Патриша Уин
Опасната Ани (13)

13

Джеймс се облегна на стената и погледна изненадано Ани.

— Ани, никога не съм те лъгал. Не съм казвал, че ще се оженим.

— Но нали сме в леглото ти? — На лицето й се изписа объркване и болка.

Той се отпусна на възглавницата и закри с ръка очите си.

Какво бе сторил?

Тя беше самото превъплъщение на Ева. Чувствена. Дива. Но и толкова невинна, че нямаше представа какво бяха сторили двамата с ябълката. Ани просто се бе подчинила на младежките щения на тялото си, без да съзнава до какво ще доведе това. А той, знаейки много добре какво прави, се бе поддал на изкушението.

Обърна глава към нея.

— Ани, обясних ти вече — каза той, молейки се тя да разбере най-сетне. — Не мога да се оженя за теб. Съжалявам.

— Но защо?

Колко пъти й бе обяснявал. Но какво всъщност й бе казал? Джеймс претърси паметта си, но не намери много. Нещо за разликата в общественото им положение.

Бе й казал, че е сгоден. Реши да се хване за тази сламка.

— Казах ти вече, че съм сгоден.

— Но нали сега сме в твоето легло? Ти каза, че само женените спят в едно легло.

Очевидно не се бе изразил достатъчно ясно.

— Ела тук — рече й той и я накара да легне на гърдите му. Опита се да й обясни с разкаян глас: — Не биваше да се любим така, Ани. Сторих грешка.

— Защо?

— Защото… в обществото е прието мъжът да спи само с жена си, макар че на практика…

Той зарови пръсти в косата й. Много добре знаеше каква е практиката. Баща му често си вземаше различни жени за дългите плавания. Когато порасна, Джеймс започна да го разбира. Но въпреки това всеки път се чувстваше виновен пред майка си, че знае тайна, която може да я нарани.

Ани се изправи в леглото. Червените къдрици обгръщаха лицето й и така приличаше на ангел. Зелените й очи изглеждаха тъмни като бурен океан на фона на слабата светлина.

— Джеймс, ти каза, че вече мога да бъда дама. Освен това твърдиш, че трябва да се ожениш за дама. Сподели леглото си с мен. Тогава защо не сме женени?

Дъхът му спря, като я видя гола. Гладката й, бяла кожа блестеше като мрамор. Стегнатите съвършени гърди със сочните розови зърна изкушаваха пръстите му. Ала знаеше, че не бива да се докосват отново. Не и преди да я накара да проумее.

Какво обаче трябваше да проумее? Че никога не я е възприемал като достойна за жена? Че е предпочел да се ожени за друга, макар че нямаше сили да мисли за Оливия в присъствието на Ани? Как да й обясни всичко това?

Объркан, той се загледа в нея. Бе седнала с подвити колене, без изобщо да съзнава колко съблазнителна е тази поза. Дори художник не можеше да нарисува нещо по-сладострастно. Дори видът й — безсрамна и дръзка в леглото му — го караше да се чувства толкова щастлив, че сърцето му трепваше.

Как да не се изкуши от момиче, на което никой мъж не би могъл да устои?

Време бе да й отговори така, че тя най-после да го разбере. Даваше си сметка, че бе отбягвал този въпрос. Не смееше да проведе такъв откровен разговор с нея, защото се страхуваше от собствените си слабости. Предпочиташе да натовари мистър Бони, Тереза или който и да е със задачата да й обяснят за любовта, защото се опасяваше, че няма да се въздържи да не я докосне.

Сега бе преминал границата, която сам бе начертал. Бе я изтрил с онази част от тялото си, която Ани едва не бе отрязала с ножа. Далеч по-добре щеше да бъде за нея, ако ръката й бе точна в онзи ден.

Ала вече нямаше причина между тях да остават тайни.

— Ани, бракът е всъщност договор. Нищо повече. Това е сделка. За да се оженят, мъжът и жената подписват документ пред свещеника и дават обет пред бога.

Тя го изчака да довърши с вирната брадичка, сякаш предчувстваше, че думите му ще я разстроят. Джеймс не искаше да й причини повече болка от неизбежното. Никога нямаше да й обясни — и може би никога нямаше да може — всички причини за неговите амбиции. Тя не можеше да разбере лицемерието на обществото — нито неговото значение.

— Ани, не можем да се оженим. Преди много години взех решение да се оженя за човек, който няма да страда по време на дългите ми плавания. Вече съм дал обещание да се венчая за една жена, която отговаря на условията ми.

— Коя?

— Една жена от Лондон. Името й е без значение. Но тя е дама и има нужда от този брак.

Ани се замисли над чутото. Гледаше встрани, сякаш вече не може да го понася. Джеймс откри, че от това го боли повече, отколкото бе предполагал. Неочаквано тя забеляза члена му, който висеше отпуснат.

— Защо е така? — попита тя, като внимателно го взе в ръка.

— Уморен е. — Макар че разговорът им беше сериозен, му стана смешно. Невинното й любопитство беше в голяма степен причина за невероятния й чар. Беше му особено приятно, че тя се интересува от тялото му. — Дай му малко време, и ще се събуди. — И наистина членът му се възстанови изненадващо бързо в ръцете й.

Съзнаваше, че трябва да я спре, но изкушението бе твърде силно. След миг щеше да е готов отново да я задоволи. При тази мисъл пулсът му се учести и членът му се изправи. Ани сведе лице към скута му. Устните й все още бяха подути от жадните му целувки и я примамваха да го захапе със зъби.

Внезапно Ани го пусна и вдигна ядосан поглед към него.

— Да не искаш да кажеш, че като се ожениш за другата жена, ще пъхаш това в нея?

Тя го мушна с юмрук в слабините и Джеймс изохка от болка.

Обвинението й го засрами. А отдръпването й го накара да се чувства огорчен и отчаян.

С биещо до пръсване сърце Джеймс видя гнева й, сетне неверието и накрая чувство, по-силно от ярост. Разбра, че няма нужда да й отговаря.

Тя понечи да стане от койката.

— Ани, чакай, не си отивай. Моля те. — Той я дръпна обратно в леглото. — Остави ме да помисля малко.

Толкова неща се бяха случили, ситуацията беше съвсем различна. Никога не се бе чувствал толкова объркан, а допирът на тялото й до неговото не му помагаше с нищо да си проясни мисълта.

Каза й, че ще помисли, но какво да измисли? Бе сгоден за друга жена. В Лондон подписа договора, а за тамошното общество това беше равносилно на закон. Бе постигнал най-амбициозните си цели и търговецът в него ликуваше, макар че мъжът не бе щастлив. В мига, когато склони лорд Фиг да се откаже от претенциите си, мислеше само за покойния си баща. Защото въпреки дребните пререкания помежду им, Сет Ейвъри беше добър, любящ баща, който винаги бе подкрепял единствения си син. Двамата заедно бяха изковали планове за бъдещите си наследници.

Не, нищо не можеше да му попречи да сбъдне бащините му мечти.

Ала въпросът на Ани за Оливия го накара да се замисли за някои недостатъци. Как щеше да дели леглото си с Оливия вместо с това божествено създание? Как щеше да го изтърпи, като знае какво изпуска?

Бе сигурен, че никоя друга жена не може да го задоволи като Ани. Мили боже, та той никога не се бе чувствал така великолепно!

Слабините му още бяха изтръпнали от нежните й милувки. Жадуваше отново да потъне в нея. За пръв път се чувстваше толкова удовлетворен, но и гладен за още. Сгушеното й до него тяло пасваше толкова добре на неговото.

Само ако бе знаел, че ще бъде толкова хубаво. Само ако бе знаел.

Мисълта му заработи трескаво. Бе чувал, че много капитани вземат жени в каютите си. Винаги бе презирал този обичай, защото го намираше за низък и недостоен за един джентълмен.

Но Ани…

Нямаше да има по-голямо блаженство за него от това, да я има в леглото си.

За секунда си позволи да помечтае как ще я държи в каютата си, но бързо осъзна, че оставя страстите да мислят вместо него. Не можеше да си позволи да има жена на борда — Ани бе предизвикала достатъчно проблеми досега. По-добре да я остави на брега, но трябваше да я вижда.

Би могъл да й уреди живота на сушата. И когато му омръзне… Внезапно обаче реши, че никога няма да му писне от Ани. Нямаше да се отегчи от очарователната й откровеност и страстност. Нямаше търпение да открие какво още може да прави тя. Нещо му подсказваше, че само бяха докоснали повърхността на способностите й. Споменът за непринудения й апетит и липсата на задръжки го изпълни с наслада. По-скоро бе готов да осакатее, отколкото да престане да се люби с нея. А когато остарее, щеше да има нейния безграничен кураж и преданост.

А дотогава щяха да се любят страстно и лудо. Оливия даже нямаше да разбере. Възбудата замъгли погледа му. С пресъхнало гърло той рече:

— Ани… любима… не мога да се оженя за теб, защото съм дал дума на друга, но можем да бъдем заедно винаги, когато спра на сушата. Ще ти идвам на гости там, където живееш.

— Където живея! — Тя се отскубна от него и го изгледа гневно. — И ще бъдеш ли така добър да ми кажеш къде ще е това?

Джеймс пребледня. Виждаше, че идеята му не съвпада съвсем с нейната, но не можеше да измисли по-добър план в този момент. Видът на разрешената й коса и голото й тяло в неговото легло така го изкушаваше, че не можеше да мисли за друго.

— Ще се наложи да живееш в Ямайка. Ще ти намеря къща на брега. И ще идвам колкото мога по-често.

— И защо ще ти хрумне да идваш?

Ако можеше да се види отстрани, нямаше да задава такива глупави въпроси. Вече бе готов да съжали, че тя изглежда толкова прекрасно. В противен случай може би щеше да успее да подреди мислите си.

— Ами… — Джеймс нежно погали с пръст връхчето на гърдата й, за да й оправи настроението. Погледът й се размекна и той се усмихна. — Мисля, че е достатъчно очевидно защо след това, което се случи тази вечер. Но можем да правим каквото искаш… предполагам.

Протяжно като котка Ани припълзя на колене към него. Гърдите й почти го докосваха. Протегна език да ги целуне, но ядосаният й шепот го спря.

— А тези неща… ще ги правиш ли и с жена си?

Джеймс застина. Обзе го чувство на вина заради гнева в гласа й. Погледна я прямо, без да има сили да се откаже от нея.

— Ще се наложи да спя с жена си. Но само няколко пъти. Такъв е законът! Ще престанем веднага щом ми роди синове.

— Че синовете какво общо имат с това? — Тя яростно го перна по члена.

Той стреснато се предпази с ръце. Когато отвори очи, видя безмилостния въпрос на лицето й.

— Страхувам се, че имат много общо. Така се правят бебета, а аз трябва да имам наследници.

— И ние ли си направихме бебе?

Джеймс мигновено излезе от унеса си.

— О, боже. Възможно е, но може и да не се получи. Ще разберем, ако ти спре цикълът.

Ани го погледна, изпълнена с надежда:

— Правенето на бебета ти спира цикъла?

— Да, но само за девет месеца.

— О! — Тя отново посърна.

— Ани, по-важното е, че наистина може да сме направили бебе тази вечер. Ако това се случи, обещавам ти да направя каквото трябва.

— А ти откъде знаеш какво трябва да се направи?

Джеймс реши, че е най-добре да не навлиза в подробности точно сега.

— Не се притеснявай. Помни, че ще се погрижа. Но има голям шанс да не си бременна.

— Защо аз да не съм, след като се надяваш жена ти да роди синове само от няколко пъти?

Защо Ани не можеше да му роди деца? Защото всичките щяха да са незаконни.

Тази ужасна мисъл сложи край на всичките му мечти. Не можеше да причини подобно нещо на синовете й, защото Ани бе изборът на сърцето му.

В треската на страстта напълно бе забравил да помисли за последствията и обещанието към мистър Бони.

Джеймс се вгледа в лицето й, обрамчено с нежни къдрици в цвят на мед. Осъзна, че никога няма да направи Ани своя любовница.

От слабините му се надигна болка, която стегна гърдите му.

— Права си, Ани. Не мога да спя с две жени и да не очаквам и двете да ми родят деца. Ще бъде грешно. Толкова съжалявам.

Тя го блъсна в гърдите и стана. Събра моряшките си дрехи от пода и започна да се облича.

— Ани… — Нямаше право да я моли да се върне в прегръдките му, защото не биваше да я докосва повече. Седна на ръба на койката и тъжно прокара пръсти през косата си.

— Ти заслужаваш някой по-достоен от мен — рече й той. — Заслужаваш мъж, който ще бъде винаги до теб.

Ужасно страдание му причиняваше да я гледа как се облича с мисълта, че никога повече няма да я види гола и да я почувства до сърцето си. Една страстна вечер трябваше да му стигне за цял живот.

— Ами ако аз не искам друг мъж? Може би не желая друг да влиза в мен.

Думите й едва не го убиха. Толкова бе сигурен, че ще намери начин и вълкът да е сит, и агнето цяло, че съвсем бе забравил.

Съпругът на Ани щеше да има същите права. Ала не биваше отново да позволява егоизмът му да взема връх над грижата за нея.

— Ще се почувстваш различно, когато срещнеш други мъже.

— Вече познавам цял кораб мъже.

— Да, но само един джентълмен. Когато срещнеш и други, ще откриеш, че ги предпочиташ пред мен.

Ани го погледна умислено.

— Искаш да кажеш, че ще искам да се катеря и по тях?

Сърцето му се сви.

— Не! Тоест може би само с един — но не бива — докато не се омъжиш.

— Защо не, Джеймс? Нали току-що ти влезе в мен? А с теб няма да се женим.

Последното не беше въпрос, а отмъщение. При това много успешно, защото болката разкъса гърдите му.

Ала не искаше да й позволи да види, че го е наранила. Не и когато най-после бе взел едно правилно решение за нея. Не можа и да продума и Ани излезе от каютата с високо вдигната глава.

 

 

В Кингстън Джеймс нае карета до плантацията на Тереза. Обвита в мантия, Ани зяпаше пейзажа, като при всяка по-интересна гледка се подаваше опасно навън да я огледа. Профучаваха в галоп покрай ниви със захарна тръстика, сред които щъкаха роби, горички с какаови дървета, вагони с индиго и ванилови зърна. Едно рошаво момченце, понесло наниз раци на рамо, се вторачи в тях на пътя.

Джеймс седеше мълчалив и тъжен, без да обръща внимание на острата миризма на магарешка тор и гниещи плодове, която се носеше над улиците в Кингстън. Тропическите екзотики като алое, юка и кактуси му бяха добре познати. Нищо не можеше да го разсее, за да забрави позора си.

Бе обезчестил девица, която на всичко отгоре бе негова повереница. Бе излъгал доверието, което му завеща един умиращ старец.

Не намираше извинение за постъпката си в това, че е бил изкушен. Не и след като Ани не знаеше какво прави. Оставаше му само обяснението, че съвестта му се бе изпарила под напора на желанието. А Ани също го искаше.

Сега, на свежа глава, трябваше да измисли какво да прави с нея. Бе я опозорил, но не можеше да я направи своя любовница. Дори и тя да се съгласеше — макар че му постави ясно условията си — съвестта не му позволяваше.

Бе обвързан по закон и с договор, от който никой джентълмен не можеше да се отрече. Обетът му към Оливия щеше да постави Ани в по-нисша позиция. Ако му родеше деца, те всичките щяха да са незаконни. А синовете му от Оливия щяха да бъдат негови наследници. Те можеха да се отнасят към другите с презрение, подобно на лорд Фиг.

Ани и нейните деца щяха да бъдат принудени да живеят в Кингстън без закрилата на неговото име и с нищожна собственост. Джеймс не се съмняваше, че един ден те щяха да го намразят за това.

Не искаше да обрича Ани и децата й на такава злочеста съдба. Тя можеше да се устрои много по-добре с някой друг. Спа с него, защото той бе първият галантен мъж в живота й. Попадна на него, без изобщо да знае какво е да я ухажва кавалер. Току-що бе загубила дома и единствения си близък човек. При тези обстоятелства, когато изкушението подлуди и него до загуба на разсъдъка, как можеше тя да не потърси утеха при Джеймс? Ами ако бе имала възможност да я намери другаде?

Имаше само един начин да се разбере. Ани трябваше да получи възможност да избира. При Тереза щеше да научи всичко за обществото и да срещне подходящи мъже. И ако си харесаше съпруг сред ергените на Ямайка, Джеймс щеше да знае. А злината, която й бе сторил, щеше да бъде опростена.

Изминаха още няколко мили. До тях стигна сладкият аромат на цветя и това го върна към действителността. Свиха по една алея, обсипана с мидени черупки. Пред тях се появи яркочервена колониална къща, която проблясваше като чаена чаша до синевата на морето. Избелелите от слънцето стени бяха обсипани с гирлянди от цветя.

На Ани мястото й се стори едновременно чуждо и прекрасно и тя погледна умолително Джеймс. Той хвана ръката й.

— Всичко ще бъде наред. Ще видиш. — Трепването в погледа му обаче противоречеше на уверените му думи.

Ани се опита да бъде храбра, но се изплаши още на входа. Там ги посрещна огромен негър, облечен толкова безупречно, че тя мигом се почувства мърлява и дрипава. Прислужникът ги поведе по шахматния паркет на някакъв лъскав коридор към просторна стая, пълна с тънки столове. Остави ги с молбата да изчакат. Огромни врати от стъкло гледаха към Карибско море. Изумруденозелената вода искреше на слънцето.

При тази гледка на Ани й се стегна гърлото. Не знаеше как ще понесе раздялата с морето, но откакто Джеймс влезе в нея, тя не беше на себе си. Бе му се молила горещо да я остави на борда. Дори му обеща никога повече да не го докосва. Той почти се съгласи, но сетне й каза, че трябва да се разделят за известно време. Обясни й, че трябва да действат според плановете му.

Някакъв шум я накара да се обърне към вратата. На прага стоеше дребна женица с черни къдрици, събрани в кок на главата. Щом зърна Джеймс, тя нададе пронизителен писък и хукна на високите си червени токчета към него. Хвърли се като сирена на врата му.

Ани се втурна към тях, обзета от внезапна ярост. Понечи да извади ножа си, но светналите очи на Джеймс я предупредиха да се откаже.

— Джеймс, cheri, най-после дойде да ме видиш. Къде се губи досега, а? — Тереза наклони глава на една страна и запърха с мигли. — Две години никакъв те няма! Мислиш, че не страдах за теб?

Джеймс предателски се засмя и на Ани й се доплака.

— Не. Знам много добре, че не си страдала. Имаш си достатъчно кавалери, за да мислиш за стар морски вълк като мен.

— Но пък какъв красив морски вълк си ми ти, нали? — Тя се обърна към Ани. — А кой е този очарователен младеж?

— Тереза… — Джеймс въздъхна нервно, пристъпи към Ани и свали наметалото й. — Тя не е младеж. Моля те, приеми повереницата ми мис Ана Бони.

Тереза ахна и сложи ръка на устата си.

Ани не очакваше името й да бъде свързано с мистър Бони и при споменаването му очите й се насълзиха. Въобще не чу какво каза жената по-нататък.

— Ой-ла-ла. Ето защо си дошъл. Започвам да разбирам.

Тя се завъртя към Ани, която забеляза, че госпожата е доста по-ниска от нея ще може да й надвие в бой.

— И къде намери тази малка гаменка, а?

— Ще ти разкажа всичко. — Джеймс се държеше сковано и смутено. — Ани е била отгледана малко… необичайно, но е добра ученичка и има нужда от помощта ти. Ани, ще поздравиш ли домакинята ни, както съм те учил?

Ани му хвърли неразбиращ поглед, но той й кимна твърдо.

— Как сте? — Тя вдървено протегна ръка, за да се здрависа.

— Ой-ла-ла! — сухо отбеляза Тереза. После се засмя, взе лицето й в шепи и я обсипа с въздушни целувки по бузите. — Добре дошла, cherie. Може би ще искаш да се освежиш малко, докато аз говоря с Джеймс. Но първо трябва да накарам прислугата да ти приготви стая. Ще отнеме само минутка.

Щом Тереза излезе с леки стъпки от стаята, Ани прошепна отчаяно:

— Не мога да остана тук, Джеймс! Тази жена е идиотка! Знае само да повтаря „ой-ла-ла“.

— Така казват французите, когато са развълнувани.

— Не е вярно. Познавам много френски пирати и те казват „мерд“, което означава „по дяволите“.

Джеймс се усмихна за пръв път от няколко дни.

— Приблизително преведено, означава това — съгласи се той. — Но „ой-ла-ла“ е същото, а е много по-възпитано.

— Но… тя ме целуна! Не искам да ме мляска по бузите. Хайде да се махаме!

— Ани — той я хвана за лакътя и усмивката му угасна, — трябва да останеш три Тереза. Това е единственият изход.

Ани клатеше отрицателно глава, когато Тереза пристигна. Ходеше, като се гърчеше наляво-надясно. Поне на Ани така й изглеждаше тази ужасна походка, затова я следеше с ококорени очи.

— Стаята на мадмоазел е готова. Мари — Пол ще те заведе до нея, дъще моя.

На вратата чакаше огромна прислужница с бяла престилка и боне. Тя се поклони на Джеймс, а на Ани отправи широка ослепителна усмивка.

Джеймс кимна на Ани. Когато тя не се подчини, той я бутна лекичко, а после и по-силно към коридора.

— Ти нали няма да си отидеш? — попита тя, вкопчена в ръката му.

— Не, не още.

Той беше по-силен от нея. Можеше да я преметне през глава, ако поиска. На всичко отгоре още й беше капитан. Очевидно нямаше много смисъл да се противи. Като хвърли многозначителен поглед зад гърба си, Ани последва прислужницата с надеждата Джеймс да не я излъже.

Той я проследи с поглед и гърдите го заболяха.

— Е, cheri — обади се Тереза зад гърба му. — Готова съм да чуя оправданията ти.

Той въздъхна тежко и се обърна към нея. Тя му посочи стол. Джеймс осъзна, че му е трудно да срещне всезнаещия й поглед.

— По-добре да седнеш, cheri. Сигурна съм, че ще бъде сложна и объркана история, нали?