Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

3
Отпътуване към неизвестното

Беоритите бяха хора на реда и традицията. За предишната им експедиция в страната на викингите Рамусбергет екипажът бе избран от Банри. И този път старейшината на селото, който бе и капитан на дракара, се обърна към жителите на Упсгран за набиране на доброволци.

Хелмик Ненаситния дотича в гостилницата, за да се запише първи в списъка. Този беорит наистина се отличаваше от останалите! Но не по своята смелост и сила, а по-скоро по външния си вид. За разлика от себеподобните си, той беше плешив и без брада. С малки уши, пронизващи очи и голямо шкембе, със солидни мускули и ненаситно желание за приключения и открития, този беорит беше идеален спътник. Впрочем той беше първият избран от Банри.

От дългия списък с желаещи беше избран и Пьотр великана. Този човек гризли, висок около два метра, притежаваше силата на полубог и смелостта на армия викинги. Дългите му бакенбарди, сплетени на плитки, му придаваха вид на дивак. В действителност нямаше по-кротък от този двестакилограмов колос.

Братята Азулсон, Гой и Касо, също бяха избрани. Касо заради навигаторските му качества, а Гой заради неговата пламенност в боя и в гребането.

Банри взе и Алре Секирата най-вече заради физическата му издръжливост и вечното му добро настроение. С по една секира във всяка ръка, този беорит се превръщаше в истинско торнадо по време на битка. Той беше и много приятна компания.

Рута Багасон, наречена валкирията — единствената жена в групата, щеше също да вземе участие в приключението. Тази жена воин беше силна колкото трима мъже и държеше да си свърши добре работата. Обикновено тя се занимаваше с набавянето на провизии за кораба. Мислеше за всичко и умееше да предвижда непредвидимото.

Юло Юлсон, Голямата уста, героят от Рамусбергет, беоритът, който, както казваха, бе убил дракона с един удар на сабята си, дори не се бе записал в списъка на доброволците. Той постоянно се хвалеше за смелостта си пред дракона, но отказваше да участва в новото приключение под претекст, че е болен от тежък грип. В действителност всички знаеха, че Юло умира от страх и не иска да рискува живота си. За да се посмеят малко, Пьотр, Алре и Гой го включиха в списъка. За свой огромен ужас, Юло бе избран от Банри. Той заяви през смях, че дракарът му не може да мине без такъв велик герой на борда си и че това е единствената причина, заради която го е избрал. Когато научи новината, Юло повърна закуската си, така здраво го сграбчи страхът.

Като прибавиха Амос и Беорф, екипажът бе попълнен. Гезер Михсон, по прякор Невестулката, и Шемил, феините пръсти — участници в приключението в Рамусбергет, — приеха със съжаление решението на Банри. Още много беорити — добри воини и умели моряци — също бяха отхвърлени.

Натовариха дракара като търговски кораб. Човеко-мечките имаха лошия навик да вземат невероятни количества храна. Имаше сушени наденици, солена риба, мед и орехи. Старателно опушени четвъртини от глигани, купища картофи, най-разнообразни пастети и плодови пити. Ябълки и боровинки в гърненца, твърдо сварени яйца, няколко бъчви вино, множество бъчви с питейна вода, сладкиши, баници и различни зеленчукови пюрета. В този дракар имаше храна за цяла армия!

Освен храната, бяха натоварени оръжия, ризници, шлемове, щитове, копия с всякаква дължина, голямата обща палатка, газени лампи, както и цялото оборудване, необходимо за мореплаването. Заради всичките тези вещи на борда оставаше малко пространство за живеене. За щастие екипажът беше малоброен.

През дните, предшестващи заминаването, Амос забеляза, че един черен гарван, кацнал винаги на един и същ клон, ги наблюдаваше внимателно. Той не откъсваше очи от кораба. Дали това бе добро или лошо предзнаменование? Екипажът скоро щеше да го узнае.

В навечерието на отплаването Амос отиде у Сартиган за последния си урок. Учителят имаше угрижен вид. Той му довери:

— Усещам лоши вибрации. Има някой, който ви желае злото. Не мога да ти обясня ясно какво чувствам… внимавай. Ти си много хитър, но в този свят има сили, които са по-хитри. Ще се опитат да ти поставят капан. Беорф също е застрашен. Чувствам го. Винаги пази самообладание и бъди находчив. Не се оставяй да те баламосат!

— Чудесно — отговори Амос, леко разстроен. — Ще внимавам много и ще предупредя Беорф да бъде нащрек.

— Още нещо — продължи Сартиган. — Трябва да вземеш драконовото яйце с теб. Реших да замина за известно време.

— Къде ще отидете, учителю? — попита младият Пазител на маските, който бе много изненадан.

— Ти имаш твой път, който трябва да следваш, а аз мой — рече приятелски старецът, който искаше да запази тайната си.

— Тогава бъдете много внимателен. Не искам да ви загубя, имам още много неща да уча.

— Няма да ме загубиш. Отменям днешния ти урок. Ще дам яйцето на Беорф, когато го видя следобед. Ще го помоля да го скрие на кораба. Той умее да крие разни неща. Въпреки размера на яйцето, сигурен съм, че ще го скрие добре.

— Поемаме огромен риск, като вземаме това яйце!

— Да, но аз… Е, в крайна сметка това, така да се каже, е премерен риск. Заминавай и късмет, мислите ми ще бъдат с теб!

— Довиждане и вие също бъдете предпазлив — отвърна Амос, напускайки малката колиба.

* * *

Екипажът потегли на път в хладната утрин на един прекрасен пролетен ден. Цялото село се беше събрало на пристанището, за да поздрави смелчаците. Вятърът изду платното и дракарът отплава под лъчите на изгряващото слънце. Беоритите гребяха енергично с гордо изражение. На кърмата Банри държеше руля, докато Касо, застанал до него, разглеждаше морските карти. На левия борд гребяха Беорф — най-отпред, по средата — Алре Секирата и Хелмик Ненаситния, и най-отзад — Рута валкирията. На десния борд Амос беше начело, Гой и Юло — по средата, и Пьотр великана — най-отзад. Пътуването започна сред веселие и радост, като гребците следваха ритъма на една песен.

В началото на следобеда Касо помоли Амос за съдействие. Банри замести момчето на носа на кораба, а навигаторът пое руля.

— Погледни, Амос, в моите морски книги открих една странна бележка. Става дума за един наръчник по корабоплаване, който е принадлежал на моя прадядо. Според описанията му той и неговият екипаж по невнимание са стигнали до непреодолима преграда от мъгла. Прадядо ми пише, че Сивият човек пази на тази преграда и на никой смъртен не е позволено да я преминава. Чувал ли си за този Сив човек?

— Нищо не ми говори, но ще потърся — отговори Пазителя на маските, като се насочи към мястото, където беше пътната му чанта.

Той извади дебелата си черна книга „Ал-Катрум, териториите на мрака“. Този справочник, който бе взел от голямата библиотека на починалия баща на Беорф, съдържаше огромен брой сведения за странните и необичайни същества в света. Амос вече бе открил в него доста полезна информация.

Така например по пътя, който го бе отвел до Упсгран, Пазителя на маските беше научил какво представляват дяволските кучета. Тези огромни черни кучета, пазители на съкровища, се бяха изпарили пред очите му, превръщайки се по магичен начин в огърлица. Без Ал-Катрум Амос нямаше да разбере нищо за този феномен. Той бе дал огърлицата на Беорф. От този ден нататък едрото момче я носеше през цялото време.

Като се поразрови в книгата, младият Пазител на маските откри кой беше Сивият човек. Наричан още Фар Лиат, Ан фир Леа или Бролаган, този гигант явно бе пазач на едно място, известно като Голямата бариера. Тялото му, съставено от морски изпарения, се появяваше, когато мъглата беше много гъста. Задачата му бе да потопява корабите, за да попречи на смъртните да преминат края на света. Ал-Катрум го описваше като огромно създание, което не можеше да бъде победено. Някога мнозина отлични мореплаватели се бяха опитали да преминат през Сивия човек и неговата преграда от мъгла. Те никога не бяха се завърнали от своето плаване.

— Това не звучи успокояващо! — възкликна Касо, когато младият Пазител на маските сподели за своето откритие. — Имаш ли някакъв план, Амос?

— Не още. Ясно е, че ще срещнем Сивия човек по пътя си и ще трябва да успеем там, където другите са се провалили. Необходимо е да помисля много сериозно по този въпрос.

— Да, помисли добре! При скоростта, с която се движим, няма да се изненадам да го видим след няколко седмици. Може и да изглежда далече, но разполагаме с малко време да се подготвим за тази среща. Знаеш, че нашият дракар трябва да отиде там, където беорит никога не е стъпвал и…

— Какво? — внезапно го прекъсна Амос.

— Казах само, че беорит никога не е стъпвал там, където… — повтори Касо, преди отново да бъде прекъснат.

— Скъпи ми Касо — заяви момчето с широка усмивка, — ти току-що ми подсказа решението как да преминем преградата от мъгла и да убедим Сивия човек да ни остави да го направим.

— Как? — попита учуденият навигатор.

— Ще видиш — отговори Амос, като му смигна. — Имам план. Ще ти го разясня по-късно.