Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (41)

Глава 39

Един самотен десантен кораб се издигна от базата във Фрий Хейвън и се понесе над опустошената от зергите равнина. Прелетя ниско над планинския хребет и се озова над кипящия хаос на бойното поле. Увисна на едно място неуверено, сякаш пилотът се чудеше накъде да продължи, после бързо се стрелна обратно, преди вражеските сили да са успели да стрелят.

Никой не забеляза сянката, която остана след него.

Макгрегър Голдинг скочи леко на земята и се втурна напред. Настървени и погълнати изцяло от битката помежду си, зергите и протосите не му обърнаха никакво внимание. Вероятно не биха го забелязали, дори ако носеше неонова реклама на гърба си, но призракът все пак предпочете да се застрахова и включи своето маскировъчно поле.

Голдинг спринтираше стремглаво, подсилен от цели два стимпака. Това бе много над допустимата доза, но всъщност тялото му беше привикнало към наркотика по време на дългогодишното обучение и той не му действаше със същата сила, както на обикновените хора. Продължителните тренировки бяха закалили Макгрегър и физически, и умствено, докато накрая той се беше превърнал в живо, ходещо оръжие, телепатична бомба, която сега летеше към своята цел.

Докато пресичаше бойното поле, призракът видя касапницата, останала на мястото, където беше унищожена ескадра Алфа. Обсадни танкове и крачещи канонерки лежаха с раздробени брони, разкъсани тела на морски пехотинци и файърбати бяха разпръснати из кървавата кал по дъното на долината, сред почернели кратери и натрошени скали.

Надвиснали облаци се сгъстяваха в небето. Призракът усещаше, че се задава буря. По бреме на краткия си телепатичен контакт с податливото съзнание на Октавия Брен, Голдинг беше откраднал нейните спомени за ужасяващите бури на Бекар Ро, за техните ярки светкавици и пронизителни гръмотевици. Обаче дори най-силната буря не би могла да отмие цялата кръв, останала на това поле след жестоката битка.

Но когато Макгрегър приключеше с изпълнението на своята мисия, целият район щеше да бъде прочистен и стерилизиран.

Колкото повече се приближаваше към огромния, зловещ артефакт, станал причина за цялото това широкомащабно унищожение, толкова по-ясно усещаше неговия пулсиращ призив в главата си. Обектът излъчваше мощен телепатичен сигнал, сякаш вътре в него се криеше някакво необятно съзнание.

Призракът не знаеше какво представлява това нещо и нямаше никакво намерение да се занимава с неговото проучване. Задачите му обикновено включваха разузнаване и проникване в тила на врага, но този път целта му беше различна. Генерал Дюк бе издал своите заповеди и от Макгрегър не се очакваше да ги разбира, а просто да ги изпълнява — артефактът трябваше да бъде унищожен на всяка цена.

Голдинг забеляза, че в подножието на мистериозната конструкция има прекалено много вражески единици, съоръжени със сензори за засичане на невидими обекти. Те препречваха пътя му от всички посоки. Призракът спря и започна да се оглежда, търсейки начин да преодолее тази неочаквана преграда.

Видя един наблюдател, който кръжеше във въздуха наблизо. Разузнавателното корабче ескортираше някакъв огромен, подобен на гъсеница рийвър, обстрелващ напиращите по хълма хидралиски. Макгрегър прецени, че тази позиция е идеална за преминаване през отбранителната линия на протосите, стига да съумее да обезвреди двете бойни машини, които му пречеха да продължи.

Призракът превключи шрапнелната си пушка на режим за стрелба със задържащи амуниции и се прицели в препречващия пътя му рийвър. Дъговидна следа от огън и пушек се проточи от дулото на оръжието. Няколко зелота вдигнаха поглед нагоре, но вече беше твърде късно. Снарядът се взриви, възпроизвеждайки мощен електромагнитен импулс, който извади от строя механизираната артилерийска установка.

Макгрегър се прицели повторно и изстреля нов снаряд. Наблюдателят се сгромоляса с повредени сензори. Сега, след като вече нямаше кой да засече неговото невидимо присъствие, призракът се втурна напред през хаоса на ръкопашната схватка.

Когато видяха неочакваната загуба на огнева мощ от страна на протосите, повелителите на рода Кукулкан заповядаха на своите бойци да се хвърлят в атака, възползвайки се от пролуката в защитата на врага. Голдинг започна да се катери нагоре по хълма, приближавайки блещукащия артефакт, а зад него ожесточените хидралиски и зерглинги се втурнаха сред протосите с необуздан устрем.

Призракът се възползва от настаналия безпорядък и прекоси фронтовата линия. Избра подходяща позиция и включи специалния лазер, с който щеше да насочи ядрените бойни глави към мишената. След това се свърза с генерал Дюк по кодираната комуникационна линия и рапортува:

— Сър, заех позиция. Готов съм да маркирам целта.

— Можете да пристъпите към действие, Голдинг. Добра работа — отвърна командирът. — Ако не успеете да се измъкнете жив, лично ще се погрижа посмъртно да получите възможно най-високото военно отличие.

— Да, сър!

Голдинг активира лазера и постави маркер върху фасадата на гигантския артефакт. Сега тактическите ядрени бойни глави можеха да се насочат към обекта с изключителна точност. Задачата на призрака беше изпълнена.

Високо в атмосферата на Бекар Ро един от оцелелите бойни крайцери на ескадра Алфа отвори своите шлюзове и се подготви да изстреля ядрените си ракети. Макгрегър Голдинг беше застанал на един хвърлей разстояние от тяхната цел.

Призракът затича с всички сили към близкия планински склон. Все още разполагаше с малко време, за да се измъкне.