Феликс и Тео
Дом без надежда (11)

10

На бюрото в офиса на общежитието беше оставена една найлонова торбичка, кибритени клечки и две бутилки от мляко. Те бяха пълни с бензин. От гърлата на бутилките стърчаха парчета плат.

„Коктейли Молотов^[1]!“ Мюлер погледна двете шишета и после младежа. На стола седеше един блед, треперещ индивид от мъжки пол. „Момчето от гробището“, Мюлер и Хаубе си помислиха едновременно.

— Как се казваш? — попита Мюлер.

— Юрген Уде — отговори момчето с тънък гласец.

— Един мъртвец не ти е достатъчен! — изкрещя изведнъж Мюлер и удари с юмрук по масата.

Той намигна на Хаубе и продължи да крещи:

— Това са смъртоносни инструменти, а не някакви си играчки!

Момчето се разплака:

— Аз не исках… но Торстен каза… страхувах се от Торстен и Клаус… аз исках да докажа, че не съм предател…

Хаубе наля на момчето една чаша чай, потупа го по рамото и каза:

— Разкажи ни просто какво се случи!

Треперещ от страх, младежът започна да разказва:

— … По телевизията съобщиха за нападения в Общежития за бежанци… тогава Торстен каза, че и ние във Фридрихсхаузен трябва да последваме примера им… Искахме да вземем панелите на прозорците от офиса, да направим коктейл Молотов… Клаус Бийдерщет щеше да го направи… неделя през нощта отидохме в общежитието. Тогава Клаус каза, че не иска да участва в това. Приятелят му, Ахмад…

Младежът погледна със сълзи в очите младия кюрд, който седеше до Хаубе.

— … И тогава Клаус и Торстен се скараха помежду си. Торстен беше много пиян. Той удари Клаус по главата с едно шише от бира… Клаус падна в снега и не помръдна повече… Всички ние побягнахме…

— И така сте го убили! — изкрещя Мюлер. Той е бил в безсъзнание и за нещастие е замръзнал!

— … И полицията… и вестника… и после Ахмад изчезна. Торстен ни заплаши да не си отваряме устата… Той каза, че вината е на Ахмад, и ние трябваше само да скърбим за смъртта…

— И тогава си изпратил анонимната бележка на Гернот Хаубе — Мюлер прекъсна момчето.

Юрген Уде вдигна втрещено главата си.

— От къде знаете, а, да, аз исках да напусна. Исках да не се занимавам повече с тях… но Торстен каза, че ще си ида също като Клаус… на гробището, по време на погребението, той каза, че ако извърша нападението, тогава мога да напусна групата…

— За да обвинят теб! Ти беше много по-ниско в йерархията! — Мюлер изкрещя на момчето.

Той се наклони напред със стола си, отпи една глътка чай и се обърна към младия кюрд:

— Все още не разбирам нещо, Ахмад. Защо не отиде при полицията?

— Аз бях с Клаус в младежкия център. Той ми беше приятел. Към десет часа той трябваше да тръгва. Каза ми, че има ангажимент. След един час се прибрах вкъщи. Бях свидетел на спора в гората. Страхувах се и избягах. Скрих се и тази вечер исках с Гернот двамата да идем в полицията. Останалото го знаете… и също така си помислих: „Кой ще повярва на един чужденец?“

— Аз, например! — изсмя се Мюлер и взе телефона.