Феликс и Тео
Дом без надежда (6)

5

Малко след 21:00 часа Мюлер пристигна във Фридрихсхаузен. Таксиметровият шофьор надзърна учудено в огледалото за обратно виждане, когато детективът му даде адреса на Общежитието. Мюлер погледна през прозореца. Фридрихсхаузен. Едно типично немско градче. Стара железница от началото на века^[1]. В центъра една голяма тухлена сграда, кметството. Модерни бетонни складове, магазини, алеи за пешеходци. По-нататък метрото, жилищни блокове, после еднофамилни къщи, изглеждащи еднакво, и залепени една до друга. Таксито зави преди главната улица по един чакълест път.

Една кафява киша лежеше на пътя.

— Аз съм до тук, няма да продължавам нататък — каза шофьорът и се насочи към паркираните коли.

— А къде е Общежитието? — попита Мюлер.

— Точно там, където се е събрала тълпата — отговори шофьорът.

Мюлер плати сметката, взе малката си пътна чанта и се отправи към вилата. Множество любопитни зрители обикаляха наоколо. Както младежи с голи глави, така и по-възрастни жители скандираха чужденците, сякаш бяха някакви врагове. Мюлер беше в шок.

— Стари и млади нацисти щастливо обединени — помисли си той.

Докато си преправяше път през една група, за да влезе в къщата, той се натъкна на един младеж с черно кожено яке.

— Хей, ти май искаш да влезеш в тая кочина за бежанци? И ти ли си предател на народа си?

Тълпата го изгледа враждебно. Мюлер не каза нищо и влезе в къщата.

— Човече, Хелмут! Благодаря ти, че дойде — Хаубе поздрави стария си приятел.

Те тръгнаха заедно към офиса на общежитието. В коридора имаше една група хора.

— Тук, в общежитието повечето са кюрди — обясни Гернот. Хората се страхуват. Отношението в града винаги е било отрицателно. Всички ги е страх от едно ново нападение. А утре е погребението на момчето.

— И каква е историята със Самади? Той появи ли се вече?

— Не. Също така не знам къде се е покрил — Хаубе се примири. Ако гологлавите го спипат, ще го убият.

— Имаш предвид тези скинари? — Мюлер погледна през прозореца.

— Да. След един час ще се приберем вкъщи. Тогава ще дойде нощната смяна. Сега ще обиколим цялото общежитие. Слава богу, че в този град няма повече дясно радикални млади и стари нацисти. Имаме много доброволци, които ни помагат и се грижат за бежанците.