Патриша Уин
Опасната Ани (14)

14

Мари — Пол въведе Ани в стая с изглед към морето. В нея имаше огромно легло като онова в странноприемницата в Портсмут. Бързо установи обаче, че на това се скача още по-добре, отколкото на предишното. Огледа се наоколо и откри шкаф с много чекмеджета, направени от фин махагон. Огледалото беше още по-хубаво от това в Портсмут, а порцелановата мивка и стомната бяха изрисувани с цветя.

Зачака нещо да се случи, ала нищо не последва и тя започна да се отегчава. Нищо друго нямаше за правене в тези огромни помещения. Изглежда, никой не работеше.

Скочи от леглото и отиде да гледа през прозореца. Оттам виждаше почти цялото крайбрежие. Наблизо бе хвърлил котва един бриг, подобен на „Мери Лори“. Погледна надолу към градината, потънала в зеленина и лилави цветя. Каза си, че лесно може да избяга, когато й се прииска.

След известно време се появи Тереза, последвана от усмихнатата Мари — Пол.

— Ето те и теб, cherie. Надявам се, че успя да си починеш?

Ани я изгледа с подозрение.

— Къде е Джеймс? — Тя тръгна към вратата.

Тереза направи знак на Мари — Пол и слугинята й препречи пътя.

— Почива си, мила. Не бива да се тревожиш.

Уплашена, че й кроят номер, Ани приклекна и се приготви за бой.

— Лъжеш. — Джеймс нямаше нужда от почивка. За какво му е, след като не беше свършил никаква работа?

Тереза ахна и с това се изчерпа реакцията й.

Възмутена от този плах отговор, Ани издърпа камата си и замахна с нея срещу жените, за да ги сплаши. Всеки знаеше, че жените лесно се стряскат.

Никой обаче не побягна. Усмивката на Мари — Пол се стопи и на лицето й се изписа гняв и решителност. Тя отметна рамене, скръсти гърди и сякаш порасна два пъти на ръст.

Любезната усмивка на Тереза пък замръзна. В очите й проблесна светкавица.

— А, не, cherie. В моята къща не можеш да си играеш с ножове. Няма да позволя.

— Аз не си играя. — Тези двете очевидно бяха прекалено глупави, за да не забележат разликата, помисли си Ани. Ала малко се притесняваше, че не направиха опит да побягнат. — Ако не искате да пострадате, по-добре ми се махнете от пътя. Искам да видя Джеймс.

— И така смяташ да постигнеш своето? — И Тереза скръсти ръце. — Горкият Джеймс. Каза ми, че си малка умница и аз взех, че му повярвах. Завъртяла си главата на нещастния човек.

Ани продължи да стои готова за скок, но реченото я обърка.

— Какво е това? Как съм му завъртяла главата? — Стрелна с поглед едната жена, а после и другата.

— Какво ли? Означава, че Джеймс така се е побъркал от любов, че не забелязва истината за теб.

— Любов? — Ани рязко се изправи и едва не изпусна ножа. — Любов по кого?

— Е, по теб естествено! Доста се е измъчил. И за какво? За някаква глупачка, която дори не знае как да се грижи за себе си.

— Зная! — Очите на Ани се насълзиха и тя ядосано вдигна ръка да ги избърши. — Мога да се грижа за себе си. Нямам нужда нито от теб, нито от друга жена. Вие не сте нищо повече от глупачки.

— И кой ти каза това, cherie?

— Приятелите ми.

— О, онези твои пирати, предполагам. А те дали знаят всичко на света?

Ани понечи да кимне, но осъзна, че не е права. Напоследък често се убеждаваше, че те грешаха за много неща. Тереза продължи:

— Твоят скъпоценен Джеймс не ме намира за глупачка. Ако мислеше така, щеше ли да те доведе тук?

В гърлото й бе заседнала такава буца, че Ани не можа да продума. Затова безмълвно поклати глава. Погледът на Тереза омекна.

— Е, значи не си толкова глупава, нали, cherie?

— Не ми викайте cherie! Не ми харесва — сопна се Ани и кисело добави: — Освен това не бива да викате така и на Джеймс.

— Ще те наричам, както си искам в моя собствен дом. Правя го от съжаление, малката ми. — В гласа на Тереза имаше нотка, която Ани бе чувала само от мистър Бони.

От тази ненавременна мисъл само й се доплака още повече. Тя преглътна сълзите си и попита:

— Джеймс тръгна ли си вече?

— Не. Ще остане още няколко дни, за да се увери, че си добре. Но ти предпочиташ да бъдеш далеч по-елегантна заради него, нали? — Тереза обърна гръб на ножа, сякаш той не съществуваше, плесна с ръце и рече на Мари — Пол: — Кажи на Жан — Люк да донесе багажа на мадмоазел. И по-бързо, по-бързо! Трябва да превърнем мадмоазел Ани във видение от приказките.

Тя се обърна пак към Ани и протегна малката си ръка за ножа.

Ани го скри зад гърба си.

— Джеймс ми разреши да го задържа.

Тереза помисли за миг и кимна:

— Съпругът ми винаги казваше, че скритото оръжие може да бъде много полезно.

Тя се пресегна да я погали. Дланта й бе хладна и мека.

— Ти си добро, смело момиче, както каза Джеймс. Затова ще ти помогна, cherie.

— Как, като никой досега не успя?

— Така ли? Е, ще видим. Обичаш ли този идиот Джеймс?

— Джеймс не е идиот! Освен това не знам дали го обичам, но искам да се омъжа за него.

— Защо?

— За да съм с него и да спя в неговото легло.

— Но това несъмнено е любов!

— А Джеймс… — В очите на Тереза се появи такова странно пламъче, че Ани реши да попита: — Джеймс каза ли ти, че се е сгодил за друга жена?

— Да. Глупав човек. Ще трябва да помислим как да оправим тази каша.

— Наистина ли? — Изведнъж надеждата й се върна.

Тереза сложи ръце на хълбоците си.

— Разбира се! Нали не смяташ да го оставиш да се ожени за другата?

— Той каза, че тъй трябва.

— Глупости! Мъжете са луди на тема чест и достойнство. Но скоро Джеймс ще разбере, че повече държи на нещо друго. Всъщност той иска ти да решиш неговото бъдеще.

Това я окрили. Никога не си бе помисляла, че може да накара един капитан да промени начертания курс. Сграбчи Тереза за рамото:

— А ще ми кажеш ли всичко, което трябва да зная? — Гласът й беше дрезгав от притеснение.

— Всичко и даже повече — обеща й Тереза. Отскубна се от пръстите й, но вместо да я отдръпне, я притегли към гърдите си. Когато Ани сведе глава на рамото й, тя я погали и рече нежно: — Каквото мога, ще направя за теб, малката ми, но останалото зависи от теб. Разбра ли?

На Ани й се искаше да се дръпне, но прегръдката и разбирането сториха нещо необичайно с нея — тя избухна в ридания.

— Точно така, малка моя. Наплачи се хубаво. Това само ще те направи по-силна.

Гърлото й се стегна. Клепачите й горяха, а по роклята на Тереза капеха сълзи.

— Но аз никога не плача — измърмори тя.

— И аз, мила. Дори когато моят Пиер си отиде и мислех, че ще умра, не можах да намеря сълзи. Но е толкова хубаво.

Колко странно гледаше на нещата тази жена! Ала Ани вече бе благодарна за тази странност. За нейна изненада озадачаващият съвет на Тереза наистина я накара да се почувства по-добре. Когато хлиповете й замряха, установи, че е по-силна.

— Сега — обади се Тереза в мига, в който Ани престана да плаче. Отблъсна я и плесна с ръце, — скоро, ще донесат сандъците ти. Нека да видим какво ти е купил Джеймс.

На вратата се появи Мари — Пол с трима мъже, които внесоха багажа й. Тереза отвори първия сандък и възкликна:

— Мили боже! Виждаш ли какво прави любовта! Страхотни са, нали?

— Мислиш ли, че са хубави? — Ани сама осъзна колко е смутена.

— Хубави? Невероятни са! И са толкова много! Колко са всъщност?

— Джеймс каза, че са двайсет и пет. Това достатъчно ли е?

Тереза се разсмя звънко.

— Достатъчно! Чуваш ли, Мари — Пол? Достатъчно ли било? Ще стигнат поне за шестима съпрузи.

— Ама аз искам само Джеймс!

— Разбира се, мила Ани. Само се шегувах. Но къде са ти долните ризи?

— Той не ми купи нито една.

Тереза я погледна учудено.

— Май предпочита да те гледа без тях.

— И аз тъй мисля — съгласи се Ани.

Мари — Пол се изкикоти, а Тереза се захлупи на леглото от смях.

— Добре ще се забавляваме с тази палавница, а, Мари — Пол?

Ани не беше много сигурна защо се смеят, но реши, че няма нищо против. И тя можеше да се позабавлява със себе си, ако вече не усещаше липсата на Джеймс.

— Не е ли време да проверим какво прави капитанът? — попита тя. — Може да има нужда от мен.

— Не, не, Ани — рече Тереза с предупредителен тон. — Не бива да показваш, че искаш да го видиш. Не и преди да е станал напълно твой. Трябва да го накараш да страда първо за това, което ти е сторил. Сега е моментът да забием ножа в раната.

— Точно така — неочаквано се обади Мари — Пол и закима енергично.

— Но аз не искам да го карам да страда!

— Cherie — търпеливо й обясни Тереза. — Джеймс се е държал отвратително, нали? Освен това е решил да се ожени за онази, другата жена. Трябва да бъде наказан.

— Но той никога не ме е пробождал с нож!

Тереза зяпна от учудване.

— Ой-ла-ла! Ще трябва да внимаваме с нея, нали, Мари — Пол? — Тя поклати глава. — Не ми обръщай внимание, дъще моя. Съвсем скоро всичко ще ти се изясни. Но отсега нататък трябва да ме слушаш, ако искаш да спечелиш твоя любим Джеймс. Разбрано?

Объркана и безпомощна, Ани се съгласи.

Три дни по-късно, след като в къщата се изредиха безброй търговци, Ани вече притежаваше пълен комплект дрехи. Сдоби се още с чехли и ветрила, чорапи с багети и ръкавици.

Косата й бе превързана отзад с панделка. Поиска красива, тежка перука като на Тереза, но тя обясни, че тицианските й къдри са твърде невероятни, за да ги крие. Заяви, че тези букли ще я направят неповторима и ще извинят всеки недостатък на речта й, защото от червенокосите се очаквало да казват всичко направо.

Упражняваха походката и реверансите. Караха я да сяда и да става по десет пъти, докато се научи да го прави изискано.

И най-после Ани бе готова да я въведат в обществото, преди Джеймс да отплава.

— Какво ще си помисли Джеймс? — попита разтревожена тя, докато оглеждаше жената в огледалото. — Дали ще му се сторя хубава?

— Мила, ти вече си хубава. Направихме те просто неотразима. — Тереза разроши късите й къдрици. — Косата ти не е кой знае колко дълга. Но аз направих всичко възможно, а то не е малко.

— А ще порасте ли?

— Разбира се. Докато Джеймс се върне, ще е станала дълга. Но, малката ми… — Тереза вдигна поглед и се усмихна, — той вече е влюбен в теб въпреки късата ти коса. Няколко сантиметра няма да бъдат чак толкова важни, нали?

— Сигурна ли си?

Тереза й кимна многозначително.

— Подозирам, че ще се заплесне по съвсем други подробности от тялото ти и няма да забележи косата! А за тях добре се постарахме.

 

 

Половин час по-късно Ани слезе по стълбите. Чувстваше се по-стегната от кораб на британския кралски флот.

Изкъпаха я с благоуханен сапун. Ноктите на ръцете и краката й бяха подрязани. Косата й бе измита и безмилостно разресана. Под роклята си носеше копринена камизола, чифт френски долни гащи и подобни на кофа подплънки, от които дупето й изглеждаше два пъти по-голямо. Някакъв ужасен инструмент за мъчения, наречен „корсет“, така стягаше кръста й, че едва дишаше. Тереза обаче й обясни, че той ще направи чудеса с гърдите й, които ще побъркат Джеймс. Затова Ани изтърпя страданието и позволи да й вдигнат гърдите така, че едва не изскачаха от деколтето. Дълбоко бе убедена, че никой нормален човек не би сложил подобно нещо.

В салона вече се бяха събрали гостите на Тереза. На последното стъпало Ани забеляза, че Джеймс я очаква в ъгъла, за да я придружи. Той замръзна, като я зърна. Погледът му пламна от копнеж, докато се местеше от пристегнатата талия към налетите гърди и лицето. Обля я гореща вълна и се почувства възнаградена за усилията. Обзе я вълнение, от което шията й поруменя. Усещаше как топлината се разлива по гърдите й под коприната. Кръвта й кипна. Спомни си колко приятно бе да се катери върху Джеймс и коленете й омекнаха.

Точно навреме се сети за съвета, който Тереза й повтаряше от няколко дни. Вместо да се втурне към него, се полюшна и допря ветрилото до устните си.

— Сър Джеймс… — Направи му много по-дълбок реверанс от оня, на който той я бе учил, и му позволи да я хване под ръка.

— Ани… Господи! — възкликна той. — Изглеждаш невероятно… красива.

— Благодаря. — Тереза я бе подготвила да приема комплиментите му е високомерие. — Ще влизаме ли?

Отношението й явно го стъписа.

— Д-да, разбира се. Ани, не се ли притесняваш да застанеш пред всичките тези хора?

Тя се засмя.

— Не, Джеймс. Как мога да се притеснявам от хора, които едва мърдат в дрехите си?

Той се усмихна.

— Имаш право.

Джеймс я огледа. С трепет очакваше този момент. Тереза го държа далеч от Ани в продължение на няколко дни. Не му позволи да я види. Обясни му, че двамата трябва да си починат един от друг и колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

Разказа му за дрехите, които бе поръчала за гардероба на Ани. Изброи му фусти, камизоли, дълги копринени чорапи и разни дребни нещица, които дори според Тереза не заслужаваха да се споменават. Джеймс откри, че тези разговори го изпотяват. Знаеше, че жените имат нужда от такива дрехи. Разбира се, съзнаваше, че на Ани също ще й трябват, ала се ядосваше, че Тереза му го натякваше на всяко изречение.

Малко вероятно бе точно той да види Ани в подобни одежди. Но прекрасно можеше да си я представи как ще изглежда в тях. Не бе забравил какво удоволствие могат да предизвикат сатенът и коприната. Ала бе мъчително за него да му напомнят каква наслада ще предизвикат те у някой друг мъж.

Тази вечер повече го омая красотата на лицето й. Лъчезарната усмивка, с която го посрещна. Мекотата на изумрудените й очи. Предишната Ани притежаваше една особена грубоватост, която винаги му напомняше, че тя не е подходяща за него жена. Сега тази предупреждаваща черта бе изчезнала, а с нея си отиде и последната бариера. Никога не се бе чувствал толкова уязвим пред нейното очарование.

Тя вървеше до него с грацията на графиня. Стойката й бе толкова изправена, че й придаваше аристократична осанка. Шията й бе изящна като на принцеса. А очите й бяха тъй блестящи, че му напомняха как под това женствено самочувствие се крие остър като бръснач ум. Доказваше го и самият факт, че бе решила да се промени и го бе постигнала само за няколко дни.

В нея вече нямаше нищо момчешко — от мига, в който го хвана под ръка и му позволи да я въведе в гостната. Вратите към верандата бяха отворени, за да влиза свеж въздух. Сред саксиите с палми и вазите с пасифлори се разхождаше каймакът на ямайското висше общество. Въздухът бе наситен с аромата на тропически цветове. Джеймс вдъхна дълбоко влажния морски бриз, но това само усили усещането му за задуха. Откакто бе зърнал Ани на стълбите, по гърба му се стичаше пот.

Канеше се да я представи на познатите си, но Тереза му отне това удоволствие.

— Не, мили Джеймс! Няма да ти позволя да задържиш мадмоазел Бони само за себе си. Има и други джентълмени, които трябва да си опитат късмета с нея.

Наложи му се да се разделят, но въпреки това я последва. Първо я представиха на четири възрастни двойки. На Ани й остана само да се кланя и да пита „Как сте?“, докато Тереза разказваше историята й. Самата тя вече бе научила версията на Джеймс, че е от богато семейство, но е останала без родители и само с брига като наследство. Той забеляза, че всички приемат с интерес разказа. Оглеждаха необичайната й прическа. Дамите като че ли одобряваха тоалета й. Още повече се нравеше на мъжете, защото не можеха да откъснат поглед от деколтето й.

Стомахът му се сви. Повечето приятели на Тереза бяха такива стари коцкари!

Скоро обаче се появи един по-млад господин, който поиска да бъде представен. Тереза го сгълча за дързостта, но Ани явно разбра, че го прави на шега. Усмихна се грациозно, без да дава признак, че е отегчена или обидена. Джеймс се зачуди с какви ли глупости й бе напълнила главата Тереза, щом тези празни приказки не я отегчаваха до сълзи.

И младият джентълмен, изглежда, искаше да надникне в деколтето й. Той обаче прикриваше желанието си по-добре от старците. Ала не можа да заблуди Джеймс. Той забеляза любопитството в погледа му и напълно споделяше вълнението му.

Появи се още един млад мъж, а после друг. Скоро те започнаха да изблъскват с лакти Джеймс, толкова горяха от нетърпение да се запознаят с Ани. Почувства се като глупак, ала трябваше да остане до нея, за да не й се случи нещо. Не бе съвсем сигурен, че Ани няма да стори някоя ужасна грешка. Затова искаше да бъде наблизо, за да я прикрие.

Бързо се отегчи от забележките, отправени към него, сякаш й бе компаньонка. Тези непоносими кутрета с готовност го понижиха до ролята на бавачка.

Един от тях обаче успя да предизвика интерес у Ани. Беше облечен прилично като останалите, но в чертите му имаше някаква грубост, която очевидно й хареса. Тереза го нарече Филип и прошепна нещо на Ани, от което тя още повече се заинтригува.

— Мис Бони. — Филип се наведе и й целуна ръка. Приближи се толкова близо до нея, че сигурно бе почувствала дъха му.

Стори му се, че на Ани й стана приятно от това и застина. Тя въобще не изглеждаше обидена от близостта на младия мъж.

— Вие сте пълна загадка, мис Бони — рече нахалникът, наречен Филип.

— Аз? — Ани се смути, когато мъжът се наведе към нея и впери поглед в млечнобелите полукълба на гърдите й. Беше толкова близо до нея, че дъхът му раздвижи коприната. Джеймс не го интересуваше нито посоката на разговора, нито на очите му. Ако човекът не се държеше прилично, същите тези очи бързо щяха да видят пода.

— Да, абсолютна загадка сте. Все още не съм разбрал къде сте живяла досега.

На Джеймс нейният объркан поглед много му приличаше на възбуда. Бе го гледала по поразително същия начин, когато я докосна за пръв път между краката. Почти можеше да усети ускорения й пулс.

Устните й неволно се разтвориха и тя вдигна глава към него. Джеймс почувства, че между тях се появява някаква тръпка.

Трябваше да сложи край на всичко това. Това поведение беше възмутително. Ако някой не затвореше устата на господина, той можеше да изтърси нещо, с което да провокира Ани към жестокост или дори по-лошо.

Като че ли усетил какво впечатление прави, Филип приближи устни до ухото й.

Джеймс напрегна слух да го чуе през гласовете в стаята.

— Мис Бони? — Той се наведе още по-близо. — Няма ли да ми кажете къде сте била през всичкото това време от моя живот?

В погледа й проблесна тревога и тя сопнато му рече:

— Плавах с един пиратски кораб.

Филип стреснат се дръпна, а Джеймс затвори очи.

Към досегашния му страх сега се прибави и нов. Защо Тереза не я беше научила на нещо повече от това, да си показва гърдите? За един кошмарен миг си помисли, че тя е съсипала всичко, на което бе научил Ани.

Ала щом отвори очи, установи, че Филип е просто изненадан и заинтригуван. Той се засмя на думите й с искрено удоволствие.

— Значи сте била отгледана като морска разбойничка, така ли? А какво плячкосвахте? Мъжки сърца?

С този закачлив въпрос той я погледна толкова възхитено, че нямаше никакъв смисъл Ани да отрича.

Като обиграна куртизанка го перна по китката с ветрилото и рече:

— А вие какво си помислихте? — Сетне прекара ветрилото през устните си така, че вероятно на всеки мъж в стаята му се прииска да ги докосне.

Поне Джеймс бе сигурен за себе си. Трябваше да се радва, че грешката й не бе фатална и че я бе научил да прикрива собствените си пропуски. Ала младите гости на Тереза се трупаха около нея толкова настойчиво, че той вече бе изблъскан настрани като бездомно куче, което чака да му подхвърлят кокал.

Филип се залепи за нея. Щом из стаята се разчу за нейната реакция, всяко младо кутре се запъти към тях да подуши. Всички се заеха да разгадават миналото й и превърнаха това в нова салонна игра.

За съжаление на Джеймс — и на много млади дами в Кингстън — всички фантазии бяха ласкателни. Някои предположиха, че Ани е уловена сирена или нимфа от морето. Ани се смееше и очевидно се забавляваше с тяхната глупост и дори с вниманието на най-големите празноглавци. Ту им се цупеше, ту се усмихваше като опитна кокетка.

Проклетата Тереза! Никой не искаше от нея да превърне Ани в превзета госпожица!

Призляваше му от малоумието на тези мъже. Не забелязваха ли, че тя ги води за носовете? Нямаха представа каква е истината. Дори да я узнаеха, щяха да се чудят как да реагират. Родителите им сигурно биха се срамували да видят какви негодници са отгледали — които само обикалят и душат около жената, без да се смущават от настойника й! Нито един от тях не бе достоен дори да избърши обувките й. И слава богу, ни един не бе успял да й привлече вниманието.

Освен може би един. Онзи, който не се отдели от нея през цялата вечер. Филип. Бе имал нахалството да я въведе в трапезарията за вечеря. Премести си стола толкова близо до нея, че бе цяло чудо как успява да яде, след като носът му бе в деколтето й. Не можеше да го вини. С нейната медночервена коса, онези морскозелени очи и мраморно бяла кожа Ани бе красива като цвете и примамваща като богиня. Самият Джеймс трудно можеше да откъсне очи от нея.

Ала младият негодник бе виновен, че изразяваше толкова открито страстта си. Освен това бе малко по-възрастен от останалите, което съвсем не хареса на Джеймс.

— Кой е тоя тип, дето се върти около Ани? — попита той Тереза малко по-късно.

Тя се засмя:

— Те всички са омагьосани. Въобще няма да ми е трудно да й намеря съпруг. Само ги виж, Джеймс!

Той не обърна внимание на думите й.

— Много добре ги виждам. Те са банда глупаци, на които им текат лигите. Но онзи по-възрастният не ми харесва. Кой е той?

Тереза хвърли небрежно поглед към Ани. Щом видя за кого пита Джеймс, ахна.

— Миличък Джеймс! Не знаеш ли кой е той?

Доволен от стреснатия й тон, Джеймс реши, че е време да сложи край на интимния разговор на Ани.

— Не. Но не ми харесва. Ще му кажа да стои настрана.

— Но не, приятелю, не, не! — Тереза се разсмя и го дръпна обратно на стола му. — Та той въобще не е опасен! Освен може би за сърцата на младите дами. Това е Филип Д’Армон, най-богатият от младите плантатори на острова. Забелязваш ли как го е зашеметила нашата Ани? Никога не съм го виждала толкова прехласнат.

Джеймс тайно стисна юмруци, а Тереза продължи:

— Много ще е добре, ако Ани го хване, нали? Струва ми се, че много го хареса. А той е един такъв суров, не мислиш ли? И толкова красив.

Докато Джеймс я наблюдаваше, Ани погледна събеседника си тъй палаво, че всеки мъж би полудял от страст на негово място. Знаеше това добре, защото и неговият член беше на път да го злепостави пред компанията. На Ани обаче очевидно й бе приятно да се прави на дама. Изглежда, Филип дори я привличаше. Джеймс почти бе готов да се закълне, че тя сама насърчава младия мъж да се приближава все повече до нея.

Д’Армон беше истински кавалер. Беше облечен по последна мода, а обноските му бяха безупречни. Съдейки по смеха на Ани, изглежда бе и остроумен. Джеймс се почувства като старо морско куче — невъзпитан грубиян, който е твърде недодялан да остане в стаята.

Е, щом Ани искаше такъв мъж, щеше да го има — при това с благословията на капитана!

Стана рязко и излезе от стаята, оставяйки Тереза сама. Трябваше да се махне.