Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (30)

Глава 28

Когато вилнеещите морски пехотинци на Дюк пристигнаха във Фрий Хейвън, те причиниха толкова разрушения, колкото бяха предизвикали и зергите преди това. Октавия не забеляза никаква положителна промяна.

След като настъпи затишие в бойните действия, оцелелите колонисти се втурнаха да потушават пожарите, да се грижат за ранените и да погребат мъртъвците. Междувременно генералът реквизира кметството за свой команден пункт и нареди да му донесат преносим команден стол от „Норад III“. Войниците започнаха да разполагат базовия си лагер в центъра на града, действайки с дълго тренирана прецизност.

Абдел и Шейна Брадшоу бяха поели грижата за ранените колонисти, докарани в залата за съвещания, а Октавия се зае да помага на онези, които все още лежаха на бойното поле. Преминаваше от един пострадал към друг, дезинфекцираше и превързваше рани, шинираше счупени кости и раздаваше лекарства от оскъдните запаси на Фрий Хейвън.

Работата беше много и младата жена се огледа за някой, който да й помогне, но всички наоколо бяха или ранени, или заети с неотложни задачи. Изключение правеха само част от хората на Дюк, които се шляеха наоколо и зяпаха разрушения град. Възмутена от тяхното бездействие, Октавия закрачи към самодоволния генерал, който седеше на командния си стол в центъра на градския площад и надзираваше работата на няколко запъхтени морски пехотинци, които търкаляха космически строителни машини надолу по товарната рампа на кацналия наблизо боен крайцер. Съвсем скоро военните трябваше да започнат да събират ресурси, за да попълнят намалелите си запаси. Особено нужен беше газът Веспен, тъй като всички складове за гориво в града бяха взривени.

— Генерале, много от съгражданите ми са тежко ранени — заяви Октавия. — Нуждаем се от лекарства, превързочни материали и медицински персонал.

Едмънд Дюк дори не я погледна:

— По-късно ще го обсъдим. Сега хората ми са заети.

— Изпратили са ви тук, за да ни помогнете — не се предаде младата жена. Много от нейните приятели умираха и тя беше твърдо решена да накара военните да се погрижат за тях.

След кратка разправия генералът най-сетне склони да изпрати дузина от своите полеви медици да помагат на заселниците. Освен това заповяда на един войник да им занесе пълен кашон с медикаменти. Октавия подозираше, че Дюк бе направил това по-скоро за да се отърве от нея, отколкото от хуманни съображения. Все пак, резултатите бяха налице, а те бяха по-важни от мотивите.

Доволна, младата жена остави генерала да се занимава със своите дела и отново се захвана да превързва ранени. Сръчно постави шина на счупения крак на Джон и започна да оказва първа помощ на едно дванайсетгодишно момче, което беше загубило много кръв и бе на път да изпадне в шок. Преля му кръвна плазма и му инжектира силно болкоуспокояващо лекарство. Разсеяно се огледа и забеляза кмета, който тичаше към центъра на селището. Лицето му беше почервеняло от гняв, костеливите му длани бяха стиснати в юмруци. За пръв път виждаше мекосърдечния мъж толкова разярен.

Кметът доближи Едмънд Дюк и се развика:

— Генерале, Вашите хора ни ограбват! Събират всичката храна, която намерят по къщите, без дори да поискат разрешение! На всичкото отгоре сте ги изпратили и извън града, за да разграбват фермите! Едва оцеляхме след нападението на зергите, а сега ни обират така наречените „спасители“. Бих желал да получа някакво обяснение!

Военачалникът се намръщи:

— Вие ни повикахте, кмете, нали така? Ескадра Алфа беше в разгара на опасна битка, но ние веднага зарязахме сражението, дойдохме тук и Ви спасихме задниците! Мислех, че ще ни бъдете поне малко благодарни.

— Разбира се, че сме Ви благодарни — промърмори Ник. — Но дали ще умрем заради зергите днес или от глад след месец, резултатът ще бъде еднакъв.

— Успокойте се, кмете. Преди да излетим, ще наредя да ви оставят част от нашите запаси с пакетирана храна. Да, сигурен съм, че можем да отделим няколко хиляди консерви с висококачествено кълцано говеждо, на които скоро им изтича срокът на годност…

Ник започна да протестира отново, но командирът махна с ръка, за да го отпрати:

— Уверявам Ви, правя само онова, което е необходимо, за да изпълня мисията, с която ме е натоварил императорът. Разбирате, че ескадра Алфа се подчинява на заповеди отгоре, нали? Дадохме най-доброто от себе си, за да помогнем на жителите на този град, но сега ни предстои друга важна битка. — Дюк хвърли страшен поглед на кмета и се почеса по наболата брада. — Предупреждавам Ви, кмете, не се пречкайте на моите хора или ще реквизирам още една градска сграда и ще я използвам за арест. — Генералът махна на двама морски пехотинци, които бързо отведоха мърморещия градоначалник настрани.

Командирът се зае да разпитва неколцината заселници, които се мотаеха наблизо. Бързо разбра, че Октавия първа се е сблъскала с чуждоземните нашественици. Реши, че трябва да поприказва с нея и изпрати двамата пехотинци да я доведат.

Без никакви обяснения, войниците завлякоха младата жена в новия команден център, който се намираше в бившата кантора на кмета. Генералът влезе, седна зад бюрото и започна да оглежда безцеремонно момичето. Дори не й предложи да седне. Октавия почувства, как антипатията й към командира се усилва.

— И така, госпожице Браун… — изрече той с дрезгав глас.

— Брен, генерале, казвам се Брен.

— Да, разбира се… Време е да изпълните дълга си като лоялен поданик на Земния Доминион, госпожице Брен.

Октавия се намръщи насреща му:

— Ние тук на Бекар Ро сме независими, генерале. Дори не бяхме чували за вашия Доминион, преди кметът Николай да се свърже с императора. При това положение как бихме могли да сме негови поданици?

— Император Менгск обича своите поданици и разчита на тях, дори когато те не го познават — дебелите пръсти на Дюк забарабаниха по бюрото. — Доколкото разбрах, Вие знаете за мистериозния чуждоземен артефакт повече от всеки друг в града.

— Това нещо уби брат ми, генерале!

— Това е много добре — каза той. — Хм, нямах предвид смъртта на брат Ви, а това че сте видели отблизо онази конструкция. Разкажете ми всичко, което си спомняте. Как изглежда? Какви защитни съоръжения са разположени наоколо? Нашата задача тук е да проучим съоръжението и след това ще Ви оставим на спокойствие.

Нямаше нещо на този свят, което Октавия да желае повече. С надеждата да се отърве по-скоро от противните военни, тя разказа подробно за скорошните събития. Започна с това как двамата с брат й бяха открили обекта, след като земетресението беше срутило склона на Бек Форти. После обясни как чуждоземното творение беше убило Ларс и как по-късно беше изпекло нейния робокомбайн.

Едмънд Дюк повдигна вежди:

— Интересно. Вероятно бихме могли да използваме това оръжие срещу вражеските кораби. Веднага ще изпратя екип от разузнавачи да го проучи отблизо.

— Предполагам, че всички тези извънземни, които пристигнаха, възнамеряват да направят същото — отвърна Октавия. — Вашите хора могат да бъдат изненадани доста неприятно.

— Недей да тормозиш с това хубавата си главица, мило момиче. Имам опит както със зергите, така и с протосите. — Дюк направи театрален жест с ръка. Явно имаше нужда от свежа публика, защото започна да разказва някаква заплетена история от първата война с двете враждебни раси.

Отегчена от самохвалната му реч, Октавия започна да оглежда разнообразното оборудване, струпано от военните в офиса на кмета. Сред него бяха и нейните собствени сеизмографи, които пехотинците бяха отмъкнали от дома й. Погледът на младата жена беше привлечен от бясното движение на техните стрелки. Линията на показанията започна да се начупва все повече, а амплитудите станаха много големи. Явно уредите засичаха многобройни земни трусове, приличащи на серия от мощни експлозии. Епицентърът беше близо до тайнствения артефакт, разположен в далечната долина. Тя се обърна и прекъсна командира:

— Изглежда там става нещо, генерале.

Дюк прегледа набързо графиките и облиза дебелите си устни:

— Мога да се обзаложа, че това е ехо от огромна битка. А моите хора още не са се добрали до там! — Той сви юмрук и силно удари по бюрото. — Дано не съм пропуснал шанса си да сложа ръка на онова чудо, докато си губех времето със спасяване на селяндурите тук!