Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

7
Отмъщението на Локи

Дракарът специално бе конструиран с плоско дъно, за да може да акостира с лекота навсякъде. Ето защо беоритите без проблем слязоха на острова. Те бързо разположиха лагера си и си разпределиха задачите. Амос и Беорф трябваше да намерят питейна вода. Тъй като целият екипаж се канеше да навлезе навътре в сушата, Бая Гая, все така забързана за върха на мачтата, се провикна:

— Не тръгвайте! Не ме оставяйте сама!

— И защо не? — попита Банри с подигравателна усмивка.

— Защото Локи ще ми отмъсти — отговори вещицата. — Трябва да ви придружа, от това зависи животът ми! С вас ще бъда в безопасност. Локи ще ме убие, за да ме накаже, че се провалих. Нали не желаете смъртта на една старица?

— Нямаме ти никакво доверие — извика й Хелмик. — Ако Локи е твоят господар, тогава се оправяй с него. Ние нямаме нищо общо с вашите истории.

— Браво на вас, банда страхливи гадини — изрева Бая Гая, — но първо ми върнете медальона! Ако ще мра, трябва да го взема със себе си.

— Нищо няма да вземеш — отговори й Амос. — Медальонът и златната ти верижка са в моя джоб и там ще си останат. Завързали сме те на мачтата и ще слезеш оттам, за да те хвърлим в затвора. Ще те отведем в Берион или в Брател велики, за да бъдеш съдена. Докато чакаме това, мисля, че ще е по-разумно да те оставим да подишаш въздух на твоята върлина.

— И недей да кроиш планове да ни създаваш други проблеми — подхвърли небрежно Юло Юлсон. — Преди няколко месеца убих един дракон само с един удар на сабята си. Ще ти разкажа… Беше в Рамусбергет, аз и моите приятели атакувахме бърлогата на страшните гоблини, зажаднели за кръв, когато вне…

— Пак започна! — възкликна Пьотр, като запуши с ръка устата на Юло. — Вървете напред, аз ще имам грижата да го накарам да мълчи.

Беоритите тръгнаха към вътрешността на острова, като се превиваха от смях. Вещицата остана сама, забързана на върха на мачтата. Като видя групата да се отдалечава, тя закрещя с пълно гърло:

— Сбогом, Амос Дарагон! Нека да те съпътства проклятието на Бая Гая! Сбогом, Гюнтер! Сбогом, скапан свят!

Пазителя на маските се обърна и вдигна безгрижно рамене. „все пак нищо не може да й се случи“ — помисли си той.

— Изглеждаш ми загрижен — каза му Беорф, който крачеше до него.

— Не съм — отговори Амос. — Само се чудех от какво може да се страхува вещицата. Мислех също и за Локи, и… Точка по въпроса! Да се съсредоточим върху нашата задача. Засега е безсмислено да се тревожим.

— Аз пък се питах защо медальонът е толкова важен за нея.

— Ако искаш, след малко ще го разгледаме внимателно — предложи Пазителя на маските.

* * *

Беше минал почти час, откакто беоритите бяха напуснали кораба, когато от гората излезе един сив вълк и спокойно седна на брега. Бая Гая се вледени от ужас.

— Кажи на господаря си, че всичко е наред. Планът ми се развива чудесно. Всички паднаха в капана ми. Хайде, заминавай! Не искам да те виждат тук. Това може да провали плана ми.

— Твоят план? — попита вълкът с дълбок и спокоен глас. — Но какъв план? Ето те вързана, неспособна да се помръднеш, направена за посмешище от две деца, затворничка на човеко-мечките. Е, какъв план?

— Ще отнеме много време да ти обяснявам. Ти… ти няма да го разбереш — измънка вещицата, плувнала в пот. — Върви си! Положението е под контрол. Нещата ще се… ще се уредят… ще видиш!

— Не, няма да се уредят — заяви вълкът. — Локи ми нареди да те премахна и само за това съм тук. Ти злепостави моя господар, като разказа за него на беоритите. Те са създания на Один, любимата раса на великия бог, а той не трябва да знае, че Локи е замесен във всичко това. Съжалявам, но направи много грешки.

— Не… недей — замоли се Бая Гая. — Ще изкупя вината си. Освободи ме и всичките ще ги избия. Бъди добричък. Не, не искам огън! Не! Нали няма да изгориш една беззащитна стара жена? Неее!

* * *

Докато търсеха вода, Амос и Беорф стигнаха до върха на малко планинско възвишение в другия край на острова.

Момчетата спряха в края на една стръмна скала, за да се полюбуват на океана. В близкия залив забелязаха огромен тримачтов кораб, заседнал на подводен риф. Той беше десетина пъти по-голям от техния дракар. Разкъсаните му платна се разбягаха на вятъра. Плавателният съд бе претърпял корабокрушение и гниеше, заклещен между прибоя и стръмния скалист бряг, явно от доста години.

— Чудя се какво ли е станало с екипажа му — каза Беорф.

— Вероятно всички са загинали — отговори Амос. — Тук морето е много бурно. Само отличен плувец би могъл, и то с много късмет, да се измъкне невредим.

— Надявам се чичо ми Банри да успее да ни предпази от такава катастрофа — въздъхна беоритът, леко обезпокоен.

— Виждал съм и по-лоши неща — каза шеговито Амос. — Двамата оцеляхме след среща с армия горгони, сразихме един велик магьосник, отстранихме Йон Пречистващия, като затворихме душата му в тялото на кокошка, опълчихме се на пълчища гоблини и победихме огромен дракон!

— Никак не е зле. А все пак сме само тринадесет — четиринадесетгодишни! Представи си всички истории, които ще можем да разказваме, когато станем по на петдесет-шейсет години!

— Никой няма да ни повярва! — възкликна Амос, като избухна в смях. — Ще ни сочат с пръст и ще ни мислят за побъркани.

Уморени от дългото плаване и продължителното ходене, двамата приятели се смяха до премаляване. Амос го заболя коремът, а Беорф, със сълзи на очите, не можеше да диша. След доста време те най-сетне успяха да се успокоят. Беоритът си пое дълбоко дъх и като си изтри очите, каза:

— Чудя се кой ли от нашите спътници е запалил огън?

— За какво говориш?

— Погледни там, долу! Почти от мястото, където хвърлихме котва, се издига висок стълб дим. При целия този пушек, огънят трябва да е доста голям.

— О, не! — извика младият Пазител на маските. — Сега разбирам от какво се страхуваше Бая Гая. Беорф, кой е най-ефикасният начин да се отървеш от една вещица?

— Като я изгориш — отвърна едрото момче, гордо, че знае отговора. Но внезапно изкрещя: — Боже мой, разбрах! Корабът гори! Нашият кораб гори!

То мигновено се преобрази на мечка и се втурна с всички сили по склона на планинското възвишение. Неспособен да поддържа същата скорост, Амос се затича, колкото може по-бързо, към горящия дракар.

Когато пристигна на брега, беше твърде късно да се направи каквото и да било. Корабът бе обхванат от огромни пламъци.

Почерняла като въглен на върха на мачтата, вещицата приличаше на същество, излязло от някой кошмар. Нямаше съмнение, че бе мъртва.

Разтревожени от ръмженето на Беорф, беоритите дотичаха един след друг. Те стояха застинали на брега и мълчаливо гледаха как огънят поглъщаше кораба им. Само Юло се осмели да наруши тишината:

— Колко дни плуване ни делят от Упсгран?

Вместо отговор получи един силен шамар по врата от Пьотр великана.

Амос се наведе към ухото на Беорф, който търкаше невярващо очите си, и го попита тихо:

— Нали яйцето на дракона не е на кораба? Моля те, кажи ми, че е някъде другаде, но не и на кораба.

Беоритът не отговори нищо, но нервно прехапа долната си устна. След няколко секунди продума:

— Бях скрил яйцето под палубата. В момента то се пече…

— Ако е вярно това, което ми каза Сартиган — прошепна бавно Пазителя на маските, — скоро ще станем свидетели на раждането на един от Древните. В това горещо ложе от жарава драконът ще се събуди и ще счупи черупката си!

— Знаеш ли как се учи дракон да се държи добре? — попита колебливо Беорф.

— Не — отвърна Амос, — но трябва бързо да намеря някакъв начин. Сартиган ми каза, че дори и малки, драконите са по-скоро буйни. Мисля, че ще е по-добре да предупредим екипажа за изненадващото посещение.

— И какво ще им кажем? — попита Беорф, разтревожен от реакцията на своите спътници.

— Ще измислим нещо — подхвърли Амос, като тежко преглътна.

— Ами върви — рече притеснено едрото момче. — В крайна сметка ти си Пазителя на маските. Те ще изслушат по-внимателно едно красиво момче!

Амос въздъхна и помоли всички членове на екипажа да се приближат. С колеблив глас той им разказа епизода от битката в Рамусбергет, който те не знаеха. Разказа им за срещата си с дракона и за подаръка, който му бе направило чудовището. Накрая завърши с думите:

— Двамата с Беорф докарахме яйцето на борда на дракара до Упсгран. Не казахме на никого за него. Мислехме, че това малко драконче има право да живее и че възпитано от добри хора, то ще може да стане едно фантастично същество, готово да служи на доброто.

— Но Сартиган — продължи Беорф — ни обясни, че драконите са зли по природа. Те са били създадени от силите на злото, за да служат на злото, и според него е пълна илюзия да вярваме, че такова животно може един ден да стане добро.

— Тогава — поде отново Амос, — тъй като трябваше да замине, учителят ни повери яйцето. На кораб насред морето имаше много малък шанс то да бъде изложено на голяма топлина.

— Така че — довърши Беорф — аз го скрих в трюма на дракара. Което означава, че освен ако не се случи чудо, ще станем свидетели на раждането на дракон. Имате ли въпроси?

Всички глави се обърнаха едновременно към горящия кораб. В този момент мачтата се срути, отнасяйки останките на Бая Гая. После беоритите чуха рев, който се надигна сред жаравата. Човеко-мечките инстинктивно отстъпиха крачка назад. Втори рев, този път по-силен, ги накара да се вледенят от страх. Пред тях, под невярващите им погледи, сред пламъците се подаде малка глава. Един четирикрак гущер, висок около два метра, с големи, сгънати на гърба крила и дълга опашка, скочи на брега. Животното разполагаше с дълги остри зъби и големи нокти. Дракончето изрева злобно, закашля се и погледна беоритите, като се облиза. Беорф се наведе към Амос:

— Мисля, че е гладно. С какво се храни драконът?

— С човеко-мечки и хора — отговори момчето с лека усмивка. — Това, което вижда пред очите си, си е цяло угощение за него!