толкова дълго време бяха откъснати от света, че се сближиха неимоверно много. Когато времето бе лошо, Джим правеше всичко възможно, за да я успокои, да я накара да забрави за тревогите си. А когато слънцето изгрееше, Кити излизаше на палубата, за да се порадва на топлите слънчеви лъчи. Коремът й наедря и преди всяко излизане на палубата тя се пристягаше с корсета и прикриваше тялото си с широка наметка. По време на вечерите с капитана винаги се увиваше с дълъг шал.

Една вечер един от моряците се нахвърли върху нея. Тя успя да го отблъсне и побягна като обезумяла. Обляна в сълзи, връхлетя в каютата на капитана и зарови лице в широките му гърди. Той я притисна здраво и зашепна утешителни думи. Не я пусна от мощната си прегръдка, докато сълзите й не секнаха.

С тих глас Джим започна да й рецитира поемата на Шели „Философия на любовта“:

„Потоците се вливат в реката,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

в сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши.

Душите на нещата се привличат —

защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,

вълна вълната гони и прегръща;

прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна,

до океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти?“^[15]

Когато свърши, устните им се сляха. Ръцете му бяха нежни, а устните — твърди и топли. Голямото му тяло покри нейното. Детето в нея се помръдна и в следващия миг й прилоша. Тя изохка, а Джим веднага се отдръпна от нея, изплашен, че я е наранил. Кити не успя да стане от леглото. Започна да повръща и изцапа роклята си и леглото. Когато най-после Джим успя да запали фенера, видя, че Кити се е свила нещастно в ъгъла на нара.

— Моля те, Джим, остави ме сама. Не искам да ме виждаш в това състояние.

Той махна с ръка и без да обръща внимание на протестите й, отиде да донесе кана с вода и чиста кърпа. Помогна й да съблече роклята си и тя остана по долна риза.

— Скъпа, та ти си бременна! Защо не ми каза? — смаяно възкликна той.

Тя нещастно поклати глава и отново започна да повръща.

— Успокой се, момичето ми, успокой се — промърмори Джим, намери чиста нощница и я нахлузи през главата й.

— Не можеш да спиш в това легло. Трябва да се почисти и да се сменят чаршафите. Хайде, скъпа, ще те отведа в моята каюта. Тук всичко смърди.

Заведе я в каютата си, наля й чаша вино и я настани в леглото си. Дори ако беше негово дете, нямаше да се отнася към нея с по-голяма любов и нежност. След като почистиха каютата й, капитанът я заведе там, помогна й да си легне и се настани до леглото й. Всеки път, когато се събудеше, Кити виждаше милото му лице, загрижено надвесено над нейното.

— По-добре ли си сега? — попита той рано на другата сутрин.

— Да, Джим. Съжалявам за станалото — смутено промърмори Кити.

Когато по-късно отново се събуди, вместо капитана в каютата й седеше юнгата Джими.

— Знаете ли колко се е променил нашият капитан, мем?

— Джими, той е светец.

Момчето се усмихна.

— По-добре да не чува тези думи. Предпочита да го мислят за дявол.

— Но ние с теб знаем, че истината е съвсем друга — лукаво се усмихна тя.

След закуската капитан Хардинг влезе в каютата й.

— Защо не си ми казала, че очакваш дете? Твоят малък заоблен корем изглежда толкова сладък. Влюбен съм в теб, скъпа моя, но, изглежда, между нас нищо не може да има. Ти обичаш друг, а аз не съм от онези мъже, които застават между двама влюбени. Все пак прекарахме интересно. Никога няма да забравя вечерите с теб…

Тя протегна ръка и нежно докосна къдравата му брада.

— И аз няма да ги забравя, Джим.

— А сега си почивай. Утре ще видим брега.

Глава двадесета

Патрик О’Райли пристигна в Чарлстън един месец преди Кити. Още на следващия ден той се залови енергично с уреждането на доставките за Англия, затова му останаха няколко дни да потърси още стока, с която да запълни свободните трюмове на кораба на съдружника му, мистър Айзък Болт. Патрик реши да закупи още суров памук от плантацията „Багател“, а след това да обиколи съседните плантации в Уилмингтън, за да вземе бали с тютюн от Вирджиния и накрая да се отбие до Ню Йорк — там се разрастваше с неподозирана бързина филиалът на „Хинд Фууд Къмпани“. За целта се наложи да наеме карета с кочияш, един младеж на име Роб Уилсън, който го отведе до плантацията в Северна Каролина.

Когато пристигна в „Багател“, Патрик с изненада научи, че Жаклин още не се е омъжила. Не можеше да повярва, че тази страстна южняшка лейди е решила да води целомъдрен живот, и положи доста усилия, за да разбере кой е последният й любовник. За съжаление не успя да открие никакви признаци за друг мъж в живота й. Тогава дръпна настрани младия Роб Уилсън и навъсено му прошепна:

— Ако искаш без много усилия да спечелиш петдесет лири извън надницата, Роб, ще ги получиш, стига само да ме следваш навсякъде като сянка.

Младежът го изгледа с недоумение, но нищо не отговори.

— Всичко е много просто. Не искам да оставам сам с тази вдовица с доста гореща кръв — засмя се Патрик.

— Хм… Ами че тя изглежда доста апетитно! И май ви е хвърлила око.

— Да, дявол да го вземе, така е и тъкмо това ми създава доста грижи. Чувал си поговорката: „Тя може да обеси всеки мъж на жартиерите си“. Е, тази дама е точно от тази порода!

 

 

Когато останеше сам, пред погледа му неизменно изплуваше прелестното лице на Кити. Сънуваше, че я държи в обятията си. Сънищата му се изпълваха с аромата на парфюма й, на тялото й. Щом задремеше в каретата, изморен от безкрайното пътуване сред плантациите на Вирджиния и Северна Каролина, неизменно си спомняше за нощта, прекарана с нея. Сякаш му бе влязла под кожата и беше безсмислено да се опитва да отрича пред себе си, че ще може някога да я забрави. Нямаше нужда от други жени, защото всички, дори и най-бляскавите красавици на Юга не можеха да затъмнят спомена за странния чар на неговата ирландска циганка. Затова сега всичките му усилия бяха насочени към една цел — по-скоро да се махне от плантацията „Багател“, по-далеч от опасните домогвания на скучаещата Жаклин.

В същото време Жаклин изгаряше от нетърпение най-после да го види насаме. Ала Патрик умело избягваше деликатните теми и неизменно се придържаше само към деловите разговори — за памука и тютюна, корабите и митата, цените и сделките. Освен това никога не се разделяше с досадния си спътник, младия кочияш Роб Уилсън, когото тя вече бе успяла да намрази. Дразнеше я насмешливият поглед, с който я следеше младежът.

Тази вечер тя нареди на прислугата да сервират маса само за двама. Още щом пристигна на верандата, Патрик разочаровано свъси вежди:

— Нещо не мога да разбера, мадам. Защо няма трети прибор на масата? Или ще вечеряме тримата, или аз ще се оттегля в стаята си на горния етаж.

Жаклин умело се престори на изненадана.

— О, Патрик, но аз си помислих, че твоят слуга е решил да сподели трапезата на моите прислужници в кухнята.

Патрик бързо съобрази, че най-хитро ще бъде да се възползва от неизкоренимите южняшки предразсъдъци.

— Къде се е чуло и видяло бял мъж да се храни заедно с негрите? Не, скъпа, Роб ще вечеря с нас, защото не е мой слуга, както ти се изрази, а мой приятел, следователно и той е твой гост. Нали нямаш намерение да нарушаваш традиционното южняшко гостоприемство, с което винаги си се гордеела?

Домакинята се постара незабавно да прикрие недоволната си гримаса. Патрик О’Райли се оказа арогантен, самоуверен и неимоверно труден за покоряване мъж, ала тъкмо тези негови качества я привличаха неудържимо. Ако реши да разиграе драматична сцена, може би ще го отблъсне от себе си, затова не му възрази и отново се залови с ролята на любезна домакиня, винаги усмихната и приветлива.

Патрик веднага смени темата и заговори за предстоящото си заминаване.

— За съжаление се оказа, че не съм спазил сроковете за сделките. Налага се двамата с Роб Уилсън да потеглим за Вирджиния още утре. Ще тръгнем на разсъмване, защото ни чака дълъг път.

Тя облиза пресъхналите си устни.

— Но, скъпи приятелю, не е възпитано един джентълмен да предпочита търговските занимания пред щастието да забавлява своята дама.

Събеседникът й предпочете да замълчи и тогава Жаклин реши да опита с по-настойчива тактика:

— Моля те, искам поне за един час да поговорим само двамата, без твоя досаден „приятел“. Но сега би ли ме извинил… искам за малко да се прибера в къщата… тук е толкова горещо.

— Много добре! — набързо се съгласи Патрик, зарадван от възможността да отложи решителния разговор. — Тъкмо ще мога да покажа плантацията на Роб.

Когато останаха сами, Патрик се обърна към Роб:

— Ще вземем по един кон от конюшнята. Нямаш представа колко обширна е тази плантация.

Но колкото повече се отдалечаваха от къщата, толкова повече нарастваше недоумението на Роб.

— Бях чувал, мистър О’Райли, че на този свят има приказно богати хора, но никога не съм очаквал, че може да съществуват такива безкрайно големи имения.

— Когато дойдох за пръв път, и на мен ми спря дъхът при мисълта какво богатство може да се натрупа тук само за три-четири години — съгласи се Патрик.

— И всичко това може един ден да бъде ваше, нали така, мистър О’Райли? — подхвърли Роб.

Патрик се усмихна тъжно.

— Да, би могло, но не знаеш на каква цена — рече той и унило поклати глава.

 

 

Щом влезе в къщата, Жаклин повика Топаз и двете жени се усамотиха в нейната спалня.

— Изтичай до колибите на робите и кажи на Колосъс, че тази вечер в никакъв случай не трябва да се появява тук, в къщата.

Топаз не се нуждаеше от повече обяснения, защото между обитателите на плантацията нямаше тайни.

— Освен това няма да е зле, ако намериш някоя от по-младите негърки и я изпратиш довечера в розовата спалня, за да позабавлява компаньона на мистър О’Райли. Можеш да му прошепнеш на ухото, че това е жест на специално внимание от собственичката на плантацията.

Топаз остана поразена от злобния блясък в очите й, с който бяха придружени тези думи, и побърза да се измъкне от спалнята.

Тъй като на обяд бяха сервирани доста пикантни, но трудно смилаеми блюда, с които изобилстваше южняшката кухня, Жаклин нареди на готвача си да се ограничи за вечерята само със студено телешко. След като се нахраниха, двамата мъже запалиха пурите си и се отпуснаха на шезлонгите, загледани в небето, изпълнено с ярки звезди в знойната нощ.

Топаз тихо се измъкна през задната врата и се затича към негърските колиби. Двуметровият Колосъс^[16], който обитаваше третата колиба от последната редица, тъкмо бе излязъл навън и се бе запътил към голямата господарска къща. Топаз се приближи до него и го спря под клоните на големия дъб, обвит с дебел слой мъх.

— Господарката нареди тази вечер да не се появяваш в голямата къща.

— Защо?

— Пристигнал е нейният приятел, онзи важен англичанин, и тя не желае чернокожи да се разхождат в спалнята й.

Едрият негър се опита да отблъсне Топаз и да продължи пътя си, ала дребното момиче пъргаво го заобиколи и смело се изпречи пред него.

— Колосъс, не отивай! Заради теб ще заповяда на надзирателите да ми съдерат кожата с камшика! — изкрещя Топаз.

Колосъс гневно я сграбчи за раменете.

— Да не би ти да искаш да я изместиш?

— Не… Колосъс… ти си прекалено едър за мен — уплашено отвърна момичето.

— А кога ще си тръгва онзи англичанин?

— Утре. Каза, че ще потегли още на разсъмване. Сигурна съм в това, защото бях в трапезарията, когато го съобщи на господарката и тя прехапа устни при тази новина.

— Добре, малката, щом е тъй, мога и да почакам до утре.

 

 

При гледката на двамата мъже, захапали пурите и изтегнали се на шезлонгите, Жаклин ставаше все по-нетърпелива. Най-после не издържа, изправи се и многозначително подметна:

— Патрик О’Райли, не е ли време да поговорим за бъдещето?

Патрик схвана, че повече не може да отлага решителното спречкване и лениво се усмихна.

— Е, скъпа, щом толкова настояваш… — Тръгна след нея по извитата стълба към спалнята й и грижливо затвори вратата зад себе си. Приближи се до масичката с напитките, наля бърбън в две чаши и се обърна към нея:

— Да се опитаме да подсладим горчивия миг с едно питие.

— Скъпи, много добре знаеш, че предпочитам други средства за разтушаване — засмя се Жаклин.

— Съжалявам, че толкова скоро трябва да те напусна, Жаклин, обаче, щом се върна, ще успеем да си наваксаме за всички мигове, които сме пропуснали… искам да кажа, ще има време да си побъбрим до насита.

— Колко време ще отсъстваш този път, любов моя? — напрегнато попита тя.

— Три седмици или най-много месец. — Патрик отново напълни чашата си. — А какво ще стане, ако дотогава си намериш кандидат за женитба? — пошегува се той и престорено свъси вежди.

— Нима вече не си разбрал, че никой, освен теб, не може да спечели сърцето ми — отвърна тя на шеговитата му закачка и започна да се закикоти. Лицето й се изчерви от изпитото уиски и от мисълта за страстната нощ, която ги очакваше.

Патрик седна на канапето до нея и я прегърна през рамо. Поклати замислено чашата си и с жест я подкани да изпият още по една глътка.

— Искаш да кажеш, че нито веднъж не успя да намериш някой по-достоен от мен? — усмихна се Патрик.

— Ох… нека поне тази нощ да не говорим за други мъже, скъпи, съгласен ли си?

Зениците на Жаклин вече бяха помътнели и тя с труд държеше клепачите си повдигнати. Затова без всякакво предисловие той я вдигна на ръце и я понесе към широкото легло, скрито зад мрежата против комари. Но след като я отпусна по гръб върху атлазената кувертюра, нарочно се забави, докато я разсъбличаше, без обаче да пропусне да целуне всяка част от знойното й тяло, което се разголваше под ловките му пръсти. А тя тихо стенеше в ръцете му, докато накрая главата й клюмна върху възглавницата и тя заспа непробудно. Патрик остана неподвижен до леглото, за да се увери, че Жаклин няма да се събуди, загаси газената лампа и бързо напусна тъмната спалня, стискайки в джоба си шишенцето с приспивателно.

 

 

Кити долови миризмата на приближаващата суша още преди да види в далечината смътните очертания на американския бряг. Това бе някакъв непознат, странен аромат, може би смесица от мирис на непознати треви, пасища и блата. Около върховете на мачтите започнаха да прелитат птици — първите пратеници на непознатия за нея континент. Най-после пред очите й, сякаш от глъбините на океана, изплуваха мержелеещите се силуети на пристанищните кейове, както и високият вълнолом, в който се разбиваха разпенените вълни. Пристаните бяха претъпкани с посрещачи. За нейно изумление преобладаваха чернокожите. Накрая тя видя високата крепост, надвиснала над залива, с оръдия по стените, а до нея ниските покриви на складовете и пристанищните магазини. Фасадите им бяха предимно в светли тонове, а приземните етажи — заобиколени с железни парапети. Яркото южно слънце заслепяваше очите й, а от задушната влага езикът й веднага залепна за небцето й.

Капитан Хардинг й помогна да слезе на брега. Младата жена си каза, че първо трябва да си купи дамско чадърче, което да я предпазва от слънцето. Щом нозете й усетиха твърдата земя, веднага се почувства по-добре, но сега се оказа, че дрехите й са прекалено дебели за този тропически климат. Големия Джим я заведе на „Ийст Бей стрийт“ — главната улица, водеща от пристанището към центъра на града, по която бяха плътно наредени десетки неугледни магазинчета. Бързо откриха най-близкия магазин за облекло. Бременността й личеше, затова Кити без колебание си избра по-широка ленена рокля в приятен бледозелен десен и дамско чадърче с жизнерадостен портокалов цвят. Цените на всички стоки бяха нечувано евтини.

— Винаги ли тук е толкова горещо? — попита тя.

— Горещо ли? Ам’ че то още си е пролет, детето ми — засмя се старата продавачка и поклати глава. — Да видиш през лятото к’во се вика жега!

Бризът лениво разклащаше тежките листа на крайбрежните палми. Всички дървета по улиците на Чарлстън и в градините пред двуетажните къщи бяха натежали от ярки цветчета, предимно розови и червени. Големия Джим я заведе до странноприемницата „Бетъри Кериъдж Хаус“. Капитанът я остави да отдъхне в стаята й и отиде до пристанището, за да провери как напредва разтоварването на кораба. Щом се върна, той помоли съдържателката да повика Кити във фоайето, защото южняшкото благоприличие не позволяваше джентълмените да посещават самотни дами по стаите им на горния етаж.

— Сега по-добре ли си, Кити?

— О, да! Успях да подремна малко и се чувствам като новородена. Джим, къде мога да намеря карета, за да стигна до плантацията „Багател“?

— Огледах две-три конюшни по пътя насам, но ми хрумна по-добра идея. Утре сутринта от Чарлстън ще потегли пощенският дилижанс. Той спира при всяка плантация по пътя и минава покрай „Багател“. Понякога кочияшите са склонни да вземат пътници, затова поговорих с двама от тях.

— Чудесно! Значи още утре ще стигна до плантацията. Но… как ще се справя без теб?

— Тогава да се видим утре сутринта, преди тръгване, така ли? — Той се засмя и бръкна в джоба си. — Ето ти билета. А сега ще ти обясня как се стига до пощата. Трябва да тръгнеш надолу по „Саут Бетъри стрийт“. Пощата си личи отдалеч. Това е сградата до Съдебната палата.

— Ох, Джим, знам, че съм ужасно досадна и ти преча да си вършиш работата на пристанището, но никак не искам да се разделяме. Е, няма как, ще трябва да си кажем довиждане… — въздъхна Кити и очите й се наляха със сълзи.

— Стига, моля те, нима не съм ти казвал, че всеки моряк ненавижда сантименталните сбогувания? Само ще те целуна и ще ти пожелая винаги да имаш късмет. И не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, само поразпитай на пристанището за Големия Джим. — Той я сграбчи в мечешката си прегръдка, мълчаливо погали косите й и накрая я целуна по челото. — И не скитай сама из този град, Кити. Довиждане, скъпа.

 

 

Жаклин чакаше един от своите надзиратели на верандата и нетърпеливо потропваше с крак.

— Саймънс, искам от теб да ми обещаеш, че още сега ще ми доведеш търговеца на роби, тъй като имам превъзходен екземпляр за продан.

— Да, мисис льо Кок. Но кого имате предвид?

— Колосъс, обаче държа всичко да се извърши безшумно. Не искам разправии и скандали.

— Но, мем… та той е най-добрият ни работник! Струва повече от дузина необучени чернокожи — опита се да протестира надзирателят.

— Нима се осмеляваш да ми противоречиш, Саймънс? — запита господарката с леден тон.

— О, не, мем, не! В никакъв случай не бих посмял! Вие знаете по-добре от мен какво да правим с робите.

— Вземи двама от младежите, които да отидат с него, тук има достатъчно чернокожи. — Тя го освободи с кратко кимване. Надяваше се, че няма да има трудности да си намери нов търговец на роби, тъй като трябваше да се отърве от Колосъс, преди Патрик да се е върнал.

 

 

Пътуваха с пощенския дилижанс. Пазачът държеше пушка на коленете си. Кити бе единствената пътничка. Щяха да се движат покрай Купър ривър до Джорджтаун, а след това щяха да направят кръг и да се върнат до плантацията „Багател“. Кочияшът и пазачът я увериха, че ще пътуват през най-красивата част на страната. Пощенският дилижанс спираше пред главния вход на всяка от плантациите, но никога не отбиваше от пътя. Кити бе очарована от красивите градини. Огромните дъбове се издигаха величествено, заобиколени от стройни кипарисови дървета. Всички цветя бяха разцъфнали и из въздуха се носеха различни упойващи аромати.

Седалките в дилижанса бяха твърди и неудобни, а горещината — непоносима. Ала всеки път, когато си казваше, че повече не може да издържа, гледката на нежните розови цветчета, обсипали храстите покрай пътя, я караше да занемява от възторг. Най-после дилижансът спря пред висока двойна бяла врата.

— Ето, тук е, Джош. Ще закараме пощата и гостенката до голямата къща.

— Почакай малко, докато отворя вратите.

Кити слезе от дилижанса.

— Благодаря ви за приятното пътуване, джентълмени. Желая ви лек път. — Тя мило им се усмихна.

Джош взе в едната си ръка торбата с пощата, а в другата чантата на Кити.

— Нямах представа, че плантацията е толкова огромна — каза Кити и огледа просторната добре окосена ливада, която се простираше от двете страни на широкия път, водещ към голямата плантаторска къща.

Джош се усмихна, но си замълча. Когато в далечината се показаха очертанията на красивата бяла къща, Кити се спря и възкликна:

— О, та това е просто изумително!

Джош отново се засмя.

Приближиха към предното стълбище и Кити изведнъж изпита странното усещане, че не би трябвало да идва тук. Как щеше да се осмели да влезе в тази великолепна къща и да обясни коя е? Вроденият й оптимизъм обаче отново взе връх и тя се успокои, като си каза, че когато Патрик я види, всичко ще бъде наред.

Джош почука, вратата се отвори и икономът Ебони застана на прага.

— Заповядайте, мадам — вдървено се поклони той. — Ще уведомя мадам льо Кок за вашето посещение.

Кити го последва в просторния хол. Усещаше как колената й се подгъват. Цялата трепереше, изтощена от горещината и пътуването. В този момент на най-горното стъпало се появи висока женска фигура. Без да откъсва поглед от красивото момиче, Жаклин бавно започна да слиза по стълбата. В гърдите й се надигна ужасно предчувствие и когато стигна последното стъпало, вече знаеше коя е тази непозната. Въпреки това хладнокръвно протегна ръка и лицемерно се усмихна.

— Здравейте. Аз съм Жаклин льо Кок. С какво мога да ви бъда полезна?

— Здравейте. Аз съм Кити Руни. Търся мистър Патрик О’Райли. Той ми даде само този адрес, преди да замине за Америка.

— О, да. Още в мига, когато ви видях, разбрах, че търсите Патрик. Страхувам се обаче, че днес няма да се срещнете с него. Мистър О’Райли замина по работа на север, но не се безпокойте, скъпа мис Руни. Той скоро ще се върне в „Багател“.

— О, господи. Съжалявам за безпокойството, мадам. Изминах целия този път от Англия дотук, а ето че сега не знам какво да правя — промълви Кити и сърцето й се сви от разочарование.

— Позволете ми да ви предложа моето гостоприемство. Вие сте добре дошли в „Багател“. Аз живея самотно и ще се радвам да ми погостувате. Да минем в салона. Може би сте изтощена от пътуването. — Кити й благодари с усмивка и последва Жаклин в прохладния, богато обзаведен салон. — Топаз, донеси ни по едно ветрило.

— Благодаря ви. Не съм свикнала с тази горещина — рече Кити.

— Кажи на Ебони да приготви два джулепа^[17] с повече лед.

— Благодаря ви — промърмори Кити и се облегна в удобното кресло. В съзнанието й се въртяха множество въпроси. Жаклин се държеше много приятелски и любезно, но Кити никога не бе виждала жена с по-коравосърдечни устни. Ъгълчетата им бяха извити надолу и около тях се очертаваха тънки линии, изразяващи… може би недоволство или неодобрение от нейното пристигане?

— Патрик ще ми се разсърди ужасно, ако не се погрижа за вас като за най-скъп гост. Предлагам ви днес да си починете, да се изкъпете и да се наспите. Ще ви изпратя вечерята в стаята. А утре ще поговорим. Ще решим дали да изчакате тук завръщането на Патрик или да заминете при него на север.

— Вие сте много любезна, мадам. Питието беше възхитително. Никога досега не съм пила нещо подобно.

— Къде сте били досега? Да не сте живели в манастир? На колко години сте? На петнадесет?

— На двадесет и една — излъга Кити и очите й гневно проблеснаха.

— Аха, разбирам, но със сигурност сте доста смела — засмя се Жаклин. — Топаз, заведи тази лейди в стаята за гости на горния етаж и й помогни да се настани.

Когато остана сама, Жаклин повика Ебони.

— Кажи на някой от градинарите да изкопае гроб под една от онези магнолии, където е гробът на покойния ми съпруг.

Ебони отдавна бе свикнал да не задава излишни въпроси, защото отлично познаваше ексцентричния характер на господарката си. Достатъчно му бе да се увери, че този гроб не е предназначен за него. Останалото не го интересуваше.

Кити съблече красивата си зелена рокля и я окачи в гардероба, а после се изтегна на леглото.

— Ти сигурно познаваш Патрик. Кога напусна плантацията?

Топаз изплашено отклони погледа си от гостенката.

— Господарката ще побеснее, ако говоря за белите хора.

Кити затвори очи, опитвайки се да намери изход от ситуацията. Парите й бяха на привършване. Логично беше да остане тук и да изчака завръщането на Патрик, но някакво странно безпокойство изпълваше душата й.

Жаклин заповяда да й оседлаят един от конете. Когато се върна в плантацията, гневът й бе затихнал — помогна й яростното размахване на камшика и необузданата езда сред необятната плантация.

В стаята на Кити влезе някой. Този път не беше дребничката Топаз, а икономът, с поднос в ръка. Храната и този път се оказа чудесна, всичко беше невероятно вкусно и за пръв път след пристигането си в Америка на Кити не й прилоша. Затова реши да се възползва от случая и се нахрани до насита. След това се изкъпа и разреса косите си. В огледалото видя черните си къдрици, бухнали от влажния въздух. Изненада се от загара си. Искаше й се сега Патрик да е при нея, в тази стая, защото съзнаваше, че не е била по-красива.

На следващата сутрин, след като спа непробудно през цялата нощ, Кити се приготви за решителната среща със забележителната си съперница. Защото нито за миг не се усъмни, че Жаклин е нейна съперница в тази жестока игра, наградата, в която бе самият Патрик Джон Френсис О’Райли. Знаеше, че една огромна плантация непременно ще изкуши всеки амбициозен мъж, какъвто бе и Патрик, но вярваше, че дълбоко в душата си той не одобрява робството и богатството, създадено с потта на чернокожите.

Ебони запали свещите и поднесе свещника до шезлонга на господарката си, след което тихо промълви:

— Мадам, мистър Саймънс и другият джентълмен биха желали да разговарят с вас.

Жаклин остави чашата си на масата и кимна.

— Ще ги приема в кабинета си.

— Мадам, пристигнал е мистър Лоугън. Доведох го колкото можах по-бързо.

— Спомням си мистър Лоугън. Той беше партньор на покойния ми съпруг. Сега ни оставете сами. Мога и сама, без мъжки съвети да се справям с управлението на плантацията.

— Както желаете, мадам — кимна икономът и излезе от стаята.

 

 

— И така, Лоугън, видяхте ли го?

— Да, държат го под ключ. Признавам, че той е прекрасен екземпляр. — Очите му се присвиха. — Какво не е наред с него?

— Какво не е наред ли? Да не си полудял?

— Предполагам, че се е опитал да избяга от плантацията.

— Глупости! Никой не може да избяга от моята плантация, Лоугън, и не е зле добре да запомниш думите ми. Нито един беглец досега не е останал жив.

— Този негър е много силен и трудно ще го заловите, ако се опита да избяга — предпазливо рече Лоугън.

На устните й се появи лека усмивка.

— Никога не съм имала затруднения с него. Той си струва трите хиляди долара, които платих за него.

— Възможно е, но аз не бих платил три хиляди долара за този… Колосъс. Сигурно нещо се е случило с него, иначе не бихте го продали.

— Лоугън, виждам, че умееш да се пазариш, затова ще бъда откровена. Възнамерявам да се омъжа в най-близко бъдеще. По лични причини искам Колосъс да го няма, когато новият ми съпруг пристигне.

— Разбирам! Тогава най-високата цена, която мога да ви дам, е две хиляди долара. И повече никакви пазарлъци.

— Съгласна съм. Можеш да вземеш другите двама негри за петстотин долара. Няма да съжаляваш за сделката.

— На пазара се търсят много жени, при това по-млади. Имате ли някоя за продан?

— Моите домашни камериерки и готвачки са отлично обучени и не бих могла да се лиша от никоя от тях. Ще ми струва много усилия да обуча нови прислужници.

Жаклин бе доволна от сделката с търговеца на роби. Сега можеше да се посвети на другия си проблем. Щеше да бъде много просто да покаже на Патрик гроба на Кити. Лесно би могла да го увери, че новодошлата се е заразила по пътя и е умряла от треска. Какво щеше да предприеме той, след като всичко е свършило? Ала как да се отърве от момичето? Едва ли някой от плантацията би се съгласил да стане убиец. Ех, ако тази ирландка не бе толкова млада и хубава… В този миг една мисъл прониза съзнанието й. Нали Лоугън търсеше млади и хубави момичета с по-светла кожа! Седна зад бюрото и се зае да обмисли всяка подробност от плана си. Момичето изглеждаше достатъчно мургаво, за да мине за мулатка. Кой можеше да й попречи? Жаклин лесно можеше да приготви фалшиви документи за самоличност. Взе една разписка за продажба на роби и внимателно попълни името на Кити, след което я пъхна в деколтето си.

— Топаз, ела с мен.

Двете отидоха в килера зад кухнята. Там държаха ярко оцветените памучни дрехи за робите. Жаклин избра една рокля в светлооранжево и се обърна към робинята.

— Слушай внимателно какво искам от теб. Първо трябва да се увериш, че момичето, което е в стаята за гости, е заспало. Искам да вземеш дрехите й и да оставиш тази рокля. Ако забравиш да вземеш някоя от вещите й, ще те набия с камшика.

На другия ден Жаклин стана рано. Когато Лоугън влезе в стаята й, тя го посрещна сърдечно.

— О, Лоугън, мислех си за това, за което разговаряхме миналата вечер, и реших да ти продам една от моите робини.

— Ами, зависи колко ще поискаш за нея. Платих ти близо три хиляди долара и не ми останаха много пари.

— Това е най-хубавата част от сделката. Ако ми гарантираш, че няма да я продадеш в Чарлстън или в околностите, ще ти я дам безплатно.

— Какво не е наред с нея? Да не е избягала от друга плантация? — безцеремонно попита той.

— Колко си подозрителен! Просто искам да се отърва от нея. Откарай я на островите и там я продай. Тя е бременна, и то от бял мъж. Сигурна съм, че едва ли ще се откажеш от толкова щедро предложение.

В този момент Кити се спусна по стълбите. Очите й блестяха от гняв. Беше облякла безформената памучна рокля и размахваше някакъв шал в ръката си.

— Какво става тук, по дяволите! Къде са дрехите ми? Кой ви е разрешил да тършувате в стаята ми?

Жаклин не обърна внимание на виковете й и се обърна към търговеца.

— Е, как ти се струва?

— Мисля, че постъпваш много умно, като искаш да се отървеш от нея, преди твоят приятел да се е върнал — ухили се Лоугън.

— Да ме продаде ли? За какво говорите? Какво става тук? — извика Кити.

Без да й обръща внимание, Жаклин извади листа от пазвата си.

— Ето, това са документите й. Сега тя е твоя собственост. Името й е Кити и тя е със смесена кръв.

— Със смесена кръв ли? Това е нечувана лъжа! Кожата ми е по-тъмна, защото съм циганка. Трябва да си полудяла! — изкрещя Кити и се спусна към Жаклин, ала тя я отблъсна.

— Погрижи се да я усмириш, Лоугън. Сега тя е твоя собственост.

Лоугън измъкна камшика, затъкнат в колана му и го размаха под носа на Кити. Сграбчи я за ръката и я помъкна към вратата.

— Хайде, момиче, качвай се във фургона — изръмжа той и я блъсна вътре. Сетне извади две железни скоби и ги закопча около глезените й.

Кити извърна към Жаклин пламналото си от ярост лице и изкрещя:

— Хеката! Небо!^[18] Ще извикам всички сили на мрака и ще прокълна черната ти душа!

Във фургона имаше двама млади роби. В този миг се показа огромен негър, окован във вериги. Той не каза нищо, само презрително ги изгледа. Очите на Кити се разшириха от ужас. Никога досега не бе виждала толкова огромен и грозен мъж. Приличаше й на чудовище. Търговецът на роби го блъсна напред и той политна към Кити. Нещастната девойка простена и затрепери. Сякаш пред нея се разтвори тъмна бездна, която я погълна.

Глава двадесет и първа

Събуди я ласкавото докосване на южното слънце. Опита се да отвори очи, но бе заслепена от огнените му лъчи. Дори и през затворените си клепачи Кити виждаше непоносимо ярките очертания на слънчевия диск. Около ослепителния жълт кръг изригнаха огненочервени пламъци. Изминаха мъчителни, почти безкрайни мигове, преди да се окопити и да надигне глава. Огледа се и видя, че лежи просната върху дъските на груб конски фургон, теглен от яко муле. Отстрани край фургона, крачеше невиждано висок широкоплещест негър, прикован с дебела стоманена верига към задния капак на фургона. Гигантът погледна към нея и тъкмо понечи да я заговори, когато Кити с ужас извърна лице и се сгуши в ъгъла.

— Вържи си таз кърпа на главата, инак кат нищо ще те тресне слънчев удар — лениво избъбри Лоугън и спря мулето. — Е, наш’та спяща красавица май веч’ се е наспала? Тогаз мож да станеш и да повървиш пеша. Ще махна оковите от краченцата ти, ама ще стегна тънките ти китки с верига, дебела кат’ веригата на онзи черньо.

Сякаш стоманен обръч стегна гърлото й. Кръвта запулсира бясно в слепоочията й.

— Не! — изкрещя ужасената жена. — Не, моля те, не!

Но Лоугън се ухили самодоволно, развеселен от комичната гледка — олюляващата се дребна бяла девойка едва стигаше до гърдите на изпотения чернокож гигант. Пътят, прашен и неравен, криволичеше безкрайно бавно из необятната прерия. Негърът Колосъс с тревога следеше как Кити едва тътреше изподраните си нозе, как залиташе и се олюляваше през всеки десетина метра. Към болките в ходилата се прибави ново мъчение — пареща жажда изгаряше пресъхналото й гърло. Лоугън спря фургона чак по пладне, когато слънцето бе достигнало зенита и безмилостно нажежаваше безлюдната степ. Спряха пред някаква запустяла сграда, приличаща на изоставен склад. Лоугън влезе вътре и след няколко минути отново се появи, придружен от чираците на съдържателя на странноприемницата. Момчетата донесоха подноса с храна до фургона и се разсмяха при гледката на живописните пленници. Колосъс се зарадва, щом видя пълния поднос, но Кити едва не повърна, когато й подадоха не доизмитата паница с тлъсто свинско и препържен лук. Опита се да върне паницата на момчето от странноприемницата, но Лоугън, усетил намерението й, заплашително просъска зад гърба й:

— Изяж го. Има още много път до мръкване.

— Жадна съм… — прошепна изнемощялата пленница.

— Ще получиш чаша вода, но само ако изядеш храната.

От паницата я лъхна непоносима миризма на тежка, мазна запръжка, ала Кити притвори очи, пое грубата лъжица и предпазливо захапа една мръвка. Но щом мазното парче месо се плъзна към гърлото й, стомахът й изригна. Сгърчи се надве и повърна в прахоляка. Колосъс веднага остави паницата си на дъската, стърчаща от фургона, и побърза да й поднесе каната с водата. Безсърдечният Лоугън замахна и с гневен удар изби каната от ръката му.

— Казах ти първо да оближеш паницата! Трябва да имаш сили, за да издържиш на дългото ходене. Не искам, кучко черноока, да преплетеш нозе след пет мили и да се тръснеш на пода на фургона. Имам само туй муле и то ми е по-ценно от всичко!

Не бяха изминали и половин час път, когато Кити се свлече безпомощно в прахта, изчерпала сетните си сили. Повече не можеше да издържи, повече не можеше да влачи изнурените си, окървавени нозе. Колосъс безмълвно я подхвана под мишниците и я понесе на ръце, като се стараеше да не изостава след скърцащия фургон. Слънцето все така безмилостно прежуряше оголената прерия. В сърцето на Кити се стопиха и последните остатъци от страха, който отначало й вдъхваше черният гигант, и на тяхно място се породи искрено чувство на благодарност. Ала в същото време копнееше по-скоро да дойде мигът, когато силите й ще се възвърнат и тя отново ще може да тръгне, макар и залитайки, прикована с верига към фургона.

Отпред долетя ехидно кикотене и подозренията на Кити, че Лоугън е замислил ново коварство, се усилиха. Знаеше, че търговецът на роби дори няма да помисли да я изнасили, ала съвсем другояче беше положението с едрия негър. Колосъс излъчваше мъжественост от всяка пора на кожата си. Кити не помнеше да е срещала по-силен и груб мъж, първичен и безцеремонен. Когато фургонът спря под дебелата сянка на един от редките крайпътни орехи, Лоугън се приближи към нея и освободи халките на веригата от ожулените й китки. В първия миг нещастницата въздъхна облекчено, ала само след минута красивото, макар и изпоцапано от праха лице отново се сгърчи от мъка, защото Лоугън върза единия край на веригата за глезена й, а другия край — за глезена на Колосъс.

— А сега ще си устроим малка фиеста — захили се Лоугън. — Ще видим колко ще се зарадваш, когато тоз’ черен приятел те обладае тук, под ореха. Познавам го, по очите му познавам, че ти е хвърлил око — бездушният търговец на роби освободи халката на веригата от задния капак на фургона. Знаеше, че Колосъс не можеше да избяга, след като единият му крак бе прикован към крака на изтощената пленница.

Кити се закова на място, примряла от страх. Но негърът я грабна на ръце и я понесе към най-гъстата сянка на ореха. Забравила за умората и жаждата, побеснялата жена започна да удря с юмруци по гърдите и главата. Колосъс я хвърли на тревата. Кити с ужас изгледа надвисналата над нея застрашителна черна фигура.

— Шт! Лежи и само си кротувай — изшътка той. — Няма да те докосна дори с кутрето си.

— Не ти вярвам… — пресипнало изхриптя Кити.

— Глупости! Ти си прекалено тясна за мен, за да се опитам да проникна в теб. Кой знай, може и да умреш в ръцете ми, ако… — Гигантът се усмихна загадъчно. — Пък и не си падам по таквиз кат’ теб.

Тя разтвори широко очи, невярваща на думите му.

— Какво… искаш да кажеш?

— Имаш таквиз убави очи. И толкоз тънко носле. Пък и си бяла жена — тя го слушаше, затаила дъх, замаяна от мисълта, че най-лошото може да й се размине.

Двамата замълчаха, изтощени от пътя и преживелиците. Тежката орехова сянка ги предпазваше от горещината и Кити неусетно се унесе и задряма. Събуди я нежно докосване по ръката й.

— Айде. Трябва да се става. Пак ще блъскаме по тоз’ проклет път.

Когато пристигнаха в Чарлстън, вече се бе стъмнило. Запътиха се по тесните улички, едва влачейки нозе, към доковете край смълчания кей. Лоугън заключи Колосъс и Кити в някакво доста тясно помещение, напомнящо на затворническа килия, а сетне даде три монети на съдържателката на пристанищния приют, за да им донесе нещо за вечеря. После замина някъде с двамата по-млади негри, като преди това предупреди Кити, че ще се върне на сутринта, за да вземе нея и Колосъс. Изтощена до припадък, Кити се стовари върху прашния сламеник. Не бе изминал и половин час, когато на вратата на килията се потропа — носеха им вечерята. Колосъс гневно изкрещя:

— Таз’ жена ще умре още сега, ако не й донесете вода!

Кити не можеше да се съвземе. Догарящата свещ мъждукаше и хвърляше слаби отблясъци по черното лице на Колосъс. Виеше й се свят. Не можеше да си спомни откога е заключена тук. Стори й се, че гигантът й напомня за някогашните смели и горди африкански вождове, за които някъде бе чела. Кожата му беше матова, смолисточерна, като ебонит, а едрите му издадени устни се очертаваха предизвикателно над снежнобелите му зъби. Мускулестото му тяло излъчваше първична красота.

— Наистина е великолепен — промърмори тя и отново се унесе в сън.

Дишането й едва се чуваше в мрака и негърът уплашено се надвеси над нея, за да се увери, че сърцето й още бие. Хвана ръката й и с мъка напипа пулса й. През главата му премина ужасяващата мисъл, че няма да доживее до утрото. Искаше да й вдъхне от своята сила, да направи нещо за нея, макар да не можеше да си обясни защо изпитва такава загриженост към тази непозната и безпомощна бяла жена. Може би защото тя изглеждаше толкова невинна и уязвима, но реши, че няма да позволи тя да умре.

Когато Лоугън отключи вратата, негърът се изпречи между него и Кити.

— Туй момиче е полумъртво. Не сме получили нито храна, нито вода. Онази жена ни изигра.

— Това е лъжа! — изкрещя съдържателката на странноприемницата, но се сви уплашено, когато Колосъс пристъпи към нея.

— Как шъ я продадеш, като е полумъртва?

Лоугън добре разбираше, че ако иска да получи добра цена за момичето, трябва да се погрижи за него.

— Успокой се, ще се погрижим за нея. Жено, донеси закуска за двамата. И не се скъпи, ясно ли е? Аз ще отида до „Чарлмърс стрийт“, за да проверя дали днес ще има търг. Това момиче не е като нас. Стомахът й не понася груба храна. Донеси й сок и свежи плодове. А след това стопли вода, изкъпи я и измий косата й. Ако пак ме измамиш, жено, ще ти е за последен път!

Късно следобед Лоугън заведе Кити на търга за роби на „Чарлмърс стрийт“. Озова се сред десетина негърки, които също бяха за продан. Едно младо момиче се бе изправило на подиума, а около него се въртяха купувачи и търговци. Кити ужасено гледаше как тези груби мъже опипваха негърката и си помисли, че не би могла да изтърпи подобно унижение. Предпочиташе да умре. В този миг Лоугън се върна, придружен от някакъв мъж, който критично я огледа:

— Сигурен ли си, че е негърка? — недоверчиво попита непознатият.

— Вземи документите й и сам се увери — отвърна Лоугън, но Кити видя как двамата заговорнически си намигнаха.

— Прилича ми на ирландка, а аз винаги съм ги харесвал. Хайде да поговорим за цената.

Непознатият поведе Кити със себе си и тя си отдъхна облекчено, че няма да я излагат на показ върху подиума. Двамата тръгнаха по „Маркет стрийт“, а после завиха към кея по „Уотър стрийт“. Кити напразно търсеше с поглед кораба на Големия Джим, но не го откри. Мъжът я качи на кораба „Айлънд Куин“ и я заведе в тясна каюта, където завари едно слабо и високо момиче със синкавочерна кожа. Кити се опита да я заговори, но негърката й отвърна на някакъв непознат език.

 

 

С всеки изминат ден времето ставаше все по-топло, но морето бе спокойно и Кити не се разболя от морска болест. Редовното хранене и сънят възстановяваха силите й и тя се чувстваше много по-добре. Другото момиче мълчеше и се държеше настрани от нея. Кити събираше сили за предстоящите изпитания, тъй като подозираше, че ще я изпратят в някой публичен дом. Заради детето, което носеше, трябваше да измисли някакъв начин да се измъкне от тази безнадеждна ситуация.

Когато в далечината се показаха очертанията на острова, Кити разбра, че решителният миг приближава. Излезе на палубата и се приближи към капитана.

— Моля ви, сър, моля ви, повярвайте ми… Аз не съм негърка и мястото ми не е тук, на този кораб. Моля ви, помогнете ми! Подло ме измамиха и продадоха в робство!

— Нима мислиш, че съм глупак, жено? Вече си продадена за публичния дом на Моли Макгиър. Той е най-посещаваният на остров Сейнт Китс. А сега се махни от пътя ми. Имам достатъчно работа, за да се занимавам с теб.

— Остров Сейнт Китс^[19] — замислено повтори Кити и погледна към далечния кей. Виждаха се множество кораби, малки и големи лодки, които се полюшваха върху вълните. В гърдите й се надигна надежда. Губернатор на остров Сейнт Китс беше сър Чарлз Дрегоу!

Заключиха Кити и спътничката й в една тясна стаичка. Измина около един час в мъчително очакване. Отвън се чуха гласове и женски смях и вратата се отвори.

— Ще им взема документите, след като ги огледам. О, господи, те и двете са цветнокожи — възкликна жената с отвращение в гласа.

— Хайде, Моли, не знаех, че имаш нещо против цветнокожите момичета — учуди се капитанът.

— Разбира се, че нямам, но клиентите понякога се оплакват.

Когато чу познатия ирландски акцент, Кити се разплака.

— Не плачи, скъпа. Добре дошла в най-хубавия град на Западна Индия — Моли неволно използва келтската дума за „скъпа“, което издаде ирландския й произход.

— Драга моя — прошепна Кити на ирландски.

— Но тя… говори на келтски! Значи си ирландка! Какво, по дяволите, правиш тук, на края на света?

Сърцето й биеше до пръсване, но Кити бързо заговори:

— Сър Чарлз Дрегоу, губернаторът на този остров, е мой годеник. Дойдох при него от Англия, но ме отвлякоха. Моля ви, ако съобщите на сър Чарлз, че съм тук, няма да съжалявате. Той щедро ще ви възнагради.

Моли познаваше много добре сър Чарлз Дрегоу, още от времето, когато той за пръв път бе дошъл на острова. Преди беше чест посетител в дома й, но от една година бе спрял да го посещава. Тя не се колеба. Ако сър Чарлз Дрегоу познаваше тази млада жена, облечена в безформена памучна рокля, с боси крака, която очевидно бе бременна, то със сигурност щеше да извлече полза от ситуацията. Губернаторът щеше добре да й плати, за да бъде дискретна. Разбира се, не можеше да си позволи да безпокои сър Чарлз и затова изпрати едно момиче в резиденцията му.

Моли се чудеше как това ирландско момиче бе успяло да покори сърцето на губернатора и да го накара да се ожени за него. Та това означаваше, че девойката ще стане херцогиня! Мисълта бе много забавна, но Моли се замисли как да отведе момичето, без да предизвика клюки.

Чарлз Дрегоу скочи от каретата и бързо се запъти към стаята на Моли.

— Катлийн! Казаха ми, че си тук, но аз не можах да повярвам!

— О, Чарлз, благодаря на Бога, че дойде толкова бързо. Господи, не мога да повярвам, че всичко свърши! — Кити закри лицето си с ръце и избухна в сълзи.

Той нежно я прегърна и се обърна към Моли:

— Не знам как да ви се отблагодаря, мисис Макгиър. Утре ще изпратя секретаря си при вас. Уверявам ви, че няма да съжалявате за проявената любезност.

И без да се притеснява от любопитните погледи, Чарлз поведе Кити навън, помогна й да се качи в каретата и се настани до нея.

— Чарлз, трябва да ти обясня как се озовах в това ужасно положение.

— Не се нуждая от никакви обяснения. Искам само по-скоро да се възстановиш. — Той нежно я погледна и щастливо се усмихна. — След половин година изтича мандатът ми на губернатор. Дотогава ще имаме много време да разговаряме и компанията ми сигурно ще ти омръзне.

— О, Чарлз, не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Наслаждавай се на красивата гледка. Ето виж, това е катедралата. А тези сгради с кулите са замъци, останали от испанците, първите европейци, стъпили на тези острови. Забележи, че имат червени покриви и нямат стъкла на прозорците. Но май че си прекалено изтощена, за да те занимавам с всичко това.

— Когато се възстановя, ще ме разведеш навсякъде. Знам, че тук ще ми хареса.

Губернаторската резиденция представляваше красива бяла сграда с бели колони, а отпред се извисяваха две разкошни палми, чиито листа се поклащаха от морския бриз. На прозорците нямаше стъкла, а вместо това бяха закрити с щори, които през нощта се затваряха, за да предпазват обитателите на къщата от студения морски вятър. В двора се виждаха многобройни ярки цветя, лилии и тропически храсти, осеяни с красиви бели и розови цветове. Когато слезе от каретата Кити се поколеба, но сър Чарлз решително я хвана за ръката и я поведе към къщата.

Слугите я посрещнаха любезно и Кити се успокои. Те говореха малко английски и тя реши, че ще трябва да се опита да научи френски. В банята имаше мраморна вана, а от топлата вода се разнасяше упойващо ухание. Прислужницата я остави в банята и отиде да й потърси нощница. Когато остана сама, напрежението от последните дни се стопи и Кити се отпусна, разтърсена от силни ридания. Чарлз чу хлиповете й и нареди на слугините да не я безпокоят, докато не се успокои. След това едно от момичетата й помогна да облече бяла копринена риза и я заведе в спалнята й.

— Моля, не изгаряйте онази оранжева рокля, с която пристигнах на острова. Искам да я запазя като спомен от дните, когато бях продадена в робство.

— Ще я изпера и ще я изгладя — отвърна момичето, което се казваше Мими.

— Не! — извика Кити. — Искам да остане такава, каквато е сега — мръсна и безформена.

Тя се отпусна на възглавниците и огледа стаята. Мебелите, изработени от бамбук, бяха много изящни. Кити неволно ги сравни с тежките, тъмни английски мебели, с които бе свикнала.

Сър Чарлз влезе с поднос в ръка. Кити понечи да протестира, но той нетърпеливо заговори:

— Моля те, не ме карай да вечерям сам тази вечер. Обещавам да не те насилвам да ядеш, но ако нещо ти хареса, ще се радвам да се присъединиш към мен. — И без да се смущава, той се настани на леглото до нея, сякаш бяха женени от години. Препоръча й да опита от печените раци, залети със специален сос, от пилетата с кокосови орехи. За десерт имаше манго, сварено във вино и подправено с канела. — Е, какво ще кажеш?

— Всичко е невероятно, но ми се струва доста мазно — засмя се Кити.

— Катлийн, ти винаги ме изненадваш с твоята искреност! Всички мои гости се надпреварват да хвалят готвача ми, но сега, като се замисля, виждам, че наистина тази храна е доста трудно смилаема.

Кити отново се засмя и прикри с ръка една прозявка.

— Ти си уморена и аз ще те оставя. Лека нощ, скъпа моя. Толкова се радвам, че си тук.

Когато остана сама, Кити не можа да отпъди мислите за Патрик. От първия миг, в който го бе видяла, тя бе решила да се омъжи за него и това бе объркало целия й живот. Бракът й със Саймън бе ужасна грешка, а също и пътуването до Америка. Освен това бе бременна с неговото дете. Отначало Патрик не искаше да се жени за нея и тя трябваше да признае, че той съвсем честно я бе предупредил, че ще се ожени за някоя богата наследница. Сега можеше да стане собственик на огромна плантация. Кити потръпна от студ, като си помисли за онази жена. Господ да му е на помощ! Е, тя бе рискувала всичко и бе загубила, но поне имаше нещо от него. Ръката й се плъзна по заобления корем. Младата жена обичаше това бебе и бе решена с цената на всичко да го защити. Сърцето й бе изпълнено с огорчение от Патрик. Мразеше онази французойка, но трябваше да бъде честна към себе си. Не можеше да мрази Патрик, не, не можеше, защото все още го обичаше!

През следващите дни Кити се хранеше с екзотична храна и през повечето време спеше. Сър Чарлз бе щастлив, животът му имаше нов смисъл. Преди да се появи Кити, месеците, които му оставаха да прекара като губернатор на този остров, му се виждаха невероятно дълги и скучни. Ала сега, заради многобройните посетители, по цял ден не можеше да напусне кабинета си.

Всяка свободна минута мислеше само за Кити. Навярно тя се срамуваше от положението си, тъй като очакваше дете, чиито баща бе починал. Лицемерното общество щеше да я сочи с пръст, че е бременна, а няма съпруг, и сигурно щяха да тръгнат различни слухове. Често я виждаше как лежи с часове в хамака под сянката на дебело дърво, вперила невиждащ поглед пред себе си.

Сър Чарлз забързано излезе от кабинета и отвори вратата на дневната. Видя, че очите на Кити са пълни със сълзи.

— Скъпа моя, не плачи. — Той взе ръката й и нежно я настани до себе си на дивана. — Разбирам мъката ти по загубата на младия ти съпруг, особено сега, когато очакваш детето му, което той никога няма да види, но няма смисъл непрекъснато да мислиш за това.

Кити смаяно го изгледа. После разбра, че Чарлз смяташе, че тя е била бременна, когато съпругът й е умрял. Какво ли щеше да стане, ако узнаеше истината?

— Нямах намерение да ти досаждам със сълзите си, Чарлз. — Кити се изправи, но не отдръпна ръката си от неговата. — Хайде да отидем да видим какво става с вечерята. Цял следобед надзиравах приготвянето й.

Сервираха им печена патица.

— Не можеш да си представиш как ме изгледаха в кухнята, когато им казах да я приготвят без много мазнина и чесън.

— Знам какво имаш предвид. В езерото има много хубава риба, но вместо да я задушава или да я пече на скара, готвачът предпочита да я приготвя с онези ужасни мазни сосове.

— Ще ни поднесат плодова салата от банани и от онези големи жълти плодове.

— Сигурно имаш предвид ананаси.

— Да, точно така! Звучи очарователно, нали?

Той продължително я изгледа.

— Катлийн, ти си изключително красива. Мислех, че това място няма да ти допадне, но ти просто разцъфтяваш с всеки изминат ден. Харесва ли ти остров Сейнт Китс?

— О, всичко тук е толкова различно, Чарлз. Погледни тази бяла рокля от батиста. Материята е толкова фина. Обожавам белия цвят. В Англия се носят по-тъмни цветове, а тук облеклото е толкова леко, красиво и ярко. Когато за пръв път отидох в Ланкашир, всичко ми се стори мрачно и потискащо. — Тя се засмя и продължи: — Храната е необичайна, хората са наивни, но много мили. Опитах се да науча малко френски. — Той наля чаша ром и й я подаде. — Само една капка, защото главата ми ще се замае. — И двамата се разсмяха. — Иска ми се да се разходя из острова и да видя вулкана, разбира се, след като бебето се роди.

— Искам да поговорим за това, Катлийн. Да отидем в градината. — Чарлз стана и й подаде ръка. — Мисля, че ще е по-добре да помоля моя лекар да те прегледа. Не искам да те плаша, но ми се струва, че времето за раждане наближава.

— Не съм изплашена, Чарлз. Разбира се, страх ме е от болката, но толкова искам това дете, че съм готова да понеса всички страдания.

— Катлийн, искам детето да носи моето име.

— О, Чарлз, разбирам колко е трудно за теб. Всички ще шушукат зад гърба ми, но не бих могла да приема подобна жертва от твоя страна.

— Жертва ли? За какво говориш? Най-голямото ми желание е да станеш моя съпруга. Ти си най-прекрасната жена, която някога съм виждал. Дъхът ми секва само като те погледна.

— Не може и да става дума за брак. Аз не съм подходяща съпруга за мъж в твоето положение. Тук животът е различен, всичко е толкова романтично, но когато се върнем в Англия, няма да е същото. Никога няма да ме приемат и всички ще се отвърнат от мен. Та ти си херцог!

Той отметна глава назад и избухна в смях.

— Ти си невероятно наивна. Английското общество се състои само от лицемери. Щом като веднъж се появиш като моя съпруга, те ще се надпреварват да те ласкаят и да се стараят да завоюват благоразположението ти.

— Чарлз, не мога да понеса мисълта, че по някакъв начин съм те накарала да ми направиш подобно предложение.

— Знаеш добре, че не е така. По-скоро вероятно моята възраст те отвращава. Знам, че не можеш да ме обичаш, особено след като си била омъжена за млад и красив мъж, но ти се заклевам, че нищо не искам по-силно от това да се грижа за теб и за твоето дете. Искам то да бъде и мое дете. Толкова отдавна мечтая да имам син и може би сега това ще стане реалност. Помисли си за това и не ми отказвай веднага. Тази вечер няма да ти досаждам повече, но след като моят лекар те прегледа, искам отново да поговорим.

Глава двадесет и втора

Лекарят прегледа Кити и й съобщи, че детето й ще се роди след две седмици. Чарлз удвои усилията си, за да я убеди да се омъжи за него преди раждането на бебето. Кити непрекъснато слушаше историите на прислужниците за жени, не издържали родилните мъки, и ужасено се питаше какво ще стане с детето й, ако тя умре при раждане. Сериозно се замисли дали да не приеме предложението на Чарлз, макар да знаеше, че не е подходяща съпруга за него. Той искаше да се грижи за нея, да даде името си на детето й, да я направи херцогиня, а в замяна тя дори не можеше да го дари с любов. Ала не можеше да понесе мисълта, че всички ще наричат детето й с презрителната дума „копеле“, че ще бъде отхвърлено завинаги от обществото.

Тази вечер Чарлз бе работил до късно, но въпреки умората реши още веднъж да разговаря с Кити.

— Разбирам, скъпа, че е егоистично от моя страна да настоявам да се омъжиш за мен — започна той. — Аз ще имам красива съпруга, за каквато всички мъже могат само да мечтаят, ще имам и дете, а в замяна ти ще получиш само финансова сигурност. Навярно има стотици мъже, много по-млади и по-представителни от мен, които могат да ти предложат същото. — Той замълча, защото видя как Кити внезапно пребледня.

— О, Чарлз, не говори така. Аз съм съгласна да се омъжа за теб.

— Веднага ще изпратя да повикат свещеника! — радостно извика той. Наведе се и нежно я целуна. — Обещавам ти, че до последния си ден ще се грижа за теб и за нашето дете.

Когато слагаше златната халка на пръста й, Чарлз знаеше, че болките са започнали, въпреки че Кити се опитваше да го прикрие. Вдигна я на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— А сега в леглото, моя скъпа херцогиньо, защото след малко ще пристигне лекарят.

Кити му се усмихна през сълзи.

Ала четиринадесет часа по-късно болките бяха станали непоносими, а тя още не бе родила. Чарлз седеше до леглото й с тревожно и нещастно изражение на лицето. Очите му бяха изпълнени с болка заради страданията, които Кити изпитваше. В гърдите й се надигна гняв към Патрик. Той трябваше да бъде сега до нея и да я успокоява, да се опита поне да облекчи страданията й, но вместо това сигурно се забавляваше някъде.

„О, господи, ще го накарам да ми плати за всичко това!“ — мислено се закле тя.

Когато отвори очи, първото, което чу, бе сърдитият плач на сина й. Кити се надигна и се надвеси над бебето. То бе най-прекрасното създание, което някога бе виждала! На челото си имаше червен белег от форцепса, но очите му бяха тъмносини, а главичката му — покрита с копринени черни къдрици. По лицето на Чарлз се изписа облекчение и очите му светнаха от щастие, докато наблюдаваше майката и сина.

— Как се чувстваш? — нежно попита той.

— Изморена… щастлива… много горда, сякаш съм направила нещо много важно.

— Така е, скъпа. Кати ще бъде бавачка на детето, а лекарят ми препоръча една кърмачка, която е родила преди два дни.

Очите й сънливо се притвориха.

— Какво е това кърмачка, Чарлз?

— Ами… — Той се изчерви и смутено се изкашля. — Богатите дами не искат да кърмят децата си, за да не развалят фигурата си, затова наемат жени, които току-що са родили и имат достатъчно мляко да кърмят бебетата им…

— О, Чарлз, това е най-странното нещо, което съм чувала — засмя се младата майка.

Чарлз вътрешно се усмихна. Очевидно, тя не му вярваше и той реши да не й обяснява повече. Наведе се и я целуна по челото.

— Почивай си, скъпа моя. По-късно отново ще дойда да те видя.

След една седмица Кити напълно се възстанови от раждането. Никога досега не се бе чувствала по-щастлива и по-весела. Докато я гледаше, облечена в бяла рокля и притиснала детето до гърдите си, Чарлз си казваше, че тя е станала още по-красива.

— Щастлива ли си, Катлийн? — попита я той една вечер, когато тя слагаше бебето в люлката му.

— Чарлз, никога не съм била по-доволна и никога не съм се чувствала по-защитена и по-спокойна.

— Струва ми се, че трябва да го кръстим — усмихна се той.

— Да, искам да го наречем Чарлз… Чарлз Патрик.

— Знаеш, че нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие. Сигурна ли си, че искаш да го кръстиш на мен?

— Да, напълно — твърдо рече тя.

— Когато бебето стане на един месец, ще устроим голям бал по случай сватбата ни. Обществото на острова умира от нетърпение да се запознае с теб. Всеки ден ме разпитват за теб и всички богати плантатори и съпругите им ти изпращат поздравите си.

— Няма ли да изглежда странно да даваме прием, след като е изминало толкова време от сватбата ни? Не искам да ти причинявам неудобства и главоболия, Чарлз.

— Ти не ми причиняваш неудобства, ти си моята радост и щастие. Ако искаш, само ще ги поканим на вечеря, но ние двамата ще знаем, че е сватбен прием. Трябва да се погрижиш за гардероба си. — Той се поколеба. — Катлийн, съжаляваш ли, че се съгласи да се омъжиш за мен?

— Всъщност аз очаквам с нетърпение да ме представиш официално като твоя съпруга. И освен това искам да се преместя в спалнята на моя господар.

— Скъпа моя, има нещо, което трябваше да ти кажа, но се срамувах толкова много, че не намерих сили и непрекъснато го отлагах. Ако това се разчуе, струва ми се, че ще умра от унижение… Всъщност това е една от причините, поради която исках да имам съпруга, за да се появявам с нея в обществото. Сега имам син и всички мислят, че е мой, а аз точно това искам да си мислят.

— Не те разбирам — тихо промълви Кити.

— Истината е, че аз не вярвам, че мога да имам деца, но не искам никой да го узнае. Кити… нима ще ме презираш за този недъг?

— Как можа да си го помислиш, мили! Та аз съм безкрайно щастлива ти да бъдеш баща на детето ми. Никога не съм срещала по-трогателен и добър мъж от теб. А и много те харесвам — кокетно се усмихна тя.

Той взе ръката й в своята.

— Катлийн, ти вече си била омъжена. Може ли да бъда откровен с теб за някои неща, които се случват между един мъж и една жена?

— Имаш предвид в леглото ли? — прошепна Кити и лицето й пребледня.

Той кимна.

— Да, трябва да ти призная, че в миналото имах затруднения… става дума за мъжката ми потентност. С цялото си сърце се надявам, че с теб няма да е така, любов моя. Ала ако това се случи, искам да те помоля да запазиш тайната ми от всички. Не искам никой да узнае.

— Чарлз, ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ние сме се заклели един на друг и каквото и да стане, аз няма да изменя на клетвата си.

— Мога ли да разчитам на теб?

Тя се спусна към него и той я притисна до гърдите си. Кити се отпусна, стоплена от тялото му. Чарлз взе ръката й и целуна пръстите й един по един. Сетне устните му се плъзнаха по шията й и съвсем естествено се сляха с нейните. Кити бе приятно изненадана от вкуса на устните му. Те бяха твърди и сухи и целувката му й достави удоволствие. Чарлз с облекчение почувства как слабините му се обляха в топлина и той се възбуди. Когато се изправи и й пожела лека нощ, Чарлз бе уверен, че всичко между тях ще бъде наред и първата им брачна нощ ще бъде чудесна.

 

 

Сър Чарлз реши този път приемът в двореца на губернатора да започне доста по-рано от обичайния час — в четири следобед, защото отлично познаваше навика на местните плантатори да се застояват до малките часове на нощта, когато въздухът ставаше по-хладен и по-поносим. Имаше и още една причина всички гости да стоят дълго след полунощ — неизброимото количество напитки, които слугите сервираха на мъжете в салона за пушене и игра на карти, след оттеглянето на дамите. Опасяваше се, че ще възникнат неприятни инциденти, ако мъжете се застоят до късно и някой от тях, прекалил с алкохола, наруши благоприличието с невъздържани, граничещи с цинизъм коментари за новата съпруга на губернатора. Затова твърдо реши да ограничи консумацията на спиртни напитки, още повече че влажният и горещ климат лесно упойваше мозъка на мъжете след третата чаша уиски. Той нареди на хората си да съкратят задължителната част от приема — вечерята, тостовете и танците.

Несъмнено мъжете щяха да останат недоволни, че ще бъдат лишени от престоя в салона за пушачи досред нощ, но за сметка на това щеше да спечели симпатиите на нежния пол. За миг дори се замисли дали въобще да не забрани танците за тази вечер. От една страна, денят се оказа непоносимо горещ, но истинската причина бе съвсем друга — губернаторът не желаеше да позволява на всеки от невъзпитаните плантатори да кани младата му съпруга на танц.

Отначало реши да нареди на прислугата да приготвят за мъжете масите за игра на карти в салона за пушачи, но след кратък размисъл се отказа от тази идея — плантаторите с готовност сядаха около широката маса, застлана със зелено сукно, но с огромна неохота се надигаха от креслата дори и когато наближаваше зазоряването. Запалените любители на покера най-много мразеха внезапното прекратяване на играта. Не, по-добре щеше да бъде да им измисли някакво друго развлечение. Нещо, което да удържи мъжете по-далеч от масата, застлана със зелено сукно… Може би един зрелищен спектакъл от карибски танци, с възпламеняващите оскъдни костюми на мургавите танцьорки? Щом се стъмни, ще заповяда на прислугата да разтворят високите врати на балната зала, за да нахлува освежаващ нощен въздух от градината, така че всяка от дамите да пожелае да се поразходи из алеите, подръка със своя кавалер, докато приятната музика изпълва нощния мрак. Да, само така ще успее да разсее желанието на мъжете да се скупчат в задимения салон около масата за покер!

— Колинс, спомням си, че веднъж ми спомена за чудесната музикална програма, съставена от арии от италиански опери, с която твоята съпруга неизменно посрещала гостите ви на всички ваши приеми — спомена той пред секретаря си.

Всички помощници на губернатора бяха от съседния остров Мартиника, колонизиран от французите, затова в къщата непрекъснато се говореше както на английски, така и на френски. Кити се затрудняваше най-вече, когато трябваше да поръча нещо от менюто, защото се оказа, че сервитьорите в резиденцията на британския губернатор знаеха само френски. И менюто, естествено, бе написано на този труден за нея език.

— Скъпа моя, мога да ти дам само един съвет — засмя се сър Чарлз, когато Кити с безпомощна усмивка го помоли за десети път през последната седмица да й преведе имената от листа с менюто. — Не се осмелявай да избираш от менюто, щом не си напълно уверена какво ще ти сервират. Този съвет е валиден не само когато трябва да избираш нещо от френската кухня.

— Ох, Чарлз, едва сега осъзнавам, че нищо не разбирам от светския живот, от живота на знатните дами — оплака му се тя.

— А защо, според теб, плащам нечувано високо годишно възнаграждение на тези сервитьори и готвачи? Всеки от тях е експерт в тази област и винаги оставям на тях подбора на менюто за всеки прием и обед. Напредна ли с подготовката на новата рокля?

— Първо, не се опитвай да отбягваш темата. И второ, държа да запазя в тайна всичко около новия ми тоалет. Защото съм решила да те изненадам. Засега ще ти кажа само, че сигурно ще останеш изненадан — решила съм да се покажа в тоалет, достоен за съпругата на един британски губернатор.

— Но, скъпа, нали вече говорихме, че прекаленото труфене е суета, достойна само за парвенютата — пошегува се сър Чарлз.

— Моля те, скъпи, довери се на вкуса ми! Между другото, скъпи, не смяташ ли, че днес най-после трябва да обядваме супа от костенурки? Никога не съм опитвала подобна супа и ми е любопитно каква ще е на вкус…

— Мила моя, не ти ли се струва, че днес е твърде горещо, за да обядваме супа?

— О, скъпи, супа от костенурки! Досега само съм слушала, че няма по-прекрасна супа от нея!

— Аха, значи се влияеш от мнението на другите, така ли? Нима искаш да бъдем подражатели на снобите, които се представят за изтънчените гастрономи? Не очаквах това от теб!

— О, моля те, стига си се шегувал.

Двамата се засмяха. Той я взе в ръце и я постави на коленете си.

— Този разговор ми напомни за времето, когато веднъж ме поканиха на вечеря в Ланкашир. Между другото готвачът им ни поднесе непоносимо меню. Можеш ли да повярваш, че на масата сервираха само…

— Варено! — прекъсна го тя.

— Именно! Дори и десертът се оказа блудкав пудинг, залят с гъст захарен сироп. В Ланкашир много обичат този вид пудинг и така се тъпчат с него, че после не могат да станат от масата — засмя се Чарлз.

— Ох, Чарлз, стига си ме разсмивал! Нима забрави как преди три дни и ние едва се надигнахме от столовете след онази възхитителна вечеря?

Той вдигна глава и я погледна с нежност.

— Скъпа, нека да се качим на горния етаж и да погледнем нашия син. Безпокоя се дали спи спокойно.

* * *

Новата рокля на Кити беше от жоржет, с деликатни подплънки и басти, за да прикриват наедрелия й корем, със ситни копчета по ръкавите от китката до лакътя. Чарлз й поднесе най-хубавата орхидея от оранжерията си.

— Толкова си красива, че дъхът ми секва! — прошепна очарованият мъж.

— Чарлз, не мога да се успокоя! Ужасявам се от мисълта, че ще изглеждам като натрапница. А в същото време нищо не желая така горещо, както да бъда достойна за теб… — възбудено рече тя.

— Ела с мен, скъпа. Първите ни гости вече пристигнаха. Уверявам те, че тази вечер ти ще си най-красивата дама на приема.

Кити влезе в стаята за преобличане, където по нейно нареждане прислужницата беше преместила люлката с бебето. Всичките вещи на Кити, заедно с гардероба й, вече доста обемист, бяха подредени в просторната й спалня. Останала за миг сама в стаята, тя я огледа с тревога. В средата се ширеше огромното легло, скрито зад полупрозрачния балдахин. Замисли се как ще трябва да постъпи, когато дойде денят, в който съпругът й ще поиска да го споделя с него. Въздъхна, обхваната от неясно предчувствие, ала в този миг шумът от долния етаж се увеличи и тя се сепна. Трябваше да слезе долу и да поеме ролята си на домакиня.

Сър Чарлз я чакаше до най-долното стъпало. Подаде й ръката си и двамата се изправиха до парадния вход. Кити остана изумена от ниските поклони, с които я приветстваше всеки от джентълмените, както и от дамите, които с лек реверанс навеждаха глави пред съпруга й и леко прошепваха:

— Ваша светлост…

Отначало дамите с нескрито изумление млъкваха, изненадани от красотата й, без да успеят да прикрият завистливите си погледи, но след минута, застанали край кавалерите си, бързо се успокояваха, инстинктивно доловили, че новата съпруга на техния губернатор няма намерение да флиртува с нито един от мъжете им. Те се успокоиха още повече, когато тя остави сър Чарлз, увлечен в разговор с двама от мъжете, и наобиколи дамите, заговори с две от тях, без да обръща внимание на съпрузите им. Скоро залата се изпълни с обичайната глъчка. Разговаряха оживено за децата, прислугата, времето, реколтата, новините за последните промени в модата в далечна Европа.

Менюто за приема, избрано от младата съпруга на губернатора, спечели одобрението на всички гости. Слугите едва смогваха да носят сребърните плата, натоварени с препълнени чинии от изящен порцелан. След малко поднесоха виното и напълниха високите чаши, поставени до всеки прибор. За нейно учудване съпругът й не посегна към чашата си с вино и се ограничи само с минерална вода. Помисли си, че трябва да последва примера му, защото не можеше да понася повече от две-три чаши. След вечерята гостите излязоха в градината, за да се насладят на повея на морския бриз. Кити потърси съпруга си сред гостите.

— Трябва да отида горе, за да накърмя бебето. Според теб някой ще забележи ли, че ме няма в тази навалица?

— Разбира се, че не, скъпа моя. Достатъчно е да има питиета в изобилие и гостите ще бъдат доволни. Ще наредя на прислугата да изчакат с началото на тържествената част, докато не слезеш тук, при нас.

Останала сама, Кити отиде до люлката и взе бебето на ръце. Сгуши мъничкото му телце до гърдите си. От розовите му устенца се отрони доволно мъркане, след което то лакомо засука от гърдата й. Тя го наблюдаваше с интерес. Напомняше й за бебето на Джулия. Напомняше й за характерните черти на рода О’Райли. Бебето притвори мъничките си клепачи и дългите му черни мигли хвърлиха сянка върху розовите му бузки. Кити тихо остави задрямалото дете в креватчето му, отиде в спалнята си и застана на колене пред нощното шкафче, над което висеше прекрасно позлатено разпятие. Прекръсти се и отново, за стотен път си прошепна, че не бе сбъркала, като се бе омъжила за сър Чарлз. Протегна ръка към дантелената нощница, която бе скрила под възглавницата си, погали я, въздъхна. След което я грабна, отиде до гардероба и я смени с една от по-скромните си атлазени нощници.

Слезе по стъпалата и скоро се озова в шумната зала. Но всичко пред замъгления й от сълзи поглед се сля в многоцветно петно. Музиката, танцуващите двойки, пъстрите костюми се завъртяха като калейдоскоп пред очите й. Всички се струпаха на терасата, когато сър Чарлз обяви, че ще пее мисис Колинс. Губернаторът беше доловил, че наближава мигът, когато на гостите ще им омръзнат танците. И наистина след четвърт час някои двойки обявиха, че са решили да напуснат приема.

Към десет вечерта, когато си тръгна и последният им гост, Чарлз хвана ръката на Кити и я поведе нагоре по стълбите. Дочула стъпките им, Кати изскочи от стаята за преобличане.

— Бебето спи, мадам.

— Благодаря ти, Кати. Съжалявам, че не можа да слезеш долу, за да се порадваш на празненството.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, Чарлз се приближи до Кити, вдигна я на ръце и я завъртя във въздуха.

— Скъпа, тази вечер ти беше най-красивата дама на приема! Всички те харесаха, а мъжете до един се влюбиха в теб от пръв поглед! Кълна ти се, че никоя дама преди теб не е имала такъв успех на остров Сейнт Китс!

Тя се изчерви и смутено прошепна:

— Моля те, пусни ме, трябва да погледна бебето. — Изтича в съседната стая, но той я последва. Тя стоеше, приклекнала до миниатюрното детско креватче, загледана в личицето на детето си. — Тихо! Ще го събудиш!

— Прекрасно! Да го оставим да спи и да отидем в спалнята. Да не би да си решила да го будиш?

— О, не, за нищо на света не бих го сторила — тихо отвърна тя.

Той взе ръката й в своята и я поведе към спалнята. Седна в удобното широко кресло край тоалетната масичка, без да пуска ръката й. Тя го гледаше с широко отворени очи, изплашена, че в следващия миг ще чуе от устните му дългоочакваните думи.

— Името Дрегоу на латински означава дракон. Мислиш ли, че заслужавам това име, Катлийн?

— Не, Чарлз, аз не мога да твърдя, че всяваш страх — смирено отговори Кити.

— Тогава защо се страхуваш да спиш с мен?

Тя сведе глава. Страхуваше се да му признае истината. Той я притегли в скута си.

— Скъпа моя, единствена любов, не се страхувай от мен. Обещах ти, че за нищо на света няма да те оскърбявам нито с думи, нито с постъпките си. Още веднъж съм готов да ти се закълна, че винаги ще бъда безкрайно нежен с теб. И никога няма да те оскърбя. Погледни ме в очите, Катлийн. Да, сега е по-добре. Обичам те с цялото си сърце.

Устните му докоснаха косата й. Притисна я до гърдите си. Тя се успокои, усетила закрилата в силните му ръце.

— Само съм изнервена. Съжалявам, че се държа толкова глупаво…

— Напълно те разбирам. И мога да те уверя, че никак не си глупава. Само подозирам, че този шумен прием те е изморил, защото наруши спокойния живот, на който и двамата свикнахме. — Потърси устните й. Тя не се отдръпна, това го окуражи и той започна да я милва нежно, така, както бе мечтал от първия миг на познанството им.

— А сега да се преместим от това неудобно кресло. Моля те, любима, обърни се за малко с гръб към мен. — Тя изпълни молбата му, за да може да разкопчее копчетата на гърба на изящната й бална рокля. — Трябва да направя нещо, за да те успокоя. Сложи си нощницата и се скрий в леглото. След малко ще бъда при теб.

Тя се тревожеше от мисълта да се съблича пред друг мъж, освен пред Патрик, но Чарлз деликатно й бе спестил това неудобство. Гърдите й бяха едри и твърди, но Кити нямаше представа колко съблазнително изглежда в атлазената нощница. Чарлз се върна, преди тя да успее да легне в леглото. Когато го видя, Кити бързо се мушна под завивките.

— Ето, скъпа, това ще ти помогне да заспиш — усмихна се той, подаде й чаша вино и започна да се съблича.

Кити извърна очи и отпи от чашата.

— Много е хубаво. Благодаря ти.

Чарлз взе празната чаша от ръцете й и я остави на нощната масичка. Сетне се притисна до нея и зарови глава в гърдите й.

— Ти си невероятно красива. Откакто за пръв път те видях, копнея за този миг.

Той бавно я целуна, а след това я люби толкова нежно, че тя забрави за страховете си. Когато по-късно съпругът й заспа, Кити се усмихна при мисълта за властта, която имаше над него. Но сърцето й се свиваше от мъка и копнеж по Патрик. Затвори очи, за да прогони внезапно обзелото я чувство за вина.

 

 

На другата сутрин Чарлз стана рано, облече се и отиде да донесе закуската. Постави таблата на нощната масичка до леглото и нежно я погали.

— Събуди се и виж какво съм ти донесъл.

— Ммм… усещам миризмата на шоколад.

Той взе от подноса един плик и й го подаде.

— Искам да ти дам един подарък за нашата първа брачна нощ.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е древна традиция. Когато съпругът е доволен от невестата си, на сутринта той й прави подарък. А ти ми достави изключително удоволствие.

Тя нежно му се усмихна.

— Отначало мислех да ти подаря някакво бижу, но това е много банален подарък. Реших да ти дам нещо, което ще е много по-ценно за теб. — Той й подаде плика.

— Какво е това, Чарлз?

— Това е нотариален акт за едно от моите имения в Ирландия. Отсега нататък то е твоя собственост и ще можеш да се разпореждаш с него както пожелаеш. Не си длъжна да го пазиш за Чарлз Патрик, защото той и без това ще наследи останалите ми имения. Можеш да го задържиш или да го продадеш, или дори да го подариш.

— Аз… аз… не знам какво да кажа. Сигурен ли си, че искаш да ми го дадеш?

— Напълно. — Чарлз се засмя. — Сега, ако искаш, можеш да ме напуснеш. Вече не си зависима от никого, дори и от мен.

Кити се разплака и в следващия миг той се озова в леглото при нея. Погали я по главата и я целуна.

— Чарлз, може да влезе някой от слугите.

— Ммм, надявам се да влезе — промърмори той, притиснал устни към шията й.

Много по-късно, когато остана сама, Кити се закле, че ще се постарае да бъде добра съпруга на Чарлз. Знаеше, че ще трябва да научи много неща, за да се държи като истинска херцогиня. Като начало трябва да се откаже от гледането на карти. Заедно с Чарлз ще взимат решения за бъдещето на техния син и няма да прибягва до помощта на картите. Не подхожда на една херцогиня да се занимава с предсказания за бъдещето с помощта на тесте карти. Искаше той да се гордее с нея и се закле, че ще направи всичко, което е по силите й, да стане истинска лейди.

Глава двадесет и трета

Патрик най-после наближи плантацията „Багател“. Съжаляваше, че за да пристигне по-бързо, бе решил да язди, вместо да пътува с карета. Жегата днес беше непоносима. Главата му се люшкаше, тропотът на коня го унасяше в дрямка. В един миг се сепна от подрусването, изтри потта от челото си и пришпори коня. Въздъхна с облекчение, когато в далечината се показа покривът на къщата. От два дни не бе слизал от седлото и го боляха всички мускули. Стигна до белите колони пред главния ход, с последни усилия на волята скочи от коня и бавно изкачи стъпалата.

Едва в този миг го скова мрачно предчувствие. Не знаеше какво се бе случило в негово отсъствие, но от уморения му поглед не убягна гузният израз по лицата на слугите. Жаклин го посрещна на най-долното стъпало на стълбата в преддверието с ослепителна усмивка, но в очите й се четеше неясно състрадание. Патрик бавно се приближи към нея, а в гърдите му се надигна усещането за опасност.

— Седни, Патрик. Имам лоши вести за теб.

Дори не усети как се озова на стола, поднесен му от слугата.

— Пристигна една млада жена, която заяви, че е преплувала океана, за да се срещне с теб. Каза ми, че името й е Кити, Кити Руни. Беше много зле, навярно се е заразила от треска по време на пътуването. Направих всичко, което бе по силите ми, за да й помогна, но още от самото начало бе ясно, че всичките ми усилия са безнадеждни.

Патрик нервно се изсмя, шокиран от неочакваната новина.

— Кити? Тук? Та това е невъзможно! Къде е тя? — извика той.

— Казах ти, Патрик, че пристигна неизлечимо болна. Умря от треска…

— Не може да е била Кити! Тук има някаква грешка, някаква ужасна грешка! — буйно отрече той. — Не е вярно! Лъжеш, кучко!

Без да пророни дума, Жаклин спокойно се обърна и пое нагоре по стъпалата. След малко се върна с пътната чанта на Кити. Той яростно я грабна от ръката й и започна да рови в чантата. Разсъдъкът му отказваше да приеме, че тези вещи са принадлежали на Кити, ала трябваше да го признае, когато пръстите му напипаха бледолилавата й копринена рокля. Поднесе я към лицето си, вдъхна лекото ухание на парфюма й и докато треперещите му пръсти нежно галеха коприната, пред замъгления му от сълзи поглед изплуваха незабравимите мигове от техните любовни нощи.

— В името на Бога, какво е станало с нея? — простена Патрик. — Кога пристигна в „Багател“? Защо не повика лекар?

— Патрик, изглеждаш много зле… да не би да припаднеш тук, на стъпалата? Тя е мъртва, а на теб не ти остава нищо друго, освен да се примириш с тази жестока вест. Мишел, ела! Донеси бързо чаша бренди за мистър О’Райли.

Той отблъсна протегнатата към рамото му ръка.

— Покажи ми… къде лежи сега Кити… — едва чуто прошепна смазаният от болката мъж.

Двамата отидоха до малкия параклис зад къщата, в който от десетилетия погребваха собствениците и най-близките им роднини. В оградения двор зад параклиса Патрик видя прясна купчина пръст, върху която беше поставен скромен дървен кръст.

— Остави ме… искам да остана сам.

Изтекоха два часа, но Патрик не се върна. Разтревожена, Жаклин отиде заедно с двама слуги, да го доведе в къщата. Ако се наложеше, щеше да заповяда на лакеите си насила да го приберат. Намериха го да лежи в безсъзнание до гроба. Целият бе плувнал в пот. Жаклин разбра, че изгаря от треска, незабавно заповяда на слугите да го занесат в леглото му и изпрати да извикат Луси.

— Ако той умре, и ти ще го последваш — студено заяви тя. — Когато разбереш със сигурност какво ще стане с него, ще дойдеш да ми съобщиш.

През следващата седмица Луси не се отдели от леглото на Патрик. Той бе едър и силен мъж, непрекъснато се мяташе в леглото и тя едва успяваше да го удържи. Сърцето й се изпълваше с жалост към огромната мъка на този млад човек. На седмия ден той отвори очи. Погледна я и просъска:

— Защо не ме остави да умра?

Луси се втурна да извика господарката си и Жаклин пристигна толкова бързо, че Патрик не разбра, че тя не го бе посещавала, откакто се бе разболял.

Усмивката й бе нежна и грижовна, тя се суетеше край него, хранеше го и всячески се стараеше да му угоди. Но Патрик я гледаше със студено безразличие. Жаклин реши да го упои с бренди, надявайки се, че алкохолът ще му помогне да забрави мъката си, ала той дори не погледна към чашата. Държеше се затворено и отчуждено, не разговаряше с никого, въпреки старанията на Жаклин да разчупи черупката, с която се беше обгърнал.

Гробът сякаш го привличаше с магическа сила, посещаваше го всяка сутрин и вечер. Често излизаше сам на езда. Жаклин на няколко пъти се опита да го настигне с коня си, но той все успяваше да се изплъзне от погледа й. Стана й навик всяка вечер да язди сама, за да успокоява нервите си. Сънят бягаше от очите й и скрита зад завесите, тя тайно наблюдаваше кога Патрик ще се появи.

— Пак е бил на онзи проклет гроб — ревниво изръмжа тя на себе си. — Градината ми е пълна с прекрасни рози и камелии, а той й носи диви цветя.

Устните й се извиха в презрителна усмивка, докато гледаше как той коленичи край празния гроб. Мъжете са такива сантиментални глупаци! Кога ще се заеме с работата си и ще започне да живее нормално? Жаклин забеляза безпокойството му и започна, да се страхува, че Патрик е решил да се върне в Англия. Трескаво се опитваше да измисли как да го задържи при себе си.

— Скъпи мой, мисля, че трябва да поговорим. Не може да продължаваме така.

Патрик присви очи и запали пурата си. Димът скри лицето му.

— Смяташ ли, че е време да се върнеш в Англия?

Той се поколеба за миг и тя разбра, че е спечелила.

— Знам колко много я обичаш. Тя беше толкова млада и ти навярно не можеш да понесеш мисълта да я оставиш тук, в тази далечна страна, и да се върнеш в Англия. Между теб и нея има връзка, която и смъртта не може да разруши.

Той смачка пурата си и я погледна. В очите му сякаш бе събрана цялата болка на света.

— Остани тук, ожени се за мен и ще станеш собственик на тази огромна плантация. Така ще бъдеш завинаги близо до нея. Ние ще бъдем добри партньори. Мисля, че вече си го разбрал.

През следващите няколко дни Патрик непрекъснато мислеше за предложението й. Истината беше, че той искаше отдавна да замине оттук, но не можеше да изостави Кити. Започна да оглежда по-внимателно плантацията, дори се отпусна да разговаря с прислужниците. Всяка вечер, когато се връщаше от езда, Жаклин поглеждаше към балкона пред прозореца на стаята му.

— Е, добре — помисли си тя, — може би няма да е тази вечер, но наближава денят, когато той ще ми направи предложение.

 

 

Както всяка вечер, Жаклин бе излязла на езда, а Патрик остана сам. На масата пред него имаше голяма бутилка бренди. Топаз влезе, за да прибере масата, и свенливо му се усмихна.

— Искате ли още нещо?

— Сам ще се обслужа, Топаз. Върви да си лягаш.

— За мен е удоволствие да направя нещо за вас, сър — отвърна девойката и отново се усмихна.

— Радвам се да го чуя, Топаз. Обмислям идеята да остана завинаги тук. Мисля, че скоро в „Багател“ ще има сватба.

Лицето й се сгърчи.

— Не го правете! — извика тя и уплашено закри устата си с ръка.

— Топаз, какво не е наред? — Патрик протегна ръка и нежно я докосна по бузата. Този жест стопи страха й и очите й се напълниха със сълзи.

— О, сър, вашата Кити не е мъртва!

Той скочи на крака и столът падна. Очите му горяха като въглени.

— Къде е тя? — изкрещя Патрик.

— Господарката я продаде на един търговец на роби.

Лицето му пребледня и той се свлече на колене.

— Исусе Христе, аз ти се молих тя да е жива, но сега ти се моля по-добре да е мъртва!

— Ох, Господи, сър, тя ще ме убие!

— Престани да плачеш, Топаз, няма да й позволя да те нарани. Къде отведоха Кити? На пазара за роби в Чарлстън ли? Как се казва този търговец?

— Не си спомням, сър. Ох, Господи, какво сторих!

— Иди си в леглото, Топаз — тихо заповяда той.

 

 

Жаклин препускаше в галоп към къщата. Спря коня под балкона на Патрик. Той погледна надолу към нея и драсна клечка кибрит, за да запали пурата си. Пламъкът освети голото му тяло. Тя се усмихна, бързо скочи от седлото и се втурна по стълбите. Той стоеше пред нея, великолепен и мъжествен. Жаклин протегна ръце към него и погали мускулестите му гърди. Патрик я взе на ръце, вдигна я високо над главата си и внезапно я стовари с рязко движение върху коляното си. Чу се зловещо изпукване в мига, когато гръбначният й стълб се прекърши. Той мълчаливо пусна безжизненото й тяло на пода. След това невъзмутимо изми ръцете си и се облече. Вдигна тялото й от пода и го качи на коня й. Всички знаеха, че тя яздеше като луда, и съвсем естествено щяха да предположат, че е станала злополука. Патрик се отправи към конюшнята и изведе коня си. Знаеше, че е почти безнадеждно, но трябваше да се опита да намери Кити.

 

 

Кити не можеше да откъсне поглед от малкия Чарлз. Момченцето се хвана за крака на стола и тромаво се заклатушка към нея. Тя се засмя и го грабна в прегръдките си. Заминаването им бе отложено с няколко месеца, защото трябваше да изчакат пристигането на новия губернатор. Кити следеше опаковането на колекцията от картини на съпруга й. Сърцето й се сви от мъка, че трябва да напусне този прекрасен остров, където бе преживяла толкова щастливи дни. Чарлз бе прекалено добър към нея. Държеше се безкрайно нежно с нея и ежедневно й доказваше любовта си. Понякога тя се тревожеше, че той не е толкова настоятелен в леглото, но знаеше, че Чарлз не е безразличен към нея, и разбираше, че той се страхува да не я разочарова. Може би нещата ще се променят, когато се върнат в Англия и той се освободи от отговорностите си като губернатор. Кити копнееше за мига, в който отново ще прегърне брат си. Възнамеряваше да заведе дядо си Суоди в Ирландия, в имението, което Чарлз й бе подарил. Тери можеше да живее с него и да се грижи за конете, които бяха първата му любов.

 

 

Кити внимателно се облече и си сложи шапка с голяма периферия, която закриваше част от лицето й. Излезе от губернаторската къща и бързо тръгна надолу по улицата. Мина покрай величествените къщи на най-богатите жители на острова и се озова пред една голяма къща с красиви бели колони пред главния вход. Изкачи стълбите, без да се колебае, и дръпна входния звънец. След няколко секунди Моли Макгиър отвори вратата. Когато позна Кити, очите й се разшириха от изненада.

— Е, проклета да съм, ако това не е самата съпруга на нашия достопочтен губернатор! Влизай, скъпа. Не всеки ден имам честта да посрещам толкова влиятелни гости.

Тя въведе Кити в малък салон, обзаведен с елегантни мебели, и позвъни на слугинята. Когато момичето влезе, Моли й обясни, че има важна посетителка и не желае да я безпокоят.

Кити се изкашля и смутено заговори:

— След няколко дни ще отплаваме за родината. Новият губернатор вече пристигна от Лондон.

— О, да, вече имах удоволствието да се запозная с него. Обикновено моят дом е мястото, което джентълмените първо посещават, когато пристигнат на острова — самодоволно се усмихна Моли.

— Е, това не би трябвало да ме изненадва, нали? — засмя се Кити и се отпусна на облегалката на креслото.

— Обаче не ми се случва често да се радвам на компанията на дами. Не се ли страхуваш, че някой може да те види в това място, което благонравните дами не обичат да споменават?

— Не. Не можех да напусна острова, без да ти благодаря за всичко, което направи за мен. Ти спаси живота ми, Моли. Дойдох да се сбогуваме. — Тя се поколеба.

Моли проницателно я изгледа.

— Струва ми се, че искаш да ме попиташ нещо, но не знаеш как да започнеш.

Кити нервно се усмихна.

— Много си наблюдателна, Моли.

— Не искам да бъда нахална, но ако мога да ти помогна с нещо, с радост ще го направя. Просто ми кажи, без да се притесняваш.

— Ами… наистина има нещо, за което исках да те попитам, но сега не ми се струва толкова важно. Може би е по-добре да си вървя — рече Кити и се надигна.

— Седни си на мястото! Отнася се за нещо интимно, нали? Нещо между теб и съпруга ти. Хайде, отпусни се и ми разкажи.

— Добре, Моли. Работата е там, че той… той не може… — Кити заекна смутено и млъкна.

— Слушай, момичето ми, знам почти всичко за проблемите в секса. Понякога мъжът не може да се възбуди. — Позна по лицето на Кити, че предположението й е вярно. — Обикновено най-лесно можеш да се справиш с този проблем, като вземеш члена му в устата си и започнеш леко да прокарваш езика си покрай…

Кити гневно скочи на крака.

— Не мога да направя подобно нещо! — извика тя.

Моли отметна глава назад и избухна в смях.

— Ти май си шокирана! Е добре, изслушайте ме, ваше високоблагородие. Ако наистина страстно обичаш някой мъж, нищо, което правиш с него, не бива да те отвращава.

Кити си помисли за Патрик и разбра, че Моли бе права.

— Съжалявам. Не исках да си виря носа пред теб. Дойдох при теб за съвет, а се държа като някоя превзета девственица.

— Ти не си виновна. Аз съм свикнала да имам работа с проститутки. Извини ме, скъпа. Ако мъжът има проблеми и не може да се възбуди, трябва да му помогнеш. Например съблечи се пред него, целуни го, докосни го и леко го помилвай по члена. Позволи му да опознае всяка частица от тялото ти, да си поиграе с гърдите ти. Такова красиво момиче като теб не би трябвало да има никакви затруднения, с който и да е мъж, освен ако той не е извратен. Тогава всичко се променя.

— Не, в този случай не е такъв — увери я Кити.

— Това е добре! С благородниците човек никога не може да бъде сигурен. Виж с мъжете от простолюдието е много по-лесно. Те се задоволяват само с обикновен секс.

Кити се изправи и й подаде ръка.

— Може би никога повече няма да се срещнем, но аз винаги ще те помня. Сбогом, Моли.

— Сбогом, скъпа. Бог да те пази.

* * *

Патрик нервно крачеше по кея на пристанището в Чарлстън. Беше отслабнал, а бръчките на лицето му се бяха задълбочили. За два месеца бе успял да претърси всички публични домове по крайбрежието — от Ню Орлеан на юг до Бостън на север. Знаеше, че е безнадеждно, но не можеше да се откаже. Най-накрая се върна в Чарлстън, изтощен и отчаян.

— Господ да ме убие, ако това не е Патрик О’Райли! — възкликна някой до него. Патрик се вгледа в загорелия моряк пред себе си. — Позволи ми да те почерпя едно питие, шефе. Струва ми се, че се нуждаеш от нещо по-силно.

— Големия Джим! Не съм те виждал от години. Сега ли пристигаш?

— Да, сър. За бога, наистина изглеждаш зле. Сигурно е замесена някоя жена.

— Да пийнем по нещо, Джим. Искам да ти задам няколко въпроса.

Те се настаниха на една маса в близката кръчма и поръчаха бутилка ром.

— Напоследък бил ли си на островите, Джим? — попита направо Патрик.

— Току-що се връщам оттам.

— Полудял съм от тревога за една млада жена. Търсих я навсякъде…

— Нашата прекрасна Кити! — прекъсна го капитанът.

Патрик смаяно го изгледа.

— Откъде познаваш Кити?

— Миналата година тя пътува на моя кораб от Ливърпул.

Патрик изохка и се хвана за главата.

— Била е продадена като робиня. Сигурно някъде на онези проклети острови.

Големия Джим се затресе от смях.

— Защо, по дяволите, се смееш, глупако?

— Робиня! Това наистина е смешно! Струва ми се, че и двамата сме станали за смях, момчето ми. Аз не бях достатъчно добър за нея, а, изглежда, се е оказало, че и ти не си достатъчно добър за нея. Тя се е продала, но доста скъпо, приятелю. Сега тя е херцогиня!

— Херцогиня? Да не си полудял?

— Преди два месеца бях в пристанището на Сейнт Китс. И знаеш ли кой заминаваше за Англия? Херцог и херцогиня Манчестър. Тя вървеше като кралица, следвана от две коли със сандъци.

Патрик го гледаше втренчено, без да може да каже нищо.

— Това, от което се нуждаеш сега, драги, е нова жена. Ела с мен, ще те заведа при Ани. Никак не е скъпо.

— Върви по дяволите с твоята Ани! Ще отида в най-добрия публичен дом в Чарлстън — „Ла Мезон дьо Жуе“!

Глава двадесет и четвърта

През първата седмица след пристигането си в Лондон Кити никъде не излизаше, за да се възстанови след дългото и уморително пътуване през океана. Но веднага след това светските ангажименти я засипаха и тя се оказа въвлечена в безкраен цикъл от балове, семейни тържества, следобедни визити, посещения на театър и опера. Постепенно се разсеяха опасенията й, че няма да бъде приета от висшето общество в столицата на всемогъщата империя. Дори напротив — стигна се дотам, че херцог и херцогиня Манчестър не успяваха да се отзоват на всички покани, с които ги отрупваха представителите на най-знатните фамилии в Англия. Чарлз не успя да устои на изкушението и държеше да се похвали със сина си пред всички гости, които ги посещаваха в разкошната им къща, недалеч от двореца Сейнт Джеймс.

Първото, което Кити направи след завръщането си в Англия, беше да изпрати брат си Терънс до Ланкашир, за да заведе дядо им Суоди в новопридобитото й имение в Ирландия. Успокоена, че се е погрижила за старините на дядо си и е помогнала на Тери, младата херцогиня отново се зае с нескончаемите грижи около избора на нови и нови тоалети, обиколки из най-луксозните магазини на столицата, организирането на приеми за многобройните приятели на сър Чарлз. Освен това не пропускаше нито една премиера на театрите, операта и Кралския балет. Неусетно се научи да се наслаждава на забавленията, които щедро й предлагаше големият град. Отначало се изнервяше, когато се озоваваше сред най-изтъкнатите представители на изисканото светско общество, но Чарлз неизменно намираше с какво да я окуражи, не се уморяваше да й повтаря, че най-разумната тактика е да бъде естествена, и тя скоро се успокои, усвоила умението да отминава със снизхождение опитите на по-любопитните и злонамерени дами да се ровят в миналото и произхода й. Научи се също да разговаря непринудено дори и с най-високопоставените особи, с които съпругът й я запознаваше. Веднъж, по време на поредния прием, сър Чарлз доста се посмя, след като неволно бе чул част от разговора между двама негови приятели:

— Помни какво ти казвам. Колкото е по-издигната една особа, толкова по-свободно се държи в обществото. Не мога да ти го докажа, но според мен във вените на тази млада лейди тече кралска кръв, щом си позволява да е така непринудена. Та тя се държи като незаконородена принцеса! Кой знае, наистина може да се окаже незаконна дъщеря на някой от многобройните братовчеди на Нейно величество…

Понякога сър Чарлз я придружаваше из скъпите лондонски магазини и благодарение на него Кити успя да се запознае с най-изисканите места в Лондон, като например „Хетън Гардън“ на „Бонд стрийт“. Фасадата на този нечувано скъп бижутерски магазин не блестеше с нищо и беше скрита под внушителна колонада, но вътре в полумрака, сред лавиците, покрити с кадифе, блещукаха великолепни огърлици, колиета, пръстени и обици.

Много мъже се опитваха да спечелят благоразположението й, но тя умееше само с два-три погледа и някоя реплика да подчертае дистанцията, която никой повече не се осмели да пристъпи, въпреки че най-дръзките ухажори бяха готови да изпълнят всяко нейно желание при най-лекия намек от нейна страна. На всеки прием някой от прочутите лондонски бонвивани се залепваше за нея и се стараеше да привлече вниманието й, като не спираше да й предлага помощта си за избора й от масите, претрупаните с ордьоври.

— Опитахте ли от тази великолепна салата, скъпа? — попита я лорд Макълсфийлд и неусетно се приближи плътно към нея.

Тя го изгледа изпитателно, но му отговори с напълно равнодушен, макар и вежлив тон:

— Според мен по-добре би било, ако бяха нарязали краставичките на по-ситни резенчета. И ако бяха добавили повече подправки.

— Очевидно не мога да се меря с вас — примирено въздъхна лордът. — Не трябва да се опитвам да ви давам повече съвети.

Към тях се приближи нисичкият Гренвил, който бе чул размяната на реплики между херцогиня Манчестър и лорд Макълсфийлд.

— Всяко търпение има горчив вкус, но носи сладки плодове, скъпи лорде.

Кити намигна на лорд Макълсфийлд и развеселено отвърна:

— Никога не трябва да слушате съветите на мъже с къси крака. При тях мозъкът е прекалено близо до корема им.

— Очевидно не мога да се меря с вас, мадам. Вашият език понякога може да бъде по-остър от езика и на най-смелия мъж — засмя се Гренвил.

В този миг погледът й се кръстоса с погледа на херцог Портланд, който бе добре познат на всички редовни посетители на кралските приеми. Той се извърна към своята компаньонка, лейди Чатъм, и прошепна на ухото й:

— Ето я! Пристъпва като ангел, но, кълна се в Бога, някой ден ще успея да й подрежа крилцата. Но защо не мога да се откажа от желанието си да я отрупвам с комплименти?

Кити се приближи към него и го дари с една от своите ослепителни усмивки.

— Как успявате да го постигнете, ваша светлост? — запита го тя с най-любезния си тон.

— За какво намеквате, скъпа херцогиньо? — надменно вирна глава херцог Портланд.

— Как успявате да си внушите, че няма по-неотразим мъж от вас на всеки един от кралските приеми?

— Вие сте непоправима! — избухна в смях лейди Чатъм. — Елате с мен, бих искала да потърсим вашия щастлив съпруг. Струва ми се, че ще го намерим в игралната зала, край някоя от масите, покрити със зелено сукно. Видях го да се отправя натам подръка с престарялата вдовица херцогиня Греъм.

— Мили боже, само не ме карайте отново да разговарям с тази невъзпитана особа! Очевидно през първите й седем години не са я учили по методиката на мистър Уитърли да се храни с книги, притиснати под мишниците, и заради това сега не спира да ръкомаха, когато се настани около масата.

— Е, не бих казала, че е невъздържана само по време на вечеря — засмя се лейди Чатъм.

 

 

— Трябва на всяка цена да отървем Чарлз от нейното присъствие. На последния прием тя ме притисна в един ъгъл и едва дочаках гонга за вечерята.

Кити се приближи към стола на сър Чарлз и отпусна ръце на раменете му.

— Скъпи, надявам се, че скоро ще ме заведеш у дома. Днес навалицата е непоносимо шумна!

— Извинете ме, мадам — поклони се той пред херцогиня Греъм, — но дългът ме зове.

След посещението на някой от лондонските театри те често канеха някои от най-близките си приятели на лека вечеря. На тези вечери в интимна обстановка Кити се забавляваше много по-добре, отколкото в претъпканите салони на шумните светски приеми, защото разговорите около масата бяха много по-интересни и откровени. Постепенно сред тесния кръг от приятелите на семейство Манчестър Кити ставаше все по-популярна с вродената си дарба да имитира прочути светски особи.

— Къде беше снощи? Не те видях в операта — отбеляза лейди Дерби.

— Бях на соарето на виконтеса Палмерстън в Чарлтън Гардънс — обясни сър Чарлз.

— О, беше прекрасна вечер — въодушевено добави Кити, — макар че този път за мен се залепи херцогиня Съдърленд и ме затрупа с превзети чужди думи. Как я нарече, Чарлз?

— Редупликираща, многословна — усмихна се сър Чарлз, защото знаеше каква ще бъде реакцията на младата му съпруга.

— Брей! Колко сложно! — възкликна Кити и се зае да имитира жестовете на превзетата херцогиня Съдърленд. — Обикновено така говорят само празните глави, които всъщност няма какво да кажат. Толкова е блудкаво да се бъбри с часове за някаква модна дреха, колкото и да е красива! „… Ох, ама каква тъпканица е тази вечер! Хайде, миличка, да си вземем от онзи лакей по още едно питие, така… а сега да се чукнем, да си побъбрим още мъничко, а защо да не си поръчаме и по чаша шампанско? Не, не се стряскай, нищо няма да ти се случи… Уф, май пак се отплеснах. Ето че видях онзи интересен майор. Затова, мила, ще трябва да се разделим, макар и за малко.“

Всички избухнаха в смях и заръкопляскаха възторжено.

— Не е ли чудесна? Кити, моля те, покажи ни как държи реч в Парламента министърът на външните работи.

Сър Чарлз се изкашля и любезно се намеси:

— Не ми се струва разумно да се подиграваме с негово превъзходителство тъкмо сега. Всички очакваме през идната седмица покана за Уиндзор. Катлийн ще бъде представена на Нейно величество.

— О, да, наистина ще бъде чудесно! Кралицата в никакъв случай няма да те хареса. Прекалено красива си, за да заслужиш височайшето одобрение. Не забравяй най-важното правило за приемите на кралица Виктория: Никакви ярки дрехи. Според неписаните правила на дворцовия етикет всички дами се обличат по-скромно и от слугините им.

— О, да, щях да забравя, че най-предпочитаният цвят е убито зелено! Или да си избера нещо от траурните ми тоалети? — засмя се Кити.

 

 

Сестрата на Патрик, Джулия, не жалеше усилия, за да възстанови приятелството си с Кити. Младата херцогиня Манчестър обаче не можеше да се отърве от подозрението, че това до голяма степен се дължи на промяната в мястото, което заемаше в строго регламентираната йерархия на висшето общество. Сезонът в Лондон беше в разгара си и баловете се редуваха с нестихващо темпо. Сър Чарлз държеше съпругата му да бъде с безупречен тоалет на кралския прием, по време на който се очакваше младата херцогиня Манчестър да бъде представена на Нейно величество. Очакваше ново назначение и макар да се надяваше да получи портфейла на министъра на финансите, би се задоволил и с по-скромен пост, например управител на лондонската митница.

В приемната господата оставиха цилиндрите и пелерините си на камериера, застанал до дясната врата, докато дамите се събраха до гардероба край лявата врата, за да свалят наметките си. Трябваше да влязат заедно, по двойки, защото майордомът обявяваше имената и титлите на новопристигналите, както при банкетите, давани от мера на Лондон. Когато се обърна, сър Чарлз с ужас видя, че под наметката си Кити е облякла яркочервена копринена рокля, а в черната си коса е затъкнала мак.

Прилоша му. Ще трябва да се прости с новото назначение!

— Негова светлост херцог Манчестър и нейна светлост херцогиня Манчестър — отекна силният глас на внушителния майордом.

В огромната зала надвисна застрашителна тишина. На Кити й се стори, че тази мъчителна пауза няма да има край. Защо ли й трябваше да избере толкова крещящ тоалет? В този миг от групата придворни, струпани около трона, се отдели един и бавно пристъпи към нея. Спря се на три метра от нея и се поклони.

— Може ли да ви поканя за следващия танц, мадам?

— Благодаря ви, принц Албърт^[20]. Очевидно вие сте най-смелият кавалер в тази зала.

Той й подаде ръката си, тя се отпусна на нея и двамата се завъртяха във вихрения валс. От устните на всички присъстващи се отрони въздишка на облекчение.

По-късно, когато танцуваше със съпруга си, Кити му прошепна:

— Ох, сега ще ми се наложи да се обучавам как да яздя грациозно, като истинска дама от благородно потекло. Съжалявам, скъпи, ако заради мен се провалят шансовете ти да се представиш добре пред Нейно величество.

— Глупости, с нищо не ме проваляш, Кити. Най-вероятно е кралицата да се смили над един толкова остарял, но предан на короната служител, какъвто съм аз. Дори може да ме съжали, тъй като съм се заел с непосилната задача да укротя такава млада и темпераментна жена — промърмори сър Чарлз и я притисна към себе си.

Най-после настъпи дългоочакваният миг. Младата херцогиня се поклони ниско пред кралицата и мълчаливо се изправи, очаквайки с трепет думите на Нейно величество. Според строгия дворцов етикет, всяка херцогиня трябваше да изчака кралицата първа да заговори.

— Ако не се лъжа, вие сте ирландка, нали? — попита я кралицата.

Кити направи лек реверанс и смутено заговори:

— Ваше величество, искрено съжалявам, че…

— Не е необходимо да се извинявате! Вие сте добре дошли в нашия двор. Освен това виждам, че се справяте отлично със задълженията си като херцогиня.

След това придворните кавалери отрупаха Кити с молби за танци и тя се видя в чудо. Накрая си избра за партньор лорд Ливърпул. Засменият херцог успя да я прелъсти с остроумната шега, че не е редно да го пренебрегва, защото Ливърпул и Манчестър са две съседни графства, които винаги са се подкрепяли през цялата история на Англия.

— Уф, тъкмо сега ли трябваше да се появи премиерът — ядосано процеди лорд Ливърпул малко след като двамата се завъртяха в средата на разкошната бална зала.

Лорд Палмерстън се приближи към кралица Виктория и с недоумяващ израз огледа танцуващите двойки.

— Забелязвам, че уважаемите дами днес са много по-свободни в поведението си. Това несъмнено се дължи на благотворното влияние на нашата прекрасна кралица. Но се страхувам, че в близко бъдеще отново ще се възкреси матриархатът, изоставен в далечните тъмни векове.

— Не мога да се съглася с вас, лорд Палмерстън — обади се Кити. — Много по-разпуснати са били нравите по време на Регентството и в епохата преди него. Сега, под въздействието на пуританските ограничения, всички сме се превърнали в изкусни лицемери.

— Какво искате да кажете с тези думи, мадам?

— Ами например да вземем един напълно невинен на пръв поглед съвременен обичай като следобедния чай.

— Мила моя, нима допускате, че…

— Разбира се, че си го мисля! Разполагаме се около маси, огъващи се от храна и напитки, и всичко това наричаме скромно „следобеден чай“. Още оттук си проличава нашето лицемерие. Днешната светска жена е принудена да носи тежки официални тоалети, с подплънки и басти, корсети и фльонги, от главата до петите. Препречваме пътя на мъжете към нашите деколтета с какви ли не закопчалки и колани, да не говорим колко сложно е да се съблече една рокля, захваната за фустата и бельото. И защо е всичко това, моля ви се? Защото такава била последната мода! Не зная дали сте се замисляли, милорд, колко жени са били принудени да използват прословутия английски следобеден чай, за да се срещнат с любовниците си? И то защо? Защото са омъжени по сметка за благородници от прочути родове, но в тези бракове няма любов. Цялото ни светско общество затъва в примката на лицемерието и не виждам как ще се измъкнем от това блато. Необходимо ли е да ви изброявам колко са скандалните клюки, които научих само през последната седмица?

— Браво, браво, моето момиче! — заръкопляска лейди Дерби. — Позорно е да се пие чай следобед в компанията на дама, с чиито мъж си изневерявала предишния ден.

Лорд Палмерстън се поклони пред Кити, изправи се и дяволито я изгледа:

— Очевидно вашият съпруг, мадам, е щастлив мъж. Няма да пропусна възможността лично да му го съобщя, когато разговарям с него за новото му назначение.

 

 

Къщата в Лондон на „Стренд Лейн“ бе заобиколена от просторна морава, стигаща чак до брега на Темза. Кити и Чарлз Патрик се прибираха тичешком у дома. Обувките й бяха изкаляни след скитането по речния бряг, а косата й — разрошена от ръчичките на момченцето. И двамата бяха изпотени и задъхани, но очите им грееха от щастие. Кити го заведе в детската стая, а после отиде до трапезарията и се върна с чаша чай. Синът й на бърза ръка излапа сладкото от чинийката, без да пропусне да омаже добре розовите си бузки и дори краищата на непокорните си черни къдрици. Накрая се прозя уморено.

— Скъпи, май ти се доспа.

— Не! — упорито тръсна къдрици детето, но в следващия миг отново се прозя.

— Слушай, бъди така добър сега да си легнеш, а по-късно, когато дойде бавачката, ще те събудя, за да те изкъпе. И тогава ще се кача в стаята ти и ще ти прочета някоя приказка, докато заспиш дълбоко.

— Не те ли е страх, че ще те изпръскам с вода, като се къпя?

— О, скъпи, майка ти не е толкова неразумна, че да се доближи до коритото с тази скъпа рокля от кадифе.

— Тогава ще изпръскам бавачката! — заинати се детето.

— Малко дяволче, кога ще се научиш да се държиш както трябва? — засмя се Кити.

— Кога ще се върне татко?

— Скоро, много скоро — успокои го тя, вдигна го на ръце и го понесе към леглото, така, както си беше облечен, само свали изкаляните му обувки.

— Обичам те — прошепна Кити и оправи възглавничката под къдравата му коса.

— А пък аз повече те обичам — засмя се детето.

Кити излезе на пръсти от детската стая, отиде в своята спалня и се изправи пред огледалото. Трябваше да оправи прическата си, преди Чарлз да се е прибрал. Наближаваше пет, а той винаги се връщаше точно по това време. Още не бе стигнала до стълбите, когато чу как пред входа изтрополя каретата на съпруга й.

— Катлийн, ела бързо! Имам изненада за теб! — весело извика сър Чарлз.

Тя повдигна краищата на роклята си и бързо се спусна по стъпалата, но в този миг чу следващите думи на съпруга си и се закова насред стълбата.

— Можеш ли да си представиш, че този наш стар приятел се мотае в Англия от няколко месеца и въобще не му е минало през ума, че трябва да се отбие поне веднъж в дома ни?

Погледът й съзря в полумрака на преддверието някаква фигура зад гърба на сър Чарлз. Сърцето й замря, сковано от ледено предчувствие.

— Не, не се плаши, не е привидение. Наистина е Патрик, твоят братовчед.

В първия миг Патрик се олюля, а сетне пристъпи неуверено напред, изненадан не по-малко от нея.

— Срещнах го съвсем случайно и го довлякох тук едва ли не насила — весело продължи сър Чарлз.

Стъпалата се разклатиха под нозете й. Трябваше да се вкопчи с изстинали пръсти в парапета, за да не падне надолу по стълбата. Сякаш времето спря за нея. Не можеше да откъсне очи от него. Горчиви бръчки обрамчваха устните му, цялото му тяло беше напрегнато като за скок. Но в следващата минута благородното му лице се килна леко назад и той промълви с треперещ глас:

— Как сте, скъпа братовчедке?

В гърдите й се надигна гняв. Бавно слезе по стъпалата с искрящи от мъка очи.

— Нима си се измъкнал от опасността да се ожениш в Америка? — язвително попита Кити.

— О, не, предпочитам да оставя други да бързат да сключват брак — отвърна й той със заплашителен тон.

— Ех, Патрик, не знаеш колко ни липсваше — намеси се сър Чарлз, без да подозира колко близо бе до истината.

Вцепенен, Патрик не можеше да откъсне пламналия си поглед от нея. С женската си интуиция тя усещаше безкрайната омраза, която любимият мъж изпитваше към нея в този съдбоносен миг, но нищо не можеше да направи. В крайна сметка нямаше ли тя самата много повече основания да го ненавижда след всичко, което бе изтърпяла заради него?

Сър Чарлз отиде до масата в трапезарията и се върна с три чаши, напълнени с шери.

— Хайде, да се настаним около масата. А сега те очаква най-милата изненада. Още не си видял сина ми. Само да не ревнуваш, ясно ли е? — засмя се домакинът и тръгна по стълбата към детската стая.

— Чарлз, недей! — извика Кити. — Детето тъкмо задряма. Знаеш, че не понасям, когато някой се опита да наруши съня му.

— Глупости! Но какво става с теб днес? Много добре знаеш, че не мога да издържа на изкушението да го покажа на всеки мой гост. — Обърна се към Патрик и му намигна весело.

Патрик се изчерви и смутено промърмори, опитвайки се да бъде любезен:

— О, да, чух, че имате дете.

Стояха мълчаливо един срещу друг като обречени. Патрик здраво стисна челюсти. Долната устна на Кити продължаваше да трепери. Принуди се да я захапе, за да не се издаде. Всеки усещаше яростта в погледа на другия.

— Ето ни и нас… Ела, синчето ми, да ти покажа чичо ти Патрик. Той е дошъл чак от Америка — рече Чарлз.

Патрик вдигна поглед и видя едно малко момченце, което слизаше по стълбите и влачеше подире си едно малко дървено магаренце с откъсната опашка. Очите му се присвиха. Изненада го възрастта на детето. Кити си помисли, че синът й ще се уплаши от високия непознат мъж и го притисна към гърдите си, сякаш искаше да го защити от нещо.

— О, господи, та аз си мислех, че той е още бебе! — възкликна Патрик.

— Не съм бебе! — изкрещя малкият Чарлз Патрик и размаха малките си юмручета.

Очите на Патрик се разшириха от неочакваното подозрение и той впи изпитателен поглед в Кити.

„Господ да ми е на помощ, той разбра, че е баща на Чарлз Патрик!“ — отчаяно си помисли Кити.

Лицето на Патрик омекна, докато гледаше към детето, което се опитваше да намаже с конфитюр кадифеното му сако.

— Сигурно твоите родители не те бият, но ми се струва, че трябва да го правят — меко каза той.

Момчето го погледна и му се усмихна толкова чаровно, че Патрик изпита желание да го грабне в прегръдките си.

— Чарлз, моля те заведи го в леглото — бързо рече Кити. — Наистина не бива да го разглезваме.

— Да вървим, приятелю. Явно тази вечер майка ти не е в настроение. — Чарлз извинително погледна към Патрик. — Обикновено двамата цяла вечер си играят и измислят все нови и нови лудории.

— Не се и съмнявам — студено промърмори Патрик. — Утре вечер ще те чакам на „Халфмуун стрийт“ — каза Патрик, когато останаха сами. — Настоявам да ми дадеш някои обяснения.

— Няма да дойда! — гневно извика Кити.

— Струва ми се, че не чух добре отговора ти — тихо процеди през зъби Патрик. Погледът му я накара да замръзне. В този миг Чарлз се върна в стаята.

— Е, как ти се струва моят син? — попита той.

— Той е едно чудесно хлапе, макар и доста разглезено — замислено отвърна приятелят му.

— Остани за вечеря. Джулия и Джефри също ще дойдат — настоя Чарлз.

— Не мога, приятелю. Имам няколко досадни задължения, които трябва да изпълня — излъга Патрик.

— Добре, но настоявам в близко време да дойдеш на гости и да прекараме цялата вечер заедно.

Патрик многозначително изгледа Кити.

— Да, много скоро ще прекараме заедно цялата вечер.

На вечеря Кити сменяше темата на разговора всеки път, щом се споменеше името на Патрик. И въпреки че се преструваше, че слуша бъбренето на Джулия, не изпускаше от поглед Чарлз и Джефри и се опитваше да разбере за какво си говорят.

— Той е продал и трите тъкачници и май окончателно се е отказал от този бизнес — каза Джефри.

— Чудя се къде ли е вложил парите си? Питам, защото, ако и ние постъпим като него, сигурно няма да сбъркаме — рече Чарлз.

— Тези дни имаше работа с онзи Болт от Ливърпул — обади се Джулия. — Предполагам, че е вложил парите си в покупка на роби. Търговията с роби носи големи печалби.

Кити изстина. Остави вилицата на масата и притисна салфетката към устните си. Преглътна и се обърна към съпруга си:

— Чарлз, нали не вярваш, че той е способен на подобно нещо?

— Скъпа, разбирам отвращението ти от такива сделки, но в миналото и аз за кратко се занимавах с търговия с роби. Джулия има право, работата наистина е много печеливша.

Искаше й се да стане от масата и да избяга някъде, но вместо това благоразумно смени темата. По-късно Джефри сложи ръка на рамото й и тихо каза:

— Тя говори празни приказки. Нима мислиш, че Патрик ще обсъжда сделките си с Джулия?

— О, разбира се, не го очаквам. — Усмихна се, но вътрешно не бе много убедена. Бе решила, че няма да се подчини на заповедта на Патрик, но сега разбра, че няма избор. Трябваше да говори с него насаме.

 

 

Още преди да отвори вратата на гардероба, знаеше какво ще облече за срещата. Избра скъпия тъмнооранжев костюм, поръбен със самурена кожа. Вдигна нагоре косата си, като остави един къдрав кичур да се спуска до лявото й рамо, и елегантно килна кокетната си шапчица на една страна. Извади пакета, който лежеше в долното чекмедже на бюрото, и с решителен вид се отправи към „Халфмуун стрийт“.

Патрик сам отвори вратата и от погледа й не убягна фактът, че не се виждаха никакви слуги. Когато я съзря, на лицето му се изписа самодоволна усмивка.

— Знаех, че ще дойдеш.

— Ти си едно отвратително копеле! Не съм дошла тук, защото ми заповяда — изсъска тя.

Той презрително я изгледа.

— Можеш да живееш и сто години, но никога няма да станеш истинска дама — тихо рече той. — Време е да престанеш да се държиш като слугиня.

Кити потрепери от гняв, но в себе си призна, че той бе прав. Трябваше да се научи да сдържа чувствата си, както правеше той.

Пое дълбоко въздух и вече по-спокойно продължи:

— Изглежда, смятате, че сте ощетен с нещо, мистър О’Райли, и че ви дължа обяснение. Позволете ми да разсея заблужденията ви.

Сега бе негов ред да избухне.

— Ти си една лекомислена малка кучка, която си въобразява, че е достатъчно да съчини някакво обяснение и всичко ще бъде наред. Ти се опита да съсипеш живота ми и почти успя.

Тя се огледа за стол.

— Бих искала да седна, преди да изслушам обвиненията ти.

Патрик се надвеси заплашително над нея с блеснали от ярост очи. Краката й трепереха толкова силно, че Кити си помисли, че ако не седне веднага, сигурно ще се строполи на пода.

— Помолих те за нещо толкова просто — да ме почакаш, докато се върна от Америка. Оставих ти достатъчно пари и ти обещах, че ще се оженим веднага щом се върна в Англия. Но ти си постъпила глупаво, безразсъдно и егоистично и на своя глава си тръгнала за Чарлстън. Това е най-глупавата постъпка, за която съм чувал. Всички разправят, че ирландците са твърдоглави, и, за бога, имат право! Трябваше да го знам, преди да се забъркам с теб! Ти си една дива и необразована циганка и такава ще си останеш! — Той млъкна и се вгледа в нея. Необикновената й красота прониза сърцето му като кинжал. — А най-ужасното е, че ти дори нямаш представа за мъката и страданията, които ми причини — продължи той с по-тих глас. — В плантацията ми казаха, че си умряла от треска, дори ми показаха гроба ти. Аз стоях и скимтях край гроба ти като ранено животно. Не исках да оставам в Америка, но не можех да понеса мисълта, че ще те оставя в онзи студен гроб. Едва не полудях. Мислех, че за мен няма друг изход, освен да те последвам в смъртта. Тогава внезапно узнах, че не си мъртва, а са те продали в робство. Нямам думи да опиша какво преживях. Хиляди пъти бих предпочел да си мъртва, отколкото да са те продали в някой публичен дом. — Гласът му заглъхна. Патрик се изсмя горчиво и продължи: — Трябваше да те познавам по-добре и да знам, че няма защо да се безпокоя за теб. Ти можеш отлично да се грижиш за себе си, нали, Кити? Е, надявам се, че сега си доволна от себе си. Вече си задоволила безумните си амбиции за благородническа титла и богатство, дори с цената на това, че ме лиши от сина ми!

— Ще ми разрешите ли и аз нещо да кажа, милорд? — иронично попита тя.

— Да чуем — кимна Патрик, отпусна се в едно кресло и запали пура.

Кити не искаше да го обвинява в нищо. Реши само да му опише преживяванията си.

— В онази нощ, когато ме остави и замина за Лондон, се събудих от ужасяващи викове. Съпругът ми и един негов приятел се опитваха да изнасилят Тери. Убих съпруга си с изстрел в главата. Стана случайно, но трябваше да обяснявам надълго и нашироко в полицията. След погребението на Саймън заминах за Лондон, като се надявах, че още не си отплавал за Америка. И тогава срещнах Чарлз. Той беше изключително мил с мен и ме помоли да се омъжа за него. Аз обаче не можех да си представя, че ще се омъжа за друг, освен за теб, дори когато разбрах, че съм бременна от теб. Единственото ми желание беше час по-скоро да те намеря. Исках да се оженим колкото може по-бързо, защото мисълта, че детето ми ще бъде незаконородено, ме ужасяваше. Твоята любовница ме окова във вериги и ме продаде като робиня. Заведоха ме в един публичен дом на островите, но Чарлз ме намери и ме спаси от позора. Чарлз прие не само мен, но и детето ми, ожени се за мен и дори ме боготвори. — Тя разкъса пакета, извади парцаливата памучна рокля с петна от кръв и кал и му я подаде с гневен жест.

Вместо да се отдръпне с отвращение, Патрик притисна дрипата към лицето си и прошепна:

— Прости ми…

— Може би имаш право и по-голямата част от вината е моя. — Гласът й затрепери и очите й се изпълниха със сълзи. — Господи, какво да правя? Животът ми е погубен.

Патрик извади носната си кърпа и избърса сълзите й.

— Не говори така — тъжно се усмихна Патрик. — Аз съм истински негодник.

— Да, тази роля напълно ти подхожда! — изкрещя Кити, грабна кърпата и си издуха носа.

— Кити, скъпа, колкото и да се обвиняваме взаимно и колкото и да си крещим един на друг, това няма да промени истината — ти си моя, само моя и аз не мога без теб!

— Патрик, вече е твърде късно… — отчаяно промълви тя.

— Чуй ме, котенцето ми. Аз убих човек заради теб. Това ме направи много по-жесток и сега няма да се спра пред нищо, за да те имам. Знам, че и ти ме желаеш.

— Патрик, трябва да ме изслушаш. Единствената причина, заради която сега съм при теб, е, защото Джулия ми спомена, че си вложил парите си в търговията с роби. Дойдох да те помоля да се откажеш от тази сделка. Не искам да погубиш душата си.

— Джулия е една кучка! Тя лъже, за да се развлича. Пък и не забравяй, че Америка е пред прага на гражданска война. Президентът Линкълн възнамерява да ликвидира робството. — Той започна да разкопчава копчетата на роклята й.

— Ох, Патрик, не го прави… Не мога да остана.

Тя протегна ръце, за да го спре, и в този миг усети колко напрегнати бяха мускулестите му ръце. Гласът му бе станал дрезгав от желание. Устните му докоснаха шията й.

— Нали не мислиш, че ще те оставя да си отидеш?

Тялото й потръпна от желание, но Кити се опита да го отблъсне. Отстрани ръцете му от гърдите си, но те се спуснаха към бедрата й и я притеглиха към неговите. Тя усети колко е възбуден. Патрик се наведе, за да я целуне, и видя, че очите й са разширени от страх.

— Аз те плаша… — неохотно отдръпна ръце той.

— Патрик, ти си толкова силен и лесно можеш да ме изнасилиш, но тази вечер не съм дошла тук, за да се любя с теб.

— Не те искам само за тази вечер. Искам да бъдеш с мен до края на живота ми! Искам и сина си! Искам да напуснеш Чарлз и да се ожениш за мен. Аз те обичам, Кити. Това не е само плътско желание. Защо се страхуваш от мен?

— Ти си опасен мъж и можеш да сломиш съпротивата ми. Не мога да напусна Чарлз. Той е прекрасен човек и винаги е бил толкова добър с мен. Той призна Чарлз Патрик за свой син. Ако му отнема детето, той няма да го преживее. Не мога да бъда толкова жестока.

— Повярвай ми, котенце, ти си способна и на по-големи жестокости — язвително отвърна той.

— Патрик, аз те обичам с цялото си сърце и душа и знам, че съм много виновна пред теб, но не мога да напусна Чарлз.

В очите му проблесна триумф. Вдигна брадичката й и я погледна.

— Засега и това ми стига. Наистина е по-добре да тръгваш. Отлично разбираш колко много те желая и ако останеш още малко, не отговарям за себе си.

На следващата сутрин тя получи кошница с лилии, придружени с картичка с надпис: „Някъде, някога, в някой ден!“.

Глава двадесет и пета

Тази нощ Кити заспа чак на разсъмване. Дълги часове се мяташе в леглото, като напразно се опитваше да пропъди мрачните мисли. Нервите й бяха опънати до скъсване. Едва се сдържаше да не се разкрещи. И през следващите нощи не можа да се успокои.

Започна да избягва поканите за танци на приемите. Предпочиташе да стои при мъжете в залата за игра на карти, дори се увлече от страстните залагания на покер. Чарлз бе достатъчно благоразумен, за да схване, че нещо става с нея, и не се намесваше, но се стараеше да не я изпуска от погледа си. Веднъж, когато бяха седнали около масата за следобедния чай, откъм стълбата се чу изплашен вик. Чарлз Патрик се беше спънал на стъпалата.

— Веднага махни тези проклети ботуши! — изкрещя Кити.

— Какво става с теб, мила моя? — разтревожи се сър Чарлз. Досега не я беше чувал да крещи така яростно.

— Обича да се пъха в твоите ботуши за езда. Тази седмица за трети път се спъва с тях по стълбата. Ако падне още веднъж, ще ги запратя в камината, така да знаеш! И повече да не си го завел в конюшнята, чуваш ли какво ти казвам? Не искам, като порасне, да си счупи врата с някой жребец!

— Чарли, върни се в стаята си. И повече да не си се доближил до ботушите ми! А аз ще се постарая да успокоя майка ти. Хайде, Катлийн, престани да се ядосваш. Ела до мен. Искам да те утеша. Нали помниш как сме уреждали всички спорове, само ми кажи какво те измъчва.

— Нищо не се е случило. Само дето снощи загубих доста пари на покер. И на всичкото отгоре накрая заложих онези прекрасни обици, които ми подари за Коледа. Но и това не е всичко… За малко да изгубя онова имение в Кент, което ми подари през миналия месец, дори преди да сме го посетили. Напоследък никак не съм доволна от себе си, Чарлз. Ала най-лошото е, че не мога да си обясня какво става с мен.

— Поне в това мога да ти помогна — рече той и я покани да седне на канапето до него. Тя бавно се приближи и се отпусна до него. Чарлз хвана ръката й, постави я върху своята и заговори утешително:

— Още си прекалено млада, изпълнена с живот, или както казват старите хора, още не си прекипяла. Може би не си доволна от живота си и затова си толкова изнервена.

— Не те разбирам, Чарлз. Какво искаш да кажеш с тези думи?

— Ти си прекалено млада за мен, а аз не те задоволявам в леглото. В теб тлеят огнени страсти, които, за съжаление, едва сега се разгарят. Не, не ме гледай така учудено, скъпа. Това е самата истина. Аз винаги съм се стараел да бъда реалист и сега мога да ти призная, че очаквах това да се случи. Трябва ти любовник. Аз не съм толкова голям егоист, че да ти забраня подобно нарушение на брачната клетва. Само че… скъпа… държа да се спазва дискретността.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Нима искаш да кажеш, че няма да възразяваш?

— Ще възразявам, и то как, затова не искам никога нищо да научавам за твоите похождения.

— О, Чарлз, винаги успяваш да ме развеселиш! — нервно се засмя Кити.

— Е, поне в това ме бива, така ли? Боже мой, не мога да понасям да си сърдита или недоволна от нещо, каквото и да било то. Дори от тук, от трапезарията, чувам стъпките ти, когато крачиш ядосано в стаите на горния етаж — пошегува се той, за да успокои разтревожената си млада съпруга.

— Лъжеш безсрамно, Чарлз! Това не са моите стъпки! Много добре знаеш, че детето не спира да търчи из стаите и шумът отеква и на долния етаж.

Сякаш нарочно точно в този миг от горния етаж отново се чуха детски стъпки. Кити скочи от креслото и се втурна нагоре по стълбите, а съпругът й се провикна след нея:

— Скъпа, спри! Не чуваш ли, че това е тропотът на слугите? Сигурно е онзи прислужник, когото изпратих да полира парапета на стълбата.

Кити се успокои и се върна при креслото на мъжа си.

— Между другото знаеш ли как е започнал да говори синът ни напоследък? Не мога да си обясня откъде е успял да научи един куп улични думи. А още не е навършил три години… Като заговорих за годините, се досетих, че наближава твоят рожден ден. Как ще го отпразнуваме? Защо да не организираме бал с маски?

* * *

Кити прояви благоразумие и предложи по време на бала с маски да се сервират само ордьоври и студено телешко в импровизирания бюфет. Кой знае защо обаче Чарлз се заинати и отказа да навлече маскараден костюм. Вместо него облече редингота си и каза на Кити:

— Ако някой се опита да възразява, може да му отговориш, че съм се маскирал като Бо Брумъл, прочутия салонен ухажор и законодател на модата.

Повечето от дамите се появиха на бала с великолепни маскарадни костюми. Десетина от тях се бяха маскирали като Мария Антоанета, но преобладаваха тоалетите от Средновековието, със съответните сложни фризури. Джулия, с очарователна червена перука, се беше дегизирала като кралица Елизабет I и контрастираше ярко на Кити, нагиздена като циганка — роля, която й се отдаваше превъзходно. Никой от гостите не посмя да се появи без маска, затова й бяха потребни двадесетина минути, преди да разпознае някои от присъстващите. За нейна изненада под изпоцапания моряшки костюма тя откри министър-председателя на Англия. Кити се приближи до него и му намигна.

— Като ви видях в тези моряшки дрехи, милорд, веднага си спомних знаменитата ви фраза, че силата на Англия е в господството над моретата.

Когато сред тълпата Чарлз си проби път към нея, тя разговаряше оживено с Джулия.

— В този костюм на циганка изглеждаш доста дръзко, Кити. Не ти ли се струва унизителен за една херцогиня?

Кити се засмя и остави третата си чаша с шампанско на подноса в ръцете на слугата.

— Внимавай с храната, Джулия. Тази сутрин заповядах на готвачите ми да сготвят един таралеж. Да не си убола езика си на някой от бодлите му?

— Наближава полунощ, а още никой не се кани да си тръгва. Според мен балът ще има незапомнен успех — усмихна се сър Чарлз.

— Защото маските позволяват на гостите да се забавляват много по-добре. Нищо чудно да се наложи да сервираме закуска за стотина посетители — радостно въздъхна домакинята.

— Но аз се уморих. Ще се измъкна незабелязано по стълбите на горния етаж, за да подремна поне за половин час. Моля те, скъпа, постарай се никой да не забележи отсъствието ми. Не желая да огорчавам гостите ни.

— Не се страхувай, никой няма да се разтревожи. Не разбираш ли, че ще дочакат разсъмването и едва тогава ще започнат да се разотиват? Защо да не поканим гостите да се позабавляват с игра на карти? — предложи Кити.

— Едва ли някой ще иска да играе на карти, когато има толкова други забавления, а и не желая да ти развалям празненството с карти. Наистина ще си лягам. Забавлявай се, скъпа.

— След малко ще дойда при теб. Едва ли някой ще забележи отсъствието ми — засмя се тя. — Сигурен ли си, че не искаш да остана с теб?

— Сигурен съм, Катлийн. Ще изпия чаша бренди и ще изпуша една пура. Върни се при гостите. Ще се видим на сутринта.

Тя затвори вратата и тръгна по коридора. Шумът от залата стигна до нея, преди да се озове на площадката пред стълбището. Кити се олюля и се хвана за перилото на стълбата. Каза си, че не бива да пие повече шампанско и бавно заслиза надолу. Високите френски прозорци към градината бяха широко отворени. Една висока маскирана фигура се приближи към нея, хвана я за ръката и я поведе към градината. Тя се извърна към непознатия, но преди да успее да протестира, устните му се впиха в нейните.

— Какво правиш, Патрик? — задъхано прошепна тя.

— Отвличам те, скъпа. — Горещият му дъх опари ухото й.

Кити неохотно се отдръпна, но той бързо я вдигна на ръце и я понесе в тъмнината.

— Какво си решил да правиш с мен? — извика тя.

— Знаеш какво — тихо рече той.

— Веднага ме пусни или ще се разкрещя! — заплаши го младата жена.

— Можеш да крещиш колкото си искаш, но едва ли някой ще ти обърне внимание — засмя се Патрик.

— Защо правиш това?

— Защото ме изкушаваш, а аз не мога да ти устоя — промърмори той.

Каретата му бе скрита в мрака край оградата и въпреки съпротивата й Патрик я внесе вътре.

— Не мога да напусна празненството! Аз съм домакинята и всички ще забележат, че ме няма. Може би ще извикат полицията.

— Твоите гости ще помислят, че си на горния етаж, а Чарлз ще смята, че си с тях. Ще те върна утре преди разсъмване и никой няма да разбере.

— Защо ми причиняваш всичко това? — сърдито попита Кити.

Той я притисна към себе си.

— Ела с мен, скъпа, всичко ще ти обясня. Тази вечер приличаш на истинска циганка, волна и необуздана. Представям си, че съм твоят таен любовник, който, обезумял от несподелена страст, е решил да те отвлече на всяка цена.

Тя усети набъбналата му мъжественост и въпреки волята си настръхна от възбуда. Гласът му бе пресипнал от желание.

— Нека да сключим сделка, любов моя. Искам само тази нощ да сме заедно и аз ти се заклевам, че повече никога няма да те безпокоя.

Кити се поколеба, но знаеше, че Патрик винаги държи на думата си.

— Патрик, пусни ме, задушавам се. Не мога да мисля разумно, когато ме докосваш.

— И ти ми действаш така, котенце. Ти си упойваща като силно вино — прошепна той, но отслаби прегръдката си и тя се облегна на седалката.

Ала веднага почувства, че й липсват топлите му ръце и потръпна от студ. Патрик не я докосваше и Кити се приближи и се притисна към него.

— Студено ми е — стеснително прошепна тя.

Той взе наметката си от отсрещната седалка и я загърна с нея. В този миг каретата спря, Патрик скочи на земята и й подаде ръка да слезе.

— Ти си истински дявол! — възкликна Кити, като видя, че са спрели пред къщата на „Халфмуун стрийт“.

— Все едно, че си решила да продадеш душата си на дявола — засмя се младият мъж и леко захапа ухото й.

— Върхът на нахалството е да ме доведеш точно тук — възкликна тя с престорен гняв.

Патрик я настани на дивана и отиде да запали газената лампа. Прекрасното му лице изплува от мрака и гърлото й пресъхна от вълнение. Бе забравила колко красив и мъжествен бе той.

— Остани с мен тази нощ, любима. Не ме напускай — сериозно рече той.

В някакво отдалечено ъгълче на съзнанието й проблесна мисълта, че не би могла да му откаже. Той винаги постигаше своето. „Патрик О’Райли, винаги успяваш да ме хипнотизираш“ — отчаяно си помисли тя. Трябваше да признае, че любовта им е по-силна от чувството за дълг и вярност. За нея нямаше по-голямо щастие от това да бъде тук, сама с него. Патрик погали една от разбърканите й къдрици и я уви около пръста си.

— Искам да те любя така, че никога да не забравиш тази нощ. Позволи ми да изследвам тялото ти. Ще започна от пръстите на ръцете ти и ще стигна до пръстите на краката ти — прошепна той и целуна дланта на ръката й. Сетне обсипа с целувки копринената кожа от вътрешната страна на ръката й. — Бъди щедра с мен, любима. Знаеш, че съм луд по теб. — Устните му се сляха с нейните, а ръката му нежно погали гърдите й. — Ти си прекрасна, чувам как бие сърцето ти. И ти ме желаеш така страстно, както и аз теб…

Пръстите му започнаха нежно да я разсъбличат, а устните му я докосваха навсякъде.

— Сега е мой ред — промърмори Кити и протегна ръка към копчетата на ризата му.

След няколко минути и двамата останаха без дрехи. Патрик я повдигна от дивана и я плъзна покрай гърдите си. След миг проникна дълбоко в нея, обхванал с ръце бедрата й, а тя уви ръце около врата му. Върхът на езика му се плъзна в устата й. Кити си помисли, че сърцето й ще се пръсне от неописуема наслада. Обви краката си около кръста му, а той бавно тръгна към леглото. Наведе се над него и тя отпусна глава на възглавницата. Патрик легна върху нея и засмука розовото зърно на гърдата й. Преплетените им тела сякаш се разтваряха едно в друго, любовта им бе всепоглъщаща и изгаряща, изпълнена с възхитителното очарование на спомените, примесена с тръпката на непознато досега усещане. Любиха се още няколко пъти и едва на разсъмване се отпуснаха изтощени в леглото.

— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако замина някъде надалеч — каза Патрик.

— Но нали ми каза, че в Америка ще има война — изплашено прошепна Кити.

— От войната могат да се спечелят много пари, скъпа.

— Не искам да се занимаваш с контрабанда на оръжие, Патрик.

— Не, оставил съм тази работа на съдружника ми. Изглежда, си забравила, че „Хинд Фууд Къмпани“ търгува с храни. Можем да получим поръчки от армията. Затова продадох тъкачниците. Ще има забрана за износ на памук от Америка, а нашите предприятия за хранителни продукти са в северните щати. Моите симпатии са на страната на Юга, но не съм толкова глупав, че да избера губещата страна.

— Откъде знаеш кой ще спечели войната?

— Знам. Достатъчно добре познавам положението в тази страна. Севера е по-жизнен и по-напреднал икономически и затова ще победи. Юга е по-изостанал.

— Нека да не говорим повече за войната — помоли го тя.

Той страстно я целуна и Кити пламенно му отвърна.

— Струва ми си, че си зажадняла за любов. Да не би Чарлз… не, по-добре да не знам! Не мога да понеса мисълта, че спите заедно. Макар да не мога да отрека, че той се държи много добре с теб.

— Той е много мил към мен и към Чарлз Патрик. — Тя прехапа устни, защото знаеше, че думите й му причиняват болка.

Патрик я притисна към гърдите си.

— Моля те само за едно, любима: никога, никога не спирай да ме обичаш!

Искаше да я люби така, че да забрави за всичко друго на света, така, сякаш им беше за пръв и последен път.

Притегли я към себе си и бързо проникна в нея.

— Искам да ти дам толкова много любов, но имаме само няколко часа — задъхано прошепна той. — Отдай ми се с цялото си сърце и душа. Обичай ме! Аз ти давам всичко от себе си, но в замяна те искам цялата!

Внезапно Кити бе обхваната от дива, необуздана страст. Никой, освен Патрик О’Райли, не можеше да я възбуди до лудост. Това беше тайната на тяхната любов. Тя бе върховно блаженство и страдание, страст и похот, нежност и дивашка пламенност.

Уморени и задоволени, най-сетне заспаха. Кити се събуди първа и уплашено се надигна от леглото.

— Патрик, събуди се, скъпи. Трябва да тръгвам. — Тя нежно го побутна по рамото.

Той прикри огорчението си.

— Позволи ми да ти помогна да се облечеш.

Когато влязоха в каретата, той я положи на коленете си, за да се насладят на последните мигове, които им оставаха да бъдат заедно. Каретата спря. Настъпи мигът на раздялата. Устните й бяха подути от многобройните му целувка и Патрик я целуна по челото.

— Не поглеждай назад.

Кити слезе от каретата все още загърната с неговата наметка. Пред къщата чакаха няколко карети. Една двойка се разхождаше с лодка по реката, а мъжът размахваше бутилка шампанско. Кити потръпна от студ и тръгна към къщата, надявайки се да се добере до спалнята си, без никой да я забележи.

Глава двадесет и шеста

Изминаха две седмици. Кити и Чарлз закусваха в малката трапезария. Тя разсеяно ровеше в чинията, докато се опитваше да подреди мислите си. Тревожеше се за Чарлз. Изглеждаше й състарен. Не можеше да си позволи да му го каже открито, защото не искаше да го нарани, но и не можеше повече да мълчи.

— Чарлз, не изглеждаш добре. Моля те, скъпи, обади се на твоя лекар. Струва ми се, че напоследък се преуморяваш.

— Нищо ми няма. Само съм малко уморен. Всъщност се безпокоя много повече за теб. Чинията ти е пълна и не си изяла почти нищо от закуската си. Изглеждаш ми отслабнала. Може би момчето те преуморява. Мисля, че е време да му намерим някакво занимание, за да изразходва енергията си. По-добре да му наемем възпитател, преди напълно да сме го разглезили.

— Той е съвсем нормално момче, но съм съгласна с теб, че трябва да му потърсим домашен учител. Малко дисциплина няма да му навреди — усмихна се Кити.

— Така е по-добре! Обичам да те гледам усмихната, а не тъжна, каквато беше допреди малко. — Той повдигна вежди. — Предполагам, че не си последвала съвета ми, нали?

— За какво говориш, Чарлз?

— За предложението ми да си намериш млад любовник.

— О, това е моя тайна — подразни го тя. — Знаеш, че съпругът последен научава. Но не се опитвай да отклониш вниманието от себе си. Сега говорим за твоето здраве.

— Защо да не заминем някъде? Ще бъде добре и за двама ни. Не е зле да отидем до Ирландия. Ще посетим имението ми „Дрегоу Касъл“, в графство Армаг, в Ирландия.

— Звучи чудесно! Никога не съм ходила в тази част на Ирландия — възбудено възкликна младата жена.

— Освен това малкият Чарли ще може да лудува на воля, преди да му намерим някой строг възпитател. Ще наема лодка, за да ни превози до залива Дъндалк. Братовчед ти Патрик има яхта в Ливърпул, която винаги е на негово разположение, и той навярно няма да ни откаже тази услуга.

Кити се намръщи.

— Изглежда, той задоволява всичките си капризи.

— Катлийн, защо винаги си толкова студена, когато става дума за Патрик?

— Какво искаш да кажеш? — отпаднало попита тя.

— Ами не съм те чул нито веднъж да кажеш добра дума за него, а той е прекрасен човек.

— Прекрасен?

— Е, не искам да издавам тайни, но наскоро той е получил задача да отнесе секретно послание от нашето правителство до президента Линкълн в Америка. Задачата е много опасна и той рискува живота си.

Сякаш студена ръка сграбчи сърцето й. Припомни си думите на Патрик: „Искам само тази нощ да сме заедно… никога повече няма да те безпокоя“. Сигурно не е имал предвид, че ще загине. Не изглеждаше обезпокоен, но вероятно нарочно е искал да изглежда безгрижен и уверен в бъдещето.

 

 

„Дрегоу Касъл“ имаше доста зловещ вид, но въпреки това на Кити й хареса тишината и усамотеността на имението. Само едно крило бе обитаемо. Останалата част от замъка бе влажна, мрачна и запусната. Етажът, на който се настаниха Чарлз и Кити, се отопляваше денонощно с камини. Кати и Мими — двете прислужнички, които придружаваха Кити — се страхуваха от замъка и се кълняха, че той е пълен с привидения.

— Когато бях малък — каза Чарлз, — това място ме ужасяваше, така че много добре разбирам как се чувстват момичетата.

— Е, не искам Чарли да се изплаши от техните приказки. Ще трябва да измисля нещо, за да ги успокоя — рече Кити.

След десет минути Мими влезе в стаята.

— Мадам, чух шум от стъпки, когато отидох да донеса нещо от кухнята. Не искам повече да ходя там. — Тя трепереше.

— О, разбирам, че трябва да ти разкажа историята за духа, който обитава този замък. Когато е бил малко момче, дядото на Чарлз е имал любимо куче. То било много лакомо и непрекъснато стояло пред вратата на кухнята, а слугите го тъпчели с храна по цял ден. Когато настъпвало време за обяд или вечеря, то непрекъснато тичало след слугите, докато поднасяли храната. Според легендата всеки, който обича животните, може да чуе шума от стъпките на кучето.

— О, звучи много мило! Значи призракът съвсем не е страшен, нали? — попита Мими и упокоена излезе от стаята.

Чарлз бе смаян от разказа на съпругата си.

— И какво е станало с това малко кученце?

Кити разпери ръце срещу него и изръмжа:

— Драконът го изял!

— Мисля, че тя наистина ти повярва — засмя се Чарлз.

Кити сви рамене.

— Хората понякога са много доверчиви.

Чарлз изпитателно я изгледа.

— Надявам се, че няма да се опиташ да ме излъжеш, като съчиниш някоя приятна история, нали, Катлийн? Нали винаги ще ми казваш само истината?

Кити наклони глава и тихо отвърна:

— Не и ако истината ще ти причини болка, Чарлз. Не искам да страдаш.

 

 

Отново дойде есента. Въздухът стана хладен и още по-влажен, но Кити продължаваше всеки ден да излиза на езда. След дългите увещания на сина й тя се убеди, че няма друг изход, освен да му разреши да язди едно малко пони. Момчето беше на седмото небе от радост. Сър Чарлз предпочиташе да ходи на лов с двама от слугите и петте ловджийски хрътки. От наблюдателния поглед на Кити не убягна промяната, изписана по лицето на съпруга й, вероятно от редовните излети в горите около замъка.

Един ден Кити се сблъска на стълбите пред външната врата с непозната жена на средна възраст, която й съобщи, че се грижи за осиротелите деца в селата около замъка. Двете жени разговаряха повече от два часа. След като непозната си отиде, Кити със срам си припомни колко месеци беше пропиляла в суетни светски развлечения в шумния Лондон. Внезапно реши, че няма да е зле да убеди съпруга си да направят щедро дарение за местното сиропиталище и да се опитат да убедят другите благородници от графството Армаг да последват примера им. Знаеше, че не липсваха богати хора, които пръскаха хиляди лири за прищевките си. Може би в началото ще се наложи да им обясни по-подробно какви са целите на нейното благородно начинание. Заповяда на иконома на замъка да потърси девойки от най-близкото село, под предлог, че търси камериерки. За нейна изненада на следващия ден в замъка дойдоха десетина момичета. За съжаление нямаше толкова свободни места за прислужнички в домакинството на Кити и сър Чарлз Манчестър. Но Кити не бе забравила мрачните дни в Болтън, когато бе останала без средства за препитание, и се отнасяше съчувствено към смутените млади селянки. След консултация със съпруга си тя реши да наеме пет от кандидатките и те още на следващия ден се заеха с почистването на изоставените помещения в другото крило на мрачния замък.

Чарлз не спираше да се шегува с нея:

— Струва ми се, скъпа, че е трябвало да основеш агенция за камериерки и домашни помощнички.

Шегата му не беше лишена от основание, защото бюрото на Кити постепенно се запълваше с все повече писма, съдържащи молби до всичките й знатни приятелки в Лондон да я осведомят, ако някоя богата дама търси слугини за дома си в столицата или в някое провинциално имение.

Кити беше искрено щастлива, когато успя да уреди шест от момичетата, но преди заминаването им за Англия ги събра в салона си, за да им даде последни напътствия.

— Не трябва да забравяте, че за пръв път се разделяте за дълго със семействата си и в Англия ще бъдете съвсем сами. За съжаление още сте прекалено млади, неопитни и невинни за такъв порочен град, какъвто е Лондон. Затова се чувствам задължена да ви предупредя, че в столицата ви очакват безброй изкушения и съблазни, но вие на всяка цена трябва да се научите как да ги избягвате. — Кити млъкна и се замисли дали е разумно да им обяснява на дълго и на широко какви опасности крият претъпканите лондонски улици, но след миг реши, че не може да премълчава горчивата истина пред тези наивни момичета от глухата ирландска провинция. — Не забравяйте, че господарите често гледат на всяка новопостъпила прислужница като на част от собствеността си. А разглезените им синчета не пропускат възможността да съблазнят всяко миловидно момиче. Пък и не само синовете… — прошепна Кити. — Възможно е дори главата на семейството да се опита да прикотка някоя от вас в леглото си. Разбира се, само в часовете, когато съпругата му е извън дома. Не искам да ви изброявам колко разкази съм изслушала за господари, които непрекъснато се опитват да бръкнат под полите на нещастните си слугини, когато ги завардят в по-тъмните ъгли на къщата.

Момичетата се изчервиха и смутено се закискаха, притиснали уста с краищата на престилките, но тя не им обърна внимание и продължи с решителен глас:

— За нищо на света не трябва да позволявате на когото и да било, колкото и да е богат или знатен, да се гаври с вашата чест! И тогава, момичета, за ваша изненада ще установите, че господарите внезапно се започнали да ви уважават и ценят много повече отпреди.

Кити съзнателно си намираше по някаква работа през целия ден, за да не й остава време за блянове и мечти. При всяко утихване на острия и студен есенен вятър младата херцогиня непременно излизаше на езда. Но за съжаление и тогава не я напускаха мечтите й за промяна в живота й. В съзнанието й се запечата особено ярко един мрачен, но не особено хладен следобед, когато бе излязла навън само с оранжевата памучна рокля. Представи си как някакъв мъж се притиска към нея и поднася алчните си устни към нейните, все по-близо и по-близо. Тъкмо се готвеше да изкрещи от уплаха, когато разбра, че това бе нейният Патрик, окован с верига към нея, тя въздъхна облекчено, но в следващия миг могъщата му набъбнала мъжественост се впи между бедрата й. Той я събори на мократа трева и грубо я облада. Тя се сепна и видението мигом изчезна, ала продължаваше да усеща твърдата му плът дълбоко в себе си и тихо изхлипа. Не знаеше дали да се радва, или да страда, че всичко се оказа само сън.

След няколко нощи сънят й се промени — сега се виждаше в огромно легло, оградено с вити дървени колони с великолепна дърворезба. На гърдите й беше леко, сякаш най-после се бе завърнала у дома след дълго и изнурително пътешествие. Завесите се вееха около високите френски прозорци, в ъгъла на притихналата стая весело пращяха дървените пънове, оставени от някой слуга в камината. По стените танцуваха призрачни сенки. Тя седеше пред тоалетната си масичка и решеше косите си, а на устните й играеше закачлива усмивка. Като че ли очакваше някого. Внезапно вратата изскърца и дръжката на бравата бавно се завъртя. Тя се изплаши до смърт, но в следващия миг си припомни, че вратата е заключена. Отвън проехтяха яростни ругатни. Патрик затропа по вратата и се разкрещя:

— Ако още веднъж залостиш вратата, след като съм ти обещал, че ще те посетя в леглото, ще я разбия, ще се втурна вътре, ще те тръшна на леглото и ще те изнасиля, ясно ли е?

 

 

Чарлз се наслаждаваше от сърце на почивката в затънтеното имение, но ето че дойде денят, когато повече не можеше да отлага завръщането си в Лондон.

— Скъпа, нямаш ли желание най-после да огледаш онова ирландско имение, което вече е приписано на твое име? Можем да се отбием там по пътя към пристанището. Няма да се наложи много да се отклоняваме, а освен това не искаш ли да видиш брат си Терънс?

— О, Чарлз, та това е чудесно! Отдавна копнея да видя замъка „Уиндръш“, още от онзи незабравим ден, когато ми връчи нотариалния акт, с който ме направи господарка на това имение.

Той я целуна нежно.

— Никога не съм се чувствал така щастлив, както тази сутрин. — Погали гърдите й, а тя се изчерви от неочаквания интимен жест. — И никога няма да забравя радостите, с които ме дари, скъпа.

 

 

Още щом видя „Уиндръш“, Кити се влюби в него. Имението и замъкът приличаха на имението на О’Райли, което се намираше в долината на река Лайфи. Дори отначало й се стори, че се е завърнала у дома след дълго скитане в далечни краища. Ала видът на дядо й я шокира, толкова бе болнав и отслабнал. Кити побърза да сподели страховете си с Чарлз.

— Ако смяташ, че трябва да останеш за известно време, скъпа, аз нямам нищо против. Чарлз Патрик може да ти прави компания, а Кати и Мими ще ти помагат. Когато ми съобщиш, аз ще дойда да те отведа в Лондон.

— Но това няма да е справедливо към теб, Чарлз. Предполага се, че трябва да заведа тези млади момичета в Англия, а сега се налага ти да се погрижиш за тях. Ще трябва да пътуват с теб, а това сигурно ще ти създаде доста главоболия.

Съпругът й дяволито я изгледа.

— Едва ли. Може даже да си помислят, че съм повел със себе си цял харем. Ще тръгна утре сутринта, докато времето все още е хубаво. От Ирландско море може да се очакват всякакви изненади.

Дядо й чезнеше от ден на ден. Вече се налагаше Кити и слугите да го отнасят до леглото. Тя спеше на долния етаж, за да бъде близо до него. Когато вечерта Тери се върна, тя му съобщи, че се налага да повикат лекар от Дъблин.

— Мисля, че това е най-доброто, което можем да направим. — Тери я погледна с благодарност. — Добре, че поне ти си тук.

Лекарят им каза, че с нищо не може да помогне на стареца. Според него Суоди имал тумор и дните му били преброени. Кити го помоли да й даде някакво лекарство, което поне да успокои болките на дядо й и той им предписа лауданум.

Лауданумът подейства като чудо. Само с една доза преди лягане старецът спеше непробудно през цялата нощ. Оказа се, че лекарят е сгрешил в прогнозата си. Мъченията му продължиха още дълги дни, а болките ставаха все по-нетърпими. Кити не се отделяше от леглото му, миеше го, хранеше го, утешаваше го. Тя писа на Чарлз, че до края на зимата ще остане в Ирландия. Знаеше, че съпругът й ще прочете между редовете нейното решение — Кити трябваше да остане докрай с дядо си. Въпреки изтощението и тревогата за Суоди, престоят в „Уиндръш“ й се отрази благоприятно. Обичаше старата къща и всяка дреболия в нея. Това бе място, в което се бяха раждали, бяха живели, обичали и умирали няколко поколения преди нея. На втори февруари, когато зимата още държеше земята в ледената си прегръдка, смъртта отнесе дядо й. Трябваше да скърби за него, но всъщност изпита облекчение.

Когато получи писмо от Чарлз, Кити опакова багажа си, сбогува се с Тери и веднага потегли за Англия. Съпругът й бе прекарал тежък бронхит, но Кити знаеше, че ако лекарите му бяха разрешили, той щеше да дойде да я вземе. Струваше й се, че каретата не се движи достатъчно бързо. Веднага щом кочияшът спря конете пред къщата им на „Стренд Лейн“, младата жена изскочи навън и се втурна по стъпалата. За нейна изненада Чарлз я посрещна на прага, облечен в пътнически костюм, с куфар в ръка.

— Защо не си в леглото? Къде си тръгнал? — гневно извика тя.

— Скъпа моя, исках да дойда при теб в Ирландия, но, както обикновено, ти ме изпревари.

— О, Чарлз, тревожех се до смърт за теб. Оздравя ли напълно?

— Да, остана ми само лека кашлица. Не, не, скъпа, не ме целувай, може да се заразиш.

Вечерта, когато се разположиха в креслата пред камината, Чарлз нежно й прошепна:

— Не знаеш колко много ми липсваше. Тази зима ми се стори най-мрачната в живота ми. Ти си единствената ми радост и светлина.

Кашлицата му я тревожеше, но Кити започна приготовленията за благотворителния бал, предназначен да събере пари за сираците в Ирландия. Джулия бе очарована, когато Кити я помоли да й помага, и двете жени прекарваха по цели дни в обсъждане на приготовленията.

— Трябва да се организират толкова много неща, че не знам откъде да започна — оплака се Кити.

— Ще основем комитет, а от теб искам да изпратиш поканите и да се появиш на бала с цялото си великолепие на херцогиня. Патрик се върна в Лондон — внезапно рече тя и се засмя.

— Благодаря на Бога, че е се върнал невредим от Америка. Нали не е ранен? — попита Кити.

Джулия отметна глава и весело се закиска.

— Какво говориш? Той придружаваше някакви американци в Лондон. Един от неговите представители в Америка изпрати в Лондон жена си и дъщеря си, за да ги предпази от ужасите на войната. — Джулия изви очи към тавана. — Само един глупак може да си въобразява, че жените са в безопасност в присъствието на брат ми.

 

 

Бронхитът на Чарлз рязко се влоши. Тя настоя той да си легне и изпрати слугата на „Харли стрийт“, за да повика личния му лекар. В крайна сметка Джулия трябваше сама да се заеме с подготовката на благотворителния бал.

— Опасявам се, че негова светлост е заболял от пневмония. Трябва да лежи в добре затоплено помещение и да взима тези лекарства. Ако няма подобрение, повикайте ме още утре сутринта.

На сутринта Чарлз не се чувстваше по-добре. Кити прекара нощта на канапето, което слугите внесоха в спалнята му по нейно настояване. Грижеше се сама за съпруга си и постепенно той започна да се подобрява. Тогава Чарлз Патрик също започна да страда от мъчителна, раздираща суха кашлица. Наложи се да остане в леглото си и Кити започна да се грижи и за него.

— Ти си уморена до смърт и ако не си починеш, ще се разболееш — упрекна я съпругът й. — Скъпа моя, през тази зима ти се струпаха толкова болести и грижи, че се чудя как издържаш. Не се безпокой за мен, погрижи се за малкия, но не стой по цяла нощ край леглото му.

Тя се усмихна, трогната от загрижеността му.

— Това е съдбата на всяка майка.

Най-после докторът ги успокои, че няма опасност нито за детето, нито за Чарлз.

— В случаи като тези медицината не може да помогне много и оставяме всичко в ръцете на природата. Струва ми се, че момчето има нужда от известни развлечения.

Кити му четеше приказки с часове, играеше с него на карти, изрязваше му фигурки от хартия. Увлечена в грижите за сина си, тя напълно забрави за предстоящия бал.

— Кати! — извика Кити. — Защо, за бога, никой не ми напомни, че остават броени дни до бала?

— Помислих, че сте се отказали от тази идея. Напоследък сте толкова преуморена.

— Но нали балът се дава от мое име? Трябва да присъствам, а не съм си поръчала дори роклята!

Тя разтвори широко вратите на гардероба.

— Не съм поглеждала тези рокли от миналото лято. О, те изглеждат толкова демоде. Тази светлозелената е любимата ми, също и бледолилавата, но и двете са изцапани. Къде са всичките рокли, които през есента взех със себе си в Ирландия? Само не ми казвай, че са още в сандъците! Мили боже, всичко става все по-зле. Къщата е пълна с прислужници, а няма кой да изчисти и подреди дрехите ми.

— Какво ще кажете за тази красива рокля от светлооранжев сатен?

Кити я облече, но роклята се оказа широка.

— Винаги ми е била малко широка, но сега съм отслабнала и ми виси като торба. Позлатената дантела е потъмняла, същото се отнася и за роклята със сребърната бродерия.

— А тази виненочервена рокля от брокат? Не си спомням някога да сте я обличали.

— О, може би тази ще стане. Напоследък бях заета прекалено много с грижи за съпруга ми и за сина ми и нямах време да мисля за тоалети. През тази зима се случиха толкова много неща, а на бала аз трябва да изглеждам безупречно.

— Извинете, мадам, но какво ще правим с косата ви?

— Господи, не съм ходила на фризьор от векове! Косата ми е толкова пораснала, че я свивам на кок. Не мога да я оставя свободно пусната, защото е много буйна и безформена. Ще трябва да я прибера с една от онези мрежички, които напоследък са много модерни. Потърси ми някоя, която да е в тон с роклята.

Кити критично се огледа в огледалото. Лицето й бе отслабнало и придобило жълтеникав оттенък.

В каретата си каза, че трябваше да избере друга рокля. Това, което бе взела за наситено червено, се оказа неприятно тъмнокафяво. Погледна разтревожено към Чарлз.

— Сигурен ли си, че тази вечер трябваше да идваш с мен, Чарлз?

— Сега е мой ред да се погрижа за теб, скъпа. Ти направи толкова много за мен — нежно рече той.

Тя не се осмели да му каже, че не се чувства добре, защото съпругът й щеше веднага да заповяда на кочияша да се върнат у дома.

Когато пристигнаха, балната зала в Уайтхол бе препълнена с гости. Докато Кити прекосяваше просторното помещение и любезно отвръщаше на поздравите, глъчката изведнъж стихна и всички впериха погледи в нея. Тя почувства как се облива в топлина и си помисли, че всеки миг ще припадне. Джулия величествено се приближи към нея, следвана от Джефри.

— О, Джулия, изглеждаш великолепно — искрено се зарадва Кити. Сестрата на Патрик бе облечена в рокля от пурпурно кадифе с широки ръкави.

— Съжалявам, че не мога да ти върна комплимента — снизходително я изгледа Джулия. — Роклята ти е доста демодирана.

Кити развеселено сви устни.

— Е, не е лесно да направиш херцогиня от една домашна прислужница.

— Не бива да се виждаме често, защото непрекъснато се караме — отвърна Джулия.

— Винаги е било така — пошегува се Кити.

— Не поглеждай към вратата, защото тъкмо в този момент влизат американците — предупреди я Джулия.

Въпреки това Кити не се сдържа и погледна. От двете страни на Патрик вървяха две красиви и елегантни блондинки. По-младата, на не повече от осемнадесет години, бе облечена в елегантна розова рокля. Всяка къдрица от косата й бе на място си, а прекрасната й кожа блестеше на меката светлина на свещите. Младото момиче гледаше с обожание своя придружител. По-възрастната дама беше по-слаба, но все още красива, в рокля от черна коприна.

— Чудя се с коя от двете Патрик прекарва нощите си? — промърмори Кити.

— Доколкото познавам брат си, може би обслужва и двете едновременно — подигравателно подхвърли Джулия.

— Това, което каза, е отвратително, Джулия — намеси се Джефри.

— О, просто се пошегувах — засмя се Джулия. — Много обичам брат си, въпреки че е голям донжуан. — Тя многозначително изгледа Кити.

Кити се смути, когато видя, че Патрик приближава към нея, подръка с младата американка. Вероятно бе решил да ги запознае. Той се поклони ниско пред Кити и любезно заговори:

— Може ли, ваша светлост, да ви представя мис Аманда Астор?

Девойката избухна в смях.

— О, Патрик, престани! — обърна се към Кити и обясни: — Той мисли, че съм много наивна и ще повярвам на всяка негова измислица.

Настъпи оглушителна тишина. Никой около тях не можа да повярва на ушите си. Долната устна на Кити се разтрепери за миг, но тя веднага я прехапа и тихо заговори:

— Искрено ви благодаря за посещението и ви поздравявам с добре дошли в Англия. Надявам се, че навсякъде ви посрещат добре.

Обърна се към Чарлз и тихо прошепна:

— Моля те да ме извиниш. Ще отида в стаята за дами.

Патрик студено изгледа компаньонката си.

— Да не би нейна светлост да не се чувства добре? — попита той сър Чарлз.

— Патрик, приятелю, много се безпокоя за нея. Напоследък й се струпаха много изпитания. Погреба дядо си в Ирландия, а когато се прибра в Лондон, аз се разболях от пневмония. На всичко отгоре Чарлз Патрик също се разболя от бронхит и тя от един месец не е прекарала една спокойна нощ.

— Има ли опасност за детето? — тревожно попита Патрик.

— Не! Много добре знаеш, че ако имаше, тя нямаше да бъде тук тази вечер.

— Моля те да предадеш на съпругата си моите най-искрени поздрави — смутено промълви Патрик, потискайки порива си да се втурне след Кити и да я притисне в обятията си. — Страхувам се, че може да се е заразила от детето.

— Опасявам се, че си прав. Ще я отведа у дома и ще я сложа да си легне.

Патрик стисна челюсти и прехапа устните си до кръв. Изгаряше от желание по нея, но не можеше да пристъпи обещанието, което й бе дал. Оставаше му само да се надява, че ако Кити се нуждае от него, ще намери начин да му съобщи и ще го повика.

В стаята за дами Кити се усмихна през сълзи.

— Надявам се, че тази малка, дебела и глупава американка ще си получи заслуженото, когато Патрик я представи на кралицата — ядосано прошепна тя, докато се оглеждаше в огледалото. — Никога не съм изглеждала толкова зле!

Глава двадесет и седма

След като не стана една седмица от леглото, Кити най-после усети подобрение. Сър Чарлз бе намерил домашен възпитател за малкия Чарлз Патрик. За щастие момчето много бързо се привърза към учителя си.

— Чарлз, мистър Бромли се оказа много мил и млад мъж — каза Кити. — Тази сутрин най-после се запознах с него. Доста приятен събеседник.

— Да, засега се справя добре. Патрик ми го препоръча — внезапно добави съпругът й.

— По дяволите, докога ще се намесва в живота ни! — избухна Кити.

— Защо реагираш така гневно, скъпа, та ние не го виждаме с месеци? — Чарлз снизходително се усмихна. — Е, сега за последен път се уверих, че той, необяснимо защо, ти действа зле на нервите. Винаги се мръщиш, когато се сблъскаме с него.

През следващата седмица тя, съпругът й и Чарлз Патрик посетиха книжарницата на Хъмфри. Внезапно кръвта във вените й се смрази. На прага се показа Патрик, но този път придружен от някаква друга жена. Кити веднага грабна ръката на сина си, излезе от книжарницата и се запъти към отсрещния тротоар.

— Катлийн, та това беше твоят братовчед Патрик О’Райли. Защо го изгледа с такъв смразяващ поглед? — учуди се съпругът й.

— А какво очакваш да сторя? Не виждаш ли, че отново се е повлякъл с една от неговите уличници! — сърдито изкрещя Кити.

— Шт! Не говори така пред детето! — предупреди я Чарлз и погледна към момчето.

Патрик на няколко пъти се срещна тайно с момчето, когато учителят му го извеждаше на разходка в парка. Галеше черните му косици с трепереща ръка и жадно оглеждаше красивото му личице. Детето спокойно приемаше ласките му, но един ден вдигна лице към компаньонката на Патрик и неочаквано изтърси:

— Ти сигурно си една от неговите уличници!

Монокълът едва не падна от носа на мистър Бромли.

— Моля ви да не обръщате внимание на думите на момчето, сър! То не съзнава какво приказва!

— Но нали мама точно това каза — възмути се Чарлз Патрик.

Патрик се видя в чудо как да успокои дамата си. Тя бе жестоко обидена, защото нищо не обижда повече от истината.

 

 

Като управител на лондонската митница сър Чарлз трудно намираше свободна минута. Кити се гордееше с умението да се справя с тази неимоверно трудна задача, но се сърдеше заради честите закъснения на съпруга си. Понякога му се налагаше да обикаля и след мръкване кейовете на огромното пристанище.

Кити се вълнуваше и от неясното безпокойство, което въпреки всичките й усилия бушуваше в гърдите й. При една среща с Джулия Кити я покани да заминат заедно някъде извън Лондон през горещите летни месеци.

— С Чарлз решихме тази година да посетим имението му в Кент. Защо да не ни гостувате с Джефри? Ще яздим всяка сутрин, а твоят син ще прави компания на Чарлз Патрик — ентусиазирано я заговори Кити.

— Да не си полудяла? Какво ще правиш в проклетата провинция? На мен до гуша ми дойде от скука, когато пропилях най-хубавите си години в досадния Болтън. Ако чак толкова държиш да се вживяваш в ролята на селянка, заминавай, но, за бога, не ме въвличай в налудничавите си кроежи!

Кити се засмя.

— Както го описваш, човек може да си помисли, че става дума за посещение в лагер за каторжници! А всъщност Кент е едно от най-красивите места, като изключим Ирландия, разбира се.

— Ирландия ли? — потръпна Джулия.

— Тогава… какво ще кажеш, ако поканя Барбара вместо теб? Мислиш ли, че ще приеме поканата ми?

— Барбара ми съобщи, че щяла да заминава при някакъв неин приятел, някъде в Корнуел или нещо подобно. Напоследък не сме се срещали.

 

 

Когато в края на август се върнаха от Кент в Лондон, Джулия пристигна на следобеден чай още на следващия ден.

— Изглеждаш като някоя отвратителна домашарка — каза тя на Кити.

— Ще ме осведомиш ли за последните столични клюки? — Кити деликатно отклони темата.

— Ами… нека да си припомня какво се случи в твое отсъствие — замисли се Джулия. — О, да, сетих се за най-вълнуващото събитие. След четири дни херцогиня Марлбъроу дава грандиозен прием. Помниш онази прекрасна къща, „Марлбъроу Хаус“, на „Пел Мел“? Да, същата, която отвън прилича на царски палат? А влизала ли си някога вътре? Не? О, да знаеш какъв разкош цари в този дворец! Нямам думи да го опиша! О, да, щях да забравя… Има още една клюка. Патрик се е сдобил с нова компаньонка.

— Ами! Това ще е само поредният му флирт! — Кити лекомислено завъртя глава и махна с ръка.

— Хм… май и този път няма да се съглася с теб. Тази дама няма вид на… как ги наричаше неговите… ах, да, уличници! Тъкмо обратното, изглежда доста представителна и изискана млада жена, или поне така ми се стори. Надявам се този път нещо да се промени. На брат ми отдавна му е време да се ожени.

— А коя е тя? — попита Кити с престорено безразличие, въпреки студа, който скова сърцето й.

— О, някаква лейди. Запознал се с нея, когато оглеждал имението на баща й в Ирландия или нещо подобно. Не помня всички подробности. Пък и той не е много словоохотлив с мен, особено когато става дума за сделки, нали го знаеш какъв е потаен понякога? А сега ще споделиш ли с мен, както е редно между добри приятелки, с какъв тоалет ще се появи херцогиня Манчестър на приема в „Марлбъроу Хаус“?

По-късно Кити посети лейди Дерби и предпазливо спомена за Патрик по време на привидно безгрижния разговор.

— Чухте ли с коя излиза той напоследък?

— О, вероятно имате предвид лейди Патриша Кавендиш!

Кити весело се засмя.

— Да не би да е решила да го заведе пред олтара?

— О, не, Кити, тази особа не е от кандидатките за женитба. Тя е доста приятна млада жена, при това от благородно потекло. Да видиш с какъв вкус се облича! Бих дала всичко, за да науча адреса на шивачката й…

— Искате да кажете, че е доста женствена? — предпазливо подметна Кити, едва сдържайки гнева си.

— Е, не бих я нарекла бляскава красавица, но трябва да й призная, че се носи доста изискано. Разбираш какво искам да кажа. Избира семпли тоалети, но подбрани със съвършен усет за стил.

„По дяволите, какво ли иска да каже тази стара клюкарка? — замисли се Кити. — Да не би да намеква, че се обличам прекалено претрупано? Е, скъпа, почакай, още нищо не си видяла!“

* * *

На следващия ден Кити се зарови в албума със скици в приемната на едно от най-прочутите ателиета за дамски дрехи на „Бонд стрийт“.

— Не, не, това е демоде. Дори баба ми не би го носила — рече Кити на французойката, която се суетеше около нея.

— Може би това ще ви хареса, ваша светлост. Този кринолин е с шестнадесет метра коприна.

— Тъкмо в това е работата. Чух, че кринолините също излизат от мода.

— Е, не съвсем, миледи. Но мога да ви покажа последните парижки модели. Новата линия се нарича турнюр. Много са предизвикателни. Платът плътно прилепва по всички очертания на тялото и отзад е набран на турнюр.

Когато видя скицата, очите й се разшириха от изненада.

— О, да! Тъкмо това ми е необходимо! — задъхано възкликна тя.

Ателието беше прочуто с богатия избор на тафта, моаре и брокат във всякакви нюанси, от оранжево до кехлибарено, от лимоненожълто до светложълто и от кораловочервено до бледозелено, подобно на цвета на шартрьоз. В мига, в който за пръв път зърна най-новите скици от парижките ателиета, Кити разбра, че на нейната кожа най-добре ще подхожда тъмен десен. Реши да избере тюркоазносиньо, в онзи удивителен цвят, напомнящ за южните морета, галещи нагорещените плажове. Тя дълго стоя замислена, докато асистентките на кроячката разстилаха пред нея прекрасния плат.

— Искам полата да бъде по-прилепнала — нареди тя.

Кроячката смутено промълви:

— Но… ваша светлост, ако я направя още по-тясна, няма да можете да се движите!

— Тогава добавете един шлиц отзад — безгрижно добави Кити. — И не забравяйте да спуснете деколтето с още три-четири сантиметра. Уверявам ви, че ще се гордеете с моята рокля.

Жената замислено поклати глава, но смъкна линията на деколтето според настояванията на Кити.

— Мразя да се обличам стандартно. Бих желала да наложа свой собствен стил. Виждате онова черно кадифе? Винаги съм си мечтала за брич за езда от такава материя. Мога да облека мъжки брич, но в него не изглеждам женствена. А сега, ако ми позволите, бих желала да проверя как ще ми стои това кадифе. Така… обгърнете ме отзад с него. Изпъкват ли добре заоблените ми форми? Прекрасно! Да, наистина е чудесно! След като приключим с пробите на роклята, ще ви поръчам два брича за езда от това кадифе. За мен ще бъде истинско удоволствие да се появявам сутрин в такъв костюм.

Опитната кроячка веднага схвана, че богатата клиентка иска да заложи примамка за някой мъж, затова, когато Кити погледна към витрината с нощниците, французойката инстинктивно разбра желанието на Кити. Нощницата, която привлече погледа на херцогиня Манчестър, бе извънредно нежна и почти прозрачна, от фина материя, подобна на тюл, с избродирани незабравки отпред.

В деня на бала Кити намаза обилно кожата си със скъп френски парфюм, а след това грижливо се напудри и гримира. Къдриците й бяха спуснати свободно и прекрасно лягаха над турнюра, като една-две бяха старателно нагласени така, че да придават вид на безгрижен безпорядък. Единственото бижу, което си позволи, бяха обиците — от аквамарини, инкрустирани с диаманти. Силно пристегнатият й корсет накара заоблените й гърди да изскочат почти наполовина извън деколтето й. Обу балните си обувки с високи токчета и изхаби почти цял час, за да се обръща и пристъпва напред-назад, докато накрая се увери, че може свободно да се движи с новата плътно прилепнала рокля.

В този миг Чарлз влезе в спалнята й.

— Изглеждаш фантастично! Сега съжалявам, че няма да присъствам на бала, за да видя какви физиономии ще направят твоите приятелки, когато се появиш в залата.

— Още не е късно да промениш решението си — обади се тя.

— Не, скъпа, утре рано трябва да потегля за Саутхемптън, а за тази вечер ми остават две дузини документи за проверка. Но ти тръгвай, не се бави, не искам да пропуснеш най-интересното. И ще се радвам, ако прекараш приятно!

В „Марлбъроу Хаус“ Кити с трепет очакваше пристигането на Патрик О’Райли. Появата й предизвика леко объркване сред десетките гости, но тя се престори, че не обръща внимание на ледените женски физиономии и на огнените мъжки погледи. Щом забеляза, че Патрик се показа на входа на залата, душата й, опъната досега като струна, се отпусна и тя зачака мига на своя триумф. Само един поглед към дамата на Патрик й бе достатъчен, за да се убеди, че във вените на лейди Патриша Кавендиш наистина тече синя кръв. Кити се усмихна мило на лорд Палмерстън, който не пропусна шанса да я покани на танц.

— Чарлз няма ли да се появи тази вечер? В такъв случай непременно трябва да се възползвам от удобния случай — шеговито подхвърли министър-председателят.

Затаил дъх, Патрик не можеше да откъсне поглед от нея. При всяко нейно завъртане във вихъра на валса той очакваше гърдите й да изхвръкнат от деколтето й. Накрая не издържа, прекоси залата и затанцува редом със застарелия министър-председател.

— Доста смелост се изисква, за да ме открадне под носа на главата на британското правителство — засмя се Кити.

— Е, всички знаем, че е прочут донжуан и изкусител… — сърдито промърмори лорд Палмерстън.

— Означава ли това, сър, че във вашите прегръдки съм в безопасност?

В душата му се бореха гняв и изкушение, но изкушението надделя, когато жадният му мъжки поглед се спусна по прилепналата й рокля. Когато музиката спря, той неохотно отдели ръце от нея, но намери сили да й се поклони галантно. А в това време Кити не сваляше очи от младата дама, която танцуваше с Патрик. От погледа й не убягна нито една подробност от тоалета на непознатата лейди — нито скъпият бял сатен, нито скромното й деколте, нито нежните очертания на лицето й, лишени от грим и пудра.

— Патрик си въобразява, че може да ме защити, но аз ще му дам добър урок как може една дама да се справя с мъжете — предизвикателно заяви Кити. — Винаги съм знаела за въздействието, което оказвам върху мъжките сърца. — Сведе поглед, съзнателно забавено, към издутината между бедрата на Патрик. Той застрашително присви очи, ала тя не обърна внимание на предупреждението му. — Здравей, Патрик. До мен достигна слухът, че търсиш да купиш земя в Ирландия. Аз притежавам там едно имение, което някой ден мога да реша да го предложа за продажба. Искаш ли да го посетим следващата седмица, за да ти го покажа на спокойствие?

„Дяволите да ме вземат, ако тя не се опитва да ме съблазни пред очите на всички присъстващи!“ — помисли си Патрик. Но кръвта му закипя от горещия прелъстителен поглед на Кити.

— С радост ще приема такава покана.

— Отлично! Какво ще кажеш за следващата сряда? Ще ти пратя бележка с указания за маршрута до „Уиндръш“.

— Заедно ли ще пътуваме? Моята яхта е закотвена в пристанището на Ливърпул.

— Предпочитам да не пътуваме заедно. Ще те чакам в имението — каза Кити.

Един от гостите покани Патриша Кавендиш на танц. Веднага щом тя се отдалечи от Патрик, той се приближи към Кити и повдигна брадичката й с пръст.

— Тя не ти е съперница, котенце. Ние сме само приятели.

— Ха! — изсмя се Кити и величествено се отдалечи от него.

 

 

Кити отклони предложението на Мими да я придружи в Ирландия.

— Не, не, предпочитам да останеш с Чарлз Патрик. През есента отново ще го заведем в „Уиндръш“.

— Ирландците са изключително привързани към родината си — обади се Чарлз от съседната стая.

Кити се опитваше да прогони чувството за вина към Чарлз и се стараеше да мисли само за предстоящите коледни празници.

Във вторник Кити пристигна в „Уиндръш“. През цялата сутрин валя дъжд, но рано следобед слънцето се показа иззад облаците и огря тухлените стени на замъка. Никога нямаше да се насити на това прекрасно място. Пое дълбоко въздух и забърза към предната врата. Чу шум от леки стъпки и си помисли, че някоя от прислужниците идва да я посрещне.

— Барбара! О, господи, ти ли си наистина? — изненадано възкликна Кити.

— Страхувам се, че съм аз — смутено отвърна Барбара и погледна назад към Тери.

— Нима докато всички ние мислехме, че си в Корнуел, ти си била тук?

— Да, така е — отговори вместо нея Тери и прегърна Барбара, която се сгуши до гърдите му.

— Знаете кого ще обвинят за всичко това, нали? — изкрещя Кити. — Аз ще бъда виновна за вашето лекомислие!

— Защо ще те обвиняват? — озадачено я погледна брат й.

— Защото Патрик ще пристигне утре. Как, по дяволите, ще ви скрия от него?

Барбара се изкиска.

— Когато пристигне, заведи го в леглото и го задръж там поне за седмица.

— Барбара! — възкликна Кити, напълно шокирана.

— По дяволите, омръзна ми да се преструвам и да се крия — извика Тери. — Нека всички да разберат за мен и Барбара.

— Е, много ви благодаря и на двамата — изгледа ги Кити с ръце на кръста си. — Планирах една тайна среща, а вместо това подушвам задаването на семейна буря.

— Съжалявам, Кити. — Барбара се спусна към нея и я прегърна.

— О, аз също. Обичам и двама ви и знам, че се влюбихте един в друг още от пръв поглед, но, Барбара, да дойдеш тук и да спиш с Тери… За бога, Патрик ще полудее от ярост!

Кити съблече палтото си, свали шапката си и седна пред огнището в кухнята, за да обмисли какво да предприеме.

— Днес можете да правите каквото искате, Барбара, но след двадесет и четири часа не искам да те виждам в имението. Очаквам Патрик да пристигне утре следобед. Ти, Терънс, ще вечеряш с нас и ще го забавляваш през цялата вечер.

— Но нали той ще иска да остане насаме с теб? — възрази Барбара.

— Именно! Запомни най-важния урок за отношенията си с мъжете, Барбара: никога не давай на един мъж всичко, което поиска от теб. В коя стая спиш?

— В западното крило, в стаята над кухнята — отговори Тери вместо нея.

— О, това е добре. Двете големи спални в предното крило са доста отдалечени от твоята стая. В едната ще се настаня аз, а в другата Патрик.

— Не мисля, че Патрик ще иска отделна спалня! — засмя се Тери.

— Остави ме аз да се оправям с Патрик. Разбрахте ли какво искам от вас? От утре никой не бива да вижда Барбара в замъка, а ти ще ми помогнеш да забавляваме нашия гост. Той пристига тук под предлог, че ще купува имението „Уиндръш“.

— Що за дяволско представление е това? Знаеш много добре, че никога няма да продадеш това място, дори и да си останала без пукнат грош!

— Не се бъркай в работите ми, Тери! Изпълнявай това, което ти кажа. Двамата с Барбара сте се забъркали в голяма каша и сега трябва да ме слушате. Къде са слугите? Надявам се, че в имението всичко е наред.

— Престани да се тревожиш, Кити. Домакинството се поддържа в безупречен порядък. Слугите не ни досаждат с присъствието си, защото знаят, че предпочитаме да бъдем сами.

— Искам да поговоря с мистър Бърк — рече Кити и се упъти към стаята на прислугата.

— Добре дошли у дома, мадам — икономът сърдечно се усмихна.

— Благодаря ви, мистър Бърк. Утре очаквам един джентълмен. Ще ми помогнете ли за приготовленията? Никога няма да забравя колко отзивчив бяхте, когато се грижех за дядо си.

— За мен е удоволствие да работя за вас, мадам.

Кити тръгна към стълбите.

— Ще се настаним в двете големи спални в предното крило.

Икономът отвори вратата на първата спалня.

— Стаята е много добре поддържана. Ще изпратите ли един от слугите да запали огъня в камината? Проветрете другата стая и сменете спалното бельо. — Кити се приближи към вратата, свързваща двете спални, разтвори я широко и със задоволство огледа просторната стая.

— Нека да си помисля какво още е необходимо. Донесете гарафа с бренди и чаши. Гостът ми е пушач, затова не забравяйте да потърсите пепелник. Когато пристигне, погрижете се да има топла вода за ваната. Мисля, че той се бръсне по два пъти на ден, така че ще му трябва топла вода и за вечерта.

Кити се върна в спалнята си.

— О, щях да забравя най-важното, мистър Бърк. Бих искала да ми дадете ключа за свързващата врата между двете спални.

— Ще изпратя чисти кърпи по камериерката, мадам.

— Мистър Бърк, бих желала да държите прислужничките на долния етаж. В момента не виждам нито една от тях, но съм сигурна, че когато мистър О’Райли пристигне, ще му налетят като мухи на мед. Аз нямам нужда от камериерка.

— Джентълменът е много привлекателен, така ли, мадам? — запита икономът с непроницаемо изражение на лицето.

— Мистър Бърк, той е способен да очарова дори и патиците в езерото — усмихна се Кити.

— Отивам да потърся ключа — поклони се той и тя видя как в очите му проблесна весело пламъче.

Мистър Бърк се върна с гарафа с бренди, остави я на масичката и се зае с камината. Кити бе застанала до един от високите прозорци и гледаше към зелената ливада, сред която пасяха конете.

— Обичам „Уиндръш“. Тук е толкова тихо и спокойно. Винаги ли е така, или само на мен ми се струва така?

— В имението съществува отличен ред. Терънс се грижи за конюшнята, а аз за домакинството. Нямаме никакви проблеми.

— Наистина ли? В такъв случай съм длъжна да ви предупредя, мистър Бърк, че това спокойствие може да бъде нарушено. Джентълменът, когото очаквам, е брат на мис Барбара.

— О, господи, предполагам, че той не подозира за връзката между сестра му и вашия брат?

Кити кимна.

— И възнамерявам да го държа в неведение колкото е възможно по-дълго.

— Разбирам. В избата има чудесно ирландско уиски.

— Мисля, че брендито е достатъчно, мистър Бърк. Не искам да напивам госта си.

— Разбирам, мадам — важно кимна икономът.

— Сигурна съм, че ще се справите с всичко, мистър Бърк — мило му се усмихна Кити, заключи свързващата врата и прибра ключа в джоба си.

* * *

На следващата сутрин Кити се събуди от веселата песен на чучулигите. Реши да набере два букета от полски цветя. За стаята на Патрик избра букет от маргаритки, а за своята — от рози. Въздухът веднага се изпълни с упойващия аромат на розите. След закуската облече новия брич за езда от черно кадифе и тръгна към конюшнята.

— Днес утрото е великолепно и искам да пояздя. Но кой кон да избера? — попита тя брат си.

Той я изгледа с усмивка. Бедният Патрик нямаше никакви шансове срещу красивата му сестра…

— Повечето от кобилите се ожребиха през последния месец. Може да вземеш онази. Наричаме я лейди Джейн. При последния опит не успя да зачене от онзи жребец, който наскоро купихме от Англия. Ще я оседлая за теб, но не се отдалечавай прекалено много от имението. Не искам да си навлека гнева на Патрик, ако се случи нещо с теб по време на ездата.

— Аз имам грижата за Патрик, но не забравяй, Тери, че те очаквам за вечеря. Искам да не се отделяш от него, каквото и да се случи, дори и ако се опита да се отърве от присъствието ти! — предупреди го Кити.

Върна се от ездата освежена и зачервена. Дишаше дълбоко свежия въздух, а на гърдите й бе леко — чувство, което от години не бе изпитвала. Вятърът разнасяше упойващия аромат на розите. Косата й в безпорядък се стелеше върху раменете й. Кити открехна вратата на оградата между конюшнята и съседната морава, където извеждаха конете. Вътре имаше само един кон, който с буйно цвилене се изправи на задните си крака. Тогава тя го позна — това бе онзи охранен черен жребец с поразително лъскав косъм, който бе любимец на Тери. Кити няколко пъти го бе яздила и винаги се възхищаваше от бързината му. Великолепното животно очевидно бе обезпокоено от присъствието й. Тя скочи от седлото на кобилата и стисна поводите в ръка. Жребецът извърна глава към нея и рязко изцвили. Кити се стресна и се опита да отмести гредата, препречваща широката дървена врата.

— Кити, недей! — отекна силен мъжки глас зад гърба й. Патрик внезапно изскочи пред нея и спусна гредата, за да залости вратата.

От конюшнята към тях се затича един от конярите, за да отведе кобилата на Кити. Кити уплашено погледна към Патрик.

— Жребецът усети миризмата на кобилата и беше готов да се нахвърли върху нея! — задъхано й обясни той. — А щом го обземе страстта, погледът му се замъглява и е способен да премаже с копитата си всеки, който се изпречи на пътя му.

Тери дотича при тях.

— Какво става тук? За бога, Патрик, нямах представа, че сестра ми ще прояви такова детинско лекомислие!

Патрик забрави за опасността в мига, в който я видя.

Тери прикри усмивката си и си помисли докога ли Патрик ще устои на желанието си да сграбчи Кити в прегръдките си.

— Добре дошъл в „Уиндръш“ — задъхано промълви Кити.

Студеният вятър опъваше копринената й риза и гърдите й ясно се очертаваха под тънката материя. Ръката на Патрик бе все още около кръста й и той разбра, че е гола под копринената риза. Тери се извърна настрани и се престори, че не забелязва напрежението между двамата.

Кити се освободи от ръката на Патрик и се обърна към брат си:

— Хайде да заведем Патрик в къщата и да му дадем възможност да си почине от пътуването.

— Не бива да го отвличаме от работата му, Кити — възрази й Патрик.

— Глупости! Не е толкова зает, че да не може да забавлява гостите — увери го тя.

Патрик многозначително изгледа Тери, но той безпомощно сви рамене.

— Ще се влюбиш в „Уиндръш“ и никога няма да искаш да го напуснеш, не съм ли права?

— Да, тук е много красиво — отвърна Патрик, без да отделя поглед от нея.

— Да позвъня ли да ни донесат чай? — оживено попита Кити, когато влязоха в къщата.

При мисълта, че ще трябва да си губят времето със следобеден чай, мъжете се спогледаха отчаяно и Кити тайно се усмихна.

— Колко съм глупава, Патрик. Сигурно ще предпочетеш да пийнеш нещо в стаята си.

Погледът му я изгаряше и тя сведе очи.

— Мистър Бърк, моля ви занесете багажа на мистър О’Райли в спалнята му — обърна се домакинята към иконома.

Мистър Бърк, следван от Кити, се отправи към стълбата. Патрик тръгна след тях, но не можа да се сдържи и ръцете му обхванаха талията й.

— Вие се самозабравяте, сър! — възмутено се извърна тя.

— По-добре не ме изкушавай — промърмори Патрик и неохотно отдръпна ръцете си.

Мистър Бърк остави куфара на госта и отиде да запали огъня в камината. Кити наля чаша бренди и я подаде на Патрик. Той я изпи на един дъх и погледна нетърпеливо към прислужника. Искаше час по-скоро да остане насаме с нея. Икономът сложи още дърва в огъня и се запъти към вратата.

— Един момент, мистър Бърк. Ще дойда с вас. Трябва да се погрижа за вечерята.

— Вечеря ли? — глупаво попита Патрик.

— Разбира се, че трябва да се погрижа за вечерята — невинно отвърна Кити. — Нали не мислиш да останеш в стаята си за вечеря?

Мистър Бърк излезе, но преди Кити да успее да го последва, Патрик й препречи пътя. Хлопна рязко вратата и я хвана за ръката.

— О, господи, не си играй с мен… — Устните му се впиха грубо в нейните и тялото й омекна от изгарящо желание.

В този миг вратата се отвори и мистър Бърк влезе в спалнята.

— Донесох ви топла вода, сър.

— По дяволите! — гневно изруга Патрик.

Кити се изплъзна от прегръдката му.

— Може би топлата вода ще ти помогне да успокоиш възбудата си! — изсъска тя.

Той се подпря на вратата, изпълнен с безпомощен гняв. Тялото му отчаяно копнееше за нея. Младият мъж сви юмруци и стисна зъби. Дали някога ще успее да овладее желанието, което тази жена събуждаше у него?

 

 

Вечерята се състоеше от печено говеждо, гарнирано със зеленчуци, а за десерт имаше плодов пай, полят със сметана. Ала ако го попитаха, Патрик едва ли би могъл да каже какво е ял. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Кити.

Хранеха се в малката уютна трапезария и след като приключиха с десерта, Кити наля на мъжете по чаша бренди. Патрик извади пура и тя се наведе, за да я запали. Пръстите му обхванаха ръката й, за да закрепят пламъка, а очите му се впиха в нейните с такава настойчивост, че дъхът й спря. Тери я побутна под масата. Кити явно се забавляваше да го измъчва. Тя внезапно се прозя и мило се усмихна.

— Тери, сигурна съм, че Патрик има стотици въпроси към теб относно „Уиндръш“, така че ще ви оставя с брендито и пурите ви. — Тери я изгледа вбесено, сякаш искаше да я удуши, а Патрик застрашително повдигна вежди.

— Ще ви пожелая лека нощ. — Тя се изправи. — О, Патрик, моята стая е до твоята, така че можеш да ме извикаш, ако се нуждаеш от нещо.

Той едва не се задави с брендито. Кити бавно се отправи към вратата, сигурна, че само след минута Патрик ще се извини и ще я последва. Спусна завесите на прозорците и сложи още дърва в огъня. Докато окачваше роклята си в гардероба, чу как Патрик неспокойно крачи из стаята си. Облече копринената прозрачна нощница и разпусна косите си. Сърцето й бясно заби, когато чу стъпки пред свързващата врата. Продължи да разресва косите си. Видя, че дръжката се завъртя. След това настъпи тишина. Кити потръпна при мисълта за неговото докосване.

— Котенце — чу се тих глас откъм вратата.

Тя затаи дъх. Очите й се разшириха, когато внезапно осъзна, че това е стаята, която толкова пъти се бе появявала в сънищата й. Искаше й се той да разбие вратата и да превърне сънищата и фантазиите й в реалност.

Нещо изпука и вратата се отвори. Той се бе приготвил за битка, но целият му гняв се стопи като сняг, огрян от слънчевите лъчи, когато я видя на меката светлина на свещите. Сякаш гореща лава потече по вените му.

Той я сграбчи в прегръдките си, а в следващия миг я отдалечи от себе си, за да се полюбува на изкусителната гледка. Сетне отново я притисна до голите си гърди. Краката й се разтрепериха и Кити безпомощно се отпусна в ръцете му. Патрик я вдигна и я понесе към леглото. От устните му се отрониха нежни любовни слова. За негова изненада тя бе толкова зажадняла за ласките му, колкото и той за нейните. Тялото й откликваше страстно и мигновено на всяко негово докосване. Виковете й отекнаха в нощната тишина и заглъхнаха в страстни въздишки. Той се движеше бавно в нейната копринена мекота, като постепенно тласъците му се засилваха и ускоряваха. Усещането бе толкова силно, че Кити си помисли, че ще експлодира от наслада. Впи зъби в рамото му. Патрик силно изпъшка, но не от болка. Тялото му потръпна във вълните на екстаза и огнената лава на освобождението ги понесе към върховете на неземно блаженство.

— Не си представях подобно нещо! — прошепна той.

Лицето й бе мокро от сълзи. Никога не се бе чувствала толкова изпълнена с любов и щастие.

— Господи, Кити, повече не можем да живеем така! Това ще убие и двама ни. Трябва да го напуснеш. Не искам да живея без теб!

— О, моля те, скъпи, имаме толкова малко време. Всеки миг е прекалено скъп, за да го губим в подобни разговори.

— Щом не искаш, няма да говоря за това, но рано или късно ще трябва да вземеш решение — твърдо отвърна той.

Патрик се събуди преди зазоряване. Все още не можеше да повярва, че държи любимата си в прегръдките си. Погледна към красивото й лице. Гъстите й черни мигли хвърляха сенки върху гладките й страни, а косата й бе разпиляна по възглавницата. Точно това най-много му липсваше — да се събужда сутрин до нея в леглото, когато всички страсти са утихнали и между тях е останала само нежността. Не искаше само да се люби с нея, искаше я цялата — да споделя живота и леглото му, да разговарят, да се смеят, да пътуват, да отгледат децата си. Кити се размърда и сънено се притисна към него. Патрик нежно я прегърна и погали къдриците й. Тя доверчиво се сгуши в обятията му и въздъхна в съня си. Той се опита да заспи, но бе прекалено възбуден. Струваше му огромно усилие да се сдържи и да не я обладае в съня й. Бе сладко мъчение да я държи в прегръдките си.

Тихо стана от леглото и отиде в стаята си. Погледна към възхитителната зелена морава пред замъка. Сърцето му бе изпълнено с щастие, не помнеше откога не бе изпитвал такова въодушевление.

На вратата тихо се почука. Той бързо навлече панталоните на пижамата си и се пъхна в леглото.

— Нося ви топла вода, сър.

— Влезте, мистър Бърк. Благодаря ви. Май тази сутрин се успах. Дано не сте ме чакали дълго пред вратата. — Патрик изпитателно изгледа иконома и се успокои, като видя, че той очевидно не подозираше нищо. — Терънс сигурно се чуди защо още не съм станал. Кажете му, че след малко ще сляза в трапезарията.

— Не се безпокойте, сър. Мистър Терънс също още не е станал.

— Така ли? — изненада се Патрик.

Икономът излезе и затвори вратата. Патрик се приближи към огледалото и за свой ужас видя големи червени драскотини по раменете и гърдите си. Мистър Бърк сигурно е видял тези белези. Младият мъж безсрамно се ухили. Как успяваше този приятел да поддържа такова каменно изражение на лицето?

Върна се в спалнята на Кити и приседна на ръба на леглото. Тя щастливо се протегна и обви ръце около врата му.

— О, вече си се измил и обръснал?

— Би трябвало, тъй като минава десет часа — усмихна се той.

Те се спогледаха, сякаш още веднъж искаха да се уверят, че изминалата нощ не е била само сън.

— Когато снощи нахлу през тази врата, приличаше на жребец, готов да стъпче всичко по пътя си.

Патрик не можеше да откъсне поглед от нея.

— Виковете ти сигурно са събудили цялата къща. Надявам се стаята на Тери да не е много близо — засмя се той.

Кити се изкиска.

— Не, той е в западното крило.

— Добре. Сега ще отида и ще го измъкна от леглото му. Представяш ли си, още не бил станал?

Преди тя да разбере какво възнамерява да прави, Патрик излетя от стаята. Кити скочи от леглото и извика:

— Не, Патрик, спри!

Но той не спря. Тя се спусна по коридора след него.

Патрик рязко отвори вратата на спалнята и се закова на прага. Тери и Барбара смаяни се надигнаха в леглото, забравили за голотата си.

— Какво, за бога, става тук! — изкрещя Патрик. Лицето му бе изкривено от гняв. — Как се осмеляваш да се държиш със сестра ми като с уличница?

Терънс скочи от леглото.

— А ти как използваш моята сестра?

Думите му още повече вбесиха Патрик. Кити безпомощно стоеше зад него.

— Ще те убия, негоднико!

Терънс бе почервенял от ярост.

— Не знаеш колко пъти съм я молил да се омъжи за мен. Но тя винаги ми отказваше, и то само заради страха си от теб! Ти си само един отвратителен тиранин. Тя се страхува от теб, всички се страхуват от теб! — изкрещя Тери.

— Струва ми се, че ти не се страхуваш! — избухна Патрик.

— Не искам целият ни живот да бъде провален заради теб!

— Целият ви живот ли? Няма да ме трогнеш с подобни приказки. На колко години сте и двамата? На деветнадесет? Или на двадесет? Аз отдавна навърших тридесет години и имам право да уредя живота си, но нямам съпруга, и дори ми е отказано правото да гледам как синът ми расте. Прилошава ми от вас! — Обърна се с гръб към леглото, опитвайки се да потисне гнева си. Погледът му попадна върху Кити. — Покрий се с някаква дреха! — диво изкрещя той и изскочи от стаята.

— Кити, моля те, настигни го — изхлипа Барбара.

— Да не си полудяла? Сега е побеснял от гняв и не искам да се мяркам пред очите му.

Барбара протегна треперещите си пръсти към нощницата.

— Трябва да съм била сляпа, щом досега не съм разбрала, че Чарлз Патрик е син на брат ми. Съжалявам, Кити.

— Всички забъркахме ужасна каша. — Тери тъжно поклати глава.

 

 

За обед Патрик не се прибра в къщата. Към пет следобед, когато седнаха в малката трапезария да пият чай, Кити се опита да убеди Барбара да хапне нещо:

— Стига си плакала! Цял ден не си сложила дори една троха в устата си! Ела да се нахраним. Не очаквам тази вечер някой от нас четиримата да прояви желание да седне на масата.

— Брат ми се държа ужасно обидно с мен! Докато се караха с Тери, дори не ме погледна… — изхлипа Барбара.

— Естествено! Според мъжките разбирания за всичко са виновни жените. Ние трябва да треперим от страх и да не смеем да пристъпяме в територията, запазена само за мъже. Затова не ти обърна внимание, но Господ да му е на помощ, ако се опита да постъпи по същия начин и с мен! А сега се успокой и се нахрани, а след това трябва да се скриеш от него. Мъжете много се засягат, когато някой посегне на честта на сестрите им. Собствените им прегрешения не им пречат да се държат като праведници.

Тази вечер Патрик се прибра късно от ездата и се оказа сам на масата. През ума му премина мисълта, че другите трима са организирали заговор срещу него — разбира се, с Кити начело — и са решили да го избягват. Нищо чудно да са се скрили в нейната спалня. Тази вечер се лиши от брендито и пурата си. Веднага след като приключи с вечерята, Патрик тръгна с решителни стъпки към горния етаж. Почука на вратата й и влезе, без да дочака отговора й. Но вътре не намери никого. В първия миг се стъписа, а сетне ядосано се извърна и отиде в своята стая. Този път изненадата му бе пълна. Тя се бе сгушила в неговото легло! Устните му нервно потръпнаха, но не каза нито дума. Съблече се бавно, съвсем бавно, като следеше леглото с крайчеца на окото си. Ала Кити не помръдна. Накрая беше принуден да легне до нея, скръстил ръце под главата си. Впери сърдит поглед в белия таван и зачака. Стори му се, че измина цяла вечност, преди да осъзнае, че тя няма да направи първата крачка към сдобряването им.

— Ти си непоносимо нахална! Неканена си се намъкнала в леглото ми, а сега се преструваш, че не ме забелязваш. На никого няма да помогнеш, като се преструваш на заспала. — Наведе се и я притисна към себе си. Кити отвори очи и го погледна изплашено. Опита се да се изплъзне от него, но мускулестите му ръце още по-здраво се сключиха около кръста й, а в следващия миг се спуснаха по бедрата й и нетърпеливо заповдигаха края на нощницата й. Опитите й да се изтръгне от прегръдката му, само увеличаваха насладата му.

— Какво ще правим с Тери и Барбара? — попита Кити с отпаднал от вълнение глас.

— Да вървят по дяволите! — сърдито изръмжа той. — Интересува ме само едно: какво ще стане с Патрик и Кити?

Тя смутено се усмихна.

— Страхувам се, че не можем да ги разделим. След като веднъж е преспала с мъж с циганска кръв във вените си, вече нищо не може да я накара да го забрави. Много добре познавам това състояние.

— Така ли? А какво ще кажеш за кръвта на мъжете и жените от семейство О’Райли?

— И вие притежавате прекалено гореща кръв — засмя се Кити.

— Нима? — В гласа му звучеше неприкрита гордост. — А ти още ли искаш да използваш зъбите си и ноктите си, за да ме накараш да се подчинявам на волята ти?

— Това само доказва, че съм по-страстна от теб — предизвикателно отвърна тя.

— А какво ще докаже, ако сега аз те ухапя? — засмя се Патрик и устните му се впиха в зърното й. Тя изпищя, едновременно изплашена и възбудена от горещия му език, който жадно обходи върха на гърдата й.

След като задоволиха страстта си, тя се изтегна до него, доволна и изтощена.

Патрик задъхано прошепна:

— Винаги мъркаш като котенце, когато свърша в теб.

Тя се надигна в леглото и отметна завивката.

— Какво ти става, скъпа? — изуми се Патрик.

— Трябва да се прибера в спалнята си. Не мога да си позволя сутринта слугите да ме заварят при теб.

— Моля те, легни до мен. И се опитай да поспиш. Не ми стига да съм с теб само един час. Искам цяла седмица да не ставаме от леглото.

 

 

На сутринта, щом се събуди, Кити разбра, че Тери и Барбара са заминали. Замисли се къде може да потърсят убежище и зачака със страх реакцията на Патрик.

Слезе в преддверието, отиде до конюшнята и заповяда да оседлаят два коня — за нея и за Патрик. Двамата дълго яздиха до най-отдалечения край на имението. Накрая спряха край реката.

— Не съм виждал такава прелестна местност — въздъхна Патрик, зареял поглед към хълмовете, синеещи се в далечината. — Сигурно вече си разбрала, че не искам да те лиша от това прекрасно имение.

— Не искам да бъде мое, нито твое. Искам да бъде наше. Наше завинаги… — замислено промълви Кити.

Преди да се спусне вечерният мрак Кити се показа на прозореца и дълго се взира в смълчаните поляни. Нима очакваше Терънс и Барбара да се върнат преди настъпването на нощта? Преди един час Патрик бе отишъл в кухнята на долния етаж и още се бавеше там. Внезапно вратата на стаята й се разтвори широко и на прага се показа сияещата Барбара.

— Днес се венчахме! Тайно!

— Как така? И къде? — извика Кити и коленете й се подкосиха.

— Патрик ни помогна да го уредим със свещеника в селото — обясни й Тери.

— Сега четиримата ще го отпразнуваме! — извика Патрик от коридора и нахлу в стаята, понесъл по една бутилка шампанско във всяка ръка.

— Къде, по дяволите, изчезнахте през миналата нощ? — попита Кити, все още не успяла да се съвземе от изненадата.

— Не помниш ли какво ти казах? Мога да те накарам да занемееш от изненада.

Тя се изчерви, щом си припомни какво си бе помислила при тези негови думи.

Тери се засмя и възкликна весело:

— Не се сърди. Може ли на една сватба да не се чуе някоя по-солена шега?

— Помниш ли онзи виц за херцогинята, която…

— Стига вече! Нахалник! — изпищя Кити и запрати една възглавница към главата му.

Сватбената вечеря беше прекрасна. Кити не помнеше друга вечер да е била толкова щастлива. Тостовете в чест на младоженците се редуваха един след друг чак до полунощ.

Много по-късно, когато Кити се отпусна на рамото му, омаломощена от любовните изживявания, Патрик въздъхна и горчиво прошепна:

— Ох, Господи, да знаеш как им завиждам… Щом се върнем в Лондон, веднага ще отида при Чарлз, за да го убедя да ти даде развод.

— Не! Да не си посмял! — изкрещя тя. — Обещай ми, че никога няма да го направиш! Моля те, скъпи, ако ме обичаш, не го прави!

— Но ти ми връзваш ръцете… Не мога да те разбера. Желаеш ли ме или не? — сърдито попита той.

— Обещай ми! — натъртено рече тя.

Патрик безпомощно изпъшка.

— Мога да ти обещая да не се карам с него, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да те разделя от Чарлз. За да бъдеш завинаги моя и само моя! — В този миг ръцете му се обвиха около нея и я стиснаха тъй силно, че й се стори, че ще припадне.

Патрик отметна завивката от нея и коленичи, обзет от необуздана страст.

— Мили боже, сега ще те накарам да се разтрепериш! — закани се той.

Езикът му се плъзна бавно от шията й до бедрата й, без да пропусне нито сантиметър от копринената й кожа, нито едно кътче сред извивките на тялото й. Накрая Кити се отпусна на възглавницата, разтърсена от хиляди тръпки.

— Обичам да правиш всичко това с мен, любими, без да се замислям дали е позволено или не — задъхано прошепна тя.

Той се опита да измърмори нещо, без да отлепя устни от вътрешната страна на бедрата й.

— Когато сме двамата в леглото, всичко е позволено. Няма грях, няма и добродетел. — Дръпна ръката й към члена си, за да й докаже колко силно му въздейства. Пръстите й погалиха кадифената му главица и усетиха първите капки на неговия любовен сок.

Кити изпитваше непреодолимо желание да го вкуси. Поднесе пръстите си към устните си и ги облиза. Усети смесицата от неговите миризми: на сол, на тютюн, примесена с онзи чисто негов мъжки аромат. Никой друг мъж на света не ухаеше като него. Плъзна се надолу покрай гърдите му и го пое целия в тръпнещата си уста.

Викът на Патрик отекна в тавана на стаята и тя разбра, че копнее отново и отново да чуе тези негови диви стенания, изтръгнали се от дъното на душата му. Но когато наближи моментът на върховна наслада, той рязко я обърна по гръб и проникна в горещото й тяло.

— Знаеш, скъпа, че… повече от това не мога да ти дам… Защото сега съм целият в теб… — щастливо простена той.

Но тя бе прекалено завладяна от насладата, за да го чуе.

Дойде краят на тяхното бягство от реалността. Кити лежеше на седалката в каретата на Патрик, сгушена в прегръдките му.

— Ще ми дадеш ли време да взема решение? — помоли го тя с насълзени очи.

Той я целуна по челото и промърмори:

— „Довечера ще дойда в твоя сън и никой няма да ме види, ако вратата не заключиш ти…“

Тя му поднесе устните си, разтреперена от мисълта за раздялата.

— Струва ми се, че съм обречена да умра от любов по теб — разплака се тя.

— А аз знам как да те излекувам — обеща й той. Отвори прозорчето и се провикна към кочияша на капрата: — Спрете на първата странноприемница по пътя! Моята лейди е болна и се нуждае от лекар.

Глава двадесет и осма

Кити беше разтревожена не на шега. Отново и отново пресмяташе дните, за да се увери, че не е сгрешила в изчисленията си.

— Не е възможно… — прошепна тя, но вътрешният й глас веднага я обори: „Не само че е възможно, но е и напълно естествено, след като си се любила като обезумяла, без каквито и да било предпазни мерки, в Ирландия с Патрик О’Райли!“.

Но нали досега Патрик винаги бе толкова внимателен с нея! Никога не забравяше мъжките си задължения.

И този път вътрешният й глас се обади. Помниш ли думите му: „Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те разделя от Чарлз, за да бъдеш завинаги моя и само моя!“.

— О, не, моля те, престани! Млъкни! Боже мой, дано не съм забременяла в Ирландия! — тихо се помоли тя. — Чакай да си помисля. Случи се в края на септември, после дойде началото на октомври… това прави… седем, осем, девет… значи в края на юни или в началото… Какво толкова се плаша. Следващия месец всичко ще бъде наред! — обеща си Кити.

Но през ноември отново я налегнаха ужасните съмнения. Признаците за неизбежното ставаха все по-явни и многобройни. Утешаваше се с мисълта, че поне няма да започне да й личи преди Коледа, когато баловете и приемите са в разгара си. Всъщност не знаеше дали да пази тази изненадваща новина в тайна. Коварният вътрешен глас отново не я оставяше на спокойствие: „Трябва да си мълчиш, докато е възможно, ясно ли ти е? И без това неприятните моменти няма да ти се разминат!“.

Затова засега се стараеше да избягва срещите с Патрик. Най-много се дразнеше, когато си припомняше предложението му да се разведе с Чарлз. Страхуваше се от неизбежния скандал. Всъщност се опасяваше не толкова за себе си — не, пет пари не даваше какво ще мислят другите за нея — колкото за горкия Чарлз. Животът му ще бъде съсипан. А на такава жестокост тя не беше способна. Освен това трябваше да мисли и за детето си. Ще й го даде ли Чарлз? Не, това бе немислимо. Очевидно оставаше само единственият възможен, макар и горчив, болезнен изход: да се пожертва заради щастието на Чарлз и на сина им. Готова бе хиляди пъти да страда, но да не причини мъка на най-близките си.

— О, Патрик, защо не можеш да ме разбереш? — тихо проплака Кити.

На сутринта й прилоша. Всъщност до края на този мрачен зимен ден състоянието й не се подобри. Как можа да се случи това в навечерието на Коледа? Чарлз влезе в стаята й и я завари до прозореца, зареяла безнадежден поглед в тъмните очертания на дърветата пред къщата. Приближи се до нея, за да разбере какво е привлякло вниманието й навън. Кити разсеяно наблюдаваше как три птички кълвяха трохите хляб, изхвърлени от слугите около дебелия дънер.

— Спомняш ли си за сините и жълтите папагали, които пърхаха из храстите на остров Сейнт Китс? — тихо попита той. — Не ти ли липсват понякога?

— О, не, Чарлз, аз повече обичам скорците. Когато бях малка, винаги успяваха да ме разсмеят. Много са забавни, като се затичат по тревата с късите си червени краченца.

— А защо лицето ти е мокро? Да не си плакала? — загрижено прошепна съпругът й.

— Как да ти кажа… Всичко ми се струва прекалено тъжно, особено когато гледам как скорците повдигат едното си краче. Може би защото земята е много студена?

— Хм, не съм се замислял за това… Ела и ми разкажи какво друго те измъчва, скъпа — нежно я подкани Чарлз.

— Отново ще имам дете… — едва чуто промълви Кити.

Той я изгледа с отворена уста.

— Виждам, че си шокиран.

— Не, не бих казал… само че съм доста… изненадан. Нали не очакваш друго от мен в такъв момент?

— Чарлз, с цялото си сърце желая да не се чувстваш обиден и сломен — изхлипа Кити и притеснено закърши ръце.

Той посочи мястото на канапето до себе си.

— Е, не може да се каже, че е дошъл краят на света, нали, Катлийн? Ела, седни до мен, трябва да го обсъдим разумно. Ако може да се допусне, че съм научил нещо от жизнения си опит, то е, че всяко явление има две страни — добро и лошо. Чарлз Патрик наистина се нуждае от братче или сестриче, за да не израсне като егоист. А пък, както се говори, мен отново ще ме повишат. Навярно в кабинета са преценили, че още има живот в мен и са решили, че могат да ми възложат по-добър пост от досегашния. А ти… не се съмнявам, че ще обичаш и второто ни дете.

— А какво е лошото в тази неочаквана ситуация? — попита тя с трепет в гласа.

Около очите му внезапно се появиха нови, ситни бръчки.

— Не ми се говори за това.

Кити изплашено зачупи пръсти.

— Господи, ти си истински светец! Защо не ме набиеш или просто не ме изхвърлиш от дома си?

Той се приближи към нея и я прегърна.

— Аз много те обичам. Ако нещо се случи с теб, няма да го преживея.

Сърцето й се сви при мисълта за болката, която му причиняваше. Чувстваше се като последна негодница. Не можеше да отлага повече срещата с Патрик. Изпрати му писмо до „Халфмуун стрийт“, но то й бе върнато с бележка, че Патрик отсъства за празниците и ще се върне едва към средата на януари.

Стана така, че Чарлз разговаря с него, преди Кити да успее да го види. Двамата се срещнаха в клуба, където членуваха служителите на правителството. Разговорът се въртеше около войната и възможността за печалби от нея. Патрик О’Райли винаги с охота даваше търговски съвети на старите си приятели.

— Ще дойдете ли на бала на Джулия в петък? — обърна се той към Чарлз.

— Опасявам се, че няма да можем да присъстваме. Тревожа се за Катлийн. Лекарят ми каза, че е много отслабнала и няма достатъчно сили.

— Лекарят ли? — Патрик се разтревожи. — Да не би да е болна?

— Е, не съвсем. Между нас да си остане, тя е в деликатно положение. Кити не иска да се разгласява, така че те моля да не го споделяш с никого.

Патрик бе смаян. Тя го бе пазила в тайна от него толкова дълго! Мислено се прокле за небрежността си. Сигурно не й е било леко. Нищо чудно, че не искаше да го вижда, откакто се бяха върнали от Ирландия.

На следващия ден, докато й пишеше писмо, камериерът му докладва, че нейна светлост, херцогиня Манчестър, чака в приемната.

Когато я видя, лицето му светна от радост. Прегърна я така силно, че тя изохка от болка. Беше отслабнала и по нищо не личеше, че е бременна.

Кити припряно заговори, като се извиняваше, че толкова дълго време не му се е обадила. Патрик се стъписа. В първия миг не можа да повярва, че тя въобще няма намерение да му съобщи за второто им дете, което носеше под сърцето си!

— Нали разбираш, че онези откраднати мигове на щастие никога повече няма да се повторят? — рече тя на един дъх и очите й се наляха със сълзи.

— А какво ще стане с детето, което носиш от мен? — тихо попита той.

Тя стисна юмруци и се нахвърли върху него.

— Нарочно си го направил! Лорд Негодник! Ако бях мъж, щях да ти дам да се разбереш!

Патрик хвана ръцете й и я разтърси.

— Нямаше намерение да ми казваш, нали, лейди Неодобрение? Много добре знаеш, че искам да призная децата си!

Думите му окончателно я сломиха.

— Господ да ми е на помощ, Патрик, но не мога да напусна Чарлз… Уважавам го прекалено много и не мога да постъпя така жестоко с него. А ти… ти си силен мъж и не се нуждаеш от съжаление — изхлипа тя.

— Слава на Бога, че е така — тихо отвърна той. Сълзите й го трогнаха и се почувства странно уязвим и нещастен. — Моя единствена любов, разбирам, че те измъчвам, като те карам да избираш между мен и Чарлз. Знам, че ме обичаш, но уважавам чувството ти за дълг към съпруга ти. — Той нежно я целуна по челото.

Тя отчаяно се вкопчи в него.

— Понякога чувството за дълг може да те доведе до безизходица — внезапно лицето й пребледня. — Страхувам се, че ми прилошава.

Патрик я заведе до банята, а сетне грижовно изми лицето й.

— Обзалагам се, че си благодарен на съдбата, че си мъж — тъжно се усмихна тя.

Той не се засмя.

— Ако не се грижиш за себе си, Кити, ще изгубиш бебето. А нито ти, нито аз го искаме. Настоявам да се прибереш у дома, да си починеш и, за бога, трябва да се храниш повече! Толкова си слаба, че и най-лекият вятър ще те отвее. Опитай се да се успокоиш, мисли само за приятни неща и не измъчвай красивата си главица с мисли за мен. По дяволите, наистина съм голям негодник, причиних ти толкова нещастия! — Целуна я леко по устните. — А сега си върви. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш.

 

 

Майският следобед бе топъл и слънчев. По цял ден Кити разговаряше със стария Том, градинаря на имението, обсъждайки какви цветя да се посадят. Тя му разказа, че на островите местните жители подбират специални цветя, за да привличат пеперудите, но старецът скептично поклати глава.

— Можем да засадим тлъстига, морска зеленика, а зад тях заешки уши. Хубаво е отпред, около перголите, да има пълзящ кресон и флокс. И ще обградим с мъх колоните на перголите. Трябва да си набавим и няколко едногодишни растения, като върбинка, космос и шибой.

— Но те не са подходящи за английския климат, пък и тук няма толкова пеперуди. Има само от онези беглите, които налитат на зелето — упорито заяви градинарят.

— Стига, Том, нали си разбираш от работата! Как можеш да кажеш такова нещо! Не виждаш ли, че в градината има различни пеперуди — копривна пеперуда, червен адмирал, черна кралска пеперуда и още няколко вида, на които дори не знам имената.

Кити бе наедряла от бременността и се движеше по-тромаво, но изглеждаше щастлива и спокойна. В този миг при тях дотича Чарлз Патрик. Майка му го хвана за ръката и двамата тръгнаха към езерцето, за да нахранят лебедите.

— Мамо, когато родиш бебето, аз вече няма да съм бебе, нали? — щастливо попита момчето.

— За бога, та ти отдавна вече не си бебе — увери го тя. По-късно вечерта, докато гледаше спящия си син, Кити прошепна: — Мой малък Патрик, колко много приличаш на баща си! А сега, Господ да ми е на помощ, ще родя още един О’Райли.

Чарлз безшумно се отдалечи и влезе в спалнята си. Гърмежът отекна в цялата къща. В първия миг Кити се вцепени, но в следващия вече тичаше към спалнята на съпруга си. Обезумяла от страх, тя изкрещя на Кати да се качи на горния етаж. С трепереща ръка хвана дръжката, съзнавайки какво ще види. Когато вратата се отвори, Кати беше зад нея и ужасено извика.

— Бързо повикай лекар! По-бързо!

Девойката се втурна надолу по стълбите, но щом стигна до най-долното стъпало, се спря и задъхано попита:

— Как се казваше лекарят му? Забравих името му.

— Не, не, при неговия лекар, който живее на „Харли стрийт“. Пресечи площада. В голямата къща на ъгъла преди няколко дни се нанесе един лекар — припряно й обясни Кити.

Мими изтича по стъпалата.

— Какъв беше този изстрел?

— Ох, Мими, случи се нещо ужасно! Изтичай в детската стая. Не искам Чарлз Патрик да излиза от стаята си.

Лицето на Кити пребледня мъртвешки. В съзнанието й отекваше само един вик:

— Не, не, Чарлз, не трябваше, Чарлз!

Но нямаше време за размисъл. Трябваше да даде разпорежданията си на изплашените прислужници, които се скупчиха около нея. Пристигнаха двама полицаи, чули изстрела от улицата, но тя набързо ги отпрати с думите, че икономът е дал изстрел по погрешка, докато е чистел една от ловните пушки на съпруга й.

Кити влезе в спалнята и се опита да утеши Чарлз, който едва си поемаше дъх.

— Всичко е наред, скъпи. Изпратих Кати за лекар. Всичко ще се оправи и ти няма да умреш. Кълна ти се, че ще остана до леглото ти, докато се възстановиш напълно.

Раната на сър Чарлз не кървеше. Револверът лежеше на пода до креслото му. Отворът в гърдите му беше толкова малък, че Кити не вярваше, че раната му може да се окаже смъртоносна. Чарлз лежеше вцепенен в креслото, без да може дори да помръдне устни. Наедрелият й корем й пречеше да го вдигне от креслото и да го свали на пода. Отиде до леглото, грабна завивката и загърна краката му.

— Сега ще пристигне лекарят, Чарлз. Само се дръж, за бога, не се унасяй в сън, моля те! — Вдигна ръката му и я притисна към устните си. Знаеше, че той не е в безсъзнание, но се опитваше отчаяно да повярва, че има надежда. Ако той се намираше някъде между живота и смъртта, тя щеше да го върне обратно. Когато Кати влезе в стаята, последвана от лекаря, тя замаяно го изгледа. Сигурно халюцинираше! Всичко това се бе случило преди. Пред нея стоеше д-р Отис Грент Стюърт. Той я погледна и Кити разбра, че той също я е познал.

Тя умолително скръсти ръце.

— Моля ви, помогнете му!

Лекарят хвърли поглед към тялото на сър Чарлз.

— Вече сме се срещали при подобни обстоятелства, мадам — студено каза той.

— Не може да е мъртъв! — решително настоя тя.

— Мъртъв е, мадам.

— Направете нещо, моля ви! — изкрещя тя.

— Ще направя, мадам. Ще информирам полицията и ще повикам съдебния лекар. Ще заповядам да се извърши аутопсия и да се разследва инцидентът. Когато намерим някой съпруг с куршум в главата, винаги възниква подозрение за убийство. Но когато открием, ме и вторият съпруг на някоя дама лежи прострелян с куршум в главата, подозренията се превръщат в увереност!

— Какво ще правите с него? — попита Кити, все още невярваща, че Чарлз е мъртъв.

— Ще уведомя съдебния лекар. Ще повикам санитарите, за да изнесат трупа. Пожелавам ви приятна вечер — рязко рече той и тръгна към вратата.

— Прав ви път, докторе! — извика Кити след него. Гневът й помогна да излезе от транса. Тя повика двама от слугите. — Моля ви, отнесете го в леглото му, но бъдете внимателни.

Когато остана сама, Кити приседна до леглото и отметна от челото кичур коса. Забеляза, че косата му бе посивяла.

— Винаги ли трябва да нараняваме тези, които най-много обичаме? — прошепна тя. — Сбогом, Чарлз. Може би вече си в рая.

Не се отдели от леглото му, докато не дойдоха санитарите да изнесат трупа. Кати тревожно я погледна.

— Мадам, разбирате ли, че се намираме в голяма беда?

— Животът и смъртта са свързани — замислено отвърна Кити, усетила помръдването на бебето в утробата си.

— Онзи доктор трябваше да се погрижи и за вас. Не може да не е забелязал състоянието ви. Нека да ви помогна да си легнете.

Кити не обърна внимание на думите й.

— Искам каретата да ме чака пред входа. Донеси ми пелерината, Кати.

— Не можете да излизате сега, и то сама! Вие сте в шок! — извика момичето, но млъкна, когато видя лицето на господарката си. — Виждам, че вече сте решили. Тогава ще дойда с вас.

Каретата спря пред къщата на „Халфмуун стрийт“. Кити остана в каретата, а Кати отиде да повика Патрик. Върна се след минута и каза на кочияша да кара към „Кадогън скуеър“.

— Той има някаква работа в къщата на Джулия — обясни Кати.

Този път Кити не остана в каретата, а сама почука на вратата. Когато икономът отвори вратата, двете с Кати минаха покрай него и се насочиха по посока на гласовете. Трима души седяха около масата в трапезарията и разгорещено разговаряха за акции и сделки. Когато Кити влезе, гласовете замлъкнаха.

Патрик веднага скочи от стола си.

— Какво се е случило?

— Чарлз се самоуби!

С два скока Патрик се озова до нея. Тя усети как ръцете му я обгърнаха.

— Аз съм виновна, Патрик, аз и само аз! Аз го убих!

— Ти причиняваше неприятности още от първия ден, в който баща ми те доведе у дома! — изкрещя Джулия. — Няма да се учудя, ако се окаже, че и него си убила!

Прозвуча оглушителна плесница. Джефри хвана ръката на съпругата си и я бутна към вратата.

— Тя поне не е убила собственото си дете! — изкрещя той. — Напусни веднага тази стая, защото в противен случай не отговарям за последствията!

Когато Джулия излезе, Патрик гневно рече:

— Най-после показа, че си господар в дома си.

— Извинявам се заради съпругата си. Ще направя всичко, за да ви помогна. Но сега ще ви оставя сами — каза Джефри и изведе Кати от стаята.

Патрик настани Кити в едно кресло и й наля чаша бренди. Коленичи пред нея и поднесе чашата към устните й. Кити се задави, когато огнената течност опари гърлото й.

— Бях отишла да пожелая лека нощ на Чарлз Патрик, но мислите ми бяха заети изцяло с теб… Мислех на глас… Сигурно Чарлз е чул… и след това се е застрелял. — Погледна безпомощно към него. — Нищо не можех да направя… никой не можеше да направи нищо.

Той взе ръцете й в своите. Бяха студени като лед. Знаеше, че има още нещо, но трябваше да изчака тя сама да му го каже.

— Приличаше на кошмар… Изпратих Кати за лекар… беше същият лекар, който дойде след смъртта на Саймън.

Кити затвори очи и отново си припомни ужасното минало. Патрик донесе малка табуретка и сложи краката й върху нея.

— Той нареди да се извърши аутопсия и полицейско разследване… Според него аз съм го убила! — извика тя.

— Не, не, това е просто обичайна процедура. При тези обстоятелства той не е имал друг избор — успокои я Патрик. — Ще наема най-добрите адвокати в Лондон. Не се тревожи за нищо, любов моя. Следователите само ще те разпитат, но няма да има съдебен процес, повярвай ми.

— Нищо не разбирам от тези работи — уморено прошепна Кити.

— Не е необходимо да разбираш. Адвокатът ще се погрижи за всичко и ще ти каже какво да говориш. Всичко останало аз ще го уредя. За мен няма на този свят по-скъпо и по-прелестно създание от теб! Трябва да бъдеш силна и да отговаряш точно и ясно на въпросите на следователите. Но… за известно време няма да се срещаме. Те в никакъв случай не трябва да разберат за нас, защото ще те разпънат на кръст.

Внезапно тя осъзна какво бе направила.

— Не трябваше да идвам тук тази вечер.

Патрик нетърпеливо поклати глава.

— Всички ще знаят, че си дошла при Джефри и Джулия. Джефри и Кати ще те отведат у дома. Джефри ще ни бъде посредник. Чрез него ще си предаваме съобщения. Не вярвай на никого другиго — предупреди я той. Погледна към корема й. — Как е нашето дете?

Кити взе ръката му и я постави под сърцето си. Патрик усети движенията на бебето. Придърпа един стол и седна до нея.

— Отпусни се и се опитай да подремнеш. Позволи ми да остана малко до теб. Само Бог знае кога отново ще бъдем заедно.

Глава двадесет и девета

Аутопсията доказа, че смъртта е причинена от изстрел от упор в гърдите. Кити получи писмено съобщение, че след три дни трябва да се яви на разпит в полицията. Целият град говореше само за неочакваната и загадъчна смърт на сър Чарлз. Журналистите от всички лондонски вестници търпеливо чакаха пред вратата на къщата й, за да изкопчат от нея или от прислугата още пикантни подробности за трагичния инцидент. Адвокатът й спомена, че няма да може да се избегне разследването на сделките на сър Чарлз, но неочаквано се оказало, че влошеното му здравословно състояние би могло да се използва при евентуален процес като факт в подкрепа на тезата за оневиняването на съпругата му, ако се потвърди версията за самоубийство. Кити разбираше, че следователите няма да се откажат от ровенето в живота й, докато не открият причината за гибелта на сър Чарлз. Естествено първите подозрения бяха насочени към нея. Адвокатът я посъветва да обмисли внимателно всяка дума, която ще спомене пред следствието, дори й препоръча какви дрехи да избере, как да се държи, какви жестове да избягва.

— Нима всичко трябва да бъде предварително нагласено, като в някоя долнопробна пиеса? — възмути се Кити.

— Точно така! Много е важно да съумеете да спечелите симпатиите им. Трябва да събудите у тях стремеж да ви защитават, да, точно това чувство трябва да вдъхвате, при това не само у съдиите, но и във всеки човек, с когото се срещате. Защото сега съдбата ви е в ръцете на съдиите, ваша светлост.

Липсваше й Патрик. Измъчваше се, че не може да поговори с мъжа, който й бе най-близък, че не може да отпусне уморено глава на силното му рамо. Но се утешаваше с тайните писма, които Джефри редовно й доставяше.

На следващия ден адвокатът отново поиска среща с нея.

— Разследването на имотното състояние на херцога не откри нищо съмнително. Не откриха и опозоряващи или съмнителни факти около личния му живот, които биха послужили като повод за изнудване или заплаха — докладва й адвокатът и не успя да прикрие разочарованието си.

— Никога не съм очаквала, че ще се открие някакъв позорен факт в биографията на Чарлз! — възмути се Кити.

— Личният му лекар подписа клетвена декларация, че съпругът ви не е страдал от сериозна болест. Обстоятелствата не са твърде добри за вас.

— Джефри, този адвокат ме нервира. Той се опитва да открие нещо мръсно в миналото на Чарлз. Искам да говоря с Патрик — настоятелно рече тя.

— В това отношение той е абсолютно категоричен, Кити. Патрик няма да изложи на опасност репутацията ти, като рискува да се срещне с теб — отвърна Джефри. — И той е прав, Кити, не само репутацията ти е изложена на опасност, става въпрос за живота ти! Патрик сигурно ще ми одере кожата, защото думите ми могат да те уплашат, но ако те не открият никаква причина за самоубийство, ще започнат да търсят мотиви за убийство!

В деня преди разпита личният лекар на сър Чарлз дойде в къщата. Посрещна го адвокатът.

— Помолиха ме да дам показания относно здравето на Чарлз. Може ли да говоря с нейна светлост?

— Аз съм в течение на всичко, така че ще е по-добре да разговаряте с мен — отвърна адвокатът.

— Е, има едно нещо, което вероятно ще ви помогне, но то е твърде деликатно, така че бих искал да получа разрешението на нейна светлост, преди да говоря за толкова лични неща.

— Говорете, човече! За какво намеквате? Това може да я спаси от обвинение в убийство!

— Ами, аз го лекувах от импотентност.

— Ето това е! Благодаря ви, човече! Нищо не е по-убедително от подробностите от интимния живот. С този довод окончателно ще ги сразя!

 

 

Кити се надяваше, че раждането ще й попречи да се яви в съда. Ала денят на разпита настъпи и тя осъзна, че няма да избегне това унижение. Джефри и Джулия дойдоха, за да я съпроводят до съдебната зала. Адвокатът я чакаше там и й даде последните напътствия.

— Не е прието дама във вашето състояние да се явява на публично място. Да благодарим на Бога, че широката рокля прикрива деликатното ви положение. Не сваляйте пелерината си. И помнете, че през цялото време трябва да гледате надолу, трябва да изглеждате покорна и смирена. Една „нещастна вдовица“ винаги събужда повече симпатии и състрадание.

— Ще се постарая да изпълня съветите ви, въпреки че това не ми е приятно — изчерви се Кити.

Вълна от шепот се понесе, когато влезе в съдебната зала. Кити се изненада, че в помещението имаше предимно мъже. Виждаха се няколко журналисти, но болшинството присъстващи бяха благородници. Потърси с очи Патрик. Остана шокирана, че той не гледаше към нея, а сякаш цялото му внимание бе погълнато от красивата дама до него.

Разпитът започна с няколко уводни думи на съдебния лекар към съдиите.

— Събрали сме се тук, за да обсъдим обстоятелствата и причината за смъртта на сър Чарлз Дрегоу, девети херцог Манчестър. Трябва да разберем дали се касае за самоубийство или има углавно престъпление.

Извикаха първия свидетел, секретаря на сър Чарлз. Свидетелят потвърди, че имущественото състояние на покойния е в пълен ред. Д-р Отис Грант Стюарт описа в какво състояние е намерил трупа и докладва резултатите от аутопсията, които бяха грижливо записани в съдебния протокол.

След това разпитаха слугите. Най-накрая дойде ред на Кати, която каза, че е чула изстрела. Момичето се закле, че е видяла господарката си да тича към стаята на господаря след изстрела.

Личният лекар на Чарлз даде показания за здравословното състояние на покойния си пациент. Когато заяви, че сър Чарлз е бил в отлично здраве, из залата се разнесе неодобрителен шепот.

Кити не смееше да повдигне очи. Опитваше се да следи всяка дума на свидетелите, но не можеше да се съсредоточи. Чудеше се дали раждането няма да започне в следващите минути и дали трябва да повика лекар, или само акушерка. Сепна се, когато чу адвокатът да говори за импотентността на съпруга й. Залата притихна.

Кити чу, че произнасят името й и се изправи като в транс.

— Призовавам Катлийн Дрегоу, вдовстваща херцогиня на Манчестър, да се закълне пред Библията. Повтаряйте след мен: Кълна се във Всемогъщия Бог, че ще кажа истината, цялата истина и само истината.

Тя постави дясната си ръка върху Библията и се закле.

Огледа жадните за сензации лица. Имаше само едно нещо, от което Чарлз се страхуваше. Тя му бе обещала, че никой няма да узнае тайната му, и спази обещанието си. Не каза дори на Патрик. Знаеше, че винаги ще носи в себе си вината за смъртта на Чарлз. Беше го предала приживе, но нямаше да го предаде след смъртта му!

Когато съдията я запита за импотентността на покойния й съпруг, Кити разтвори широко пелерината си. Всички видяха напредналата й бременност.

— Това е абсурдно! — заяви тя. — Ние се любехме всяка нощ!

В залата се вдигна невъобразим шум. Съдията започна да удря с чукчето, за да въдвори тишина. Без да обръща внимание на адвоката си, Кити се обърна към съдията:

— Моят съпруг е чистел револвера си и той е гръмнал. Беше нещастен случай.

В този момент съдията обяви почивка. Патрик не погледна към нея. Тя го видя как напуска залата с непознатата дама подръка.

Джулия я изгледа злобно и Кити изтръпна от ужас, но Джефри окуражително стисна ръката й.

— Не се тревожи. Това е съпругата на съдията.

 

 

Решението на съда, че се касае за нещастен случай, не изненада никого. Уморена до смърт, Кити се прибра у дома, за да чака раждането на детето си.

Цял Лондон възбудено коментираше станалата скандално известна херцогиня Манчестър.

Глава тридесета

Родилните болки започнаха към десет вечерта.

— Аз ще остана при нея — каза Кати на Мими, — а ти изтичай да доведеш акушерката.

Към полунощ болките й се усилиха, но бебето все още не се бе родило. Акушерката се опитваше да се успокои, че всичко ще бъде наред, но опитът й подсказваше, че тази лейди, с прекалено нежна фигура, няма да роди лесно.

Кати облече пелерината си и се измъкна навън. Пред врата се сблъска с висок мъж, загърнат в черна наметка.

Замаяна от болката. Кити чу някакви гласове и позна сърдития тембър на Патрик.

— Той не е чужд в този дом. Пуснете го да влезе — прошепна тя на акушерката.

Патрик коленичи до леглото и взе ръката й в своята. Кити се трогна като видя разтревоженото изражение на лицето му. Следващите четири часа той не се отдели от леглото й. Когато най-после бебето се роди, Патрик облекчено въздъхна.

— Имаме дъщеря — нежно прошепна той. Кити бе твърде изтощена, за да говори. Той се обърна към акушерката. — Колко дълго трябва да остане на легло?

— Около две седмици.

— Ще се върна след месец, Кити. Не ми пука какво ще се говори в обществото. Повече няма да се крия, любов моя.

Тя затвори очи и кимна разбиращо.

* * *

Всяка сутрин получаваше букет цветя от Патрик. Нямаше нужда от картичка, тя знаеше кой ги изпраща.

Не бе изтекъл един месец, когато той нахлу в будоара й. Тя току-що бе накърмила дъщеря си и я слагаше в креватчето.

— Кити, всичко е уредено — засмя се той и размаха някаква телеграма. — Пред теб е новият президент на „Хинд Фууд Къмпани“ в Ню Йорк. Но ако не ти хареса Ню Йорк, можем да се преместим във Филаделфия. В Америка никой няма да се интересува от миналото ни. Ще се оженим още преди да отплаваме. Кога ще си готова?

Тя го наблюдаваше с възхищение. Колко красив беше нейният Патрик Джон Френсис О’Райли! Когато поискаше, можеше да очарова дори Сатаната.

— Аз няма да дойда с теб — тихо отвърна тя.

Смехът замря на устните му.

— Няма да дойдеш с мен?

Кити пое дълбоко въздух. Трябваше да се опита да му обясни, без да го нарани.

— Едно пътуване през океана ще бъде гибелно за мен.

Той се вгледа в крехката й фигура. Скулите на лицето й бяха толкова изпъкнали, сякаш щяха да пробият прозрачната й кожа. Китките й бяха изтънели като на малко дете. Тя казваше истината и Патрик осъзна, че за пръв път в живота си няма да спечели.

— Ще отида в Ирландия — уморено каза тя.

Можеше да крещи и да беснее, но това нямаше да промени нищо. Тя бе взела решението си. Патрик смачка телеграмата и я пъхна в джоба си. Наведе се над дъщеря си, целуна я по челото и безмълвно излезе от стаята.

Мълчаливи сълзи бликнаха изпод гъстите й черни мигли.

Беше й необходима една седмица, за да опакова багажа си. Повери имението на грижите на банкера на сър Чарлз и го помоли да уреди продажбата. Кати и Мими се съгласиха да дойдат с нея в „Уиндръш“.

 

 

Една юлска вечер малката група стъпи на пристанището. От Ирландско море духаше студен вятър и Кити се загърна по-плътно в кожената си наметка. Носеше на ръце дъщеря си, а синът й вървеше до нея. След нея пристъпваха двете млади прислужници с тежки чанти в ръце. Кити се огледа за носач, но в този миг двама мъже се приближиха към нея. Тя смаяно се втренчи във високата фигура на единия от тях.

— Патрик!

Той повдигна шапката си и дълбоко се поклони. Кимна с глава към придружителя си, който пое чантите от ръцете на прислужничките. След това взе бебето от ръцете на Кити и го подаде на Кати. Вдигна Чарлз Патрик на раменете си и кратко заповяда:

— Върви след мен!

Тя подтичваше след него, а сърцето й пееше от щастие.

— Мадам, има жени на този свят, които са готови заради любимия мъж да отидат накрай света. Но колко мъже са способни на подобно себеотрицание? Смятате, че няма такива? Грешите, мадам. Позволете ми да направя този изключителен жест. — Той извади писмото и договора, скъса ги на парчета и ги хвърли на земята.

— Но, Патрик — объркано запита Кити, — какво си решил?

— Да се оженя за вас, мадам, преди отново да се изплъзнете от мен — отвърна Патрик и нежно се усмихна.

Минаха по мостчето и се качиха на яхтата му. Патрик пусна сина си на палубата.

— Децата трябва да си лягат. Тази вечер заедно ще ги сложим да спят.

Кати и Мими нахраниха децата, а Патрик и Кити им пожелаха лека нощ. След малко котвата бе вдигната. Най-после се прибираха у дома!

Патрик взе ръката на Кити и я поведе към палубата. Загърна я с кожената наметка и тихо рече:

— Това трябва да се прави на лунна светлина. — Притисна я в прегръдките си и впи устни в нейните. Телата им потръпнаха от желание. — Кити, ще се омъжиш ли за мен? — смирено попита той.

Тя вдигна грейналите си от щастие очи към него.

— Да, скъпи мой. Кога?

— Сега! Капитанът ни чака в каютата си.

Когато най-после останаха сами, тя все още не можеше да повярва, че всичко е истина. Той не й остави време да помисли или да промени решението си. Кити облече нощницата си и пристъпи към леглото, но Патрик я вдигна на ръце и силно я притисна до сърцето си. Тялото й потръпна от божествена наслада. Най-съкровеното й желание се бе сбъднало. Той я целуна и я понесе към леглото.

— Патрик, какво смяташ да правиш сега, след като се отказа от кариерата си? — внезапно го запита Кити.

Той погали нежната извивка на рамото й.

— Не знам. Може би ще се заема с политика или отново с търговия. Наистина не знам, но и не ме интересува. Сега всичките ми грижи са свързани с теб — Лекият аромат на парфюма й го замая. — Какво име си избрала за дъщеря ни? — попита той, опитвайки се да овладее надигащото се желание.

— Ще я нарека Пегън^[21]. Пегън О’Райли!

— Господи, котенце, момиче с подобно име може да има много неприятности.

Тя притисна за миг глава до гърдите му, а сетне го погледна в очите.

— Аз винаги си прося неприятностите, нали? — Кити изкусително го целуна. — А ти винаги си успявал да ми ги създадеш.