Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2006)
Допълнителна корекция
Марин Ивановски (2011)
Източник
sfbg.us

Забележка: За съжаление авторът умира преди да довърши втората част. Бел.Mandor

 

 

Издание:

Иван Мариновски. Космосът да ти е на помощ, Александър

Издателство „Отечество“, София, 1990

Библиотека „Фантастика“. Научнофантастичен роман

Рецензенти: Васил Райков, Огнян Сапарев

Редактор: Асен Милчев

Художник: Петър Станимиров

Художествен редактор: Борис Бранков

Библиотечно оформление: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Мая Халачева

Индекс 11/95373/6257–2–90. Българска. Първо издание

Предадена за печат м. XI.1989 г. Подписана за печат м. II.1990 г.

Излязла от печат м. III.1990 г. Формат 32/70/100

Изд. коли 12,64. Печатни коли 19,50. УИК 13,14. Тираж 57 067. Цена 2,65 лв.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София.

Държавна печатница „Георги Димитров“, София.

 

© Иван Мариновски, 1990

© Петър Станимиров, художник, 1990

c/o Jusautor, Sofia, ДБ–3

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Шеста глава

1.

Лейтенант Соши водеше негово превъзходителство по коридора, макар че почтително вървеше крачка назад; докато стигнаха ефим-залата, последователно четири врати се затвориха след тях и Грит Нори с недоверие се огледа.

— Предполагаш, лейтенант, че след като сме под морето и залата е опакована с десетки и стотици допълнителни екрани, до тук не може да се протегне дългото шпионско ухо?

— Може, ваше превъзходителство, вероятно има пълна кошница микрочастици, които минават през каквито си щат прегради, улавят човешката реч и я препращат на ухото. Обаче в тази зала принципът е следният: нашата реч, по-точно нашите фонеми, правещи думите, се преобразуват, стават ефимерни в буквалния смисъл и дотолкова краткотрайни, че едва изминават два метра и се разпадат. Осмелявам се да ви уверя, че оттук излита само неразгадаемият прах от речта ни.

— Добре, лейтенанте, значи сме двамата най-уединени в цялата Галактика, хвали се спокойно тогава.

— За хвалене няма.

За кой ли път подразнен от нескончаемото спокойствие на лейтенанта, Грит Нори се насили да изобрази иронична усмивка, но се отказа и почти с тропическа леност и безразличие произнесе:

— Закъсняхте, тъй ли?

— Действувахме последователно, ваше превъзходителство, установихме, че взривената кола при казиното е била собственост на някой си Атулио Понсиано, прави впечатление, че той не е пострадал и че експлозията е предизвикана дистанционно, което не му е по силите, затова не изключвам намесата на Първи. Вчера в предградията открихме хотела, където са били настанени същият Атулио Понсиано и неизвестният Алекс Шетин — предполагам, търсеният Първи. Напуснали са вчера, а снощи от паркинга на „Ектополис — север“ те най-демонстративно откраднали кола, завързала се престрелка, но двамата успели да се измъкнат на автострадата за Адинския регион, тук следите им се губят, понеже колата е изоставена. Продължили са с друга кола…

Грит Нори кимна, погледът му с интерес обиколи ефим-залата: овална форма, сякаш бяха в центъра на параболично яйце, подът леко вибрираше и присветваше, някъде отдолу вероятно се размахваха електронни секири, отсичащи главите на всяка дума и звук. Така си го представи и беззвучно хихикна, несъзнателно предпазвайки подигравателния си смях от обезглавяване.

— Потвърждава се моята версия — шпионите са от Нелур, интересуват ги ракетните бази в Адинския регион и натам се насочват.

— Ще си позволя да ви противореча, ваше превъзходителство, по-вероятно е изпратените да са от Земята.

— Заради ония деца? Заради някакви си десет хиляди, отвлечени от конгрегациите? Че коя цивилизация, и най-разточителната, ще си позволи да прахосва хора и пари за една милионна част от себе си? Аз не бих го направил. Все едно да се затърча до другия край на Галактиката, защото са ми откраднали половин косъмче от брадата! Не върви по погрешна следа, лейтенант. Какво стана с разследването в „Ектополис — север“?

— Блокер-системата не идентифицира нито един човек, който да не е феланец. Но това нищо не означава — всеки ден в хотела се настаняват и си отиват по триста души. Навярно Втори е открил блокер-системата и е побързал да изчезне…

— … по посока на Адинския регион, накъдето е отпрашил и Първи. Вдигнете тамошните служби на крак и изпратете още хора.

— Колата на Първи е изоставена на десет мили от разклонението към Зеполис. Атулио Понсиано е от Зеполис.

Настъпи пауза. Инатът на ларвата, когато носи ревностно службата си, винаги се маскира като преданост към делото, помисли Грит Нори и гласно додаде:

— Добре, дръжте под око и Зеполис. Най-сетне установихте ли как се свързват помежду си? Оставам с впечатление, лейтенант, че щом по никой канал за свръзка не ги засичате, те просто си разменят информация с флагчета от прозорците и служителите от Военното разследване ги виждат, но смятат, че някой забърсва стъклата.

— Следим и интерференционните изменения на магнитните силови линии на планетата, обаче не използват никое от известните ни комуникативни средства.

— В такъв случай се постарайте поне единия да заловите жив, за да ви разясни, ако е в добро настроение, неизвестните ви комуникативни средства.