Поезия
-
- 5,8 Аз и морето
- 1976
-
- 5,4 Благородство
- 1975
-
- 5,5 В родината
- 1974
-
- 3,5 Горски свят
- 1974
-
- 5,7 Да си горещ и снежен
- 1975
-
- 5,3 Детски сън
- 1974
-
- 5,6 Заключваха ме…
- 1978
-
- 5,8 Зимна ваканция
- 1977
-
- 5,5 Изгонени от час
- 1977
-
- 6 Капките са тежки…
- 1975
-
- 4 Конструктор
- 1974
-
- 5 Лято в България
- 1974
-
- 5,2 Майчина отмяна
- 1974
-
- 4,8 Математиката
- 1974
-
- 5,7 Мисли в час
- 1977
-
- 4,5 Моето котенце
- 1974
-
- 5 Моето петле
- 1973
-
- 5 Мои часове
- 1975
-
- 4,3 Морска вълна
- 1973
-
- 3 Моята улица
- 1974
-
- 6 На един поет
- 1979
-
- 5 Неделен ден
- 1973
-
- 5,4 Недосегната
- 1975
-
- 0 Ноемврийски дни
- 1975
-
- 5,5 Нощ над града
- 1975
-
- 5,3 Отиде си лунапарка
- 1977
-
- 5,3 Понеделник
- 1977
-
- 5,8 Последен танц
- 1974
-
- 4,8 През стъкло от лято
- 1976
-
- 5,5 Пътешественик
- 1974
-
- 5,5 Радостта като сълза
- 1977
-
- 5 Радостта на мама
- 1974
-
- 4,5 След сянката
- 1975
-
- 5,4 Смъртта на птицата
- 1974
-
- 5,3 Чакай, ветре
- 1973
- Сваляне на всички:
Лирика в проза
- Сваляне на всички:
Разказ
-
- 5,5 Болният лебед
- 1975
-
- 5,6 История с куче
- 1975
-
- 5 Листата-сънища!
- 1975
-
- 5 Небесна приказка
- 1975
-
- 5 Случка на улицата
- 1975
- Сваляне на всички:
По-долу е показана статията за Петя Дубарова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Петя Дубарова | |
---|---|
българска поетеса | |
![]() |
|
Родена | |
Починала |
4 декември 1979 г. (17 г.)
|
|
|
Уебсайт | www.dubarovamuseum.com |
Петя Дубарова в Общомедия |
Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.
Съдържание
Биография
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев), което е нейна мечта. Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
Ранна смърт
На 4 декември 1979 г. Петя се самоубива на 17 години в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
„ |
Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА |
“ |
След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.
Творчество
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.
Цитати
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
„ | „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“ |
“ |
Дом-музей „Петя Дубарова“
С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.
Музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
Песни по стихове на Петя Дубарова
По стихове на младата поетеса са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:
- Ваня Костова – Звезди от моята нощ, музика Ваня Костова, 1998 г.
- Домино – Нощ над града, музика Тончо Русев, аранжимент Красимир Гюлмезов, 1994 г.
- Дует Ритон – Лятото, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г.
- Жан Мар – Спомени, музика Жан Мар, аранжимент Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г.
- Йорданка Христова – Настроение (дали ще бъда скоро пак щастлива), музика Тончо Русев
- Кичка Бодурова – Лунапарк, музика Тончо Русев, 1986 г.
- Нели Рангелова – Сбогом, лято, музика Тончо Русев, аранжимент Александър Бръзицов, 1986 г.
- Петя Буюклиева – Радостта като сълза, музика Тончо Русев, аранжимент Константин Цеков
- Петя Буюклиева и Георги Христов – Пролет, музика Тончо Русев
- Росица Борджиева – Зимна ваканция, музика Тончо Русев, 1985 г.
- Росица Борджиева – Улица, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Стайков, 1986 г.
- Росица Кирилова – Доброта, музика Тончо Русев, аранжименти Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Външни препратки
- Произведения на Петя Дубарова в
Моята библиотека
- Профил на Петя Дубарова от регионалната библиотека в Бургас
- Поезия и проза на Петя Дубарова Архив на оригинала от 2007-06-15 в Wayback Machine. в liternet.bg
- Спомени за Петя Дубарова и кореспонденция Архив на оригинала от 2007-04-27 в Wayback Machine. между нея и Елена Начева-Лафазанова
- Участието на Петя Дубарова във филма „Трампа“ (1978 г.) Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine.
- Дом-музей Петя Дубарова
|