Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (22)

Глава двадесет и втора

Лекарят прегледа Кити и й съобщи, че детето й ще се роди след две седмици. Чарлз удвои усилията си, за да я убеди да се омъжи за него преди раждането на бебето. Кити непрекъснато слушаше историите на прислужниците за жени, не издържали родилните мъки, и ужасено се питаше какво ще стане с детето й, ако тя умре при раждане. Сериозно се замисли дали да не приеме предложението на Чарлз, макар да знаеше, че не е подходяща съпруга за него. Той искаше да се грижи за нея, да даде името си на детето й, да я направи херцогиня, а в замяна тя дори не можеше да го дари с любов. Ала не можеше да понесе мисълта, че всички ще наричат детето й с презрителната дума „копеле“, че ще бъде отхвърлено завинаги от обществото.

Тази вечер Чарлз бе работил до късно, но въпреки умората реши още веднъж да разговаря с Кити.

— Разбирам, скъпа, че е егоистично от моя страна да настоявам да се омъжиш за мен — започна той. — Аз ще имам красива съпруга, за каквато всички мъже могат само да мечтаят, ще имам и дете, а в замяна ти ще получиш само финансова сигурност. Навярно има стотици мъже, много по-млади и по-представителни от мен, които могат да ти предложат същото. — Той замълча, защото видя как Кити внезапно пребледня.

— О, Чарлз, не говори така. Аз съм съгласна да се омъжа за теб.

— Веднага ще изпратя да повикат свещеника! — радостно извика той. Наведе се и нежно я целуна. — Обещавам ти, че до последния си ден ще се грижа за теб и за нашето дете.

Когато слагаше златната халка на пръста й, Чарлз знаеше, че болките са започнали, въпреки че Кити се опитваше да го прикрие. Вдигна я на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— А сега в леглото, моя скъпа херцогиньо, защото след малко ще пристигне лекарят.

Кити му се усмихна през сълзи.

Ала четиринадесет часа по-късно болките бяха станали непоносими, а тя още не бе родила. Чарлз седеше до леглото й с тревожно и нещастно изражение на лицето. Очите му бяха изпълнени с болка заради страданията, които Кити изпитваше. В гърдите й се надигна гняв към Патрик. Той трябваше да бъде сега до нея и да я успокоява, да се опита поне да облекчи страданията й, но вместо това сигурно се забавляваше някъде.

„О, господи, ще го накарам да ми плати за всичко това!“ — мислено се закле тя.

Когато отвори очи, първото, което чу, бе сърдитият плач на сина й. Кити се надигна и се надвеси над бебето. То бе най-прекрасното създание, което някога бе виждала! На челото си имаше червен белег от форцепса, но очите му бяха тъмносини, а главичката му — покрита с копринени черни къдрици. По лицето на Чарлз се изписа облекчение и очите му светнаха от щастие, докато наблюдаваше майката и сина.

— Как се чувстваш? — нежно попита той.

— Изморена… щастлива… много горда, сякаш съм направила нещо много важно.

— Така е, скъпа. Кати ще бъде бавачка на детето, а лекарят ми препоръча една кърмачка, която е родила преди два дни.

Очите й сънливо се притвориха.

— Какво е това кърмачка, Чарлз?

— Ами… — Той се изчерви и смутено се изкашля. — Богатите дами не искат да кърмят децата си, за да не развалят фигурата си, затова наемат жени, които току-що са родили и имат достатъчно мляко да кърмят бебетата им…

— О, Чарлз, това е най-странното нещо, което съм чувала — засмя се младата майка.

Чарлз вътрешно се усмихна. Очевидно, тя не му вярваше и той реши да не й обяснява повече. Наведе се и я целуна по челото.

— Почивай си, скъпа моя. По-късно отново ще дойда да те видя.

След една седмица Кити напълно се възстанови от раждането. Никога досега не се бе чувствала по-щастлива и по-весела. Докато я гледаше, облечена в бяла рокля и притиснала детето до гърдите си, Чарлз си казваше, че тя е станала още по-красива.

— Щастлива ли си, Катлийн? — попита я той една вечер, когато тя слагаше бебето в люлката му.

— Чарлз, никога не съм била по-доволна и никога не съм се чувствала по-защитена и по-спокойна.

— Струва ми се, че трябва да го кръстим — усмихна се той.

— Да, искам да го наречем Чарлз… Чарлз Патрик.

— Знаеш, че нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие. Сигурна ли си, че искаш да го кръстиш на мен?

— Да, напълно — твърдо рече тя.

— Когато бебето стане на един месец, ще устроим голям бал по случай сватбата ни. Обществото на острова умира от нетърпение да се запознае с теб. Всеки ден ме разпитват за теб и всички богати плантатори и съпругите им ти изпращат поздравите си.

— Няма ли да изглежда странно да даваме прием, след като е изминало толкова време от сватбата ни? Не искам да ти причинявам неудобства и главоболия, Чарлз.

— Ти не ми причиняваш неудобства, ти си моята радост и щастие. Ако искаш, само ще ги поканим на вечеря, но ние двамата ще знаем, че е сватбен прием. Трябва да се погрижиш за гардероба си. — Той се поколеба. — Катлийн, съжаляваш ли, че се съгласи да се омъжиш за мен?

— Всъщност аз очаквам с нетърпение да ме представиш официално като твоя съпруга. И освен това искам да се преместя в спалнята на моя господар.

— Скъпа моя, има нещо, което трябваше да ти кажа, но се срамувах толкова много, че не намерих сили и непрекъснато го отлагах. Ако това се разчуе, струва ми се, че ще умра от унижение… Всъщност това е една от причините, поради която исках да имам съпруга, за да се появявам с нея в обществото. Сега имам син и всички мислят, че е мой, а аз точно това искам да си мислят.

— Не те разбирам — тихо промълви Кити.

— Истината е, че аз не вярвам, че мога да имам деца, но не искам никой да го узнае. Кити… нима ще ме презираш за този недъг?

— Как можа да си го помислиш, мили! Та аз съм безкрайно щастлива ти да бъдеш баща на детето ми. Никога не съм срещала по-трогателен и добър мъж от теб. А и много те харесвам — кокетно се усмихна тя.

Той взе ръката й в своята.

— Катлийн, ти вече си била омъжена. Може ли да бъда откровен с теб за някои неща, които се случват между един мъж и една жена?

— Имаш предвид в леглото ли? — прошепна Кити и лицето й пребледня.

Той кимна.

— Да, трябва да ти призная, че в миналото имах затруднения… става дума за мъжката ми потентност. С цялото си сърце се надявам, че с теб няма да е така, любов моя. Ала ако това се случи, искам да те помоля да запазиш тайната ми от всички. Не искам никой да узнае.

— Чарлз, ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ние сме се заклели един на друг и каквото и да стане, аз няма да изменя на клетвата си.

— Мога ли да разчитам на теб?

Тя се спусна към него и той я притисна до гърдите си. Кити се отпусна, стоплена от тялото му. Чарлз взе ръката й и целуна пръстите й един по един. Сетне устните му се плъзнаха по шията й и съвсем естествено се сляха с нейните. Кити бе приятно изненадана от вкуса на устните му. Те бяха твърди и сухи и целувката му й достави удоволствие. Чарлз с облекчение почувства как слабините му се обляха в топлина и той се възбуди. Когато се изправи и й пожела лека нощ, Чарлз бе уверен, че всичко между тях ще бъде наред и първата им брачна нощ ще бъде чудесна.

 

 

Сър Чарлз реши този път приемът в двореца на губернатора да започне доста по-рано от обичайния час — в четири следобед, защото отлично познаваше навика на местните плантатори да се застояват до малките часове на нощта, когато въздухът ставаше по-хладен и по-поносим. Имаше и още една причина всички гости да стоят дълго след полунощ — неизброимото количество напитки, които слугите сервираха на мъжете в салона за пушене и игра на карти, след оттеглянето на дамите. Опасяваше се, че ще възникнат неприятни инциденти, ако мъжете се застоят до късно и някой от тях, прекалил с алкохола, наруши благоприличието с невъздържани, граничещи с цинизъм коментари за новата съпруга на губернатора. Затова твърдо реши да ограничи консумацията на спиртни напитки, още повече че влажният и горещ климат лесно упойваше мозъка на мъжете след третата чаша уиски. Той нареди на хората си да съкратят задължителната част от приема — вечерята, тостовете и танците.

Несъмнено мъжете щяха да останат недоволни, че ще бъдат лишени от престоя в салона за пушачи досред нощ, но за сметка на това щеше да спечели симпатиите на нежния пол. За миг дори се замисли дали въобще да не забрани танците за тази вечер. От една страна, денят се оказа непоносимо горещ, но истинската причина бе съвсем друга — губернаторът не желаеше да позволява на всеки от невъзпитаните плантатори да кани младата му съпруга на танц.

Отначало реши да нареди на прислугата да приготвят за мъжете масите за игра на карти в салона за пушачи, но след кратък размисъл се отказа от тази идея — плантаторите с готовност сядаха около широката маса, застлана със зелено сукно, но с огромна неохота се надигаха от креслата дори и когато наближаваше зазоряването. Запалените любители на покера най-много мразеха внезапното прекратяване на играта. Не, по-добре щеше да бъде да им измисли някакво друго развлечение. Нещо, което да удържи мъжете по-далеч от масата, застлана със зелено сукно… Може би един зрелищен спектакъл от карибски танци, с възпламеняващите оскъдни костюми на мургавите танцьорки? Щом се стъмни, ще заповяда на прислугата да разтворят високите врати на балната зала, за да нахлува освежаващ нощен въздух от градината, така че всяка от дамите да пожелае да се поразходи из алеите, подръка със своя кавалер, докато приятната музика изпълва нощния мрак. Да, само така ще успее да разсее желанието на мъжете да се скупчат в задимения салон около масата за покер!

— Колинс, спомням си, че веднъж ми спомена за чудесната музикална програма, съставена от арии от италиански опери, с която твоята съпруга неизменно посрещала гостите ви на всички ваши приеми — спомена той пред секретаря си.

Всички помощници на губернатора бяха от съседния остров Мартиника, колонизиран от французите, затова в къщата непрекъснато се говореше както на английски, така и на френски. Кити се затрудняваше най-вече, когато трябваше да поръча нещо от менюто, защото се оказа, че сервитьорите в резиденцията на британския губернатор знаеха само френски. И менюто, естествено, бе написано на този труден за нея език.

— Скъпа моя, мога да ти дам само един съвет — засмя се сър Чарлз, когато Кити с безпомощна усмивка го помоли за десети път през последната седмица да й преведе имената от листа с менюто. — Не се осмелявай да избираш от менюто, щом не си напълно уверена какво ще ти сервират. Този съвет е валиден не само когато трябва да избираш нещо от френската кухня.

— Ох, Чарлз, едва сега осъзнавам, че нищо не разбирам от светския живот, от живота на знатните дами — оплака му се тя.

— А защо, според теб, плащам нечувано високо годишно възнаграждение на тези сервитьори и готвачи? Всеки от тях е експерт в тази област и винаги оставям на тях подбора на менюто за всеки прием и обед. Напредна ли с подготовката на новата рокля?

— Първо, не се опитвай да отбягваш темата. И второ, държа да запазя в тайна всичко около новия ми тоалет. Защото съм решила да те изненадам. Засега ще ти кажа само, че сигурно ще останеш изненадан — решила съм да се покажа в тоалет, достоен за съпругата на един британски губернатор.

— Но, скъпа, нали вече говорихме, че прекаленото труфене е суета, достойна само за парвенютата — пошегува се сър Чарлз.

— Моля те, скъпи, довери се на вкуса ми! Между другото, скъпи, не смяташ ли, че днес най-после трябва да обядваме супа от костенурки? Никога не съм опитвала подобна супа и ми е любопитно каква ще е на вкус…

— Мила моя, не ти ли се струва, че днес е твърде горещо, за да обядваме супа?

— О, скъпи, супа от костенурки! Досега само съм слушала, че няма по-прекрасна супа от нея!

— Аха, значи се влияеш от мнението на другите, така ли? Нима искаш да бъдем подражатели на снобите, които се представят за изтънчените гастрономи? Не очаквах това от теб!

— О, моля те, стига си се шегувал.

Двамата се засмяха. Той я взе в ръце и я постави на коленете си.

— Този разговор ми напомни за времето, когато веднъж ме поканиха на вечеря в Ланкашир. Между другото готвачът им ни поднесе непоносимо меню. Можеш ли да повярваш, че на масата сервираха само…

— Варено! — прекъсна го тя.

— Именно! Дори и десертът се оказа блудкав пудинг, залят с гъст захарен сироп. В Ланкашир много обичат този вид пудинг и така се тъпчат с него, че после не могат да станат от масата — засмя се Чарлз.

— Ох, Чарлз, стига си ме разсмивал! Нима забрави как преди три дни и ние едва се надигнахме от столовете след онази възхитителна вечеря?

Той вдигна глава и я погледна с нежност.

— Скъпа, нека да се качим на горния етаж и да погледнем нашия син. Безпокоя се дали спи спокойно.

* * *

Новата рокля на Кити беше от жоржет, с деликатни подплънки и басти, за да прикриват наедрелия й корем, със ситни копчета по ръкавите от китката до лакътя. Чарлз й поднесе най-хубавата орхидея от оранжерията си.

— Толкова си красива, че дъхът ми секва! — прошепна очарованият мъж.

— Чарлз, не мога да се успокоя! Ужасявам се от мисълта, че ще изглеждам като натрапница. А в същото време нищо не желая така горещо, както да бъда достойна за теб… — възбудено рече тя.

— Ела с мен, скъпа. Първите ни гости вече пристигнаха. Уверявам те, че тази вечер ти ще си най-красивата дама на приема.

Кити влезе в стаята за преобличане, където по нейно нареждане прислужницата беше преместила люлката с бебето. Всичките вещи на Кити, заедно с гардероба й, вече доста обемист, бяха подредени в просторната й спалня. Останала за миг сама в стаята, тя я огледа с тревога. В средата се ширеше огромното легло, скрито зад полупрозрачния балдахин. Замисли се как ще трябва да постъпи, когато дойде денят, в който съпругът й ще поиска да го споделя с него. Въздъхна, обхваната от неясно предчувствие, ала в този миг шумът от долния етаж се увеличи и тя се сепна. Трябваше да слезе долу и да поеме ролята си на домакиня.

Сър Чарлз я чакаше до най-долното стъпало. Подаде й ръката си и двамата се изправиха до парадния вход. Кити остана изумена от ниските поклони, с които я приветстваше всеки от джентълмените, както и от дамите, които с лек реверанс навеждаха глави пред съпруга й и леко прошепваха:

— Ваша светлост…

Отначало дамите с нескрито изумление млъкваха, изненадани от красотата й, без да успеят да прикрият завистливите си погледи, но след минута, застанали край кавалерите си, бързо се успокояваха, инстинктивно доловили, че новата съпруга на техния губернатор няма намерение да флиртува с нито един от мъжете им. Те се успокоиха още повече, когато тя остави сър Чарлз, увлечен в разговор с двама от мъжете, и наобиколи дамите, заговори с две от тях, без да обръща внимание на съпрузите им. Скоро залата се изпълни с обичайната глъчка. Разговаряха оживено за децата, прислугата, времето, реколтата, новините за последните промени в модата в далечна Европа.

Менюто за приема, избрано от младата съпруга на губернатора, спечели одобрението на всички гости. Слугите едва смогваха да носят сребърните плата, натоварени с препълнени чинии от изящен порцелан. След малко поднесоха виното и напълниха високите чаши, поставени до всеки прибор. За нейно учудване съпругът й не посегна към чашата си с вино и се ограничи само с минерална вода. Помисли си, че трябва да последва примера му, защото не можеше да понася повече от две-три чаши. След вечерята гостите излязоха в градината, за да се насладят на повея на морския бриз. Кити потърси съпруга си сред гостите.

— Трябва да отида горе, за да накърмя бебето. Според теб някой ще забележи ли, че ме няма в тази навалица?

— Разбира се, че не, скъпа моя. Достатъчно е да има питиета в изобилие и гостите ще бъдат доволни. Ще наредя на прислугата да изчакат с началото на тържествената част, докато не слезеш тук, при нас.

Останала сама, Кити отиде до люлката и взе бебето на ръце. Сгуши мъничкото му телце до гърдите си. От розовите му устенца се отрони доволно мъркане, след което то лакомо засука от гърдата й. Тя го наблюдаваше с интерес. Напомняше й за бебето на Джулия. Напомняше й за характерните черти на рода О’Райли. Бебето притвори мъничките си клепачи и дългите му черни мигли хвърлиха сянка върху розовите му бузки. Кити тихо остави задрямалото дете в креватчето му, отиде в спалнята си и застана на колене пред нощното шкафче, над което висеше прекрасно позлатено разпятие. Прекръсти се и отново, за стотен път си прошепна, че не бе сбъркала, като се бе омъжила за сър Чарлз. Протегна ръка към дантелената нощница, която бе скрила под възглавницата си, погали я, въздъхна. След което я грабна, отиде до гардероба и я смени с една от по-скромните си атлазени нощници.

Слезе по стъпалата и скоро се озова в шумната зала. Но всичко пред замъгления й от сълзи поглед се сля в многоцветно петно. Музиката, танцуващите двойки, пъстрите костюми се завъртяха като калейдоскоп пред очите й. Всички се струпаха на терасата, когато сър Чарлз обяви, че ще пее мисис Колинс. Губернаторът беше доловил, че наближава мигът, когато на гостите ще им омръзнат танците. И наистина след четвърт час някои двойки обявиха, че са решили да напуснат приема.

Към десет вечерта, когато си тръгна и последният им гост, Чарлз хвана ръката на Кити и я поведе нагоре по стълбите. Дочула стъпките им, Кати изскочи от стаята за преобличане.

— Бебето спи, мадам.

— Благодаря ти, Кати. Съжалявам, че не можа да слезеш долу, за да се порадваш на празненството.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, Чарлз се приближи до Кити, вдигна я на ръце и я завъртя във въздуха.

— Скъпа, тази вечер ти беше най-красивата дама на приема! Всички те харесаха, а мъжете до един се влюбиха в теб от пръв поглед! Кълна ти се, че никоя дама преди теб не е имала такъв успех на остров Сейнт Китс!

Тя се изчерви и смутено прошепна:

— Моля те, пусни ме, трябва да погледна бебето. — Изтича в съседната стая, но той я последва. Тя стоеше, приклекнала до миниатюрното детско креватче, загледана в личицето на детето си. — Тихо! Ще го събудиш!

— Прекрасно! Да го оставим да спи и да отидем в спалнята. Да не би да си решила да го будиш?

— О, не, за нищо на света не бих го сторила — тихо отвърна тя.

Той взе ръката й в своята и я поведе към спалнята. Седна в удобното широко кресло край тоалетната масичка, без да пуска ръката й. Тя го гледаше с широко отворени очи, изплашена, че в следващия миг ще чуе от устните му дългоочакваните думи.

— Името Дрегоу на латински означава дракон. Мислиш ли, че заслужавам това име, Катлийн?

— Не, Чарлз, аз не мога да твърдя, че всяваш страх — смирено отговори Кити.

— Тогава защо се страхуваш да спиш с мен?

Тя сведе глава. Страхуваше се да му признае истината. Той я притегли в скута си.

— Скъпа моя, единствена любов, не се страхувай от мен. Обещах ти, че за нищо на света няма да те оскърбявам нито с думи, нито с постъпките си. Още веднъж съм готов да ти се закълна, че винаги ще бъда безкрайно нежен с теб. И никога няма да те оскърбя. Погледни ме в очите, Катлийн. Да, сега е по-добре. Обичам те с цялото си сърце.

Устните му докоснаха косата й. Притисна я до гърдите си. Тя се успокои, усетила закрилата в силните му ръце.

— Само съм изнервена. Съжалявам, че се държа толкова глупаво…

— Напълно те разбирам. И мога да те уверя, че никак не си глупава. Само подозирам, че този шумен прием те е изморил, защото наруши спокойния живот, на който и двамата свикнахме. — Потърси устните й. Тя не се отдръпна, това го окуражи и той започна да я милва нежно, така, както бе мечтал от първия миг на познанството им.

— А сега да се преместим от това неудобно кресло. Моля те, любима, обърни се за малко с гръб към мен. — Тя изпълни молбата му, за да може да разкопчее копчетата на гърба на изящната й бална рокля. — Трябва да направя нещо, за да те успокоя. Сложи си нощницата и се скрий в леглото. След малко ще бъда при теб.

Тя се тревожеше от мисълта да се съблича пред друг мъж, освен пред Патрик, но Чарлз деликатно й бе спестил това неудобство. Гърдите й бяха едри и твърди, но Кити нямаше представа колко съблазнително изглежда в атлазената нощница. Чарлз се върна, преди тя да успее да легне в леглото. Когато го видя, Кити бързо се мушна под завивките.

— Ето, скъпа, това ще ти помогне да заспиш — усмихна се той, подаде й чаша вино и започна да се съблича.

Кити извърна очи и отпи от чашата.

— Много е хубаво. Благодаря ти.

Чарлз взе празната чаша от ръцете й и я остави на нощната масичка. Сетне се притисна до нея и зарови глава в гърдите й.

— Ти си невероятно красива. Откакто за пръв път те видях, копнея за този миг.

Той бавно я целуна, а след това я люби толкова нежно, че тя забрави за страховете си. Когато по-късно съпругът й заспа, Кити се усмихна при мисълта за властта, която имаше над него. Но сърцето й се свиваше от мъка и копнеж по Патрик. Затвори очи, за да прогони внезапно обзелото я чувство за вина.

 

 

На другата сутрин Чарлз стана рано, облече се и отиде да донесе закуската. Постави таблата на нощната масичка до леглото и нежно я погали.

— Събуди се и виж какво съм ти донесъл.

— Ммм… усещам миризмата на шоколад.

Той взе от подноса един плик и й го подаде.

— Искам да ти дам един подарък за нашата първа брачна нощ.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е древна традиция. Когато съпругът е доволен от невестата си, на сутринта той й прави подарък. А ти ми достави изключително удоволствие.

Тя нежно му се усмихна.

— Отначало мислех да ти подаря някакво бижу, но това е много банален подарък. Реших да ти дам нещо, което ще е много по-ценно за теб. — Той й подаде плика.

— Какво е това, Чарлз?

— Това е нотариален акт за едно от моите имения в Ирландия. Отсега нататък то е твоя собственост и ще можеш да се разпореждаш с него както пожелаеш. Не си длъжна да го пазиш за Чарлз Патрик, защото той и без това ще наследи останалите ми имения. Можеш да го задържиш или да го продадеш, или дори да го подариш.

— Аз… аз… не знам какво да кажа. Сигурен ли си, че искаш да ми го дадеш?

— Напълно. — Чарлз се засмя. — Сега, ако искаш, можеш да ме напуснеш. Вече не си зависима от никого, дори и от мен.

Кити се разплака и в следващия миг той се озова в леглото при нея. Погали я по главата и я целуна.

— Чарлз, може да влезе някой от слугите.

— Ммм, надявам се да влезе — промърмори той, притиснал устни към шията й.

Много по-късно, когато остана сама, Кити се закле, че ще се постарае да бъде добра съпруга на Чарлз. Знаеше, че ще трябва да научи много неща, за да се държи като истинска херцогиня. Като начало трябва да се откаже от гледането на карти. Заедно с Чарлз ще взимат решения за бъдещето на техния син и няма да прибягва до помощта на картите. Не подхожда на една херцогиня да се занимава с предсказания за бъдещето с помощта на тесте карти. Искаше той да се гордее с нея и се закле, че ще направи всичко, което е по силите й, да стане истинска лейди.