Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Жар-птица (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Контроль, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Владислав Васев

Викторе, тази книга я сканирах вдъхновен от теб и всичко което правиш.

С хиляди благодарности: Владислав

 

Източник: http://bezmonitor.com

Книгата е сканирана и коригирана от Владислав Васев, който живее в Канада.

 

Издание:

КОНТРОЛЪТ. 1995. Изд. Факел Експрес, София. Превод: от рус. Борис МИСИРКОВ [Контроль / Виктор Суворов]. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 150.00 лв. ISBN 954-90106-1-9

История

  1. — Корекция

ГЛАВА 6

1

Щом стъпи на каменния плочник, Настя разбра: това не е просто манастир, това е женски манастир. По-точно казано, девически.

Само че момичетата не са с черни одежди, а с къси тесни полички, с кожени куртки като комисарките от гражданската война. С пистолети. Сума момичета. Смеят се. Стрелкат с погледи Холованов. Най-обикновени наши съветски комсомолчици. И погледите им са най- обикновени, открити съветски погледи. Мъжът за жената е приятел, другар и брат. И жената за мъжа е другарка, приятелка и сестра. И младите комсомолки гледат Холованов с другарски погледи. Може би погледите им са малко по-продължителни от другарски. Но съвсем малко по-продължителни. Та дори и не се забелязва, че са по-продължителни.

В манастира се среща още една униформа: зелен комбинезон, високи обувки с дебели меки подметки, парашутен шлем. Покрай Настя и Холованов запъхтян минава с дебелите си подметки един взвод. На тия момичета не им е до усмивки. От тях шурти пот, дишането им е пресекливо. Тия цяла нощ една яка лелка, наглед баскетболна капитанка, ги е карала да тичат из околните гори: не изоставай! Тъй че не им е до усмивки. Единствена капитанката подари на Холованов дълъг другарски поглед. И още един взвод се прибира от нощни занятия: четири отделения по десет и свирепо женче начело. Тая е дребничка. Но редно е да отбележим, че и между дребничките от време на време се срещат свирепи. Подвиква им. Когато се изравни с Холованов, лицето й поомекна. Взводът отмина и пак се чу изръмжаване: не изоставай!

На ливадката пред централната камбанария трети взвод си почиства оръжието. Четвърти скатава парашути.

— А къде скачате?

— Наблизо има аеродрум на полярната авиация. Тук е основното място и на „Сталински маршрут“. Понякога летим до Крим да скачаме,

Комсомолчици с кожени куртки на групички идват насреща им. Отминават ги сериозни, а после зад гърбовете им: ха-ха-ха.

2

Сталин остави настрана последния лист и се замисли. Доминиращ слух през миналата седмица не е имало. Дрънкали са за какво ли не. За това, че са намалени цените на месото, на маслото, на хляба, на ябълките, на водката. Радват се хората. Дърдорили са и за това, че отведнъж са изчезнали месото, маслото, хлябът и ябълките. Само водката била останала. По-евтина с десет процента, а по-долнокачествена — със сто.

И за Робеспиер дрънка Москва. Това не е слух, а популярна тема. Робеспиер бил лидер на Френската революция, а после се сгромолясал под лъскавото острие. Неговите хора му клъцналиГЛАВАта… Най-интересното е, че когато подкарали Робеспиер с боклукчийска каруца към мястото за екзекуции на площад „Конкорд“, тълпата крещяла проклятия, замеряла го с камъни, с гнили ябълки и с развалени яйца, същата онази тълпа, която допреди три дена го смятала за гений на всички времена и народи, тълпата, която с огромен ентусиазъм била приела новия култ — култа към Върховното същество, култа към Робеспиер, култа към личността. В бюлетина има и доста всякакви подробности за Върховното същество… Не бюлетин, а исторически трактат. Под бюлетина се чете подпис: Маленков.

Историята на Върховното същество другарят Сталин я знае. Интересувал се е. До бюлетините на Сталинозото бюро се вижда вехта книжка: Гюстав льо Бон, „Психология на тълпата“. Необяснимо е поведението на тълпите. Страховита непредсказуема стихия. Тълпата винаги си има водачи и подстрекатели. Защо ли тълпата изведнъж е заприказвала за Робеспиер?

И още един бюлетин за слуховете през седмицата. За едно, за друго. Популярната тема на седмицата: Робеспиер. Под бюлетина подпис като заешко опашле. Нечетлив.

А ето го бюлетина от Холованов: цените и Робеспиер. Подписът е рязък и енергичен, буквите приличат на криволици на светкавица.

А какво докладва другарят Ежов?

Другарят Ежов докладва за цените. Ведомството на другаря Ежов не е отразило популярната тема за Робеспиер.

3

Къща трябва да се строи така, че да не мръдне хиляда години. Минимум.

Затова най-добрият строителен материал е гранитът. Изкачва се Настя подир Холованов по гранитните стъпала все по-нагоре и по-нагоре, и по-нагоре. Близо петстотин години са вървели хора по тия стъпала, ала само са ги поизтъркали малко. По тия стъпала още двеста години ще може да се ходи.

Гранитните стени гасят всеки звук, между тези стени винаги те обгръщат прохлада, мрак и покой. Надясно — кънтящи коридори, наляво — кънтящи коридори. Все по-нагоре и по-нагоре се изкачва Настя подир Холованов. Без тренировка ще се запъхтиш, но Настя танцьорката е тренирана, не я мъчи задух, дишането й не е пресекливо като на ония момичета, които само една нощ са потичали и вече дишат тежко.

Стигнаха. Под покрива. На тавана. Покривът е скован от почернели дъбови дънери. За петстотин години те са се вкаменили. През тавана минава коридор и врати наляво и надясно.

Холованов отвори една от вратите: заповядай.

Настя влезе, от щастие й секна дъхът. Стая под наклонения покрив, три на три, Широк дървен креват без табли, покрит с мечешка кожа, рафт, гардероб. Подът — от дъбови дъски. Още една кожа на пода. Чугунена печка в ъгъла. До прозореца маса. Също дъбова. Стол. Толкова. Нищо повече. Тя беше си мечтала за такова жилище. Такива стаи има само в рицарските замъци и в приказните палати. Такива стаи рисуват в детските книжки, когато голямата цветна картинка заема цяла страница.

4

Широкият манастирски двор е обрасъл с люляци. Из люляковото буйство се мержелеят огромни постройки от морени: храмове, камбанарии, трапезарии, килии. Между зданията през люляците минават пътечки, алейки, полянки. И всичко е заградено от несъкрушимата стена с кули. А отвъд стените — хилядолетен елхов лес и святкат езера сред тръстиките, и пак гора и езера. И гората стига чак до планините, до далечния хоризонт. Гората продължава и отвъд планините, отвъд хоризонта. Настя си представи каква красота ще настане през есента, когато пурпурът нашари околностите.

А ако се изкачиш на най-високата камбанария, отгоре с бинокъл се вижда аеродрумът отвъд гората. Там, на аеродрума, има яркооранжеви самолети. Полярната авиация. А един лъщи като сребърен. Това е „Сталински маршрут“. Него лесно ще го познаеш и по очертанията, и по блясъка.

Хареса манастирите работническо-селската власт.

Кое му е хубавото на манастира? Това, че е заграден. Това, че около него са издигнати стени от гранитни морени. По-нависоко камъните са по-дребни, по половин тон всеки. А долу при основата канарите са грамадни. А на манастира хубаво му е и това, че в него има всичко необходимо за живот. За уединен живот. И това му е хубавото, че вратите са железни, че решетките са ковани, че бравите са хитро измайсторени, че мазетата са дълбоки. За концлагер става манастирът. И за секретен изследователски център. И изобщо е незаменим за всякакво тайно начинание.

5

— И тъй, Настенка, това място се именува просто: манастира. НКВД разполага с много манастири: с Донския, Осташковския, Соловецкия, Суханово. Но и ние си имаме манастир. На външни лица няма защо да се обяснява какво представлява манастирът. А нашите хора ще те разберат от половин дума. Макар че това място си има и официално наименование, то е строго поверително: Институт на Световната революция Влизането тук е забранено практически за всички. Преди всичко — за чекистите. Със стратегията на Световната революция се занимава другарят Сталин лично. Той често ни гостува. Пристигне вечерта, поработи през нощта, а сутринта пак е в Москва. Спи, докато пътува. Никой изобщо няма да обърне внимание на отсъствието му. Тук при нас се стичат материали за всичко на тоя свят. Работата на спецкуриерите на ЦК е не да набавят материалите, а да ги обработват. Нашият институт е и учебно заведение, и научноизследователски център. Институтът е разделен на отдели, сектори и взводове. Ти си зачислена в девети взвод, но това е направено по чисто административни съображения. Подготовката ти ще е индивидуална и работата ти — индивидуална.

Твоята подготовка е; испански език, бягане, стрелба, плуване, самбо, джебчийство и квартирни обири, ще ти дадем представа за фалшификаторите на документи и касоразбивачите, ще се заемем с алпинистката ти подготовка.

— Че тук планините са заоблени.

— Лятос ще те заведа в Кавказ, а засега ще овладяваш главната камбанария. Това са ти учебните задължения, а ще работиш в звуковия контрол. Работното ти място е в съседната стая. Ела тук. Да започнем от най-важното. От този апарат. Доскоро тия апарати бяха много тежки и заемаха много място. Сега науката се изтарикати и направи апарата съвсем лекичък, едва 530 килограма. Казва се магнетофон. Създаден е от творческия гений на съветския народ.

Настя се пообърка: всички надписи по метала са с вражески букви, а отстрани има табелка: „Made in USA“.

— Станала е грешка — пояснява Холованов. — Наши момчета са правили апарата, само че са го изрисували целия с английски термини. Трябва да се свалят. И табелката по погрешка е лепната. Повтарям: апаратът е създаден от творческия гений на съветския народ. Затуй е трябвало да пишат: „Сделано в СССР“. Или нищо да не пишат. И без друго е ясно, че само у нас могат да конструират такива машини. Тоя фантастичен апарат може да записва човешкия говор и после да го възпроизвежда. Но говорът се записва не на привичната ни грамофонна плоча, а на стоманена жица. Жицата може после да се размагнити и на същата бобина да се записва говорът на друг човек, после пак да се размагнитва.

— А защо трябва да се записва говорът?

— За да го слушаш после колкото пъти поискаш. В Москва вече сме пуснали в действие няколко такива апарата. Предимно там, където са забранените зони и вилите на висшия ръководен състав на партията, на правителството, на НКВД, на армията. При строежа на правителствените вили до всяка се прокарва подземен кабел. Всички кабели стигат до центровете за запис. Всеки ден от цяла Москва в Кремъл се събират бобините с жица и се докарват с влак при нас в манастира за анализ. Ние ги прослушваме и установяваме кой е истински марксист, а кой не чак дотам…

— Колко интересно.

— Ще ставаш всеки ден по пладне, тоест в 12 часа по обед. Два часа физическа подготовка. Един час за обед. Обедът е в трапезарията на девети взвод. Един час лично време. Четири часа се обучаваш на премъдростите на нашия занаят. От четири до четири заранта — работа в звуковия анализ. От четири заранта до осем — тренировки. А после си лягаш да спиш. От осем до дванайсет. Когато си в манастира, работата е строго регламентирана. А по време на командировки работният ден не е лимитиран. В месеца — един почивен ден. В годината — една седмица отпуск, Желателно е отпускът да се прекарва тук. Роднини все едно нямаш. Тъкмо затова ви подбираме такива. Понякога дневната програма ще се променя, но повече от четири часа при нас няма начин да се спи. Можеш да си отспиваш през почивните дни и през отпуска. Време за личен живот на никого не му остава, затова се занимаваме с личен живот на работните си места.

— Драконе, май всичко разбрах. Но ако ние вършим всичката тази работа, с какво тогава се занимава НКВД?

— НКВД контролира цялата страна и доста неща извън границите й. А ние контролираме НКВД. И още нещо: има два типа заговори. Първият тип е, когато съществува лош човек и той трябва да се поразстреля малко, но липсват доказателства. Та тогава на него му обесват на врата като умряло куче такъв заговор. Такива заговори всеки може да измисли. Такива заговори се смятат за злато. Но фалшиво. НКВД има разрешение и заповед да фабрикува такива заговори. А ние нямаме право да фабрикуваме заговори, ние фалшиво злато не произвеждаме. Ние търсим истинските заговори. И преди всичко — в самото НКВД. Заговори има, но не ги знаем къде са. Да намериш заговор според нашите схващания, е да намериш къс самородно злато. Аз не ти поставям никаква задача, не ти заповядвам да търсиш заговор в еди-кое си конкретно учреждение, в някоя конкретна група хора. Ако знаех къде е заговорът, сам щях да го разкрия. Затова ние работим тук като златотърсачите в Клондайк: не посочваме кой къде да търси злато. Ако знаехме, сами щяхме да копаем. При нас всеки сам си избира ручейчето. Долу е библиотеката с най-поверителни данни на съветските учреждения и библиотеката с досиета на десетки хиляди хора. Избери си което искаш поле за дейност. Работи в който си искаш участък, само че някой ден да намериш злато. Търси заговори и ги намирай. В краен случай — откривай нови похвати и начини за контролиране на висшето ръководство на страната.

6

За да се научи човек да управлява до съвършенство машината, наречена магнетофон, се искат дълги години. По магнетофона има повече копчета, лостчета и прекъсвачи, отколкото в кабината на бомбардировач. Да овладееш всичко това може само ако имаш специална инженерна подготовка. Не е възможно да се губи времето на момичетата за изучаване на всички премъдрости. Затова им се изнася само начален курс по боравене с магнетофона и строго им се забранява: а тия бутони няма да ги натискате, а ей тия копчета няма да ги въртите.

Извънредно сложно нещо е настройката на магнетофона. Тя е поверена на специален инженер. Магнетофоните са създадени от творческия гений на съветските хора, но за настройването и обслужването им е сложен американски инженер — мистър Хъмфри.

Симпатичен човек. Представителен. Знае си занаята. Работата му е тежка: капризно нещо е магнетофонът. А те в манастира са доста. Всеки да го настроиш, да го провериш, да го ремонтираш. Мистър Хъмфри бързо усвои съветската техника. Може би именно заради него всички надписи по магнетофоните се пишат на английски? Техническият прогрес се развива със съвсем невероятни скокове, но мистър Хъмфри усвоява и най-новата техника. Поседи един-два дена и проумява новата система. Доскоро магнетофоните бяха само стационарни: в голяма стая заваряваха скеле от релси и по скелето окачваха лампи с водно охлаждане, слагаха устройство от велосипеден тип — седиш, въртиш педалите, от педалите се върти барабанът с магнитна жица… Сега времената са други. Сега бобината с магнитната жица я върти електромотор. Сега се научиха да правят магнетофоните миниатюрни като роял с колелца. Ако щеш, в една стая го дръж, ако ти скимне — в друга го избутай. Във всяка килия можеш да вкараш магнетофон и ето ти готов пост за звуков контрол.

Мистър Хъмфри деня и нощя обикаля манастира и висне над магнетофоните с поялник в ръка.

Вярно, Холованов не се стиска. Честичко брои на мистър Хъмфри дебели пачки долари. И американска къщичка построиха в манастира специално за мистър Хъмфри. От Америка му докарват вестниците и списанията със самолет. Готвачката леля Маша пържи омлета за мистър Хъмфри по специален американски начин. И му се разрешава да си слуша американското радио. Я какви са антените над манастира, могат да хванат целия свят.

И все пак не е за завиждане мистър Хъмфри, както не са за завиждане малкото мъже, които злата съдба е изпратила в женския манастир. Жената по природа е придирчива. Жената е по-капризна от магнетофон. Затова мистър Хъмфри не вижда мира нито деня, нито нощя. Непрекъснато му звънят:

— Би ли могъл мистър Хъмфри да дойде в петстотин и петнайсета?

А Настя се чуди. Тоя мистър Хъмфри не може да векува в манастира. Ще дойде време да се прибере в Америка. И като нищо ще разкаже там, в Америка, какво е устройството на съветските магнетофони…

7

Преди много години другарят Ленин седял в една колибка. Седял и мечтаел. Ясно му е на другаря Ленин, че всяка революция трябва да изтребва враговете си. А враговете на революцията във всички случаи ще излязат повече от приятелите й. Кои класи и социални групи трябва да бъдат изтребени, на всекиго му е ясно. Но ЛениноватаГЛАВА била озарена от гениална идея: враг може да се намери и сред най-добрите ти приятели. Кой убил Цезар? На кого Цезар викал: „Тu quoque, Вrute?!“ На Брут викал, на фаворита си, А кой изпратил Робеспиер на гилотината? Онези, които го били въздигнали в ранг на Върховно същество. А кой свалил Бонапарт от власт? Маршалите му, които Бонапарт бил събрал от кол и въже и направил от тях големци. А Емелчо Пугачов кой го предал? Неговите си хора го предали. И още колко са си изпатили. Цялата история на това се крепи.

Какъв е изводът? Изводът е много прост. Приятелите трябва да бъдат наглеждани. Колкото по-близо са приятелите до върха на властта, толкова по-опасни стават, толкова по-голямо е изкушението да грабнат властта, толкова по-големи са възможностите да го сторят. А Ленин си имал и приятели, на които най-добре би било незабавно да им тегли куршума, вместо да чака, докато те в най-неподходящия момент го хванат за гърлото. Не е зле предварително да се направи списъче.

Без много да му мисли, другарят Ленин откъснал едно листче от бележника си, присвил очи, погледнал към хоризонта и започнал да ниже едно след друго имена. Бързо изписал листчето, учудил се и откъснал второ.

Бързо изписал второто и тогава решил, че листчетата няма да му стигнат. Взел другарят Ленин голяма синя тетрадка, разгърнал я и започнал да пише отначало. Дълго писал. Изписал тетрадката докрая. Омръзнало му. Но Лениновият труд не отишъл на вятъра…

8

После другарите комунисти взели властта, създали специални чрезвичайни органи за борба с контрареволюцията и тия органи се заловили да изтребват враждебните партии, обществени групи и цели класи. Но другарят Ленин не забравя за тетрадчицата си. Както унищожават враговете на класи и групи, той се сеща и за приятелите си. Само че лошото е, че враговете на революцията са много, ама и приятелите, които не е зле да се изтребят, също не са малко. Няма начин да се поберат в една тетрадчица. Викнал другарят Ленин другаря Сталин и му наредил да продължи работата.

Заловил се другарят Сталин за работата, но скоро и той разбрал, че ей тъй за един-два месеца списъци на всички приятели, които могат да се превърнат във врагове, не се съставят. И натоварил другарят Сталин с тази работа един отговорен другар, личния си секретар Григорий Канер, дал му помощници, отпуснал му помещение и му рекъл: занимавай се с това непрекъснато.

Някой може да си помисли: възложили на Сталин, а той взел, че прехвърлил задачата на друг човек. Не, не. Нека бъдем справедливи към другаря Сталин: не забравил другарят Сталин тая работа, а я взел под своя личен контрол. Гриша Канер си пише списъците, а другарят Сталин ги проверява, коригира, утвърждава. Враговете ЧК ги изтребва с ударни темпове, а Гриша Канер пише списъци на приятелите, които също не бива да бъдат забравяни…

Бързо напипали първата градация: приятелите биват вътрешни — съветски, и външни — чуждестранни. И затова за тяхното регистриране се наложило да бъде създаден отдел. Наложило се и списъците да бъдат разделени на две категории. Щом е тъй, отделът за регистриране на приятелите бил разделен на два сектора: външен и вътрешен. Но и външните, и вътрешните приятели се делели на безброй категории, типове и сортове. И поради това отделът за регистрация бил превърнат в управление с отдели и сектори.

9

Другарят Сталин не само контролирал съставянето на списъците, а и препоръчал да се въведе систематизация по азбучен ред, по степен на вредността на приятелите, по категории дейност. Освен туй другарят Сталин препоръчал да не се разтеглят списъците, а при всяка възможност да се скъсяват. Да не се чака Световната революция, а още отсега приятелите, които могат да се окажат врагове, малко по малко да се гърмят. Неволно. По време на лов. И да се колят. На операционната маса. Та вече да не станат. Или препоръчвал този или онзи приятел по време на къпане да бъде дръпнат лекичко за краката. Или някоя ясна тиха утрин да бъде преобърната неусетно лодката със самотен рибар. И той да изчезне под водата. За изпълняването на такива фокуси бил създаден ОМР — отделът за мокри работи.

Някои приятели е за предпочитане не да бъдат давени, а да бъдат блъснати под минаващ автомобил. Или под влак. А другарят Сталин препоръчва не просто да се съставят списъци, ами и да се прави на всеки приятел папчица. До 1923 година организацията се разраснала и трябвало да й се измисли благозвучно име. Може, естествено, да се нарече: Управление за борба с приятелите на Световната революция. Не звучи добре. Трябва някак по-меко. Защо управление? Защо не институт? Институт на Световната революция. Кратко и ясно.

10

Имало и още един епизод в живота на вождовете. Другарят Ленин, както си приказвал в Кремъл по телефона, изведнъж схванал, че телефонистката, която го била свързала с другаря Троцки, може (ако поиска) да научи всички тайни на Световната революция. Тръшнал другарят Ленин телефонната слушалка, още на другия ден свикал Политбюро и настоял за бдителност. Отсега нататък по телефона тайни не бива да се разказват. Всички се съгласяват. По принцип. Само че… Само че те до един толкова били свикнали с телефона, че не можели да си представят как ще живеят без него. Посъвещавали се другарите и решили да не се отказват от телефона, а за най-отговорните другари да се създаде такава система за телефонна връзка, която никой да не може да подслуша. Не телефонистки да ги свързват, ами те сами да се свързват. Автоматично.

И на кого да бъде възложена тази работа? Всички другари от Политбюро и от ЦК са заети: държат пламенни речи, пишат умни книги, публикуват въодушевяващи статии. Колкото повече пламенни речи произнесе революционерът, колкото повече умни книги напише, колкото повече въодушевяващи статии публикува, толкова по-голяма подкрепа получава от масите. Колкото по-голяма подкрепа получава от масите, толкова по-голямо е влиянието на този революционер върху развоя на Руската и Световната революция.

Само другарят Сталин не държи пламенни речи. Пък и не умее. Само другарят Сталин не пише мъдри книги. Пък и не се наема. Само другарят Сталин не публикува въодушевяващи статии. Пък и не се стреми. И поради това другарят Сталин не е известен сред масите. И няма да бъде. Не разполага другарят Сталин с лостове за влияние върху масите. Той изобщо не се грижи за създаването на такива лостове. Та тъй като си няма друга работа, нека се заеме с чисто техническите въпроси. За това кой знае колко ум не се иска. Златото на Руската империя е заграбено, вземай колкото щеш за подобна задача. В чужбина сред телефонните специалисти могат да се окажат комунисти — докарай тайно такъв другар в Страната на съветите. Чуждестранната капиталистическа техника скоро изобщо ще изчезне, но преди пълното си загниване и крах все още понякога ни изненадва със смайващи фокуси от рода на автоматичните телефонни централи, които свързват два телефонни апарата без помощта на телефонистка. Вземи и купи такава дяволия от загиващите капиталисти.

11

Задачката на другаря Сталин е абсолютно елементарна: да вземе злато, да покани чуждестранен инженер комунист, по негова препоръка да закупи най-добрата автоматична централа, да я докара в Москва, да монтира телефоните в кабинетите на отговорните другари, да осигури настройка на връзката и да я провери. После да вкара чуждестранния комунист в списъка на враговете и малце да го поразстреля, за да не разкрие тайните на устройството на Кремълския свързочен възел.

Другарят Сталин се зае. Поръча в чужбина най-съвременна техника, тайно повика в Страната на съветите един вярващ в Световната революция кадърен телефонен инженер. Инженерът монтира на най-главните другари такива телефони, че да не могат да ги подслушат. Отрегулира връзката, получи добри пари за свършената работа. И изчезна. В името на Световната революция. (А парите се върнаха в касата.)

Отговорните другари останаха доволни. Като не го бива Сталин за друго, поне това да свърши. Сега си приказвай колкото щеш, никой няма да те подслуша, никоя телефонистка…

А другарят Сталин не просто изпълни изключително важното поръчение, ами и прояви инициатива: монтира централния автоматичен комутатор на такова място, където нито един враг не може да се промъкне — в Централния комитет на партията, в стаята до собствения си кабинет.

Другарят Сталин можеше просто да изпълни поръчението и да го забрави. Да, ама не. Другарят Сталин пое осигуряването на безопасността на телефонната връзка под свой личен и постоянен контрол. Презморският инженер беше монтирал такава телефонна централа, която не просто гарантира сигурна непрекъсваема връзка между които и да било двама телефонни абонати, но и позволява от централния пост да се проверява не се ли е закачил някой към линиите, добра ли е връзката. Така че, ако, да речем, другарят Троцки си приказва по телефона с другаря Бухарин, към тяхната линия никой да не може да се включи. Никой да не може да ги подслуша. С изключение на другаря Сталин. Другарят Сталин се включва и към разговорите на другаря Троцки, и на другаря Риков, и на другаря Бухарин, и на другарите Каменев и Зиновиев. Грижовен е другарят Сталин: включи се, не пречи на разговора, а само слуша добре ли се чува. Чува се добре. Заслужил си е големите пари Презморският другар.

И взеха отговорните другари да обсъждат въпросите на Световната революция и всякакви други въпроси. Междувременно другарят Сталин предложи системата за свръзка да бъде разширена: не само московските ръководители да бъдат снабдени със свръзка, която нито един враг не може да подслуша, ами и на ръководителите на Украйна, Урал, Поволжието и Кавказ също да се сложат от тия хубави телефони.

Речено — сторено.

12

Отначало другарят Сталин лично се включваше към телефонните линии, цъкаше с език, клатешеГЛАВА: брей че хубаво се чува, докъде е стигнала техниката! После заповяда да бъде създаден отдел за постоянен контрол на качеството на работата на правителствените съобщения. И да бъде включен той в състава на Института на Световната революция. Защото задачата е същата: да се контролират приятелите, които могат да излязат врагове.

Но хората не говорят все по телефоните. Говорят и без телефон: във вилата, в санаториума, в горската ловджийска хижа, в кавказкия курорт, във вагона на правителствения влак, в стаите в Кремълската болница, в банята, в сауната, в кревата, в кухнята. И всичко това трябва да се слуша. И всичко това трябва да се държи под контрол. За да бъде защитена Световната революция от приятелите, които могат да станат врагове.

Тогава възниква въпросът: кой да бъде сложен да контролира качеството на преминаването на сигналите.

Другарите от НКВД? Не бива. Те самите трябва да бъдат подслушвани. Армейските командири? Ще чуят сума тайни и ще се възползват от наученото, за да завземат властта.

Трябва да бъдат сложени хора, които няма да се възползват. Които сами по себе си не представляват сила. Млади момичета. Най-добре — без роднини, без познати, без приятели. Най-добре — със съмнителни биографии. Та в случай на нужда…

Не е зле момичетата да се използват и за охрана. Има ситуации, когато за предпочитане е на улиците на Москва да изкараш петкуполните танкове Т-35 на 5-а тежка танкова бригада, а на просторите на московските площади да пуснеш полковете на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. Но има ситуации, когато по-добре е да пуснеш на московските улици групички засмени момичета. Обучени да убиват.

Сила, но невидима.

13

От гледна точка на Световната революция хората се делят на две основни категории: на такива, които трябва да се заколят, и на такива, които засега не трябва.

Като пламне Световната революция, трябва да се знае кой какъв е. Ху из ху. Та да не се примъкнат всякакви към победилия пролетариат. Като удари часът, като забие световната камбана, трябва да се знае с нас ли си бил, другарю, или против нас. Измъквал ли си се? Колебал ли си се? Проявявал ли си примиренчество? Който не е с нас, е против нас! Световната революция ще е по-страшна от Страшния съд. И за всеки приятел има готова папчица. Принципът е стар: да се отдели плявата от зърното! Леди и джентълмени, мадам, мадмоазел, мосю, синьори и синьорити, дами и господа, уважаеми другари, скъпи приятели, строоой се по видове!

Ще настане ден и много работа ще се отвори на другарите от НКВД. Ще падне голяма стрелба. Другарите от НКВД ще изтребват враговете. Но кой ще изтребва приятелите, които могат да станат врагове? Има такава сила. Не спи Институтът на Световната революция. Никога не спи. Безкрайни лавици и по лавиците папчици — ето го оръжието за защита на Революцията! Материал по всички страни. По всички континенти. По капиталисти. Чифликчии. Социалдемократи. По либерали и социалисти. По леви радикали и десни умерени. По генерали и офицери. По журналисти: а си написал гадна статийка за Съветския съюз, за НКВД, за другаря Сталин и хоп! — прави ти се папчица. Тъничка. Само едно листче има в папчицата — твоята статийка. Като напишеш още една клеветническа, папчицата ти ще надебелее точно с едно вестникарско листче. Можеш после сто хвалебствени статии да напишеш. Хубавите не се броят. Хубавите няма да ти помогнат. Лоши работи не бива да се приказват. Това е положението. Седиш си някъде в твоя Париж, чегърташ хартията с писалката. И не знаеш.

Ох, не знаеш…