Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

14
Последното пътуване

От своя кораб Банри, Рута, Юло и братята Азулсон бяха видели как отлетяха двата гарвана. Бяха ги гледали как се издигат в небето и изчезват в облаците.

Когато се връщаха да се разположат в трюма, забелязаха един сив вълк, който седеше спокойно на носа на кораба. С гръб към тях, животното се взираше в хоризонта. Изненадани, членовете на екипажа грабнаха мечовете и бойните си брадви. Сивият вълк се обърна към тях и каза с мелодичния си и дълбок глас:

— Оставете ги. Вашите оръжия не могат да ми навредят, аз съм безсмъртен.

— Говорещ вълк?! — възкликна учудено Юло. — Ама че работа!

— Какво? Вълците да не говорят? За първи път чувам това — подигравателно каза звярът. — Глупав си колкото и изглеждаш. Вижда се, че стомахът ти е много по-развит от мозъка ти.

— Кой си ти? — попита рязко Банри, като направи крачка напред.

— Хм. Ето го и Банри — безстрашния и безукорния воин! — заяви вълкът. — Водачът, който излиза напред, за да защити хората си. Какъв пример за самоотверженост и за любов към ближния.

— Не отговори на въпроса ми — настоя капитанът. — Кой си ти?

— Аз съм превъплъщението на бог Локи — представи се вълкът с лек реверанс.

— Какво и на кого? — попита Гой, като се почеса по главата.

— За да ви стане по-ясно — поде сивият звяр, — аз съм вестоносецът на бог Локи. Аз съм неговият пратеник или, ако предпочитате, неговият представител на земята. Така по-ясно ли е, скъпи Гой? Ако искаш, мога да повторя всичко, като използвам думи с по-малко от три срички. Локи е бог, един много велик бог и той говори чрез мен.

— И какво иска Локи от нас? — попита Банри. — Какво желае най-злият и най-глупавият от боговете? На какво дължим честта на твоето жалко посещение? Идваш да сееш раздори? Набираш последователи? Говори, преди смъртоносната ми ръка да сграбчи безсмъртното ти гърло и да те превърне в сноп косми!

— Личи си, че си син на Один — извика пратеникът с лека усмивка. — Дойдох да ви предложа една сделка. Аз ще ви отърва от бедата, в която сте попаднали, вие ще се приберете у дома и ще забравим тази авантюра. В замяна ще ми се закълнете, че никога повече няма да се опитвате да стигнете до острова на Фрея. Съгласни ли сте?

Изненадани, беоритите се спогледаха. Вълкът току-що бе потвърдил съмненията им. Всичките им беди бяха дело на Локи. Сега всичко им стана съвсем ясно. Вещицата, опожареният кораб, морските змии и задържането им насред океана. Бог Локи стоеше зад всичко това!

— И защо да приемаме твоето предложение? — попита недоверчиво Рута.

— За да живеете — отговори спокойно вълкът. — Това е вашият единствен шанс да преживеете това приключение. Ако приемете, ще видите отново вашето село, семействата си и ще подновите предишния си живот. Ако откажете, ще потопя този кораб. Знам, че беоритите са добри плувци, но вие сте твърде далече от брега, за да можете да го стигнете. Изненадахте силно Локи, като убихте неговите три морски змии.

— Ние сме синове на Один! — извика Гой.

— И не се страхуваме от никаква опасност или противник! — добави Касо.

Вълкът обиколи групата.

— Проблемът при вас, беоритите, е в това, че смелостта ви заслепява. Вашата раса скоро ще изчезне, неизбежно е! Много сте глупави, за да оцелеете.

— Можеш да ни убиеш, ако така ти е угодно — отговори гордо Банри, — но нашата раса има още една възможност да пребъде.

— Сигурно говориш за Амос Дарагон и неговия неизменен приятел Беорф Бромансон — подхвърли пратеникът и се изсмя. В кораба се възцари гробовна тишина. — В този момент те са мъртви — продължи вълкът. — Не знам как, чрез каква магия или отвара, те успяха да се превърнат в гарвани, но моят господар Локи ги откри. Те бяха разкъсани на острова на Фрея, на няколко крачки от целта. Жалко, нали? Пазителят на светилището на богинята, един свиреп грифон, се зае да ги направи на парчета. Така че вече няма никаква надежда за расата на беоритите, нито за този екипаж. Никога не трябва да играете в двора на боговете, това не е лъжица за вашите уста, нищожни смъртни. Е, интересува ли ви моето предложение?

— Ти лъжеш! — извика Банри. — Амос е по-умен от Локи, а Беорф притежава смелостта на Бромансонови. Той е пряк наследник на първия от човеко-мечките, създадени от Один. Във вените му тече благородна кръв и името му е велико. Те не са се провалили.

— Още веднъж ви предлагам помощта си — настоя вълкът.

— Затвори си мръсната уста и потапяй кораба! — изкрещя Юло Юлсон. — През целия си живот съм се боял да не пострадам, да не умра, изпитвал съм страх от приключенията. Аз нямам благородно потекло. И все пак днес открих каква е душата ми. Аз съм беорит, а беоритите не отстъпват. Беоритите не се купуват и те не уважават онези, които ги презират. Заедно се бихме и заедно ще умрем.

— Мисля, че получи отговор на въпроса си — каза спокойно Банри. — Няма да се върнем с набедени глави. Няма да живеем с провала и с угризенията си. Предприехме това пътуване поради една-единствена причина: искахме да говорим с кралицата на земята и небесата Фрея и да я помолим да вдигне проклятието, което тегне над нашата раса. Искахме да защитим нашата кауза и да измолим нейната милост. Преодоляхме всички препятствия и не се страхуваме… дори и от смъртта.

— Всичко щеше да е толкова просто, ако благоразумно си бяхте стояли вкъщи — рече вълкът.

— Юло ти заповяда да мълчиш — продължи Банри. — Не искаме да чуем нито дума повече от твоята мръсна муцуна, защото искаме да умрем с чисти уши. Прави това, което имаш да правиш, и изчезвай!

Всички членове на екипажа като един сложиха дясната си ръка върху сърцето. В един глас те изрецитираха следните думи:

 

Благодаря ти, Один, за моето нещастие и моето щастие.

Благодаря ти за пролятата пот и за плодовете на моя труд.

Благодаря ти за моите храбри врагове и моите верни другари.

Днес аз идвам при теб.

Направи ми място на масата си — тази вечер ще пируваме заедно.

 

После беоритите образуваха кръг на палубата и си благодариха един на друг за приятелството и верността. Те вдигнаха ръце към небето и нададоха бойния си вик, който накара да потрепери морето и небето. Така те предупреждаваха Один за своето пристигане в Асгард.

Ввълкът изчезна и корабът веднага потъна, отнасяйки със себе си екипажа на беоритите в дълбините на океана.