Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)
Корекция
NomaD (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012-2013)
Източник
Литературен клуб

Пак у дома съм между ден и сън:

там, дето спят децата след игрите,

там, дето вечер старците изпити

се греят край разжарения пън.

 

Пак у дома съм между ден и сън:

там, дето рой девойки уморени

на кладенеца леко са опрени,

смутени от заглъхващия звън.

 

Обичам аз една липа навън.[1]

Летата, в пръстените занемели,

пак в клонки хиляди са разцъфтели

и пак са будни между ден и сън.

1897

Бележки

[1] Обичам аз една липа навън — дървото с неговото мощно извисяване в небето, почерпило сили от мрака на Земята, е за Рилке един от най-великите символи на живота. Ще го открием и в стихотворенията: „Встъпление“, „Вечер“, „Благовещение“, „За фонтаните“, „Зрящият“, „Аз живея живота си в бавни спирали“, „Откривам те във всичките предмети“, „Ябълковата градина“, „Четвърта Дуинска елегия“, „Първи Сонет към Орфей“ из Първа част, „Седемнадесети Сонет към Орфей“ из Първа част, „О, докосни ни! — молят те нещата“, „Плодът“.

Край
Читателите на „Пак у дома съм между ден и сън…“ са прочели и: