Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Haus ohne Hoffnung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

2

През нощта падна сняг. Седем и половина сутринта е. Хаубе отиде до пощенската кутия и донесе вестника, „Фридрихсхаузен ежедневник“. Точно на първа страница беше отпечатано заглавието:

Кой е убиецът на Клаус?

Загрижен, той влезе в къщата и показа на жена си вестника. Двамата заедно прочетоха статията:

След като вчера, в Общежитието за бежанци на града, почина младият Клаус Бийдерщет(17), Фридрихсхаузен ежедневник докладва, че е открита първата следа. Докато полицията обикаляше и разследваше, осемнайсетгодишният кюрд Ахмад Самади, който пребивава в резиденцията от 6 месеца, е изчезнал през нощта.

— Ингрид, страхувам се, че ще има неприятности. Взимам колата и отивам право в резиденцията. Ако от вестника напишат още нещо, то със сигурност ще бъдат по-лоши новини.

Гернот си опакова една филийка хляб и наля в един термос кафе. След това потегли.

Половин час по-късно той пристигна в Общежитието за хора, търсещи убежище. Улицата беше затворена и един полицай се надвеси на прозореца на стария му Фолксваген.

— Не можете да минете от тук.

— Напротив, трябва да вляза в Резиденцията. Името ми е Хаубе. Аз съм от енорийската общност. Ние сме управители на Резиденцията.

— Така, така, Вие управлявате Резиденцията. Вие се грижите за една банда убийци!

Полицаят стоеше настървен пред колата.

— Моля Ви, не прибързвайте с оценката си, господин Вахтмайстер. Позволете ми да премина!

Раздразнен, Хаубе профуча през полицая към Резиденцията. Там стоеше мълчаливо група членове на Енорийската общност, много младежи, хора, които се грижат за бежанците. Резиденцията е едно старо имение, отдалечено на няколко километра от Фридрихсхаузен. Общината е настанила там четиридесет души, търсещи убежище, жени, мъже и деца.

— Добро утро, Гернот.

Една жена поздрави Хаубе.

— Тази нощ тук имаше убийство. Погледни откъм западната страна.

Хаубе и Карин Фриш, двамата заедно, обиколиха имението. На първия етаж той видя счупени прозорци. На стените с черна боя пишеше:

Германия на германците

„Вероятно са били насъсканите скинари“ — помисли си ядосан Хаубе и продължи към изхода.

Във фоайето беше поставена една маса. На нея седяха двама полицаи заедно с един преводач. Разпитваха обитателите на Резиденцията…

— На първо място, господин инспекторе, вярвате ли, че някой от Резиденцията е извършил убийството? — ядосан, Хаубе седна на масата.

— Върша си работата тук, господин Хаубе. И затова приемам нещата такива, каквито са. Първо, защото трупът на Клаус Бийдерщет беше намерен на около 100 метра от имението и второ, разпитах всички хора, с изключение на Ахмад Дингсбум…

Инспекторът запали цигарата си и се обърна отново към преводача.

— Ахмад Самади е името на човека — Хаубе поправи инспектора. И пресата вече е произнесла присъдата си. Питам се от къде ли вестникът се е сдобил с информацията. Без съмнение това е ваша работа…

— Не ни се пречкайте в нашата работа, господин Хаубе. Защо тогава се крие този Ахмад? Не мислите ли, че ако беше невинен, той нямаше да има нужда да се крие? А сега ме оставете на мира, за да работя!

— А, какво… — Хаубе се завъртя и си тръгна. Карин, трябва да проведа един телефонен разговор. Това не може повече да продължава така. Той прелисти тефтера си и набра един номер.

— Детективско бюро Мюлер — Беа Браун на телефона…