Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

6
Очакването на беоритите

Слънцето скоро щеше да залезе, но корабът още не беше помръднал. Беоритите бяха спорили почти целия ден. Юло искаше да поемат обратния път към Упсгран, а Хелмик настояваше да продължат към архипелага.

— Човеко-мечките са много демократична раса и този вид конфликти се случват често — обясняваше Амос на Отарел. — Трябва да се изчака една от двете страни да отстъпи, за да поемем в едната или в другата посока. Ролята на добрия капитан и добрия старейшина се състои в това да се грижи да се съблюдават законите на народа. Това прави и Банри.

Беорф изглеждаше наистина болен, а жаждата започна сериозно да измъчва екипажа.

Съгласно народната поговорка, че сутринта е по-мъдра от вечерта, беоритите се приготвиха да спят в открито море.

Преди да легне, Амос отиде да види Беорф за последен път. Лицето на едрото момче бе спокойно и то изглеждаше дълбоко заспало. Пазителя на маските му каза:

— Не знам дали можеш да ме чуеш, Беорф, но… искрено се извинявам, че те нарекох глупак. Не беше много мило от моя страна, но думите не отразяваха това, което мисля. Ти си моят най-добър приятел и искам да си останеш такъв. Сега се наспи добре.

Амос се върна на носа на кораба, за да си легне. Отарел си бе направила място до него.

— Е, как е твоят приятел? — попита тя.

— Мисля, че е по-добре — отговори момчето. — Сега спи.

— Но това е невъзможно — промърмори недоволно сирената.

— Защо да е невъзможно? — поинтересува се Пазителя на маските.

— Не… това, което исках да кажа — заекна красивата Отарел, — е, че… че е невъзможно да не се оправи. Той е много здраво момче и вярвам, че скоро ще бъде на крак. Впрочем, ако не възразяваш, аз ще отида да подежуря край него. Не ми се спи и може би ще е по-добре някой да остане при него.

— Чудесно — отговори Амос, като се прозя. — Ще ни предупредиш, ако има някаква промяна. Лека нощ.

— Лека нощ и приятни сънища! — отговори Отарел с очарователна усмивка, преди да отиде до постелята на Беорф.

Сирената седна до болния и се престори, че се грижи за него. Тя изчака търпеливо, докато всички беорити захъркаха. После се наведе до ухото на Беорф и му зашепна:

— Не разбирам как така още дишаш, мръсен дребосък. Кожата ти трябваше да се е покрила с гнойни пъпки. Не трябваше да спиш, а да крещиш от болка! Подцених те… Подцених физическата издръжливост на твоята раса от отвратителни варвари. Но няма страшно, защото сега ще ми кажеш къде си скрил драконовото яйце. Събуди се! Събуди се, гнусен сънливецо!

— Какво? — прошепна Беорф тихо като въздишка. — Какво става? Къде съм?

Отарел допря ножа си до шията му и попита:

— Къде си скрил яйцето на дракона? Хайде, казвай!

— Но… — измънка едрото момче — защо правиш това, Отарел? Защо ме заплашваш с ножа си?

— Аз не съм сирена, глупако! — призна Бая Гая. — Аз съм вещица и ще те нарежа на парчета, ако не ми кажеш къде е скрито драконовото яйце.

— Но… ти бълнуваш, Отарел! — каза Беорф. — Много си красива, за да си вещица! Те са отвратителни, нали?

— Ама че си тъп! — възкликна отчаяно сирената. — Аз владея магически сили, и то много могъщи, в това число и умението да се превръщам в каквото си поискам. Омагьосах твоя приятел Амос, за да се влюби лудо в мен. Това беше лесно като детска игра. Заблудих всички, освен теб, но вече няма кой знае какво значение, защото ще умреш. Кажи ми къде е това яйце и няма да те карам да страдаш.

— Ще ти кажа — заяви Беорф, като трепереше, — но… но преди това искам да видя истинското ти лице!

— Последното желание на умиращия — изсмя се Бая Гая. — Очарователно! Е, добре, дебеланко, полюбувай ми се.

Отарел хвърли един поглед, за да се увери, че целият екипаж спи, после произнесе няколко неразбираеми магически заклинания.

Красивата девойка изчезна пред очите на беорита и на нейно място се появи грозна старица с почти бели очи, със зловонен дъх, дълбоки бръчки и оредяла прошарена коса. Бая Гая му каза:

— Сега доволен ли си? Погледни как изглеждам! Гледай добре, защото това е последното нещо, което ще видиш, преди да умреш. Къде скри яйцето? Говори!

— Скрих го — призна, разтреперан, Беорф, — скрих го… в обувката на Амос!

— Какво? — попита невярващо старицата. — Драконовото яйце е много голямо, за да влезе в обувка!

— Точно както една стара вещица в кожата на красиво момиче! — обади се Пазителя на маските, застанал прав на носа на дракара.

— Изненада! — извика Беорф, като нанесе силен удар с юмрук в брадата на Бая Гая.

Тя се просна по гръб, изплювайки последните си два зъба. Когато се изправи, една огнена топка, изпратена от Амос, я уцели в гърдите и подпали дрехите й. Вещицата се разскача намясто, надавайки ужасени писъци, после изтича и се хвърли през борда, за да угаси пламъците. Чу се въздишката й на облекчение, а над мястото, където цопна, се издигна облаче пара.

В този момент Пьотр великана протегна ръка и сграбчи злодейката за крака. Бая Гая се замята, бълвайки поток от люти закани. Гой взе едно от веслата и я халоса по главата. От удара старицата изгуби съзнание.

Когато се свести, вещицата се видя седнала на напречната греда на платното, овързана като наденица за върха на мачтата. Обедното слънце прежуряше, а корабът се носеше бързо по морската шир.

— Какво става? — извика тя. — Не ви ли е срам да се отнасяте така с една почтена стара жена, банда грубияни?

Екипажът избухна във весел смях. Беорф се изкатери по такелажа и се настани близо до затворничката.

— Добър ден, красива Отарел. Тази сутрин не сте толкова хубава. Да не сте прекарали лоша нощ?

— Но какво става тук? — ядосано извика вещицата. — Ти трябваше да си мъртъв, а ето че се забавляваш да ми се подиграваш! Обясни ми или жив ще те одера!

— В много неизгодно положение сте, за да заплашвате когото и да било — отвърна й весело Беорф. — Виждате ли онзи много едър беорит долу? Казва се Пьотр. Има лош характер и никак не обича злите старици. Натоварили сме го със задачата да ви държи под око. Бъдете вежлива или ще му кажа да се качи и да…

— Не е необходимо, мило момче — отговори мазно вещицата. — Наистина, ама наистина не е необходимо. Добре ме изиграхте двамата с Амос.

— Трябва да призная, че вие добре ни изиграхте. Хванахме се на номера със сирената и до момента, в който се оттеглихме да спим в палатката на острова, нещата несъмнено се развиваха по вашия план. Амос падна в капана и мисля, че наистина се влюби във вас…

— Напълно нормално е, когато човек притежава моето обаяние — прекъсна го вещицата.

— Обаче ви издаде златната верижка с медальона с формата на ковчеже.

— Къде е той? Не го усещам на шията си! — изрева Бая Гая. — Върнете ми медальона!

— По-късно. Преди това ще довърша разказа си — отговори спокойно Беорф. — Струваше ми се, че съм виждал някъде този накит, а после си спомних, че точно Амос ми го беше показал. Тогава обаче беше на шията на един гарван в Упсгран. Странно съвпадение, нали?

— Е, и?

— Ами след вашия задушевен разговор на острова, когато Амос дойде да си легне в палатката, аз го очаквах. Двамата сериозно си поговорихме, Отарел, и въпреки упоритото му убеждение, че аз просто го ревнувам, му припомних за верижката, медальона и гарвана. Тогава той внезапно изтрезня. Вашата любовна магия се изпари. После, като обсъдихме нещата спокойно, стигнахме до заключението, че не сте истинска сирена. Обаче не знаехме какви са намеренията ви спрямо нас. Ала когато Амос ми призна, че под въздействието на магията ви е казал за драконовото яйце, измислихме план. Вие явно искахте да ни…

— А отровата? — прекъсна го вещицата. — Беше отровен, нали?

— О, не. Но добре си изиграх ролята, нали? Сутринта след случката с паяците вече бяхме сигурни във вашите зловещи намерения. Предупредих беоритите и докато двамата с Амос се преструвахме, че се караме, Рута провери храната и откри, че всичко е заразено. За да ви разобличим, продължихме да играем вашата игра и отплавахме с развалените провизии. После се престорихме, че едва в морето откриваме истината. Разиграхме сцената с отчаянието, а аз си мушнах пръста в гърлото, за да повърна.

— Да, но сега нямате нито вода за пиене, нито храна! — извика злобно Бая Гая. — Всички ще умрете!

— Не мисля така — отговори през смях Беорф. — Архипелагът е пред нас, на около половин ден път. Дядото на Касо лично е нанесъл на картата всеки един от островите му и ние сме уверени, че там има питейна вода и много дивеч за ловуване. Беоритите си имат закони, но винаги старейшината, или в случая капитанът на кораба, решава съдбата на своя екипаж. Не сме толкова глупави, че да се оставим да умрем в морето. Със своя спор Юло и Хелмик ви водиха за носа. Още веднъж попаднахте в нашия капан. Беше чудесно представление, нали?

— Ррррр! — изръмжа яростно вещицата. — Мразя ви! О, как ви ненавиждам!

— Да, напълно ви разбираме — отвърна Беорф с фалшива нотка на съчувствие. — Сега е мой ред да задавам въпроси. Какво искате от нас и защо се опитахте да ни убиете?

Бая Гая разказа, че сивият вълк — превъплъщението на бог Локи, е дошъл в дома й, за да й възложи тази задача. Тя приела, страхувайки се от неговото отмъщение. Локи бил вероломно божество и за да разсее скуката, обичал да сее раздори. Най-голямо удоволствие му доставяло да унижава смъртните и да ги тормози. Вещицата опита да се защити, като изтъкна, че била само една бедна старица и не трябвало да се отнасят зле с хора на нейната възраст.

Беорф се усмихна широко. Той знаеше, че не се става вещица за един ден и че трябва да имаш черна душа, за да се занимаваш с такива магии. Вещиците не само убиваха деца, но и обичаха да ги измъчват, наслаждавайки се на виковете им, по време на своите сборища вдън горите. Единственият начин да се отървеш от тези почти безсмъртни същества бе да ги изгориш живи. Впрочем точно така бяха загинали родителите на Беорф, Ебан и Хана Бромансон, в град Брател велики. Йон Пречистващия несправедливо ги бе обвинил в магьосничество и неговите рицари ги бяха изгорили на клада.

Едрото момче слезе от мачтата и отиде да разкаже на екипажа какво бе научило.

— В името на Один! — възкликна Банри. — Ако Локи е срещу нас, тогава мъките ни не са свършили!

— Локи не е глупав — каза Амос, след като помисли малко. — Ако успеем да убедим богинята Фрея да вдигне своето проклятие, това може да доведе до сдобряването й с Один. А ако боговете на доброто спрат да се карат, те ще станат по-силни и ще победят злото. Мисля, че Локи не може да приеме сдобряване между Фрея и Один. Заедно тези две божества ще бъдат твърде могъщи и ще го смачкат като червейче.

— Смятам, че си напълно прав — обади се Касо.

— Ето защо ни е изпратил тази вещица — заключи Банри. — Тя е трябвало да провали мисията ни и да ни нареже на парчета. Това означава, че…

— Това означава, че всички морски сирени са зли вещици и че трябва да се пазим от тях! — извика Гой, доволен от себе си.

— Не — отговори капитанът. — Означава, че боговете смятат, че имаме шанс да убедим Фрея и вземат пътуването ни много на сериозно. Това е чудесна новина!

— Ура! — извика в един глас екипажът.

— Да отидем до архипелага да съберем сили — предложи Хелмик, като се разтанцува по палубата. — Като напълним стомаси, ще успеем да се справим с изпитанието!

Докато всеки от беоритите се отправи към греблото си, Беорф се приближи до Амос и го попита:

— Как си? Добре ли се чувстваш?

— Чувствам се наистина смешен — отговори младият Пазител на маските, като стисна зъби. — Как можах да се хвана толкова лесно? Не мога да повярвам, че съм се влюбил в тази стара вещица! Като затворя очи, виждам Отарел — толкова нежна и очарователна… Потресен съм!

— Не се разстройвай — каза едрото момче, за да го утеши, — всички правим грешки, начело с мен. При все това ти нищо не можеше да направиш. Магията й беше много силна.

— Благодаря, че ми го каза — въздъхна Амос. — Така се чувствам по-малко глупав.

— Не всеки има късмета да бъде толкова „хубаво момче“ като теб! — подхвърли закачливо Беорф. — Жертва си на успеха си сред момичетата. Дори вещиците те избират за свой любим.

— О, моля те, не започвай пак!

— Добре, млъквам. Все пак сигурно е трудно за теб да бъдеш толкова красив!

— Няма ли да престанеш? Чувствам, че ще трябва да търпя подигравките ти през следващите седмици.

— Искаш да кажеш години — заключи Беорф, като се смееше чистосърдечно. — Много години.