Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Haus ohne Hoffnung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

9

— Добър вечер, господин Мюлер! — Карин Фриш поздрави детектива, когато той отвори вратата на Общежитието. Гернот все още не е тук. Той ще бъде тук около пет часа̀.

— Да, ние се уговорихме да се срещнем тук. Ами добре, ще го почакам.

— Искате ли чаша чай? — попита Карин Фриш.

— Да, с удоволствие, благодаря!

След няколко минути госпожа Фришдонесе един поднос с чай, сметана и захар.

— Проучванията Ви разкриха ли вече нещо? — чудеше се тя.

— Ами да, първите парчета от пъзела са сглобени. А между другото къде е бил намерен трупът на Клаус Бийдерщет?

— В гората, не далече от вилата.

— Бих искал да огледам мястото. Мога да правя това докато дойде Гернот.

— По-добре идете през деня. Там винаги висят много скинари… — предупреди го Карин предпазливо.

— Вече видях тези младежи днес на погребението. В момента те сигурно седят послушни при мама и татко и вечерят — изсмя се иронично Мюлер.

Няколко минути по-късно той стоеше пред общежитието. Въздухът беше леден. Валеше сняг. Мюлер си облече палтото и запали цигара. Вървеше в посоката, по която Карин го беше упътила. Премина през една бяла местност, „вероятно някаква поляна“, помисли си той и продължи към една част от гората, която започваше зад поляната. Не бе валяло много през последните дни. Мюлер трябваше само да следва стъпките и лесно откри мястото. Единственото, което намери, беше една празна кутия за филмова лента. Той изгаси цигарата си и се обърна назад, за да си върви.

Изведнъж един клон се отчупи и детективът се скри инстинктивно зад едно дърво. Мюлер разпозна една сянка. Човекът се промъкна предпазливо през гората и приближи общежитието. Когато стигна до поляната, която се намираше между общежитието и гората, Мюлер различи ясно един силует: късо кожено яке, късо подстригана коса. „Скинар“, помисли си Мюлер. Той видя как човекът изважда една найлонова торбичка. Без да се колебае повече, детективът се затича. Младежът го чу, хвърли торбичката и побягна към гората. Мюлер се опита да го настигне по пътя. „По дяволите, тези обувки“, помисли си той и падна на земята в снега.

„По дяволите, по дяволите“, изруга и след това изчисти снега от дрехите си.

В този момент се появи втора фигура в гората. Светкавично бързо тя хвана първата фигура и двамата паднаха в снега.