Серия
Заблудата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Devil’s Own, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 107 гласа)

Четиринадесета глава

— Не бях подготвен за това, а ти?

Въпросът на Кейдж бе риторичен. Пътникът, който седеше до него в линкълна, продължи да се взира в пространството пред себе си.

— Страшно се изненадах, когато Кери съобщи, че ще осинови Лиза. — Кейдж се вторачи в Линк. Откакто тръгнаха за летището, приятелят му не бе настроен за разговори. Острите му черти издаваха напрегнатост и мрачни мисли. Както обикновено, Кейдж шофираше прекалено бързо и пейзажът се размазваше пред очите им. Но не тази бе причината за мълчанието на Линк. Кейдж се досещаше какво го тревожи. — Какво според теб накара Кери да реши така внезапно да отгледа сама детето?

— Откъде да знам? — гневно му се сопна Линк. — Защо тази жена въобще върши разни неща? Толкова е странна.

— Да. И на мен ми мина през ума — изсмя се Кейдж. — Но ексцентричността я прави интересна, не мислиш ли?

— Ексцентрична означава и безразсъдна. — Линк изсумтя, скръсти ръце и потъна още по-надълбоко в седалката. — Обясних ти, че е луда. Преструва се на проститутка, а после на монахиня. Кой разумен човек би се занимавал с подобни номера? Първо действа, а после разсъждава. — Обърна се към Кейдж и насочи палеца си към него. — С безумните си постъпки ще си навлече куп неприятности.

Кейдж си помисли, че Кери вече си е навлякла куп неприятности. На първо място сред тях бе Линк, но на него пък този вироглавец точно заради това му харесваше. Той самият навремето се ползваше с репутацията на „лошо“ момче.

Бяха прекарали тежка нощ. И двамата бяха небръснати, със зачервени очи и с дрехите от предишния ден, понеже не им остана време да се приведат в приличен вид. Линк държеше да вземе веднага самолета. Щеше да пътува до летището на автостоп или да повика единственото такси. Но Кейдж го увери, че по време на визитацията, така или иначе, няма да види Джени и бебето. Закараха Кери с децата вкъщи и продължиха към летището.

Линк и Кери се сбогуваха бързо и учтиво, като избягваха да се гледат. Кейдж не намери смелост да уведоми Джени, че Линк заминава. Жена му щеше да се разочарова, когато откриеше, че опитите й да ги сближи са били напразни. Лично Кейдж смяташе, че и двамата се нуждаят от ритник по задника, за да дойдат на себе си. Но след като не позволи на Джени да им се бърка, и той не можеше да се намеси. И все пак не пречеше да пораздруса привидно непоклатимия господин О’Нийл.

— Кери съвсем скоро ще си има неприятности.

— Какво искаш да кажеш?

Престореното безразличие на Линк се изпари.

— Първо с осиновяването. Не е омъжена. Имиграционните власти настояват сираците да бъдат настанени в семейства, за да не обременяват допълнително американските данъкоплатци.

— Осиновяването от самотни родители вече не е рядко явление.

— Да, но отнема повече време. А, както ти е известно, срокът е ограничен.

— Едва ли ще върнат едно четиригодишно сираче в Монтенегро.

— Може би. — Кейдж преднамерено се усмихна с фалшив оптимизъм. — Но ако все пак го сторят, Кери навярно ще тръгне с Лиза. Ясно ти е колко е твърдоглава.

— За Монтенегро? Трябва да е луда!

— Не бих се учудил. След като реши нещо, го довежда докрай. Макар и да изглежда крехка като пеперуда, тя е упорита като магаре. Двамата с Джени сме се убедили.

Линк запали цигара. Ръцете му трепереха. От намръщеното му лице личеше, че не изпитва удоволствие от пушенето.

— В това отношение много прилича на Джени.

— Джени не е такава — отбеляза Линк разсеяно.

— Външният вид лъже — изсмя се Кейдж. — Не вярвах, че ще успея да я накарам да се омъжи за мен. Беше бременна и живееше сама. Аз я молех, а тя упорито ме отбягваше.

— Джени е била бременна с Трент, преди да се ожените? — Линк го зяпна удивено.

— Той е мой — сопна му се Кейдж.

— Не искам да кажа нищо! — Линк вдигна и двете си ръце. — Просто ми се струва, че не е в характера на Джени.

— Вината е изцяло моя. Някой ден, когато разполагаме с повече време, ще ти разправя колко подло постъпих.

— Но накрая всичко си е дошло на мястото. Ето кое е важно.

— Да, но не беше лесно. Почти двайсет години ходех по жени, преди да спя с Джени. Винаги вземах мерки. Сигурен съм, че и ти никога не оставаш без пакетче презервативи в джоба. — Кейдж се ухили. Линк отвърна притеснено на усмивката му. — Никога не е имало изненади. Бях голям късметлия. Единствения път, когато пропуснах да се подготвя, беше с жената, която истински желаех. С Джени противозачатъчните средства бяха последното нещо, за което си мислех. Навярно съм го сторил подсъзнателно, за да забременее и да се омъжи за мен.

Линк продължаваше да се взира през прозореца, но вече не седеше отпуснат на седалката. Беше се стегнал, сякаш очакваше всеки момент да изхвърчи. Прокара длани по бедрата си, стисна зъби и изрече рязко:

— Обърни!

— Моля?

— Спри и обърни. Връщаме се.

— Но самолетът ти излита след…

— Не ме интересува самолетът! — изкрещя Линк. — Закарай ме в ранчото.

Кейдж завъртя огромния линкълн и той се озова на банкета. Завоят беше безупречен. Настъпи педала за газта и помаха на полицая, който му отговори със същото. Беше безпредметно човек да се опитва да гони Кейдж Хендрин. Изминаха разстоянието до къщата три пъти по-бързо, но на Линк му се стори, че пътуването няма край. Хапеше долната си устна. Въобще не се беше сетил! Естествено, след като излезе от бара с онази „проститутка“, му мина през ума, но по-късно запасите му останаха някъде заедно с фотоапаратите и другите му вещи. А сутринта, когато изхвърча с пикапа да търси Кери, въобще не му беше до противозачатъчните средства.

Ами после? В онази фантастична нощ колко пъти той… Сигурно най-малко… Дори не ги беше броил.

— Ако не възразяваш, ще отида в болницата. — Кейдж спря до тротоара.

— Не, разбира се. — Линк свали чантите от задната седалка и затръшна вратата.

— Вероятно ще остана там до края на деня. Чувствай се като у дома си. Ако Трент ви досажда, обадете се на родителите ми да дойдат да го вземат.

Линк вече бе стигнал до входната врата. Кимна разсеяно на Кейдж, който се изсмя тихо, включи на скорост и потегли надолу по алеята. Линк остави чантите си във вестибюла. Навън слънцето беше толкова силно, че му трябваха няколко секунди, за да привикне към слабата светлина. Блъскаше се в мебелите, докато обикаляше из празните стаи на първия етаж. Хукна нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж.

Бутна вратата на спалнята за гости, но и там нямаше никой. Когато стигна до стаята на Трент, вече беше побеснял. Къде, за Бога, бе тя? Отвори рязко вратата и дръжката се удари в стената. Кери бе сменила измачкания костюм с джинси и тениска. Беше боса и косата й падаше свободно по гърба. Седеше на ръба на леглото, където спеше Лиза. Трент тихичко похъркваше в другото.

Известно време двамата се взираха един в друг. После Кери скочи.

— Изплаши ме до смърт! — изрече тихо, за да не събуди децата, но и гневно, понеже Линк я завари да плаче. — Защо връхлетя така? Помислих си, че е крадец!

Линк направи три големи крачки, стигна до нея и я хвана за ръката. Дръпна я и я изведе от стаята.

— Няма проблеми — злобно й отвърна той. — Ако беше крадец, веднага щеше да се превъплътиш в каратист.

— Много смешно! Пусни ме. — Тя освободи ръката си. — Тъкмо приспах децата. Бяха изтощени, но страшно възбудени. А ти се втурна в стаята като разярен бик и… Чакай малко. Вече трябваше да си на път за Далас. Защо си тук?

— За да ти направя предложение.

— Предложение? — Кери зяпна. — За какво?

— За женитба, разбира се. Какво друго би могъл да предложи мъжът на жената?

— Много неща. Обикновено бракът е последното.

— Е, аз ти предлагам брак — изрече Линк, смръщил лице от гняв.

— Защо?

— Защото съм човек, който поема отговорността за действията си. По пътя за летището Кейдж ми припомни една подробност.

— И по-точно?

— Не взехме никакви мерки, за да се предпазиш от забременяване. — Линк поклати глава, сякаш бе съобщил някаква съдбоносна информация. — Не ти е дошло на ума, нали?

За миг Кери се поколеба, но Линк не забеляза. Понрави й се идеята да го накара да смята, че са били небрежни. Но сутринта реши повече никога да не злоупотребява с доверието на хората. Не можеше да излъже Линк — би било прекалено безскрупулно. Но заедно с това се ядоса, че се е върнал да й предложи да се оженят само защото се чувства отговорен.

— Всъщност аз взех мерки. — Линк се стъписа. Кери се наслаждаваше на начина, по който арогантността му изчезна подобно на въздуха от спукан балон. — Още преди да замина за Монтенегро — продължи тържествуващо тя. — Знаех, че съществува вероятност да бъда изнасилена от партизаните, и започнах да пия хапчета против забременяване. И така господин О’Нийл, напразно се безпокоиш. Освобождавам те от „отговорност“. А сега, моля да ме извиниш, но съм много изморена. — Завъртя се, но не бе направила повече от две-три крачки, когато Линк я сграбчи за ръката и я обърна към себе си. — Какво има?

— Забравяш нещо.

— Какво? — Кери скръсти ръце и потропа нервно с крак.

— Лиза. — Линк едва се сдържаше да не я хване за гушата. — Нима вярваш, че ще ти позволят да я осиновиш?

— Да.

Въпреки, че му отговори категорично, Линк забеляза как жената трепна и подобно на катерач, който търси къде да стъпи на отвесна скала, се хвана за този факт.

— Аз пък не съм толкова сигурен. Нито пък Джени и Кейдж. Кейдж ми спомена, докато пътувахме за летището.

— Ще използвам всички възможности.

— Но не е изключено да се провалиш.

— Тогава ще заминем да живеем някъде, например в Мексико.

— Чудесно! Ще й осигуриш отличен живот, без стабилност, без родина.

— Няма да я изоставя! — извика Кери. — Обичам я.

— И аз!

Думите му отекнаха в широкия коридор. Последвалата тишина бе запълнена единствено със звука от дишането им.

— Наистина ли? — тихо попита жената.

— Тази сутрин, когато тръгвах, сърцето ми се късаше. Не видя ли как ме стискаше за врата и не ме пускаше?

— След като излезе, тя плака, въпреки че ти обеща да не го прави.

— Видя ли? — Линк бе трогнат. — И тя ме обича.

Сърцето на Кери вече биеше силно, но не смееше да прояви прибързан оптимизъм. В миналото твърде често се разочароваше.

— Можеш и ти да подадеш молба за осиновяването й.

— И проблемите ще са същите, дори още по-тежки, понеже съм мъж. Шансът е по-голям, ако кандидатстваме като съпрузи. А и за Лиза ще е по-добре. Убеден съм, че се нуждае както от майка, така и от баща.

Сърцето на Кери се сви от любов. Линк бе студен човек, защото не познаваше бащинската обич. Искаше й се да го прегърне, да обсипе с бурни, радостни целувки брадясалото му лице, но се въздържа.

— Това все още не е сериозно основание за брак — продължи да спори тя. — Не би следвало да натоварваме Лиза с отговорността да задържи двама души и да ги накара да живеят щастливо.

— Щастието ни няма да зависи от нея.

— Мислиш ли?

Линк се обърна с гръб към Кери и се отдалечи. Бръкна в джобовете на джинсите си. Когато отново се завъртя с лице към нея, изглеждаше по-уязвим от всякога.

— Лиза не е единствената причина за предложението ми да се омъжиш за мен.

— Така ли?

— Да. Аз… На мен също не ми се ще да те изоставя. Чепата си, но те искам.

— В леглото?

— Да.

— Ясно. — Сърцето й натежа като олово.

— Е, и…

— И? — Кери се вторачи въпросително в него.

— Аз… — Линк раздразнено прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко. — Кейдж ме предупреди за магарешкия ти инат. Държиш да го чуеш, нали?

Кери го изгледа невинно. Мъжът тихо изруга. После разпери ръце и каза:

— Обичам те, ясно ли ти е!

— Ясно ми е.

Кери се спусна към него. Линк я притисна към себе си. Устните им се срещнаха. Задъхаха се от страстната целувка.

— Не очаквах някога да го изречеш.

— И аз. Поне докато си будна.

— Будна?

— Няма значение — засмя се той. — Обичам те, Кери. Бог ми е свидетел.

— Обичам те, обичам те, обичам те!

— Сигурно ще съм ужасен съпруг. Аз съм посредствен, недодялан, отвратителен.

— Чудесен, талантлив, смел.

Линк я целуна и я повдигна на скута си. Кери обви с крака хълбоците му. Мъжът й шепнеше нежни думи и я хапеше по брадичката и по шията. После внезапно я пусна.

— Не съм способен да ти предложа почти нищо, що се отнася до вещи. Не разполагам дори с тенджера, в която…

— Трябваше да задържиш чека. — Кери сложи пръсти на устните му. — Щяхме да бъдем богати.

— Страшно умно! — Линк целуваше пръстите й. — Говоря ти сериозно, Кери. Имам пари, понеже от години спестявам, но не притежавам покрив, под който да се подслоним.

— А аз притежавам красива къща в Шарлот, Северна Каролина.

— Не си ми споменавала досега.

— Не си ме питал. Чудна е. Убедена съм, че двамата с Лиза ще я харесате.

— Завършила си колеж.

— Но нямам нито една награда „Пулицър“, а твоите са две.

— Известно ти е как си изкарвам прехраната. Ще отсъствам често от дома.

— Не си познал, Линкълн — заяви Кери и поклати глава; — Грешиш, ако смяташ, че след като се оженим, ще те пусна да обикаляш сам по света, който е пълен с хубави жени.

— Нали не искаш да кажеш, че ще идвате с мен?

— Напротив.

— Двете с Лиза?

— Представи си колко са предимствата, ако сме заедно.

— Да чуя едно.

— Колко езика владееш?

— Почти съм научил английски.

— А аз говоря четири и ползвам още три. Скоро и Лиза ще се справя с английския. Помисли си колко ще ти помагаме.

— Да, но след няколко години Лиза ще тръгне на училище и…

— Забрави ли, че съм преподавателка? Ще я обучавам аз.

— Не е същото. Тя ще се нуждае…

— Линк, струва ми се, че вече се опитваш да се измъкнеш.

— Не. Просто държа да си наясно какво ти предстои.

— Аз съм наясно. — Линк все още изглеждаше скептично настроен. — Минахме през ада и нищо не ни попречи да се обичаме. Оттук нататък ще бъде далеч по-леко.

— Права си. — Линк се изсмя от сърце.

— Всичко ще си дойде на мястото. Ще си уредим живота. Постепенно. Съгласен ли си?

— Когато усещам топлината ти, миличка, съм съгласен на всичко. — Той я повдигна още по-нависоко. — Осъзнаваш ли, че ако не си облечена толкова много…

— Да, вече ми мина през ума.

Кери се завъртя и лицето му светна от удоволствие. Занесе я в спалнята за гости. Когато краката й докоснаха пода, двамата започнаха да се събличат и да хвърлят дрехите си на пода. Влязоха в банята. Стигнаха безмълвно до идеята първо да се изкъпят. Линк нагласи водата. Пъхна се под душа и дръпна Кери. Устните им се срещнаха под струята, нетърпеливи като телата им. Ръцете им бяха толкова заети, че със съжаление се откъснаха, за да грабнат гъбата и сапуна.

Линк я обсипа с целувки, ръцете му нетърпеливо обхождаха тялото й, сякаш невярващи, че от този ден нататък никога повече няма да се разделят.

Все още не се бяха изсушили, когато той я положи на леглото и се надвеси над главата й.

— Ще се караме.

— Непрекъснато.

— И ти няма да имаш нищо против?

— Линк, не ти ли е известно, че човек трябва да мине през ада… — Кери се пресегна и го хвана за ръцете.

— За да се извиси до рая — довърши мисълта й той и се отпусна върху нея.

Край
Читателите на „Сделка с дявола“ са прочели и: