Волф Вондрачек
В колите

Ние бяхме спокойни,

седяхме в старите си коли,

въртяхме копчето на радиото

и търсехме пътя

на юг.

 

Някои ни пращаха пощенски картички в самотата си,

за да ни подтикнат към крайни решения.

 

Някои се бяха качили в планината,

за да гледат и нощем слънцето.

 

Някои се влюбваха,

макар да е казано, че един живот

не е лично дело.

 

Някои мечтаеха за пробуждане,

по-радикално от всяка революция.

 

Някои лежаха като мъртви кинозвезди

и чакаха верния миг,

за да заживеят.

 

Някои загиваха,

без да са загинали за своето дело.

 

Ние бяхме спокойни,

седяхме в старите си коли,

въртяхме копчето на радиото

и търсехме пътя

на юг.

 

1976