Патриша Уин
Опасната Ани (18)

18

Джеймс настани Ани в самостоятелна къща. Настоя да й наеме компаньонка, тъй като в обществото щеше да изглежда странно момиче на нейната възраст да живее само. Тя му напомни за Софи, но той й обясни, че е необходима по-възрастна жена.

След това отиде да посети лейди Оливия и лорд Фиг.

В последните няколко седмици Джеймс напълно промени намеренията си. Сега вече беше убеден, че Ани трябва да бъде с него в морето. Независимо от опасностите, тя доказа, че е единствената жена, която може да живее в пълния с изпитания моряшки свят. На нея й имаше по-голямо доверие, отколкото на екипажа си. Разбира се, рисковете съществуваха. Ала Ани имаше същия шанс като него да ги преодолее. На кораба дори щеше да бъде в по-голяма безопасност, отколкото на сушата. Освен това тя беше най-добрият му моряк. С нея нямаше да бъде и самотен. Нищо добро нямаше да последва и за двамата, ако я остави на брега по време на пътешествията си. А болката от раздялата щеше да е твърде нетърпима.

С тези мисли в главата той се запъти към дома на лорд Фиг. Ала сцената, която завари там, попари надеждите му. Няколко търговци със сметки в ръце настояваха да говорят с графа. Сред тях Джеймс разпозна един продавач на вино. Това беше отчайващ знак, защото винарят бе последният човек, с когото би се разделил един благородник — колекцията от питиета се смяташе за задължителна в тези среди. Докато си проправяше път сред разгневените търговци, Джеймс си даде сметка, че негова светлост няма да се зарадва на предложението му.

Веднага щом представи визитката си, го поканиха да влезе. От вратата забеляза промените в дома. Портиерът вече не беше издокаран в златнозелената ливрея на фамилията Фиг. Отвсякъде го посрещаха подобни признаци на занемареност. Фигурките и картините, които бе видял при предишното си посещение, сега бяха изчезнали. Износеният килим не беше сменен и дори не изглеждаше почистен.

След няколко минути го въведоха в малката гостна. Там завари лорд Фиг.

— Е, май не бързахте да се връщате в Лондон — измърмори графът. — Доста ми е неприятно, уверявам ви. Едва не склоних да дам дъщеря си на друг жених.

С възвърнати надежди Джеймс реши да не обръща внимание на грубото посрещане.

— Мислех, че добре ви разясних плановете си и че траурът на дъщеря ви ще попречи на по-ранното решаване на въпроса. Но съм готов да ви поднеса извинения, в случай че моето отсъствие ви е причинило проблеми, милорд.

— Достатъчно! — Лорд Фиг нетърпеливо махна с ръка. — Вече сте тук, тъй че можем да започнем. Моят пълномощник ще ви се обади да уредим последните подробности и веднага да направим сватбата.

Колкото и добре да знаеше отчайващото положение на графа, Джеймс се изуми от безочието му. Трябваше му известно време, за да се съвземе от шока.

Ала лорд Фиг продължаваше със същия нагъл тон и Джеймс се принуди да го прекъсне:

— Един момент, лорд Фиг, ако обичате. Трябва да ви кажа нещо.

Страхуваше се накъде ще тръгне разговорът, ако го остави в ръцете на графа. Затова настойчиво рече:

— Длъжен съм да ви уведомя, че междувременно се случи нещо, което би направило евентуалния брак с дъщеря ви невъзможен и неподходящ.

Лорд Фиг се намръщи като буреносен облак.

— Загубил сте богатството си, нали?

— Съвсем не. — Съзнаваше, че една лъжа може да му помогне, но въпреки това не виждаше смисъл да крие истината. В края на краищата състоянието му беше записано в публичния регистър. — Просто чувствата ми са отдадени на друга. Трябва да знаете, че се случи доста неочаквано. Затова не мога да се обвържа с вашата дъщеря.

Щом Джеймс свърши, лицето на графа ужасяващо се промени. Мислеше, че е виждал бъдещия си тъст в най-лошото му настроение, но то се оказа бледо подобие на сегашното. Въобще не беше подготвен за злобата, която той изригна срещу него.

— Вашите чувства! — Графът сякаш изплю тези думи. — Какво ви кара да мислите, че аз или дъщеря ми се вълнуваме от вашите чувства? Да не си въобразявате, че бракът има нещо общо с любовта? Всичко е пари, момчето ми. И недейте да се ласкаете от мисълта, че се интересувам от нещо друго, освен от богатството ви. Доникъде няма да стигнете с вашите буржоазни амбиции. Затова по-добре се откажете от тях, ако искате да успеете.

— Зная, че не ви е приятно да научите това. Не пропуснах да забележа търговците пред вратата ви. И ви уверявам, че ще се погрижа за всичките ви дългове. Никой няма да узнае, че аз съм ги покрил, ако ме освободите от договора.

Графът се ококори.

— Значи парчето си го бива, а? Е, ще се наложи да я направите своя любовница, момчето ми, защото няма да се отървете от споразумението ни.

— Сър! — Джеймс скочи, неспособен да се владее повече. — Предложих да платя всичките ви дългове. Вярвам, че ще успеем да стигнем до някакво разбирателство с вас.

— Ами тогава пак си помислете, капитане. — На последната дума лицето на лорд Фиг се изкриви и почервеня. — И добре ме разберете. Когато ви избрах за свой зет, очаквах вие да увеличите още състоянието си, за да се възползвам от него до края на дните си. Няма да ви освободя от договора. Ако вие сам го нарушите, ще намеря начин да ви съсипя с тази жена, която сте си харесал. Казвам ви, направете я своя любовница. Няма да се противя, ако й отпуснете скромна издръжка. Но ще трябва да го правите дискретно. Положително тя няма да ви е последната.

— Грешите, сър. Ще бъде последната.

Лорд Фиг се изсмя грозно.

— Какъв глупак сте да вярвате в подобно нещо!

— Глупаво беше единствено, че си позволих да угодя на желанието да се свържа с такъв като вас.

Ако си въобразяваше, че с това ще предизвика графа да го нападне с юмруци, то остана разочарован. На лицето на негова светлост неочаквано се разля самодоволна усмивка.

— Можете да ме обиждате, както си искате, но няма да ви угодя. Нито пък ще ви забраня да се виждате с дъщеря ми. В ръцете ми сте, сър, освен ако не искате името на вашата красавица да се въргаля в калта.

— Никога няма да ви дам името й.

— Още едно напразно усилие. Мога да го узная без никакъв проблем. Случайно разбрах, че вашата повереница е била настанена в една къща наблизо. Според всеобщото мнение тя е в състояние да завърти главата на всеки мъж.

Джеймс се изпълни с безсилна ярост. Сега разбираше какъв негодник е лорд Фиг. Очевидно нямаше никакъв смисъл да спори с него. Беше се приготвил да изтърпи гнева му, дори и позора да стане изменник. Ала не очакваше, че ще трябва да жертва името на Ани пред жестоката отмъстителност на този човек.

Бе я предал с наивното си убеждение, че връзката им ще остане в тайна.

Стисна шапка под мишница и тъй като изобщо не го поканиха да седне, сега не му остана нищо друго, освен да се сбогува.

— Пак ще говорим, милорд — каза той през зъби. — Мога ли да узная кога приема лейди Оливия?

— Нищо няма да постигнете с тази тактика, момче. Дъщеря ми ще прави онова, което аз й заповядам. Иначе ще се окаже без покрив над главата.

— Кога приема? — повтори Джеймс. — Мисля, че имам право да поискам среща с бъдещата си съпруга.

— Днес не може — рязко отвърна лорд Фиг. — Ще можете да я видите на празненството, което давам в нейна чест след две седмици. Тъй като вече сте в Лондон, ще изпратя покани до вас и вашата повереница. Не си и помисляйте да ми откажете. Съществува само една причина да отсъствате, но ви уверявам, че дамата ще страда заради това.

Джеймс не можа по никакъв начин да отговори на тази заплаха, защото рискуваше да изпусне насъбрания си гняв. Затова само се поклони вдървено и излезе.

Нямаше намерение да се предава. Щеше да отлага сватбата, колкото може. Междувременно щеше да търси начин да се отърве от договора. Щеше да наеме адвокат. Ако успееше да забави достатъчно дълго венчавката, несъмнено кредиторите на лорд Фиг щяха да го притиснат да си намери друга златна кокошка. В края на краищата не можеше да отнесе насила Джеймс пред олтара.

Ала заплахите на лорд Фиг към Ани бяха твърде злобни, за да ги пренебрегне. Не се съмняваше, че графът ще направи всичко възможно да й навреди, ако реши, че тя пречи на плановете му. Бързо бе открил единственото му уязвимо място.

Със свито сърце Джеймс реши, че трябва да стои далеч от Ани, за да спаси репутацията й, докато не намери изход от бъркотията.

 

 

В същото време Ани чакаше вкъщи и вече започваше да губи търпение. Мислеше, че Джеймс ще дойде направо от дома на лорд Фиг и ще я зарадва с новината, че е свободен. Вместо това той й прати кратка бележка, че няма да може да се отбие в следващите няколко дни. Щял да ги прекара с адвоката си. Ани не бивало да се тревожи, но трябвало да се готви за празненство в чест на лейди Оливия. Накрая й пишеше да му има доверие.

Ани веднага усети, че нещо не е наред. Ако Джеймс бе извоювал свободата си, щеше да дойде веднага при нея. Отсъствието му я хвърли в ужас. Чувстваше се много безпомощна, защото не познаваше добре ситуацията, а не можеше и да я управлява. А така ненавиждаше това.

Не й оставаше нищо друго, освен да се приготви за празненството. Там щеше да разбере какво става.

 

 

Дните й в Лондон минаваха в скучаене. Сутрин се разхождаше из парка, както бе настоял Джеймс. После обикаляше магазините. През останалото време обсъждаше менюто за обяд и вечеря. Това еднообразие я отегчаваше до смърт. В Лондон беше студено, както я бе предупредила Тереза. А без Джеймс градът й се струваше още по-мрачен и неуютен.

Неговите „няколко дни“ се превърнаха в две седмици. Продължаваше да страни от нея. В деня на празненството Ани получи писмо. В него я уведомяваха, че Джеймс ще има честта да придружава лейди Оливия по време на партито. Така било прието и той не можел да обиди годеницата си. Това съобщение я изпълни с тревога. Не можеше да разбере защо Джеймс продължава с тази игра, ако наистина я обича. Скромните й познания за висшето общество не позволяваха да проумее всичко, но й стигаха да разбере, че това е знак за намерението му да се ожени за дъщерята на графа.

Възмутена, Ани стори това, на което я бе научила Тереза. Облече се така, че да привлече погледа на всеки мъж. Щом Джеймс трябваше да си припомни колко страстно я желае, тя бе готова да ходи върху жарава, но да го накара да я забележи.

 

 

Въпреки студа ръцете й започнаха да се потят още щом пристигна с компаньонката си във внушителната къща, където щеше да бъде вечерята. Цяла армия лакеи в сребърно сини ливреи бяха строени в готовност да помогнат на гостите с връхните дрехи. Стотици свещи осветяваха централния вход и гостната. Покрай стените бяха наредени безброй изящни кресла, тапицирани с позлатена дамаска.

Макар че бе останала потресена от гостите на Тереза, сега Ани осъзна, че те изглеждат простаци на фона на лондонското висше общество. В сравнение с тези аристократи — с техните диаманти и рубини, сапфири и изумруди, сатени и коприни — и най-префиненото парти в Ямайка изглеждаше като сбирка на квакери.

Домакинята, графиня Фриймон, я посрещна с перука, пред която бледнееше и най-натруфената прическа на Тереза. Представляваше ужасяваща композиция с миниатюрна клетка за птици, закрепена сред купчина къдрици. Ани се вгледа в канарчето зад решетките, но то се оказа препарирано — или бе вкочанено от ужас.

От своя страна, графинята зяпна, щом видя огненочервената и ненапудрена коса на Ани. А огромното й деколте съвсем я изуми. Когато я уведомиха, че Ани е повереницата на капитан Ейвъри, Фриймон изви многозначително вежди. Приветства я обаче много хладно и само протегна два пръста за целувка.

Ани не можеше да се тревожи от някакъв обиден поглед, който и без това не разбираше. Не и когато Джеймс и годеницата му стояха, само на няколко метра от нея. И двамата изглеждаха бледи. Нито единият нямаше вид да е влюбен.

Току-що приключил с приветствията към поредния гост, Джеймс успя да забележи хладното посрещане от страна на лейди Фриймон. Погледна огромното деколте на Ани и стисна устни. Когато един по-възрастен мъж му каза нещо на ухото, той почервеня.

Ани ликуваше, задето бе накарала Джеймс да се смути. Той изглеждаше и ядосан, и засрамен. Освен това очевидно изобщо не се радваше да я види. Сега високомерието на лейди Фриймон прие гигантски измерения. Почувства се нежелана и отхвърлена. Жадуваше да се върне на кораба или дори в Ямайка. Там й се струваше просто и познато в сравнение с кошмарните мътения на Лондон.

Лишена от подкрепата на Джеймс, тя едва не припадна от ужас. Ала с нищо не показа състоянието си. Обидена от отношението му, вирна брадичка и продължи напред. Знаеше, че външността й ще покори сърцата поне на мъжете. Смяташе да ги използва, за да накара Джеймс и останалите да съжаляват, задето я бяха унизили.

С повече спокойствие, отколкото очакваше, Ани го поздрави учтиво и се обърна към жената от лявата му страна. Лейди Оливия беше красиво създание, но малко по-стара от предварителната й представа за нея. Добре се бе подготвила за тази среща. Ако някой имаше право да я презира, това беше точно Оливия. Тъй като нямаше голям избор, Ани трябваше да се ограничи до научените от Тереза хитрости.

За нейна изненада обаче Оливия не се отнесе с нея като с враг. Хвърли поглед към деколтето й и се изчерви, но държанието й беше сравнително мило. Хвана я за ръката и я задържа толкова дълго, че на Ани й се прииска да я издърпа. Жената обаче я стискаше, сякаш търсеше в нея подкрепа.

Оливия й се стори учудващо изнурена за годеница на мъжа на нейните мечти. Под очите й имаше огромни сенки.

Сигурно е болна, помисли си Ани, докато умът й трескаво преценяваше възможните обяснения. Може би Джеймс се страхуваше, че разтрогването на годежа ще застраши здравето й. Той с нищо не издаде заявената към Ани любов, докато я представяше първо на Оливия, а след това и на баща й.

— Значи това е девойчето, за което говорихме? — Лорд Фиг я огледа през лорнета си и прикова похотлив поглед в гърдите й.

Ани изтърпя грубото надничане заради Джеймс. Такъв жалък човек никога не би могъл да я стресне, макар че, ако порядките позволяваха, щеше с удоволствие да му покаже един-два маниера.

Тогава чу графа да добавя тихо:

— Сега разбирам какво ви е забавило толкова, момче.

Каза го с такъв обиден тон, че Ани се почувства като ударена е шамар. Със замъглен от гняв поглед забеляза, че Джеймс замръзна като истукан. Сигурно не беше признал за любовта си към нея, щом този човек се държеше тъй нагло. Графът, изглежда, знаеше за тяхната връзка. Но вместо да го удари, Джеймс само стоеше и гледаше. Негова светлост се изсмя.

— Омръзна ми да се правя на добър — рече той с блеснал поглед. — Мис Бони, очаквам да ме забавлявате, докато капитан Ейвъри и дъщеря ми посрещат гостите си. Не мога да устоя на такова хубаво лице, особено ако е придружено и от очарователна фигура.

Той отново плъзна поглед по тялото й. Ани се почувства омърсена, както никога преди. Предпочиташе да е омазана в катран пред това, да търпи похотливите намеци на този безсрамник. Той явно искаше да я смути. Колкото и да бе неопитна, тя усети, че поведението му е злонамерено.

Ала поне забележката му извади Джеймс от вцепенението. Той пристъпи напред, като че ли мислеше да застане между двамата. Лорд Фиг обаче го спря.

— Нали няма да имате нищо против бъдещия ви тъст да поговори насаме с вашата повереница? — Графът я хвана под ръка и погледна злорадо Джеймс. — Трябва да се опознаем по-добре, мила моя. Надявам се да се виждаме често, щом дъщеря ми се омъжи за капитан Ейвъри.

Ани очакваше Джеймс да се намеси, както бе сторил в Ямайка. Той обаче така и не го направи. Само й хвърли поглед, пълен с гняв и безсилие. Очите му я молеха да се държи прилично и в същото време търсеха прошка за бездействието му.

— Добро момче — рече лорд Фиг с особен тон, който Ани не схвана. — Аз ще се погрижа за мис Бони. Няма нужда да се тревожите.

Той я поведе към една беседка в центъра на просторната гостна. Другите гости си говореха в очакване на вечерята. Около тях щъкаха слуги и се суетяха около отрупаните с подноси маси.

— Е, малката — грубото обръщение я предупреди какво може да очаква от него, — виждам, че прелестната ти фигура е омагьосала нашия капитан, но това няма да е достатъчно. Той ще се ожени за дъщеря ми, както се споразумяхме.

Разгневена от тона му, Ани стисна юмруци, но си напомни, че номерата на Шарки няма да й помогнат в случая. Лорд Фиг гледаше да защити интересите на дъщеря си. Джеймс сигурно му бе казал, че иска да разтрогне годежа и сега графът я смяташе за заплаха над щастието на Оливия.

— Съжалявам, ако това ще разочарова Оливия, но вие грешите. Джеймс обича мен.

— Обича! — изсумтя лорд Фиг. — По-скоро става въпрос за похот! Но на твоя Джеймс скоро ще му омръзнат очарователните ти услуги. Съветвам те да си намериш нов покровител, ако не искаш да се озовеш на улицата. — Той се ухили. — С твоето лице и с по-забележителните ти качества сигурно няма да ти е много трудно.

Ако не бяха на такова публично място, Ани вече щеше да го е ударила. Скритият в полите й нож сякаш й крещеше да го извади. Ала тя знаеше, че не бива да предизвиква сцена. Ако се поддадеше на яростта си, Джеймс щеше да отнесе последствията.

За пръв път в живота си Ани се разтрепери от ужас. Никога не бе търпяла да я обиждат безнаказано. Ако жените трябваше да бъдат толкова безпомощни, то тя предпочиташе да си остане моряк. Лорд Фиг знаеше много добре, че тя не може да му попречи да я унижава. Вероятно затова я бе заговорил точно тук. Какъв страхливец!

Ани не позволи на стария мръсник да я извади от равновесие. С меден глас му каза:

— Благодаря ви за щедрия съвет, милорд, но несъмнено капитан Ейвъри знае най-добре какво иска. Ако реши да се ожени за дъщеря ви, той може да ме уведоми без вашата благородна намеса.

— Точно там ти е грешката, малката. Капитанът ще прави, каквото пожелая аз. И вече съм му казал желанията си.

Ани си представи с усмивка как лорд Фиг се опитва да наложи волята си над Джеймс.

— Познавам капитан Ейвъри много по-добре от вас, сър. И ако той ме иска, ще намери начин да ме има. Ще е необходим далеч по-силен мъж от вас да го отклони от пътя му.

Тези думи й спечелиха злобен поглед от страна на графа.

— По-силен ли, мис Бони? Или по-умен? Мислиш, че не мога да спра твоя капитан, защото не ми стигат силите? Оставил съм този метод на спорене на по-нисшите класи. Джентълмените като мен използват други оръжия. Капитанът знае прекрасно каква вреда мога да му причиня. Това вече го накара да се осъзнае, сладка моя. Разбра много добре, че ако не се ожени за дъщеря ми, аз ще го унищожа.

Ани за пръв път се разтревожи сериозно.

— Ако обичате, обяснете какво имате предвид, лорд Фиг.

Той триумфално й се усмихна.

— Ако капитанът откаже, аз ще обявя публично, че е изменил на думата си. Това ще го превърне в изгнаник от обществото.

— Джеймс не се вълнува от тези неща — бързо рече Ани, макар че я прободе страх.

— Така ли? Е, доста се развълнува, когато му го казах. Може би, защото разбра, че това ще го доведе и до финансов крах. Кой ще се съгласи да работи с човек, който е измамил граф и е нарушил обещанието си към дъщеря му? Страхувам се, че без безупречна репутация твоят капитан ще изгуби и правото си на каперство. После ще започнат да му вземат и корабите. Накрая като нищо ще се види принуден да стане пират. — Не, скъпа — продължаваше графът безгрижно, — капитанът знае много добре кой поръчва музиката. Той е просто никой пред властта на един благородник. Защо мислиш, че той изобщо поиска ръката на дъщеря ми? Твоят любим е от простолюдието, а мечтае да стане аристократ. Една засукана уличница не би могла да го спре, нали?

Ани стоеше като замръзнала. Лорд Фиг вдигна чашата пред очите си и я погледна през стъклото. Не отклони поглед, докато тя не пламна от смущение.

— Ако си търсиш нов любовник, гълъбче, помисли за мен. Ще бъда щастлив да топля леглото ти известно време.

Обидните му думи прокънтяха като камбана в ушите й. Ала това вече не можеше да я разстрои. Съсипа я разкритието, че графът има власт над Джеймс.

Съзнаваше, че в обществото съществуват повече правила и усложнения, отколкото би могла да научи за десет месеца уроци при Тереза. Тези глупаци имаха цяла система от закони. Като че ли всички се стараеха да трупат имоти. Бе разбрала още в Ямайка, че това осигурява благородническа титла. Един капитан можеше да бъде цар на кораба си, но сега Ани знаеше, че светът е много по-голям. Капитанът нямаше същата власт и на сушата.

За да бъде важен на сушата, човек трябваше да притежава нещо. А за да бъде най-могъщ от всички, бе необходимо да е от аристокрацията. Ако Джеймс искаше да стане такъв — независимо че не й бе споделил да има подобни амбиции, — тя нямаше да му попречи.

Знаеше добре какво е да искаш нещо и някой да ти го отнеме. Единственото й желание бе да остане в морето, но обществото я принуждаваше да живее на брега. А вече бе научила, че обществото може да бъде много могъщо. Не искаше да скарва Джеймс с по-силните от него, щом така щеше да го лиши от мечтите му.

Сега разбираше отношението му към нея тази вечер. Бе се чудила какво може да се крие зад студенината и засрамения му поглед. Подигравателните думи на графа обаче й дадоха отговор. Ако Джеймс изоставеше Оливия заради нея, кралят щеше да му отнеме разрешителното. А тя най-добре знаеше какво ще е за него да стане пират.

В този миг поканиха всички на масата и Ани си спомни къде се намира. Със самодоволна физиономия лорд Фиг й подаде ръка.

Бе се опитала да не забелязва намеците му и да не отвръща на грубите му обиди. Бе научила достатъчно за общоприетите порядки, за да знае, че не може да вдигне скандал.

Ала дълбоко в себе си тя бе убедена, че някои от правилата на Шарки бяха приложими и тук. Едно знаеше от него — че никога не бива да позволява на грубияните да вземат надмощие.

С невинно изражение хвана негова светлост под ръка, но преди да се отправят към масата, му прошепна:

— Вие може да се налагате с такива средства, лорд Фиг, но и аз си имам скрити оръжия. При това зная добре как да ги използвам. Под полата си например съм затиснала кама, която е само четири сантиметра дълга и един — широка. Ако още веднъж ме обидите с намеци за Джеймс, ще ви открия, където и да сте, и ще ви отрежа онова, дето ви виси между краката.

Лорд Фиг подскочи и се дръпна от нея толкова чевръсто, че се стовари в един стол на няколко метра встрани. Двама господа му помогнаха да се изправи на краката си, но той продължи да я отбягва. Очите му бяха станали кръгли от ужас. Ани му се усмихна мило и се обърна към някакъв джентълмен, който бе така любезен да я придружи на вечерята.

На масата с изненада откри, че са я настанили до Джеймс. Хладното му отношение само доказваше, че графът говори истината. Затова, без да издава чувствата си, тя се съсредоточи върху блюдата, които й поднасяше прислугата. Всъщност обаче въобще не забелязваше какво яде. Джеймс я поглеждаше от време на време с крайчеца на окото си. Ала го правеше толкова дискретно, че Ани предпочете да не го заговаря.

По средата на вечерята, докато сервираха поредното ястие, той промуши ръка под масата и я погали по крака. Допирът му я разтресе. Едва овладя желанието си да се хвърли към него. Ала не реагира на докосването му и след няколко секунди той отдръпна ръката си.

Вечерята й се струваше безкрайна. От мястото си не можеше да види Оливия, която седеше от другата страна на Джеймс. Очевидно обаче неговите слаби опити да поддържа някакъв разговор бяха насочени точно към годеницата му. Държеше се сковано, сякаш съжаляваше за греховете си. На Ани почти й дожаля за Оливия. Щом Джеймс не можеше да прояви повече любов, бе разбираемо, че жената е толкова бледа. Може би и на нея нещо й бе разбило сърцето, като на Ани.

Най-сетне дамите станаха от масите и господата се изправиха да ги изпратят. Джеймс се възползва от суматохата и прошепна в ухото й:

— Искам да те придружа до стола ти. Измисли някакво оправдание да си тръгнеш.

Вероятно възнамеряваше да й каже какво ще прави, но този път Ани нямаше желание да слуша. Вече й бе дошло до гуша от това висше общество, на което той толкова много държеше. Щом не можеше да има него, не искаше и обществото, макар че то беше всичко за любимия й.

Без да обръща внимание на шепота му, тя се поклони и се присъедини към останалите дами. Там намери придружителката си и се сбогува с другите. Повикаха й карета и тя се прибра вкъщи.

Подчини се на Джеймс — първо, защото й бе капитан, и второ, защото го обичаше. Ала сега трябваше да реши какъв живот иска, за да знае от какво ще трябва да се откаже той. Ако останеше в Англия, Джеймс сигурно щеше да я настани в някоя къща.

Бе готова да го дели с Оливия, но това означаваше и да води същия живот като през последните дни. Сама и безполезна. А това не беше подходящо всекидневие за момиче, отгледано от хора като капитан Шарки.

 

 

Джеймс беше от първите господа, които станаха от масата и се присъединиха към дамите. Очакваше да открие там Ани, готова за тръгване, за да успеят да се видят за малко. За негово учудване обаче нея я нямаше.

Искаше да говори с нея. Не можеше да стори повече, макар че жадуваше да я прегърне. Не и когато лорд Фиг следеше всяка негова стъпка. Последните две седмици се превърнаха в мъчение за него. Търсеше отчаяно изход от проблема. Едва ли не спеше в кабинета на адвоката си, но двамата не успяха да измислят нищо, с което да оборят лорд Фиг.

На Джеймс му се искаше да убие графа — заради жестокостта и егоизма му. Към това се прибави и отношението му към Ани тази вечер. Ала как можеше да убие човек на такава възраст, който непрестанно се крие зад своята слабост?

Не помнеше някога да е бил нерешителен — докато не срещна Ани. Сега му се струваше, че трябва да претегля всяка своя стъпка, за да не й навреди с нещо. Можеше да се откаже от договора и да понесе загубите, но това щеше да съсипе нейната репутация. Твърде упорито се бе борил да й създаде добро име. Превърна я от мърляв пират в първокласен диамант и нямаше да позволи на лорд Фиг да й отнеме това постижение.

Тази вечер тя бе красива като богиня. Само леденият поглед на графинята и обидите на лорд Фиг му попречиха да я поздрави топло. Засрами се, че не може да й помогне, но това само щеше да й навреди още повече.

Вече ненавиждаше обществото и неговите язви. Мястото му бе на кораба и в морето. На тях принадлежеше и Ани. Двамата можеха да се преборят заедно с бури и главорези. Защо не?

През останалата вечер се тормози от съмнения, че тя е загубила уважение към него.

Домакинята го уведоми, че мис Бони се е оплакала от главоболие и е помолила придружителката си да я отведе у дома.

Сигурно му беше сърдита. Заради хладното отношение от негова страна? Трябваше да поговори с нея по-рано. Трябваше да я предупреди, че му се налага да играе такава роля. Но не смееше да й признае, че се е превърнал в пионка в ръцете на графа, защото се страхуваше, че тя няма да разбере и ще стори нещо необмислено. Освен това се страхуваше, че тя бързо ще го разубеди от набелязаната цел — да се ожени за аристократка.

Сега се притесняваше, че неговата мълчаливост я е обидила. Трябваше да прояви повече разум, а не да я държи в неведение. Щеше да се наложи да изчака до сутринта, но тогава поне щеше да й обясни всичко.