Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (32)

Глава 30

В подножието на каменистия планински склон, където беше разположен желаният от всички артефакт, войските на протосите се сражаваха със зергите.

Междувременно три десантни кораба, изпратени от ескадра Алфа, се приближаваха предпазливо към бойното поле. Те пренасяха взвод командоси, подготвени за проникване в тила на врага.

Големите съдове маневрираха, търсейки безопасен път сред хаоса от изстрели и експлозии. Нямаха никакво въоръжение и затова разчитаха единствено на своята бързина и на дебелата броня на корпусите си. Летяха ниско, за да избегнат въздушните атаки, и лавираха светкавично, опитвайки се да достигнат своята цел, без да бъдат взривени.

Няколко изостанали от своята група муталиски ги забелязаха и се понесоха след тях. Безразсъдните пилоти се гмурнаха в отчаяна маневра и успяха да се изплъзнат. Най-накрая се добраха до планинския склон и увиснаха неподвижно над огромния пулсиращ чуждоземен артефакт.

Муталиските изобщо не се бяха отказали от преследването на новите натрапници, пък и протосите също ги бяха забелязали и бяха изпратили няколко скаута да ги атакуват. Войниците на борда на десантните кораби разбираха, че разполагат с много кратко време, за да се спуснат на повърхността.

Воден от лейтенант Скот, отрядът от морски пехотинци, файърбати и четири голиата се втурна към шлюзовете. Приличащите на малки танкове крачещи канонерки скочиха първи, а яките им бронирани корпуси поеха удара от падането. Останалите войници се спуснаха по двойни въжета и стъпиха върху големите скални късове, разпръснати около блестящата повърхност на странната конструкция.

— Давай! Давай! — извика лейтенантът както на хората си, така и на уязвимите десантни съдове във въздуха. В момента, когато и последният войник освободи въжето си, корабите направиха рязък завой, издигнаха се светкавично нагоре и се отдалечиха с максимално ускорение.

Скот посочи най-близкия вход на гигантската структура:

— Хайде да влизаме! Трябва да проучим това чудо по най-бързия начин.

С готови за стрелба гаусови пушки, морските пехотинци се снишиха и се втурнаха към отвора. Входът не приличаше на нормален коридор, а по-скоро на шупла в странното вещество, изграждащо стените. С първата група войници влязоха и голиатите. Тежкото въоръжение на крачещите канонерки беше в пълна бойна готовност. Файърбатите побързаха да се присъединят към тях, като още с влизането си започнаха да се оглеждат за нещо, което да подпалят с плазмените си огнехвъргачки.

Лейтенант Скот, който тъкмо се канеше да ги последва, хвърли един последен поглед нагоре и с ужас видя, как десантните кораби попаднаха под съгласуваните атаки на муталиските. С невероятно умение пилотите успяха да избегнат част от ударите, но в крайна сметка летящите чудовища успяха да поразят два от съдовете.

В последно героично усилие, пилотите насочиха своите кораби към голяма група сражаващи се чуждоземци и двата съда експлодираха при удара в земята, отнасяйки със себе си десетки врагове. Сериозно повреден, третият десантен кораб успя да се измъкне, прелетя ниско над хребета и се повлече обратно към базата във Фрий Хейвън.

Скот последва взвода си в прохода. Започнаха да напредват към вътрешността на лабиринта, но още в края на първия тунел пътят им беше препречен от трима зелоти, които изскочиха от прикритието на мрака. Горящите очи и лицата без усти придаваха демоничен вид на протоските бойци.

— Внимавайте! — извика лейтенантът.

Зелотите активираха своите смъртоносни псионни остриета и атакуваха без колебание. Трима от морските пехотинци се свлякоха безмълвно, а останалите отвърнаха с хаотична стрелба, която отхвърли назад протоските бойци, но не успя да ги нарани през техните тежко бронирани енергийни костюми.

Лейтенантът нареди на един от голиатите да атакува. Тежковъоръжената крачеща канонерка се насочи към враговете и започна да ги обстрелва със своето двойно трийсетмилиметрово оръдие. Най-близкият зелот се строполи мъртъв на земята.

Шест файърбата наобиколиха останалите живи протоси. Огнехвъргачките им блъвнаха смъртоносни пламъци. Със сетни сили, като огромна жива факла, единият зелот се добра до най-близкия файърбат и го разполови на две с псионното си острие, но после огънят погълна и двамата чуждоземци.

Лейтенант Скот възстанови дисциплината в отряда и заповяда на хората да продължат напред, хвърляйки прощален поглед към загиналите войници. Този първи сблъсък беше отнел живота на четирима от неговите подчинени, чиито имена той дори не беше успял да научи. Но сега нямаше време да тъгува за тях. Знаеше, че успехът на цялата му мисия зависи главно от бързината.

По заповед на генерал Дюк, взводът на лейтенанта трябваше да навлезе в обекта, да го проучи и да се върне със събраната информация. Големите протоски и зергски сили, изпълнили долината, правеха тази задача особено трудна. Точно поради тази причина групата не трябваше да се задържа дълго на едно място.

Взводът започна да се спуска все по-надълбоко по спиралните проходи на мистериозния артефакт. Войниците оставяха локатори на всеки завой, за да могат по-лесно да намерят обратния път навън. Лейтенант Скот хвърли поглед към хронометъра на костюма си, за да провери колко време им остава до уговорената среща с корабите, които трябваше да ги евакуират.

— Всички да си бият по един стимпак — нареди той. — Нуждаем се от допълнителна енергия.

Във вътрешността на енергийните костюми на морските пехотинци и тежките екипи на файърбатите, вградените медицински системи инжектираха на войниците мощна доза стимуланти. Лейтенантът знаеше много добре, че тези психотропни вещества повишават агресивността и от тях бойците стават необуздани, но точно сега взводът се нуждаеше от по-голямата скорост и по-бързите рефлекси, които осигуряваха стимпаковете.

Войниците се втурнаха напред. Продължиха да се спускат все по-надълбоко, тичайки надолу по спираловидните коридори. Внезапно групата се натъкна на четири масивни машини, които приличаха на огромни паяци. Лейтенантът веднага разпозна драгуните по яйцевидната форма на техните тела, където бяха скрити живите мозъци на тези кибернетични организми.

Роботизираните войници изглежда вече се връщаха от центъра на лабиринта и най-вероятно разполагаха с цялата информация, която взводът търсеше, но Скот беше наясно, че никоя земна технология не е в състояние да разкодира данните, записани на устройствата, които киборгите носеха. Реши, че трябва да предотврати попадането на важната информация в ръцете на командира на протосите и извика:

— Огън!

Като сърдити паяци, драгуните се отдръпнаха, насочвайки своите дизруптори^[1]. Голиатите ги изпревариха и откриха стрелба първи. Двама от протосите буквално се разлетяха на парчета от едрокалибрените амуниции на канонерките, но останалите драгуни успяха да изстрелят снарядите си от антиматерия и размазаха на пихтия два файърбата, трима морски пехотинци и един голиат.

Оцелелите файърбати побесняха и се приближиха с кръвожаден рев. Обхватът на техните огнехвъргачки беше по-малък от този на гаусовите пушки на морските пехотинци, но ефектът им бе далеч по-опустошителен. Бойците насочиха плазмените струи към яйцевидните корпуси на драгуните. Течността, която съхраняваше мозъците на киборгите, бързо достигна точката на кипене. Корпусът на единия драгун не издържа и се пръсна, окъпвайки всичко наоколо с парчета сварено мозъчно вещество. Другият механизиран войн се свлече бавно на една страна. Краката му започнаха да треперят и да се мятат конвулсивно — досущ като комар, удавен в Райд.

Лейтенант Скот побърза да спусне визьора на своя костюм, за да не усеща ужасяващата воня на смърт, която се разнасяше в тунела и поведе напред оцелелите членове на отряда си.

— Хайде, трябва да довършим своята задача — каза той. Да видим накъде води този лабиринт.