Метаданни
Данни
- Серия
- Жар-птица (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Контроль, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Владислав Васев
Викторе, тази книга я сканирах вдъхновен от теб и всичко което правиш.
Източник: http://bezmonitor.com
Книгата е сканирана и коригирана от Владислав Васев, който живее в Канада.
Издание:
КОНТРОЛЪТ. 1995. Изд. Факел Експрес, София. Превод: от рус. Борис МИСИРКОВ [Контроль / Виктор Суворов]. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 150.00 лв. ISBN 954-90106-1-9
История
- — Корекция
ГЛАВА 12
1
— Не ти ли се струва, Драконе, че сега, през лятото на 1938 година, чистката е достигнала връхната си точка и трябва да бъде ограничена?
— Другарят Сталин си знае работата.
— Не ти ли се струва, че другарят Сталин вече е прехвърлил критичната точка и в случай че НКВД се опита да вземе властта, другарят Сталин просто няма да има на кого да се опре?
— Преуморила си се.
— Можеш да ми казваш каквото щеш, но веднъж аз седях в манастира и гледах телефона.
— Това е ужасно интересно.
— Гледах телефона и ми дойде наум, че най-простият начин да извършиш държавен преврат е да изключиш телефоните на другаря Сталин. Без свръзка няма управление, без управление няма власт. Да изключиш някого от съобщителните системи значи да го изключиш от властта.
— Никак не е лесно да се изключат съобщителните системи.
— Сега не е лесно. Сега столицата е една и всички линии се събират в Москва, но скоро ще бъде готова резервната столица в Жигули… Един вожд на две столици. Кажи ми, Драконе, предвидил ли е другарят Сталин някакъв предпазен механизъм, за да не позволи на заговорници да се възползват от едната от двете столици в негово отсъствие?
— На такива въпроси не отговарям.
— Тогава ще задам тоя въпрос на другаря Сталин.
— Момиче, много рискуваш… Другарят Сталин заема поста генерален секретар от шестнайсет години насам. През тия години никой не му е задавал въпроси…
2
Москва е затисната от лепкав задух.
Москва няма какво да диша. Москва очаква буря. Москва очаква пречистване.
Необикновената пареща жега се е разляла над Москва, проникнала е във всички кътчета, изсушила е хилавите дръвчета. Московчани са изпотъпкали тревата. Вдига се прахоляк.
А до кабинета на Народния комисар на вътрешните работи и генерален комисар на Държавната сигурност Николай Иванович Ежов жегата няма достъп. Стар похват: от ранни зори, още преди изгрев слънце трябва да се затулят с плътни тежки завеси всички прозорци. И не само в кабинета, а и във всички коридори. Жегата не прониква през дебелите стени. Жегата прониква през прозорците.
Николай Иванович Ежов тръгна покрай дългата маса. Пет минути вървя от единия й край до другия. И пет минути обратно.
На отиване мина покрай петметров портрет. Върна се покрай същия портрет. На портрета — човек с ботуши, с разкопчан войнишки шинел, със зелена фуражка.
3
— Другарю Сталин. Тя иска да ви зададе въпрос.
— Другарю Холованов, аз заемам поста генерален секретар от шестнайсет години насам и през тия години никой не ми е задавал въпроси.
— Тя го знае, другарю Сталин.
— И въпреки това?…
— И въпреки това…
— Кажете й да дойде.
4
Народният комисар на съобщенията, комисар от Държавна сигурност първи ранг Матвей Берман енергично изкозирува на сержантите от Държавна сигурност. А сержантите, след като разтвориха пред него и двете половинки на вратата, стиснаха пушките си в положение „За почест“. Дълбок е смисълът на този поздрав: ние държим в ръцете си оръжие, но вас, драги и любими комисарю от Държавна сигурност първи ранг, не ви спираме, не ви препречваме пътя с щиковете си, пушките ни са устремени към небето като бариери, вдигнати при вашето приближаване.
На сержантите им е драго. Другарят Берман се премести от Народния комисариат на вътрешните работи в Наркомата на съобщенията, но дори външно си остана верен на огромното здание, на гранитните входове и мраморните стълбища. Другарят Берман отиде в Наркомата на съобщенията, ала ходи с униформа на чекист, носи на петлиците си по четири ромба на комисар от Държавна сигурност първи ранг. И не забравя тази сграда.
Драго им е на сержантите: другарят Берман уж напусна НКВД, за да заеме по-висок пост, но все едно че не е напускал. Просто Наркоматът на съобщенията под неговото ръководство още повече се преплете с НКВД и стана неразделна част от огромния мощен механизъм.
Чест гостенин е другарят Берман. Пък и никакъв гостенин не е. Тук му е родният дом и той изобщо не го е напущал. Той си е наш.
Има за какво да си поприказва народният комисар на съобщенията другарят Берман с народния комисар на вътрешните работи другаря Ежов. Това е ясно. И все пак сержантите от двете страни на вратата усещат, че днешното посещение е някак тържествено-необичайно.
Скоро, Съвсем скоро ще се случи нещо.
Голямо и радостно.
5
— Другарю Сталин, ситуацията, когато в една държава се създава втора столица, ми се струва опасна.
— Един вожд на две столици, това ли искате да кажете другарко Стрелецкая?
— Тъкмо това искам да кажа, другарю Сталин.
— И искате да ми зададете въпроса предвидил ли съм предпазна система, която не би позволила на заговорници да се възползват от съобщителните възли и системи по време на мое отсъствие, нали?
— Тъкмо този въпрос исках да ви задам.
— Другарко Стрелецкая, предвидил съм такъв предпазител. Той се нарича контрол-блок.
— Благодаря ви, другарю Сталин, не знаех наименованието на това нещо, всичко останало знам.
— Какво знаете?
— Контрол-блокът е поръчан в Америка на фирмата КУВ, която се намира в Балтимор, щата Мериленд. Тежи 15–20 килограма, основният материал е злато и стомана. По сложност е равен или превъзхожда най-добрите шифровални машини на света.
Сталин дълго гледа през прозореца.
После някак предпазливо дойде при Настя и седна до нея. Сложи си ръцете на масата, върху зелената покривка. Немигащият му поглед — право в очите й. Достраша я Настя, но издържа погледа.
— Другарко Стрелецкая, това, което казахте сега, го знаех само аз. И освен мен — Холованов. На вас никакви подробности за контрол-блока не съм ви разказвал. Сигурен съм, че и Холованов не ви е разказвал за това.
— Холованов нищо не ми е разказвал. Настоях за среща с вас, другарю Сталин, тъкмо защото Холованов отказа да обсъжда този проблем с мен.
— В такъв случай откъде знаете подробностите, другарко Стрелецкая?
— Изчислих ги, другарю Сталин.
— Бих искал да получа по-подробен отговор, другарко Стрелецкая.
— Другарю Сталин, моля да ме извините, но аз мислено се поставих на вашето място.
— Я виж ти!
— За в случай на голяма освободителна война е необходимо да разполагате с команден пункт. Подземният град в Жигули край Куйбишев е най-сполучливият избор. Но след като разполагате с основна и резервна столица, необходимо ви е да имате някакъв предпазен механизъм. Ако е прост и малък, той лесно може да бъде подправен или заменен с нещо. Ако е голям и сложен, невъзможно ще е да го имате постоянно със себе си в критична обстановка. Оптималното решение е: нещо сложно като шифровална машина, но напълно преносимо, нещо с размерите на обикновена чанта или куфарче.
— А откъде сте научили, че контрол-блокът е изработен предимно от злато и стомана?
— Златото е най-добрият материал за нуждите на електротехниката. С този материал разполагате в достатъчни количества. Но изработеният с бижутерска прецизност от мекото злато уникален прибор трябва да има много яка рама. Предположих, че тя ще е стоманена. Нещо като две стоманени пластини, между които се намира златният пълнеж.
— А фирмата КУВ в Балтимор?
— Предположих, че изделието е било проектирано от инженери затворници в нашия манастир или от чуждестранни инженери пак в нашия манастир. Но производствената база на манастира не позволява да се изработи контрол-блокът. На никой наш завод не може да се възложи такава работа. За толкова необикновената поръчка веднага ще се научат в НКВД. Предположих, че контрол-блокът трябва да бъде поръчан тайно в чужбина по такъв начин, че производителят да не знае предназначението на агрегата. Най-добре е да се поръча такова нещо на преуспяваща, но малка фирма. Събрах сведения за всички в света, които биха могли да изпълнят такава поръчка. Излезе, че в цял свят има съвсем малко такива фирми — едва седем. Една в Япония, четири в Западна Европа, две — в Съединените щати. Логично е да се предположи, че поръчката ще бъде направена лично от Холованов. Остана да изчисля маршрутите му. Страничен човек твърде трудно би могъл да проследи Холованов, но ние работехме рамо до рамо и сметнах, че контролът трябва да се разпростира и върху него. През последната година той нито веднъж не е бил нито в Япония, нито в Западна Европа, но три пъти — в Америка. От двете американски фирми едната се намира на Западното крайбрежие, в Сиатъл. Холованов нито веднъж не е посещавал Западното крайбрежие. Другата фирма, а именно К.УВ, се намира на Източното крайбрежие, в Балтимор. С точни сведения за това, къде е ходил и какво е вършил, не разполагам, но… Съпоставих фактите.
Сталин вдигна телефона:
— Холованов да дойде при мен.
6
Народният комисар на вътрешните работи и генерален комисар на Държавната сигурност Николай Иванович Ежов беше умислен. Той имаше работа за вършене, но не може да се съсредоточи върху нея. Седна на бюрото си, разгърна една червена папка. Толкова ясни са цифрите пред него. Толкова просто се правят изводите. Армията я е вкарал в ярема. Колкото по-високо е положението на командира, толкова по-голяма е вероятността да го халоса брадвата. И партията също я изтребва с ударни темпове.
По заповед на Сталин Ваксата.
Статистиката е увлекателна. Голямата чистка е насочена срещу всички. Но колкото по-високо е положението на даден човек, толкова повече са възможностите да го прегази трамваят на пролетарската справедливост. Обикновеният съветски човек през последните две години е имал възможност да попадне под сразяващия меч на НКВД с вероятност 5 %. Дребен безпартиен началник — със 7 %. Член на партията — с 44%. Член на Централния комитет на партията — със 78 %. Ако тази зависимост се проследи най догоре… до човека с разкопчания войнишки шинел, с ботушите и зелената фуражка… тогава според статистиката излиза, че той ще стане жертва на НКВД с вероятност 100 %. Така казва статистиката. Трябва просто да умееш да я използваш. А и как другояче? С ръцете на НКВД другарят генерален секретар на партията, Ваксата, унищожава партията си. Унищожи ли партията, ще остане генерален секретар без партия. На кого може да се опре? Само на НКВД. Но ще позволи ли НКВД някой да се опира на него? И на Народния комисариат на съобщенията е по-добре да не се опира другарят Вакса. Да се опре на армията? В армията всички се страхуват от Ежов. На правителството, на чиновниците, на държавните структури? Ежов всичките тях ги е стиснал за гушата. Другарят Вакса прекали. Другарят Вакса е гол крал.
7
— Другарко Стрелецкая, не бихте ли могли да повторите на другаря Холованов всичко, което ми казахте?
— Разбира се, че бих могла. Но искам да ви разкажа нещо съвсем друго.
Не обича другарят Сталин хората, които действат не според указанията му. Но другарят Сталин се усмихна. И не можеше да се разбере: добродушно ли се усмихна или заканително. Загадъчна му беше усмивката.
— Добре, разкажете ни нещо съвсем друго.
— Другарю Сталин, много от онова, което подслушваме, не можем да дешифрираме просто защото чекистите в разговорите си наричат хората не с истинските им имена, а с известни само на тях прякори.
— С какви прякори?
— Ами, да кажем, често си говорят за някой си Ваксата.
— Ваксата го знам. Мен имат предвид. Настя се смути:
— И за Клуксик си говорят, и за Сигизмунд, и за Карла, Люфик, Ганик, за Чукалото, за Откачения, те край нямат. Съставът на чекистите постоянно се обновява, онези, които идват за ликвидация при нас в манастира, по време на разпитите издават прякорите. Но останалите на свобода бързо изобретяват нови прякори и ние пак слушаме и нищо не разбираме.
— И какво предлагате?
— Предлагам сведенията за чекистките срещи да бъдат подложени на статистическа обработка.
— Така ли?
— Точно така, другарю Сталин. Ние често не разбираме за кого си говорят те или го разбираме неправилно, но никой не ни пречи да анализираме продължителността на срещите. На официалните и неофициалните. Ако за нас не са разбираеми разговорите, трябва да анализираме не смисъла им, а статистическите параметри. Всички ръководители на НКВД от републиките и областите от време на време се появяват в Москва по работа. Информация за пристигането им в Москва и за отпътуването им имаме в достатъчно количество. Известни са ни хотелите, в които отсядат, ресторантите, които посещават, имаме в достатъчно количество сведения за посещенията им във вилите и апартаментите на техните московски приятели. Това е цяла информационна река. Достатъчно много са записите на разговорите им на маса… Реших да съставя графики на посещенията на висши чекисти от провинцията в личните жилища и вили на другаря Ежов.
Нищо не каза другарят Сталин, само помести стола си към масата. По-близо до графиките.
— Да речем, другарят Лаврушин от Горки за десет месеца е идвал в Москва осемнайсет пъти. В шестнайсет случая е ходил в жилищата и вилите на другаря Ежов. Общото време, прекарано в официалните учреждения на НКВД, е 21 часа и 10 минути. В личните жилища и вили на Ежов — 69 часа и 13 минути. В жилищата и вилите на други висши сътрудници на НКВД — 12 часа и 43 минути.
— Я колко интересно било. И записи ли имате?
— Имаме. Но записите не съдържат нищо особено. Тези хора разбират, че на вилите и в жилищата им можем да ги подслушаме. Но статистиката е по-интересна от разговорите. Ето колко пъти другарят Литвин от Ленинград е посещавал жилищата и вилите на Ежов. Тук е събрано всичко. Ето го другаря Наседкин от Белорусия.
— А кой най-много се е заседявал на гости у Ежов?
— Успенски от Киев.
— Интересно — каза другарят Сталин. Поразходи се из стаята и повтори: — Интересно.
8
Работата не върви и не върви. Генералният комисар на Държавната сигурност отмести настрана отчетите и графиките. Погледна се в огледалото. Хубава му е униформата. Звездите на петлиците са като на маршал. Само че маршалите на Съветския съюз с парадната униформа слагат на врата си и брилянтената „Маршалска звезда“, а на генералния комисар на Държавната сигурност такава не му се полага. А защо да няма два чина: генерален комисар на Държавната сигурност, маршал на Съветския съюз Н. И. Ежов? Време е да влезе в ролята си. Вдигна телефона:
— По кой кодекс живее сега Червената армия?
— Другарю генерален комисар на Държавната сигурност, Червената армия, както и целият съветски народ, живее по Наказателния кодекс от 1929 година — НК-29.
— Те да не би и да воюват според Наказателния кодекс?
Слушалката млъкна за две минути.
— Другарю главен комисар на Държавната сигурност, в нашите килии има военни. Ще ми повелите ли да се консултирам и да ви докладвам?
— Добре — великодушно разреши генералният комисар. Телефонът иззвъня след четири минути:
— Другарю генерален комисар на Държавната сигурност, Червената армия живее по Бойния устав от 1936 година — БУ-36.
— Незабавно да ми се изпрати един екземпляр.
9
— Другарю Сталин, ние непрекъснато прослушваме и анализираме празни приказки, но никой не се е досетил да се заеме със статистиката. С графиките аз нагледно изобразих цялата динамика на посещенията на жилищата и вилите на Ежов и обособих двайсетимата челни посетители.
— Оставете ми всичко тук, аз ще се ориентирам.
— Това не е всичко, другарю Сталин. Реших да погледна ситуацията и откъм другата страна. Интересно е да се знае кой най-често посещава дома на Ежов, но аз реших да издиря и онези лидери на регионални органи на НКВД, които никога не са стъпвали в жилището на Ежов.
Другарят Сталин погледна Холованов и нищо не каза. Но на Холованов няма защо да му се казва нищо. Холованов чете по погледа. Сталиновият поглед бе казал: „Охо. Това момиче далеч ще стигне.“
А Холованов на Сталин с поглед: „Стараем се. Не вземаме в контрола куцо и сакато.“
А Настя не забеляза тези погледи. Тя разгръщаше графиките.
10
Понякога се случва: никой не изрича мисълта, но тя се носи в ефира. Толкова хубава мисъл, че сама хрумва на всички. И всеки се усмихва, мислейки за своето. И всеки вижда усмивката на устните на ближния си. И разбира, че ближният му е възбуден от същата мисъл, на същата мисъл се усмихва.
А мисълта е проста: партията извършва самоубийство. Партията е допуснала да бъде изтребена. Пожарът е опърлил низините, но върхарите е изгорил почти напълно. И армията е на колене, и партията се дави в собствената си кръв. А кой е останал? Останали са чекистите. Единствената сила. Другарят Сталин е уважаван другар, но той е генерален секретар на партията, а партия няма. Няма сила зад гърба му. А НКВД…
И се усмихва сержантът от Държавната сигурност на нещо свое. Съкровено. И другият сержант. Другият часови край същата тази огромна многотонна врата също се усмихва.
11
— Картината е необяснима, другарю Сталин. Другарят Ежов обича да посреща гости. Обича компаниите. Обича гуляите. За по-малко от две години през дома му са минали всички началници на републикански и областни управления на НКВД. Старите разстрелва, слага нови, кани ги в дома си, гощава ги, пои ги, храни ги, после ги сваля, разстрелва ги, слага нови, кани ги в дома си, гощава ги… Има само едно изключение…
Сталин притисна пръстите си към масата така, че ноктите му побеляха.
— Единственото изключение: в никое от жилищата на Ежов, в никоя от вилите на Ежов нито веднъж не е стъпвал началникът на Куйбишевското…
— Бочаров…
— Тъй вярно, другарю Сталин: началникът на Куйбишевското управление на НКВД старши майор от Държавна сигурност Бочаров. Ще кажа нещо повече. Анализът показва, че Ежов и Бочаров нито веднъж не са се озовавали заедно в един ресторант, в един театър, в един санаториум, в един влак. За година и половина Ежов е разстрелял тринайсет хиляди двеста и четирийсет кадрови чекисти. Ако Ежов не обича Бочаров, защо не го е разстрелял? Ако Ежов не обича Бочаров, защо го е назначил на толкова отговорен пост?
Сталин и Холованов пак се спогледаха.
— И как си обяснявате всичко това, другарко Стрелецкая?
— Другарю Сталин, това е необяснима загадка…
— Май се страхувате да наречете нещата с истинските им имена? — Погледът на Сталин изведнъж стана твърд.
— Страхувам се. Страхувам се, защото имам в ръцете си един-единствен факт. Не искам да правя изводи само от този факт… Може би всичко, това са случайни съвпадения.
— В НКВД случайни съвпадения няма.
— Щом е така, изводът е прост: между Ежов и Бочаров има тайна, известна единствено на тях двамата. Те са решили да покажат, че между тях съществуват само официални отношения, и са се престарали. Всичко би останало незабелязано, но статистиката сочи, че такива чисто официални отношения между Ежов и подчинените му не съществуват.
— Можете ли да изразите мисълта си по-накратко?
— Заговор.