Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

1
Бая Гая

Пролетта бе настъпила и горите в северния край на континента се покриха със зелени пъпки. Птиците се бяха завърнали от юг и коприварчетата и овесарките огласяха с песните си околностите на колибата на Бая Гая. Прегърбената старица с дълги побелели коси вървеше бавно из гората. Тя се подпираше на дълга тояга и напредваше мъчително. Тялото й, съсухрено от тежестта на годините, я караше да страда ужасно. Артритът беше изкривил пръстите й. Ставите им бяха станали огромни, а под изтънялата кожа прозираха широки сини вени. От ушите и ноздрите й стърчаха дълги черни косми. Кафяви брадавици покриваха лицето и голяма част от тялото на старицата. По краката й като змии се виеха дебели изпъкнали вени. Като отвореше уста, сивият й език се показваше между няколкото й останали пожълтели зъба. Очите й бяха почти изцяло премрежени от бели ципи, които й пречеха да вижда добре.

Старицата вървеше и проклинаше под носа си. Тя пустосваше боговете, природата, непоносимите песни на птиците и твърде меката пролет. От закачената през рамото й торба със зърно тя хранеше коприварчетата и овесарките. С широк замах хвърляше храна навсякъде около себе си. Десетки птички се стрелкаха във всички посоки и се наслаждаваха на неочакваната гощавка. Този пролетен ден обаче щеше да бъде последен в живота им, защото семената бяха отровни.

Някога Бая Гая беше много приятна жена, красива и лъчезарна. Омъжена за един добре сложен момък, тя живееше в прекрасно малко селце, винаги пълно с цветя и детски смях. Най-съкровеното й желание бе да има голямо семейство, но минаха години след сватбата и, а боговете още не бяха я ощастливили с деца. Тя чака търпеливо дълги години, но така й не се сдоби с рожба.

Един ден над селото се развихри силна буря и една гръмотевица падна върху къщата на Бая Гая. Заради това божие наказание, съчетано с невъзможността й да има деца, хората се усъмниха, че е вещица. Обитателите на селото решиха, че това е предупреждение от боговете и прогониха Бая Гая. Приятели, съседи, дори и членовете на собственото и семейство я нападнаха с ругатни и тояги и я захвърлиха полумъртва в един горски поток. Анулираха брака й и клетата жена загуби завинаги обичния си съпруг. Той се ожени за друга, от която се сдоби с три деца.

Бая Гая бе спасена по чудо от една група истински магьосници и скоро стана една от тях. Веднъж, като отиваше към едно тайно място за сбора на вещиците, тя случайно узна, че съпругът й се е оженил повторно и че сега беше баща на две момчета и едно красиво малко момиченце. Сърцето й се изпълни с ужасна злоба към новото семейство. Боговете я бяха лишили от щастието да даде живот, от радостта да живее, обградена с деца, от любовта на съпруга й и от нежността на близките й. Те щяха скъпо да си платят. Бая Гая щеше да накара целия свят да плати за нейното нещастие. Вече никой нямаше да бъде в безопасност, най-малко децата.

Тя се превърна в една начумерена и злобна вещица. Изучи древните ритуали на черната магия, научи се да приготвя вълшебни отвари от тайни билки. За няколко години новоприетата магьосница стана най-вещата от всички и беше избрана за главна вещица. Когато се увери, че знае всичко за магическото изкуство, Бая Гая започна да се отървава от своите посестрими. Тъй като те вече не й бяха необходими, тя ги изтрови до последната.

После настъпи часът на отмъщението. Бая Гая отвлече децата на бившия си съпруг и ги уби в гората. След това сложи отровни гъби в резервоарите с питейна вода на селото и гледа отдалече как измряха почти половината от старите й приятели. После изпрати чума, за да умори и оцелелите.

Вещицата залови мъжа си Гюнтер, омаломощен от болестта, и му изтръгна сърцето. Тя го омагьоса, за да продължи да бие, и го постави в една стъкленица, пълна с гъста лепкава течност. Беше отмъстена! По този начин сърцето на Гюнтер щеше да тупти за нея, единствено за нея, до края на света.

След това, опиянена от своите възможности и могъщество, Бая Гая извърши безброй други престъпления в околните села. Тя отвличаше деца, за да ги свари живи. От техните останки приготвяше отвари и еликсири. Изправени пред тази ужасна заплаха, хората напуснаха домовете и селата си. Скоро вещицата се оказа сама в огромната гора. За да подхранва нарастващата си нужда да руши, тя започна да напада животните, обитаващи нейните земи. Тъй като сега всички бозайници бяха избягали, оставаха единствено птиците за унищожение. Ето защо днес тя ги тровеше, като проклинаше пролетта, младите пъпки и целия нов живот, който избуяваше в гората. Бая Гая мразеше всичко, което се раждаше!

Старицата свърши смъртоносната си задача и се върна в колибата си. Щом прекрачи прага й, тя извика:

— Прибрах се у дома, драги Гюнтер! Надявам се, че не си скучал много.

Думите на вещицата бяха отправени към сърцето на бившия й съпруг, което биеше в стъкленицата. Тя му говореше през цялото време.

— Ходих да нахраня онези дребни гадинки. Утре ще има доста по-малко от тях, ще видиш. О, да, Гюнтер! Кълна се, че броят им ще намалява с всеки изминал ден! Скоро ще имаме покой и всички тези чуруликания окончателно ще спрат. Хайде, Гюнтер, не се инати. Сърдит ли си? За втората си жена ли мислиш? Да, Гюнтер, истина е, че и тя пееше добре. Преди, разбира се, да й отрежа езика и да й разпоря корема. Спомняш ли си как крещеше? О, мен пък споменът за това ме изпълва с радост! Сигурно пролетта ме прави такава… Какви хубави спомени имаме ние двамата, Гюнтер! Какви хубави спомени!

Бая Гая се приближи до една голяма дървена маса. Тя заемаше почти цялата площ на колибата. Вещицата се отпусна тежко на един стол и обходи с поглед стаята. Имаше легло с отвратително мръсни завивки, почерняло от сажди огнище със закачен над него котел, от който се издигаше пара, етажерка, на която в пълен безпорядък си оспорваха място книги, гърненца с различни съставки, човешки кости, детски черепи, малки изсушени животни и други дреболии, служещи за черна магия. Прозорецът с непрозрачни от мръсотията стъкла и сърцето на Гюнтер в своята зеленикава течност допълваха декора.

— Трябва да помислим за по-голям дом! — възкликна старицата, като погледна към стъкленицата му. — Много сме на тясно тук, нали, Гюнтер? Поне трябва да направим едно почистване. Мисля, че последното нещо, което измих, беше черепът на първия ти син, след като му отрязах главата. Ах, този хитрец! Как се съпротивляваше само! Трябваше да му клъцна единия пръст, за да мирува. Е, знаеш ли какво се случи? Изобщо не се кротна, а започна да крещи с пълно гърло. Хи-хи-хи! Той наистина беше прекрасно момченце! И отгоре на това смело! Дори ме заплю в лицето, преди да го заколя. Да, да, Гюнтер, смело като теб!

На вратата на колибата се почука три пъти. Вещицата подскочи и изписка уплашено. Разстроена, тя погледна към сърцето на бившия си съпруг и прошепна:

— Кой може да дойде да потропа на вратата ми? Какво да направя, Гюнтер? Моля? Да. Това е добра идея.

Старицата грабна един дълъг и ръждив нож и го скри зад гърба си. Докато се отправяше към вратата, прозвучаха още три силни почуквания.

— Идвам! — извика вещицата с пресилено любезен тон. — Сама съм, стара съм и вървя бавно.

Бая Гая отбори полека вратата. Пантите изскърцаха и подплашиха птиците в околната гора. На тридесет крачки от нея седеше един сив вълк и я гледаше спокойно. Вещицата хвърли един поглед наляво, после надясно и накрая попита животното:

— Ти ли искаш да ме видиш, гаден звяр?

— Да, аз искам да ви видя — потвърди вълкът с дълбок глас, като изговори много добре всяка дума.

— Говорещ вълк! — учуди се Бая Гая. — Трябва да видиш това, Гюнтер, пред нас има вълк, който говори! Мразя вълците.

Като рече това, старицата извади ножа си. С невероятна за възрастта й пъргавина и забележителна сила тя го запрати срещу вълка. Звярът хвана ножа със зъби и с бързо движение го метна обратно към вещицата. Ножът се заби в рамото на старицата, която поради силата на удара се просна на земята, като виеше от болка:

— Проклет вълк! Видя ли, Гюнтер, какво ми стори вълкът? Видя ли? Какво злобно същество! Ще му избода очите и ще му одера кожата.

Звярът изобщо не помръдна и изчака вещицата да се изправи. Бая Гая се надигна и измъкна ножа от рамото си. Раната обилно кървеше.

— Какво искаш от мен, жалка твар? — попита тя. — Забавляваш се да тормозиш старици, а? Обичаш да тероризираш клетите беззащитни жени?

— Добре ме развличате — отговори вълкът, като леко се усмихна. — Обаче съм дошъл тук от името на моя господар, за да ви поискам услуга.

— Никога! — изкрещя вещицата. — Никога не правя услуги на никого и няма да започна да го правя от днес. Кажи на твоя господар, че съм само една старица, така че да ме остави на мира.

— Наистина ли сте Бая Гая? — попита вълкът. — Вие сте най-страховитата вещица на света, нали?

— Малко си закъснял с комплиментите — сопна му се Бая Гая. — Върви си!

— Чудесно — рече звярът. — Мислех, че убиването на деца още ви интересува. Извинете ме, тръгвам.

— Един момент! — извика вещицата. — Ужасно си неучтив. Безпокоиш ме, забиваш нож в рамото ми и си тръгваш, без да ми кажеш защо си тук. Влез, ще хапнем нещо.

— Моят господар ме посъветва да не се приближавам до вас. Иначе рискувам да стана на супа.

— Господарят ти е разсъдлив човек. Кой е той?

— Казва се Локи.

— Ло… Ло… Ло… ки! — прошепна вещицата. — Ти… ти си вълкът… вълкът на Локи! Локи… богът на огъня и на раздорите?

— Да, аз съм — потвърди звярът, като бавно се поклони.

— Това е съвсем друго нещо! — заяви старицата, леко притеснена. — Чуваш ли, Гюнтер, вълкът на бог Локи ни е дошъл на посещение. Не е ли очарователно? Ама че хубава изненада!

— Моят господар има работа за вас — рече звярът. — Той иска да убиете две деца, които му пречат. Проста работа, нали?

— Много проста! Дори фасулска! — възкликна Бая Гая, като се изсмя високомерно. — Може ли да знам защо Локи иска да се отърве от малките дяволчета?

— Това не ви засяга — отвърна сухо вълкът. — Ще убиете децата и точка!

— И какво мога да очаквам в замяна? — попита простодушно старицата.

— Нищо. Само уважението му.

— А ако откажа? — попита със същия тон Бая Гая.

— Гневът му ще ви преследва и в другия свят!

— Очарователно! — извика силно вещицата. — Чуваш ли, Гюнтер, ще работим напълно безплатно за Локи. Това е неочакван късмет за нас! С какво удоволствие ще служим на този толкова щедър към нас бог! Кажи ми, драги вълчо, как се казват тези две прелестни пиленца, които трябва да убия?

— Става дума за две момчета. Едното се казва Амос Дарагон, а другото — Беорф Бромансон. Те се намират в крайбрежното село Упсгран, на седемстотин левги[1] оттук. Скоро ще отплават, но в никакъв случай не трябва да стигат там, за където са се запътили. Може да ги отровите, да ги заколите или удавите. Начинът няма значение за Локи, но трябва непременно да се отървете от тях. Длъжен съм да ви предупредя, че младият Амос е магьосник, а пък Беорф е човеко-мечка от расата на беоритите. Това момче може да се превръща в мечка, когато пожелае. Имате ли въпроси?

— Не, съвсем не! Двамата с Гюнтер ще тръгнем тази вечер. Не се притеснявайте, ще се подготвим прилежно. Имам само едно въпросче… Може ли да разполагаме, Гюнтер и аз, с труповете на децата? От младите хора се получава чудесна мазнина, а и горя от нетърпение да използвам очите на беорита в една от моите отвари.

— Да — потвърди сивият вълк. — Разполагайте с тях както ви е угодно. Довиждане и успех!

— Е, тогава се чувствам малко възнаградена — рече усмихнато вещицата. — Довиждане и не се притеснявай, работата ще бъде добре свършена.

Вълкът се обърна и с един скок се скри в гората. Бая Гая затвори вратата, взе един празен сандък и го постави на масата. Взе стъкленицата, която съдържаше останките на Гюнтер, и я сложи в сандъка, както и голям брой прахчета, отвари и други съставки.

— Да, Гюнтер — каза тя, — ще направим едно дълго пътешествие. Не се тревожи, ще те взема с мен. Но да, ние никога няма да се разделим. Заедно завинаги, това е истинският брак! Ще взема още някои неща и заминаваме за Упсгран.

Бая Гая нахлупи на главата си двувърха шапка. Тази много мека шапка беше направена от детска кожа. Вещицата я беше боядисала в черно и я беше украсила с широка кафява лента, отпорена от гърба на Гюнтер. Тя се загърна с тъмносиньо наметало, обсипано с множество знаци от дяволската азбука на древните демони. По бието на наметалото бяха избродирани пентаграми и зодиакални знаци и бяха пришити бебешки зъби. Старицата препаса на кръста си колан, украсен с гъби пърхутки, в средата на който висеше вълшебна кесия. Сложи си ръкавиците от котешка кожа, обу островърхите си черни обувки и заяви:

— Готови сме за пътуването, Гюнтер. Имай малко търпение и ще се видим отново. Мирувай в сандъка и не ми бърникай из нещата. До по-късно, хубави ми Гюнтер, до по-късно!

Вещицата затвори капака на сандъка. После го поръси с някакъв бял и много зловонен прах, като изговори няколко неразбираеми думи. Сандъкът се смали, докато стана колкото зарче. Старицата го закачи на златна верижка на врата си. След това си взе голямата тояга за из път, изпи една почти прозрачна отвара и каза:

— Васлимас мас корбо, мас мас коите, валимас и жул!

Изведнъж Бая Гая тупна на земята и постепенно се превърна в едър черен гарван с големи крила. Птицата отърси перушина и хвръкна на масата. На шията й проблясваше златната верижка с миниатюрното сандъче. Гарванът подскочи и застана пред огромна карта, закована на стената. Той изграчи:

— Упсгррран… Упсгррран!

С няколко маха на крилата птицата излетя през прозореца на колибата и се понесе на запад към океана.

Бележки

[1] Стара келтска мярка за дължина, равна на около 4 км. — Б.пр.