Феликс и Тео
Дом без надежда (5)

4

Докато частен детектив Мюлер си записа информацията от Беа Браун и изпи сутрешното си кафе, междувременно Гернот Хаубе стоеше пред Общежитието с една група помощници. На около петдесетина метра от общежитието беше се събрала една тълпа младежи. Те викаха:

— Бежанците вън! Убийци! Убийци!

Малко по-надалеч имаше една полицейска кола и двама граждански служители наблюдаваха събитията. Също така някакви хора от Фридрихсхаузен зяпаха.

— Внимание! — извика Гернот Хаубе и в същия момент една бирена бутилка изхвърча към стената на общежитието. Тя се счупи на стотици парченца.

— Виж ти, виж ти, Торстен Браде, синът на Бюргермайстер — каза Хаубе и посочи един младеж.

Той беше с доста късо подстригана коса, черно късо кожено яке и черни обувки. Беше много пиян и крещеше най-силно.

— Ако това беше моят син… — Карин Фриш стисна ръцете си в юмруци.

— Превъзходно, наистина, продължавай в същия дух — каза Гернот озлобено.

— Говорите и правите само това, което мълчаливото мнозинство мисли. Искате хората, търсещи убежище да са изпарят. Това именно искат повечето. Страх от пришълците, от неизвестното. Именно това е причината за съществуването на расизъм и ксенофобия. Навсякъде е едно и също. Малцинствата стават по-ненавиждани от когато и да било — гласът на Гернот звучеше тъжно.

Карин Фриш възрази:

— Но, Гернот, първо, не навсякъде ги мразят, и второ, не от всички. За това ние сега сме тук. Също така и не сме сами…