Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (20)

Глава 18

Планетата не беше нищо особено, поне доколкото можеше да се види от приближаващия се заедно с останалата част от експедиционната флота носач „Куел’Ха“. Всъщност външният вид нямаше някакво значение за екзекутор Коронис. Интересуваше го единствено източника на тайнствения сигнал, който ги беше призовал тук.

Съдия Амдор стоеше до него и гледаше свирепо през илюминатора с жълто-оранжевите си очи, сякаш вярваше, че може да покори изникналия под тях зеленикавокафяв свят единствено със силата на своята воля.

— Не желая никакви провали, екзекуторе. Не и този път — изрече Амдор строго. Телепатичното му послание беше отправено преднамерено небрежно, за да могат и останалите протоси на мостика на командния кораб да усетят неизречената заплаха в него. Това подразни Коронис. Такива приказки влияеха отрицателно върху морала на екипажа.

Заслепени от голямата си политическа и религиозна власт, Съдиите често си позволяваха да мачкат брутално психиката на своите подчинени. Но точно сега Коронис не искаше да провокира конфликт, като се противопоставя открито на Амдор. Беше по-добре подобни въпроси да се уреждат насаме, зад защитени срещу телепатия стени, откъдето дори гръмките аргументи и мисловни крясъци не биха могли да достигнат до останалите протоси на кораба.

Сблъсъкът между тях можеше да почака. Сега екзекуторът имаше по-важна работа: предстоеше му брифинг на мисията.

— Все още не знаем дали ще срещнем съпротива — започна той, — затова възнамерявам да оставя носачите в орбита, за да ни прикриват отгоре, докато изследваме повърхността и търсим източника на странния сигнал.

Коронис посочи близкия дисплей, върху който бе изобразена диаграма на бойната формация и продължи да излага своя план:

— Първа ще тръгне вълна от скаути^[1], чиято задача ще бъде да елиминират всяка възможна съпротива по въздух. Совалките ще ги последват незабавно, пренасяйки долу зелотите^[2], драгуните^[3] и рийвърите^[4].

Те трябва да заемат позиции около артефакта и да го отбраняват на всяка цена. Ние двамата със съдия Амдор ще се спуснем с командния арбитър^[5]. Останалите двайсет арбитъра ще осигуряват маскировка на сухопътните ни сили.

Амдор изглеждаше раздразнен от това, че екзекуторът не се беше консултирал първо с него, но кимна с гладката си сива глава в знак на съгласие с ролята, отредена му във важната операция.

След няколко минути голяма ескадрила скаути се отдели от останалата част на флотилията и се вряза в атмосферата на Бекар Ро. Двойните фотонни бластери и батареите от ракети с антиматерия на борда на високоскоростните изтребители бяха заредени и готови да отвърнат на всяка съпротива.

Убеден, че неговата флота е пристигнала тук първа, преди някоя от другите раси да успее да реагира на съобщението, екзекутор Коронис се надяваше, че подобна демонстрация на сила ще се окаже просто излишна предпазна мярка.

Следван по петите от съдия Амдор, той се отправи към хангара на носача. Двамата заеха местата си на борда на командния арбитър и се приготвиха за излитане.

Когато внушителната група от протоски бойни кораби пое по дирите на скаутите, екзекуторът се обърна и хвърли прощален поглед към оставащия в орбита „Куел’Ха“. Беше прекарал десетилетия на този величествен кораб и сега, когато бе лишен от защитата на неговата броня и ескадрилите от прехващачи, командирът внезапно се почувства уязвим.

Измъчваше го тревожно предчувствие, което помрачаваше предстоящия триумф. Незнайно защо, Коронис не можеше да повярва, че тази мисия ще се окаже толкова лесна, колкото предричаше съдията.

Концентрирайки се отново върху предстоящата задача, командирът огледа разположението на своите сили върху тактическия дисплей. Невидими под прикритието на арбитрите, останалите кораби се снишаваха предпазливо към лишената от растителност скалиста долина в подножието на хребета, където лежеше полузаровеният артефакт.

Коронис инструктира флотата да избягва всякакви контакти с близката земна колония. Не се страхуваше от оръжията и защитните установки на шепата заселниците, но дългогодишният му боен опит го беше научил да не си търси белята излишно. Не искаше да си отвлича вниманието от основната цел, встъпвайки в непровокирани конфликти.

Картата отбелязваше наличието на множество разположени наблизо гейзери газ Веспен и рудни жили, богати на минерални залежи. Това природно изобилие зарадва екзекутора, защото щеше да облекчи неимоверно построяването на всичките рийвъри, фотонни оръдия и защитни съоръжения, от които щеше да се нуждае, за да защитава периметъра около загадъчната конструкция.

Не след дълго ударната група се приземи. Долината наоколо изглеждаше мирна и тиха. Не се забелязваше дори намек за някаква опасност. Въпреки това, протосите не бързаха да напуснат транспортните си средства, почтително изчаквайки техният командир да стъпи пръв на новооткрития свят.

Коронис прекрачи люка на кацналия арбитър и вдиша сухия въздух на Бекар Ро. Спря за момент, за да разучи местността. Съдия Амдор застана до него и двамата заедно се загледаха към склона, където масивните стени на мистериозния артефакт на Ксел’Нага закриваха планинския пейзаж.

— Забележително! — изрече замечтано съдията. — Можеш ли да усетиш силата, притаена тук? Можеш ли да почувстваш колко велика ще бъде нашата победа, когато отнесем завета на Ксел’Нага на Айур?

Амдор пристъпи крачка напред и разпери дългите си ръце, протягайки ги във всеобхващащ жест. Тъмната му роба плющеше около него като живо същество, а шлемът му проблясваше на слабата звездна светлина.

— Обявявам този обект за собственост на Протосите! Той ни принадлежи по правото на първородни наследници! И нека никой не поставя под съмнение това! Ен таро Адун!

— Ен таро Адун — отвърна формално Коронис. Не му допадаше цялата тази помпозност. Мислеше, че е твърде рано да тържествуват.

Замислено прокара пръсти по-дългия шарф, символизиращ поста му на екзекутор. Да, придобиването на този изумителен артефакт беше славно постижение, но какво всъщност смятаха да правят с него Съдиите? И по какъв начин възнамеряваха да пренесат огромната конструкция на Айур?

Внезапно от командния арбитър прозвуча сигнал за тревога. Дежурният офицер на „Куел’Ха“, тамплиерът Месс’Та, изпращаше съобщение:

— Екзекутор Коронис! Засякохме голяма флота зергски бегемоти на висока орбита! Току-що се подадоха зад хоризонта. Явно са били от другата страна на планетата и затова не сме ги засекли.

За разлика от Амдор, който онемя от ярост, командирът не загуби присъствие на духа:

— Колко са на брой?

— Цял един род, екзекуторе! Повече зерги, отколкото сме виждали някога! Това не е обикновена разузнавателна част, а цяла окупационна армия!

За миг военачалникът остана смълчан, обмисляйки създалата се ситуация. Съдия Амдор се обърна към него с пламнали очи:

— Сигурно и те са откликнали на сигнала! Екзекуторе, трябва да запазим артефакта на Ксел’Нага в наше владение! Трябва да го защитим на всяка цена!

Без да го погледне, Коронис заповяда на Месс’Та:

— Атакувайте с цялата налична сила!

— Разбрано, екзекуторе. Защитата е подготвена. Ескадрилата от прехващачи е готова за атака. Веднага ще издам заповед за нападение!