Серия
Заблудата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Devil’s Own, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 106 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Сделка с дявола

ИК „Арлекин България“


Първа глава

Мъжът беше пиян, а на нея й трябваше точно такъв. Наблюдаваше го през гъстата мъгла от дим и прахоляк, изпълнила кръчмата. Седеше на бара, стиснал в ръка нащърбена чаша с мътна тъмнокехлибарена напитка, и сякаш не забелязваше колко често я надига към устните си. Беше опрял крака на пречката на столчето, главата — хлътнала между приведените рамене, а лактите — подпрени на мазния плот.

Кръчмата бе пълна с войници и жени, които ги забавляваха в стаите отгоре. Скърцащите вентилатори, висящи от тавана, се въртяха някак уморено, без да разсейват гъстия облак тютюнев дим. Миризма на евтин парфюм се смесваше с вонята от мръсните тела на мъжете, прекарали дни наред в джунглата.

Отвсякъде долиташе смях, но настроението не бе радостно. Очите на войниците не се усмихваха. В тяхното веселие прозираше отчаяние. Забавляваха се с ожесточение, както вършеха и всичко останало. Повечето бяха млади яки навъсени мъже, чийто живот протичаше на ръба между живота и смъртта. Много от тях носеха униформата на военния режим в страната. Всички гледаха свирепо — и местните войници, и наемниците чужденци. В усмивките им се таеше враждебност.

Мъжът, когото Кери избра, не правеше изключение. Личеше, че е американец. Под ръкавите, навити над лактите, изпъкваха добре оформени мускули. Рошавата му коса стигаше до яката на ризата. Брадата му бе набола, което би могло да се окаже както предимство, така и недостатък при изпълнението на нейния план. Предимство, понеже така по-лесно щеше да скрива лицето си, а недостатък, тъй като малко войници от редовната армия биха посмели да ходят небръснати. Президентът държеше офицерите му да са спретнати.

Е, трябваше да рискува. Този мъж бе й се сторил най-подходящ. Изглеждаше не само най-замаян от алкохола, но и най-пропаднал — ако изобщо можеше да се говори за различна степен на почтеност сред посетителите в тази кръчма. След като изтрезнееше, лесно щеше да го подкупи. Но най-напред й предстоеше да го измъкне оттук. Навярно всеки момент немарливият шофьор на военния камион, оставил ключовете на арматурното табло, щеше да открие, че са изчезнали и да започне да ги търси.

Кери напредваше към бара, като се стараеше да избегне сблъсъка с двойките, танцуващи под звуците на гърмящата музика. Извръщаше очи от онези, които бяха прекалено погълнати от страстта, за да търсят уединение.

Беше прекарала почти цяла година в Монтенегро и вече смяташе, че нищо не е в състояние да я изненада. В страната бушуваше кървава гражданска война, а войната често превръща човешките същества в зверове. Въпреки преживяното Кери се изчерви, като видя какво вършат някои от двойките, без да се прикриват. Стисна зъби и се съсредоточи върху целта на посещението си. Колкото повече се приближаваше до мъжа на бара, толкова повече се убеждаваше, че тъкмо той й е необходим.

Отблизо изглеждаше дори още по-страшен. Не пиеше за удоволствие, а гневно изливаше алкохола в гърлото си. Тук го бе довело не желанието да се забавлява, а потребността да намери отдушник за яда си. А може би искаше да изтрие от съзнанието си неприятен спомен? Дали някой не го бе изиграл? Кери се надяваше това да е причината. Ако го бяха измамили с пари, щеше по-лесно да се съгласи на сделката.

Над колана му стърчеше пистолет, а в калъф на бедрото бе пъхнато дълго, всяващо страх, мачете. До стола си бе оставил три брезентови торби — толкова пълни, че се опъваха по шевовете. Кери потрепери при мисълта за разрушителната сила на оръжията, които се намираха вътре. Навярно по тази причина мъжът пиеше сам и никой не го закачаше. В подобни заведения често избухваха скандали между буйните, изгарящи от желание да се сбият, войници. Но очевидно никой не би заприказвал и дори не би обезпокоил този, който седеше на последното столче пред бара.

За нещастие то бе най-отдалечено от изхода. Налагаше се да завлече своя избраник чак до вратата. Трябваше да действа убедително, за да го накара да тръгне с нея. Пое дълбоко дъх и се настани на съседното столче. Профилът на мъжа бе като изсечен в гола скала. В чертите му нямаше и следа от доброта, нито пък от състрадателност.

— Може ли едно питие, господине? — заговори го тя.

Сърцето й се блъскаше в гърдите, усещаше устата си пресъхнала, но съумя да се усмихне подкупващо. Докосна леко ръката му. Реши, че не я е чул, понеже остана вторачен в празната чаша. Но тъкмо когато се канеше да повтори думите, той се обърна и насочи вниманието си към ръката, която лежеше върху неговата.

Носеше часовник с огромен черен циферблат и множество приспособления. Нямаше пръстени. Стори й се, че цяла вечност се взира в ръката й, преди очите му да запълзят нагоре към лакътя и рамото, а после към лицето й. От нацупените му устни висеше цигара. Втренчи се в нея през виещия се синкав дим.

Кери беше тренирала пред огледалото, докато се увери, че имитира умело жените, които си търсят клиенти по кръчмите. Часове наред премрежваше очи, облизваше устни, пробваше различни гримаси. С усмивката също доста се потруди. Всичко зависеше от това доколко убедително ще изиграе ролята си.

Не й се наложи да прибегне до подготвената съблазнителна усмивка. Старателно репетираните пози, както и дръзките слова се изпариха от съзнанието й в мига, когато зърна лицето на мъжа. Начервените й устни неволно се разтвориха, дишането й се ускори и тя неусетно примига, забравила преструвките.

Причина за смущението бе лицето насреща й. Очакваше да види грозни следи от битките. Мъжът обаче имаше само един малък белег над лявата вежда. Не се сблъска с бруталност, а по-скоро с някаква трудно обяснима отнесеност. Устните му не бяха тънки и груби, а пълни и чувствени. В очите му не съзря празнота, тъй характерна за мъжете, наети, за да убиват. Макар и замъглени от алкохола, те говореха за пламенна натура, което й се стори дори по-смущаващо от безразличието. Загорялата кожа бе покрита с дребни капчици пот, но ухаеше на сапун.

Необичайната му външност ни най-малко не я успокои, по-скоро засили опасенията й. И все пак тя намери сили да преодолее шока и посрещна смело изпълнения с подозрение поглед. Насили се отново да опита със съблазнителната, упражнявана с часове, усмивка и повтори молбата си.

— Изчезвай!

Отговорът дойде тъй неочаквано, че Кери едва не падна от столчето. Мъжът отново обърна глава и изтегли ръката си, за да загаси цигарата в пълния с фасове пепелник. Кери онемя. Нима беше чак толкова непривлекателна? Нали хората твърдяха, че наемните войници са ненаситни като животни. Смяташе, че това се отнася за сексуалния им апетит. В тая страна бащите криеха дъщерите си, за да ги предпазят, мъжете полагаха усилия да защитят жените си.

А ето че тя се бе предложила на един от тях, за да чуе след минута безцеремонното: „Изчезвай!“ Мъжът сякаш напълно бе я изключил от съзнанието си. И сигурно причината бе в непривлекателната й външност. Вероятно годината, прекарана в джунглата, бе оставила своя отпечатък, а тя дори не бе забелязала промяната. Косата й бе забравила какво е маслена баня. Спиралата за мигли и хидратантният крем съществуваха само в предишния й живот. Но колко привлекателна би трябвало да бъде жената, за да изкуши мъж с животински сексуален инстинкт?

Кери отново подложи на оценка възможностите за успех. Планът й беше безразсъдно смел. Твърде нищожна бе вероятността да се справи. При това поемаше невероятен риск. Можеше да се надява да постигне целта си единствено ако нейният „наемник“ се съгласеше да й съдейства. В противен случай мисията й бе обречена на провал.

Надзърна през рамо. Чудеше се дали да не зареже този мъж и да потърси някой по-подходящ. Разполагаше с ограничено време. Шофьорът на камиона можеше да се върне всеки момент и да поиска да претърсят хората в кръчмата, докато не се открият ключовете от колата. Нищо чудно да имаше и резервни ключове. И в двата случая Кери би искала да се махне оттук, преди той да се е появил. Камионът беше не по-малко важен от човека, когото искаше да привлече на своя страна. Налагаше се на всяка цена да се сдобие с кола за придвижване.

Каза си, че не е изключено първият избор да се окаже и най-добрият. „Кандидатът“ отговаряше на всички поставени условия — пиян, покварен и за момента изоставен от съдбата. Пренебрегвайки всякаква предпазливост, тя сложи ръка на бедрото му близо до смъртоносното мачете и повтори:

— Моля, господине, едно питие.

— Какво? — попита той и измърмори още нещо. Кери се примъкна по-близко. — Нямам време.

— Моля те! — повтори тя на испански.

Мъжът отново я погледна. Кери свали шала, покриващ главата и раменете й. Беше решила, че това ще е последният й коз. Когато поръча на Джо да й намери рокля, подходяща за жена, която се навърта из кръчмите, въобще не смяташе, че момчето до такава степен е запознато с тези неща. Роклята, отмъкната от едно въже за пране, беше избеляла, тук-там протрита от носене, нашарена с отдавна загубили яркостта си червени цветя, но най-скандална бе кройката — цялата се крепеше на тъпички презрамки и бе тъй дълбоко изрязана, че едва прикриваше гърдите. На всичкото отгоре собственичката трябва да бе доста по-едра от Кери.

Изгаряща от срам, младата жена понечи да придърпа дрехата, но си наложи да остане неподвижна. Скована от неудобство, позволи на мъжа да плъзне поглед от раменете до обутите й в сандали крака. Той очевидно не бързаше. Нито пък съзнаваше какво изпитва момичето. Очите му продължиха надолу към гърдите й, сетне изследваха линията на ханша, стройните крака, докато накрая се спряха на босите й стъпала.

— Едно питие — изрече с пресипнал глас.

Смаяна от постигнатото, Кери едва не падна от столчето. С поредно усилие на волята се усмихна палаво. И не отмести очи от неговите, докато барманът им наля от силната местна напитка. Наемникът невъзмутимо бръкна в джоба на панталона си и извади две банкноти. Барманът ги прибра и се отдалечи. Мъжът взе чашата си, наклони я подигравателно към Кери и я гаврътна.

Кери вдигна своята. Мислено отбеляза колко е мръсна, но се опита да не мисли за това. Приближи я до устни те си и отпи малка глътка. Алкохолът имаше вкус на силен дезинфектант. С невероятно усилие тя се сдържа да не го изплюе в грубото красиво лице на наемника. Усети бликналите сълзи, но ги възпря. Очите на мъжа подозрително се присвиха, а от това към скулите сякаш плъзнаха ситни бръчици.

— Не си пияч. Защо си дошла тук?

Кери се престори, че не разбира английски. Усмихна се, отново сложи ръката си върху неговата и сведе глава. Косата й се разпиля по голите рамене.

— Харесваш ми.

Той изсумтя безучастно и бавно затвори очи. Кери изпадна в паника. Уплаши се да не е припаднал.

— Хайде да тръгваме.

— Да тръгваме? Не мога, по дяволите! Обясних ти, че нямам време.

— Моля те! — повтори обезумяла Кери и облиза устни.

Мъжът впи мътен поглед в подканящите начервени устни. Сякаш едва сега замъгленото му съзнание възприе недвусмислената покана, съблазнителната поза, а и младостта на тялото, което му се предлагаше. Заоблените гърди, тъй близо до него, бързо-бързо се повдигаха и отпускаха под евтината дреха; нямаше откъде да знае, че причината е в страха на Кери, че мисията й ще се провали.

Не знаеше дали да се радва на страстта в очите му, или да се бои от нея. Мъжът потърка с ръка бедрото си и тя беше сигурна, че се кани да я докосне. Несъзнателните му жестове показваха засилващата се възбуда. Кери искаше точно това, но в същото време се и ужасяваше. Играеше си с огъня. Ако не внимаваше, нищо чудно да загуби контрол над ситуацията.

Все още разсъждаваше, когато той протегна ръка и я стисна за шията. Не бе подготвена и не успя да се предпази. Мъжът я свали от столчето и я притегли към себе си. Тя неволно се притисна към него, нещо твърдо опря в слабините й — навярно дръжката на пистолета.

Преди Кери да се осъзнае, устата на мъжа покри нейната в жадна, пламенна целувка. Бакенбардите му одраскаха нежната кожа около устните й, но усещането не беше неприятно. Инстинктивно се мъчеше да му се противопостави, но разумът надделя. Нали искаше да мине за проститутка, която си търси клиент. Не биваше да го отблъсква, рискуваше да събуди подозрение. Наложи си да се отпусне.

С мъка се сдържа да не се възпротиви, ала възбудата, обхванала мъжа, заплашваше да погълне и нея. Непознатият я атакуваше диво, страстно. Обгърна с ръце талията й и продължи да я целува, като я притегляше все по-близо до себе си, додето гърбът й се изви тъй болезнено, че тя едва си поемаше дъх.

Сякаш измина цяла вечност, докато отлепи устни от нейните и ги впи в нежната шия, пулсираща под напора на бушуващите противоречиви чувства. Кери неволно отметна глава назад и ето че вторачи очи във вентилатора, висящ от тавана. Гледката просто я зашемети. Перката се въртеше в бавни, стесняващи се кръгове и когато достигнеше центъра на този влудяващ вихър, заплашваше да избухне. Обхваналото я безсилие обаче й пречеше да откъсне очи и с това да предотврати експлозията.

Войникът плъзна ръце надолу. Едната смело галеше хълбока, а другата — гърдата й. Кери понасяше милувките, но вече се питаше дали ще събере достатъчно сили да овладее положението. Мъжът измърмори нещо толкова вулгарно, че тя цяла настръхна. Усети отново парещия допир на устните му, сетне дрезгав, натежал от вълнение шепот:

— Добре, мадам, вече имаш клиент. Горе ли ще се качим? Хайде, да не губим време.

Мъжът залитна, а Кери се притисна до него, за да запази равновесие.

— Отиваме у дома — каза тя на испански.

— У вас? — проточи озадачен непознатият.

— Да, да…

И без да му даде възможност да спори, Кери грабна една от брезентовите торби. Беше толкова тежка, че едва не й изкълчи ръката. С мъка я повдигна и преметна кожения каиш през рамо.

— Зарежи тия глупости. Мога и сам…

— Не!

Кери се наведе, за да вдигне втората торба, и забъбри на испански — объркано обяснение за това колко коварни били крадците и за вероятността оръжията да попаднат в ръцете на врага.

— Стига си дрънкала. Нищо не разбирам. По дяволите! Нямам време.

— Ще се върнем бързо.

Когато отново се наведе да му помогне да нарами последната торба, забеляза, че е заковал поглед в разтвореното деколте на роклята й. Изчерви се, но му се усмихна кокетно. Хвана се за него и притисна гърди към ръката му, както беше виждала да правят проститутките. Той безмълвно се подчини. Залитайки, взеха да си пробиват път през тълпата, изпълнила заведението. Пияният войник на няколко пъти се препъна и едва не я повали на земята, но по някакво чудо тя запази равновесие въпреки огромния товар. Непознатият бе преметнал през рамо двете торби, ала сякаш не усещаше тежестта им.

На крачка-две от вратата някакъв войник налетя на момичето и я стисна за ръката. Направи й неприлично предложение на испански. Кери поклати глава и разпери длан върху гърдите на наемника. Войникът беше готов да спори, но забеляза яростното проблясване в очите на съперника и благоразумно се отказа. Кери се поздрави за подходящия избор. Нейният „избраник“ без съмнение всяваше ужас и у най-страховитите главорези. Докато излязат от кръчмата, повече никой не ги закачи.

Най-сетне се озоваха навън. Кери с радост и облекчение си пое дъх. Тропическият въздух беше влажен, но свеж. Проясни главата й. Искаше й се да изрече: „Слава Богу, всичко свърши.“ Ала си даваше сметка, че трудностите тепърва предстоят. Отвличането на непознатия бе лесна работа в сравнение със следващата стъпка.

Довлече залитащия мъж до камиона, паркиран под гъстата сянка на бадемово дърво. Подпря го отстрани на каросерията и отвори вратата. Превозното средство, което някога бе принадлежало на търговец на плодове, сега носеше държавния герб. Кери качи на седалката мъртвопияния си спътник и затвори вратата, преди да е успял да падне. После погледна плахо през рамо и без да губи време, се зае с торбите. Една по една ги прехвърли в каросерията, сетне поспря за миг, колкото да пропъди слабостта, обхванала крайниците й. Очакваше да чуе изстрели, куршуми да пронижат тялото й. Та нали в Монтенегро първо стреляха, а след това задаваха въпроси.

Метна платнището върху торбите и се качи в кабината. Наемникът или не забеляза, че камионът принадлежи на редовната армия, или фактът не го интересуваше. Веднага щом Кери затвори вратата, той се нахвърли върху нея. Целуваше я с дива неутолена страст, сякаш дори бе успял да изтрезнее в кратките мигове, прекарани навън в хладната нощ. Бе дошъл тук, помамен от недвусмисленото обещание, изречено от тази невероятно красива млада жена, и нямаше да я остави да му се изплъзне. Изпиваше устните й, галеше тялото й, тръпнеше в очакване да разпали и у нея изгарящото го желание.

— Моля те — прошепна тя и лекичко отблъсна ръцете му.

— Какво има?

— Имай търпение. Отиваме у дома. Ето, тръгваме.

Кери бръкна в джоба си и извади ключа. Запали двигателя, като се мъчеше да не обръща внимание на мъжа. Той я хапеше по врата, изричаше някакви думи, долепил устни току до ухото й. Сетне впиваше зъби в кожата й, простенваше при всеки нов отказ.

Когато за миг успя да се изтръгне от желязната прегръдка, младата жена направи ловка маневра и ето че потеглиха. Зад тях паянтовата сграда на кръчмата сякаш вибрираше от шумния смях и гърмящата музика. Противно на опасенията си Кери не чу нито викове, нито стрелба.

Изкушаваше се да прекоси града на загасени фарове, но реши, че ще събуди излишни подозрения. Та нали караше военен камион. Освен това съществуваше опасност да налети на някоя дупка или неразчистени купища развалини. Включи фаровете. Те осветиха ограбените магазини, порутените къщи — все следи от безсмислената жестока война. Дори в тъмното столицата представляваше жалка гледка.

Часове наред Кери бе обмисляла как да се измъкне от града. Трябваше да мине през някой от контролно-пропускателните пунктове. След дълго проучване бе се спряла на най-оживения с надеждата проверката там да стане по-бързо.

Още веднъж се опита да повтори наум всички етапи от своя план, ала трудно успяваше да се съсредоточи. Кой знае дали под влияние на алкохола, или просто помамен от щедрите обещания, мъжът на седалката до нея все тъй мърмореше, че не разполага с време, но продължаваше да я целува страстно по шията и гърдите. Все по-настойчиво галеше краката й, плъзгаше ръце по извивката на ханша. Всяко докосване я караше да потръпва, а и да се пита дали ще успее да го държи на разстояние, когато изтрезнее напълно.

— Моля, господине — промълви плахо и за пореден път лекичко го отблъсна.

Наближаваха контролно-пропускателния пункт. Кери отби встрани и спря. Бръкна под седалката, където беше скрила горнището на униформата и шапката, които откри в камиона, и подкани своя спътник:

— Моля те, облечи това.

— Какво каза? — премигна глупаво той, като не даде да се разбере, че е забелязал колко гладко Кери изрече думите на английски.

Момичето метна дрехата на раменете му. Очевидно щеше да му бъде твърде тясна, но важното бе часовият да види офицерския чин, избродиран на ръкава. Успя да му нахлупи и шапката, докато той се бореше с презрамките на роклята й.

— Хубава работа! — промърмори отвратена тя и ги намести обратно. — Та ти си истински звяр!

Внезапно си припомни, че трябва да се държи като проститутка, свикнала да се отнасят с нея по този начин, затова побърза да сложи ръка на брадясалата му буза и се усмихна. Надяваше се, че жестът й е пълен с похотливи обещания. Обясни му на мелодичен испански, че е развратно прасе, като се постара думите й да прозвучат гальовно. Запали двигателя и приближи към наскоро поставената бариера. Пред тях имаше две коли. Часовият като че ли отдавна спореше с шофьора на първата и навярно с радост щеше да посрещне военния камион.

— Къде сме?

Наемникът премигна и се взря през мръсното стъкло, покрито с полепнали мъртви мушици. Кери дръпна главата му към рамото си и му прошепна да остави всичко на нея. Часовият, неугледен младеж с едва набола рядка брада, се дотътри до кабината и освети с фенерче лицето на Кери.

— Добър вечер — поздрави тя на испански, като се усмихна закачливо.

— Добър вечер. Какво му е на капитана?

— Пийнал си е малко повече — поклати глава Кери. — Горкичкият! Безстрашен войник, но бутилката го събаря.

— Къде го водиш?

— У дома — многозначително намигна тя. — Помоли ме да го приютя за тази нощ.

— Защо ще си губиш времето с пропаднал пияница? — ухили й се часовият, след като се убеди, че мъжът в кабината не е в състояние да реагира. — Не предпочиташ ли един истински мъж?

Абсурдната забележка на младока озадачи Кери, ала тя си наложи да се усмихне глуповато и сведе клепачи с престорена свенливост.

— Съжалявам, но капитанът ми плати за тази нощ. Навярно някой друг път.

— Навярно — наперено отвърна момчето. — Ако, разбира се, мога да си го позволя.

Кери го потупа насърчително по ръката, направи опечалена гримаса и му махна за довиждане. Щом бариерата се вдигна, тя подкара камиона, без да се обръща. Известно време наблюдава в огледалото пътя зад себе си. Когато се увери, че никой не ги преследва, силна тръпка разтърси тялото й — закъсняла реакция на продължилото сякаш цяла вечност напрежение. Беше успяла! Слава Богу, докато разговаря с часовия, наемникът бе кротувал.

Шосето обикаляше града в полукръг, като едно от отклоненията водеше право в джунглата. Кери съзря отбивката отдалеч и навлезе в тунела под дърветата. Тук пътят се стесняваше и ставаше все по-неравен. Главата на войника натежа на гърдите й. Опита се да го отмести, но после сметна, че е по-разумно да го остави да се наспи, вместо да се бори с любовните му пориви.

Поколеба се дали да не спре, преди да е стигнала до мястото в джунглата, което бе избрала, но се отказа. Реши, че най-добре ще е да откара войника колкото е възможно по-далеч от града. Така щеше да е в по-благоприятна позиция, когато се стигнеше до най-важното: необходимостта да го убеди колко е важно да й помогне да изпълни мисията си.

След време усети, че й се приспива. Фаровете, осветяващи причудливите растения на заобикалящата я джунгла, й действаха хипнотизиращо. Едва не пропусна завоя. Щом видя пролуката в стената от дървета, реагира бързо, завъртя волана наляво, спря камиона и изключи двигателя. Накацалите по високите дървета птици нададоха шумни възмутени крясъци, но скоро се усмириха. Тишината и мракът обгърнаха камиона като черен кадифен юмрук.

Кери въздъхна уморено и отблъсна заспалия мъж.

Протегна се, за да отпусне схванатите си мускули. Чувстваше огромно облекчение, че е изпълнила успешно първата точка от поставената задача. Сега трябваше да изчака утрото. Спътникът й обаче имаше други намерения. Преди да се усети, той я грабна в обятията си. Сигурно се беше освежил от дрямката. Целуваше я по-пламенно отпреди.

— Не! — извика Кери и се изтръгна от прегръдката.

Мъжът политна назад и си удари главата в арматурното табло. Претърколи се настрани и без малко да се свлече на пода. В следващия миг застина неподвижно. Дори не помръдваше. Ужасена, Кери затаи дъх.

— О, Господи, аз го убих! — възкликна отчаяно.

Отвори вратата и лампата на тавана светна.

Когато очите й попривикнаха към светлината, тя се втренчи в отпуснатото тяло на мъжа. Внимателно го докосна и той изстена.

Страхът й премина в отвращение. Не беше мъртъв, просто отново бе изпаднал в пиянски унес. Тя го хвана за яката и се помъчи да го изправи, но не успя. Застана на колене, издърпа го за раменете и го подпря в ъгъла на седалката. Главата му клюмна.

В тая поза видът му като че ли не бе тъй застрашителен. Дългите извити мигли сякаш не подхождаха на мъжественото му лице. Косата му беше тъмнокестенява, тук-таме с червеникави кичури, а под силния загар по бузите му прозираха лунички. Съблазнително отпуснати, устните му сякаш очакваха целувка, ала Кери пропъди спомена за невероятното усещане, възпламенило кръвта й.

Насочи мислите си към задачата, която й предстоеше да изпълни с помощта на този непознат. Запита се как ли ще реагира той сутринта, когато разбере, че е попаднал насред джунглата. Може би щеше да откаже да работи за избраната от нея кауза. Нищо чудно да я зареже още преди да е изслушал предложението й. Всеизвестно бе колко алчни и безскрупулни са наемниците.

Осени я внезапно хрумване и тя погледна към мачетето. Разкопча калъфа и изтегли страховитото острие. Толкова несръчно го държеше, че едва не си сряза крака, преди да го пусне на земята през отворената врата.

Дойде ред на пистолета. Дълго се взира в него. Налагаше се да обезоръжи непознатия, ала изтръпна при мисълта, че трябва да го докосне.

По дяволите, сега не беше време да се колебае! Да изпитва угризения след всичко, през което мина тази нощ, й се стори направо нелепо.

Първия път посегна неуверено, отдръпна ръце и ги сви в юмруци. Сетне разкърши пръсти като касоразбивач, комуто предстои да направи най-големия си удар.

Отново посегна и преди да се поддаде на страха, хвана дръжката и я дръпна. Още веднъж, този път по-силно. Пистолетът не помръдна.

Отчаяна, Кери взе да си блъска главата дали за момента това е единственото решение. Други възможности наистина не съществуваха. Просто трябваше да вземе пистолета, без да събуди войника.

Прикова поглед в токата на колана. Затвори очи, облиза устни и събра кураж да я докосне. Натисна с показалец месинговото езиче и то изщрака. Мъжът си пое дълбоко въздух. Кери застина, после хвана края на колана и бавно, с огромна предпазливост го издърпа от катарамата.

Дори не успя да се зарадва на постигнатото: срещна следващата пречка.

Докосна металното копче на панталона му. Войникът се размърда и опря коляно в седалката. Което напълно променяше нещата. Цевта на пистолета остана заклещена в колана на панталоните.

Кери усети, че дланите й се потят. Не се осмеляваше да си представи какво би сторил непознатият, ако се събуди. Сметнеше ли, че иска да му отнеме пистолета, щеше да я застреля. Ами ако реши, че… О, не, другото беше прекалено страшно, за да си го помисли. Посегна втори път към копчето. Огромното напрежение правеше пръстите й непохватни и тя с мъка изтегли металното кръгче от тесния илик. Стисна дръжката на пистолета, но той не помръдна.

Прехапа устни и стисна езичето на ципа с палец и показалец. Искаше да го дръпне само четири-пет сантиметра, но ето че зъбците се разтвориха докрай и Кери отскочи назад като ужилена. С последни сили грабна пистолета и го притисна до гърдите си. Мъжът въздъхна, отново се размърда, но не се събуди.

Плувнала в пот, Кери пусна на земята страховитото оръжие. Дрънченето на метал й подсказа, че пистолетът се е ударил в мачетето, и тя побърза да затвори вратата на кабината, сякаш за да прикрие някакви въображаеми улики.

Остана притаена в тъмнината, все още несигурна дали е попаднала на подходящия човек. Може би в крайна сметка изборът й не беше кой знае колко добър, след като толкова лесно обезоръжи войника. Разбира се, той беше пиян, а там, където отиваха, нямаше кой да го снабдява с алкохол. От друга страна, само с поглед бе отблъснал нахалника в кръчмата.

Физически беше подходящ за работата — прекара вечерта прекалено близко до него, за да се увери. Жилавите мускули бяха характерни за силен и издръжлив мъж. Знаеше също, че е достатъчно смел, за да извърши нещо, с което се е заловил. Ако не си беше ударил главата в арматурното табло, тя вероятно още щеше да се бори с него. Трябваше да престане да мисли. Стигаше й, че се спря на мъжа, от когото се нуждаеше. Опря глава на рамката на отворения прозорец и тихото му равномерно хъркане я приспа.

Стресна се от цветистите ругатни, огласили тясната кабина. Имаше чувството, че току-що е затворила очи, а ето че звярът до нея се събуждаше.