Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (42)

Глава 40

Октавия беше изпаднала в безизходна ситуация. Бяха я предупредили, че ако хората нападнат древния чуждоземен артефакт, обектът ще отвърне на удара. Сега обаче предстоеше ядрената атака. Не можеше дори да предположи колко големи щяха да бъдат жертвите в резултат на тази необмислена постъпка.

Генерал Дюк се беше отнесъл съвсем нехайно към нейното предупреждение. Момичето не знаеше какви са новите порядки в Земния Доминион, но вече хранеше сериозни съмнения по отношение на начина, по който императорът избираше своите военачалници.

Сега, след като всичките й усилия да вразуми командира се бяха провалили, девойката се сещаше само за едно същество, към което можеше да се обърне за помощ. Тя се метна в един джип и отпраши към планината Бек Форти с максимална скорост. Остави колата в подножието на хребета и се заизкачва по ронливия скалист склон, където за първи път беше срещнала тъмния тамплиер.

— Ксерана! Ксерана! — извика тя.

Разбира се, никой не й отговори. Беше наивно да се надява, че може да намери протоса отново на същото място.

Все пак, когато се концентрира, младата жена усети някакво раздвижване в дъното на своето съзнание. Но това не беше Ксерана. Чувството приличаше повече на безмълвен вик, който тя не можеше да проумее. Разбра, че скоро щеше да се случи нещо съдбоносно.

Отчаяно прогони всички останали мисли от главата си и съсредоточи цялата си умствена енергия върху един-единствен зов: „Ксерана!“

Нямаше представа колко дълго бе стояла там с пулсиращ мозък. Внезапно жената учен се появи. Изглеждаше отчаяна и уморена. В мига, когато я зърна, Октавия проплака:

— Ксерана, провалих се! Военните не пожелаха да се вслушат в моите думи! Ще има атомна бомбардировка! Трябва да им попречите!

„Вече разговарях с моя народ и те също не пожелаха да ме послушат.“

— Но така всички ще загинат, Вие самата го казахте! Трябва да ги спрем!

Тъмният тамплиер отговори печално:

„Така е, но не виждам как можем да го сторим. Вече им казахме всичко, което знаем. Не можем да избираме вместо тях. Алчността и предразсъдъците на трите раси са надделели над тяхното благоразумие. Това, което ще последва… е тяхно собствено дело.“

— Но така ще загинат и колонистите във Фрий Хейвън, които нямат никаква вина!

„Права си, не бива да допускаме това…“

Тъмният тамплиер притвори пламтящите си очи, сякаш за да се съсредоточи върху някаква своя мисъл. Точно в този миг Октавия отново почувства натрапчивия телепатичен сигнал, който беше доловила преди малко. Непознатото присъствие й пречеше да се концентрира, заличаваше всяка друга мисъл от нейния мозък. Девойката притисна слепоочията си с длани, защото викът ставаше все по-настоятелен и започна да кънти в главата й като камбана.

Разбра, че са закъснели.