Феликс и Тео
Дом без надежда (9)

8

— Следващият, моля!

Мюлер последва медицинската сестра в стаята. Лекарят, един приятелски настроен, възрастен господин с бяла престилка, го покани да влезе.

— И така, какъв е проблемът, младежо?

— Добър ден, докторе. Всъщност нямам проблеми. Тук съм по друга причина. Казвам се Мюлер. Аз съм частен детектив.

Лекарят вече не изглеждаше толкова приветлив.

— И какво мога да направя за Вас?

— Вие сте изследвали тялото на Клаус Бийдерщет, нали? — попита Мюлер.

— Ах, за това ли сте дошли? Докладът ми е в полицията. Не искам да имам нищо общо с тези неща. Трябва да идете в полицията…

— Извинете — прекъсна го Мюлер — имам само още един въпрос, на който трябва да ми отговорите.

Лекарят изгледа скептично.

— И той е?

— Каква всъщност е причината за смъртта?

— Смърт от замръзване.

— Какво казахте? Защо тогава във вестника пише, че причината е убийство? — попита Мюлер поразен.

— Не съм давал пред пресата никакви изявления. Никой не ме е и разпитвал. Момчето имаше някаква рана на главата. Като че ли от удар. Разкъсана рана. Но тази рана не е била смъртоносна. Трябва да е лежал в безсъзнание на снега през цялата нощ, и е замръзнал.

— Кога са намерили трупа? — Мюлер беше още по-втрещен.

— В понеделник сутринта.

— А какво би могло да е причинило раната?

— Ами трудно е да се каже. Някакъв кръгъл предмет или нещо подобно. Родителите на Клаус ли са Ви наели? — попита лекарят.

— Не, работя за Центъра за бежанци.

Лекарят погледна нервно към часовника си:

— И така, господин Мюлер, аз трябва да се грижа за пациентите си сега. И моля Ви, изхвърлете името ми от играта…

— Разбира се, докторе. И много Ви благодаря! Довиждане.

Замислен Мюлер напусна кабинета на доктора. Той реши да посети „Фридрихсхаузен ежедневник“. Но там му се случи същото, както и при последвалото посещение на Младежкия дом в града: Хората бяха враждебни и никой не искаше да говори с детектива.