Патриша Уин
Опасната Ани (12)

12

В една лунна нощ, когато пред носа на кораба се появи остров и цялата втора вахта бе нахранена, Ани почука на вратата на капитана.

Завари го наведен над купчина морски карти. До лакътя му имаше полуизпита бутилка вино. Той вдигна глава, мръщейки се, че някой го безпокои, и очите му се разшириха от изненада. Ани се разтрепери.

— Искам да пробвам една от новите си рокли — каза тя, облегнала гръб на вратата.

В очите му се изписа несъгласие.

— Ани… — стана му неудобно. — Не зная…

— Но ти ми обеща!

— Така е — въздъхна Джеймс, — обещах ти. — Стана и сгъна картите. — Много добре. Ще накарам да донесат един от сандъците. Можеш да се преоблечеш тук. Аз ще пазя на вратата.

— Благодаря, капитане.

Той се усмихна кисело:

— Е, обещах ти. Не е опасно, нали?

Не че тя можеше да разбере.

— Ще се оправиш ли сама?

Ани се намуси:

— Джеймс, обувам си панталоните сама от години.

Той сведе поглед към краката й:

— Така е. Сигурно е лесно.

Ани се ухили и Джеймс й върна нервно усмивката.

— Много ще ми е приятно да те видя в някоя от роклите. — Като че ли изрече това признание с голяма мъка.

— Защо?

Той се засмя:

— Няма значение. Предполагам, че искам да проверим дали ти стават, нали аз ти ги купих? — Погледите им се кръстосаха и възхищението в очите му я зарадва. — Ани, знаеш ли, че ти си едно неповторимо създание?

— Това хубаво ли е?

— Да, разбира се. Моля те, обещай ми, че на каквото и да те научат, ще си останеш същата.

— Възможно ли е?

— Има… някои неща, които ще те променят. — По лицето му премина сянка. — Но стига толкова. Ще ти изпратя сандъка. Предупреждавам те, че само за малко ще облечеш роклята, докато аз те видя. После бързо си обуваш пак панталоните. Ще ти дам достатъчно време, преди да почукам.

— Много добре, капитане.

Джеймс излезе. Чувстваше някаква особена тръпка в слабините си, сякаш там имаше нещо, което напираше да излезе. Най-после щеше да види Ани в рокля.

Красотата й разцъфтя в последните седмици. Косата й порасна и сега се виеше на къдрици около малкото й лице. Сигурно всички моряци я възприемаха като крехко, немарливо хлапе. Ала за него тя беше фея, елфа, нимфа. Можеше само да завижда на мъжа, който ще я спечели един ден.

Нареди да му донесат един от сандъците в каютата. Нямаше значение кой. Всеки беше пълен с дрехи от фантазиите му. Коприни и сатен, панделки и връзки — фината материя щеше да подчертае перлената й кожа, кройката щеше да покаже съвършената й фигура, цветовете щяха да наситят зеленото в очите й.

Той закрачи по палубата пред каютата си, без да обръща внимание на любопитните погледи на моряците. Те никога нямаше да разберат причината за нетърпението му.

 

 

Ани си избра една рокля в ослепително зелено. Хареса я, защото такъв беше цветът на океана в безоблачен ден. Извади я и я просна върху койката на капитана. С треперещи пръсти свали моряшките си дрехи. Макар че ръцете и краката й още бяха загорели, тялото й беше равномерно бяло. Вдигна роклята, за да я огледа. От едната страна беше красиво изрязана и обшита с някакви лъскави конци, привързани със ситни възелчета. От другата имаше копчета.

Нямаше съмнение коя е лицевата й страна. Ани преметна пухкавата фуста през глава. Ръкавите я стягаха, сякаш бяха зашити погрешно, но Джеймс бе казал, че прислужницата й ще може да се справя с всякакъв проблем.

Започна да се мъчи с копчетата…

 

 

При звъна на камбаната Джеймс застина намясто. Бе осем часа и нощната вахта застъпваше. Бе отпуснал на Ани половин час. Несъмнено това й беше предостатъчно.

Той спря пред вратата и нададе ухо да чуе какво става вътре. Предположи, че ако бе възникнал някакъв проблем, тя щеше да го извика.

Огледа се и почука тихо, затаил дъх.

— Влез.

Веселият й глас го окуражи, но коленете му се разтрепериха. Почувства се глупаво и без да откъсва поглед от палубата, се шмугна вътре и затвори вратата.

Ани стоеше в средата на каютата. Изглеждаше смутена, но горда от себе си. Пищната фуста, без кринолин и подплънки, падаше на тежки букли, а краят й се влачеше по пода. Бюстието…

Джеймс погледна внимателно в сумрака на каютата си. Определено нещо не бе наред с бюстието. Не би трябвало да притиска така гърдите й, а на гърба да е толкова широко.

Сетне разбра какво е станало и избухна в смях. Сложи ръка на устата си, но не можеше да се овладее. Напрежението му изби в истеричен кикот.

— Какво има? — попита тя. Първо пребледня, но после се изчерви. — Защо се смееш?

Джеймс се опита да й обясни. Гневът й трябваше да го предупреди да спре, но просто се задавяше от смях.

— Какво, по дяволите, ти става?

— Ани… съжалявам — заекна той. — Облякла си роклята наопаки.

— Не е вярно!

— Напротив, вярно е, глупачето ми. Погледни копчетата.

— Точно тях гледам и ти казвам, че ги закопчах правилно!

— Не. Копчетата на роклите са на гърба.

Ани стисна очи, сви юмруци и се нахвърли върху гърдите му.

— Не е вярно, по дяволите! — Тя го заудря по лицето и шията. — Престани с този глупав смях, Джеймс!

Джеймс залитна назад, вдигнал ръце пред лицето си. Разгневи се, хвана я за китките и ги изви зад гърба й.

— Стига толкова! Ани, престани!

Тя разкъса ризата му и заби зъби в зърното на гърдата му.

— Ох! Ще съжаляваш за това, моряко! — Ала ядът му се изпари, когато усети сълзите й, стичащи се по дрехите му. Учуден, забеляза, че тя хлипа.

— О, Ани, извинявай — каза той. — Толкова съжалявам. Успокой се, моля те.

Разкаяният му глас я накара да спре с ударите. Отпусна се разплакана в обятията му и притисна буза към гърдите му. Джеймс пусна ръцете й, седна на стола и я прегърна.

Залюля я, шепнейки успокоителни думи:

— Не си знаела.

— Не е честно! — Ани изхлипа и спря да плаче. — Трябваше да ми кажеш — прошепна тя.

— Да, трябваше, но не се сетих. И аз никога не съм обличал рокля.

Тя се изкикоти. Но още не смееше да го погледне.

— Аз обърках нещата. — Изглеждаше много нещастна. — Никога няма да стана дама, щом не мога една рокля да облека като хората.

— Напротив, ще станеш. Ще бъдеш най-красивата дама на света.

Тя го погледна със замъглени от сълзите очи. Миглите й бяха мокри от плач.

— Но аз исках да бъда дама още тази вечер.

Джеймс тайничко се усмихна. Нямаше да я прилично пак да се изсмее на тази идея.

— Можеш да бъдеш дама, когато си пожелаеш.

— Даже и ако роклята ми е наопаки?

— Винаги можеш да я обърнеш.

Ани се надигна в скута му и безнадеждно погледна безкрайната върволица от копчета.

— Май няма да мога да ги закопчея сама на гърба.

— Тогава аз ще ти помогна.

Още щом го каза, Джеймс се стресна. Осъзна, че двамата пак са в опасна прегръдка. Не биваше да дава такова безразсъдно обещание, но искаше да й оправи настроението.

Ани скочи въодушевено на крака. Той й помогна да стане. По-добре да имаше някакво разстояние между тях.

В този миг тя се залови с копчетата.

Джеймс трепна, щом зърна нежната плът, която покриваше ключицата й. Кожата й блестеше като слонова кост на светлината на фенера. Понечи да я спре, но тя бе разкопчала още няколко копчета и дрехата все повече се разтваряше към гърдите й. Връхчетата им все още бяха скрити, ала меките бели сфери на гърдите й се подаваха. Не носеше долна риза.

— Ани…

Ани вдигна глава при този сподавен стон. Джеймс я гледаше особено, сякаш не можеше да откъсне очи от голата й кожа.

— Какво има? — Тя бързо се справи с още две копчета на кръста, преди той да успее да изрече с треперещ глас:

— Трябва… да спреш.

— Защо? — Искаше да му се подчини, но погледът му противоречеше на думите. Той я молеше да продължи. Очите му бяха приковани в пръстите й, които сега бяха на копчето под пъпа й.

Ани бавно го разкопча и от устните на капитана се откъсна пресеклива въздишка.

Ако една жена заговори за гърдите си, то мъжът може да помисли, че тя го приканва да я докосне. Гърдите са нещо много красиво…

Тези негови думи изплуваха в паметта й и като че ли за пръв път й се сториха разбираеми. След като искаше да я докосне, трябваше да го покани. Нямаше нужда да говори за гърдите си, защото те бяха пред очите му. Ани смело разкопча още няколко копчета.

Джеймс седеше като парализиран, сякаш бе онемял от гледката на разголената й до кръста плът. Не й повтори да престане. В очите му като че ли гореше пожар, който възпламени и нея. И двамата залитаха учестено.

Ани усети как пулсът й се променя и започва да бие в неговия ритъм. Той проследи с поглед пръстите й и слабините й пламнаха. Ръцете й не бяха далеч от онова място между краката й, което едва не избухна при последното им докосване.

Без да съзнава какво прави, следвайки само неговото желание, Ани продължи да разкопчава, докато стигна до рижавото хълмче между бедрата. Щом го зърна, Джеймс изстена като от болка.

Ала не бе възможно да го боли. От очите му струяха копнеж и нетърпение и размекваха коленете й.

— Ани — прошепна той, — толкова си красива.

Сърцето й подскочи радостно. Бе му доставила удоволствие. Събличането й очевидно му харесваше. Тогава за какво й беше рокля?

Дрехите все още покриваха връхчетата на гърдите й, които настръхнаха болезнено под погледа му. Ани бавно ги откри, разголвайки милиметър по милиметър плътта си. Тръпката между краката й ставаше все по-силна. Той разтвори устни. Гледаше я, сякаш искаше да изпие гърдите й. Тя усети гъдел, като че ли те се изпълваха за него.

Остави роклята да се плъзне по раменете й и да падне на пода.

Джеймс въздъхна дълбоко.

— Ани — умолително прошепна той. Очите му бяха приковани в нея, сякаш бе отворена кутия с перли.

— Защо, Джеймс? — попита Ани с треперещ глас. — Защо, като мисля за теб през нощта, толкова ме боли ето тук? — Сложи ръка на гърдите си и усети, че са станали твърди. — И тук? — Тя докосна с пръст мястото между краката си.

— Мили боже… — Като понесен от незнайна сила, Джеймс се приближи до нея. — Ани, не бива да ми говориш такива неща. — Той хвана ръката, отпусната върху слабините й. Пръстът й бе влажен от мъзгата, която бе намерил там. Джеймс го сложи в устата си и затвори очи.

Толкова бе близо до нея сега. Ани почувства как дрехите му се трият в гърдите й и гъделичкат косъмчетата между краката й.

— Джеймс, понякога ми се иска да се изкатеря по теб, както моряците се катерят по мачтите.

Той отвори очи и благоговейно погали зърната на гърдите й с палци.

— Ани, опитвах се да стоя настрана, но мисля само за теб. По цели нощи лежа буден и мечтая да те докосвам така.

— И аз искам да ме докосваш. — Така жадуваше за нежния допир на ръцете му, които сега нежно се плъзгаха по тялото й. И как я погледна, когато облиза пръста й — сякаш бе най-превъзходно вино…

— Ани, не искам да ти причинявам болка.

— Имаш предвид… да ме ръгаш? — Ани пребледня. Ала Джеймс беше толкова нежен. Не можеше да повярва, че ще й стори нещо лошо.

— Не, Ани. Не се казва така. — Той поклати измъчено глава. — Искам да бъде много специално за теб. Най-милата ми, най-прекрасна Ани.

Най-мила. Джеймс я бе нарекъл най-мила. Ако това, което искаше да й направи, бе и наполовина тъй хубаво като предишното, на Ани щеше да й хареса.

— Направи го — замоли го тя.

— Ах, Ани. — Джеймс я притисна до себе си. Държеше я, като че ли можеше да се счупи. — Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Каквото и да става.

Ани се изви към него и потърка гърди в неговите.

Усети, че у него се надига въздишка. Така въздишаше корабът, когато го обръщаха рязко. Джеймс стисна задника й. Изгаряща от нетърпение, Ани се надигна.

Панталоните му я одраскаха между краката, когато го възседна през кръста. Джеймс я притисна към скута си и тя пак усети твърдостта, която така я бе възбудила предния път. Затърка се обезумяла в него, но той я спря.

— Този път не, малко зверче. И аз искам да си махна дрехите.

— Искаш ли? — На Ани й хареса тази идея. Внезапно я обзе желание да почувства голата му кожа върху гърдите си и краката му преплетени с нейните.

— Помогни ми, Ани — прошепна той и насочи пръстите й към връзката му.

Ани нетърпеливо се захвана с възела. Коленете й трепереха, във въздуха се носеше сладкият мирис от мъзгата между краката й.

Щом свали връзката му, Джеймс я целуна по устните. Зарови пръсти в косъмчетата под пъпа й и я докосна там.

Насладата я връхлиташе като вълна. Точно това искаше. Усещането, излязло сякаш от мечтите й, я омагьосваше. Разтърсваше я, докато Джеймс разпалваше страстта й все повече. Ани стисна крака, за да не извика.

— Ани, свали ми ризата — накара я Джеймс.

Гласът му предизвика нов прилив на щастие в замаяната й глава. Прииска й се да го погали, както той правеше с нея.

С треперещи от вълнение пръсти се залови да разкопчава копчетата на ризата му.

— Ани… — Той плъзна длани по дупето й, сякаш не можеше да се овладее. Кръвта й кипна.

Щом ризата падна на пода, Ани плъзна внимателно ръце по голите му гърди.

— Не спирай — бързо й рече той, когато усети, че изведнъж я обзема свян. — Моля те, не спирай.

Тя погали зърната на гърдите му, и това го разтърси.

— Мечтаех за това. — Джеймс отпусна глава на стола. — За малките ти загорели пръсти по гърдите ми.

Откъде ли е знаел, зачуди се Ани. Усети, че мускулите му се стягат под космите. Връхчетата на гърдите му настръхнаха като нейните. Откъде ли е знаел какво ще почувства от това докосване?

Джеймс смъкна ръцете й към корема си. Нямаше нужда да й казва какво иска. Пръстите му отново се заровиха в хълмчето между краката й. В този миг Ани пожела да види онази твърдост, от която й спираше дъхът.

Членът му напираше да разкъса панталона и Ани го освободи. Никога не бе виждала такава огромна мъжественост.

— Джеймс! — Ани ахна от възхищение и го взе между дланите си. — Много ти е голям…

Той тихо се изсмя и това я учуди.

— Не го казвай.

— Да, сър.

— Не ме наричай „сър“, Ани. — Той я целуна и я притисна силно към себе си, докато членът му не се плъзна между бедрата й. — Наричай ме „мили“.

Дъхът му секна, когато тя се задвижи в скута му.

Възбудата й стана нетърпима. Струваше й се, че сега разбира за какво е била онази тайнственост. Не беше ръгане, а прекрасна, сладостна тръпка, от която й се искаше да крещи. Пръстите му я гъделичкаха под задника. Едва се сдържаше да не извика.

— Давай — рече й той с дрезгав глас. — Прави каквото ти харесва.

— Джеймс — желанието й я подлудяваше. — Все още искам да се изкатеря по теб.

— Добре. Ще ти помогна.

Той направи нещо повече. Повдигна я така, че топчето между краката й се притисна във върха на члена му. Главата й се завъртя от това усещане. Сви колене под мишниците му. Бедрата й обгръщаха гърдите му. Започна да гали члена му, разтърквайки го надолу-нагоре. Всеки път той се притискаше все повече в нея, сякаш искаше да си проправи път навътре.

— Ани. — Гласът му бе пресипнал от напрежение. — Ти ще ме подлудиш.

— Искаш ли да сляза?

— Не, в никакъв случай.

Тя въздъхна с облекчение, защото знаеше, че няма да може да слезе. Сладостното усещане се надигаше у нея — бе същото като по време на земетресението. Каютата се въртеше пред очите й във въртоп, който почваше и свършваше между краката й.

— Джеймс. О, Джеймс.

— Точно така. Отдай се напълно. — Дрезгавият му глас я разтресе, удължавайки екстаза й. Ани се носеше по вълните му и се молеше никога да не спират — тези вълни, които хапеха като зъби и я мятаха като ураган. Ала те стихнаха като предния път и тя рухна върху него.

— Отново се случи — каза задъхано тя.

— Не спирай — молеше я Джеймс в ухото й. — Вече е твърде късно да спираш.

— А какво ще стане още? — Не бе възможно да има и още.

— Сега е мой ред — рече той, като я дръпна от себе си, за да може да я погледне.

— Така ли? А ти какво искаш?

— Искам да вляза в теб. — При тези думи Джеймс я притисна малко по-силно върху члена си. Отначало леко я заболя, но след миг усети, че страстта пак се надига у нея. Жадуваше за него. Той се отдръпна и тя изстена.

— Заболя ли те? — Страхът в гласа му я изненада.

— Не. Но недей да го махаш.

— О, Ани. — От гърдите му се отрони дълбок стон на наслада. — Само ако можеше да разбереш какво удоволствие ми носиш. Ти си всичко, за което съм мечтал. Не искам да ти причиня болка. Поеми ме много внимателно.

Ани не беше съвсем сигурна какво иска да й каже той, но усети, че се разтваря за него. Мястото, което бе галил, беше хлъзгаво от мъзга. Членът му се плъзгаше там и я караше да се притиска още по-силно в него.

Корабът се залюля и Джеймс застина.

— Ани, не можем да го направим така. Може да падна върху теб, ако не се нагласим.

— Трябва ли да спрем? — Не можеше да престане в този миг. Не и когато онази сладострастна вълна я понасяше отново.

— Не и с цената на живота ти. — Той я хвана здраво към гърдите си и се изправи. Движението на члена му под нея едва не я накара да изкрещи.

Джеймс я положи на койката. Разтреперана, Ани погледна в тъмните му очи.

— Искам да те разгледам. — Той се надвеси над нея и погледът му се плъзна бавно по тялото й, следван от дланите му. — Откакто те зърнах за пръв път, мечтая за това. За тези съвършени розови връхчета… — Един по един пръстите му я погалиха. По гръбнака й премина тръпка, когато Джеймс се наведе към нея. Докосна устни до гърдите й и ги целуна. Те отново настръхнаха под езика му.

— Мм, харесва ми така — Ани се надигна, за да притисне гърди в устата му. Той се засмя и взе зърната й между зъбите си. Тя се изви на възглавниците. Дъхът му се учести. Понечи да вдигне глава, но тя го притисна обратно. — Не спирай — замоли го.

— Ани, довери ми се — рече й той дрезгаво. — Сега е мой ред да ръководя нещата.

Тя го пусна с въздишка, но в следващия миг разбра, че той доближава глава до корема й. Обсипа с целувки чувствителната кожа под ребрата й.

— Обожавам да те гледам как се извиваш — прошепна Джеймс, плъзгайки поглед по тялото й. — Светлината започва да танцува по кожата ти като луна върху морска повърхност. И още нещо, за което мечтаех… това. — Той нежно раздели косъмчетата между краката й и я целуна по топчето, като дълго и твърдо го смука с език.

Ани не можеше да издържа повече. Всичките й нерви бяха опънати до скъсване. Не знаеше дали й харесва, или не, но искаше от него да стори нещо. Натисна главата му между краката си.

— Джеймс! — извика тя, чувствайки изгаряща нужда от нещо, което той не й бе дал.

— Шшт, любов моя. Ще накараш всички от първа вахта да дойдат пред вратата ми.

Ани бе забравила за кораба и останалите мъже. Мислеше само за Джеймс и страстта си.

Той се отпусна върху нея. Членът му отново се плъзна между краката й и я накара да се разтвори за него.

— Ани, може да те заболи.

— Не, няма — рече тя и го притисна към себе си.

Но я заболя. Малко. Болката я прониза изведнъж, сетне утихна и тя усети, че Джеймс е в нея.

Вътре в нея. Целият беше неин, в някаква част от тялото й, която никога не си бе представяла преди.

Джеймс се дръпна и тя се вкопчи в него.

— Заболя ли те? — прошепна той. Гласът му издаваше, че едва се удържа.

— Вече не. Моля те, не се махай.

— Тогава се движи с мен, Ани. — Той започна и тя разбра, че познава това движение още от люлката. Беше същото като люшкането на кораба и вълните.

Ани му помогна, като посрещаше тласъците му. Чувстваше, че се разтваря още повече, за да проникне той дълбоко в нея. Джеймс бе вътре в нея, изпълваше я, издигаше я на гребена на вълната и я спускаше обратно.

Топчето между краката й отново пламна. Усещаше го как нараства, сякаш ще се пукне от екстаз. Джеймс изви гръб, притисна се в нея веднъж, още веднъж, и на третия път прошепна името й.

Накрая, останали без сили, двамата останаха да лежат задъхани.

— Най-милата ми, сладка Ани. — Щом успя да си поеме дъх, Джеймс се надигна и се подпря на лакът до нея. Целуна я нежно и дръпна косата от слепоочията й. — Никога не съм предполагал, че може да бъде толкова прекрасно. Ти си толкова…

Не довърши, но я целуна по носа, бузата и накрая по гърдите.

Щом той я докосна, Ани усети прилив на щастие и се усмихна.

— И аз не съм предполагала, че може да е такова, Джеймс, особено като влезе в мен. Но много ми хареса. Може ли да го направим пак? И вече женени ли сме?