Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (13)

Глава 11

Когато достигна зергските рояци на Чар, настойчивият сигнал на далечния артефакт заля съзнанието на Кралицата на остриетата с ударна вълна, подобна на мисловна лавина. Сара Кериган седеше в недрата на разрастващия се кошер, а пулсиращото предаване блъскаше в слепоочията й като електромагнитен писък. Гръмливият сигнал беше настроен към честотата на нейния мозък и предизвикваше болезнен резонанс, който караше всичките й нервни окончания да вибрират. Възприемчивостта към него беше дълбоко заложена в гените на Зергите още при създаването на тяхната ДНК.

Сигналът караше органичната обвивка на младия кошер да потреперва конвулсивно, защото той също възприемаше отдавна забравения призив за пробуждане. Материалът, от който беше изградена външната хитинова черупка на стените, започна да резонира в отговор.

Предаването събуди някакъв инстинктивен спомен в съзнанието на зергите, намиращи се около Сара, и те побесняха. Чудовищните хидралиски се изправиха на опашките си и заразмахваха крайниците си, подобни на гигантски коси, а острите им шипове изскочиха, готови да изстрелят дъжд от смъртоносни бодли към всяко същество, което сметнеха за враг. Подобните на кучета зерглинги полудяха и започнаха да се нахвърлят върху търтеите и ларвите, разкъсвайки ги на парчета.

Чуждоземният сигнал продължаваше да блъска из главата на Кериган, но тя стисна зъби и се постара да въдвори ред в ума си. Използвайки цялото си псионично умение, Сара се опита да овладее инстинктите на разбеснелите се зерглинги. Трябваше да им попречи да избият още от членовете на кошера й.

В предишния й живот Кериган бе обучавана в програмата на Конфедерацията за войни — призраци. Лекарите на Конфедерацията я бяха подложили на мъчителни манипулации и бяха обработили нервната й система така, че да увеличат вродените й псионични способности. По оперативен път й бяха имплантирали психичен регулатор, за да я контролират и да я превърнат в добър шпионин и лоялен агент. Бяха я научили да гледа на живота като на стока за еднократна употреба. След това я бяха принудили да убие безброй жертви.

Обучението й беше перфектно. Но Сара беше предадена от хората, на които служеше. Бяха я изоставили на превзетото от зергите бойно поле на Тарсонис. Така жената, някога наричана Сара Кериган, се беше превърна в Кралицата на остриетата. И сега държеше в ръцете си бъдещето на Зергите.

Ако можеше да ги овладее.

Предаването продължаваше безпощадно да пили мозъка й. Отвъд пределите на разрасналия се кошер Сара долови вибриращия вой на един ултралиск^[1], който ревеше, объркан и изплашен. Тя успокои гигантското чудовище с размери на мамут, после се захвана с още няколко същества, които предизвикваха твърде много поражения. С желязна ръка отново наложи дисциплина в кошера си.

Най-после пулсиращият, пищящ сигнал престана. Възцари се блажена тишина. Кериган пое дълбоко дъх, стараейки се да се успокои. Почувства как кошерът се връща към нормалното си състояние. Слугите й все още бяха възбудени, но постепенно също притихнаха.

Сара се замисли. Имаше нещо смущаващо в това странно събитие. Наподобяващото сирена послание беше призовало някаква инстинктивна памет, заложена дълбоко в зергските й гени. Кралицата на остриетата беше убедена, че източникът на този сигнал е невероятно древен и е сътворен от същата раса, която бе създала Протосите и Зергите.

Без да престава да бди над неспокойните си слуги, Кериган продължи да обмисля случилото се. Зергите трябваше да проучат съоръжението, което беше изпратило мощния сигнал. Да, тя беше длъжна да сложи ръка върху този артефакт.

След като взе това решение, Сара свика създанията от най-доброто поколение, което беше отгледала след унищожението на Свръхразума.

Имаше мисия за рода Кукулкан.

Това бе един от най-ужасяващите рояци на разпръснатата раса на Зергите, създаден специално за нападение. Беше го кръстила на могъщото божество на Майте с образ на крилата змия, което помнеше от древните земни легенди. Името беше съвсем подходящо за страховития род.

Кралицата на остриетата можеше да разчита на тях.

Скоро родът Кукулкан се събра с всичките си повелители, муталиски, хидралиски, зерглинги, ултралиски, царици и търтеи — всички същества, необходими за изграждането на един внушителен щурмови отряд — и отлетя от димящите руини на Чар. Щяха да преминат през космоса като рояк смъртоносни насекоми.

Заповедта на Сара Кериган, изразена съвършено ясно дори за слабите умове на нейните слуги, беше да открият предмета, изпратил сигнала, и да го завладеят на всяка цена.