Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (13)

Глава тринадесета

Патрик пристигна на „Кадогън скуеър“ и за трета поредна вечер се сблъска в преддверието със Саймън, заобиколен от Кити, Тери и Барбара, но този път нервите му не издържаха и той кресна на Джулия:

— За бога, та те вече ми приличат на двойки сиамски близнаци! Не ти ли се струва, че Барбара прекалява с този Саймън Браунлоу?

— Всички мъже сте пълни глупаци — засмя се сестра му. — Не виждаш ли, че Барбара не сваля очи от Терънс Руни?

— Мили боже, не мислиш ли, че е крайно време да се намесиш? — сърдито измърмори Патрик.

— Е, няма защо да си толкова намусен. Барбара добре разбира какви последици ще има за нея един неравен брак и затова няма да стигне дотам, че да се омъжи за Тери. Всичко между тях е напълно невинно.

— Тогава ми остава да си мисля, че този Браунлоу се усуква около нашата Кити! — гневно извика той.

— Стига, Патрик. Та те са още почти деца, които мислят само за забавления и игри. По цял ден се кискат и си устройват глупави номера, дори вчера играха на криеница из стаите. Нищо лошо няма в това да поизразходват малко енергия. Нали още са толкова млади…

Той въздъхна и примирено се отпусна на креслото до камината.

— Кой знае? Може би имаш право. Нима съм започнал да остарявам? Ето че забравих да ти съобщя новината. Налага се да замина за два дни до Болтън. Проектът за „Роуз Бенкс“ трябва да бъде завършен напълно преди края на следващия месец. Може би ще бъде разумно да поговоря с Барбара, преди да замина, за да съм сигурен, че няма да извърши някаква непоправима глупост в мое отсъствие.

На другата сутрин, след закуската, Патрик О’Райли помоли по-малката си сестра да остане за няколко минути насаме с него.

— Барбара, докато отсъствам от Лондон, искам да се държиш разумно. Моля те, сестричке, не забравяй, че си длъжна да опазиш името си неопетнено. Не желая, щом се върна, слугите да ме затрупат още от прага с доноси, че са те виждали насаме с Тери. Най-добре ще е да не се отделяш от Кити. Тогава всичко ще бъде наред. — За миг се поколеба, преди да продължи: — Между другото, онзи младеж, Саймън, май успя да ви накара да се забавлявате в неговата компания, нали? И на всичкото отгоре не си позволява прекалено много волности, така ли е?

— О, да, да, Патрик, точно затова Кити толкова много го харесва. Мистър Саймън не е от онези престорено сантиментални типове, които не свалят меланхоличната маска от лицето си и не престават да изпиват с погледи момичетата около себе си, опитвайки се да откраднат някоя целувка. Не, той е съвсем различен. Затова се сприятелихме с него — простодушно си призна Барбара.

Брат й се опита да прикрие тревогата си зад ласкава усмивка.

— А ти не мислиш ли вече за годеж, Патрик? — попита Барбара и го изгледа с любопитство.

— И за коя, според теб, трябва да се сгодя?

— Как за коя? За Грейс Хейнсуърт, разбира се! За наследницата на богатите фабрики „Роуз Бенкс“ — засмя се сестра му.

— Е, можеше да бъде и по-зле — примирено отвърна Патрик.

— А нямаш ли намерение да се сбогуваш с Кити? — внезапно промени темата Барбара и го изгледа втренчено.

— За последен път ще направя отстъпка и ще се вслушам в съвета ти, Барбара… Защото Кити отлично знае кога ще заминавам. Тя трябваше да слезе тук и да ми пожелае „лек път“, а не аз да я търся по стаите на горния етаж! — натъртено завърши младият мъж.

Докато момичетата очакваха пристигането на Саймън — младият джентълмен им бе обещал да ги заведе в музея на мадам Тюсо — Барбара не се сдържа и се наведе над ухото на Кити.

— Успях да накарам брат ми да признае, че отива на север не само заради търговските си ангажименти, но и заради един много по-важен ангажимент, засягащ сърцето му и ръката му.

Сърцето на Кити изтръпна от болка, но се постара да отвърне с безразличен тон:

— Нима?

— Напомних му, че е редно да се сбогува с теб, но той заяви, че този път било твой ред да тичаш след него.

Кити кипеше от негодувание, ала реши да го скрие от доверчивата си приятелка.

— Барбара, всички мъже са като каретите в центъра на Лондон. Не трябва да тичаш след тях, защото след малко ще дойде следващата.

 

 

Самуел Хейнсуърт затвори вратата на канцеларията си и се обърна към дъщеря си.

— А сега ме изслушай внимателно, Грейс. Това е последният ни шанс. Патрик О’Райли ще прекара този уикенд в нашия дом и аз искам на всяка цена да разбера намеренията му относно теб. Той е много способен, когато се налага да се измислят нови сделки, поради което не мога да си позволя да го превърна от свой съдружник в свой конкурент. Знаеш отлично, че съм почти разорен и мога да изгубя всичко.

— Това се дължи на некадърността на управителя ти. Ти не си виновен, татко.

— Виновен съм, защото съм се доверил на неподходящи хора. Брат ти не се интересува от бизнеса и затова отчаяно се нуждая от О’Райли. Той умее да рискува и има усет за сделките. Ако работим заедно, предприятието скоро ще се изправи на крака. Сигурен съм и затова се нуждая от помощта ти. Трябва да направиш всичко възможно, за да го примамиш!

— Татко, Патрик О’Райли може да има всяка жена, която си пожелае.

— Точно така! Ето защо трябва да направиш нещо повече от това да му хвърляш съблазнителни погледи. Закачките и флиртовете няма да са достатъчни. Закарай го в леглото си, момиче, и се постарай да се представиш добре!

Същия следобед Патрик проведе интересен разговор с господата Гардинър и Бейзли, собственици на тъкачниците, и остана изненадан от намерението им да прекратят деловите си отношения със Самуел Хейнсуърт, поради загубите на текстилната му фабрика. Състоянието на „Роуз Бенкс“ не безпокоеше Патрик, защото бе уверен, че с подходящо управление предприятието скоро щеше да започне да носи печалби. Но не му хареса опитът на Хейнсуърт да скрие финансовите си затруднения. По време на вечерята той реши да действа предпазливо и отблизо да следи ходовете на Хейнсуърт. Самуел се държеше толкова любезно и угоднически, че младият мъж искрено се забавляваше. Беше очевидно, че старият мошеник се опитва да прикрие нещо с цената на отчаяни усилия и Патрик побърза да го успокои, защото Самуел му напомняше за собствения му баща. Насочи вниманието си към Грейс. Тя имаше ангелско лице и приличаше на девойка, която току-що бе излязла от някой манастир. Той се чудеше как да я предразположи, без да я обиди и да нарани чувствата й. Дори започна да обмисля дали да не й предложи да се омъжи за него. Дали щеше да се ужаси, ако се опита да я докосне, или щеше да изпадне в справедлив гняв? Реши отначало да действа по-предпазливо.

— Искаш ли да ми покажеш оранжерията, Грейс? Баща ти ми каза, че знаеш латинските наименования на всички растения.

Тя го изгледа с невинните си сини очи, усмихна се плахо и се надигна от стола.

„Прилича на агне, което водят на заколение“ — каза си Патрик.

За пръв път от години се чувстваше малко неуверен в себе си. Дали да й съобщи открито за намеренията си или да остави ръцете си да говорят? Когато се озоваха в полутъмната оранжерия, изпълнена с аромата на орхидеи, Патрик нежно я притегли към себе си и леко докосна устните й. Нейният език толкова опитно се стрелна в устата му, че младият мъж се запита дали не сънува. Реши да направи още един опит. Бавно я притисна към себе си и целомъдрено я целуна, но тя така изви тялото си около неговото, че му стана ясно, че Грейс не е за пръв път насаме с мъж. Отначало Патрик бе шокиран, а после заинтригуван. Беше все едно да се любиш с монахиня, бе толкова възбуждащо и непривично. Искаше да разбере докъде е готова да стигне.

Самуел Хейнсуърт, облечен с палто и шапка, се приближи до вратата на оранжерията и се провикна:

— Трябва да изляза. Обещах да посетя един мой стар приятел, който е на легло. Грейс ще ти прави компания. Защо не заведеш Патрик във всекидневната? Сигурен съм, че там ще се чувствате много по-добре.

— Добре, татко. Не бързай да се връщаш. Аз ще се погрижа за Патрик — обеща Грейс и подканващо се притисна към младия мъж. Всичко бе толкова явно нагласено, че Патрик се запита дали Самуел Хейнсуърт не се опитва да използва дъщеря си като примамка.

Грейс го хвана за ръка и го поведе нагоре по стълбите. Не влязоха във всекидневната, а продължиха направо към спалнята й. Патрик забеляза, че наоколо нямаше слуги, но бе твърде любопитен, за да се колебае. Когато се озоваха в спалнята, Грейс набързо смъкна дрехите си, без да проявява никакъв девически свян. Младият мъж бе смаян, но мислено благодари на Провидението, че не й бе предложил брак, както възнамеряваше да постъпи. Тялото й бе нежно, с фини кости и бледа кожа. Космите между краката й бяха руси и пухкави.

Патрик бе доволен, че няма да му се наложи да прелъстява „невинна“ девойка. Грейс ловко хвана члена му с дясната си ръка и започна да го масажира, докато той се възбуди и започна да пулсира между нежните й пръсти. Патрик я събори върху възглавниците и с рязко движение проникна в нея. Тя се разгорещяваше все повече и зашепна мръсни думи, каквито той никога не бе чувал от жена. Ефектът бе изключително възбуждащ и за двамата — тя свърши преди него, потръпвайки в страстна конвулсия и той предпазливо излезе от нея.

— Не се тревожи, любов моя, ще те накарам да свършиш — прошепна Грейс, коленичи пред него и пое члена му в устата си. Патрик бе прекалено възбуден, за да протестира, а и му бе невъзможно да се отдръпне от алчната й чувствена уста. Хвана главата й с две ръце и стръвно започна да се движи, докато настъпи мигът на изгарящата кулминация. Но удоволствието за Патрик бе примесено с изненада и гняв.

— Господи, та ти си по-опитна от проститутките в бордеите на Сохо! Всяка от тях ще се засрами, ако трябва да се състезава с теб. Когато заварих сестра си да флиртува с един от конярите, аз здравата я нашибах с камшика. Къде, за бога, е бил брат ти и как ти е позволил да научиш всичко това?

— Брат ми? — презрително се засмя Грейс и го изгледа с насмешка.

Патрик настръхна от ужас и почувства, че му прилошава. Нима братът и сестрата бяха любовници?

— Моят брат започна да ми дава уроци, когато бях на десет години — безсрамно изрече тя.

Той невярващо поклати глава.

— Никога не съм се чувствал по-глупаво. Мислех, че си девствена, Грейс. Дори смятах да ти предложа да се омъжиш за мен, макар да знам за финансовите затруднения на баща ти. О, да, сега разбирам, че той се опитва да ме надхитри — засмя се Патрик. — Ала не предполагах, че и ти си като него. Разбира се, сега вече не може да става и дума за женитба, Грейс.

— Разбирам, но… Господ да ми е на помощ, баща ми ще ме убие, че се провалих! — нещастно изхлипа тя.

— Не се тревожи. Ще работя с баща ти и няма да се откажа от новия проект. Тази сделка ще донесе добри пари и семейството ти скоро ще се изправи на крака. Но нашата връзка не може да продължи. Ако искаш, можеш да му кажеш, че съм сгоден за друга жена.

— Благодаря ти, Патрик — тихо отвърна Грейс.

— И аз ти благодаря — тъжно се усмихна той. — Благодаря ти за всичко.

След като излезе от къщата на Хейнсуърт, Патрик дълго се разхожда. Досегашните му разбирания за жените и тяхната природа се бяха обърнали с главата надолу. Грейс изглеждаше като мадона, а се оказа без всякакви морални задръжки, докато Кити с дръзките си погледи и с прекалено свободните си маниери понякога се бе оказала невинна като котенце. Как е могъл да бъде толкова сляп! Беше се примирил с мисълта, че неравностойният брак е за предпочитане пред брака по любов. Та това беше смешно! Той обичаше Кити, нещо повече — обожаваше я! Трябваше час по-скоро да се върне в Лондон, да падне на колене пред нея и да я помоли да се омъжи за него. Какво неблагодарно копеле е бил, щом се опита да я накара да му стане любовница, смятайки я за недостойна да му стане съпруга. Ще даде обявление в „Морнинг поуст“ и ще вдигне такава сватба, каквато Лондон отдавна не помни. Ще я покаже на цялото общество. Може би жените първоначално няма да я приемат, но бе сигурен, че всички мъже ще умрат от завист.

 

 

Кити се разхождаше из музея на мадам Тюсо, но се чувстваше много нещастна. Саймън накара Тери да отмъкне една от миниатюрните восъчни фигурки, но тази постъпка се стори детинска на Кити и тя не можа да прикрие раздразнението си.

— Защо да не заведа Кити у дома, а вие двамата да останете сами да се позабавлявате? — предложи Саймън и Кити се остави да я убеди.

Младото момиче си мислеше, че сърцето й ще се пръсне от мъка. Когато пристигнаха на „Кадогън скуеър“, установиха, че къщата е необичайно тиха, тъй като Джулия бе излязла на среща с приятели.

— Саймън, не ми се иска да бъда груба и невъзпитана, но трябва да ти призная, че нямам никакво настроение да те забавлявам и предпочитам да си легна. Наистина ме боли главата. — Тя умолително го погледна. Искаше да остане насаме с мислите си за Патрик.

— Знам точно от какво имаш нужда и как да те излекувам от главоболието и меланхолията. — Той й намигна, отиде до масата с напитките и взе гарафата с вино и две чаши. Сетне уверено тръгна по стълбите към горния етаж, сякаш той бе домакинът, а тя гостенката.

— Хайде, ела. Нали не искаш да те помисля за страхливка?

Саймън наля виното в чашите, а тя тъжно се загледа в огъня в камината, като се питаше кога ли Патрик ще доведе съпругата си в Лондон.

— Кит — тихо попита Саймън, — помисли ли за предложението ми?

— О, Саймън, как можа да накараш брат ми да открадне онази фигурка?

— Не, Кит, не говоря за онази шега. Имам предвид предложението ми за женитба.

Тя го изгледа продължително. Колко лесно бе да му каже „да“, да напусне този дом и да се опита да заживее щастливо, но не можеше да го излъже.

— Аз не те обичам, Саймън. Харесвам те, но това не е любов — честно заяви младото момиче.

Той отметна глава назад и се засмя. Белите му зъби блеснаха на светлината на пламъците.

— Кит, аз не искам да ме обичаш. Искам само да бъдем приятели. В мига, в който се сдобия със съпруга, която да се грижи за мен, майка ми ще замине в Европа и ще ме остави на спокойствие.

Девойката се замисли за миг.

— Но, Саймън, ти забравяш за Тери.

— Нито за миг не съм забравил за Тери. Той ще дойде с нас в имението ми в Съри. Това отдавна е решено. Там има предостатъчно стаи за трима ни, а местността е чудесна за лов. Аз почти винаги съм заобиколен от моите приятели, до един ергени, и той няма да скучае сред тях. Няма да ограничавам свободата ти и ще се забавляваме чудесно. Нима идеята да станеш лейди Кроутър не те привлича?

— Ще излъжа, ако кажа, че не ме привлича, но моля те, Саймън, първо ме изслушай… Аз ще се сдобия с приятел за съпруг, ще живея в прекрасна къща заедно с брат си, ще се забавлявам, ще имам титла и пари, когато… чичо ти умре, а какво ще получиш ти в замяна? — остро запита Кити.

— Кит, ти си много красива. Всичките ми приятели ще полудеят по теб. Ти ще бъдеш най-прекрасната лейди в Съри, а аз най-после ще се отърва от опеката на майка си. — Наля още вино в чашата й, а Кити озадачено го изгледа.

— Все още не ми е съвсем ясно какво искаш, Саймън. Трябва да има и още нещо. Мъжете са такива егоисти — откровено заяви тя.

Младият мъж отпи от чашата си и се засмя.

— Кит, ти си твърде проницателна. Страхувам се, че трябва да ти призная нещо и да се оставя на милостта ти.

— Аха! Знаех си, че има нещо! — триумфално възкликна девойката.

— Моят чичо ми дава издръжка, но когато се оженя, тя ще се удвои. — Саймън изпи чашата си на един дъх и я погледна право в очите.

Кити се разсмя и за миг забрави за нещастната си любов към Патрик и за страховете си, че скоро ще го изгуби завинаги.

— Казах ти, че съм опасен дявол — усмихна се Саймън.

Вратата внезапно се отвори и Джулия връхлетя в стаята.

— Няма да ти позволя да забавляваш млади мъже в стаята си, Кити! — възмутено извика тя. — Не и в моя дом! Как можеш да даваш такъв лош пример на Барбара! Та ти напълно се компрометираш.

— Току-що помолих мис Руни да се съгласи да се омъжи за мен — спокойно се обади Саймън.

— А аз приех предложението му — надменно заяви Кити с лице, пламнало от виното и от грубите думи на Джулия.

— О, скъпа моя, това е прекрасно! Саймън, позволи ми първа да те поздравя. — Джулия цялата бе в усмивка.

Всичко се нареждаше чудесно. Саймън се усмихваше щастливо, а Кити си помисли, че всеки миг ще припадне.

Когато Саймън съобщи на майка си, че Кити се е съгласила да му стане жена, тя доволно кимна с глава.

— Знам, че не обичаш да слушаш съветите ми, но въпреки това ще ти дам още един. Дръж се както трябва, за да не я накараш да промени решението си. Заведи я в една по-скромна църква, например в онази на „Кързън стрийт“. Знам, че тя е само една бедна роднина и те едва ли ще й устроят голяма сватба, а и ти не можеш да си позволиш да харчиш излишни пари. Затънал си до гуша в дългове, а къщата в Съри е ипотекирана.

— Както никога досега смятам, че си права — замислено се съгласи той.

— Веднага след сватбената церемония изпрати брачното свидетелство на лорд Кроутър, за да получиш увеличение на издръжката. Ще се моля на Бога бъдещата ти съпруга да прояви достатъчно разум и да обуздае разточителността ти, Саймън.

— Ако вярваш в това, струва ми се, че май изобщо не ме познаваш — иронично отвърна синът й.

— Саймън, нямам никакво желание да те познавам добре — сви рамене лейди Амелия.

Той леко се поклони.

— В такъв случай, мамо, може още днес да тръгнеш за континента.

— Не, няма да тръгна, докато не се венчаеш официално и не доведеш съпругата си у дома. Ако лорд Кроутър узнае за безразсъдните ти постъпки, ще лиши от наследство и двама ни.

— Ще се погрижа за всичко още днес, мамо. Така че престани да се тревожиш.