Серия
Амос Дарагон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La malediction de Freyja, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

9
Келпите

Амос порови припряно сред личните си вещи и извади кристалните елфически уши.

— Хрумна ми нещо! Нещо, което може да ни спаси. Остани тук да наглеждаш лагера. Ще се върна след малко.

— А какво да направя, ако драконът възвърне първоначалния си размер? — попита разтревожено Беорф.

— Ще поговориш с него, като опиташ да се опазиш невредим — извика Пазителя на маските, вече доста далеч. — Разкажи му някой от твоите вицове, това сигурно ще го приспи!

— Добре — измърмори едрото момче. — Казано с други думи, да се оправям сам с проблемите си.

Амос скоро пристигна на малкия плаж, близо до мястото, където бе изгорял дракарът. Той влезе до кръста във водата, затвори очи и се съсредоточи. Като призова маската на водата и нейния магически камък, момчето се опита да изпрати съобщение на келпите. То изцвили и удари три пъти с глава водната повърхност. Това движение предизвика вибрации, които обвиха съобщението му както плик писмо. Вълната потъна в дълбините на океана.

Пазителя на маските повтори своя зов много пъти. За щастие късметът бе на негова страна. Минаващият оттам пасаж херинги улови вибрациите на едно от неговите съобщения и ги предаде на дузина сьомги. Те ги препратиха на гърба на един огромен син кит, който ги отнесе в дълбините и ги предаде на няколко трески. След това вибриращото послание се уви около един омар, после около един краб и един рак-пустинник, преди да се мушне под перките на една голяма змиорка. Най-накрая то пристигна до своето предназначение и бе чуто от водача на келпите.

След едночасови опити Амос излезе от морето. Водата бе ледена и цялото му тяло се тресеше от студ. Той отново използва магическите си способности и с помощта на маската на огъня лесно успя да увеличи телесната си температура. Бързо, сякаш бе обхванат от внезапна треска, по челото му избиха едри капки пот. Вече не му беше студено! Сартиган му бе показал как да накара да циркулира във вените му магическата енергия на елементите. Благодарение на тази техника учителят му можеше да ходи бос през цялата зима, без да му измръзне дори и пръст. Сартиган, който не беше Пазител на маските и не притежаваше магията на елементите, успяваше да постигне това чудо чрез отлично контролиране на мисълта си.

Като се почувства по-добре, момчето се отпусна. То въздъхна при мисълта, че опитът му да влезе във връзка с келпите явно се е провалил. Какво да прави сега? Трябваше да намери друго решение.

Амос тъкмо се канеше да напусне малкия плаж, когато водата се задвижи бурно пред очите му. Сред кипналата пяна Пазителя на маските видя да се показват около двадесетина келпита. Тези същества, обитаващи морските дълбини — полухора-полуконе, — бяха високи почти два метра. Те ходеха на два крака, завършващи със здрави копита. Големите им глави с гъста грива и дългите им опашки бяха като на конете, докато гърдите и ръцете им бяха като на хората.

Пазителя на маските провери дали кристалните му уши са на мястото си и поведе разговор с морските създания.

— Добър ден — поздрави той и тропна три пъти по земята с десния си крак, — радвам се да ви видя. Благодаря, че дойдохте.

— Амос Дарагон, Пазителю на маските! — изцвили силно водачът на стадото. — Ти си приятел на народа на келпите. Ние ти дължим уважение и съдействие.

— Имам нужда от помощ — извика момчето, като отвори широко уста, за да покаже зъбите си. — Затворници сме на този остров. Корабът ни изгоря, а трябва да стигнем до острова на Фрея.

— Знаеш, че на нито един смъртен не е разрешено да премине Голямата бариера от мъгла — осведоми го учтиво келпито, като загалопира на място. — Сивият човек ще ви попречи да я прекосите.

— Знам — отговори Амос, като хвърли серия от къчове. — Все пак трябва да си опитам късмета. От това зависи бъдещето на расата на беоритите. Можеш ли да ми помогнеш?

— Ти избираш съдбата си. Не съм тук, за да те критикувам — рече келпито и кимна няколко пъти. — Исках просто да те предупредя за опасността. Дойдох, защото ме повика на помощ. Искай, слушам те.

— Много благодаря — отвърна Пазителя на маските, като шумно изпръхтя. — Зад този остров има един заседнал кораб. Ще помогнете ли на мен и моите приятели да поправим това старо корито, за да продължим пътуването си?

— Можем да направим това за теб, но ще го свършим сами — увери го келпито и заподскача намясто. — Ще работим тази нощ и утре ще разполагате с вашия кораб. Приятелите ти могат да си починат. Този срок устройва ли те?

— Това е много повече, отколкото можех да се надявам! — извика Амос, като заподскача на всички страни. — Как бих могъл да ви се отблагодаря? Как бих могъл да ви върна услугата?

— Ще дойде и това време, Пазителю на маските — увери го морското създание и изпусна обилна пяна от устата си. — Ще се видим утре призори от другата страна на острова.

— Длъжник съм ти — каза момчето и дълбоко се поклони, като изплези език.

— Хайде, братя — нареди водачът на келпите, преди да се хвърли във водата, — чака ни работа.

Амос свали кристалните елфически уши и бързо се върна в лагера. Когато пристигна в пещерите, всички беорити бяха насядали около огъня и лакомо се хранеха.

— Идваш точно навреме — извика Юло. — Ако беше закъснял още две минути, щеше да ядеш трънки… е, образно казано!

— Заминаваме утре призори! — заяви гордо младият Пазител на маските, като се усмихна.

— Как така заминаваме? — попита Рута валкирията. — Май бълнуваш, момчето ми! Напомням ти, че вече нямаме кораб и освен ако с твоите способности не ни накараш да летим, не виждам как бихме могли да напуснем острова.

— Утре ще разполагаме с нов кораб. Имам приятели, които ще се погрижат за всичко. Доберете ми се.

— Това момче не престава да ме изненадва! — радостно възкликна Хелмик, като захапа един бут от фазан. — Аз му имам доверие и дори не задавам въпроси. Момче, което е способно да смали дракон, да подчини на волята си вятъра, огъня и водата, надхвърля моите представи! Нашият Амос е способен на всичко, дори и да ни осигури кораб.

— Добре, хайде да приключваме с яденето и да се наспим спокойно — задоволи се да каже Банри. — Утре ще видим какво ни е подготвил Амос.

— Беорф ми даде идеята — сподели Пазителя на маските, като се настани до огъня.

— Така ли? — учуди се беоритът. — Каква идея? Не разбирам.

През нощта заедно със свистенето на вятъра между клоните на дърветата и плисъка на вълните, които се разбиваха в бреговете на острова, Амос мълчаливо слушаше гласовете на келпите. Те пяха от залез до изгрев-слънце. Гласовете им се сливаха хармонично с околните шумове, проточената мелодия се разнесе из целия остров. Нещо средно между вълчия вой, свирукането на китовете и свистенето на вятъра, тази приспивна песен проникна дълбоко в сърцето на Амос и обгърна душата му.

Момчето сънува сън, в който видя една огромна кула, която се извисяваше към небето. Видя и майка си Фрила. Тя работеше на строежа на кулата. Беше остаряла и чертите й изглеждаха по-сурови, носещи белега на душевно и физическо страдание. Измършавяла, майка му дишаше трудно.

Това видение се разпръсна, за да бъде заменено от избухващи ярки светлини, които се въртяха шеметно зад клепачите на Амос. Обхвана го неописуемо блаженство. Магията циркулираше в него, като вливаше сила във всяка част на тялото му и събуждаше всяка клетка в мозъка му.

Часовете течаха така, без хъркането на беоритите да го притеснява, без никой да смути вътрешния му покой.

Пазителя на маските остана в състояние на медитация през цялата нощ. Когато отвори очи, имаше чувството, че е спал едва час. Той се огледа и бързо забеляза, че не докосваше земята. Носеше се във въздуха на около тридесет сантиметра от нея. Момчето бе в пълна левитация[1]!

Щом си даде сметка за положението си, Амос незабавно тупна на земята и си удари задника на един камък. Заради болката от това падане остана няколко секунди, без да мърда, като се опитваше да разбере какво се бе случило. Чувстваше се отпочинал и спокоен, готов за действие. Нощта бе възвърнала напълно силите му.

Тъй като беоритите още похъркваха в пещерата, Амос реши да отиде сам до другия край на острова. Беше нетърпелив да види дали келпите бяха удържали обещанието си.

Когато стигна до чакълестия плаж, забеляза в далечината кораба, готов за отплаване. Очите му се насълзиха от радост. Огромното щастие го стисна за гърлото. Значи келпите наистина бяха негови приятели, а корабът бе направо прекрасен.

Бележки

[1] Преодоляване на земното притегляне и издигане на тялото със силата на човешката воля, без прилагане на физическа сила. — Б.пр.