Патриша Уин
Опасната Ани (16)

16

Окуражен от любовта й, Джеймс набързо се разправи с всичките й ухажори, като с привидно съжаление им обясни, че мис Бони вече е отдадена на друг. Филип Д’Армон прие тежко тази вест.

Джеймс се постара да не изглежда доволен. Знаеше, че той е виновен, задето бе посъветвал Ани да си намери ухажор. Това угризение го притискаше час по-скоро да напусне Ямайка.

Този път Ани щеше да стъпи на „Флаинг Суон“, облечена в рокля и придружена от прислужница. Тереза настояваше да й се осигури придружителка и Джеймс се съгласи. Колкото и да я желаеше, трябваше да й спести обидите на моряците. Не знаеше дали ще успее да се освободи от ангажимента към лейди Оливия, но възнамеряваше да използва целия си арсенал. В случай че успееше, искаше Ани да е чиста от всякакъв скандал, за да може да я направи своя съпруга.

Нямаше представа какво ще прави, ако лорд Фиг откаже да разтрогне договора. Знаеше, че ще му трябват време и средства. След единствената си среща с графа бе разбрал, че той ще използва открилата се възможност да се обогати. Щеше да е жалко да хвърли спечеленото с трудна такъв мошеник, но си заслужаваше заради Ани. Само се надяваше, че лорд Фиг може да бъде убеден да се държи разумно.

Реши да не обсъжда с Ани плановете си, докато не разбере със сигурност, че може да се ожени за нея. Не можеше да допусне по друг начин двамата да бъдат заедно. Щеше да е непоносимо Ани да стои сама в някое пристанище и да го чака да се завърне от пътуване. От друга страна, не искаше да я даде другиму. Щом бракът бе единственото решение, той щеше да го постигне. Всеки ден се молеше тя да стане негова съпруга, а не отхвърлена от обществото метреса. Мечтаеше да й осигури добър живот, без да се налага да я крие. Нейното бъдеще, а и неговото, бяха в ръцете на лорд Фиг.

 

 

От мига, в който Джеймс я качи на борда на „Флаинг Суон“, Ани мислеше как ще се представи пред екипажа.

Сбогува се на кея с Тереза и Мари — Пол. Едва преглъщаше сълзите си, докато се прегръщаха и обещаваха да си пишат. Трудно й бе да повярва колко се е сближила с тях — повече, отколкото с мистър Бони и дори Джеймс. Научи, че жените притежават своя сила, която няма нищо общо е битки и ножове. Бе открила причина да се гордее с пола си.

Завинаги щеше да помни двете жени, защото с нея пътуваше като прислужница племенницата на Мари — Пол, Софи.

Мистър Шърли й помогна да се качи по стълбите, сетне свали шапка и й се поклони. Свенливо бе забил поглед в краката си. Ани едва не се усмихна, чудейки се какво ли ще каже той, ако узнае коя е всъщност.

Изглежда, на Джеймс бе хрумнала същата мисъл, защото той се поколеба:

— Ани… Ани, това е първият ми помощник, мистър Шърли. Той ще се грижи за удобството ти по време на пътуването. Мистър Шърли, това е моята повереница, която ще пътува с нас до Англия. Мис… мис Бони.

Ани осъзна, че когато й бе дал това име, Джеймс не се бе сетил каква връзка могат да направят моряците му.

Но за нейна изненада мистър Шърли не даде вид, че се сеща. При името Бони на лицето му се изписа учудване.

Той я погледна, но смущението му попречи да я разгледа по-добре и да я познае.

— Моля, заповядайте на борда, мис — рече той, мачкайки шапката си с поглед, който подсказваше, че предпочита да е някъде другаде. — Ако имате нужда от нещо, само ми кажете, и аз ще се погрижа.

Явно притеснен от новото си необичайно задължение, той попита капитана:

— Да й покажа ли каютата, сър?

Ани имаше чувството, че той няма търпение да се махне.

— Ще бъде чудесно, мистър Шърли — кимна с облекчение Джеймс.

Май и двамата искате да се отървете от мен, каза си Ани. Обидена от отношението им, тя реши, че няма да остави на спокойствие нито единия, нито другия.

— Много бих искала да разгледам каютата си, капитан Ейвъри. Ще ми предложите ли ръката си, мистър Шърли?

Челюстта на първия помощник увисна. Той преглътна като пират, осъден да бъде хвърлен в морето. Ани го хвана под ръка и се облегна на рамото му, сякаш само това я държеше на крака върху люшкащата се палуба. Мистър Шърли изправи гръб като глътнал бастун. Имаше вид на наказан с бой.

Джеймс й направи знак над главата на мистър Шърли, умолявайки я да не се издава. От това предупреждение Ани само се усмихна още по-широко.

— Няма да ви безпокоим, капитане — рече тя. — Сигурна съм, че мистър Шърли ще се погрижи да се чувствам като на сушата. А вие бягайте да правите каквото правят капитаните.

Джеймс стисна зъби, но в очите му неволно проблесна смях при вида на първия помощник.

— Не се мотайте, мистър Шърли. Работа ни чака.

— Няма — отвърна Шърли със задавен глас. — Няма да се бавя повече от необходимото, капитане.

Ани го съжали и го отърва от тежестта си, като му позволи да й покаже каютата. Ала по пътя го засипа с въпроси — кое платно как се казва, за какво са въжетата — макар че знаеше отговора на всеки от тях наизуст. Мистър Шърли й отвръщаше със смесица от мърморене и сумтене.

Когато стигнаха до бака, Ани разбра, че ще я настанят в каютата на мистър Бони и мистър Шърли. Сега обаче беше разширена, което означаваше, че някой може би дори Джеймс е трябвало да се свие.

Докато мислеше за това, я връхлетяха спомени за случилото се в тази каюта и тя пусна ръката на мистър Шърли.

— Добре ли сте, мис?

— Да. — Тя бързо дойде на себе си. — Но тази кабина е много по-голяма, отколкото очаквах.

— Така е. — Той се огледа в тясното пространство, като че ли бе палат. — Но капитанът нареди да ви е удобно.

Тя замълча, все още погълната от промените в своя живот. Мистър Бони го нямаше. Тя беше дама — или поне минаваше за такава. А Джеймс й бе любовник.

Мистър Шърли сам взе думата:

— Имахме преди време един доктор на борда, казваше се Бони. Сигурно не го познавате?

— Напротив, познавах го много добре.

Ани вдигна очи, за да види стреснатата му физиономия. Мистър Шърли я погледна учудено, после се намръщи, като че ли бе изправен пред нерешима задача.

Тя му намигна.

Той се сепна и почервеня. Сетне заекна:

— Е, това обяснява всичко. — И се запъти към вратата.

— Кое? — настоя тя.

— Имам чувството, че ми напомняте някого. Това е всичко, мис, кълна се. — Той я погледна разтревожено. На лицето му се изписа страхът на моряк, комуто е намигнала повереницата на капитана.

Глупак! Ани усети, че я обзема старата й немирност. Обидно й бе, че никой не разпозна Джем. Възможно ли бе да се е променила чак толкова? Освободи мистър Шърли, като го помоли да повика Софи.

Когато остана сама, осъзна, че това пътуване ще бъде много по-различно. Нямаше да й позволят да работи. Често щеше да скучае като на сушата. Щеше да бъде в тежест на екипажа. Измъчваха я униженията, на които я подлагаше новият й живот. Защо бе необходимо жените да бъдат толкова безполезни, след като самата тя бе доказателство, че са способни на всичко? И въпреки това Джеймс искаше от нея да се държи като безпомощна жена.

Не й бе казал какво смята да прави. Само настоя да си вземе прислужница, за да им пречи да остават насаме. За пръв път Ани започна да се съмнява дали е правилно да отиде с него в Англия. Той не й обеща да се раздели с английската си годеница. Ами ако се откажеше?

Тогава какво ще прави? Бе й обяснил, че не може да живее на кораба. Къде щеше да я остави? Щеше да излезе, че се е отказала от морето, за да стане украшение на чужд мъж. А тази преграда — преградата на благоприличието — й се струваше толкова погрешна.

 

 

Джеймс преведе кораба през коварните води на Карибите и го насочи към Атлантика. Ала му беше трудно да се съсредоточи върху работата си. Дните бяха позлатени от слънцето, а нощите — разхлаждани от бриза. Свежестта на въздуха се усещаше дори в неговата тясна каюта.

С присъствието на Ани на борда ребусът като че ли се бе наредил. Само мисълта, че тя е при него, му носеше особен тип спокойствие. Червените й къдрици, танцуващи на вятъра между въжетата, смехът й, примесен с гласовете на екипажа, ритъмът на походката й по палубата — всичко това го караше да мечтае пътешествието никога да не свършва.

Непрекъснато трябваше да си напомня за опасностите в тези води, за да бъде нащрек и да запази кораба. Нито един капитан не можеше да е спокоен покрай тези, пълни с пирати, места. Но макар че Ани с нищо не отвличаше вниманието му, той въобще не можеше да се съсредоточи върху работата си. Предпочиташе всеки миг просто да я наблюдава.

Откри, че по време на вечеря му е невероятно приятно да й разказва за живота си, да споделя тревогата си, че даден кораб е закъснял в Ямайка, да претегля предимствата на един маршрут пред друг, да се пита кой моряк е успял да открадне ром.

Не съществуваше нищо, което да не може да сподели с нея. Нямаше защо да се тревожи, че ще я притесни, защото в краткия си живот Ани бе видяла много. А сега, когато раздялата им приключи и телата им се бяха сливали, вече нямаше нищо, което да държи мислите и сърцата им разделени.

Налагаше му се да крие единствено изгарящото си желание да я люби отново.

Когато тя стана от масата и тръгна към каютата си, съпровождана от малката прислужница, му се прииска да я повика. Щеше му се да обяви на екипажа, че двамата ще се оженят. Така щяха да прекосят като съпрузи седем морета, споделяйки радости и приключенията през нощта щяха да се любят страстно.

Отново щеше да усеща гладките й бедра, обвити около него, и пищната й гръд. Щеше да залита под тежестта й, докато тя го изцеждаше до изтощение. После щяха да спят с преплетени тела и сърца.

Но това беше само мечта. Дори лорд Фиг да го освободи от договора и да получи възможност да се ожени за Ани, пак щеше да се наложи да я остави на брега или сам да спре да пътува. Неговата професия беше войната. Дори да подпише оставката си като капер, корабите му щяха непрестанно да бъдат под заплаха от френска или испанска атака, от пирати и чужди флоти. А не можеше да отглежда потомство на кораба. При всички случаи щеше да се наложи през повечето време да живее далеч от Ани.

 

 

„Флаинг Суон“ мина покрай Испаньола и Куба и навлезе в Атлантика. Скоро опасната част от пътуването щеше да е зад гърба им. Единствената заплаха, освен капризите на вятъра и дъжда, оставаше равновесието на Джеймс. Чудеше се как ще издържи всекидневното мъчение да й пожелава лека нощ, когато искаше да я има в прегръдките си.

Не можеше да спи и бродеше по палубата. Корабът се носеше плавно по вълните, вятърът бе утихнал преди няколко часа. Испаньола беше само точка на хоризонта зад тях. Както обикновено, Джеймс направи вечерна проверка на кораба, но след това повтори обиколката си. Напоследък испанците бяха зачестили атаките над англичаните, уверени в предимствата на своите кораби.

„Флаинг Суон“ носеше на борда товар със захар — любима плячка за всеки. По-важното обаче бе, че носеше и Ани. Необходимостта да я защитава изостряше тревогите му.

Той извика на дежурния по вахта, за да го попита всичко ли е наред.

— Да, сър. До хоризонта не се забелязват платна.

Имаха нужда от попътен вятър, но през този сезон времето беше тихо. Бавната скорост на кораба го правеше още по-уязвим.

— Качвам се горе — Джеймс се изкатери по такелажа на мачтата и изпълзя до ръба, без да се хваща за дупката, която ползваха само неопитните моряци. Взе от дежурния бинокъла и огледа хоризонта за следа от кораб. Над водата се бяха спуснали ниски облаци и това му пречеше да види добре. Морето изглеждаше спокойно и пусто поне докъдето поглед стигаше.

Тъкмо върна бинокъла, и му се стори, че в далечината забелязва някаква бяла точка. Взе го отново, фокусира го върху мястото, но там вече нямаше нищо.

— Кой ще те смени? — попита Джеймс.

— Никълъс, сър.

Точно Никълъс продаваше нелегално ром на кораба. Получи си определения брой камшици за такова нарушение, но Джеймс подозираше, че скритите му запаси съвсем не са изчерпани.

Намръщи се в себе си, но на моряка каза само:

— Отваряйте си очите на юг-югозапад.

— Слушам, капитане.

Джеймс слезе от мачтата, повика втория си помощник и му нареди да се загасят всички светлини. Много по-трудно бе да се преследва тъмен кораб, в случай че точката на хоризонта се окажеше испанско платно.

Поколеба се дали да не смени Никълъс, но накрая реши да не размества дежурствата. Морякът бе трезвен през целия ден, а мъжете щяха да го презрат, ако се наложеше друг да му върши работата. Нямаше какво да прави, освен да вдигне всички платна и да се надява вятърът да ги отнесе далеч преди изгрев слънце.

Остана на палубата, докато сънят не го обори.

 

 

Към зазоряване го събуди рязко разтърсване на кораба.

— Капитан Ейвъри, сър!

По палубата шляпаха боси крака. Пронизителен писък смрази кръвта му. Джеймс скочи от койката и дочу испански проклятия.

Грабна сабята си и един пистолет и изскочи навън. На палубата цареше суматоха. Мъжете се препъваха в хамаците си, никъде не се виждаше дежурният. По всички палуби щъкаха кубинци с извадени ножове и ками. Бяха дошли с малък военен кораб, който ги чакаше до десния борд.

Джеймс забеляза, че първият му помощник търчи по долната палуба.

— Мистър Шърли! Завардете склада с мунициите!

— Късно е! Проклетниците го превзеха!

— Тогава го отвоювайте обратно! — Без достъп до оръжията щяха да изгубят и кораба, и екипажа.

Връхлетя го гняв. Дежурният бе пропуснал да предупреди екипажа. Платната плющяха изоставени. Стреля по един кубинец, който се опитваше да свали флага му.

Ани…

В мига, в който си го помисли, един от нападателите го връхлетя с изваден нож.

Женски писък разцепи въздуха.

Джеймс се завъртя.

— Ани…

Това беше последната му дума, преди пред очите му да се спусне черна пелена.

 

 

Още при първия изстрел Ани разбра, че нещо става и скочи от леглото. Разбуди Софи. Детето понечи да изпищи, но тя й затвори устата.

— Шшт — предупреди я тя, като видя, че пребледнява. — Стой колкото можеш по-тихо. Трябва бързо да се облечем.

Облякоха си роклите, без да губят време за долните ризи. Помогнаха си една на друга с върволиците от копчета, докато Ани проклинаше дамската мода.

Бе спокойна, макар сърцето й да биеше лудо. Не се страхуваше, но Софи трепереше, свита до стената. Нямаше време да я успокоява. Намери ножа си и го скри под чорапа.

В този миг някой изби вратата им. Софи изкрещя. Ани тъкмо се готвеше да извади камата, когато Софи зърна мъжа с почернели зъби и се строполи в безсъзнание на пода.

Ани я взе на ръце и чу отвън вика на Джеймс. Очакваше да се появи на вратата, но кубинецът продължи необезпокояван пътя си към нея. Очите му светнаха при вида на двете беззащитни жени. Ани се уплаши за Джеймс. Той със сигурност щеше да дойде да я спаси, освен ако не му се бе случило нещо.

За пръв път в живота си беше напълно безсилна в битка. Притисната под тежестта на Софи, не можеше да извади ножа си.

На вратата се появиха още непознати лица. Всички свиркаха и си разменяха реплики, които Ани вече разбра.

Кубинците се трупаха на прага, бутайки се с лакти, за да видят по-добре жените.

Ани потисна тревогите си. Трябваше да оживее поне докато разбере какво става с Джеймс.

Спомни си какво бе чувала на кораба на Шарки и рече на испански:

— Предавам се. Отведете ме при капитана си.

Както се канеше да я сграбчи, първият нападател спря и се намръщи. Очевидно не му хареса, че намеренията му са осуетени. Останалите се развикаха ядосано зад гърба му. Ани разбра, че се страхуват от гнева на капитана си, ако не му я предадат.

— Настоявам за закрила от вашия капитан — заяви тя, спомняйки си законите на морето.

— Si, senorita. — Един от кубинците излезе напред и й се поклони. — Хайде! Пръскайте се! — извика той и избута останалите от вратата. Те неохотно му се подчиниха.

Ани се опита да съвземе прислужницата си. Успя да я накара поне да ходи. За щастие й бе спестен ужасът да се озове в ръцете на непознат моряк.

Боже, дано Джеймс да е добре, молеше се Ани, докато ги отвеждаха към палубата.

Ранени моряци препречваха пътя им. По телата им зееха огромни рани, алени като морски звезди. Софи скри лице в рамото й, за да сподави риданията си. Макар че тъгуваше за жертвите от хората на Джеймс, Ани не за пръв път ставаше свидетел на такива гледки, за да се стряска.

Тревожно търсеше любимото лице сред останалите. Оцелелите от екипажа му бяха избутвани към трюма. За щастие сред тях бяха мистър Шърли и други нейни познати.

Някои от кубинците се бяха изкатерили по въжетата. Техните викове и смехът им се сипеха отгоре като удари на камшик.

Ани скри страха за Джеймс дълбоко в себе си и последва нападателите към каютата му. На вратата спря и изправи рамене.

Щом видя любимия си — окървавен, завързан, но жив — сърцето й подскочи от радост.

Джеймс седеше гол до кръста, а от някогашните панталони по краката му бяха останали само дрипи. Лицето и раменете му бяха покрити с кръв, а на челото имаше огромна рана. Дори и с вързани на гърба ръце, той й се стори невероятно красив.

Погледите им се кръстосаха. Очите и на двамата говореха колко са благодарни, че са живи. След миг обаче той забеляза мъжа, който я стискаше за рамото, и побесня.

Ани огледа мъжа, който седеше до Джеймс. Беше кубинец — безупречно облечен и без никакви следи да е водил битка. Смуглият му тен изглеждаше още по-тъмен заради дебелите вежди и спретнатата триъгълна брада. Черният костюм, ръкавелите и покритите с коприна и злато панталони говореха, че рядко участва в бой.

Щом я видя, той стана и й се поклони по всички правила на етикета.

— А, сеньорита, простете за грубото нахлуване на хората ми. Капитан Ейвъри тъкмо питаше за вас. Аз съм Хосе Мария де Силва и Обрегон, на вашите услуги.

Джеймс настръхна. Ани разбра, че раните му го болят непоносимо, но въпреки това той събра сили и каза:

— Това е моята повереница, капитан Де Силва. Мис Ана Бони. Умолявам ви да й осигурите необходимата за една дама защита.

Ани не можеше да понесе да слуша думата „умолявам“ от устата на Джеймс, не и след като бе загубил кораба си. Знаеше, че това го боли много повече от раните. И заради нея той дори не можеше да понесе поражението си с достойнство.

Реши обаче да последва примера му и се поклони. Бързо си припомни всички съвети, които й бе давала Тереза.

— Капитан Де Силва, настоявам прислужницата ми също да получи закрила. Момичето едва не обезумя от ужас.

Софи продължаваше да се притиска в нея с разширени от страх очи, но поне вече дишаше нормално. Ани усещаше, че детето се тресе. Допреди няколко месеца щеше да посрещне с яд и нетърпение подобна проява на малодушие. Ала сега чувстваше искрена загриженост за Софи. Тя не бе водила същия живот като Ани.

Капитан Де Силва изглежда не се вълнуваше много от страха на една прислужница.

— Щом настоявате, сеньорита — усмивката му стана още по-широка, — макар че не обичам да виждам подобно разхищение на такива деликатни чувства.

Ани преглътна яда си, макар че изгаряше от желание да му отвърне. Вместо това се усмихна свенливо, както я бе учила Тереза, и се поклони още по-ниско.

— Имате милостиво сърце, капитане. След като ни е било писано да ни нападнат, аз се радвам, че поне срещнахме истински джентълмен.

Джеймс пое дълбоко дъх, който Ани чу чак от другия край на стаята. Не знаеше дали отговорът й го е ядосал, но беше решена да изиграе докрай играта си. Беше научила едно-две неща на „Мери Лори“. А сега, с хитростите на Тереза, щеше да успее да се пребори с когото и да било.

Капитан Де Силва огледа с възхищение фигурата й. Погледът му непрестанно се връщаше на гърдите и на кръста. Не бе сложила тесния корсет. Знаеше, че без него тялото й изглежда по-налято. Но се надяваше, че капитанът ще се заплесне достатъчно по нея.

Тя се усмихна и погледна Джеймс. Надяваше се, че така ще успее да му влее малко надежда. Сетне вдигна ръка към челото си.

— Ох… — бездиханно прошепна Ани. — Страхувам се, че всеки момент ще изгубя съзнание от вълнение.

Капитан Де Силва бързо пристъпи към нея. Хвана я под ръка и я отведе до един стол. Сетне се надвеси над нея и обви пръсти около китката й. Беше толкова близо, че топлият му дъх я опари.

— Сеньорита, трябва да се успокоите. Моите хора ще се погрижат подобаващо за прислужницата ви.

Щом усети заплахата за Софи, Ани настръхна. Макар че всъщност щеше да се оправи много по-добре, ако не й тежи и грижата за детето.

— Капитане — замоли го Ани, — трябва да бъда сигурна, че на Софи няма да й се случи нищо лошо.

В очите на Де Силва проблесна раздразнение, но преди той да й отвърне, тя се доближи до него и гръдта й докосна ръката му.

С ъгълчето на окото си забеляза, че Джеймс подскочи. Опита се да стане, но въжетата го спряха. Ани му направи знак с поглед, но той не го прие.

— Моля ви, капитане. — Бе се научила да говори тихо и съблазнително. — Нямате представа колко ще ви бъда благодарна.

Погледна го толкова пламенно, че ченето му увисна.

— Разбира се, сеньорита! Как мога да откажа на такава очарователна молба.

Той изкрещя на човека, който ги бе довел. Ани напрегна слух, за да разбере какво си говорят. Не знаеше как е на испански прислужница, но схвана достатъчно, за да се успокои. Софи щеше да бъде заключена в тяхната каюта.

— Донесете ми ключа. — Капитанът се обърна към Ани и усмихнат я потупа по ръката. — Погрижих се за всичко, скъпа.

— Много ви благодаря — въздъхна Ани.

Той проследи с очи как тънката коприна се изпъва от гърдите й.

Джеймс ги гледаше отдалеч, но Ани още усещаше колко е ядосан.

— Капитан Де Силва, ще ви помоля да затворите повереницата ми при прислужницата й, за да бъдат и двете в безопасност.

Проклинайки го наум за глупостта, Ани понечи да се възпротиви, но кубинецът изви устни в хитра усмивка:

— Уверявам ви, капитане, че ще се погрижим с голямо внимание за нея.

— Какво възнамерявате да правите? — настояваше Джеймс.

Де Силва погледна към нея. Ани му се усмихна умолително.

— Що се отнася до вас, сеньор, страхувам се, че ще бъдете екзекутиран, както е обичаят. Но вашата повереница…

Ани се уплаши. Знаеше обаче, че може да надвие всеки мъж, ако добре прецени стратегията си. Де Силва вече бе омекнал в ръцете й. Ако Джеймс я оставеше да довърши започнатото, щеше да успее да му върне кораба.

Тя изписка като истинска дама, падна на колене и притисна ръката на кубинеца до бузата си.

— О, капитане, моля ви, трябва да проявите милост към настойника ми! Няма да понеса да го убият. Той ми е като роден баща.

— За бога, Ани! — избухна Джеймс, но тя успя да задържи вниманието на Де Силва.

Целуна му ръката и рече дрезгаво:

— Ще сторя, каквото поискате, сеньор.

Очите на Де Силва светнаха похотливо.

— Скъпа — измърмори той, — такава очарователна молба е в състояние да разтопи и самата Инквизиция, нали? Трябва да размисля над необичайното ви желание. Имаме достатъчно време. Няма защо да решаваме преди утрото.

Сетне обаче изненадващо за нея добави:

— Страхувам се, че настойникът ви има право. Може би ще е добре да ви затворим с прислужницата, докато ситуацията на кораба се успокои. А тази вечер ще можем да обсъдим молбата ви на вечеря.

Ани прикри тревогата си. Той й помогна да се изправи на крака. Докато й се покланяше, тя трескаво премисляше плановете си. Трябваше да чака цял ден. Един безкраен ден, който щеше да мине в страх за Джеймс.

— Е, до тази вечер, скъпа?

— А капитан Ейвъри? — попита тя с разтреперан глас. — Давате ли ми честната си дума, сеньор, че няма да му сторите нищо преди нашия разговор? — Тя вдигна поглед към него, за да му намекне за обещания, които нямаше намерение да изпълни.

— Имате честната ми дума, че капитан Ейвъри ще бъде пожален, докато двамата с вас поговорим. — Той хвърли злобна усмивка към Джеймс.

Мръсник! Той нямаше намерение да помилва, когото и да било щом веднъж се докопа до нея.

Въпреки това Ани се усмихна с надеждата да го излъже с премерена проява на наивност. Нямаше друг изход, след като корабът беше превзет от кубинците. Имаше нужда от време, докато част от неговите моряци си отидат. А това несъмнено щеше да стане, когато екипажът на Джеймс бъде затворен в трюма. Вечерята с Де Силва звучеше като добро решение. Знаеше, че испанците вечерят късно. Така навън щеше да е тъмно по време на нейното освобождаване, а това щеше да й помогне да измъкне Джеймс.

— Бих искала да превържа раните на капитан Ейвъри, ако ми позволите.

— Не, скъпа. Ще го задържа тук. Трябва да го приготвим за екзе… — Де Силва се усети и млъкна. — Моите хора ще се погрижат за вашия настойник.

Отлично, помисли си Ани. Ако го бяха затворили в трюма, Джеймс нямаше да може да ми помогне. Надяваше се Де Силва да го заключи в някоя от каютите, както повеляваше морската традиция в такива случаи. Всеки капитан очакваше към него да се отнасят с уважение, ако бъде пленен. Затова правилото обикновено се спазваше.

— Тогава ще се видим на вечеря, капитан Де Силва.

 

 

Денят се стори безкрайно дълъг на заключените жени. Де Силва прояви добрината да изпрати на Ани поднос с храна по обяд. За Софи нямаше нищо, но двете си поделиха блюдата. Ани направи всичко възможно да успокои детето, но реши да не й разкрива плановете си. Възможно бе момичето да е прекалено уплашено, за да опази намерението й в тайна.

Когато камбаната удари осем часа, Ани си облече една рокля, в която гърдите й изглеждаха двойно по-големи. Софи й направи прическа като за бал, а тя си сложи две изкуствени бенки — една на бузата и друга над устните, за да даде знак, че очаква целувка.

Стомахът й вече се свиваше от нетърпение, когато отключиха вратата. Същият моряк, който я доведе, й направи знак да излезе. Ани потупа за последно Софи по ръката и прекрачи прага, като провери дали каютата е добре заключена. После тръгна да се срещне с врага си, без окото й да трепне.